Jump to content

1931_06_05 Тритѣ отношения


Ани

Recommended Posts

От "Методи за самовъзпитание"
21 Лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 10-та година, т.II, (1930 г. - 1931 г.)
Първо издание, София, 1941 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Тритѣ отношения

Т. м.

Всички сте били ученици, изучавали сте аритметическитѣ действия и работите свободно съ тѣхъ. Кажете ми тогава, какво става съ сумата, ако размѣстите събираемитѣ? Измѣня ли се тя или не? — Не се измѣня. Значи, когато събираемитѣ промѣнятъ мѣстата си, резултатътъ остава единъ и сѫщъ: А+В=С, В+A=С. Това правило остава вѣрно само по отношение на мъртвитѣ числа, но не и по отношение на живитѣ. Запримѣръ, ако имате бомбата А, пълна съ барутъ, и бомбата В, пълна съ динамитъ, дветѣ заедно произвеждатъ резултата С. Обаче, не е безразлично, дали А ще действува първа, или В. Въ двата случая резултатътъ ще бѫде различенъ. Или, ако имате два вола, впрегнати въ една кола, можемъ да изразимъ действието събиране по следния начинъ: А (воловетѣ) + В (колата) = С. Обаче, резултатътъ С ще се измѣни, ако В върви напредъ, а А — назадъ, т. е. ако размѣнятъ мѣстата си. Не е все едно, дали воловетѣ вървятъ напредъ и теглятъ колата, или вървятъ назадъ и бутатъ колата. Не е все едно, дали локомотивътъ е отпредъ, или отзадъ на машината. Следователно, на физическия свѣтъ, дето числата се разглеждатъ само като количествени величини, резултатътъ С е единъ и сѫщъ, независимо отъ това, дали имате А+В или В+А. Обаче, влѣзете ли въ органическия свѣтъ, дето числата иматъ, освенъ количествено, още и качествено значение, тамъ не е безразлично, дали имате А+В или В+А. Не е безразлично, дали умътъ е на първо мѣсто, или сърдцето.

Често се говори за ума и за сърдцето на човѣка и казватъ, че нѣкой има силенъ, бистъръ умъ, а другъ — благородно сърдце. — Отъ какво зависи силата на човѣшкия умъ? — Колкото повече нѣща може да схване човѣкъ въ даденъ моментъ, толкова по-силенъ е неговиятъ умъ. Колкото по-бързо математикътъ схваща процеситѣ при решаването на нѣкоя сложна задача, толкова по-силенъ е неговиятъ умъ. Центроветѣ, съ които умътъ му работи, сѫ добре развити, направени отъ доброкачествена материя и отзивчиви къмъ силитѣ, които се проявяватъ чрезъ тѣхъ. При това, добъръ математикъ е онзи, който знае, колко храна трѣбва да приема, за да бѫде умътъ му бистъръ, да решава задачитѣ правилно. Мислите ли, че, ако не яде два-три деня, или ако преяде, той може лесно да решава задачитѣ си? Истински математикъ е онзи, който държи стомахътъ си въ изправность: нито празенъ, нито преситенъ. Той разбира вѫтрешното отношение между числата, вследствие на което никога не нарушава хармонията на силитѣ въ своя организъмъ.

Сега се явява въпросътъ: каква е задачата на храненето? — Трояка: първо, да държи организма въ изправность; второ — да подържа неговата активность или работоспособност и трето — да го защищава отъ външнитѣ условия. Сѫщото се отнася до мислитѣ и чувствата на човѣка. Когато говоримъ за ума, мнозина иматъ предъ видъ развитието на ума. Въ сѫщность, умътъ не се развива. Да мислите, че умътъ се развива, това значи, да имате материалистическо схващане за него. Значи, умътъ навива и развива нѣщата, т. е. предметитѣ, съ които се занимава, но, самъ по себе си, той нито се навива, нито се развива. И когато казваме, че нѣкой човѣкъ има силенъ умъ, не трѣбва да подразбираме физическа сила. Физическата сила не може да бѫде мѣрка за силата на ума. Има известна зависимость между физическата и духовната сила на човѣшкия умъ, но тази зависимость не е абсолютна. Запримѣръ, слонътъ е по-голѣмъ и по-силенъ отъ човѣка, но това не значи, че е по-уменъ отъ него. И слабитѣ сѫщества понѣкога вършатъ такава работа, както силнитѣ, безъ да сѫ много умни. Единъ юнакъ може да повали човѣка на земята, но и микробитѣ, макаръ малки и невидими сѫщества, могатъ да повалятъ не само слабия човѣкъ, но даже и най-голѣмия юнакъ. — Кѫде се крие тѣхната сила? — Въ бързото размножаване. Въ 24 ч. тѣ се размножаватъ толкова много, че достигатъ на брой до 40 — 50 милиона и, като войска, обсаждатъ човѣка, нападатъ го и го повалятъ на земята. Тѣ изтеглятъ енергията на човѣка и го обезсилватъ. Единственото спасение на човѣка отъ микробитѣ се заключава въ чистата кръвь. Когато кръвьта на човѣка е абсолютно чиста, безъ никакви външни примѣси, безъ никакви органически утайки въ нея, той устоява на всѣкакви микроби. И да попаднатъ въ кръвьта му, тѣ нѣматъ условия да се размножаватъ. Ето защо, когато казваме, че човѣкъ трѣбва да бѫде абсолютно чистъ, съ високъ моралъ, имаме предъ видъ ония благоприятни условия, които го предпазватъ отъ микробитѣ. Чистотата е защита на човѣка отъ ония невидими, тайни врагове, които внасятъ най-силнитѣ отрови въ организма. Въ духовно отношение невидимитѣ врагове на човѣка, които го разрушаватъ, наричаме лоши аспекти. Астрологически, лошитѣ аспекти на планетитѣ, подъ чието влияние може да попадне човѣкъ, показватъ, че той е влѣзълъ въ область, населена съ негови неприятели, които го дебнатъ, за да го обератъ, да взематъ нѣщо отъ него. Не постѫпва ли и вълкътъ по сѫщия начинъ по отношение на овцата? Божествена ли е неговата постѫпка? — Не е Божествена. Вълкътъ напада и човѣка, но и това не е Божествено. Той не е създаденъ да напада човѣка и овцата. Коя е причината, че вълкътъ напада овцата? Преди всичко, тѣ коренно се различаватъ: въ овцата действуватъ меки сили, а въ вълка — груби. Въ това отношение, тѣ нѣматъ нищо общо нито по произходъ, нито по строежъ, нито по влияние на силитѣ, които действуватъ върху тѣхъ. Изобщо, грубитѣ сили рушатъ, унищожаватъ, а мекитѣ помагатъ за растене на тѣлата.

Какви сили се криятъ въ огъня и какви въ свѣтлината? Силитѣ, които огъньтъ съдържа, сѫ груби, разрушителни. Запримѣръ, ако турите дърво въ огъня, то изгаря и се превръща на пепель. Обаче, желѣзото не гори въ огъня, а само се нажежава и започва да свѣти. Ако хванете съ рѫка горящото дърво и нажеженото желѣзо, ще се изгорите. Значи, всѣко нѣщо, което е било въ огъня, безразлично, дали гори, или само се нажежава, изгаря кожата на човѣка. Дойдете ли до свѣтлината, вие опитвате действието на мекитѣ сили въ природата. Това виждате на всѣка стѫпка въ свѣта на растенията. Достатъчно е да посѣете едно семе, или да посадите едно растение въ земята, за да видите, какъ се отразява свѣтлината върху него. Семето пониква и започва да расте, да пуща листа и клончета, да цъвти и да вързва плодове. Следователно, при горението тѣлата се разлагатъ, а при свѣтлината възрастватъ и се увеличаватъ. Отъ действието на огъня тѣлата губятъ часть отъ теглото си, а подъ действието на свѣтлината увеличаватъ теглото си. Това се отнася главно до органическия свѣтъ. Ще кажете, че огъньтъ е зло. Не се разсѫждава така. Лошото въ огъня е само тогава, когато тѣлото, което е изгорѣло, не може да се възстанови. Може ли да се възстанови, да приеме първоначалната си форма, това показва, че огъньтъ е пречистилъ тѣлото, безъ да го разруши. Така действува Божествениятъ огънь.

Като говоримъ за горението и за растенето, като обратни процеси, вие се интересувате отъ тѣхъ дотолкова, доколкото иматъ отношение къмъ васъ. Гори ли едно тѣло, вие искате да знаете, кѫде ще спре този процесъ. Що се отнася пъкъ до растенето, вие искате да знаете, отде започва този процесъ. При горението човѣкъ губи любовьта си, а при растенето — придобива любовь. Съ това се обясняватъ симпатията и антипатията между хората. Наистина, ако отношенията съ нѣкой човѣкъ ви причиняватъ загуби, вие не го обичате; ако придобивате нѣщо, обичате го. Представете си, че въ дома ви дойде гостъ, който само взима, безъ да даде нѣщо отъ себе си. Вие гледате, часъ по-скоро да си отиде, и казвате: Не обичамъ този човѣкъ. Много естествено! Не можете да го обичате, понеже той ви причинява само загуби.

Следователно, когато нѣкой казва, че обича, това подразбира, че е гостъ нѣкѫде. Той чака наготово да яде и да пие. Каже ли, че не обича, това показва, че е домакинъ на кѫщата и е заставенъ само да работи, да вдига и слага трапезата, да приема гости. Ето защо, за да се подържатъ правилни отношения между хората, радвайте се, че гостътъ ви дава възможность да проявите любовьта си. Но, за да проявите любовьта си и да издържите на нея, и гостътъ трѣбва да бѫде внимателенъ, да не нарушава добритѣ отношения. Ако само взима, безъ да дава, любовьта ви ще охладѣе. Каквото е отношението между госта, който взима отъ домакина и дава, такова е отношението между клиента и гостилничаря. Клиентътъ влиза въ гостилницата, преглежда листа и казва на гостилничаря: Искамъ отъ еди-кое си ядене. Гостилничарьтъ му услужва съ разположение, но после и той очаква да получи нѣщо. Докато яде, клиентътъ е любовно разположенъ къмъ гостилничаря; щомъ клиентътъ се нахрани, гостилничарьтъ е любовно настроенъ къмъ него, очаква да отвори кесията си и да плати. Това сѫ временни отношения. Човѣкъ трѣбва да бѫде готовъ да дава, безъ да очаква. Който получава, трѣбва да отговаря съ сѫщото, и той да е готовъ да дава. Любовьта подразбира правилна обмѣна между сѫществата.

Следователно, въ живота всѣки човѣкъ е пѫтникъ, който непремѣнно трѣбва да влѣзе въ нѣкоя гостилница, да набави силитѣ си. За да свърши известна работа, отъ време на време човѣкъ трѣбва да се отбива при нѣкой изворъ, да накваси засъхналото си гърло, или въ нѣкоя гостилница, да възстанови силитѣ си. Ако пѫтникътъ пѫтува презъ пустинята, все трѣбва да се спре предъ нѣкой изворъ. Иначе, той ще остане на срѣдата на пѫтя си. За да свърши работата си добре, човѣкъ трѣбва да направи връзка поне съ водата и хлѣба. Този законъ има отношение и къмъ разумнитѣ сѫщества. За да свърши работата си, човѣкъ трѣбва да бѫде свързанъ съ разумни сѫщества, да му помагатъ. И великитѣ хора били свързани съ сѫщества отъ разумния свѣтъ. Колкото и да е силенъ и великъ, човѣкъ не може самъ да свърши работата си, все трѣбва да бѫде подпомогнатъ отъ нѣкого. Нуждата отъ близъкъ, отъ приятель, която всѣки човѣкъ изпитва, се дължи, именно, на необходимостьта да бѫде подпомогнатъ. Само по този начинъ човѣкъ има възможность да се прояви, да даде просторъ на своитѣ дарби да се развиватъ. Като знаете това, вие трѣбва да оценявате приятелството, да не го губите. Изгубите ли приятелството на човѣкъ, когото обичате, вие губите свѣтлината и радостьта си. Какво ще правите безъ свѣтлина и радость? Истински приятель е онзи, който може да ви помага въ труднитѣ моменти на живота. Затова е казано, че приятель се въ нужда познава. Ценете приятеля си, ценете приятелството и се стремете да го запазите. — Какъ може човѣкъ да запази приятелството си? — Като отговаря съ величина, равносилна на дадената. Отплатата не е материална, но духовна. Запримѣръ, да бѫдешъ всѣкога благодаренъ на приятеля си за доброто, което той ти прави, това значи, всѣки день да закрепвашъ и усилвашъ приятелскитѣ отношения. Благодарностьта и признателността представятъ вѫтрешна, духовна обмѣна между приятелитѣ. Ако не си благодаренъ на приятеля си, който ти е помагалъ въ трудни моменти на живота, ти си ялъ, безъ да преценишъ яденето, вследствие на което нѣма да имашъ устой въ постиженията си. — Защо? — Защото приятельтъ ти оттегля свѣтлината си, и ти оставашъ въ тъмнина.

Въ Америка нѣкѫде имало единъ знаменитъ проповѣдникъ — Муди. Докато заеме положението на виденъ проповѣдникъ, той миналъ презъ голѣми изпитания: дето излизалъ да проповѣдва, навсѣкѫде го пѫдѣли. По едно време Муди се сприятелилъ съ единъ добъръ пѣвецъ, Сенкелъ, съ когото започналъ да работи: той да проповѣдва, а приятельтъ му да пѣе. Отъ този день Муди се прочулъ като добъръ проповѣдникъ въ цѣла Америка. Преди започване на проповѣдитѣ си, Сенкелъ пѣлъ и свирилъ на органъ, съ което приготвялъ благоприятни условия за Муди. Тѣ работѣли заедно и се радвали на успѣха си. Следъ време, обаче, тѣ се раздѣлили, и работата имъ тръгнала назадъ. И двамата изгубили силата си. Силата имъ се заключавала въ това, че енергията на Сенкела минавала въ мисъльта на Муди, а мисъльта на Муди имала влияние върху музикалностьта на Сенкела. Последниятъ проявявалъ своята музикалность и способность да пѣе главно въ присѫтствието на Муди. Но и Муди се вдъхновявалъ отъ пѣсеньта на Сенкела. Муди ималъ добре развито чело, което показвало, че той има тактъ, разбиране и преценяване на музиката. Следъ нѣколкогодишна взаимна работа, и двамата, единъ следъ другъ, заминали за онзи свѣтъ.

Човѣкъ трѣбва да се стреми, да дойде до хармонично съчетаване на силитѣ въ своята душа. За да постигне тази хармония, той трѣбва да се откаже отъ съмнението и подозрението въ себе си, като отрицателни сили. Натъкне ли се на тѣхъ, трѣбва да ги трансформира, да ги превърне въ положителни. Невъзможно е човѣкъ да остане завинаги въ едно и сѫщо състояние. При това, колкото по-скоро смѣня състоянията си, толкова по-добре за него. Запримѣръ, като ходи ту съ дѣсния, ту съ лѣвия кракъ, човѣкъ мѣни енергията си. Лѣвиятъ кракъ е пасивенъ, дѣсниятъ — активенъ. Щомъ лѣвиятъ кракъ заеме положението на дѣсния, и той става активенъ. Така се смѣнятъ енергиитѣ, и човѣкъ се движи. Сѫщото става съ ума и съ сърдцето на човѣка: въ единъ моментъ умътъ е активенъ, въ следния моментъ — пасивенъ; въ даденъ моментъ сърдцето е пасивно, въ следния моментъ е активно. Докато енергиитѣ постоянно се мѣнятъ, човѣкъ се развива правилно. Не става ли смѣна на енергиитѣ, той не се развива правилно и нормално, вследствие на което се явяватъ болезнени състояния въ него: гнѣвъ, съмнение, подозрение, безвѣрие и др. Изпаднете ли въ отрицателно състояние, направете опитъ да трансформирате състоянието си по нѣкакъвъ начинъ, чрезъ движения, чрезъ ядене и т. н. Забелязано е, че яденето уравновесява силитѣ въ човѣка. Видите ли, че двама души се каратъ, дайте имъ да ядатъ. Щомъ започнатъ да ядатъ, спорътъ престава. Значи, храната съдържа въ себе си такива елементи, чрезъ които смекчава грубитѣ и отрицателни сили въ човѣка.

Кога се каратъ хората? Коя е причината за недоразуменията и несъгласията въ човѣшкия животъ? Ако проследите всички причини за спорове и недоразумения, ще видите, че тѣ иматъ материаленъ характеръ и произходъ. Никога духовна причина не може да предизвика недоразумения. Думитѣ, отъ които хората се обиждатъ, съдържатъ въ себе си такива елементи, които предизвикватъ противоречия и недоразумения. Тѣ събуждатъ гнѣва, честолюбието, гордостьта, щеславието на хората, вследствие на което развалятъ отношенията имъ. Има думи, които обиждатъ, но има и такива, които радватъ човѣка. Запримѣръ, ако кажете на нѣкого, че е лицемѣръ, подлизурко, той ще се обиди. Кажете ли му, че е добъръ, способенъ, гениаленъ човѣкъ, ще се зарадва. И въ единия, и въ другия случай, вие сте засегнали нѣщо материално въ човѣка.

Като знаете силата на думитѣ, добре е при самовъзпитанието да си служите само съ такива думи, които повдигатъ и облагородяватъ, както васъ, така и ближнитѣ ви. Защо да не си служите съ такива думи? Има случаи, когато човѣкъ трѣбва да си послужи съ нѣкоя взривна дума, но не всѣкога. Само изключителни случаи диктуватъ на човѣка да извади нѣкоя бомбастична дума отъ шишето и да я хвърли на точно опредѣлено мѣсто. Обаче, въ всички останали случаи човѣкъ трѣбва да държи отровнитѣ и избухливи думи въ шишета, херметически затворени. Ако сте въ военна зона, между неприятели, които постоянно ви обстрелватъ, ще си послужите съ нѣкоя бомба, да се защитите, но въ мирно време бомбитѣ сѫ безпредметни.

Какво е нуждно на човѣка, за да се прояви? — Условия, които не сѫ нищо друго, освенъ живитѣ, разумни сѫщества, които обикалятъ човѣка. За да не изгуби тѣзи условия, човѣкъ трѣбва да цени тѣзи сѫщества и да ги пази като очитѣ си. Съ други думи казано: за да не изгубите условията на живота си, оценявайте разумностьта, кѫдето и да я срещнете, както и да се проявява. Тя има Божественъ произходъ. Като оценявате разумностьта, вие ще се развивате правилно. Доколкото цените хората, дотолкова и тѣ ще ви оценяватъ. Ако цените разумностьта, вие ще бѫдете въ съгласие съ Първата Причина на нѣщата. Щомъ сте свързани съ Нея, работитѣ ви се нареждатъ добре. Разумностьта въ човѣка не е нищо друго, освенъ проява на Божественото въ него. Дето е Божественото, тамъ има успѣхъ и напредъкъ. Божественото или разумностьта заставя човѣка да прави добро, да услужва на хората, да имъ помага. Колкото и да сѫ малки тѣзи прояви, радвайте имъ се. Най малката разумность, която човѣкъ проявява, служи като градивенъ материалъ за неговото бѫдеще. Не се отказвайте отъ доброто, колкото и да е малъкъ неговиятъ размѣръ. Не се отказвайте и отъ най-малкитѣ Божествени мисли и чувства. Откажете ли се отъ доброто и отъ великото въ свѣта, вие спирате своето развитие.

Като ученици, вие трѣбва да се стремите къмъ новото. Ако въ всѣка ваша мисъль, чувство и проява не внасяте нѣщо ново, вие сте обикновенъ човѣкъ, съ обикновени разбирания. Ще кажете, че сте млади още. Това не ви оправдава. Младъ или старъ, като живѣе, човѣкъ трѣбва да бѫде носитель на новото, на Божественото въ свѣта. Ако не носите новото, и млади да сте, ще остарѣете. Ако пъкъ сте стари, ще оглупѣете. Младиятъ трѣбва да внесе нѣщо ново, чисто, свѣтло въ любовьта, а стариятъ — да внесе устойчивость и свѣтлина въ мисъльта. Не можете ли да направите това, нито младиятъ е младъ, нито стариятъ — старъ. При това положение не можете да очаквате никакъвъ напредъкъ. Каквито знания да имате, следъ време ще ги забравите. Тѣ не сѫ станали ваша плъть и кръвь, Тогава ще се намѣрите въ положението на децата, които едва започватъ да учатъ. Какво ще занесете съ себе си на онзи свѣтъ? Като се намѣрите между учени, възвишени сѫщества, ще се почувствувате бедни, окѫсани, голи и ще пожелаете отново да се върнете на земята, да започнете съзнателно да учите.

Много нѣща сѫ вложени въ човѣка, но, докато не се проявятъ, тѣ се намиратъ въ положението на неразцъвтѣла пѫпка. Когато пѫпката цъвне и завърже, само тогава можете да познаете, какво представя тя. За да се прояви, пѫпката се нуждае отъ условия. Първото и необходимо условие е любовь къмъ Бога. Безъ тази любовь нищо не се постига. Значи, първото условие за постигане и реализиране на нѣщата е човѣкъ да люби Бога. Второто условие е любовь къмъ ближния, а третото условие — любовь къмъ себе си. — Защо трѣбва да люби човѣкъ ближния си и себе си? — За да се прояви, т. е. да изяви онова, което Богъ е вложилъ въ него. Да любишъ Бога, това значи, да приемешъ нѣщо отъ любовьта Му. Какъ и чрезъ кого ще приемешъ тази любовь? Чрезъ ближния си. Да любишъ Бога, това значи, да попаднешъ въ най-великия, най-тържествения и мощенъ моментъ за душата си, когато цѣлата природа се открива предъ тебе. Ти виждашъ и чувашъ това, което никога не си видѣлъ и чулъ. Кратъкъ е този моментъ, но незабравимъ. Следъ това човѣкъ слиза отъ високото положение, въ което е билъ, и отива между своитѣ ближни, да имъ даде нѣщо отъ благото, което е приелъ. Човѣкъ може да преживѣе това състояние въ моментъ на тежки изпитания, следъ което животътъ му се осмисля.

И тъй, пазете тритѣ важни отношения: къмъ Бога, къмъ ближнитѣ си, т. е. къмъ разумнитѣ сѫщества и къмъ самия себе. Съ други думи казано: Любете Бога, а къмъ ближния си и къмъ себе си пазете отношения на взаимно почитание и уважение. Който не люби Бога, той се страхува отъ Него. За да се освободи отъ страха, човѣкъ трѣбва да приложи любовьта. Страхътъ спъва, ограничава човѣка, а любовьта го повдига и освобождава.

Днесъ всички хора говорятъ за любовьта. Много естествено! Безъ любовь къмъ Бога нѣма животъ. То е все едно да отидете на нѣкоя планина, дето нѣма нищо за ядене. Вие носите въ раницата си само нѣколко хлѣба. Щомъ огладнѣете, отваряте раницата и започвате да ядете. Само тукъ, на голитѣ планински върхове ще разберете, какво нѣщо е хлѣбътъ, и ще го оцените. Каквото е хлѣбътъ при голитѣ планински върхове и водата — при сухата пустиня, такова нѣщо е любовьта при всички условия на живота.

Помнете: Любовь къмъ Бога, любовь къмъ ближния и любовь къмъ себе си сѫ три мощни формули, съ които можете да разрешавате всички мѫчни задачи въ живота си. Колкото по-голѣми знания имате, толкова по-голѣми изпитания ще ви се дадатъ. Вземете примѣръ отъ праведния Иовъ, който мина презъ голѣми изпитания и страдания. Той имаше голѣми знания, но и голѣми богатства: ниви, лозя, говеда; той имаше красиви синове и дъщери, но всичко изгуби. Най-после му се даде такава страшна болесть, която го отдалечи отъ всички хора. Животътъ му бѣше въ опасность, но издържа изпита си, следъ което получи голѣмо прозрение. Всичкото му богатство се върна отново. Други синове и дъщери му се дадоха, здравето му се възстанови, и той придоби новъ животъ, Съ по-голѣма свѣтлина и мѫдрость. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не мине презъ пещьта на Иова. За да издържи на страданията, човѣкъ трѣбва да има характера на Иова. Ще минете презъ отчаяния, съмнения и протести, но въ края на краищата трѣбва да издържите, както Иовъ издържа. Когато минете презъ тѣзи изпитания, тогава ще придобиете новъ животъ, ново знание и голѣми богатства. Сега сте богати, имате знание, имате синове и дъщери, но всичко това ще изгубите. Единъ день, когато придобиете ново знание, ново богатство, други синове и дъщери, тогава ще получите истинска слава, истинска радость, истинска любовь.

Разбрахте ли това, което днесъ ви говорихъ? Ако не сте го разбрали, като минете презъ изпитанията, ще го разберете.

Т. м.

*

39. Лекция отъ Учителя, държана на

5. юний, 1931 г. София. — Изгрѣвъ.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...