Jump to content

1931_05_08 Обикновени и необикновени идеи


Ани

Recommended Posts

От "Методи за самовъзпитание"
21 Лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 10-та година, т.II, (1930 г. - 1931 г.)
Първо издание, София, 1941 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Обикновени и необикновени идеи

— Чрезъ свѣтлата любовь се постига красотата въ живота.

Ще прочета 150. Псаломъ, който представя хваление на Господа.

Задача. Четете този Псаломъ всѣки день, въ продължение на една седмица. Извадете по-важнитѣ мисли отъ него, а следъ това нека всѣки се опита, да съчини единъ Псаломъ. Какъ ще хвалите Господа, ако нѣмате китара и не знаете да свирите?

Казано е въ Псалома: „Хвалете Го съ псалтиръ и китара; хвалете Го съ тѫпанъ и ликуване; хвалете Го съ струни и съ свирки; хвалете Го съ доброгласни кимвали; хвалете Го съ възклицателни кимвали!“

„Всѣко дихание да хвали Господа! Алилуия!“

Какъ ще хвалите Господа, ако нѣмате тѣзи инструменти? Въ Псалома се говори за псалтиръ, за китара, за тѫпанъ, за кимвали, за доброгласни свирки. — Кѫде ще намѣрите тѣзи инструменти? — Въ човѣка. — Отворете сърдцата и умоветѣ си за Господа, и тѣ ще запѣятъ и засвирятъ съ своитѣ инструменти и ще Го възхвалятъ.

Този Псаломъ е писанъ преди повече отъ две хиляди години, но и до днесъ не е изгубилъ цената си. — Защо? — Защото съдържа необикновени идеи, т. е. идейни мисли. Необикновенитѣ идеи сѫ безсмъртни, оставатъ за вѣчни времена и епохи. Тѣ сѫ подобни на златото. Обикновенитѣ идеи, обаче, сѫ временни, преходни както книжнитѣ пари. Че е така, проследете мислитѣ, които минаватъ презъ вашия умъ, и сами ще различите обикновенитѣ отъ необикновенитѣ идеи. Когато презъ ума ви мине една обикновена идея, втори пѫть не искате да се спирате върху нея. — Защо? — Като смъртна идея, въ нея има нѣщо горчиво, кисело, което показва, че е станало слабо ферментиране. Дайте на детето единъ горчивъ хапъ противъ треска и опитайте се следъ това да му дадете втори хапъ. Много време трѣбва да го залъгвате, докато го заставите да вземе хапа. Мине ли презъ ума ви една необикновена идея, вие често я повтаряте, мислите върху нея, сподѣляте я съ близкитѣ си, разработвате я. Приятно ви е да се занимавате съ нея. Много естествено! Тази идея е злато. Тя е безсмъртна. Колкото пѫти и да я прекарвате презъ главата си, тя става все по-богата, но не се измѣня.

Коя е идейната мисъль въ прочетения Псаломъ? — Хвалението на Господа. Да хвалишъ Господа, това е безсмъртна, необикновена идея. Хвалете Господа презъ всички времена и епохи, презъ вѣчностьта, защото Той е вѣченъ. Какъ ще Го хвалите, това е въпросъ, който има отношение къмъ времето. На всѣко време ще Го хвалите по различенъ начинъ: нѣкога съ китара, нѣкога съ кимвалъ и тѫпанъ; нѣкога съ свирки, съ флейти и цигулки, а нѣкога съ пѣсни и слова, които се изливатъ отъ дълбочината на душата. Да хвалишъ Господа, това е необикновеното, което излиза извънъ времето и пространството.

И тъй, разликата между обикновенитѣ и необикновени идеи е такава, каквато между сладкото и горчивото, между младостьта и старостьта. Обикновенитѣ идеи сѫ горчивитѣ хапове, отъ които всѣки бѣга. Тѣ всѣкога причиняватъ вкисване въ човѣка, което го прави старъ, изнемощѣлъ. Необикновенитѣ идеи сѫ сладкитѣ нѣща въ живота, къмъ които всѣки се стреми. Който яде сладки храни, той всѣкога е младъ. Той е подобенъ на житното зърно въ хамбара, което живѣе безгрижно, весело, не мисли за утрешния день, но има условия да израсте и да върже плодъ. Щомъ го посадятъ въ земята, то пуща коренчета, бради, съ които се прикрепва здраво за почвата. Следователно, когато кажете, че нѣкой човѣкъ е възмѫжалъ, пусналъ брада, ние подразбираме, че той е посаденъ въ земята, при неблагоприятни условия. Значи, неблагоприятнитѣ условия сѫ резултатъ на обикновенитѣ идеи, а благоприятнитѣ условия — на необикновенитѣ. Но благоприятнитѣ условия се криятъ задъ неблагоприятнитѣ. Ето защо, когато изпаднете въ неблагоприятни условия, не се обезсърдчавайте, задъ тѣхъ се криятъ благоприятнитѣ условия. Тѣ сѫ тѣсно свързани помежду си.

Ето защо, когато изучава обикновенитѣ процеси, човѣкъ знае, че задъ тѣхъ се крие нѣщо необикновено. За да види необикновеното, той трѣбва да мине презъ обикновенитѣ процеси, които причиняватъ мѫчнотии, страдания, противоречия. Като мине презъ страданията, човѣкъ излиза на отвѫдната страна на живота, дето го чакатъ благоприятнитѣ условия. Има неизбѣжни страдания въ живота на човѣка, които го правятъ разуменъ. Като поумнѣе, човѣкъ придобива нѣщо ценно въ себе си. Това показва, че той е работилъ въ лабораториитѣ на природата. Природата има много лаборатории, въ които се приготвятъ, както външнитѣ, така и вѫтрешнитѣ органи на човѣка. Колкото по-добъръ, по-разуменъ и по-силенъ е човѣкъ, толкова по-здраво и по-фино сѫ изработени неговитѣ органи. Материята имъ е по-фина, по-доброкачествена. Такъвъ човѣкъ наричаме здравъ и организиранъ. Както облѣклото отговаря на вѫтрешнитѣ качества и на културата на човѣка, така и устройството на неговитѣ външни и вѫтрешни органи отговаря на силитѣ въ неговия организъмъ. Ако единъ ангелъ слѣзе на земята, всички хора ще се събератъ около него да го гледатъ. — Защо? — Той е високо организиранъ. Материята, отъ която е направенъ, е фина, устойчива. Обходата му е съвършена.

Какъ познавате, че вашиятъ ангелъ ви е посетилъ? — По радостьта, която изпитваме. — Щомъ започнете да плачете и да страдате, ангелътъ ви е напусналъ. Ако ви посети пакъ, отново ставате радостни и весели. Значи, докато ангелътъ ви е съ васъ, вие сте смѣли и решителни, радостни и весели, въодушевявате се отъ необикновени идеи; когато ангелътъ ви се отдалечи отъ васъ, вие изгубвате радостьта си, влизате въ областьта на обикновенитѣ идеи и казвате, че всичко съ васъ е свършено. Ангелитѣ посещаватъ хората по невидимъ пѫть, като имъ предаватъ своята разумность и свѣтлина, както огъньтъ предава топлината си на добритѣ проводници. По отношение на ангелитѣ, хората сѫ добри проводници. Обаче, понѣкога става пропукване на тѣхната инсталация, вследствие на което тѣ губятъ топлината и свѣтлината, която възприематъ отъ ангелитѣ. Щомъ изгубятъ свѣтлината и топлината си, тѣ изгубватъ и знанието си.

Като говоримъ за идеитѣ, явява се въпросътъ, какъ се раждатъ тѣ. Идеитѣ не се раждатъ, не растатъ, нито се развиватъ, но само се проявяватъ. — Защо идеитѣ не растатъ? — Защото растенето подразбира процесъ на пробуждане. Следователно, за растене, т. е. за пробуждане на идеитѣ не може да става въпросъ. Обаче, ние можемъ да говоримъ за растене на човѣка. Детето расте първо физически. Щомъ намалява физическото растене, чувствата започватъ да се проявяватъ, а следъ тѣхъ — мислитѣ. Ако чувствата и мислитѣ не се проявяватъ, животътъ на човѣка се обезсмисля. Изобщо, въ човѣка ставатъ такива процеси, каквито и въ природата. Докато между природата и човѣка има съгласие, той се въодушевява, радва се на живота. Отклони ли се отъ пѫтя на природата и вземе свой специфиченъ пѫть, той изгубва радостьта и въодушевението си. Много естествено! Човѣшкитѣ процеси сѫ временни и преходни, а природнитѣ — вѣчни.

Казвате: Какво значение иматъ идеитѣ въ свѣта? — Каквото и златнитѣ монети. Може ли златната монета да изгуби стойностьта си? — Не може. — И отъ най-дълбока древность да е, златната монета си остава златна, съ опредѣлена цена и стойность. Тя всѣкога има обръщение. Не само златото не губи стойностьта си, но има още много нѣща ценни на всѣко време и презъ всѣка епоха. Представете си, че имате една стара свѣщь, отъ стотици години, направена отъ най-хубавъ материалъ. Ценна ли е тази свѣщь и днесъ? — Ако може да се запали и гори, тя е ценна. Това показва, че е направена отъ доброкачественъ материалъ. Когато и да я запалите, тя гори, дава свѣтлина, на която можете да четете. Какво ще кажете за лампа, която може да гори вѣчно? Ако една доброкачествена свѣщь е ценна на всѣко време, вѣчно горящата лампа ще бѫде още по-ценна. Ако златото, свѣщьта и вѣчногорящата лампа не губятъ стойностьта си, какво бихте казали тогава за необикновенитѣ идеи? Да имашъ една необикновена идея, това значи, да има на какво да разчиташъ, не само презъ единъ животъ, но и презъ вѣчностьта. Достатъчно е да се докоснешъ до пружината на необикновената идея, за да ти отговори.

При каквито условия да се намирате, разчитайте на необикновенитѣ идеи. Тѣ никога не изневѣряватъ. Обикновенитѣ идеи, обаче, всѣкога могатъ да изневѣрятъ на човѣка. Като знаете това, градете живота си върху необикновенитѣ идеи. Градите ли върху обикновенитѣ идеи, вие ще се намѣрите въ положението на човѣкъ, който е съградилъ кѫщата си на пѣсъкъ. Но като завалятъ дъждоветѣ, кѫщата се събаря. Градете кѫщитѣ си върху почва, която никакви сили не могатъ да подкопаятъ.

Като ученици, вие изучавате музика и пѣние, минавате за музикални. Щомъ е така, изпѣйте единъ идеенъ тонъ. Вие знаете вече, въ какво се заключава идейното. Идеенъ тонъ е този, който никога не губи стойностьта си. Който чуе такъвъ тонъ, той не може да го забрави. Обикновенитѣ тонове лесно губятъ цената си. Тѣ дразнятъ ухото, особено чувствителното. Ако нѣкой музикаленъ човѣкъ чуе единъ обикновенъ тонъ, той напуща салона и излиза вънъ. За него обикновениятъ тонъ е фалшивъ. Ухото му не може да възприема фалшивитѣ тонове. На такива тонове се натъкваме навсѣкѫде въ живота. Проповѣдникътъ говори отъ амвона си и чува фалшивитѣ тонове на своитѣ пасоми. Ако има крайно музикално ухо, той веднага ще напусне амвона. Изкуство е човѣкъ да чува фалшиви тонове, т. е. обикновени, и да ги трансформира. Не може ли да ги трансформира, той иска да напусне живота и казва: Дотегна ми този животъ. — Кое му е дотегнало? — Фалшивитѣ тонове, т. е. обикновенитѣ идеи. Не е лесно човѣкъ да понася фалшивитѣ тонове, но не е лесно да взима всѣкога чисти, идейни тонове. Да взимашъ всѣкога чистъ тонъ, това значи, да носишъ въ себе си основния тонъ и да можешъ да се нагласишъ споредъ него. Не можешъ ли да постигнешъ това, ти прибѣгвашъ до нѣкакъвъ външенъ инструментъ — камертонъ. Щомъ не можешъ да се нагласишъ по естественъ начинъ, и съ камертонъ е добре. Важно е, да не бързашъ, да се нагласишъ по камертона.

И тъй, ако искате да знаете, какъвъ е основниятъ тонъ, идете въ музикалния свѣтъ, между възвишенитѣ сѫщества. Тамъ ще чуете истинската музика, ще разберете, какво значи чистъ, вѣренъ тонъ. Основниятъ тонъ има свойството да пали загасенитѣ свѣщи. Следователно, ако вашата свѣщь е загаснала, като чуете основния тонъ, тя веднага ще се запали и ще свѣти. Ако тонътъ не е основенъ, свѣщьта нѣма да се запали. По това свойство можете да познаете и вашия основенъ тонъ. Това не трѣбва да ви обезсърдчава. Пѣйте, упражнявайте се, докато тонътъ ви придобие нуждната чистота и пластичность. Когато искатъ да кажатъ, че нѣкой музикантъ не е добъръ, употрѣбяватъ израза: „Свѣщьта му е загаснала“. Сама по себе си, като изкуство, музиката е крайно взискателна. Тя признава за добри пѣвци и музиканти само онѣзи, отъ пѣсеньта на които изгасналата свѣщь се запалва. Да пѣешъ, това значи, пѣсеньта ти да запали изгасналата ти свѣщь. Това наричаме ние необикновена, чиста, идейна музика, или съ една дума — жива музика. Ако отъ пѣсеньта ви свѣщьта не се запалва, музиката ви е безидейна, обикновена, мъртва. Живата музика разсѣйва облацитѣ отъ съзнанието на човѣка, а сѫщевременно изпѫжда вънъ отъ човѣшката душа всички скърби и страдания. Ето защо, когато ставате отъ сънь, правете опити, да взимате основния тонъ на живота. Кой е основниятъ тонъ на живота, не знаете. Въ музиката, обаче, основниятъ тонъ е do. Освенъ него има още два, които, заедно съ първия, образуватъ основенъ акордъ, или основно съзвучие: do, mi, sol. Съчетанието между тритѣ тона представя основнитѣ тонове на три свѣта. Оттукъ вадимъ заключението, че не само физическиятъ, но и духовниятъ, и умствениятъ свѣтове иматъ свои основни тонове.

Като говоримъ за идеитѣ, ние имаме предъ видъ идеитѣ въ тритѣ свѣта: въ физическия, въ духовния и въ умствения. Тѣ се допълватъ взаимно. Ето защо, когато се казва, че „гладна мечка хоро не играе“, имаме предъ видъ единството между идеитѣ въ тритѣ свѣта. Наистина, човѣкъ не може да играе, ако краката му не сѫ здрави. Здравитѣ крака и здравото тѣло сѫ въ зависимость отъ чувствата и мислитѣ на човѣка. Ако идеитѣ на човѣка въ чувствения и въ умствения свѣтъ сѫ необикновени, човѣкъ е здравъ и може да играе. За да бѫде здравъ, той трѣбва да яде, но съзнателно, съ участието на мисъльта. Глаголътъ „ямъ“ на български езикъ започва съ буквата „я“, която означава, че човѣкъ трѣбва да яде, да има сили, да се движи, да вдига краката си. Буквата „м“ показва, че като яде, човѣкъ има сили да се качва по планинитѣ и да слиза, т. е. да върши високи и трудни работи. На края думата „ямъ“ свършва съ „ъ“, който означава почивка. Въ края на думитѣ „ъ“ не се произнася, както и французкото нѣмо „е“. Обаче, когато „ъ“ е въ срѣдата на думитѣ, той се чете. Сѫщо така, когато „е“ се пише въ срѣдата, то се произнася. Въ това отношение между българитѣ и французитѣ има нѣщо, по което тѣ си приличатъ.

Като изучавате различнитѣ народности, виждате, че всѣки народъ има специфични нрави, обичаи, характерни чърти, по които се отличава отъ другитѣ народи. Запримѣръ, французинътъ е бързъ въ действията си, а англичанинътъ — бавенъ. Ако въ главата на англичанина се роди нѣкаква идея, той не бърза да я разпространява. Попадне ли тази идея въ ума на французина, той веднага я разпространява. Той взима яйцето отъ кокошката и веднага го продава. Англичанинътъ вижда, че кокошката е снесла яйце, но дълго време мисли, какъ да постѫпи, на кого да го продаде. Той мисли, дали този, който се наема да го купи,, е добъръ платецъ. Англичанинътъ е хладнокръвенъ, спокоенъ.

Въ едно купе на трена пѫтували нѣколко души, между които единъ англичанинъ и други нѣколко отъ различни народности. По едно време англичанинътъ видѣлъ, че на единъ отъ пѫтницитѣ срещу него се запалила дрехата отъ цигарата му и започнала слабо да дими. Понеже не се познавалъ съ този господинъ, англичанинътъ не посмѣлъ да каже, че дрехата му гори. Той се оглеждалъ натукъ-натамъ, да намѣри нѣкой познатъ пѫтникъ. Като забелязалъ, че единъ отъ пѫтницитѣ му е познатъ, той се приближилъ до него и казалъ: Моля, запознайте ме съ този господинъ. Следъ това той се обърналъ къмъ непознатия и му казалъ: Господине, дрехата ви гори.

Това е една отъ характернитѣ чърти на англичанина. Той е хладнокръвенъ, повече мълчи, мисли, а малко говори. Отъ гледището на своето хладнокръвие, той си казва: Нѣма защо да бързамъ, да предупреждавамъ този човѣкъ, че дрехата му гори. И безъ да му кажа това, той ще разбере. Като го припари огъньтъ, той ще се стресне и ще го изгаси.

Като ученици, вие трѣбва да се стремите къмъ идейнитѣ нѣща, а да избѣгвате безидейнитѣ, които създаватъ натрупвания въ човѣка. Старостьта, отъ която хората се оплакватъ, се дължи, именно, на натрупвания въ чувствения, въ умствения и физическия свѣтъ на човѣка. Натрупването е резултатъ на обикновенитѣ идеи въ човѣшкия животъ. За да се подмладите и да се освободите отъ натрупванията въ себе си, вие трѣбва да имате по една основна идея, ако не всѣки день, поне по една въ месеца. Ако имате 12 основни идеи презъ годината, тѣ представятъ капиталъ, съ който можете свободно да работите. Затова, именно, основнитѣ идеи наричаме необикновени, безсмъртни.

Следователно, стремете се къмъ необикновенитѣ идеи, за да поставите здрава основа на своето бѫдеще.

— Чрезъ свѣтлата любовь се постига красотата на живота.

*

35. Лекция отъ Учителя, държана на

8. май, 1931 г. София. — Изгрѣвъ.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...