Jump to content

1931_04_24 Опитности въ живота


Ани

Recommended Posts

От "Методи за самовъзпитание"
21 Лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 10-та година, т.II, (1930 г. - 1931 г.)
Първо издание, София, 1941 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Опитности въ живота

Размишление.

Има едно сѫществено разбиране за живота, отъ което зависи бѫдещето на човѣка. Подъ думата „бѫдеще“ разбираме онова съдържание на живота, което предстои на човѣка да го реализира. Човѣкъ говори за своето минало, настояще и бѫдеще, безъ да знае замисъла на Първия Принципъ по отношение на него. Той знае само едно, че има стремежъ къмъ нѣщо велико. Този стремежъ, именно, го заставя да работи, да се труди, да придобива знания и опитности.

Сегашнитѣ хора се намиратъ предъ много неизвестности. Тѣ често се запитватъ, кой е създалъ свѣта, какъ е създаденъ и т. н. Трудни въпроси сѫ тѣзи, но тѣ искатъ да ги разрешатъ лесно, като по калъпъ. Това е невъзможно. За да създаде две линии, или единъ ѫгълъ, като посоки на движение, природата е изразходвала десетки и стотици години. За да създаде единъ, два или повече пръста на човѣшката рѫка, съ известно разстояние между тѣхъ, природата сѫщо е изразходвала стотици и хиляди години. Можете ли да мислите, че решаването на труднитѣ задачи се постига въ единъ день и то съ този умъ, съ който човѣкъ днесъ разполага? Ако за създаване на вселената природата е употрѣбила най-малко милиардъ години, мислите ли, че съ единъ замахъ можете да си отговорите на въпроса, какъ и кога е създадена вселената? Милиарди години сѫ нуждни на човѣка за обясняване на тѣзи въпроси. Човѣкъ може да има частично разбиране на въпроситѣ, но това още не включва цѣлата истина.

Представете си, че единъ философъ има много знания, разбира нѣщата, но не може да ги събере на едно мѣсто. Колкото и да желае, той не може да ги изкаже, нѣма срѣдства, пособия, съ които да ги предаде. То е все едно, да го заставите да налѣе всичката вода отъ океанитѣ и моретата въ една чаша. Каквото и да прави, той ще се намѣри въ невъзможность. Чашата е малка, събира едва 200 — 250 гр. вода. Тъй щото, каквито схващания и познания да имате за свѣта, не можете да ги съберете въ една чаша.

И тъй, да мисли човѣкъ върху нѣщата и да ги познава, това сѫ две различни нѣща, Всѣки има право да мисли, но мисленето още не е знание. Мислишъ логически, правилно, но мислишъ и неправилно. Правата мисъль представя подпорната точка на човѣшкия животъ, но това още не е цѣлата постройка. Човѣкъ се подпира на една или на две патерици, споредъ случая. Ако мисъльта му е права, една патерица е достатъчна; ако не е права, той има нужда отъ две патерици. Съ две патерици ходятъ обикновено инвалидитѣ, съ една патерица ходятъ овчаритѣ. Благороднитѣ хора и аристократитѣ ходятъ съ бастонъ. Защо носятъ бастонъ, и тѣ не знаятъ. Магътъ носи магическата прѫчка въ себе си, но знае, защо я носи. Чрезъ нея той проявява своята мощь. Когато учительтъ държи тебеширъ въ рѫката си, и той знае, защо го държи. Не може ли да си служи съ него, тебеширътъ губи своя смисълъ. Учительтъ цапа рѫцетѣ си съ тебешира и употрѣбява излишно време и енергия, докато се изчисти. Ето защо, добре е човѣкъ да знае, защо прави едно или друго нѣщо, защо говори по единъ или другъ начинъ и т. н.

Мнозина искатъ да знаятъ всичко. Това е невъзможно. Да знаешъ всичко, това значи, да съберешъ всичката вода въ една чаша. — Ама искамъ да зная съдържанието на твоята философия въ две думи. — Това е невъзможно. И да искамъ да ти предамъ една философия въ резюме, това е невъзможно. Все ще остане нѣщо недоизказано и необяснено. Тъкмо това, опредѣля стремежа на душата къмъ постигане на известенъ идеалъ. Душата се стреми къмъ своя идеалъ, защото е непостижимъ. Ако бѣше постижимъ, нѣмаше да бѫде идеалъ. — Никога ли не може да се постигне? — Идеалътъ е постижимъ само въ вѣчностьта. — Защо? — Защото, колкото по-високо се издига човѣкъ, толкова по-великъ и необятенъ става идеалътъ му. Радвайте се, че има велики и непостижими нѣща, които движатъ духа и душата напредъ и нагоре.

Следователно, както и да си обяснявате нѣщата, все ще остане нѣщо неразбрано, скрито, тайно; все ще остане нѣкаква загадка. Тази загадка кара човѣка да се стреми да я разреши. Запримѣръ, виждате две успоредни линии и веднага се запитвате, какво означаватъ. Тѣ посочватъ пѫтя — нищо повече. — Ама кой се движи по този пѫть? — Щомъ линиитѣ сѫ успоредни, по тѣхъ се движатъ две разумни сѫщества. — Какъвъ пѫть ще извървятъ? — Ако пѫтьтъ е навсѣкѫде еднакъвъ, дветѣ прави ще запазятъ разстоянието си една отъ друга. Обаче, ако правитѣ линии не сѫ еднакво здрави по цѣлата си дължина, нѣкѫде ще стане огъване. Както виждате, пѫтьтъ на човѣка може да е опредѣленъ, известенъ, но, въпрѣки това, той срѣща изненади и неизвестности. Това показва, че видимото крие въ себе си невидими и неизвестни нѣща, наречени тайни. Ако дветѣ прави линии представятъ две вѫжета, отъ тежеститѣ, които окачвате на тѣхъ, тѣ могатъ да се огънатъ или въ срѣдата, или на краищата си.

Сега, ако означимъ човѣшкия характеръ съ вѫже, на краищата на което действуватъ силитѣ на ума и на сърдцето, това вѫже може да се огъне по единъ или по другъ начинъ, споредъ съпротивата, която силитѣ му указватъ. Запримѣръ, ако силитѣ на ума и на сърдцето сѫ слаби, а волята — силна, вѫжето ще се огъне при точкитѣ, дето действуватъ силитѣ на ума и на сърдцето. Този случай ни представя човѣкъ съ силна воля, т. е. съ моралъ. На него всѣкога може да се разчита. Обаче, ако крайнитѣ точки на вѫжето, дето действуватъ силитѣ на ума и на сърдцето, сѫ здрави, а срѣдната  точка — мѣстото на волята — слаба, огъването ще стане, именно, въ срѣдата. Този случай ни представя човѣкъ съ слаба воля — на него не може да се разчита. Оттукъ вадимъ следното заключение: когато волята на човѣка е слаба, той слиза надолу; когато волята му е силна, той се качва нагоре, т. е. възлиза. Значи, ако умътъ и сърдцето сѫ силни, а волята — слаба, човѣкъ слиза; ако умътъ и сърдцето сѫ слаби, а волята — силна, човѣкъ възлиза.

Това е отношение между силитѣ на физическия свѣтъ. Така се пази равновесие на земята. Въ духовния и въ Божествения свѣтъ силитѣ на ума, на сърдцето и на волята сѫ еднакви. Тѣ се представятъ като страни на равностраненъ триѫгълникъ. Като изучавате проявитѣ на волята, добре е да наблюдавате, подъ чие влияние се намира тя: подъ влиянието на ума, или на сърдцето. Проявитѣ на волята въ двата случая ще бѫдатъ различни. Добре е да изучавате тия прояви, за да придобивате повече опитности.

Като ученици, вие трѣбва да изучавате закона на равновесието, чрезъ който можете да регулирате силитѣ на ума и на сърдцето си. Волята се явява като равнодействуваща между силитѣ на ума и на сърдцето. Обаче, има случаи, когато умътъ и сърдцето действуватъ сами. Тогава умътъ трѣбва да вземе надмощие, т. е. мислитѣ трѣбва да регулиратъ чувствата. Когато човѣкъ пада на земята, това показва, че мисъльта му се прекѫсва. Следователно, не прекѫсвайте връзката на мислитѣ си. Това подразбира съсрѣдоточенъ, концентриранъ умъ.

Човѣкъ трѣбва да мисли право, да не се страхува. Уплаши ли се отъ нѣщо, той губи съзнание и припада. Много хора, които минаватъ за герои, лесно губятъ съзнание. Достатъчно е да видятъ мечка въ гората, за да припаднатъ. Мечката, обаче, минава край тѣхъ, безъ да ги засегне. — Защо? — Тя никога не напада страхливи хора. Тя знае, че, ако яде месото на страхливи хора, ще придобие тѣхния характеръ. Постѫпвайте и вие като мечката. Натъкнете ли се на нѣщо, което не носи никакво благо за васъ, не го бутайте.

Единъ младъ момъкъ отишълъ да слугува при единъ богатъ господарь. Последниятъ решилъ да изпита честностьта на слугата си. За тази цель той извадилъ предъ него една голѣма торба съ златни монети и започналъ да ги брои. Слугата видѣлъ това, но се присторилъ, че нищо не вижда. Когато господарьтъ преброилъ паритѣ, слугата следѣлъ, кѫде ще остави торбата. Вечерьта, когато господарьтъ легналъ да спи, слугата взелъ торбата и напусналъ дома на господаря си. Осигуренъ, че придобилъ голѣмо богатство, той заминалъ за чужбина. Като отворилъ торбата, да види, съ какво богатство разполага, той разгледалъ внимателно златнитѣ монети, но останалъ изненаданъ — тѣ били фалшиви — жълти тенекийки. Като видѣлъ, че опитътъ му излѣзълъ несполучливъ, слугата се върналъ при господаря си, извинилъ се за прегрѣшението си и помолилъ да го приеме отново на работа, но вече безъ пари. — Защо се изповѣдалъ слугата? — Защото погрѣшката му била малка, открадналъ такива пари, които не стрували даже сто лева. Ако торбата бѣше пълна съ истински златни монети, той не би се върналъ при господаря си. А сега слугата е готовъ да работи безъ пари, съ надежда, че ще се добере до торбата съ истинското злато.

Това, което става съ слугата, става съ всѣки човѣкъ. Всѣки човѣкъ преживява вѫтрешни борби: той ту пада, ту става, докато единъ день напълно изправи живота си. Когато се услови за слуга при нѣкой богатъ господарь, той взима торбата му съ златото и избѣгва. Като види, че паритѣ сѫ фалшиви, връща се при господаря си, изповѣдва погрѣшката си и моли да го приеме въ дома си, да му служи безъ пари. Като мине известно време, той пакъ задига торбата на господаря си, пакъ се изповѣдва за направената погрѣшка, докато единъ день задигне торбата съ истинското злато. Но господарьтъ е уменъ. Той оставя торбата съ фалшивитѣ пари предъ очитѣ на слугата си, а истинското злато крие въ касата си, дето го заключва. Никой не може да открадне златото на господаря.

Кой е този господарь? — Природата. Тя е вложила своя капиталъ въ тѣлото на човѣка, но никой не може да я излъже, да открадне нейното злато. Какви сѫ отношенията на човѣка къмъ нея, тя не се интересува. На негово разположение тя оставя торбата съ фалшивитѣ пари. Дали той ще задигне цѣлата торба, или часть отъ нея, и за това не иска да знае. Важно е, че никой не може да открадне чистото ѝ злато. Човѣкъ може много пѫти да краде фалшивитѣ ѝ пари, да бѣга отъ нея и да се връща, да изповѣда погрѣшката си, но тя все мълчи, не го сѫди, не го морализира. Тя казва: Щомъ искашъ да останешъ при мене, свободенъ си. Тя всичко оставя на разположение на човѣка, но торбата си съ злато на никого не дава — държи я подъ ключъ. Торбата съ златото на природата не е нищо друго, освенъ скрититѣ таланти и способности. Ако се домогне преждевременно до единъ отъ тия таланти, човѣкъ престава да работи. Ще го видите добре облѣченъ, съ бомбе на главата и бастонъ въ рѫка, ходи натукъ-натамъ, нищо не работи и минава за благородникъ.

И тъй, когато изучавате човѣшкия характеръ, спирайте вниманието си върху линиитѣ на главата, на лицето и на рѫката. Колкото по-правилни сѫ тия линии, и организъмътъ по-добре устроенъ, толкова по-устойчивъ е човѣкъ въ морално отношение. Отъ това зависи, доколко човѣкъ е способенъ за работа. Каква тежесть може да вдигне човѣкъ съ слабъ лостъ? За голѣми тежести разумниятъ човѣкъ си служи съ здрави лостове. Ако лостътъ се счупи, ще вземете другъ лостъ. Какво ще правите, обаче, ако имате само единъ лостъ? За да не се счупи, ще го намалите. При това положение, трѣбва да приложите по-голѣма сила. Това значи, да разчитате на своитѣ сили. Следователно, ако лостътъ е здравъ, може да бѫде дълъгъ. Тогава ще разчитате на него. Ако лостътъ е слабъ и кѫсъ, ще разчитате повече на себе си, на своитѣ сили. Ако не можете да съкратите лоста, нито да разчитате на силитѣ си, по-добре не се докосвайте до тежестьта, да не направите нѣкаква пакость. Тъй щото, ако крайнитѣ точки на вашитѣ сили, т. е. умътъ и сърдцето ви сѫ слаби, ще приложите въ действие волята си.

Тежнението на всички хора днесъ е къмъ добъръ животъ. Добриятъ животъ подразбира тъкане, т. е. устройване или организиране на бѫдещето тѣло на човѣка. Мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на човѣка представятъ материала, отъ който се тъче новата тъканъ. — Кога ще стане това? — Не е важно. Следъ десетки или стотици години вие ще се намѣрите предъ завършенъ процесъ. Ако е разуменъ, човѣкъ може да живѣе 120 години и да използува правилно вложения въ него капиталъ. Като е работилъ добре, следното прераждане ще има придобивка една единица. Въ това отношение, природата не е много щедра. Тя дава малко, но иска този материалъ да бѫде добре обработенъ. Доколко и какъ е работилъ човѣкъ на земята, това се вижда на лицето му. То е свидетелство за неговата работа. По лицето се чете, какви мисли и чувства сѫ вълнували човѣка. Затова, именно, казваме, че мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на човѣка опредѣлятъ неговото щастие.

И тъй, докато е на земята, човѣкъ разполага съ три пособия за развитието си: съ ума, сърдцето и волята. Ако кажемъ, че човѣкъ има още и душа, и духъ, повечето хора ще ги отрекатъ. — Защо хората не признаватъ душата и духа? — Защото не ги виждатъ. Душата е царска дъщеря, която е обиколена съ слуги, придворни и адютанти. Когато излиза на разходка, тя сѣда въ своята каляска, потънала въ цвѣтя, скрита отъ погледитѣ на любопитнитѣ. Умътъ е нейниятъ адютантъ, сърдцето — придворната ѝ дама, а волята — момъкътъ, който служи за посрѣдникъ между нея и поданицитѣ ѝ. Човѣкъ живѣе, докато душата го посещава; прекѫсне ли се връзката между душата и човѣка, последниятъ заминава за другия свѣтъ. Това заминаване наричаме „смърть“. Апостолъ Павелъ е казалъ, че, ако тѣлото, т. е. временното жилище на човѣка, се разруши, той ще живѣе въ вѣчното жилище, дето душата пребивава. Докато дойдете до вѣчното жилище, ще живѣете на земята въ тленното си тѣло, чрезъ което ще изучавате законитѣ, по които умътъ, сърдцето и волята работятъ. Щомъ влѣзете въ областьта на ума, ще работите съ закони, специфични за ума. Влѣзете ли въ областьта на сърдцето, ще работите съ законитѣ на сърдцето. Не можете да смѣсвате законитѣ на ума съ законитѣ на сърдцето. Затова е казано, че за всѣко нѣщо има законъ.

За следния пѫть пишете върху темата: „Действията на ума, на сърдцето и на волята“.

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

— Въ истината е скритъ животътъ.

*

33. Лекция отъ Учителя, държана на

24. априлъ, 1931 г. София. — Изгрѣвъ.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...