Jump to content

1931_04_17 Разумность и свѣтлина


Ани

Recommended Posts

От "Методи за самовъзпитание"
21 Лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 10-та година, т.II, (1930 г. - 1931 г.)
Първо издание, София, 1941 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Разумность и свѣтлина

Т. м.

Казва се, че човѣкъ трѣбва да бѫде разуменъ. Мислите ли, че това, което е разумно за единъ човѣкъ, е разумно за другъ? Нѣкой казва, че е неразумно да се излиза вечерь, въ тъмнината, изъ града. И всѣки, който излиза вечерь на разходка, е неразуменъ. Оттукъ ще извадимъ заключението, че всѣки, който не излиза вечерь, а само презъ деня, е разуменъ. Това е твърдение на нѣколцина. Всички хора не мислятъ така. Друго твърдение: който спи вечерь, е разуменъ и нормаленъ човѣкъ; който спи презъ деня, е неразуменъ и ненормаленъ човѣкъ. И по този въпросъ всички хора не мислятъ така. Вѣрно е, обаче, че е разумно и нормално човѣкъ да спи вечерь, а презъ деня да бѫде буденъ и да отива на работа. Значи, разумностьта има отношение къмъ свѣтлината, а неразумностьта — къмъ тъмнината. Затова, именно, естествено е човѣкъ да спи вечерь, а да бѫде буденъ презъ деня. Казвате, че когато спи човѣкъ, съзнанието му се оттегля. — Може ли, въ сѫщность, съзнанието да се оттегли? — Не може, защото не е нѣщо материално.

Какво разбирате подъ понятието оттегляне или отклоняване на съзнанието? Въ сѫщность, съзнанието ли въ човѣка се отклонява, или друго нѣщо? Представете си, че две лица, А и В, могатъ да се срѣщатъ само вечерь. Лицето В е преследвано отъ лицето Д, вследствие на което е принудено да се крие денемъ и да излиза само вечерь. Лицето А има приятелски отношения къмъ В и желае да го види, да поговори съ него. За тази цель А взима фенерчето си и тръгва къмъ В, да се срещнатъ. Понеже е тъмно, А освѣтява пѫтя си съ фенерчето. Обаче, щомъ чуе стѫпки, той веднага загасва свѣтлината, скрива фенерчето си. Лицата А и В оставатъ на тъмно и пакъ се разговарятъ. Обаче, ако стѫпкитѣ на Д се приближаватъ къмъ тѣхъ, тѣ преставатъ даже да говорятъ. Около тѣхъ настѫпва пъленъ мракъ. Значи, тъмнината не означава оттегляне или отклоняване на съзнанието, но оттегляне на свѣтлината. Ето защо, когато човѣкъ спи, не казваме, че съзнанието му се оттегля, но казваме, че свѣтлината на съзнанието временно се отдалечава, оттегля или отклонява. Сѫщото се отнася и до говора на човѣка. Докато говори, човѣкъ е въ свѣтлина; щомъ престане да говори, той загасва свѣтлината. Затова, когато двама души се обичатъ, тѣ се разговарятъ; ако не се обичатъ, не говорятъ. Наистина, когато нѣкой човѣкъ ви се разсърди или е недоволенъ отъ васъ, веднага млъква, престава да ви говори. Приятельтъ ви привлича, а неприятельтъ — отблъсква. Затова предъ приятеля си ще бѫдешъ отворенъ, а предъ неприятеля си — затворенъ.

Като говоримъ за привличането и отблъскването, ние имаме предъ видъ известни закони. Привличането подразбира законъ на свобода. Само ония сѫщества се привличатъ, между които има стремежъ, обичь. Само ония сѫщества се привличатъ, между които сѫществува нѣкакво желание. Детето минава отдалечъ покрай една круша, но то веднага се отбива отъ пѫтя си и отива при крушата. — Защо? — Плодове има на нея. Детето обича крушитѣ и се привлича отъ дървото. Ако не обича круши, то нѣма да се отбие отъ пѫтя си. То поглежда къмъ крушата, вижда плодоветѣ ѝ, но понеже нѣма желание да яде круши, нѣма любовь къмъ тѣхъ и продължава пѫтя си. Следователно, човѣкъ се привлича само отъ ония предмети и сѫщества, къмъ които има разположение и любовь. Нѣма ли разположение къмъ тѣхъ, тѣ не го привличатъ. Ако пъкъ има неразположение къмъ тѣхъ, тѣ даже го отблъскватъ. Привличането подразбира още правилна обмѣна между сили, които си хармониратъ. Запримѣръ, двама души се привличатъ по мисъль, по чувства и по действия. Отъ взаимното имъ привличане, ние сѫдимъ за хармонията, която сѫществува между тѣхъ.

Често чуваме да казватъ, че нѣкой човѣкъ има привлекателна сила, а другъ — отблъсквателна. Значи, първиятъ има особени чувства, чрезъ които привлича хората. На какво можете да уподобите човѣка, който привлича, и на какво — онзи, който отблъсква? Който има привлекателна сила, той е подобенъ на конусъ, обърнатъ съ върха надолу. Доближи ли се нѣкой до него, веднага слиза до дъното на конуса. Който отблъсква, подобенъ е на конусъ, обърнатъ съ върха нагоре. Щомъ се доближи нѣкой до него, веднага се отблъсква, не може да се задържи въ нѣкоя негова точка. Който привлича, е долина; който отблъсква — планински връхъ. Всичко се стича въ долината; всичко иде отъ планината.

И тъй, когато говоримъ за привличане, имаме предъ видъ разумнитѣ сѫщества. Привличане става между две разумни сѫщества, като между два полюса. Въ закона за привличането отношенията между сѫществата не сѫ както въ обикновенитѣ човѣшки отношения — силниятъ привлича слабия. Въ закона за привличането слабиятъ и силниятъ привличатъ еднакво. Докато е малко и лежи въ люлката си, детето привлича майката; когато детето започне да пълзи, майката го привлича. Значи, въ закона на привличането отношенията между сѫществата сѫ разумни. Всѣко привличане, въ което насилието взима участие, е лишено отъ разумность. Всички сили, които сѫ изгубили разумностьта си, сѫ станали физически. Когато всички сили въ човѣка се превърнатъ въ физически, въ него се извършва процесъ на сгѫстяване, на втвърдяване на материята. Докато материята се е сгѫстила само, безъ да се втвърди, все има нѣкаква разумность въ нея. Обаче, втвърди ли се материята съвършено, разумностьта ѝ се изгубва.

Като ученици, вие трѣбва да се стремите да бѫдете разумни. Азъ говоря за тази разумность, която носи животъ и свѣтлина. Щомъ известни действия отнематъ живота и свѣтлината на човѣка, тѣ не сѫ разумни. Каква разумность има въ обесването на единъ човѣкъ? Каква разумность има въ саркастичния езикъ на единъ човѣкъ? Сарказъмътъ е ножъ, който пробожда човѣка. Срещнете ли такъвъ човѣкъ, стойте далечъ отъ него. Има словесенъ, умственъ, чувственъ, религиозенъ сарказъмъ. Какъвто и да е сарказъмътъ, все ще нарани човѣка. Той не е нищо друго, освенъ киселина, която разяжда. Наистина, саркастичнитѣ хора иматъ повече киселина въ организма си. Какъ може сарказъмътъ да се трансформира въ нѣщо безвредно? Той трѣбва да се сипе въ медъ. Така се образува приятно, разхладително питие. Всѣки може самъ да си направи такова питие. Вземете три чайни лъжички медъ, прибавете къмъ тѣхъ малко лимонена киселина. Всичко турете въ чаша вода, около 200 — 250 грама вмѣстимость. Направете сѫщото и съ сарказъма, да се впрегне на работа. Оставите ли го дълго време свободно да действува, той ще разяде нѣжнитѣ части на организма. Въ известни случаи той действува и като отрова. Саркастичнитѣ хора сѫ голѣми песимисти. Тѣ гледатъ мрачно на живота.

Като говоримъ за день и нощь, за свѣтлина и тъмнина, ние имаме предъ видъ психическитѣ дни и нощи, а не физическитѣ. „Нощь“ въ психически смисълъ на думата разбираме онова състояние, което е лишено отъ общъ центъръ и отъ свѣтлина. За всѣки животъ, лишенъ отъ свѣтлина, казваме, че се намира въ тъмнина, въ нощь. Животъ безъ идеали е животъ на нощьта, на мрака. Страшно е положението на човѣка, който е лишенъ отъ идеали. Той се движи като въ мрачна нощь, безъ направление и цель. Изпадне ли въ нощьта на живота, човѣкъ не може да работи. — Защо? — Нѣма условия за работа. Добритѣ условия сѫ въ деня, а неблагоприятнитѣ — въ нощьта. Всѣки потикъ, всѣки импулсъ показва, че човѣкъ живѣе въ зората на деня. Когато импулсътъ, потикътъ изчезва отъ човѣка, той изпада въ неописуемъ мракъ, граничещъ съ смъртьта. Дойде ли нощьта, и смъртьта пристига. Пукне ли зората, смъртьта изчезва. Много естествено! — Може ли водата да замръзне при 100° топлина? — Невъзможно е. Дето е свѣтлината, тамъ смърть нѣма. Тъмнината, обаче, съкращава живота и привиква смъртьта. Значи, животътъ се съкращава не отъ външнитѣ условия, а отъ вѫтрешнитѣ. Наистина, какво струва външната свѣтлина, ако вѫтрешната отсѫтствува? Защо се убива младежътъ, който е облѣнъ отъ слънчевата свѣтлина и обкрѫженъ отъ любовьта на своитѣ близки? День ли е въ душата му? Не, дълбокъ мракъ е обхваналъ душата му, нощь го е покрила. Внесете единъ свѣтълъ лѫчъ въ ума на младежа, отворете душата му за Божествения день, и той ще бѫде спасенъ.

Следователно, изпаднете ли въ мѫчнотии и противоречия, пазете се да не загасите вѫтрешната свѣтлина въ себе си и кажете: Има условия, при които мога да разреша тази мѫчнотия. Кажете ли, че е невъзможно да разрешите мѫчнотията си, вие сами се спъвате. Всичко е възможно въ свѣта. — Какъ ще се справимъ съ злото? — Знайте, че ако може злото да ви мѫчи, доброто има по-голѣми възможности. Ако смъртьта разполага съ възможности, животътъ има по-голѣми. Ако глупостьта, омразата, безлюбието иматъ право да сѫществуватъ, още по-голѣми сѫ правата на разумностьта, на знанието и на любовьта.

Като ученици, вие трѣбва да мислите право. Натъкнете ли се на нѣкаква отрицателна мисъль, поставете срещу нея една положителна. Ще кажешъ, че искашъ да станешъ ученъ. Това не е достатъчно. Ако станешъ такъвъ ученъ, който пренася знанията на предшественицитѣ си отъ едно мѣсто на друго, това и фурнаджията прави. И той пренася хлѣба отъ едно мѣсто на друго, но това още не е наука. Има смисълъ да станешъ ученъ, но да носишъ благото за всички хора. Истински ученъ е онзи, който, чрезъ идеитѣ си, внася свѣтлина въ умоветѣ на хората. Не е наука онази, която отнема свѣтлината отъ ума на човѣка. Какво става съ човѣка, като се отнеме свѣтлината на ума му? Той обезумява, не знае, какво прави. Понѣкога е страшно да обезумѣе човѣкъ, но понѣкога той става безвреденъ. И въ единия, и въ другия случай не е добре; човѣкъ трѣбва да бѫде разуменъ, да се ползува отъ свѣтлината на своя умъ.

Какво, въ сѫщность, представятъ добритѣ и разумни хора и какво — лошитѣ и неразумни? Добритѣ и разумни хора сѫ кесии, пълни съ злато; лошитѣ и неразумни сѫ праздни кесии. Добритѣ хора сѫ пълни пушки, понеже знаятъ, кога и кѫде да стрелятъ; лошитѣ хора пъкъ сѫ праздни пушки. Обаче, понѣкога добритѣ и лошитѣ хора размѣнятъ ролитѣ си въ живота: добритѣ хора ходятъ съ праздни пушки, а лошитѣ — съ пълни. Какво трѣбва да стане въ живота, за да дойдатъ нѣщата на мѣстата си? — Добритѣ хора трѣбва да приспятъ лошитѣ и да смѣнятъ пушкитѣ си. Като се събудятъ отъ дълбокия си сънь, лошитѣ хора ще се чудятъ, какво е станало, че пушкитѣ имъ не убиватъ. Добритѣ хора трѣбва да бѫдатъ по-умни отъ лошитѣ. Не проявятъ ли своята разумность, тѣ ще се намѣрятъ въ положението, за което се казва въ единъ отъ стиховетѣ на Евангелието: „Синоветѣ на тъмнината сѫ по-умни отъ синоветѣ на свѣтлината“.

И тъй, за да се справяте лесно съ мѫчнотиитѣ си, не преставайте да учите, да придобивате знания. Не подценявайте силитѣ на своя противникъ. Тръгнете ли на пѫть, вземете всичко, което ви е нуждно. Каквито мѫчнотии и да срѣщате, не се обезсърдчавайте. Съмнението, безвѣрието, обезсърдчаването сѫ качества на лошитѣ хора, на сѫществата, които живѣятъ въ тъмнина. Обаче, като по-умни отъ синоветѣ на свѣтлината, тѣ турятъ отрицателнитѣ качества на гърбоветѣ на добритѣ хора и ги заставятъ да носятъ чуждъ товаръ. Искатъ, не искатъ, добритѣ хора носятъ чуждия товаръ и си казватъ: Нѣма какво да правимъ, ще носимъ, животътъ е такъвъ. Отрицателнитѣ качества не принадлежатъ на добритѣ и на разумнитѣ хора. Тѣ сѫ присадки, отъ които трѣбва да се освободятъ.

Следователно, щомъ се натъкнете на една чужда присадка, счупете я и я хвърлете далечъ отъ себе си. Човѣкъ е роденъ за доброто, а не за злото; човѣкъ е роденъ за любовьта, а не за омразата. Злото, омразата, безвѣрието сѫ дошли отпосле, като примѣси въ живота. Като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да бѫде въ съгласие съ Първия Принципъ на живота — съ Любовьта, къмъ която се стремятъ и добритѣ, и лошитѣ хора. Любовьта е вѫтрешна необходимость за всички живи сѫщества. Ето защо, и разбойницитѣ, които крадятъ и убиватъ, се обичатъ взаимно. Тѣ знаятъ, че безъ любовь нѣма животъ. Загубятъ ли любовьта си, работата имъ пропада. Обаче, чувате нѣкои добри хора да казватъ, че само съ любовь не може да се живѣе. — Какво разбиратъ подъ тѣзи думи? — Тѣ искатъ да кажатъ, че, за да проявятъ любовьта си, трѣбва да бѫдатъ умни. Значи, любещиятъ трѣбва да има отличенъ умъ.

Сегашнитѣ хора разискватъ върху различни въпроси, но, въ края на краищата, казватъ: Животътъ трѣбва да се подобри — и се подобрява; трѣбва да станемъ учени — и ставатъ учени; трѣбва да бѫдемъ добри — и ставатъ добри. Всичко, което човѣкъ твърди, може да се реализира. Едно е нуждно, обаче: да знае законитѣ и условията, при които може да развива своитѣ добродетели и способности. Човѣкъ може да стане ученъ, добъръ, силенъ само при известни условия. Ако не знае законитѣ и условията за постигане на своитѣ желания, той се натъква на голѣми противоречия и мѫчнотии. Преди да бѫде добъръ, човѣкъ трѣбва да бѫде силенъ, да уповава на себе си. Отвънъ може да му съдействуватъ, но той трѣбва да уповава на себе си, на своитѣ вѫтрешни сили.

Дръжте въ ума си мисъльта, да не прекѫсвате връзката си съ свѣтлината. Вие сте слѣзли отъ свѣта на свѣтлината, минали сте презъ луната, за която се казва, че нѣма животъ въ нея, и оттамъ сте дошли на земята. Какъ е станало това, не знаете. На земята вие сте въ положението на човѣкъ, който присѫтствува на събрание, въ голѣмъ салонъ, между много хора. Салонътъ е добро отопленъ и освѣтенъ, но кой е направилъ това, никой не знае. Всички седатъ, очакватъ да дойде нѣкой да имъ проповѣдва. Какво ще имъ проповѣдва, това ще се познае отъ последствията. Човѣкъ прилича на печка. Кой го е запалилъ, и той не знае. Кога се палятъ печки? — Когато външнитѣ условия сѫ неблагоприятни. Топлината и свѣтлината на човѣка сѫ дадени, за да се справя съ мѫчнотиитѣ на живота. Интуицията, т. е. Божественото чувство въ човѣка, сѫщо помага за ориентирането му въ живота. По интуиция той лесно схваща нѣщата, но какъ се е домогналъ до това разбиране, самъ не може да каже. Знание, добито по пѫтя на интуицията, мѫчно се доказва.

Дръжте въ ума си основната мисъль на лекцията: ползувайте се отъ науката за справяне съ мѫчнотиитѣ си. За да постигнете това, никаква тъмнина не трѣбва да допущате въ ума си. Пазете свѣтлината на ума си и топлината на сърдцето си. Какво мислятъ хората около васъ, това не трѣбва да ви смущава. Важно е мисъльта ви да бѫде права. Права мисъль е тази, която не спъва процеситѣ на мисленето, на дишането, на кръвообръщението и на храненето. Мисъльта е права, когато не спъва човѣшкитѣ постѫпки. Мисъль, която спъва коя и да е область на човѣшката дейность, не е права. Задачата на човѣка е да изправя кривитѣ си мисли и да дава пѫть на правитѣ. Като реши задачата си на земята, човѣкъ влиза въ други свѣтове, дето му се даватъ по-мѫчни задачи. Радвайте се, че ви предстоятъ мѫчни задачи, защото постепенно влизате въ по-горни класове.

Човѣкъ е дошълъ на земята да учи, да придобива опитности. Като страда и като се радва, той решава задачитѣ на своя животъ. Чрезъ сълзитѣ пъкъ той разтваря твърдата материя, прави я годна за обработване. Казвате, че нѣкой страда, пъшка. Нека пъшка, да раздухва огъня. И ковачътъ пъшка, духа, а съ това раздухва огъня. Огъньтъ въ човѣка представя неговата мисъль. Човѣкъ трѣбва да работи, а като работи, все ще се натъкне на нѣкаква мѫчнотия, която ще предизвика сълзи и пъшкане. Следователно, радвайте се, когато плачете и пъшкате. — Защо? — Все ще изработите нѣщо. Страшно е положението на човѣка, когато не плаче и не страда. Той преждевременно е умрѣлъ. Ето защо, дойдатъ ли страданията, спомнете си стиха, който Христосъ е казалъ: „Блажени страдащитѣ, защото тѣ ще се утешатъ.“

Т. м.

*

32 Лекция отъ Учителя, държана на

17. априлъ, 1931 г. София. — Изгрѣвъ.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...