Jump to content

1931_04_03 Тригонъ


Ани

Recommended Posts

От "Методи за самовъзпитание"
21 Лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 10-та година, т.II, (1930 г. - 1931 г.)
Първо издание, София, 1941 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Тригонъ

Размишление.

Всички учени, философи говорятъ за човѣка и казватъ, че той е мислещо сѫщество. Наистина, човѣкъ мисли и трѣбва да мисли. Какво се разбира подъ думата „мисъль“? Мисъль е онова, въ което има истина. Истинската, правата мисъль се явява между два контраста, т. е. между две противоположни сили. Често се говори, че нѣкой човѣкъ е гладенъ, а другъ — не е гладенъ. — Какво трѣбва да направи гладниятъ, за да задоволи глада си? — Той трѣбва да намѣри отнѣкѫде хлѣбъ. Докато е гладенъ, човѣкъ е недоволенъ. Недоволството подразбира необработена нива, на която нищо не е посѣто. Като уталожи глада си, човѣкъ става доволенъ. — Защо? — Защото нивата му е посѣта, и той очаква отъ нея плодъ. Очитѣ на гладния сѫ широко отворени. Докато не уталожи глада си, той не затваря очитѣ си. Когато задоволи глада си, на лицето му се явява усмивка, признакъ на доволство.

И тъй, както гладътъ прави човѣка недоволенъ, сѫщо така много причини, вънъ и вѫтре въ човѣка, произвеждатъ сѫщия резултатъ. Като изучавате недоволството, ще видите, че различнитѣ причини създаватъ различни отенъци на недоволството. Запримѣръ, недоволството на гладния се различава отъ недоволството на обидения. Въ първия случай причината за недоволството е физическа, а въ втория — психическа. Нѣкой човѣкъ е обиденъ, понеже окрѫжаващитѣ не му отдавали нуждното уважение и почить. Той иска, дето отиде, да го приематъ като царь: да го поставятъ на златенъ тронъ, слуги да тичатъ около него и да задоволяватъ най-малкитѣ му желания. Наистина, ако този човѣкъ получи почитьта на хората, ще се задоволи. Значи, недоволството, отъ какъвто характеръ и да е, се превръща въ доволство, когато получи нѣщо равноценно на себе си.

Следователно, желанията на човѣка, да стане ученъ, богатъ, силенъ, здравъ, могатъ да се реализиратъ и да го задоволятъ, само когато получи срещу тѣхъ нѣщо равноценно. Желаешъ да станешъ ученъ, но срещу това желание трѣбва да поставишъ нѣщо ценно. Ще се запиташъ, защо искашъ да станешъ ученъ. И ако си отговоришъ, че съ знанието искашъ да реализирашъ идеала на душата си, ти си вече доволенъ. Като знаете това, вглеждайте се въ себе си, да разберете, на какво се дължи вашето вѫтрешно недоволство и какъ можете да го задоволите. Още преди да е изгрѣло слънцето, дайте нѣщо на недоволството си, да не ви безпокои. Дайте му златенъ столъ, да седне на него. Щомъ седне на златния столъ, недоволството ще каже: Щедъръ, добъръ е моятъ господарь. Не му ли дадете нѣщо, цѣлия день ще ви безпокои, вследствие на което работитѣ ви ще оставатъ назадъ. Хората се оплакватъ отъ неуспѣхи въ живота си. — Защо? — Тѣ се стремятъ да задоволятъ окрѫжаващитѣ, а себе си изоставятъ. Не, първо задоволете себе си, а после — околнитѣ. Който може да се справи съ своето недоволство, той лесно се справя съ недоволството на другитѣ.

Като ученици, вие се нуждаете отъ нови разбирания за живота. Отъ васъ се иска нова, права мисъль. Правата мисъль води човѣка къмъ опредѣления за него пѫть. Подъ понятието „опредѣленъ пѫть“ нѣкои разбиратъ правъ пѫть, безъ никакви отклонения. Други пъкъ разбиратъ специфичния пѫть за всѣки човѣкъ. Тъй щото, и да се отклонява човѣкъ отъ пѫтя си, това не значи, че той влиза въ чуждъ пѫть. Запримѣръ, отъ планината слиза потокъ, съ опредѣлена посока; обаче, той срѣща на пѫтя си препятствия, ограничения, които го отклоняватъ налѣво или надѣсно, безъ да измѣни правата посока на своето движение. Ако потокътъ измѣни правата посока на движението си въ своето съзнание, тогава казваме, че той се е отклонилъ отъ пѫтя си. Не измѣни ли посоката на движението въ съзнанието си, той не е направилъ никакво отклоняване отъ пѫтя си. Сѫщиятъ законъ се отнася и до човѣшкитѣ мисли и чувства. Ако въ реализиране на една своя идея човѣкъ се отклонява въ една и въ друга посока, а въ съзнанието си държи правата посока, казваме, че той не се е отклонилъ отъ пѫтя си. Докато живѣе на физическия свѣтъ, човѣкъ неизбѣжно ще срѣща препятствия, които ще го отклоняватъ. Тукъ срещне долина, тамъ нѣкаква пропасть, другаде — хубава градина съ благоуханни цвѣтя и плодни дървета. Вниманието му непремѣнно ще се отклони. Той може да се отбие тукъ и тамъ, но, ако съзнанието му е будно, ще следва правия пѫть, който разумната природа му опредѣлила. Човѣкъ може да странствува, но никога да не се откѫсва отъ цельта на своя животъ, която представя центъръ, около който се движи.

Неразположението, недоволството, обезсърдчението, съмнението, безвѣрието не сѫ нищо друго, освенъ сили, които отклоняватъ човѣка отъ правия пѫть. Страшно е, ако тѣзи отклонения влѣзатъ въ съзнанието. Обаче, докато сѫ още въ сърдцето и въ ума на човѣка, тѣ сѫ неизбѣжни. Тѣ сѫ задачи, които трѣбва правилно да се решаватъ. Запримѣръ, нѣкой става отъ сънь съ голѣмо неразположение. Защо е неразположенъ, и той не знае; усѣща, че нѣщо тежи на гърба му. Тежестьта показва, че или той се е натоварилъ, или други сѫ го натоварили повече, отколкото може да носи. — Какъ може да си помогне? — Чрезъ изваждане на часть отъ товара, или чрезъ продаването му. Ако товарътъ е чувалъ съ брашно, човѣкъ може да го продаде на нѣкой търговецъ и да го превърне въ сребро или въ злато. Постигне ли това, недоволството и мѫчението се превръщатъ въ доволство и радость. Ако неразположението на човѣка се дължи на пропадане на изпитъ, какъ ще се освободи отъ тежестьта си? Въ такъвъ случай, студентътъ трѣбва да се примири съ положението си и да започне да учи още по-добре, да поправи бележката си. Има случаи, когато студентътъ е крайно честолюбивъ и, вмѣсто да се заеме да учи, отива къмъ рѣката да се дави. Това не е правилно разрешаване на задачата. Този студентъ решава задачата си, както постѫпило магарето съ вълната.

Натоварили едно магаре съ соль. Трѣбвало да мине презъ една рѣка. Като влѣзло въ рѣката, магарето се спънало и паднало въ водата. Като се вдигнало, да продължи пѫтя си, то забелязало, че товарътъ му олекналъ. — Какво стана, че товарътъ ми олекна? — помислило си магарето. Най-после то си отговорило, че причината за олекването на товара се крие въ водата. Значи, водата разрешила задачата му. Втори пѫть господарьтъ му го натоварилъ съ вълна. И този пѫть трѣбвало да мине презъ сѫщата рѣка. Като влѣзло въ рѣката, магарето си спомнило, че водата била причина за олекване на товара му, и си казало: Ще клекна малко въ водата, да се намокри товара и да ми олекне. Намокрила се вълната, но товарътъ станалъ двойно по-тежъкъ.

Тъй щото, когато обезсърдчениятъ и отчаянъ човѣкъ иска да се удави, първо трѣбва да се запита, каква тежесть носи: соль или вълна? Ако носи соль или захарь, нека се хвърли въ водата. Тежестьта му ще се стопи, ще олекне, и той ще излѣзе на повърхностьта на водата. Обаче, ако носи чувалъ съ вълна, по-добре да не прави такъвъ опитъ. Ако се хвърли въ водата, вълната ще се намокри, ще стане два пѫти по-тежка, а той ще потъне.

Съвременнитѣ хора често се страхуватъ отъ нѣща, които не сѫ много страшни. Една мисъль, запримѣръ, може да плаши човѣка или съ външната си форма, или съ съдържанието си. Ако само по форма е страшна, а по съдържание не е, трѣбва ли да се страхувате? Или, ако по съдържание е страшна, а по форма не е страшна, пакъ не трѣбва да се страхувате. Страшна е мисъльта, когато и по форма, и по съдържание, внася нѣщо страшно въ човѣка. Запримѣръ, дойде нѣкой човѣкъ въ дома ви, съ меча кожа наметнатъ, и вие веднага хуквате навънъ. — Защо? — Мечка влѣзла въ дома ви. Не бѣгайте, това е вашиятъ приятель, който се шегува съ васъ. Той е страшенъ по форма, но не и по съдържание. Какво ще кажете, ако видите, че на леглото ви се прострѣла една голѣма змия? Ако сте страхливи, ще изживѣете ужасъ. Обаче, ако не сте страхливи, ще се приближите внимателно до змията, ще я пипнете и ще разберете, че тя не е жива. Значи, нѣкой вашъ близъкъ турилъ една препарирана змия на леглото ви, да изпита, колко сте страхливъ.

Като ученици, вие трѣбва да правите опити върху себе си. да видите, за колко време можете да се справите съ своитѣ несгоди и мѫчнотии, както и съ страха си. Ако сте обидени отъ нѣкого, за колко време можете да се освободите отъ обидата? Правили ли сте опити въ това отношение? Голѣмо влияние указватъ върху насъ планетитѣ и тѣхнитѣ аспекти. Запримѣръ, ако въ нѣкой човѣкъ Сатурнъ се намира въ низходеща степень, тогава е засегнато честолюбието му. Ако Юпитеръ е въ низходеща степень, засегнато е достоинството на човѣка. Той е недоволенъ, че не му се дава първо мѣсто. Когато едновременно се накърнятъ честолюбието и достоинството, човѣкъ се озлобява. За да се освободи отъ озлобяването си, трѣбва да му дадатъ първо мѣсто. Той се чувствува обиденъ, понеже сѫ го подценили. Съ първото мѣсто, което ще му дадатъ, цената му се повдига. Първото мѣсто подразбира центъръ, около който всички се въртятъ. — Кой заема първо мѣсто въ слънчевата система? — Слънцето. Значи, човѣкъ трѣбва да заеме мѣстото на слънцето, за да бѫде уважаванъ и почитанъ отъ всички, т. е. да го оценятъ справедливо. — Кой може да заеме мѣстото на слънцето? — Само онзи, който излѫчва отъ себе си свѣтлина и топлина.

Хората трѣбва да се научатъ да мислятъ и да разсѫждаватъ правилно. Запримѣръ, виждате, че единъ човѣкъ носи запалена свѣщь въ рѫката си. Знаете ли защо носи запалена свѣщь? Ще кажете, че вънъ е тъмно, освѣтява пѫтя си; или че е изгубилъ пѫтя си. Значи, нѣколко причини могатъ да заставятъ човѣка да носи запалена свѣщь въ рѫката си. Влизате въ една кѫща и виждате, че въ една отъ стаитѣ гори печка. Коя е причината за това? Безъ да разсѫждавате много, ще кажете, че печката гори, понеже вънъ е студено. — Може вънъ да не е студено, и печката пакъ да гори. — Тогава причината е другаде. — Може домакинята да пече кокошка и се нуждае отъ силенъ огънь. Следователно, въ пѫтя на разсѫжденията си, човѣкъ трѣбва да се домогне до истинскитѣ причини на нѣщата, до тѣхнитѣ вѫтрешни подбуди. Не се ли домогне до истинскитѣ причини на нѣщата, неговитѣ разсѫждения не могатъ да бѫдатъ прави. т. е. не отговарятъ на истината. Има общи причини за явленията въ живота и въ природата, но има и специфични причини, на които се дължатъ нѣкои специфични, частни явления. Когато се натъкне на разгадката на даденъ въпросъ, човѣкъ е доволенъ.

Да се върнемъ къмъ въпроса за глада. — Съ какво се разрешава въпросътъ за глада? — Съ хлѣба. Докато е гладенъ, човѣкъ мисли, недоволенъ е. Щомъ задоволи глада си, той се развеселява, става доволенъ и започва да пѣе. Наистина, каква по-хубава пѣсень може да сѫществува на земята отъ храненето? Като яде, човѣкъ прехвърля храната въ устата си, между езика и зѫбитѣ, да я сдъвче и омекчи. Този процесъ наричаме „пѣсень на храненето“. Когато природата види, че човѣкъ разбира тази пѣсень и добре я изпълнява, дава му още по-добра храна. Ако не може да пѣе, този човѣкъ осиромашава. Отъ устата храната влиза въ стомаха, дето се произвежда малка топлина, като реакция на храносмилането. Тази топлина събужда обичь въ човѣка, и той обиква окрѫжаващитѣ. И тогава пѣсеньта се съединява съ обичьта. Двата процеса заедно събуждатъ въ човѣка потикъ за работа. Следователно, всѣки човѣкъ, който пѣе и работи съ разположение, е посетенъ отъ любовьта. Дето влѣзе, любовьта предизвиква прииждане на топлина. Малка е топлината, но тя произвежда топли и красиви чувства въ човѣка. Каже ли нѣкой, че рѫцетѣ и краката му сѫ студени, това показва, че или кръвообръщението въ него става неправилно, или топлината, която любовьта произвежда, е малка.

Между любовьта и страха има известно съответствие. Казано е, че любовьта изпѫжда страха навънъ. Следователно, колкото е по-страхливъ човѣкъ, толкова по-малко любовь има. Колкото по-безстрашенъ е, толкова повече любовь има. Ако се страхува отъ най-малки нѣща, човѣкъ не може да очаква голѣми постижения. Придобивкитѣ се обуславятъ отъ хармонията между мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на човѣка. Мисъльта е свързана съ мозъка, чувствата — съ сърдцето и съ дробоветѣ, понеже отъ чувствата зависи правилното кръвообръщение; постѫпкитѣ сѫ свързани съ волята, т. е. съ стомаха, съ физическия животъ на човѣка. Колкото по-възвишена е човѣшката мисъль, толкова по-голѣма е връзката ѝ съ духа; колкото по-благородни и чисти сѫ човѣшкитѣ чувства, толкова по-голѣма е връзката имъ съ душата. Да познава човѣкъ проявитѣ на духа и на душата си, това значи, да познава себе си.

Кой човѣкъ познава своя духъ и своята душа? Който е дошълъ до реалностьта на живота. Този човѣкъ държи кормилото на своя животъ. Той е господарь на своитѣ мисли и чувства, той самъ се управлява. Каквито знания е придобилъ, той може да си служи съ тѣхъ, може да ги прилага. Обаче, ако не познава духа и душата си, човѣкъ не е господарь на себе си, не може да се управлява. Каквито знания да има, той не може да разполага съ тѣхъ. Знанията му не сѫ нищо друго, освенъ украшения, съ които ще се кичи само за показъ предъ хората. За тѣзи украшения, именно, той може да бѫде критикуванъ.

И тъй, за да познае духа си, човѣкъ трѣбва да мисли право, да желае и да се стреми къмъ цельта си. Съ други думи казано: човѣкъ трѣбва първо, да се качи въ главата си; после, да слѣзе въ дробоветѣ си и най-после — да влѣзе въ стомаха си. Всѣка мисъль, всѣко чувство и всѣка постѫпка трѣбва да минатъ презъ процеситѣ на мисленето, чувствуването и реализирането. Понеже стомахътъ е свързанъ съ физическия свѣтъ, ще знаете, че тамъ се реализиратъ всички нѣща. Следователно, всѣко знание, което минава презъ тритѣ свѣта — физически, духовенъ и умственъ, носи сила въ себе си. Ето защо, когато студентътъ се явява на изпитъ, трѣбва да бѫде толкова силенъ въ знанието си, че да е въ състояние да изтръгне плода, който десеттѣ професора сѫ завързали съ конецъ и здраво държатъ въ рѫцетѣ си. Може ли да изтръгне плода отъ рѫцетѣ на професоритѣ си, студентътъ е издържалъ изпита си добре. Той знае, кѫде сѫ ключоветѣ, които държатъ плода вързанъ. Щомъ намѣри ключоветѣ, плодътъ пада въ рѫцетѣ му. Ученицитѣ и студентитѣ, които едва започватъ наукитѣ си, иматъ по-лесни задачи. Плодътъ, който трѣбва да взематъ, е свързанъ само съ два-три конеца. Колкото по-нагоре отиватъ, концитѣ ставатъ повече.

И тъй, когато между мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на хората има известна хармония, казваме, че този човѣкъ се намира въ тригонъ, т. е. въ благоприятни условия. Човѣкъ се намира въ тригонъ, когато между планетитѣ, които действуватъ върху него, има пълна хармония. Когато желанията и стремежитѣ на човѣка се реализиратъ на земята, казваме, че той е попадналъ въ състояние на тригонъ, т. е. намѣрилъ е щастието си.

Представете си, че единъ беденъ човѣкъ минава край морето и вижда единъ, който се дави. Бедниятъ веднага се хвърля въ морето и спасява давещия се. Какво излиза въ края на краищата? Указва се, че давещиятъ се билъ богатъ човѣкъ, милионеръ. Веднага той взима бедния у дома си и щедро го възнаграждава.

Ще кажете, че благодарение на богатия положението на сиромаха се подобри. Въ случая, богатиятъ представя щастието на бедния човѣкъ, което се дави въ морето. Сиромахътъ трѣбва да подаде рѫка на щастието си, да го спаси. Когато се намѣри на брѣга, щастието ще се усмихне, ще благодари и ще каже: Уменъ човѣкъ си! Ние пъкъ казваме: Това е тригонъ. Рѣдко се представя случай на човѣка да извади щастието си отъ морето.

Искате ли да бѫдете щастливи, изучавайте формулитѣ, съ които природата си служи. Въ тѣхъ тя крие голѣми богатства. Всѣки човѣкъ е формула, която трѣбва да изучавате. Колкото проста формула да е човѣкъ, той представя интересенъ обектъ за изучаване. Все има нѣкакво скрито богатство въ него, заради което разумнитѣ и възвишени сѫщества употрѣбяватъ време и трудъ да го изучаватъ.

— Само Божията Любовь, само Божията Мѫдрость, само Божията Истина носятъ пълния животъ.

*

30. Лекция отъ Учителя, държана на

3. априлъ, 1931 г. София. — Изгрѣвъ.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...