Jump to content
Ани

1931_02_27 Живитѣ сили въ Природата

Recommended Posts

От "Методи за самовъзпитание"
21 Лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 10-та година, т.II, (1930 г. - 1931 г.)
Първо издание, София, 1941 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Живитѣ сили въ природата

Размишление.

Теми за следния пѫть: 1. „Мнението на ученитѣ и проститѣ за вѣтъра“. 2. „Произходъ на богатитѣ и на беднитѣ“. 3. „Титлитѣ на здравитѣ и на болнитѣ“.

Като ученици, добре е да се наблюдавате, да си давате отчетъ за вашитѣ разположения и неразположения, въ връзка съ времето. Добре е да знаете причинитѣ на разположенията и на неразположенията си. Запримѣръ, нѣкой пѫть се събуждате рано, но не ви се става, искате още да лежите. Ако вънъ е студено, ще кажете, че времето е причина за нежеланието ви да станете. Какво ще кажете, обаче, ако времето е топло и пакъ не ви се става? Като правите наблюдения върху себе си, вие откривате редъ външни и вѫтрешни причини, чрезъ които увеличавате знанията си.

Изучавайте линиитѣ въ природата, да видите, каква разумность се крие въ тѣхъ. При това, дали линиитѣ сѫ прави, криви, вълнообразни, счупени, това не е случайно. Посокитѣ на линиитѣ, както и тѣхното извиване, се дължи на силитѣ въ природата, които действуватъ върху тѣхъ. Тамъ, дето налѣгането е било по-голѣмо, и напрежението — по-силно, линиитѣ сѫ претърпѣли голѣми огъвания. Съ това се обясняватъ огъванията, пречупванията, набраздяванията, които сѫ ставали съ земнитѣ пластове въ течение на вѣкове и хилядилѣтия. Който може да чете по линиитѣ, той може да опредѣли, какви сили сѫ действували въ природата. Сѫщо така и по движенията, които човѣкъ прави, сѫдите за мислитѣ и желанията, които го рѫководятъ. Запримѣръ, виждате, че едно дете се качва на дърво и прави нѣкакви движения: вдига и слага рѫцетѣ си. Отдалечъ тия движения изглеждатъ неразумни, но като се приближите къмъ дървото, разбирате, че въ движенията на детето има нѣщо разумно. То вдига рѫцетѣ си нагоре, за да кѫса ябълки. После сваля рѫцетѣ си, за да скрие ябълкитѣ въ джобоветѣ си. Като откѫсне нѣколко ябълки, то слиза отъ дървото и продължава пѫтя си.

Следъ това наблюдавате, какъ едно колело се движи. Вие виждате, че колелото се върти около една ось, но защо се върти, и то не знае. За него е безразлично, дали се върти, или стои на едно мѣсто. Обаче, за онзи, който се е качилъ на колелото, не е безразлично, движи ли се то, или не. Той, именно, осмисля движението на колелото и го прави разумно. Оттукъ вадимъ заключението: въ природата има живи и разумни сили, които действуватъ самостоятелно; има и неразумни сили, които действуватъ подъ влиянието на друга, съзнателна сила, вънъ отъ тѣхъ. Първитѣ сили се различаватъ отъ вторитѣ по това, че тѣ, сами по себе си, сѫ разумни. Значи, въ първитѣ сили разумностьта е вѫтре, а въ вторитѣ — разумностьта действува отвънъ.

Какво трѣбва да направите съ кривата линия, за да уравновесите силитѣ, които действуватъ върху нея? Трѣбва да я превърнете въ права линия. Всѣка права, която има единъ центъръ, подразбира действие на две сили, които се движатъ въ противоположни посоки, Тѣзи сили се уравновесяватъ. Тогава казваме, че правата линия подразбира състояние на покой. И наистина, вечерь, когато си лѣга, човѣкъ се изпъва въ права линия, за да си почине отъ дневната работа. Дали се облича, съблича, яде, седи на столъ, или работи, човѣкъ се намира подъ действието на кривитѣ линии, които уморяватъ. Като опъне тѣлото си и заеме хоризонтално положение, той си почива. Въ този смисълъ, правата линия подразбира упокоително, или здравословно състояние. Ако искате да знаете, дали даденъ човѣкъ е здравъ, вижте, какъ спи. Ако постоянно се обръща на една и на друга страна и ту свива, ту разпуща краката си, той не спи добре — мѫчи го нѣщо. Колкото по-сложни движения прави човѣкъ, толкова по-неспокоенъ е съньтъ му.

Кои движения сѫ прости и кои — сложни? Прости движения сѫ тия, които срѣщатъ малки съпротивления. Сложнитѣ движения сѫ резултатъ на голѣми съпротивления. Движенията, които човѣкъ прави въ време на сънь, се опредѣлятъ още и отъ времето. Когато вънъ или въ стаята е студено, човѣкъ спи повече свитъ. Ако е топло, той се разпуща. Каквото и да прави, човѣкъ се подава на атмосфернитѣ влияния. Въ това отношение той е живъ барометъръ. По неговитѣ движения можете да познавате времето, дали ще бѫде сухо или влажно, студено или топло, ще има ли буря и т. н. Като знаете това, правете наблюдения на естественитѣ движения и ги изучавайте. Въ тѣхъ се крие велика наука. Подъ думитѣ „естествени движения“ разбираме тѣзи, които сѫ въ съгласие съ движенията на разумната природа. Всѣко движение, което се отклонява отъ нормалнитѣ, носи въ себе си нѣщо криво и изопачено. Запримѣръ, като погледнете носа на нѣкой човѣкъ, вие намирате, че има нѣщо дисхармонично въ неговата крива линия. Тази дисхармония говори за нѣкакво отклоняване отъ правия пѫть на живота. Значи, безъ да разбира физиогномията, човѣкъ вѫтрешно чувствува дисхармоничнитѣ линии, резултатъ на нѣкакво далечно отклоняване отъ естественитѣ линии на природата. Линиитѣ на носа иматъ отношение къмъ човѣшката мисъль. Колкото по-хармонични и правилни сѫ тия линии, толкова по-права е човѣшката мисъль. Изучавайте линиитѣ на своето лице, за да изправите кривото и да усилите доброто въ себе си.

За да развива мисъльта си, човѣкъ непремѣнно трѣбва да срѣща мѫчнотии и препятствия въ живота си. Тѣ представятъ преграда, плоскость, презъ която човѣкъ неизбѣжно трѣбва да мине. Следователно, като се натъкнешъ на известна мѫчнотия, приложи мисъльта си, да намѣришъ пѫть за преминаването ѝ. Колкото по-голѣма е мѫчнотията, толкова по-голѣмо ще бѫде сѣчението ѝ. Прекарвайте сѣчения на плоскоститѣ, които срѣщате на пѫтя си, за да излѣзете незасегнати отъ тѣхъ. Сѣченията пъкъ не сѫ нищо друго, освенъ проекции на мисъльта. Тъй щото, като мисли, човѣкъ ще се справи лесно съ мѫчнотиитѣ си. Нѣма мѫчнотия въ свѣта, при която да не намѣрите изходенъ пѫть.

Мислитѣ и чувствата на човѣка не сѫ нищо друго, освенъ ония свѣтлини и сѣнки, които той поставя върху платното на своя животъ и така чъртае пѫтя си. Ако поставите живота си върху платно, като на филмъ, ще разберете, колко е интересенъ и цененъ. Отъ него вие можете да се поучавате. Докато не може да обхване живота си изцѣло, човѣкъ гледа на него като на нѣщо отдѣлно, чуждо. Като не разбирате живота си, вие не знаете, защо идатъ мѫчнотиитѣ и страданията. Вие гледате на тѣхъ като на случайни явления въ живота ви и се питате, не може ли да минете безъ страдания. Мѫчнотиитѣ и страданията представятъ планински върхове, които неизбѣжно трѣбва да се минатъ. Колкото и да е мѫчно изкачването, човѣкъ трѣбва да стигне върха. Следователно, колкото и да сѫ тежки страданията, трѣбва да се преминатъ. Каква мѣстность е тази, която е лишена отъ планини и долини? Какъвъ животъ е този, въ който нѣма радости и скърби? Колкото по-лесно се справя човѣкъ съ мѫчнотиитѣ и страданията си, толкова по-обработени сѫ пѫтищата на неговата държава. Тази държава минава за културна. Тъй щото, всѣка область, презъ която човѣкъ минава — умствена или сърдечна, представя свѣтъ, повече или по-малко културенъ. Отъ съзнателната работа на човѣка зависи културата на неговитѣ свѣтове. Светиятъ и праведенъ човѣкъ лесно разрешава въпроситѣ си. — Защо? — Защото той живѣе въ свѣтъ, населенъ съ разумни сѫщества, които му помагатъ. Когато човѣкъ се обърка въ живота си, това показва, че е влѣзълъ въ свѣтъ, населенъ съ неразумни, неинтелигентни сѫщества, които, вмѣсто да му помагатъ, повече го оплитатъ. Много естествено. Когато човѣкъ влѣзе въ срѣда между свои приятели, всички му помагатъ. Когато влѣзе между неприятели, никой не му помага. Изобщо, само разумнитѣ и интелигентнитѣ сѫщества се интересуватъ отъ човѣка и сѫ готови да му помагатъ. Не се ли интересуватъ отъ него, тѣ не сѫ интелигентни.

Да се върнемъ къмъ въпроса за живитѣ линии въ природата. Ако наблюдавате линията на човѣшката уста, ще видите, че тя е крива линия, съ каквато геометрията си служи. Горната устна е извита, съ две възвишения, а долната представя права линия. Горната устна, съ своитѣ извивки, показва активность на чувствата и на мислитѣ. Колкото повече линията се изправя, човѣкъ слиза въ материалния свѣтъ. Тогава устата образува права линия. Този човѣкъ бързо решава въпроситѣ и бързо действува. Обаче, когато горната устна образува крива линия, човѣкъ мисли повече и после действува. Той е готовъ да чака известно време, докато дойде момента да се прояви. Въ правата линия се крие инициативата на разумнитѣ сѫщества, а въ кривата — инициативата на природата. Когато природата действува, тя дава възможность да се проявятъ много сѫщества. Въ правата линия взима участие само единъ човѣкъ, а въ кривата — много сѫщества. Срещнете ли две разумни сѫщества, които се разбиратъ, тѣ образуватъ две успоредни линии. Значи, успореднитѣ линии подразбиратъ разумность. Счупенитѣ линии означаватъ известно отклоняване, а кривитѣ линии иматъ отношение къмъ законитѣ на природата. Кривитѣ линии сѫ красиви, особено възходящитѣ. Тѣ представятъ решаване на задачитѣ съ най-малки съпротивления.

Въ връзка съ линиитѣ, съ тѣхното значение и смисълъ се явява графологията, наука за четене на човѣшкия почеркъ. Начинътъ, по който човѣкъ пише буквитѣ, опредѣля неговия характеръ. Ако буквитѣ сѫ остри или крѫгли, дребни или едри, казваме, че човѣкъ е нервенъ или спокоенъ, економистъ или крайно щедъръ и т. н. Изобщо, линиитѣ, които взиматъ участие въ строежа на човѣшкия организъмъ, сѫ живи и изложени на постоянни промѣни. Затова, именно, ги наричаме „живи сили на природата“.

Като ученици, дето и да ходите, въ градове, по планини, изучавайте линиитѣ, съ които природата си служи, да различавате механическитѣ и мъртви линии отъ живитѣ, наречени „творчески линии“.

Сега, ние говоримъ за живитѣ линии на природата, но за мнозина тѣ оставатъ мъртви. — Защо? — Не ги разбиратъ. Това е все едно, да дойде нѣкой архитектъ при васъ, да начъртае плана на кѫщата ви върху хартия и да започне да го обяснява. Той ви говори за размѣра и за разположението на стаитѣ, за изложението на кѫщата, но вие нищо не разбирате. Най-после кѫщата започва да се строи. Вие я гледате, обикаляте около нея, и мъртвиятъ планъ постепенно оживява. Вие разбирате вече, какво ще излѣзе. Единъ день, когато кѫщата се завърши окончателно, архитектътъ ви предава ключа. Вие влизате въ кѫщата си, нареждате я и започвате да живѣете въ нея. Следъ всичко това казвате: Разбирамъ вече, какво представя начъртаниятъ планъ.

Следователно, ще дойде день, когато живитѣ сили на природата ще се одухотворятъ, и вие ще разберете, какво се крие въ тѣхъ.

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

— Въ истината е скритъ животътъ.

*

25. Лекция отъ Учителя, държана на

27. февруарий, 1931 г. София. — Изгрѣвъ.

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×