Jump to content

1931_01_02 Съединителнитѣ нишки на живота


Ани

Recommended Posts

От "Пѫть къмъ живота"
21 лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 10-та година, т.II, (1930 г. - 1931 г.)
Първо издание, София, 1941 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Съединителнитѣ нишки на живота

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

— Въ истината е скритъ животътъ.

Тема за следния пѫть: „Условия на добрия животъ“.

Упражнение: рѫцетѣ напредъ, съ длани обърнати нагоре; после, рѫцетѣ на гърдитѣ, на кръста и надолу. Направете това упражнение нѣколко пѫти.

Има положения въ живота, които забавляватъ човѣка. При известни случаи забавленията сѫ необходими. Запримѣръ, за децата забавленията сѫ на мѣсто, но възрастнитѣ нѣматъ нужда отъ забавления. Сериозната мисъль изисква понѣкога забавление, но то иде повече като смѣна на работата. Учениятъ, който е работилъ усилено съ мисъльта си, взима мотиката въ рѫка и копае. Той има нужда да смѣня работата си. Тази смѣна той нарича почивка или забавление. Въ този смисълъ, забавлението е необходимо за всички свѣтове. Запримѣръ, като работи умствено, човѣкъ се забавлява съ прочитането на нѣкоя лека книжка; като работи сърдечно, той се забавлява съ нѣкоя игрива, весела пѣсень; като работи физически, той се забавлява съ една сладка, приятна закуска. Виждате нѣкой работникъ на нивата, какъ изважда сухия хлѣбъ отъ торбата си, надробява го, туря отгоре малко сирене и прѣсно масло, залива го съ вода и доволенъ отъ работата си, сѣда предъ сладката попара. — Какво прави този работникъ? — Забавлява се. — Защо наричаме попарата забавление? — Защото човѣкъ яде попара, само когато има сухъ хлѣбъ.

Следователно, когато се натъквате на нѣкоя суха мисъль, или на нѣкое сухо чувство, за да ги използувате разумно, трѣбва да ги накиснете въ гореща вода, да направите отъ тѣхъ попара. На физическия свѣтъ лесно се прави попара, но въ умствения и въ сърдечния — мѫчно. Суха мисъль, запримѣръ, е мисъльта за квадратурата на крѫга. Ученитѣ се занимаватъ съ този въпросъ, но и до днесъ не сѫ го разрешили. Когато се натъкватъ на мѫчно разрешими въпроси, хората ставатъ мѫжествени. Когато се натъкватъ на абсолютно неразрешими въпроси, тѣ се отчайватъ и губятъ смисъла на живота. Тѣ казватъ: Никой не може да разбере смисъла на живота. Наистина, смисълътъ на цѣлокупния животъ мѫчно може да се разреши, но частично той е разрешенъ. Въ далечното бѫдеще човѣкъ ще проникне въ смисъла на цѣлокупния животъ. Днесъ въпросътъ за квадратурата на крѫга е неразрешимъ, но въ бѫдеще може да се разреши. Днесъ е намѣрено лицето на крѫга. То е равно на ПR2, дето П е несъизмѣримо число, a R представя радиуса на крѫга.

Въ математиката се говори за несъизмѣрими числа. Въ геометрията пъкъ се говори за несъизмѣрими отсѣчки, несъизмѣрими плоскости и т. н. Въ широкъ смисълъ думата „несъизмѣримъ“ подразбира незавършенъ процесъ. Запримѣръ, недозрѣлиятъ плодъ представя незавършенъ процесъ. Още колко има да зрѣе, не знаете. Колко голѣмъ ще стане, пакъ не знаете. Диаметърътъ на окрѫжностьта се съдържа въ дължината ѝ 3.14 пѫти — несъизмѣримо число пѫти. Оттукъ следва, че крѫгътъ е незавършенъ процесъ. Мислете върху несъизмѣримитѣ числа и незавършенитѣ процеси, да намѣрите разликата и сходството между тѣхъ.

Да се върнемъ къмъ понятията забавление и работа, да видимъ, каква разлика сѫществува между тѣхъ. Сѫществената разлика се заключава въ това, че забавлението свършва съ разходи, а работата — съ приходи. Само богатиятъ може да се забавлява, защото има какво да изразходва. Понеже децата се забавляватъ най-много, тѣ сѫ най-богатитѣ сѫщества на земята. Първитѣ две-три години следъ раждането си децата сѫ като царе и князе, навсѣкѫде се чува тѣхната воля. Тѣ заповѣдватъ, тѣ управляватъ. Следъ това тѣ загубватъ магнетичната си сила, ставатъ обикновени хора и се залавятъ за нѣкаква работа. Докато свикне на тази промѣна въ положението си, детето страда дълго време. Има случаи, когато и възрастни хора не могатъ да привикнатъ на новото си положение. Чувате нѣкой да казва: Чудно нѣщо! Не зная, какво става съ мене, но изгубихъ царското си положение. — Много естествено! Нѣкога ти си билъ царь, но си тръгналъ на дълъгъ пѫть самъ, безъ слуги и придворни. Презъ това време ти си изялъ приготвената храна, скѫсалъ си дрехитѣ си и сега трѣбва да мислишъ, какъ да си доставишъ храна, какъ да се облѣчешъ. За всичко трѣбва самъ да мислишъ. Вие сте тръгнали на екскурзия въ планината, да стигнете върха и да се върнете назадъ. Отъ васъ зависи, какъ ще вървите и кога ще се върнете. Върхътъ е далечъ, много време трѣбва да вървите, докато го стигнете. За да стигне благополучно до върха и да се върне на време, човѣкъ трѣбва да бѫде разуменъ, да вземе въ съображение всички условия: съ колко време разполага, какви срѣдства му сѫ дадени — материални и духовни, какво ще бѫде времето, какви сѫ силитѣ му и т. н. Като има предъ видъ всички необходими условия, той може да тръгне на пѫть, като знае предварително, докѫде ще стигне.

Това, което сега ви казвамъ, се отнася до всички хора, учени и прости. И ученитѣ се изненадватъ отъ условията, както и проститѣ. Срѣщате единъ математикъ, тръгналъ на екскурзия при ясенъ, слънчевъ день. Той носи съ себе си една малка торбичка съ хлѣбъ и сирене — за нищо друго не мисли. Внезапно небето се заоблачава, и пада силенъ дъждъ. Той се връща у дома си измокренъ до кости. — Защо? — Не съобразилъ да си вземе мушама за дъждъ. Каква полза отъ неговото знание? Той е свършилъ университетъ, изучавалъ математика и физика, знае, какъ се образува дъждътъ, има познания по метереология, но не може да приложи знанието си. Ако бѣше взелъ въ внимание всички атмосферни условия, щѣше да вземе мушамата си и да се върне дома си сухъ. Въ това отношение, безъ тѣзи знания, патицата отъ опитъ, се е нагодила на условията, при които живѣе, и не се изненадва. Макаръ, че живѣе въ вода, тя никога не е мокра. Патицата изпуща специална мась отъ кожата си, съ която маже перата си и не позволява на водата да се докосва до кожата ѝ. Тя прилича на водолазъ, който влиза въ водата и плува надъ нея, безъ да се измокри. Следователно, учете се и вие отъ патицата. И при най-неблагоприятнитѣ условия да попаднете, не ги допущайте до сърдцето си.

И тъй, забавлението е преходна стѫпка къмъ сериозенъ животъ, къмъ положителна мисъль. Човѣкъ самъ ли се приготвя за сериозна работа, или други го готвятъ? Ако кажете, че други го готвятъ, ще излѣзе, че той е кукла, съ която всѣки може да си играе. Ако кажете, че човѣкъ самъ се приготвя за сериозна работа, ще излѣзе, че той е единствениятъ факторъ въ живота. Нито първото твърдение е вѣрно, нито второто. Човѣкъ е свързанъ съ сѫщества отъ по-висока и по низка степень на развитие отъ него, които представятъ условия за неговото повдигане. Дали човѣкъ е единственъ факторъ въ живота, или има и други фактори, това е наученъ въпросъ, който трѣбва да се докаже чрезъ опита и чрезъ правата мисъль, За да се изучи и докаже този въпросъ, преди всичко той трѣбва да ви интересува. Запримѣръ, ако искате да изучавате слънцето, вие трѣбва да се интересувате отъ него. Ако се интересувате отъ нѣкой банкеръ, вие ще го изучавате. — Защо? — За да разберете, може ли да вземете пари отъ него, или не може. Сѫщевременно и банкерътъ ви изучава. Въ първо време той отказва да ви отпусне кредитъ, докато разбере, какво е положението ви и дали можете да плащате. Следователно, дойдете ли до изучаване на нѣкой предметъ, между васъ и него трѣбва да сѫществува известна връзка, т. е. нѣкакъвъ интересъ. Съ това се обяснява, защо нѣкой човѣкъ изучава ботаника, другъ — зоология, трети — физика, химия и т. н. Съ интереса или връзката къмъ предмета се обяснява, защо нѣкой изучаватъ окултнитѣ науки. Да изучавашъ окултнитѣ науки, това не значи да ядешъ попара. И бабитѣ, и дѣдовцитѣ ядатъ попара. Обаче, окултната наука изисква зѫби, здравъ стомахъ, здрава храносмилателна система, за да може човѣкъ да смила тази храна. Окултната наука е една отъ най-изисканитѣ храни. Който се опитва да яде тази храна, трѣбва да има права мисъль, прави и благородни чувства и здравъ организъмъ. Правата мисъль изключва всѣкакъвъ страхъ.

Окултизъмътъ билъ изучаванъ още отъ древни времена, но въ окултнитѣ школи допущали само възрастни и стари хора — млади не се допущали. — Защо? — Защото не могатъ да дъвчатъ сами храната си. Изобщо, младиятъ човѣкъ не може да бѫде окултистъ, понеже не може да мисли право, т. е. не сѫ изникнали всичкитѣ му зѫби. Докато не може да съпоставя нѣщата правилно, човѣкъ не може да бѫде окултенъ ученикъ. За да бѫде окултенъ ученикъ, той трѣбва да сортира мислитѣ и чувствата си, да отдѣля правитѣ отъ кривитѣ, за да не изпада въ заблуждения и разочарования. Той трѣбва да работи съ чистъ капиталъ, на който всѣкога да разчита. Не е ли отдѣлилъ потрѣбното отъ непотрѣбното, човѣкъ не може да бѫде щастливъ. — Кой човѣкъ може да бѫде щастливъ? — Който е роденъ отъ здрави, добри и разумни родители; който живѣе въ добра срѣда и който приема чиста и здравословна храна. Значи, за да има добри резултати, земедѣлецътъ се нуждае отъ нѣколко условия; богата почва, разположена на добро мѣсто, добре напоявана, запазена отъ силни вѣтрове и течения. Който иска да стане добъръ градинарь, ще отиде въ умѣрения поясъ. Който иска да отглежда различни растения, ще избере най-доброто мѣсто въ тропическата зона.

Едно трѣбва да знаете: доброто се ражда при силнитѣ контрасти, при голѣмото зло. Колкото по-голѣмо е злото, толкова по-благоприятни сѫ условията за проява на доброто; колкото по малко е злото, толкова по-слабо се проявява доброто. Подъ думата „зло“ разбираме неблагоприятнитѣ условия за развиване на човѣшкитѣ мисли и чувства, както и за проява на добрия животъ. Доброто пъкъ носи благоприятни условия за проява на възвишения животъ. Окултистътъ се стреми, именно, къмъ възвишения животъ, който примирява злото съ доброто. Доброто и злото сѫ козмически сили, които се преплитатъ и взаимно допълватъ. За обикновения човѣкъ тѣ сѫ относителни понятия. Запримѣръ, той счита богатството за добро, а сиромашията — за зло. Обаче, има случаи, когато богатството произвежда лоши резултати, а сиромашията — добри. Какво ще кажете за такова богатство и за такава сиромашия? Адамъ и Ева бѣха най-богатитѣ хора въ свѣта. Тѣ живѣха въ рая, но направиха една погрѣшка, за която ги изпѫдиха вънъ, въ свѣта. Тѣ отидоха въ широкия свѣтъ, който, въ сравнение съ рая, е голѣмъ затворъ. И до днесъ още хората се намиратъ въ този затворъ — излежаватъ наказанието си. Малко време имъ остава да лежатъ въ този затворъ. Наближава времето, когато ще бѫдатъ пуснати на свобода. Щомъ платятъ последнитѣ полици на своитѣ прародители, тѣ ще получатъ свободата, за която копнѣятъ тѣхнитѣ души.

Като ученици, вие трѣбва да се изучавате, да знаете, какви сили се криятъ въ васъ, за да можете да се ползувате разумно отъ тѣхъ. Представете си, че дължите известна сума на нѣкой човѣкъ, и той излиза срещу васъ, маха съ юмруци и ви се заканва. Той иска да си изплатите дълга. Какво ще стане, ако и вие му отговорите съ сѫщото? Ще се сбиете? За да не стане това, вие вдигате рѫката си нагоре, съ дланьта къмъ него, и тихо му казвате: Братко, не се безпокой. Ще платя дълга си съ лихвитѣ заедно. Щомъ му отговорите така, той сваля юмруцитѣ си надолу и се успокоява. Значи, човѣкъ трѣбва да знае, кои части отъ своята машина, както и отъ машината на своя ближенъ, да маже съ масло, за да не скърцатъ. Сѫщото става и при храненето. Като си хапне мазна госбичка, човѣкъ намазва стомаха си, а стомахътъ — главата, Тъй щото, ако стомахътъ работи добре, главата мисли право. Между стомаха и главата има известна връзка.

И тъй, искате ли да се развивате правилно, започнете първо съ видимия, проявения свѣтъ и постепенно вървете къмъ невидимия, Видимиятъ свѣтъ представя реалнитѣ числа, съ които трѣбва да работите. Ползувайте се първо отъ силитѣ, които сѫ вложени въ вашия организъмъ и после търсете помощь отвънъ. Ако ви боли стомахъ, или коремъ, турете дѣсната си рѫка на слънчевия вѫзелъ Като я подържите известно време, болката ще мине. Ако не можете да разрешите нѣкой мѫченъ въпросъ, турете дѣсната си рѫка на пѫпа, като граница между животинския и разумния свѣтъ въ човѣка. Ако болката на стомаха още продължава, турете дѣсната си рѫка на стомаха, а лѣвата — на кръста. Стомахътъ се управлява отъ разумни сѫщества, които знаятъ физика, химия, хигиена, затова, именно не можете да го излъжете. Той не приема храна, която може да го изложи предъ по-високитѣ учреждения. Затова, като ядете лоша и недоброкачествена храна, той я изхвърля навънъ. Храносмилателната система е велико предприятие, къмъ което трѣбва да се отнасяте съ уважение. Пренебрегнете ли го, ще понесете лошитѣ последствия на поведението си

Нѣкой смѣсватъ стомаха съ търбуха и казватъ: Човѣкъ че трѣбва да яде много, да тъпче търбуха си. Търбухътъ е едно нѣщо, а стомахътъ — друго. Не само, че трѣбва да яде човѣкъ, но да знае, какъ да яде. Хората едва сега сѫ започнали да мислятъ, какъ да ядатъ. Правилно хранене е това, въ което взиматъ участие и мисъльта, и чувствата. При това, човѣкъ трѣбва да дъвче храната си добре часть отъ нея да се всмуква и отъ езика. Не дъвче ли храната си добре, човѣкъ се излага на голѣми опасности.

И тъй, искате ли да разрешите доброто и злото като относителни и абсолютни сили, трѣбва да изучавате окултнитѣ науки. Това, което считаме добро за възрастния, не е добро за новороденото дете. Запримѣръ, твърдата храна за новороденото дете е зло, а за възрастния — добро. Млѣкото е добро за малкото дете, а зло за възрастния. Ако възрастниятъ се храни дълго време съ млѣко, ще осакати храносмилателната си система. Добро и зло сѫ относителни понятия. Който дъвче храната си, той мисли право. Сѫщевременно, ако я дъвче добре, той се учи на търпение. Вижте, какъ волътъ преживва храната си. Той е спокоенъ. търпеливъ. Като приеме храната си, повторно я връща въ устата си и започва да преживва. Въ този процесъ има нѣщо ритмично. Който иска да развива търпение, нека отиде на полето, между крави и волове, да наблюдава, какъ преживватъ храната си. Достатъчно е да остане половинъ часъ между тѣхъ, за да се върне дома си успокоенъ и разположенъ. Въ този процесъ има нѣщо хармонично.

Като ученици, вие трѣбва да правите преводи, да се ползувате отъ всички явления. Когато сте нервни, неразположени, това показва, че сте натрупали излишна енергия въ нервната си система. За да се справите съ тази енергия, трѣбва да потърсите начинъ, да я асимилирате. Не можете ли да направите това, тя ще създаде силно нервно напрежение, което ще ви причини голѣми пакости. Това напрежение показва, че трѣбва да минете отъ едно състояние въ друго, да се справите съ неблагоприятнитѣ условия на живота. Вижте, какъ волътъ се справя съ неблагоприятнитѣ условия на живота си. Като се натъкне на такива условия, той започва да преживва храната си. Следъ известно време той се разтърсва, раздвижва се и казва: Щомъ мога да преживвамъ, условията на живота ми ще се подобрятъ. И човѣкъ трѣбва да отдѣли потрѣбното отъ непотрѣбното, да има готовъ материалъ за работа.

Следователно, щомъ се натъкнете на явление, което изглежда откѫснато отъ другитѣ явления, потърсете между него и останалитѣ поне една съединителна нишка, чрезъ която да ги съпоставяте. Всѣко явление трѣбва да се постави на мѣстото си, да нѣма никакво разхвърляне. Запримѣръ, ако заболѣете отъ простуда, отъ хрема, потърсете причината на заболяването. Ще видите, че причината се крие въ надмощието на отрицателнитѣ енергии въ организма. И тогава, не остава нищо друго, освенъ да ги превърнете въ положителни. Значи, всѣка болесть се дължи на излишъкъ отъ отрицателни енергии. Ако не можете да ги превърнете въ положителни, намѣрете отдушникъ, отдето да изтече излишъкътъ. Отрицателната енергия въ организма е неканенъ гостъ, отъ който трѣбва да се освободите.

Окултната наука предвижда различни методи за лѣкуване, за превръщане на отрицателнитѣ енергии въ положителни. Изучавайте тѣзи методи и правете опити съ тѣхъ, да знаете, кои отговарятъ на вашия организъмъ. Ако не попаднете на съответенъ методъ за васъ, вие можете да влошите състоянието си. Тази е причината, поради която нѣкой лѣкари не се оставятъ да ги лѣкуватъ колегитѣ имъ. Чувалъ съмъ лѣкарь да казва: Страхувамъ се да извикамъ лѣкарь, да не ми даде лѣкарство, което не подхожда на организма и на състоянието, въ което се намирамъ. Ето, азъ самъ зная, какви лѣкарства трѣбва да взимамъ, но не мога да предвидя, какъ ще се отразятъ на моя организъмъ. Значи, всѣко лѣкарство, макаръ и да е опредѣлено за специална болесть, може да действува на организма по другъ начинъ. Най добриятъ методъ за лѣкуване е всѣки моментъ човѣкъ да се справя съ своитѣ мѫчнотии и противоречия. Една мѫчнотия може да причини известна болесть, противоречието — сѫщо. Махнете тогава мѫчнотиитѣ и противоречията отъ ума си, за да се освободите и отъ болеститѣ, отъ които страдате.

Запишете си следното правило: Ако искате да разберете своя умственъ, чувственъ и волевъ животъ, правете връзки между отдѣлнитѣ мисли, чувства и постѫпки. Връзкитѣ представятъ съединителни нишки въ живота. Безъ тѣхъ животътъ не може да се осмисли. Има нѣкои връзки, които не сѫ нуждни, обаче, ние говоримъ за тия връзки, които възстановяватъ цѣлостьта на нѣщата. Каква наука е тази, между фактитѣ на която нѣма никаква връзка? Свързвайте научнитѣ факти въ едно цѣло, за да дойдете до обширната окултна наука, съ помощьта на която можете да разрешавате всички мѫчнотии и противоречия.

Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ правилно разбиране на процеситѣ, които се извършватъ въ живота и въ природата. Правилното разбиране подразбира правилна връзка между явленията. Ето, вие се намирате въ началото на новата година и въ края на старата. Очаквате да си отиде старата, да дойде новата, а въ сѫщность нито старата си отива, нито новата иде. Отиването и дохождането сѫ процеси, които ставатъ въ съзнанието на човѣка. Въ действителность, животътъ тече непреривно, безъ никакво прекѫсване. Въ този смисълъ, животътъ е непреривно движение. Отъ това гледище, именно, вие трѣбва да изучавате явленията, да намѣрите съединителнитѣ нишки между физическия, духовния и умствения свѣтъ.

Като разсѫждавате за доброто и злото, отъ гледището на цѣлокупния животъ, вие дохождате до въпроситѣ за живота и смъртьта. — Какво е смъртьта? — Излизане на пеперудата отъ пашкула. Като пеперуда, човѣкъ отива въ другия свѣтъ, дето каца отъ цвѣтъ на цвѣтъ, да събира медъ. Все едно, че той се намира въ гостилница. Като получи единъ хубавъ обѣдъ, добриятъ човѣкъ плаща за него и остава за дълго време въ този свѣтъ. Ако не е добъръ, човѣкъ не може да плати обѣда си. Тогава гостилничарьтъ го изпѫжда вънъ отъ гостилницата. Следователно, който не е разбралъ живота на земята и не го използувалъ, той се намира вънъ отъ гостилницата. За да не се намѣрите вънъ отъ физическия и духовния свѣтъ, не трѣбва да се пресилвате. При това, човѣкъ трѣбва да бѫде свободенъ, безъ да се индивидуализира. Свободата се опредѣля отъ любовьта. Само любещиятъ може да бѫде свободенъ. По свободата, която човѣкъ ви дава, можете да познаете неговата любовь. Който истински ви обича, той ви оставя свободенъ, Когото вие обичате, сѫщо го оставяте свободенъ.

Следователно, дръжте въ ума си мисъльта, че свободата е мѣрка за любовьта. И като обичашъ, и като те обичатъ, вие трѣбва да бѫдете свободни. Дайте пѫть на Божественото въ себе си и въ всѣки човѣкъ търсете Божественото. Не се спирайте върху човѣшкитѣ прояви, но отправете всичкото си внимание къмъ Божествения животъ, къмъ проявитѣ на Божественото. Казано е въ Писанието: „Възлюбилъ си Истината въ човѣка“. Тя е Божественото начало въ човѣка. Човѣкъ става изворъ, когато пусне Божественото въ себе си да тече. Кой не обича извора? Всѣки обича извора, не заради мѣстото и голѣмината му, но за водата, която извира отъ него. Всѣки обича свѣщьта заради свѣтлината ѝ. Всѣки обича живота заради любовьта, която го ражда.

Като ученици, стремете се да обичате, безъ да ограничавате; да обичате, безъ да очаквате нѣкакво възнаграждение или отговоръ на любовьта си. Като обичате безкористно, любовьта ви сама по себе си ще събуди любовьта на окрѫжаващитѣ. Когато окрѫжаващитѣ ви обичатъ, вие сте готови да дадете всичко, каквото имате. Душата ви се отваря за тѣхъ, и вие сте готови да услужвате на всички. Когато окрѫжаващитѣ не ви обичатъ, вие се чувствувате самъ, изоставенъ и естествено пожелавате да напуснете земята. За да не заминавате преждевременно, вие трѣбва да работите, да отворите сърдцата и умоветѣ си за хората, да направите връзка съ тѣхъ. Задъ васъ стои миналото ви, съ което трѣбва да се справите. Предъ васъ стои бѫдещето ви, за което трѣбва да се приготвите. Обаче, вие сте въ настоящето, което трѣбва разумно да използувате Като живѣете въ настоящето, гледайте да печелите нови приятели, а старитѣ да не губите. Нѣма по-голѣма печалба отъ тази, да спечели човѣкъ единъ приятель. И нѣма по-голѣма загуба за човѣка отъ тази, да изгуби единъ добъръ приятель.

Мнозина плачатъ за изгубенитѣ условия, а при това правятъ сѫщата погрѣшка, т. е. всѣки моментъ губятъ добритѣ условия. Какъвъ смисълъ има въ това? Има смисълъ да плачатъ, но да не повтарятъ сѫщата погрѣшка. Добре е понѣкога човѣкъ да плаче. Това показва, че той има условия да изправи погрѣшкитѣ си. Следъ плача въ човѣка настава вѫтрешенъ миръ и спокойствие.

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

— Въ истината е скритъ животътъ.

*

17. Лекция отъ Учителя, държана на

2. януарий, 1931 г. София. — Изгрѣвъ.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...