Jump to content

1930_12_26 Любовь и милосърдие


Ани

Recommended Posts

От "Пѫть къмъ живота"
21 лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 10-та година, т.II, (1930 г. - 1931 г.)
Първо издание, София, 1941 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Любовь и милосърдие

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

— Въ истината е скритъ животътъ.

Тема за следния пѫть: „Ползата отъ доброто храносмилане“.

Представете си, че имате три житни зърна отъ България, четири отъ Германия, петь отъ Франция, шесть отъ Англия и седемь отъ Русия. Като съберете всички зърна, имате на разположение всичко 25 житни зърна. Това е простъ процесъ на събиране. Житнитѣ зърна представятъ обекти съ потенциална енергия. Ако посѣете тия зърна въ почвата, при благоприятни условия, ще имате различни резултати. — Отъ какво зависи различието? — Отъ числата. Числата 4, 5 и 7 ще дадатъ повече плодъ, а 3 и 6 — по-малко. Има законъ, споредъ който може да се опредѣли точно, всѣко число, колко плодъ ще даде.

Представете си, че числата 3, 4, 5, 6 и 7 не сѫ житни зърна, но хора съ различни специалности. Значи, имате трима земедѣлци, четири техници, петь музиканти, шесть мореплаватели и седемь педагози. Ако съберете тѣзи хора на едно мѣсто, тѣ ще образуватъ общество, въ което всѣки ще приложи своитѣ знания. Ако условията, при които тия хора живѣятъ, сѫ благоприятни, за всички ще има работа. Земедѣлцитѣ ще оратъ, сѣятъ и жънатъ; техницитѣ ще подобряватъ условията имъ; музикантитѣ ще ги веселятъ; мореплавателитѣ ще съдействуватъ за износа на хранитѣ имъ, а педагозитѣ ще учатъ и възпитаватъ децата имъ.

Като изучавате външнитѣ отношения между хората, дохождате до заключение, че човѣкъ има нужда отъ различни специалисти въ себе си, които да съдействуватъ за неговото развитие. Запримѣръ, нѣкой човѣкъ има високо и широко чело. Това е земята, която той трѣбва да обработва. Ако нѣма земедѣлецъ въ себе си, който да разорава почвата, челото му ще остане необработено. Ако нѣма техникъ, който да подобрява условията, челото му бавно ще се обработва. Ако нѣма музикантъ, да пѣе и да свири, човѣкъ ще бѫде лишенъ отъ музиката и поезията въ живота. Ако нѣма мореплаватель, да разнася стокитѣ му като на производитель, въ живота му ще настане застой. И най-после, ако нѣма педагогъ, да възпитава и организира силитѣ, човѣкъ не може да се ползува правилно отъ своитѣ дарби и способности. Земедѣлцитѣ, техницитѣ, музикантитѣ, мореплавателитѣ, педагозитѣ представятъ скачени сѫдове помежду си. Когато работитѣ на единъ отъ тѣхъ вървятъ добре, на всички останали е добре. Между всички органи на човѣшкото тѣло; сѫществува известна зависимость. Въ това отношение и тѣ представятъ скачени сѫдове. Запримѣръ, ако очитѣ на човѣка пожълтяватъ, това показва, че черниятъ дробъ не действува добре. Черниятъ дробъ е свързанъ съ храносмилането; храносмилането пъкъ е свързано съ кръвообръщението. Ако храносмилателнитѣ органи действуватъ добре, кръвообръщението става правилно. Отъ правилното кръвообръщение зависи чистотата на кръвьта. Ако кръвьта е чиста, човѣкъ мисли и разсѫждава правилно. Нечистата кръвь помрачава съзнанието. Щомъ съзнанието не е ясно, и мисъльта не е права. Значи, доброто храносмилане, дишане, кръвообръщение, мислене, чувствуване сѫ добритѣ условия, които човѣкъ трѣбва разумно да използува.

Мнозина гледатъ на земедѣлието като на долна, низка работа. Това е криво разбиране. За да оре, обработва и посѣва земята, земедѣлецътъ трѣбва да носи въ себе си качествата на техника; техникътъ трѣбва да носи качествата на музиканта; музикантътъ — на мореплавателя; мореплавательтъ — на педагога и т. н. Трѣбва да има допирни точки между хората, за да се разбиратъ. Техникътъ внася въ земедѣлеца похватъ въ работата, а музикантътъ — оптимизъмъ. Безъ музика човѣкъ не може да работи правилно. Музиката дава красота и потикъ на човѣшката мисъль. Изчезне ли музиката, мисъльта не се развива правилно. Музиката е подобна на топлината. Каквото е действието на топлината въ природата, такова нѣщо е музиката за човѣшката душа. Когато слънцето изпраща топлината си въ природата, тя изважда инструментитѣ и започва да твори. Подъ звуковетѣ на тази музика растенията се накичватъ като млади моми, и хорото се залюлява. Безъ музика нѣма растене. Културата, т. е. растенето и развиването сѫ резултатъ на музиката. Въ природата на първо мѣсто стоятъ техницитѣ. Тѣхната задача е да създаватъ формитѣ, да приготвятъ дрехитѣ имъ. Следъ това идатъ другитѣ условия — топлина, свѣтлина и влага. Тогава земедѣлцитѣ започватъ своята работа. Педагозитѣ пъкъ даватъ правила, какъ трѣбва да се облѣче човѣкъ, кои цвѣтове да носи, какъ да ги съчетава и т. н. Както виждате, развитието на човѣка е сложенъ процесъ, вследствие на което той се нуждае отъ земедѣлецъ, отъ техникъ, отъ музикантъ, отъ педагогъ и т. н. Той трѣбва да носи въ себе си специалисти отъ всички области и отрасли на живота.

Какво представя орането въ човѣка? — Храненето. Преди да яде, човѣкъ слага трапеза предъ себе си, разчупва хлѣба на парчета. Както земедѣлецътъ разбива земята съ ралото си, така човѣкъ разчупва хлѣба съ рѫцетѣ си и го слага на трапезата. Следъ това той призовава силитѣ въ себе си и започва да яде. Силитѣ въ човѣка представятъ житнитѣ зрънца на земедѣлеца, които той посѣва въ добре разораната земя. Като културно сѫщество, човѣкъ трѣбва да разбира реда и порядъка, който сѫществува въ разумната природа. Той трѣбва да знае мѣстото, което заема въ природата. Когато намѣри мѣстото си въ природата като число, човѣкъ е наредилъ работитѣ си добре. Всѣко число има своето предназначение. Отъ числата 1 — 7 най-силна е седморката. Въ числото седемь сѫ съединени два свѣта. Числото три съдържа въ себе си основнитѣ принципи за образуване на числото четири, презъ което минава развитието на всички сѫщества, отъ най-долнитѣ до най-горнитѣ. Числото седемь е строго число. То изисква отъ човѣка правилно прилагане на основнитѣ принципи на живота. Който не ги прилага правилно, той се натъква на голѣми нещастия и страдания. Тъй щото, страданията, презъ които минава цѣлото човѣчество, не сѫ нищо друго, освенъ противодействия, които природата му поставя, за да го върне въ правия пѫть, отъ който се е отклонилъ. Разумнитѣ страдания смекчаватъ характера на човѣка, внасятъ нѣщо благо въ него.

Какви елементи се съдържатъ въ думата „благость“? Вижте, въ кой часъ, въ коя минута и секунда изговорихме думата „благость“, — Въ 6 ч., 25’, 30”, 56”’. Значи, тѣзи данни показватъ времето на раждането на благостьта. Ако направите хороскопъ на тази дума, ще видите, кои планети господствуватъ при раждането ѝ. При раждането на благостьта, Слънцето и Сатурнъ се намиратъ малко подъ хоризонта, въ първия домъ, въ знака Стрелецъ. Когато пишете или изговаряте една дума, едновременно съ нея се раждатъ и буквитѣ, отъ които тя е съставена, като нейни елементи. Отъ благоприятното съчетание на условията, при които се раждатъ буквитѣ на думитѣ, зависи и благоприятното раждане на самата дума.

Сѫщиятъ законъ има отношение къмъ раждането на идеитѣ, на мислитѣ и на чувствата въ човѣка. Запримѣръ, раждането на една идея въ главата на човѣка е сложенъ процесъ. Че се родила една идея, това още не значи, че тя може да се реализира. — Защо? — Защото се намира въ зависимость отъ раждането на всички мисли и чувства, които иматъ отношение къмъ дадената идея. Ако отдѣлнитѣ мисли и чувства сѫ родени при благоприятни условия за идеята, последната може да се реализира. Отъ колко мисли е съставена една идея? Запримѣръ, колко мисли влизатъ въ идеята за доброто? Кои сѫ качествата на добрия човѣкъ? Добриятъ човѣкъ има качества, каквито иматъ скѫпоценниятъ камъкъ и благороднитѣ метали. Скѫпоценниятъ камъкъ се отличава отъ обикновения по свойството си да пречупва лѫчитѣ на свѣтлината. Благородниятъ металъ се отличава отъ неблагородния по това, че не се окислява лесно. Колкото по-мѫчно се окислява единъ металъ, толкова е по-благороденъ. Освенъ това, скѫпоценнитѣ камъни и благороднитѣ метали указватъ добро влияние върху здравето на човѣка. Най-добро влияние указва златото, понеже носи въ себе си магнетическа сила. Защо златото, което действува добре върху здравето, прави човѣка лошъ? Въ желанието си да придобие повече злато, човѣкъ става лошъ, жестокъ за окрѫжаващитѣ. Причината за това се крие въ неправилното отношение на човѣка къмъ златото. Когато се стреми къмъ придобиване само на външно злато, човѣкъ става жестокъ. За да облагороди характера си, той трѣбва да придобива и вѫтрешно злато, т. е. да увеличава златото въ кръвьта си. Когато човѣкъ има и външно, и вѫтрешно злато въ себе си, той става благороденъ, здравъ, ученъ и самостоятеленъ.

Да се върнемъ къмъ думата „благость“. — Кой човѣкъ може да бѫде благъ? — Любещиятъ. Думата „любовь“ започва съ буквата „Л“, която показва, че силитѣ, които действуватъ въ нея, сѫ възходещи. Любовьта изключва смъртьта, обезсърдчението страданието. Тя има високъ идеалъ, вследствие на което не познава сълзитѣ, падането, мѫчнотиитѣ. Любовьта ражда живота. — Кои сѫ пеленитѣ на живота? — Милосърдието. Значи, животътъ се обвива въ милосърдието. Любовьта и милосърдието иматъ две различни посоки на движение: любовьта е възходещъ процесъ, поради което се занимава съ велики работи; милосърдието е низходещъ процесъ, т. е. процесъ на слизане, на жертва. Милосърдието включва съжалението, снизхождението къмъ малкитѣ и слаби сѫщества. Между любовьта и милосърдието сѫществува тѣсна връзка. Ако любовьта не се прояви между майката и бащата, дете не може да се роди. Обаче, щомъ се роди детето, милосърдието слиза отгоре и започва да се грижи за него. Ако милосърдието не поеме детето въ пеленитѣ си, то ще умре. Много деца умиратъ по единствената причина, че милосърдието не е слѣзло при тѣхъ да ги завие въ своитѣ пелени и да ги отгледа.

Следователно, за да реализирате своя идеалъ, любовьта трѣбва да се поляризира, да има слизане и възлизане на нейнитѣ сили. Тогава се образува буквата „М“, която започва съ възлизане и свършва съ слизане. Въ тази буква има две качвания и две слизания. Човѣкъ се качва, за да приеме нѣщо отъ възвишения свѣтъ. Следъ това той слиза, да даде условия на благото, което е взелъ, да се развива. Животътъ и благата, които той носи, се развиватъ въ долинитѣ. Нѣкои религиозни хора искатъ да живѣятъ само по върховетѣ, да прекарватъ въ постъ и молитва, въ постоянна чистота. Тѣ не искатъ да слизатъ въ долинитѣ, между хората, да не се опетнятъ. Щомъ искатъ да живѣятъ по върховетѣ, тѣ сами се лишаватъ отъ благата на живота. Човѣкъ трѣбва да слиза и да се качва, да влиза въ положението на окрѫжаващитѣ и да имъ помага. Само при това положение той ще се развива правилно. Нѣкой казва: Важно е да е добре на мене, на жената и на децата. За другитѣ хора не мисля. Това е човѣкъ, който се качилъ на нѣкой планински връхъ и не мисли да слиза. Човѣкъ е членъ отъ голѣмата фамилия на човѣчеството. Той има стотици и хиляди приятели, познати, съ които е свързанъ. Неговото благосъстояние зависи отъ благосъстоянието на всички хора, съ които е свързанъ. Той се качилъ на единъ връхъ, нѣма отношение съ никого и желае да бѫде щастливъ. Това е невъзможно. Хиляди и милиони хора живѣятъ въ долинитѣ. Тѣ страдатъ, мѫчатъ се, чакатъ нѣкой да имъ помогне. Ти, който стоишъ на върха, трѣбва да слѣзешъ между тия хора, да работишъ рамо до рамо съ тѣхъ, да имъ помагашъ.

И тъй, да мисли човѣкъ, че отъ върха на планината може да разреши въпроситѣ на своя животъ, това е криво разбиране. Да мисли човѣкъ, че въ единъ моментъ може да стане ангелъ, да прехвръкне пространството, да покаже предъ хората, че всичко е постигналъ, това е заблуждение. Любовьта трѣбва да роди милосърдието. Ако не роди милосърдието, тя нѣма правилни прояви. Ако любещиятъ не прояви милосърдие къмъ ближнитѣ си, любовьта ще му създаде голѣми противоречия. Любовь безъ милосърдие не е истинска любовь. Хората не сѫ опитали любовьта. а говорятъ за нея. Това, което тѣ наричатъ любовь, е огъньтъ на любовьта, който ги поопърлилъ или поизгорилъ малко. Като усѣтятъ този огънь на кожата си тѣ казватъ: Човѣкъ трѣбва да бѣга отъ любовьта. Страшно нѣщо е любовьта! — Това е криво разбиране на любовьта. — Кого опърля или изгаря любовьта? — Онзи, на когото трептенията на организма сѫ по-слаби отъ тия на любовьта. Ако трептенията на организма му сѫ посилни отъ тия на любовьта, огъньтъ на любовьта не го засѣга. За да не изгори отъ огъня на любовьта, нито да се опърли, човѣкъ трѣбва да приложи милосърдието въ живота си, да смекчи коравината, която обвива неговото сърдце. Любовьта безъ милосърдието не може да се приложи. Тя е подобна на захарина, който е най-малко 500 пѫти по сладъкъ отъ обикновената захарь. За да се ползува отъ захарина, човѣкъ трѣбва да разтвори малка часть отъ него въ голѣмо количество вода. Значи, милосърдието е срѣдата, въ която любовьта се разредява, да стане леснопоносима за човѣка. Сегашниятъ човѣкъ не е готовъ още да възприеме любовьта на право, въ всичката ѝ сила и пълнота.

И тъй, искате ли да приемете захарина вѫтрешно, трѣбва да го разтворите въ много вода. Приемете ли го въ естествения му видъ, той е толкова сладъкъ, че граничи съ горчивия вкусъ. Значи, за да се ползувате отъ горчивитѣ и сладки нѣща, трѣбва да ги приемате въ разредено състояние. Това правило се отнася и до горчивитѣ и сладки мисли и чувства. Ако една мисъль или едно чувство сѫ много сладки или много горчиви, трѣбва да се приематъ въ разредено състояние, за да може организмътъ да се ползува отъ тѣхъ. Запримѣръ, нѣкой ви казва, че сте страшенъ нехранимайко. Ако сте чувствителенъ човѣкъ, тия думи произвеждатъ горчиви чувства. За да се освободите отъ тѣхната горчевина, трѣбва да ги разредите. Разредяването подразбира анализиране. Вие ще отдѣлите сричката „стра“ отъ останалата сричка „шенъ“, която означава веселъ човѣкъ. Отъ думата „нехранимайко“ ще махнете частицата „не“ и ще остане „веселъ хранимайко“. Значи, докато мисли само за себе си, за своитѣ лични интереси, човѣкъ минава за нехранимайко. Той мисли само за голѣми предприятия, отъ които да печели. Обаче, като стане „веселъ хранимайко“, той разбира, че единственото мѣсто, отъ което иде богатството му, е майката. Щомъ се привърже къмъ нея, както кучето къмъ господаря си, той разрешава противоречията на своя животъ.

Като ученици, вие трѣбва да анализирате нѣщата, да видите доброто, което се крие въ тѣхъ. Дойде ли нѣкоя добра мисъль въ ума ви, не я отхвърляйте, не казвайте, че не е дошла на време. Може би, чрезъ нея се изявява нѣкой вашъ приятель, който съ години не ви е виждалъ. Следъ всичко това вие казвате: Нѣмамъ време за тебе, не мога да те приема. Той ви носи една свѣтла мисъль. Щомъ отхвърлите тази мисъль, работитѣ ви се объркватъ. Всѣка добра, свѣтла мисъль е единъ добъръ приятель. Ако знаете, какъ да приемете тази мисъль и какъ да я реализирате, вие ще станете гениаленъ човѣкъ. Ако нѣкой царь минава покрай стотици гладни, бедни хора и съ една дума само може да имъ помогне, защо да не каже тази дума? Достатъчно е да каже на слугитѣ си: Дайте на тѣзи хора изобилно хлѣбъ! — той ще се благослови. Защо да не каже човѣкъ на ума и на сърдцето си думата „дай“? Въ всѣки човѣкъ има хиляди мисли и чувства, които чакатъ да дойде нѣкой да имъ даде условия да се развиватъ. Този народъ отъ мисли и чувства вика въ васъ. Дайте ходъ на вашето сърдце и на вашия умъ да се проявятъ!

И тъй, когато попадне при неблагоприятни условия на живота, човѣкъ се намира въ положението на гладнитѣ, на просяцитѣ въ него, които викатъ за хлѣбъ. Защо трѣбва да викатъ? Ти си ученъ човѣкъ, свършилъ си университетъ, влѣзъ въ положението имъ и ги задоволи. — Какво ще кажатъ хората? — Кѫде сѫ тия хора? Ако е въпросъ за майка ти и баща ти, за братъ ти и сестра ти, тѣ сѫ твоитѣ ближни, които сѫ въ самия тебе. Ближнитѣ ви, това сѫ притоцитѣ на вашия животъ; тѣ не сѫ извънъ васъ. Следователно, като задоволите ближнитѣ си въ самитѣ васъ, вие ги задоволявате и извънъ васъ. Каквото е отношението на човѣка къмъ неговитѣ ближни, такова е отношението и на Бога къмъ насъ. Ние сѫществуваме благодарение на Божията мисъль. Богъ мисли за насъ и ни държи въ ума си. Ако Той престане да мисли за насъ, ние ще изчезнемъ. Божията мисъль подържа свѣта. Животътъ се крепи на Божията мисъль, която се влива въ всѣко живо сѫщество. Който се е опиталъ да прекѫсне този потокъ на Божията мисъль въ себе си, той самъ се е разрушилъ. Дайте пѫть на тази свѣтла мисъль въ себе си, да потече вѣчниятъ животъ презъ васъ, да се радвате на изобилието, което той носи. Това значи, да бѫде човѣкъ изворъ, да носи въ себе си свѣтлата идея за Бога. Не носи ли тази идея въ ума си, той ще пресъхне. Ще кажете, че имате любовь. — Каква е любовьта ви? Мѣни ли се, или не? Ако любовьта ви не се мѣни, наистина, имате любовь.

Глаголътъ „имамъ“, съ който хората често си служатъ, крие магическа сила въ себе си. Като знаете това, употрѣбявайте този глаголъ при всѣко обезсърдчаване, недоволство, страдание. Ако се обезсърдчишъ, че си сиромахъ, кажи въ себе си: Всичко имамъ. — Какъ ще кажа така, като нѣмамъ пари? — Обърни се къмъ слънцето и поискай отъ него злато. То ще ти даде, колкото искашъ. Ако си недоволенъ, че нѣмашъ възможность да постигнешъ нѣщо, кажи си: Имамъ много възможности въ себе си за постигане на своитѣ желания. — Наистина достатъчно е човѣкъ да се вглъби въ себе си, да види, какви голѣми богатства сѫ вложени въ него. Ако имашъ въ себе си всичко, отъ което се нуждаешъ, трѣбва ли да страдашъ? Достатъчно е човѣкъ да подържа въ ума си положителни мисли за постигане на нѣкаква своя цель, безъ никакво съмнение и противоречие, за да я реализира, както е намислилъ. Каквото мисли човѣкъ, това става. Каквото пожелае човѣкъ, сбѫдва се, но гледайте да не се сбѫдне преждевременно. Всѣко желание, реализирано не на време, причинява повече нещастия, отколкото радости. За да не си причинявате сами нещастия, не пресилвайте нѣщата. Всѣко нѣщо трѣбва да стане на своето време. Когато българинътъ цъка своето огниво на време, праханьта лесно се запалва. Ако го цъка на време и безъ време, и праханьта ще изгори, и кремъкътъ ще се изхаби.

Пишете върху темата: „Какъ приготвя българинътъ своето огниво“? Вие знаете, че за огнивото е нуждно прахань и кремъкъ. Проучете въпроса, отде се взима праханьта, какъ се приготвя и какви свойства има. Колкото и да е суха, праханьта трѣбва да се пази въ кожена кесийка, на сухо. Праханьта представя човѣшката мисъль, която лесно се възпламенява. За да не се запалва, тя трѣбва да се поставя при нейнитѣ естествени условия. И като мисли, и като чувствува, човѣкъ трѣбва да спазва правилата и законитѣ за проява на мислитѣ и на чувствата, както техникътъ и музикантътъ спазватъ законитѣ и правилата, които тѣхното изкуство изисква. Запримѣръ, днесъ и децата знаятъ да събиратъ числата, но въ това събиране още не се прилагатъ законитѣ на истинското събиране. Запримѣръ, да съберешъ три единици на едно мѣсто, това значи, да съберешъ всичкото жито, което си посѣлъ; да съберешъ четири единици, това значи, да съберешъ всичкитѣ рала, съ които си работилъ; да съберешъ петь единици, това значи, да съберешъ всичкитѣ музиканти на едно мѣсто; да съберешъ шесть единици, това значи, да съберешъ моряцитѣ около себе си, да те разхождатъ съ лодка по морето; да съберешъ седемь единици, това значи, да се домогнешъ до ония педагози въ себе си, които ще те възпитаватъ.

Следователно, искате ли да работите съ числата, трѣбва да разбирате тѣхния езикъ. Всѣко нѣщо има свой езикъ. Говорите ли езика на нѣщата, ще се ползувате отъ тѣхъ. Запримѣръ, ако говорите езика на земедѣлеца, на техника, на музиканта, тѣ ще ви разбиратъ и ще ви отговарятъ. Не знаете ли езика имъ, никаква връзка не можете да създадете съ тѣхъ.

Човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ онова вѫтрешно знание, което произтича отъ мисъльта. За да придобие това знание, той трѣбва да има прави мисли и прави чувства, свободни отъ всѣкакви чужди влияния и примѣси.

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

— Въ истината е скритъ животътъ,

*

16. Лекция отъ Учителя, държана на

26. декемврий, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани changed the title to 1930_12_26 Любовь и милосърдие
  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...