Jump to content

1930_12_12 Две реалности


Ани

Recommended Posts

От "Пѫть къмъ живота"
21 лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 10-та година, т.II, (1930 г. - 1931 г.)
Първо издание, София, 1941 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Две реалности

—Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

—Въ истината е скритъ животътъ.

Тема за следния пѫть: „Кога работитѣ на човѣка вървятъ добре“?

Представете си, че предъ вратата на една кѫща стои едно разумно сѫщество, което чака да му отворятъ, да влѣзе вѫтре. Сѫщевременно друго разумно сѫщество стои отвѫтре, задъ вратата. И то чака да се отвори вратата да излѣзе вънъ. — Защо чакатъ тия сѫщества предъ и задъ вратата? — Тѣ иматъ нѣкаква идея. Сѫществото, което е отвѫтре, иска да излѣзе вънъ, да изнесе идеята си предъ хората. Сѫществото, което чака отвънъ, иска да влѣзе вѫтре, да каже идеята си. Така се смѣнятъ външниятъ и вѫтрешниятъ въздухъ: студениятъ въздухъ отвънъ иска да влѣзе въ топлата стая; топлиятъ въздухъ иска да излѣзе вънъ. — Кога става смѣна на въздуха? — Когато се отвори прозорецътъ или вратата на стаята.

Ще кажете, че тѣзи разсѫждения не сѫ важни. Тѣ изглеждатъ маловажни, но сѫ нуждни. Малкото чукче не е толкова важно, но въ рѫцетѣ на опитния ковачъ, то върши чудеса. Перото на писалката е малко, но въ рѫката на добрия писатель, то пише велики работи. Малкото колелце не може да кара кола, но ако е златно, то спира вниманието на всички хора. За гладния парченцето хлѣбъ струва повече отъ всѣкаква философия. Каквото и да му говорите, както и да го убеждавате да търпи, едно знае той: хлѣбъ иска. Като дойде до хлѣба, и обикновениятъ човѣкъ, и талантливиятъ, и гениятъ, и светията еднакво го търсятъ. Ако сѫ гладни, тѣ еднакво ще се нахвърлятъ върху него и еднакво ще дъвчатъ.

Странно е, наистина, да видите, че талантливиятъ, гениятъ, светията, въ които висшето съзнание е пробудено, постѫпватъ при известни случаи като обикновени хора. Това показва, че когато висшето, т. е. Божественото съзнание въ човѣка се пробуди, той си остава такъвъ, какъвто е билъ по рано. Запримѣръ, ако е билъ сприхавъ, пакъ сприхавъ си остава, само че сприхавостьта му има по благороденъ характеръ. Ако по-рано нагрубявалъ човѣка, изпѫждалъ го отъ дома си, безъ да му даде нѣщо, като се пробуди съзнанието му, пакъ може да го нагруби, но непремѣнно ще му даде нѣщо, да заглади постѫпката си. Ако по-рано се обиждалъ лесно, и следъ пробуждането си се обижда; въ първия случай реагира срещу обидата, а въ втория — се въздържа. Природата, когато възпитава човѣка, прилага и двата метода: нѣкога го набие добре, повали го на земята, безъ да му даде нѣщо. Нѣкога го набие, даде му нѣщо и го изпрати да си отиде. Въ първия случай човѣкъ е недоволенъ, че го набили, безъ да му дадатъ нѣщо. Обаче, когато разумната природа възпитава човѣка, и като му дава, и като не му дава нѣщо, той еднакво печели. — Ама голѣми противоречия имамъ! — Великитѣ работи ставатъ при голѣми противоречия.

На какво се дължатъ противоречията въ живота? — Когато се срещнатъ две противоположни мисли, чувства или желания въ човѣка, тѣ произвеждатъ голѣми противоречия. Или, когато мислитѣ и чувствата не сѫ въ хармония помежду си, пакъ се създаватъ противоречия. Ако синътъ обича майка си, но иска да отиде въ странство да учи, въ първо време той се намира въ противоречие, не знае, какъ да постѫпи. Противоречието се явява между две противоположни сили: отъ една страна желанието му да учи, а отъ друга — любовьта къмъ майка му. Най-после той се решава да замине за странство, безъ да накърни съ това любовьта къмъ майка си. Ще кажете: Трѣбва ли синътъ да се отдѣля отъ майка си? Питамъ: трѣбва ли болниятъ да напуща болницата? Трѣбва ли здравиятъ да влѣзе въ болницата и да заеме мѣстото на нѣкой боленъ? Докато има нужда отъ лѣкарь, отъ милосърдни сестри, болниятъ не трѣбва да напуща болницата. Докато не се нуждае отъ лѣкари и отъ милосърдни сестри, здравиятъ ще стои далечъ отъ болницата.

Тъй щото, думитѣ „може“ и „не може“ сѫ относителни. Въ известенъ случай нѣщо може да стане, въ другъ случай — не може. Какво заключение ще извадите, ако чуете, че болниятъ излѣзълъ отъ болницата, а здравиятъ влѣзълъ? Болниятъ излиза отъ болницата, или защото е оздравѣлъ, или му се налага да излѣзе на чистъ въздухъ. Здравиятъ пъкъ влиза въ болницата, или защото е заболѣлъ, или за да помага на болнитѣ.

Да се върнемъ къмъ въпроса за дветѣ разумни сѫщества, които стоятъ задъ и предъ вратата. Този, който иска да излѣзе вънъ, има нѣкакво силно желание въ себе си. Той иска да реализира желанието си, да го въплъти. Той се намира въ положението на човѣкъ, който влиза въ гостилница, да задоволи глада си. Дето погледне, все за ядене мисли. — Може ли да задържи желанието си да не яде? — Не може.

Следователно, има желания, които не се подчиняватъ на никакви правила. Благодарение на тѣхъ, човѣкъ върши нѣща, за които не може да си даде отчетъ. Запримѣръ, дойде нѣкой гладенъ човѣкъ въ дома ви, и вие го накарате да направи нѣщо. Той се залавя за работа, но въ това време отъ кухнята се разнася миризма на вкусно ядене. Веднага той напуща работата си и започва да се движи — неспокоенъ е. Като изчезне миризмата на яденето, той пакъ се залавя за работа, но желанието му да яде е толкова силно, че не може да се владѣе. Колкото и да се движи, нищо не придобива, но не може да се въздържа. Човѣкъ се подава не само на желанието си да яде; много желания могатъ да нарушатъ спокойствието му. Запримѣръ, нѣкой обича известни цвѣтя и непремѣнно иска да ги види. Изобщо, всѣка мисъль, всѣко чувство, всѣко желание криятъ въ себе си известно богатство за човѣка. Ако използува това богатство, богатъ ще бѫде. Не може ли да го използува, той минава за беденъ.

Едно време, когато Господъ създалъ животнитѣ, всички се изредили при Него, да Му се представятъ. Дошълъ редъ и на лъва. Той се въорѫжилъ и тръгналъ на пѫть. Като вървѣлъ, чулъ жално бръмчене. Погледналъ нагоре, видѣлъ високо нѣкѫде, на едно дърво, пчеличка, здраво омотана въ паяжина. — Моля ти се, ти си единъ отъ голѣмитѣ юнаци — казала пчеличката — помогни ми да излѣза отъ тази мрежа. Може да дойде случай и азъ да ти помогна. Лъвътъ си помислилъ: Ако се отбия отъ пѫтя си, да помогна на пчеличката, ще изпусна опредѣленото време, да се представя на Господа. Въпрѣки това, той се отбилъ отъ пѫтя си, посегналъ съ лапата си къмъ паяжината и освободилъ пчеличката. Въ този моментъ въ лъва се създала една чърта на благородство. Той пожертвувалъ своето благо, да се представи на Господа, за да спаси пчелата. За тази жертва Богъ го възнаградила — произвелъ го царь на животнитѣ. Жертвата, която лъвътъ направилъ, за да спаси пчелата, го издигнала като царь надъ животнитѣ. По сила слонътъ държи първо мѣсто, но по благородство лъвътъ го превъзхожда. Сегашниятъ лъвъ е изопачилъ характера си. Той се е опетнилъ отъ кръвьта на бозайницитѣ. Обаче, лъвътъ, създаденъ отъ Бога, се отличавалъ съ голѣмо благородство.

Какво се разбира подъ думата „царь“? Царь е онзи, който държи въ рѫката си ключъ за постигане на своитѣ стремежи и желания, Царь е онзи, който се е справилъ съ мѫчнотиитѣ и противоречията на своя умъ, съ слабоститѣ на своето сърдце. Царьтъ е богатъ, ученъ, силенъ, добъръ. Щомъ изгуби тия качества, царьтъ постепенно слиза отъ висотата си. Всѣки човѣкъ може да бѫде царь на себе си, да се справя съ мѫчнотиитѣ и противоречията си. За да не изгуби царското си положение, той трѣбва да бѫде внимателенъ, да не прояви никаква слабость.

Страшно е положението на човѣка, когато започва да губи добротата, силата, богатството, разумностьта си. Докато е добъръ, той прилича на цвѣтъ, който разнася надалечъ уханието си. Приятно е да срѣщате добри хора. То е все едно да влѣзете въ градина съ цъвнали цвѣтя, чийто ароматъ отдалечъ се усѣща. Всѣки може да бѫде цъвналъ цвѣтъ. Ако нѣкой не е цъвналъ още, причината е въ слънцето. Той е пѫпка, която още не се е разцъвтѣла. Когато слънцето го напече добре, той ще се разтвори, ще цъвне и ще започне да благоухае. Всѣки може да бѫде добъръ, т. е. всѣки може да цъвне и да благоухае. Велика е природата по своето разнообразие. Много цвѣтя има въ нейнитѣ градини, но всички се различаватъ. Въ различието и разнообразието на нѣщата се заключава смисълътъ на живота.

Красотата на живота пъкъ ще намѣрите въ реализирането на малкитѣ мисли и желания. Дойде ли нѣкоя идея въ ума ви, колкото и да е малка, не я отхвърляйте. Ако не я реализирате, вие губите красотата на живота си и изпадате въ задънена улица. Вие ще познаете великия човѣкъ по това, че се отнася съ голѣмо внимание къмъ малкитѣ нѣща. Видниятъ поетъ се радва на малкото перце, защото съ него може да излѣе душата си. Видниятъ цигуларь се радва на цигулката си, защото съ нея изразява хармонията и мелодията на живота. Цигулката не е голѣма, но се разговаря съ душитѣ на хората. Перото е човѣшкиятъ езикъ, чрезъ който се предава словото. Цигулката е душата на човѣка. Пазете перото и цигулката си, за да се разбирате съ ближнитѣ си и да си помагате.

Като ученици, вие трѣбва да се стремите къмъ такива блага, отъ които да се ползуватъ всички хора. Представете си, че отивате при човѣкъ, който е осѫденъ на смърть, и започвате да му разправяте за бѫдещето величие на неговия народъ. Той ви слуша, но въздъхва дълбоко и си казва: Какво се ползувамъ азъ отъ бѫдещитѣ блага на моя народъ?

Следователно, истинско и вѣчно благо е това, отъ което се ползуватъ всички хора. Всѣко благо, отъ което не се ползуватъ всички, не е истинско и лесно се губи. Вѣчнитѣ и истински блага водятъ къмъ истината, която прави човѣка свободенъ. Запримѣръ, ония мѫчнотии, които природата създава на човѣка, сѫ малки задачи за него, но въ разрешаването имъ се крие истината. Страданията и радоститѣ сѫ блага за хората, защото всички участвуватъ въ тѣхъ. Да яде човѣкъ, това е едно отъ великитѣ блага, защото всички хора участвуватъ въ яденето. Докато яде, човѣкъ може да стане и талантливъ, и гениаленъ, и светия. Щомъ престане да яде, всички възможности за него изчезватъ. Като яде, той събира енергия въ себе си, която може да превърне въ работа.

Като ученици, вие трѣбва да изучавате себе си, а оттамъ и ближнитѣ си. Единъ отъ методитѣ за себепознаването се крие въ яденето. Наблюдавайте се, какъ ядете. Отъ начина, по който ядете, можете да познаете, какво ще излѣзе отъ васъ и какво можете да свършите. Много нѣща зависятъ отъ яденето. Знае ли, какъ да яде, човѣкъ е разрешилъ една отъ важнитѣ задачи на своя животъ. Сѫщото може да се каже и за понасянето на страданията. Който знае да се справя съ страданията, той е готовъ за живота. Който знае да страда, знае и да се радва. Който не може да се справя съ страданията, не може и да се радва. — Не може ли безъ страдания? — Да се задава такъвъ въпросъ, това е все едно, да се пита, не може ли да се живѣе безъ хлѣбъ. И безъ хлѣбъ може, но ще свършите живота си като магарето на Настрадинъ Ходжа. Той казвалъ за магарето си: Чудно нѣщо! Тъкмо отвикнахъ магарето си да яде, и то умрѣ. — Какво представя смъртьта? — Лишаване на човѣка отъ възможноститѣ за придобиване на блага.

Какъ ще преведете примѣра съ дветѣ разумни сѫщества, които стоятъ предъ и задъ вратата? Кой влиза вѫтре, и кой излиза вънъ? — Свѣтлината влиза вѫтре, а чувствата и мислитѣ излизатъ навънъ. Свѣтлината е свързана съ живота. Дето е животътъ, тамъ е и свѣтлината. Животътъ се облича съ свѣтлина. Значи, свѣтлината е външната дреха на живота. Затова казваме, че слънцето носи животъ.

Нова мисъль, нови разбирания сѫ нуждни на човѣка. При старитѣ разбирания човѣкъ говори, философствува, но не може да се справи съ себе си. Той предприема нови работи, безъ да предвижда последствията на нѣщата. — Защо е така? — Защото се поставя или като учитель, или като ученикъ. Докато не съедини дветѣ положения и не се постави едновременно като учитель и ученикъ въ себе си, да предава и да възприема, да учи другитѣ и себе си, той нищо не може да постигне. Тази е причината, поради която човѣкъ нѣкога си мисли, че нищо не знае. Това сѫ състояния на учителя и на ученика въ човѣка. И едното, и другото състояние се дължатъ на сили, които действуватъ вънъ отъ човѣка. Човѣкъ е гайда, която ту се пълни съ въздухъ и свири, ту се изпразва и млъква. — Кой е причина за надуването и изпразването на гайдата? — Гайдарджията. Щомъ разбере, че ще има хоро, той надува гайдата си и започва да свири. Когато човѣкъ съзнава, че е много ученъ, че знае много работи, той надува гайдата си, и хорото започва да се върти около него. Той си мисли: добре свирихъ, т. е. добре предадохъ урока си, и ученицитѣ ме слушаха внимателно. Когато помисли, че нищо не знае, човѣкъ свива гайдата си и се прибира въ себе си.

Човѣкъ е щастливъ, докато играе на хорото; щомъ престане да играе, щастието го напуща. Докато гайдата не писне, човѣкъ не става отъ сънь. Гайдарджията е пѣтелъ, който рано сутринь кукурига. Щомъ пѣтелътъ започне да кукурига, това показва, че учительтъ е влѣзълъ въ класъ, между ученицитѣ си, и започналъ да преподава. Въ кукуригането има нѣщо хубаво. То разпръсва тѫгитѣ и скърбитѣ на хората. Това знае само онзи, който е опиталъ нѣщата и ги разбира. Въ разбирането е всичко; въ него се крие доброто, което предава смисълъ и съдържание на нѣщата. Иначе, всичко става безсъдържателно. Запримѣръ, изречението „Богъ е Любовь“ съдържа всичко въ себе си. То нищо не предава на онзи, който не го разбира, вследствие на което нѣма никакво отношение къмъ него. Ако имате нѣкакво отношение къмъ съдържанието и смисъла на тия думи, вие ще участвувате въ благата, които тѣ носятъ съ себе си. Ако учениятъ каже думата „наука“ и я разбере, ще се ползува отъ нейнитѣ блага.

И тъй, дветѣ сѫщества, които стоятъ предъ и задъ вратата, представятъ две реалности, които се срѣщатъ. Ако едната реалность е великото — голѣмо, а другата — великото — малко, тѣ непремѣнно трѣбва да се срещнатъ. — Защо? — За да се яви онова, което се търси. Значи, когато душата стои вѫтре, а духътъ вънъ и чакатъ да се отвори вратата да се срещнатъ, човѣкъ ще намѣри истината, която търси. Когато сърдцето стои вѫтре, а умътъ — вънъ и очакватъ да се отвори вратата, човѣкъ ще намѣри свѣтлината, която ще осмисли живота му.

—Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

—Въ истината е скритъ животътъ.

*

14. Лекция отъ Учителя, държана на

12. декемврий, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...