Jump to content
Ани

1930_12_05 Елементи на планетитѣ

Recommended Posts

От "Пѫть къмъ живота"
21 лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 10-та година, т.II, (1930 г. - 1931 г.)
Първо издание, София, 1941 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Елементи на планетитѣ

Размишление.

Какво разбирате подъ думата „единство“? — Въ какво се заключава единството на водата? — Въ състава и формата на всѣка нейна капка. Ние говоримъ за единство въ живота, единство въ природата, единство въ мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на човѣка. Когато говоримъ за единство между живитѣ сѫщества, разбираме, че посоката на движението имъ е една и сѫща.

Какво означава думата „движение“? — Когато едно тѣло постоянно измѣня отношението си къмъ другитѣ тѣла, ние казваме, че то се движи — Коя е причината за движението на тѣлата? — Силитѣ, които действуватъ върху тѣхъ. Едни сили действуватъ въ самото тѣло — вѫтрешни сили, а други действуватъ отвънъ — външни или механически. Казваме, че земята и луната се движатъ. — Около какво се движатъ? — Земята се движи около слънцето, а луната — около земята. — Коя е причината за движенето на земята около слънцето и на луната около земята? — Нѣкаква притегателна сила. Следователно, трѣбва да извадимъ заключение, че луната, земята и слънцето не сѫ несъзнателни сѫщества. Въ тѣхъ или задъ тѣхъ се крие нѣкакво съзнание, което управлява тѣзи движения. — Какъ гледатъ астрономитѣ на земята? — Като на тъмно, небесно тѣло, което се освѣтява отъ слънцето.

Представете си, че имате десеть незапалени свѣщи и десеть запалени. По сѫщество запаленитѣ свѣщи не се различаватъ отъ незапаленитѣ. И незапаленитѣ свѣщи могатъ да горятъ. Тѣ очакватъ да дойде нѣкаква разумна причина отвънъ, да ги запали. Значи, и земята очаква да дойде нѣкаква разумна сила да я запали. Докато дойде тази сила, тя ще бѫде тъмно тѣло. Ако предъ запаленитѣ свѣщи поставите дебелъ екранъ, ще кажете, че свѣщитѣ сѫ изгаснали. — Защо? — Не виждате свѣтлината имъ. Или, ако питате слѣпитѣ хора за свѣщитѣ, и тѣ ще кажатъ, че сѫ загаснали. Въ сѫщность, свѣщитѣ горятъ и издаватъ свѣтлина. Сѫщото можемъ да кажемъ и за земята. Представете си, че тя е обвита съ дебелъ тъменъ поясъ. Можете ли да видите свѣтлината ѝ? — И да свѣти, поясътъ препятствува да се види свѣтлината ѝ. Значи, и земята може да свѣти, но очитѣ на хората не могатъ да възприематъ свѣтлината ѝ. Много научни заключения могатъ да бѫдатъ невѣрни, благодарение на несъвършенството на нашитѣ сѣтива.

Това сѫ разсѫждения, съ които искатъ да обърна вниманието ви при изучаване на явленията, както въ природата, така и въ живота. Запримѣръ, човѣкъ може да се постави въ магнетиченъ сънь и съ помощьта на друга воля, вънъ отъ него, да го заставятъ да вижда нѣща, които не сѫществуватъ. Сѫщо така могатъ да го заставятъ да прави нѣща, които по своя воля никога не би направилъ. Ето защо, задачата на науката е да се освобождава отъ чужди влияния, да прониква все по-дълбоко въ сѫщината на явленията, и да дава правилна преценка за тѣхъ.

Коя е причината, че умътъ не може всѣкога да схваща нѣщата правилно? — Кѫде се крие причината: въ самия човѣкъ, или вънъ отъ него? — Причината може да бѫде въ човѣка, а може да бѫде вънъ отъ него. Значи, причинитѣ, като сили, като разумни принципи, указватъ влияние върху човѣка. Такова влияние указватъ и планетитѣ. Всѣка планета си има свой елементъ на земята, който я представя. Запримѣръ, Марсъ се представя на земята отъ желѣзото. Той е търговецъ, който откупилъ всичкото желѣзо на земята и работи съ него. Отъ това гледище, човѣкъ трѣбва да познава свойствата на желѣзото, не само като химически елементъ, но и като астрологически.

Когато изучаваме влиянието на планетитѣ върху земята и върху човѣка, ние трѣбва да ги разглеждаме като принципи, които действуватъ върху човѣшкото съзнание. И тогава, ако разберете планетата Марсъ като принципъ, ще разберете, какво влияние указва той върху земята чрезъ желѣзото. Когато разберете желѣзото като форма, която се намира въ тѣсна зависимость съ всички останали форми, вие ще можете да го превръщате отъ едно състояние въ друго, отъ една форма въ друга. Такава е била задачата на алхимицитѣ, да превръщатъ елементитѣ единъ въ другъ.

Като изучавате физиката, вие дохождате до закона за скаченитѣ сѫдове, за които знаете, че течностьта въ тѣхъ се намира на еднаква височина, независимо отъ тѣхнитѣ голѣмини и форми. Този законъ сѫществува и между хората. Всички хора, които мислятъ, чувствуватъ и постѫпватъ по единъ и сѫщъ начинъ, сѫ скачени сѫдове. Всички хора, които иматъ еднакви убеждения, сѫ скачени сѫдове. Всички обикновени хора представятъ система отъ скачени сѫдове; талантливитѣ представятъ друга система; гениалнитѣ — трета. Изобщо, хората представятъ системи отъ скачени сѫдове, въ зависимость отъ нивото на своя умственъ, сърдеченъ и волевъ животъ.

Задачата на човѣка е да разбере планетитѣ, като принципи, и тѣхното влияние, а после да дойде до закона за скаченитѣ сѫдове. Не е безразлично за човѣка, въ коя система скачени сѫдове трѣбва да влѣзе. Ако иска да стане гениаленъ, човѣкъ трѣбва мислено да си създаде форма на гениаленъ и така да влѣзе въ системата на гениалнитѣ. Като се свърже съ тѣхъ, той ще възприеме тѣхния импулсъ и ще започне да работи усилено. Изведнъжъ нѣма да стане гениаленъ, но постепенно, съ течение на времето. Важно е да скачи своята форма съ формитѣ на гениалнитѣ. Може ли да направи това, той може да стане гениаленъ. Ако не може да направи това скачване, завинаги ще си остане обикновенъ човѣкъ.

Ще кажете, че човѣкъ може да стане гениаленъ и по еволюционенъ пѫть. И това е възможно, но този пѫть е много бавенъ. Днесъ има по бързи начини за развитие, които трѣбва да се използуватъ. Съвременниятъ човѣкъ е слѣзълъ до дъното на своето падане и едва сега започва да се повдига. Той трѣбва да се върне къмъ онази първична форма на развитие, която ималъ нѣкога. Ние не говоримъ за първобитната, но за първичната форма, представитель на която билъ първиятъ Адамъ. Човѣкъ трѣбва да се върне къмъ онази епоха, когато се намиралъ подъ благотворното влияние на слънцето.

Като ученици, вие трѣбва да изучавате влиянието на планетитѣ върху човѣка като принципи, за да се ползувате отъ благотворното имъ въздействие. Всѣка планета има добро и лошо влияние. Човѣкъ трѣбва да бѫде разуменъ, да се ползува отъ доброто имъ влияние. — Какво е влиянието на Марсъ върху човѣка? — Подъ влиянието на Марса човѣкъ развива физическа сила, здрава мускулатура, става енергиченъ въ всѣко отношение. За да уравновеси енергията на Марса, той трѣбва да приложи своята разумность, т. е. да тури спирачка на голѣмото напрежение. Буйни сѫ водитѣ на Марса, голѣмо е напрежението имъ, но бентоветѣ трѣбва да бѫдатъ здрави, да спиратъ тия течения. Ако инженерътъ не предвижда това, водитѣ ще отнесатъ и него, и окрѫжаващитѣ. Ето защо, всѣки човѣкъ трѣбва да прилага разумностьта си, да се справя съ буйнитѣ течения и напрежения на силитѣ въ природата. Енергиитѣ на природата проникватъ не само въ човѣка, но и въ животнитѣ, и въ растенията. Благодарение на тѣхъ, всичко живо се движи. Обаче, разумниятъ се справя лесно съ тѣзи енергии. Той намалява наклона, по който тѣ слизатъ и ги използува рационално.

Да се върнемъ къмъ думата „единство“. Единство сѫществува само въ доброто, въ красивото, въ великото, въ положителното. Оттукъ произлиза поговорката: „Дето е текло, пакъ ще тече“. Дето е работило доброто, пакъ ще работи. Дето слънцето е грѣло, пакъ ще грѣе. Щомъ свѣщьта е горѣла, пакъ ще гори. Когато е нуждно да свѣти, ще дойде нѣкое разумно сѫщество да я запали. — По какъвъ начинъ?— По какъвто и да е. Важно е човѣкъ да знае, на кое мѣсто да постави запалката. Ако знае това, той може да запали и земята. Който има знание и разбира законитѣ на Битието, колкото малъкъ да е, той може да направи това, което и голѣмиятъ, мощенъ човѣкъ може да направи. Нуждно ли е днесъ да бѫде запалена земята? Ще дойде день, когато земята ще бѫде подложена на огънь, който чисти, безъ да изгаря. Хората ще минатъ презъ този огънь, ще се пречистятъ, безъ да изгорятъ. Тогава земята ще свѣти съ нова свѣтлина, при която животътъ ще се развива правилно. Добритѣ хора ще се пречистятъ и ще свѣтятъ, а лошитѣ и грѣшнитѣ ще се стопятъ и ще останатъ за торъ на бѫдещето. Наближило е времето, когато земята трѣбва да се пречисти. Огъньтъ, който ще чисти земята, ще бѫде много силенъ и много мекъ. Лошитѣ ще се стопятъ, а добритѣ ще се очистятъ и ще свѣтятъ. — Възможно ли е това? — Възможно е. Иде времето, когато хората ще живѣятъ въ нова свѣтлина и нова топлина и ще се радватъ на новия животъ.

Сегашнитѣ хора сѫ минали презъ тритѣ състояния на материята: презъ твърдата, презъ течната и презъ въздухообразната материя. Днесъ живѣятъ въ въздуха. Ще дойде день, когато ще живѣятъ въ огъня, като саламандритѣ. Значи, човѣкъ е миналъ презъ тритѣ срѣди — твърда, въ която живѣятъ духоветѣ на земята — гномитѣ; презъ водата, дето живѣятъ ундитѣ; презъ въздуха, дето живѣятъ сулфитѣ. Най-после ще мине презъ огъня, дето живѣятъ саламандритѣ. Сѫществата на въздуха сѫ голѣми шегаджии. Като задуха вѣтърътъ, тѣ задигатъ всичко, каквото срещнатъ на пѫтя си: на едного шапка, на другиго дреха. Като видятъ, че нѣкой поетъ пише своитѣ стихотворения, тѣ задигатъ листата му, не искатъ да знаятъ за неговата поезия. Вие наричате това вѣтъръ, а въ сѫщность духоветѣ на въздуха играятъ и се веселятъ. Тѣ казватъ: Ние обичаме реда и порядъка. Минемъ ли нѣкѫде и намѣримъ безпорядъкъ, всичко поставяме на мѣсто. Ние казваме, че вѣтърътъ дигналъ голѣмъ прахъ; тѣ казватъ, че поставятъ всѣко нѣщо на мѣстото му. Хора, които иматъ сангвинично-въздухообразенъ темпераментъ, сѫ весели, подвижни, енергични, като вѣтъра.

Като говоримъ за четиритѣ срѣди, т. е. четиритѣ състояния на материята, ние ги свързваме съ планетитѣ, които разглеждаме като принципи. Планетитѣ, които действуватъ върху човѣка, сѫ главно седемь. Въ последно време сѫ открити още две — Уранъ и Нептунъ. Въ бѫдеще ще се откриятъ още три — и ще станатъ 12. Слънцето е главниятъ източникъ на енергия, вследствие на което се счита като баща на всички планети. Марсъ предава сила на мускулитѣ въ човѣшкия организъмъ. По отношение на идеитѣ, той прави хората стабилни. Венера прави формитѣ крѫгли, заоблени, а сѫщевременно внася мекота въ човѣшкия характеръ. Тя развива въ човѣка вкусъ къмъ красивото. Подъ влиянието на Венера, майката се отнася къмъ децата си меко, нѣжно. Марсъ пъкъ предава на майката воинственость, благодарение на което тя често ги потупва. Съ това тя имъ предава по-голѣма активность. Меркурий прави човѣка практиченъ. Той лесно се справя съ мѫчнотиитѣ въ живота. Меркурий е по-близо до Слънцето — главниятъ университетъ, дето отива да се учи. Юпитеръ прави човѣка тактиченъ, благороденъ и щеславенъ. Той има предъ видъ личния животъ на човѣка. Сатурнъ прави човѣка разсѫдливъ, философъ. Той опредѣля неговитѣ отношения къмъ природата. Каквото и да направи човѣкъ, Сатурнъ казва: Не е на време направено. Ако нѣкой сатурновъ типъ се спъне нѣкѫде и падне, казва: Пѫтьтъ е лошъ, никой не се погрижилъ за него.

Изобщо, Сатурнъ вижда всѣкога лошата, отрицателната страна на нѣщата. Той винаги застава на особено мнение. Пръстенитѣ около Сатурна показватъ причинитѣ, по които човѣкъ се е отклонилъ. Човѣкъ не може да разреши едно противоречие, докато не разбере Сатурна. Въ Сатурна, като принципъ, се криятъ причинитѣ на доброто и на злото. Ето защо, като знаете този принципъ, ще можете да се освободите отъ злото и противоречията въ живота. Сатурнъ носи въ себе си високъ моралъ, който произтича отъ вѫтрешенъ страхъ. Той не се подкупва съ нищо, никой не може да го излъже. Дойдете ли до Юпитеръ, все още можете да го подкупите съ нѣщо — съ слава. Обаче, Сатурнъ не се подкупва съ никаква слава. Луната пъкъ покровителствува семейния животъ, специално майката. Синъ или дъщеря, които се намиратъ подъ доброто влияние на луната, иматъ добри отношения къмъ майка си.

Планетитѣ иматъ отношение къмъ известни елементи, специално метали. Запримѣръ, Луната има отношение къмъ среброто, Слънцето — къмъ златото. Марсъ — къмъ желѣзото. Ако човѣкъ страда отъ недоимъкъ на единъ отъ тия елементи въ кръвьта си, той заболява. За да се подобри състоянието му, този елементъ трѣбва да се внесе въ кръвьта му. Изобщо, всѣко разстройство въ физическото тѣло на човѣка, било въ симпатичната или нервната му система, показва липса на нѣкой елементъ въ кръвьта му. Щомъ се набави нуждното количество отъ дадения елементъ, организъмътъ се подобрява. Липсата на нѣкой елементъ въ кръвьта се набавя не само чрезъ храната, но и чрезъ мислитѣ и чувствата му. Има случаи, когато организъмътъ чувствува нужда отъ известни мисли и чувства. Тѣ непремѣнно трѣбва да влѣзатъ въ ума и въ сърдцето на човѣка. Като знаете това, вие трѣбва да прилагате астрологията и при самовъзпитанието си, както при съграждане на нервната система. После, чрезъ своитѣ мисли и чувства ще внасяте въ кръвьта си всички елементи, отъ които се чувствува недоимъкъ. Това е наука, която трѣбва да се изучава не само теоретически, но и практически. Тѣзи знания не се придобиватъ изведнъжъ, но постепенно.

Въ какво се заключава практическото приложение на астрологията? — Въ познаване на животнитѣ, на растенията и на минералитѣ. Първитѣ човѣци, Адамъ и Ева, сѫ познавали зоологията и ботаниката. Адамъ е билъ зоологъ, а Ева — ботаничка. Тѣ сѫ познавали влиянията на минералитѣ и на растенията върху човѣка и се ползували отъ тѣхъ. Ако и съвременнитѣ хора дойдатъ до това знание, тѣ ще се ползуватъ отъ лѣчебнитѣ сили на растенията, на минералитѣ и на кристалитѣ. Когато заболѣе, човѣкъ трѣбва да се свърже съ енергията на Слънцето и на Луната. Ако не може да се свърже направо съ тѣхъ, нека се ползува отъ ония растения и минерали, които сѫ свързани съ енергиитѣ на Слънцето и да Луната, и ги трансформиратъ правилно.

Като ученици на Великия животъ, вие трѣбва да изучавате природата, да се занимавате съ ботаника, минералогия, геология, зоология — съ естественитѣ науки. Безъ тѣзи познания нищо не можете да направите. Ева познаваше всички растения и плодни дървета, но пожела да опита и забранения плодъ. Опита го, но сгрѣши и следъ това трѣбваше да напусне рая. Тя се намираше при крайно неблагоприятно съчетание на планетитѣ Сатурнъ и Марсъ, и понеже не можа да се справи съ тѣхъ, направи първата погрѣшка. Сатурнъ внесе въ нея съмнението, и тя започна да разсѫждава: Защо да не ямъ отъ забранения плодъ? Какво лошо има въ това? Ако пъкъ, наистина, стана като Бога, толкова по-добре. Марсъ ѝ предаде смѣлость, и тя реши да се подаде на разсѫжденията си, да яде отъ забранения плодъ, да стане като Бога. Понеже всички планети очакваха да добиятъ нѣщо отъ постѫпката на Ева, взаимно дадоха съгласието си: Юпитеръ мислѣше, че ще се издигне по-високо, Венера се повлия отъ Юпитера, Меркурий — отъ Венера. Той очакваше голѣми богатства, затова и той даде съгласието си. Направо или косвено, почти всички планети взеха участие въ погрѣшката на Адамъ и Ева, заради което всички хора носятъ последствията на първата погрѣшка. Днесъ всѣки човѣкъ трѣбва да изправи погрѣшката на първитѣ човѣци въ себе си. Този е пѫтьтъ за изправяне на цѣлото човѣчество. Като изправишъ себе си, ще се изправятъ и окрѫжаващитѣ.

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

— Въ истината е скритъ животътъ.

*

13. Лекция отъ Учителя, държана на

5. декемврий, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×