Jump to content

1930_11_28 Крѫгово движение


Ани

Recommended Posts

От "Пѫть къмъ живота"
21 лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 10-та година, т.II, (1930 г. - 1931 г.)
Първо издание, София, 1941 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Крѫгово движение

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

— Въ истината е скритъ животътъ.

Ще ви дамъ следната задача: 10 ученика за 6 деня прочитатъ 500 страници. Колко страници прочита единъ отъ тѣхъ на день, като се знае, че всички четатъ по еднакъвъ брой страници? — Всѣки ученикъ чете на день 500/60, то е 81/3 страници. Ако страницитѣ на прочетената книга сѫ малки, ученицитѣ не сѫ отъ много способнитѣ, не обичатъ да четатъ. Обаче, ако страницитѣ сѫ голѣми, а при това отъ нѣкоя математическа книга, съ формули и изчисления, осемь страници не сѫ малко. Книги по литература и математика не се четатъ еднакво бързо. При математическитѣ книги ученикътъ се спира на много мѣста да пише, вади си бележки, решава задачи. Сѫщо така и мозъчнитѣ центрове, които взиматъ участие при четене на литературни и на математически книги, не се развиватъ еднакво. Центърътъ за литература е единъ, а за математика — другъ. Тѣ се намиратъ на различни мѣста въ мозъка.

Начъртайте на дъската една окрѫжность. Прекарайте двата диаметъра, които сѫ перпендикулярни единъ къмъ другъ. Представете си, че точка А е изтокъ, т. е. мѣсто, дето енергията се проявява. Ако се намирате на нѣкоя точка на окрѫжностьта и се стремите къмъ точка А, можете да минете по два пѫтя — отгоре и отдолу,

MOKK_10_12_1.GIF

но въ две противоположни посоки. Обаче, ако се намирате въ точка В на окрѫжностьта, можете да минете направо по диаметъра ВА, и веднага ще дойдете въ точка А. Представете си, че точка А е мѣстораждане на нѣкое дете. Като расте, детето се изкачва нагоре и дохожда до точка С — най-високото мѣсто на неговото развитие. Оттамъ то постепенно слиза и дохожда до точка В — неговото залѣзване. Когато човѣкъ залѣзе, казваме, че той умира.

Какво става съ енергията, която този човѣкъ съдържалъ? — Отива въ пространството. — Отъ пространството тази енергия се възприема отъ другъ проводникъ, дето претърпява известно превръщане. Ако се е сгѫстила, тя остава на физическия свѣтъ; ако се е разширила и разредила, тя влиза или въ духовния, или въ умствения свѣтъ. Физическата енергия въ човѣка се превръща въ умствена, само ако той има силно и непреривно желание да учи. Това желание е толкова по-силно, колкото повече хора го подържатъ. Запримѣръ, ако майката и бащата, дѣдитѣ и бабитѣ на едно дете сѫ били ученолюбиви, и детето ще бѫде ученолюбиво. То приема тази енергия отъ всички, които сѫ живѣли преди него, и се проявява като способно, активно, работно — главно въ умствения свѣтъ. И затова казваме, че е невъзможно детето да бѫде способно, ако родителитѣ и дѣдитѣ му не сѫ били способни.

Следователно, ако едно дете има обичь къмъ знанието, иска да стане ученъ човѣкъ, то работи въ областьта на ума и развива мозъка си. Ако пъкъ желае да стане добъръ човѣкъ, то работи въ областьта на сърдцето. Обаче, ако пожелае да стане силенъ, физически здравъ, то работи въ областьта на физическитѣ сили. Това дете расте бързо и въ скоро време ще развие силни мускули. То може да стане атлетъ, но за смѣтка на физиката му, слабо ще се развиватъ умътъ и сърдцето.

Човѣкъ трѣбва да работи едновременно въ тритѣ свѣта — физическия, сърдечния и въ умствения, да се развива правилно. Запримѣръ, когато яде, човѣкъ трѣбва да влага въ този процесъ и сърдцето си, и ума си едновременно. Устата дъвче, изразходва физическа енергия; сърдцето изпитва приятностьта, т. е. влага чувства; умътъ пъкъ възприема вкуса, т. е. влага умствена енергия. Всѣка проява или всѣко действие е ценно, когато въ него взиматъ участие умътъ, сърдцето и волята едновременно. При това, човѣкъ трѣбва да анализира своитѣ прояви, да знае, докѫде се простира дейностьта на ума, докѫде — тази на сърдцето и докѫде — волята. Само така той може да изучава себе си и своитѣ ближни. Ако не прави тънъкъ, психологически анализъ на своитѣ действия, човѣкъ не може да придобива знания. Като учи, човѣкъ често изпада въ съмнения. Ето едно състояние, което заслужава да се изучи. Нѣкой ученикъ е способенъ, излиза на дъската да решава задачи, но се съмнява, дали ще реши задачата. — Защо се съмнява? Кой е причина да влѣзе съмнението въ него? — Или учительтъ, или ученицитѣ. Ученикътъ се съмнява, да не би учительтъ да му даде нѣкоя мѫчна задача. Ако не се съмнява въ учителя си, той се съмнява въ съученицитѣ си, да не го смутятъ по нѣкакъвъ начинъ.

Като ученици, вие трѣбва да изучавате всѣка своя мисъль, всѣко свое чувство и действие, да знаете, кога и доколко може да се увеличи или намали тѣхната интенсивность. Запримѣръ, като изучавате крѫга на своята деиность, вие можете да я раздѣлите на четири полета: умствена, сърдечна, волева и чисто физическа. Въ точка А се проявява умствената дейность, която постепенно се увеличава. Въ точка С тя е най-силна. Като слиза надолу, умствената енергия се превръща въ чувствена, която става най-силна въ точка В. Отъ тази точка енергията става волева. Тя действува най-много въ областьта отъ В до Д. Отъ точка Д до А се проявява физическата енергия, и човѣкъ мисли главно за ядене и пиене. Отношението между тѣзи енергии се изразява математически съ общото отношение: А:В=В:С=С:Д=Д:А. Тѣзи енергии сѫ затворени въ крѫга, който представя дейностьта на човѣка. Тѣ се намиратъ въ тѣсна зависимость помежду си: ако се усили умствената дейность, чувствената намалява. И обратно: ако чувствената дейность се усилва, умствената се намалява.

Ако крѫгътъ е затворенъ и не дохожда никакъвъ приливъ на енергия отвънъ, тогава часть отъ умствената и сърдечна енергия минава въ физическия свѣтъ, за да усили тѣлото. При това положение човѣкъ обеднява умствено и сърдечно. Ако пъкъ се усили дейностьта на ума, дейностьта на другитѣ области обеднява. Невъзможно е въ единъ и сѫщъ моментъ дейностьта на човѣка въ всички полета да бѫде еднакво силна. Ония области, въ които дейностьта се усилва, приематъ мѫжки характеръ; тия пъкъ, на които дейностьта се намалява, приематъ женски характеръ. Първитѣ сѫ творчески и положителни енергии, а вторитѣ — пасивни и отрицателни.

Следователно ако иска да запази едно пасивно състояние на енергиитѣ си, човѣкъ трѣбва да даде нѣщо отъ себе си. Запримѣръ, за да се примири съ сѫдбата си, човѣкъ трѣбва да бѫде пасивенъ, да даде нѣщо. Той не трѣбва да се бори съ сѫдбата. Обаче, ако ученикъ пропадне на изпититѣ си, трѣбва ли да се примири съ това положение? Ако се примири, той ще заглъхне, нѣма да стане ученъ човѣкъ. Ако иска да стане ученъ, той трѣбва да обиколи цѣлия свѣтъ но да издържи изпититѣ си. Това зависи отъ него. Другъ е въпросътъ, когато сѫдбата изпраща нѣкакво изпитание на човѣка, за да го смири. Тамъ той трѣбва да търпи, да се помири съ положението си. Способниятъ ученикъ и десеть пѫти да го кѫсатъ на изпитъ, въ края на краищата ще издържи изпититѣ си. Неспособниятъ лесно отстѫпва. Като го скѫсатъ единъ пѫть, повече не се решава да се яви на изпитъ. Той казва: Сѫдбата ми е такава, не искамъ да се боря съ нея. Значи, първиятъ ученикъ е волева натура; той е способенъ да се бори съ мѫчнотиитѣ, да ги преодолява. Вториятъ не е волева натура; той не е способенъ да се справя съ мѫчнотиитѣ си.

Да се върнемъ пакъ къмъ крѫга, да го разгледаме другояче. Запримѣръ, областьта отъ А до С представя свѣтъ, въ който работи причинното тѣло на човѣка; въ областьта С до В работи умственото тѣло; въ областьта отъ В до Д — астралното тѣло и отъ Д до А — физическото. Като обиколи четиритѣ полета, казваме, че човѣкъ е миналъ презъ единъ крѫгъ на развитие и влиза въ другъ — по-горенъ. Физическото тѣло представя почвата, въ която сѫ складирани капиталитѣ на миналитѣ вѣкове. Който иска да вземе часть отъ тия материали и да ги обработи, той трѣбва да слѣзе отъ полето, въ което се намира, въ физическото, да работи известно време тамъ. Като знаете това, не се чудете, защо човѣкъ трѣбва да слѣзе отъ умствения въ физическия свѣтъ. Много естествено! Физическиятъ свѣтъ е складъ, въ който се намиратъ съестнитѣ продукти. Като огладнѣе, човѣкъ слиза на физическия свѣтъ, да си хапне нѣщо. Неизбѣжно е слизането на духа въ материята.

Хората искатъ да знаятъ, като заминатъ за онзи свѣтъ, ще се върнатъ ли пакъ на земята. Ще се върнатъ, разбира се. — Кога? — Когато изядатъ храната, която носятъ съ себе си. Когато човѣкъ яде по вѫтрешна необходимость, това е едно нѣщо; когато яде за удоволствие, защото му е приятно да яде, това е другъ въпросъ. Нѣколко причини заставятъ човѣка да яде: той може да яде, за да има здраво тѣло, да бѫде червенъ, външно да се харесва на хората; може да яде, за да бѫде силенъ; може да яде, за да се удоволствува, да даде храна и на чувствата си; и най-после, той може да яде, за да се развива умствено, да бѫде уменъ човѣкъ. За да се развива правилно, човѣкъ трѣбва да се храни съ огледъ на четиритѣ положения едновременно: да бѫде здравъ, силенъ, добре разположенъ по чувства и уменъ. Здравиятъ и силенъ човѣкъ може да работи добре и въ умствено отношение. Затова е казано: „Здраво тѣло, здравъ и бодъръ духъ“.

Като ученици, вие трѣбва да изучавате причинитѣ на вашитѣ прояви, дали сѫ вънъ отъ васъ, или вѫтре въ васъ. Запримѣръ, нѣкой студентъ се съмнява въ професора си, гледа отрицателно на него. Обаче, като се яви на изпитъ, професорътъ му се усмихва, потупва го по рамото и му пише добра бележка. Студентътъ веднага измѣня мнението си за професора и става положителенъ къмъ него. Значи, става смѣна на енергиитѣ: отъ отрицателенъ студентътъ става положителенъ, а професорътъ — отъ положителенъ става отрицателенъ. Защо се съмняваше студентътъ въ професора си, и той не знае. Намиралъ се предъ неизвестность. Въ този случай, студентътъ има да решава задача съ две неизвестни. Вие знаете, какъ се решаватъ уравнения съ две неизвестни.

Човѣкъ трѣбва да изучава закона за смѣна на енергиитѣ и да бѫде готовъ да минава отъ едно състояние въ друго. Който не разбира закона за смѣна на енергиитѣ, казва, че умствената му дейность се намалила. Енергията не се е намалила, но се е смѣнила. Знаете, че въ природата нищо не се губи, нито създава, но само се видоизмѣня. Тъй щото, не казвайте, че интелектуалната дейность на човѣка се е намалила, но кажете, че е станала смѣна на умствената енергия, отъ положителна въ отрицателна. Понѣкога пъкъ енергията е била отрицателна и се превръща въ положителна. Тази е причината, поради която понѣкога човѣкъ изпада въ състояние на глупавъ, неспособенъ и се чуди, какво е станало съ него. Смѣна на енергиитѣ е станало — нищо повече. — Едно време бѣхъ по-добъръ, по-благороденъ. — Станало е смѣна на енергиитѣ. Ако не разбира този законъ, човѣкъ вади криви заключения за нѣщата. Нѣкой се оплаква, че изгубилъ вѣрата си, по-рано билъ вѣрващъ.— Станало е смѣна на енергията, отъ положителна въ отрицателна. Вѣрващиятъ е положителенъ, а безвѣрникътъ — отрицателенъ. Вѣрващиятъ нѣкога е жена, нѣкога мѫжъ. И безвѣрникътъ нѣкога е жена, нѣкога мѫжъ.

Какво разбирате подъ понятията „мѫжъ и жена“? Това сѫ неопредѣлени идеи за човѣка. Когато говоримъ за мѫжа и за жената, ние имаме предъ видъ крѫгъ, раздѣленъ на две равни части. Обаче, когато кажемъ „човѣкъ“, имаме предъ видъ цѣлия крѫгъ. Мѫжътъ представя горната, освѣтена часть на крѫга. Жената представя долната, неосвѣтена часть на крѫга. Казвате: Защо жената е тъмна? Да не е съгрѣшила нѣщо? — Такова е положението на крѫга. Дветѣ му части не могатъ да бѫдатъ едновременно огрѣти отъ слънцето. Понеже въ свѣта всичко е въ движение, ще дойде день, когато и жената ще бѫде освѣтена. Засега разликата между мѫжа и жената се заключава въ начина, по който тѣ реализиратъ своитѣ идеи. При реализиране на нѣщата съ положителни енергии, имаме единъ резултатъ; при реализирането имъ съ отрицателни енергии, имаме другъ резултатъ. — Вѣрата не играе ли роля при реализиране на идеитѣ? — Играе, но зависи, каква е вѣрата ви, въ какво вѣрвате.

Човѣкъ може да вѣрва въ видимото, но може да вѣрва и въ невидимото. Който вѣрва въ невидимото, казва, че Богъ е всичко въ свѣта. Всичко останало е резултатъ на първото. Който вѣрва въ видимото, казва, че реално е само това, което човѣкъ може да възприеме съ сѣтивата си. Вънъ отъ тази реалность, всичко е нереално. Вѣрващиятъ въ нереалното е положителенъ къмъ видимото, а отрицателенъ къмъ невидимото; вѣрващиятъ въ видимото е положителенъ къмъ видимото, а отрицателенъ къмъ невидимото. Вѣрващиятъ въ невидимото е готовъ до край да го защищава и да се бори за него. Сѫщото се отнася и до вѣрващия въ видимото. И той е готовъ да защищава видимото. — Сѫществува ли връзка между видимото и невидимото? — Сѫществува. Връзката се заключава въ това, че въ невидимото се крие Първата Причина на нѣщата, а видимото представя последствие отъ дейностьта на Първата Причина.

Кой човѣкъ проявява по-голѣма дейность: който вѣрва въ видимото, или който вѣрва въ невидимото? Представете си, че двама души сѫ поставени така, щото единиятъ отъ тѣхъ има възможность да гледа само вѫтрешностьта на единъ замъкъ. Другиятъ пъкъ има възможность да гледа само вънъ отъ замъка. Тѣ иматъ право да се разговарятъ помежду си, но безъ да се обръщатъ да гледатъ къмъ забранената страна. Кой отъ двамата ще има повече впечатления: който гледа вънъ отъ замъка, къмъ външния свѣтъ, или онзи, който гледа въ замъка, въ вѫтрешния свѣтъ? Който гледа къмъ външния свѣтъ е свѣтски човѣкъ, а другиятъ — религиозенъ, той вѣрва въ Бога. Свѣтскиятъ вѣрва въ видимия свѣтъ, а религиозниятъ — въ невидимия. Свѣтскиятъ има по голѣма дейность, отколкото религиозниятъ. Отъ философско гледище, кой отъ двамата е на правъ пѫть? Колкото по-широки сѫ възгледитѣ на човѣка, толкова по-голѣма е вѣроятностьта да бѫде на правъ пѫть. Широки възгледи има онзи човѣкъ, който гледа и вънъ отъ замъка, и вѫтре въ замъка. Какво прѣчи на човѣка, да изучава едновременно и външния, и вѫтрешния свѣтъ?

Ученикътъ трѣбва да бѫде широкогрѫдъ, да не спира на едно мѣсто. Запримѣръ, ако тръгнете отъ точка А на крѫга (фиг. 1), нѣма да спрете до С и да мислите, че тамъ всичко свършва. Точкитѣ А и С ще продължатъ движението си до В, да видятъ, че дейностьта имъ може още да се разширява. Като стигнете точка В, всички заедно — А, С и В ще продължите надолу, до точка Д и оттамъ — до точка А. Като извървите цѣлия крѫгъ, тогава имате право да си починете и да кажете, че сте придобили голѣми опитности и знания. Това значи: човѣкъ трѣбва да развива своя умъ, своето сърдце, своитѣ физически сили и тѣлото си. Само така той извървява цѣлия крѫгъ на своето развитие. Нѣкои религиозни пренебрегватъ тѣлото си, мислятъ, че не трѣбва да се занимаватъ съ него. Колкото сѫ важни умътъ и сърдцето, толкова е важно и тѣлото. То представя срѣда, почва, отъ която черпимъ силитѣ на живота.

Прилагайте закона за смѣна на енергиитѣ, да можете сами да си помагате. Запримѣръ, какъ ще си помогнете, ако влѣзе трънъ въ рѫката ви? Ще вземете щипци, ще хванете върха на трънчето и веднага ще го изтеглите, Колкото по-бавно го теглите, толкова повече боли. Затова изтегляйте тръна изведнъжъ. Следъ туй намажете мѣстото, дето е било трънчето, съ дървено масло. Така болката ще се смѣни съ приятность. Щипцитѣ и дървеното масло играятъ роля на трансформатори. Истински човѣкъ е онзи, който самъ трансформира състоянията си и лесно се справя съ тѣхъ. Какво печелите, ако тръгнете да търсите лѣкарь да извади трънчето отъ пръста ви? Не само че нищо не печелите, но ще изгубите много време. Ето защо, като дойдете до малкитѣ мѫчнотии, помагайте си сами, не търсете чужда помощь. Казвате, че условията на живота ви сѫ лоши. Това е трънчето въ пръста ви. — Въ грѣхъ ме е родила майка ми. — Това е трънчето въ пръста ви. — Пари нѣмамъ, не се живѣе лесно. — И това е трънчето въ пръста ви. Извадете трънчето, и условията ви ще се подобрятъ, паритѣ ще дойдатъ, погрѣшкитѣ ви ще се изправятъ и т. н. Когато човѣкъ не може самъ да си помогне, това показва, че той има на разположение сто каси, сто ключа за отваряне на каситѣ, но не знае, какъ да отключва. Туря единъ ключъ — не се отваря съ него; туря втори, трети, десети, все не може да отвори.

Съвременнитѣ хора се намиратъ въ замъкъ, въ който има каси, пълни съ злато. Тѣ знаятъ мѣстата на каситѣ, ключоветѣ имъ сѫ въ рѫцетѣ, но не могатъ да намѣрятъ съответнитѣ номера на ключоветѣ. Тѣ сѫ забравили, кой ключъ на коя каса отговаря, вследствие на което богатството имъ остава неизползувано. Ако знаете номера, а не можете, да отворите съ ключа, вие казвате, че работата не върви. — Какво представя замъкътъ? — Човѣшкото тѣло. — Каситѣ съ злато? — Това сѫ дарбитѣ и способноститѣ на човѣка. Значи, човѣкъ носи богатството въ себе си, но е изгубилъ ключа, съ който може да проникне въ него. Като не може да се ползува отъ вѫтрешното си богатство, човѣкъ търси външно богатство, но остава недоволенъ.

И тъй, като знаете закона за смѣна на енергиитѣ, не питайте, защо въ известенъ случай сте неразположени. Причината за неразположението ви се дължи на това, че часть отъ вашата енергия е отишла въ друга область на съзнанието ви, запримѣръ, въ свръхсъзнанието ви, дето се твори нѣщо хубаво. За смѣтка на това, което се създава въ висшето ви съзнание, вие давате нѣщо, но ще получите два пѫти повече. Нѣкой се оплаква, че падналъ. — Защо падналъ? — За да придобие нѣщо повече. Това се отнася и до физическото падане. Като падне на земята, човѣкъ дава нѣщо отъ себе си, но получава отъ земята два пѫти повече енергия. Който е падалъ, придобива повече отъ онзи, който никога не е падалъ. Всѣко нещастие, което сполетява човѣка, носи две печалби. Едната печалба трѣбва да задържи за себе си, а другата — да продаде. Човѣкъ страда по единствената причина, че страданието му е голѣмо. На всѣки човѣкъ е дадено такова страдание, което може да носи. Ако намира, че страданието му е голѣмо, нека продаде часть отъ него. Всѣка мисъль, всѣко чувство и всѣка постѫпка, съ които човѣкъ не може да се справи, трѣбва да стоятъ далечъ отъ него. Единъ день той ще вземе тия страдания и ще се справи съ тѣхъ. Значи, това, което човѣкъ не може да направи при едни условия, при други може да направи.

Двама паралитици лежали нѣколко години въ една болница, въ Южна Америка нѣкѫде. Лѣкаритѣ се произнасяли за тѣхъ, че сѫ неизлѣчимо-болни. Единъ день въ болницата влѣзла една боа. Като я видѣли, слугитѣ започнали да я гонятъ. Тя успѣла да се скрие въ стаята, дето лежали двамата паралитици. Като я видѣли, тѣ се уплашили толкова много, че забравили болестьта си и избѣгали вънъ отъ болницата. Тѣ едва сега се убедили, че могатъ да ходятъ, и си казали: Това, което лѣкаритѣ не можаха да направятъ, боата можа да го направи.

Следователно, когато въ ума на човѣка влѣзе нѣкаква отрицателна мисъль, той се парализира и не може свободно да мисли. За да се освободи отъ отрицателното състояние, трѣбва да дойде нѣкоя боа отвънъ. Боата бѣга, защото я гонятъ, но съ това тя казва на човѣка: Бѣгайте и вие, като мене! Излѣзте на чистъ въздухъ, да спасите живота си.

Дръжте въ ума си мисъльта, че въ природата и въ живота нищо не се губи и създава, но само се видоизмѣня. Всѣко нѣщо има своето предназначение. Това се отнася до ония, които разбиратъ нѣщата. Ония, които не ги разбиратъ, оставатъ гладни и при най-голѣмитѣ блага. Разумниятъ човѣкъ вижда благата навсѣкѫде, а неразумниятъ не ги вижда и тамъ, дето сѫ. Разумниятъ лесно изправя положението, въ което се намира.

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

— Въ истината е скритъ животътъ.

*

12. Лекция отъ Учителя, държана на

28. ноемврий, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...