Jump to content

1930_11_14 Разумни промѣни


Ани

Recommended Posts

От "Пѫть къмъ живота"
21 лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 10-та година, т.II, (1930 г. - 1931 г.)
Първо издание, София, 1941 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Разумни промѣни

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

— Въ истината е скритъ животътъ.

Най-голѣмото благо, дадено на всички сѫщества, е животътъ. Какво представя животътъ? Ако го разгледате геометрически, като сборъ отъ действуващи сили, донѣкѫде ще имате представа за живота. Запримѣръ, буквата „Ж“ представя сборъ отъ сили, които иматъ една равнодействуваща. Значи, всѣки човѣкъ трѣбва да намѣри равнодействуващата сила въ живота. Буквата „И“ представя две успоредни линии, свързани съ една обща линия, която показва направлението на силитѣ. Буквата „В“ показва, че семето е посѣто. Значи, силитѣ на живота трѣбва да се посѣятъ въ земята. Буквата „О“ представя завършенъ процесъ. Буквата „Т“ показва, че силитѣ, вложени въ живота, търсятъ пѫть за излизане. Мѫчнотиитѣ въ живота сѫ въ буквата Т. Щомъ силитѣ на живота си пробиятъ пѫть и възлѣзатъ нагоре, човѣкъ е доволенъ, радва се на свободата си. Ето защо, когато чувате нѣкой да казва, че иска да живѣе, това подразбира желание да се освободи отъ ограничителнитѣ условия на живота и да възлѣзе нагоре. Мнозина казватъ, че животътъ е борба. Подъ думата „борба“ разбираме преодоляване на мѫчнотиитѣ, въ които човѣкъ е поставенъ. Нѣкои пъкъ казватъ, че животътъ е жертва. Наистина, човѣкъ не може да използува добритѣ условия на живота, ако не се пожертвува, т. е. ако не се отрече отъ всичко лично, което го спъва. Докато човѣкъ не обърне пълната кофа надолу, да изтече съдържанието ѝ, не може да очаква облекчение. Следователно, докато човѣкъ не обърне кофата на своя личенъ животъ надолу, да се освободи отъ излишния товаръ, животътъ му всѣкога ще бѫде тежъкъ.

Представете си, че сте младежъ, свършилъ гимназия. Искате да следвате въ университета, но нѣмате срѣдства и се мѫчите при мисъльта, че не можете да постигнете цельта си. Дето отидете, все тази мисъль носите и пълните кофата си съ излишенъ товаръ. Обърнете кофата надолу, откажете се отъ мисъльта за следване. Щомъ изпразните кофата, животътъ ви ще стане по-лекъ. Кажете си: Благодаря на Бога, че ме изпратилъ на земята, въ Великия университетъ на живота. Ще живѣя и ще следвамъ този университетъ. Ще кажете, че искате да учите, докато сте младъ, да използувате разумно живота. Това не е желание само на едного. Всички сѫщества искатъ да живѣятъ.

Всички хора искатъ да използуватъ живота, докато сѫ млади, а въпрѣки това, не постигатъ желанието си. Думата „младъ“ започва съ буквата „М“, 12-та буква отъ азбуката. Сумата отъ цифритѣ на числото 12 е 3. Тройката представя два полукрѫга. За да образуватъ крѫгъ, двата полукрѫга трѣбва да се съединятъ така, че да иматъ една централна точка. Значи, задачата на младия човѣкъ е да намѣри центъра на крѫга, въ който се движи. Щомъ намѣри центъра на крѫга, въ който действуватъ неговитѣ сили, той ще ги впрегне на работа. Ако младиятъ не може да намѣри центъра на своитѣ мисли, чувства и желания, нищо нѣма да постигне. Щомъ намѣри центъра на мислитѣ, чувствата и желанията си, той трѣбва да намѣри посоката, къмъ която тѣ се движатъ. Сѫщевременно младиятъ трѣбва да знае, кои мисли, чувства и желания сѫ негови и кои — чужди. Чуждитѣ ще върне на притежателя имъ а съ своитѣ ще работи, като съ свой капиталъ. Ако нѣкой си отговори, че желанието му да служи на Бога е негово, той трѣбва да се запита, какъ ще служи. Докато не намѣри начинъ, какъ да служи на Бога, желанието му остава нереализирано. — Какъ служи ученикътъ на учителя си по музика? — Като изпълнява всички дадени отъ него правила при свиренето и изучава редовно упражненията си. На сѫщото основание казваме, че Онзи, Който е далъ животъ на човѣка и го пратилъ на земята да се учи, далъ му е правила, които трѣбва да спазва, и упражнения, които трѣбва да изучава.

Като не могатъ да изпълнятъ задачитѣ на своя животъ, мнозина се оправдаватъ съ неблагоприятнитѣ условия, при които се намиратъ. Външно двама души могатъ да бѫдатъ поставени при еднакви условия, но единиятъ има по голѣми вѫтрешни препятствия отъ другия, поради което не успѣва въ живота си. Запримѣръ, единиятъ се движи въ затворенъ крѫгъ, въ който лѫчитѣ на слънцето мѫчно проникватъ. Трѣбва да дойде нѣкой отвънъ, да отвори крѫга му, за да влѣзе свѣтлината на живота въ него. Други двама души могатъ да се намиратъ при еднакви условия, съ единствената разлика, че единиятъ приема севернитѣ лѫчи на слънцето, а другиятъ — южнитѣ. За да подобри условията на живота си, първиятъ трѣбва да измѣни посоката на движението си, да се обърне съ лице къмъ югъ, да използува южнитѣ слънчеви лѫчи.

Задача на всѣки човѣкъ е самъ да премахва препятствията на пѫтя си и да върви напредъ. Разумниятъ човѣкъ може да си достави всичко, което му липсва. Ако пъкъ има излишно количество прахъ въ себе си, трѣбва да го пусне въ пространството, да произведе отъ него дъждъ, който да полѣе изсъхналата му почва. Прахътъ въ човѣка представя дребнавоститѣ въ живота, които занимаватъ неговия умъ. Мѫчнотиитѣ, на които човѣкъ се натъква въ физическо, сърдечно и умствено отношение, се дължатъ на полето, въ което се движи. Ако полето е въ хоризонтално положение и въ пъленъ покой, силитѣ, които регулиратъ живота на човѣка, сѫ толкова уравновесени, че ограничаватъ всѣко негово действие. Той се намира въ безизходно положение. Това равновесие на силитѣ го прави пасивенъ. Той иска да излѣзе отъ статическото положение на своя животъ, но не знае какъ. Обаче, ако промѣни начина на мисленето и на чувствуването си, полето на действуващитѣ сили въ него ще се наклони на една или на друга страна, и той ще стане активенъ. Така, постепенно той става господарь на своитѣ сили и влиза въ новъ животъ.

Всѣка промѣна, която става въ психическия животъ на човѣка, се дължи на новитѣ условия, които разумниятъ свѣтъ му създава. Ако не разбирате законитѣ на живота, вие не можете да използувате новитѣ условия и оставате въ стария животъ. Новитѣ условия, които ви се даватъ, могатъ да произведатъ микроскопическа промѣна, но тя води къмъ голѣми постижения. Представете си, че отивате да видите една хубава, мраморна чешма, съ красива форма въ класически стилъ. Гледате чешмата, любувате ѝ се, но следъ това я напущате и не мислите втори пѫть да я посетите. — Защо? — Суха чешма е, нѣма въ нея вода. Такова нѣщо представя статическиятъ животъ, въ който силитѣ сѫ уравновесени и не се внася нищо ново отвънъ. Обаче, ако при сухата чешма дойде нѣкой виденъ инженеръ. който знае посоката на течащата вода и направи единъ малъкъ отворъ, водата веднага ще протече. Тази чешма започва да се посещава повече, и въ скоро време около нея се развива интенсивенъ животъ: цвѣтя растатъ, птички пѣятъ, деца играятъ. Животътъ, който се влива въ чешмата, привлича хората. Тя става ценна и по-красива отъ по-рано.

Цельта на човѣка е да се преобрази, да създаде въ себе си и около себе си животъ. Какво се разбира подъ думата „цель“? Цельта е сила, която тече въ човѣка и се стреми да вземе известна посока. Цельта има предъ видъ постигане на известно желание или реализиране на нѣкоя мисъль. Всѣки човѣкъ иска да бѫде чешма, която да тече изобилно. Ако е пресъхнала чешма, колкото и да е хубава, нищо не се ползува. Обаче, ако красивата мраморна чешма дава изобилно вода, между посетителитѣ и нея става правилна обмѣна. Тя ще дава, но и посетителитѣ ще даватъ нѣщо отъ себе си. Следователно, всѣко желание, всѣка мисъль въ човѣка сѫ важни дотолкова, доколкото иматъ известна посока на движение. Ако нѣматъ импулсъ и посока на движение, тѣ сѫ сухи чешми; ако иматъ импулсъ и посока на движение, тѣ сѫ течащи чешми, които носятъ животъ въ себе си. Човѣкъ е цененъ дотолкова, доколкото може да даде нѣщо отъ себе си. Въ който моментъ престане да дава, всички го изоставятъ, никой не се интересува отъ него. — Отъ какво се интересува пчелата? — Отъ меда. Значи, докато вашитѣ мисли, чувства и желания иматъ медъ въ себе си, пчелитѣ всѣкога ще ви търсятъ. Щомъ се свърши медътъ, пчелитѣ преставатъ да ви търсятъ. Ония мисли и чувства, които носятъ медъ въ себе си, наричаме вѣчни, постоянни. Ония, които не носятъ медъ, наричаме временни, преходни. Ето защо, вие трѣбва да различавате естеството на своитѣ мисли и чувства, да знаете какъ да се справяте съ тѣхъ. Въ това отношение мислитѣ, чувствата и желанията на човѣка могатъ да бѫдатъ рационални и ирационални числа.

И тъй, като ученици, вие трѣбва да си задавате въпроса, рационални ли сѫ вашитѣ мисли и чувства, и дали въ дадения моментъ сѫ постижими или непостижими. Ако сѫ постижими, направете всичко нуждно да ги постигнете. Ако не сѫ постижими, не правете излишни усилия. Чакайте известно време, докато дойде момента за тѣхното постигане. Това е наука, къмъ която всѣки трѣбва да се стреми. Ще кажете, че и безъ наука човѣкъ може да живѣе. Зависи, за каква наука говорите. Има една наука, безъ която човѣкъ временно поне може да живѣе. Обаче, дойдете ли до науката на живота, безъ нея никой не може да живѣе. Колкото по-малко познава човѣкъ тази наука, толкова по-голѣми страдания ще има. Който разполага съ науката на живота, лесно се справя съ мѫчнотиитѣ, съ беднотията, съ болеститѣ. Какво означава думата „беденъ“ и какъ човѣкъ може да се справи съ беднотията? Буквата „Б“ подразбира познаване на Първия източникъ на живота. Беденъ ли си, не Го познавашъ; богатъ ли си, познавашъ Го. Буквата „Е“ означава законъ на размножаване. Който мисли право, може да увеличи мислитѣ и чувствата си, т. е. да обогати своя вѫтрешенъ животъ. Бедниятъ не мисли право, затова се оплаква отъ положението си. Буквата „Д“ е законъ на равновесие. Буквата „Д“ е законъ на противоречие. За да се справи съ мѫчнотиитѣ и противоречията си, човѣкъ трѣбва да тури мостъ между тѣхъ и така да ги премине. Значи, беденъ човѣкъ е онзи, който не познава Първия Принципъ на живота; не работи върху себе си, да се обогатява вѫтрешно; не уравновесява мисъльта си, не мисли право и не туря мостъ между противоречията си.— Какво трѣбва да направи, за да излѣзе отъ беднотията?— Трѣбва да стане богатъ. Буквата „Т“ въ думата богатъ показва, че богатиятъ е намѣрилъ пѫтя, по който може да постигне желанията си. За да реши задачата на живота си, бедниятъ трѣбва да дружи съ богати хора, да научи отъ тѣхъ, какъ използуватъ условията, какъ се справятъ съ мѫчнотиитѣ. Бедниятъ е простъ, невежъ. Той носи книги въ рѫцетѣ си, но не знае да чете. Богатиятъ е ученъ човѣкъ. Ето защо, ако си беденъ, търси богатия, а не бедния, отъ когото нищо не можешъ да придобиешъ. Бедниятъ има условия да стане ученъ, да забогатѣе, но трѣбва да дружи съ хора, отъ които да се поучава. Не гледайте съ лошо око и съ недоволство на богатия, но учете се отъ него. Бедниятъ е ученикъ, който трѣбва да се учи. Богатиятъ е неговиятъ учитель. Както гладниятъ отива на фурната да си купи хлѣбъ, жадниятъ — на извора, така бедниятъ трѣбва да отива при богатия, да се ползува отъ неговото знание.

Като ученици, вие трѣбва да се учите да превеждате нѣщата. Всѣка отрицателна мисъль или всѣко отрицателно състояние трѣбва да се превръща въ положително. Запримѣръ, нѣкой казва, че е неразположенъ, или обезсърдченъ, или недоволенъ и т. н. Той трѣбва да знае опредѣлено, на какво се дължи неразположението му. Човѣкъ не може да бѫде абсолютно неразположенъ. Ако нѣщо внася нѣкакво неразположение, друго нѣщо може да го разположи добре. Ако е обезсърдченъ или недоволенъ отъ нѣщо, друго нѣщо може да го насърдчи и задоволи. Нѣкой ученикъ е недоволенъ, че пропадналъ по геометрия. Той казва: Скѫсанъ съмъ по геометрия. — Какво трѣбва да правишъ? Какво правятъ съ скѫсанитѣ дрехи? — Закърпватъ ги. Следователно, ако си скѫсанъ на изпитъ, ще се закърпишъ. — Какъ става това закърпване? — Ще поставишъ лодката на своя животъ въ хоризонтално положение. Буквата „К“ представя лодката на живота. Тя не може да бѫде насочена нито къмъ центъра на земята, нито къмъ центъра на слънцето. Лодката на живота трѣбва да се движи хоризонтално по вълнитѣ на водата. За да не ви кѫсатъ на изпититѣ, трѣбва да поставите лодката си въ хоризонтално положение. Това значи, да отправяте къмъ учителитѣ си добри, свѣтли мисли и чувства. Между учителя и ученика трѣбва да сѫществува правилна обмѣна, т. е. хармонично преливане на чувствата и на мислитѣ. Това е възможно, когато ученикътъ не се поставя по-горе отъ учителя си, нито наравно съ него. За да може да излива нѣщо отъ себе си, учительтъ трѣбва да стои по високо отъ ученика си. При това положение, и да падне ученикътъ, учительтъ всѣкога може да го повдигне. Невъзможно е между учителя и ученика да сѫществува равенство. Изобщо, на земята равенство не сѫществува. Равенството прѣчи за правилното развитие на хората. При известни условия равенството е благословение за човѣка, а при други — нещастие.

Представете си, че нѣкой ви завърже презъ кръста и подъ мишцитѣ съ вѫже и ви закачи на едно дърво, да висите известно време. Вънъ е тихо, спокойно, никакъвъ вѣтъръ не духа. Вие висите въ въздуха въ пълно равновесие, отъ нищо не смущавани, но положението ви е тежко. Какво трѣбва да правите, за да се освободите отъ вѫжето? Ако не можете самъ да си помогнете, вие очаквате, да дойде нѣкой отвънъ да ви освободи отъ вѫжето. Ако се яви силенъ вѣтъръ и ви залюлѣе, вѫжето може да се скѫса и да ви освободи отъ мѫчнотията, въ която се намирате. Въ този случай равновесието ще се наруши, но освобождение ще дойде. Отъ гледището на обикновеното разбиране, вѣтърътъ създава малка психическа катастрофа. Безъ катастрофа човѣкъ не би могълъ да попадне при новитѣ условия на живота. Докато не влѣзе въ тия условия, човѣкъ не би могълъ да разреши задачитѣ на своя животъ. Обаче, за това се изисква учение и работа.

Мнозина мислятъ, че, като изучаватъ окултнитѣ науки, сѫ постигнали много нѣщо. Не е лесно да стане човѣкъ окултистъ въ пълния смисълъ на думата. Не е лесно да познавате човѣка въ геометрическо и психическо отношение. Да познавате човѣка геометрически, това значи, да намѣрите тритѣ допирни точки въ него, дето се срѣщатъ сѣченията на плоскоститѣ, въ които действуватъ слънцето, луната и земята. Формитѣ и организирането имъ въ човѣка се опредѣлятъ отъ влиянието на слънцето върху него. Луната указва влияние върху идеитѣ и религията на човѣка. Затова казваме, че луната е майка на въображението, на идейния свѣтъ въ човѣка. А материята, въ която сѫ облѣчени формитѣ, е взета отъ земята. Значи, слънцето се занимава съ ума на човѣка, луната — съ сърдцето му, а земята — съ неговото тѣло. Ако кръвоносната и дихателната системи въ човѣка функциониратъ правилно, той ще има веселъ, жизнерадостенъ, оптимистиченъ характеръ. Такъвъ човѣкъ се намира подъ влиянието на слънцето. Луната ражда идеитѣ но не имъ дава насока. Слънцето дава насока на идеитѣ. Земята пъкъ е подобна на бирникъ. Тя държи точна смѣтка, колко е дала и колко трѣбва да получи.

Като знаете влиянието на планетитѣ върху човѣка, специално на слънцето, вие трѣбва да имате правилни отношения къмъ него. Отъ това зависятъ и правилнитѣ отношения на луната и на земята къмъ васъ. Ако човѣкъ е въ хармония съ слънцето, ще бѫде въ хармония и съ луната и земята Доброто влияние на слънцето върху човѣка подобрява състоянието на артериалната кръвь. Връзката между влиянието на слънцето върху артериалната кръвь се крие въ хармонията между мислитѣ и чувствата на човѣка. Слънцето повдига човѣшкитѣ мисли и чувства, съ което и кръвьта на човѣка се пречиства. И обратно: хармоничнитѣ мисли, чувства и постѫпки на човѣка хармониратъ съ енергиитѣ на слънцето, луната и земята, вследствие на което човѣкъ се радва на живота и се ползува отъ неговитѣ блага. Това значи, да бѫде човѣкъ окултистъ, да прилага окултната наука въ живота си. Ще каже нѣкой, че е окултистъ, защото ималъ идея за Бога. Това не е окултизъмъ. Истинскиятъ окултистъ поставя Бога на мѣстото на слънцето, ближнитѣ си — на мѣстото на луната, а себе си — на мѣстото на земята. Въ семейството си пъкъ, бащата ще поставите на мѣстото на слънцето, майката — на мѣстото на луната, а себе си — на мѣстото на земята. Значи, положението на детето зависи отъ отношенията, които иматъ слънцето и луната къмъ него.

Ако бащата не благоволи къмъ детето, майката сама нищо не може да направи. Отношенията на детето къмъ бащата трѣбва да бѫдатъ разумни, а къмъ майката — любовни. Като знае това, човѣкъ трѣбва да има разумни отношения къмъ Божиитѣ закони, които действуватъ въ козмоса. Само при това положение енергиитѣ въ козмоса ще потекатъ правилно въ човѣшкия организъмъ, и той ще се чувствува здравъ, енергиченъ и готовъ за работа.

И тъй, ако ученикътъ не иска да пропадне на изпита, трѣбва винаги да държи учителя си по-високо отъ себе си. За да бѫде синътъ добре поставенъ между родителитѣ си, той трѣбва да поставя майка си и баща си на първо мѣсто, а себе си следъ тѣхъ. Ако постави себе си на първо мѣсто, той непремѣнно ще бѫде битъ. За да не бѫдете кѫсани на изпититѣ си, да не бѫдете бити и да не страдате, трѣбва да бѫдете разумни, да превръщате правилно енергиитѣ въ своя животъ, да не изпадате въ статическо равновесие. За да бѫдете щастливи, влѣзте въ динамическото равновесие на силитѣ въ природата.

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

— Въ истината е скритъ животътъ.

*

10. Лекция отъ Учителя, държана на

14. ноемврий, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...