1930_11_07 Постижими и непостижими нѣща

[Ани]

От "Пѫть къмъ живота"
21 лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 10-та година, т.II, (1930 г. - 1931 г.)
Първо издание, София, 1941 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание
 

Постижими и непостижими нѣща

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

— Въ истината е скритъ животътъ.

Чете се темата: „Органическата сила на човѣка.“

Тема за следния пѫть: „Силата на човѣшката мисъль.“

Въ природата сѫществуватъ главно два вида процеси: органически и неорганически. Какъ мислите: органическитѣ процеси ли произтичатъ отъ неорганическитѣ, или неорганическитѣ отъ органическитѣ? Кои процеси наричаме органически и кои — неорганически? Въ органическитѣ процеси действуватъ сили отъ висока организация, а въ неорганическитѣ — сили отъ по-низка организация. Обаче, и еднитѣ, и другитѣ сили се подчиняватъ на едни и сѫщи закони. Тази е причината, поради която между всички явления въ природата съществува тѣсна връзка. Явленията сѫ неразривно свързани едно съ друго, вследствие на което произтичатъ едно отъ друго. Задъ органическитѣ процеси, като по високи отъ неорганическитѣ, се крие нѣкаква жива, разумна сила, която регулира отношенията, както между най-малкитѣ величини, така и между цѣлитѣ единици. Тя създава формитѣ, преобразява ги, докато ги направи съвършени. Като несъвършени още, тѣ се отличаватъ съ неустойчивость. Ето защо, ако искате да знаете причината за неустойчивостьта на формитѣ, търсете я въ тѣхното несъвършенство. Съвършенитѣ форми се отличаватъ съ устойчивость. Силитѣ, които действуватъ за тѣхното изграждане, сѫ организирани.

Като ученици на Великия животъ, вие трѣбва да се пазите отъ нѣкои навици на миналото, които могатъ да ви спъватъ. Запримѣръ, като мислите да направите нѣщо, вие веднага казвате: Тази работа е невъзможна, нищо нѣма да излѣзе отъ нея. Или казвате още: Това нѣщо е непостижимо. — Този методъ на работа е старъ, остатъкъ отъ миналото. Така сами се спъвате. После казвате: Всичко е възможно, всичко е постижимо, защото само възможнитѣ и постижимитѣ нѣща сѫ реални. — И това още не е истината. И това е старъ възгледъ. Има постижими нѣща реални, но всички постижими нѣща не сѫ реални. — Защо? — Защото, следъ като ги постигнете, пакъ не сте доволни.

Реалнитѣ нѣща правятъ човѣка доволенъ. Тогава, какъ е възможно, да постигнешъ нѣщо реално, и да не си доволенъ? Обаче, има случаи, когато човѣкъ мисли за непостижими нѣща и се чувствува доволенъ, радостенъ и въодушевенъ. Значи, макаръ и непостижими, тия нѣща криятъ въ себе си известна реалность. Запримѣръ, нѣкой човѣкъ мечтае да стане царь. Това желание днесъ е непостижимо, но той е радостенъ и веселъ. — Защо? — Намира, че има нѣщо реално въ неговото желание. Той си мисли, че нѣкога, въ далечното бѫдеще, има възможность да стане царь. Възможнитѣ и постижими нѣща сѫ предметъ на миналото. Тѣ сѫ реализирани вече, затова днесъ сѫ реални. Невъзможнитѣ и непостижими нѣща сѫ предметъ на бѫдещето, затова изглеждатъ невъзможни. Единъ день бѫдещето ще стане настояще и тогава невъзможнитѣ нѣща ще станатъ възможни.

Всички хора трѣбва да се проникнатъ отъ желанието да измѣнятъ мисъльта си, да мислятъ по новъ начинъ. Като мислятъ по новъ начинъ, ще турятъ въ ума си мисъльта че непостижимитѣ нѣща сѫ абсолютно реални, а постижимитѣ сѫ относително реални. Сѫщото можемъ да кажемъ даже и за онѣзи науки, които днесъ минаватъ за положителни, а именно: математика, физика, химия, естествена история, геометрия и астрономия. Тѣзи науки поставяме къмъ относително реалнитѣ, а метаматематика, метафизика, метахимия, метагеометрия, метаастрономия сѫ абсолютно реални. За да се домогнете до абсолютнитѣ науки, вие трѣбва да бѫдете въ единство съ явленията на цѣлокупния животъ. При това положение вие ще бѫдете вънъ отъ мѫчнотиитѣ и страданията на живота. — Какво представятъ мѫчнотиитѣ и страданията? — Нищо друго, освенъ граница между възможното и невъзможното. Човѣкъ страда и се мѫчи, защото мисли, че нѣщо е възможно и може да го постигне, а въ сѫщность не успѣва. Като мисли така, той страда, мѫчи се, прави усилия да го постигне. Нѣкой иска да обере, да измами своя приятель, но започва да страда. Той вижда, че има възможность да извърши това, което е намислилъ, но не може и се мѫчи. Ако се убеди въ себе си, че е невъзможно да обере, да измами, да убие човѣка, той нѣма да страда. Какъ ще оберете човѣка, когато богатството му е въ него? Какъ ще го измамите, когато истината е вложена въ него? Какъ ще го убиете, когато животътъ не е въ тѣлото му?

И тъй, страданията и мѫчнотиитѣ сѫ предвестници за идване на непостижимото. Всички дарби и способности се дължатъ на стремежа на човѣка къмъ невъзможното. Човѣкъ се стреми къмъ познаване на Бога, като велика реалность. Значи, Богъ, Който минава за непостижимъ, е абсолютно реаленъ. Отде идатъ благата въ живота? Отъ Онзи, Който е непостижимъ, неизвестенъ, далеченъ. Мнозина мислятъ, че благата идатъ отъ постижимитѣ нѣща. Въ сѫщность, благата идатъ отъ непостижимитѣ нѣща. Всички хора страдатъ все отъ постигнати желания. Вижте, какво е положението на младия момъкъ, който се е влюбилъ въ нѣкоя мома. Докато не я постигналъ, той мисли за нея, мечтае си, рисува златни палати въ въображението си. Щомъ я постигне, той става нещастенъ. Значи, нещастието иде следъ постигане на човѣшкитѣ желания.

Следователно, дръжте въ ума си мисъльта, че щастието и силата на човѣка се криятъ въ невъзможното и непостижимото, а не въ възможното и постижимото. За мнозина това е парадоксъ, но въ него се крие истината. Човѣкъ трѣбва да се научи да мисли право. Запримѣръ, нѣкои казватъ, че нещастието на човѣка е въ невежеството. Други казватъ, че упадъкътъ на човѣчеството е въ невежеството. Това не е вѣрно всѣкога. — Защо? — Защото невежиятъ е подобенъ на мъртвия човѣкъ. Като него, той не може да краде, да яде и да пие, да върши престѫпления. Учениятъ, обаче, е живъ човѣкъ. Той може да яде и да пие, да върши погрѣшки. Тъй щото, човѣкъ трѣбва да познава точно нѣщата. Нещастие е за човѣка да бѫде невежа за истината, за доброто, за любовьта. Обаче, ако човѣкъ е невежа за злото, за лъжата, за омразата, това е щастие. Нещастие е за човѣка да познава злото и грѣха и да минава за ученъ. Щастие е за човѣка да познава доброто и положителното въ свѣта. Значи, има едно невежество, което носи благословение за човѣчеството. Има невежество, което носи нещастие. Има една ученость, която просвѣщава умоветѣ на хората, но има ученость, която помрачава съзнанията имъ.

Като ученици, вие трѣбва да се освободите отъ стария начинъ на мислене, който сте наследили отъ миналото. Дайте нова насока на мисъльта си и вѣрвайте въ невъзможнитѣ и непостижими нѣща. — Възможно ли е това? — Възможно е. Идете на гробищата, да видите, колко хора сѫ станали жертва на вѣрата си въ възможнитѣ и постижими нѣща. Като мине презъ гроба, т. е. презъ смъртьта, човѣкъ се освобождава отъ тази вѣра. Той започва да вѣрва въ невъзможното и непостижимото. Казвате: Какъ ще вѣрвамъ, запримѣръ, че следъ смъртьта си ще живѣя? — Отдето е дошълъ човѣкъ, оттамъ пакъ ще дойде. Човѣкъ трѣбва да мисли по новъ начинъ. Днесъ хората страдатъ, мѫчатъ се, бедствуватъ, защото вѣрватъ въ страданията, въ мѫчнотиитѣ, въ беднотията. Направете опитъ да отречете страданията, мѫчнотиитѣ и сиромашията и ще видите, че сте свободни отъ тѣхъ. Какъ можете, отъ една страна, да се наричате синове Божии, а отъ друга, да казвате, че сте сиромаси? Може ли синътъ Божи да бѫде беденъ? Може ли богатиятъ баща да остави сина си да бедствува? — Боленъ съмъ, невъзможно е да оздравѣя.— Повѣрвай въ невъзможното и ще бѫдешъ здравъ. Ще кажете, че това е мета физическа идея. — Никаква метафизика не е това. Човѣкъ трѣбва да отрече лъжата, за да възприеме истината. Трѣбва да отрече омразата, за да възприеме любовьта. Вѣрвайте въ непостижимото, за да бѫдете радостни и доволни.

Ще кажете, че въ разсѫжденията за постижимото и непостижимото има нѣщо метафизично. Споредъ васъ, метафизичното не е реално. Въ сѫщность, не е така. Вие трѣбва да разсѫждавате правилно, за да опредѣлите, кои нѣща сѫ реални и кои не сѫ. Взимате парче ледъ и казвате, че той е твърдъ. Обаче, ако поставите леда при температура, по-висока отъ нула градуса, той започва да се топи. Дойде ли до 100°, той се превръща въ пáри, нищо не остава отъ него. Каква твърдость е тази, която не може да издържа и на най-слаба температура? Подъ понятието „твърдость“ ние разбираме нѣщо реално, неизмѣнно. Запримѣръ, реалностьта на Битието се заключава, именно, въ неговата твърдость. Следователно, това, което при никакви условия не се мѣни, нито се дѣли и на което може всѣкога да се разчита, е твърдо. Казватъ за нѣкой човѣкъ, че е твърдъ по характеръ. Какъ познавате твърдостьта на характера? Турили ли сте на гърба му сто килограма злато, да опитате неговата твърдость? Ако при това положение гърбътъ му издържи, безъ да се огъне, казваме, че е твърдъ. Отъ тежестьта на златото човѣкъ може да се огъне, а може и да се стопи. — Защо? — Между частицитѣ на златото става такова триене, че тѣлата могатъ да изгорятъ отъ образуваната топлина. Какъвъ характеръ е този, който се огъва предъ паритѣ? Страшно е положението на човѣка, който се влияе отъ паритѣ. Отъ свободенъ той става робъ, отъ господарь — слуга. Не сѫ страшни паритѣ като външенъ обектъ, но като идея, която прониква въ съзнанието на човѣка и го ограничава.

Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ ново вѣрую, отъ нови разбирания за живота и за природата. Цельта на природата не е само да създава форми, но и да ги усъвършенствува. Тя ги води въ новъ пѫть — къмъ вѣра въ непостижимото и невъзможното. — Кое е непостижимото и невъзможното? — Богъ. Тъй щото, ако нѣкой ви пита, вѣрвате ли въ Бога, въ духовния свѣтъ, вие можете да отговорите: Вѣрвамъ само въ непостижимото и невъзможното. Съ други думи казано: Азъ вѣрвамъ въ нѣща, които не сѫществуватъ. — Кои нѣща не сѫществуватъ? — Които не сѫ се проявили. Мислите ли, че непроявилитѣ се още нѣща не указватъ влияние върху проявения свѣтъ? Ще кажете, че проявилитѣ се нѣща не сѫ реални. Тѣ не сѫ реални за единъ свѣтъ, но сѫ реални за другъ. Отъ нереалнитѣ нѣща произлизатъ реалнитѣ, отъ реалнитѣ — временнитѣ, отъ временнитѣ — сѣнкитѣ, отъ сѣнкитѣ — развлѣченията, а отъ развлѣченията — скръбитѣ и страданията.

И тъй, сѫществуватъ две учения въ свѣта: учение за реалнитѣ нѣща и учение за нереалнитѣ нѣща. Първото учение е за здрави хора, а второто — за болни. Болниятъ вѣрва въ лѣкарствата, въ леглото си, въ външната помощь. Окрѫжаващитѣ правятъ всичко около него съ единствената цель, да не накърнятъ вѣрата му. Какво допринася тази вѣра? Той вѣрва въ леглото, което утре може да изчезне; вѣрва на лѣкарствата, които следъ нѣколко часа ще изхвърли вънъ отъ организма си; вѣрва на милосърдни братя и сестри, които на другия день могатъ да го изоставятъ. Здравиятъ човѣкъ носи всичко въ себе си и на него вѣрва. Христосъ казва: „Азъ съмъ живиятъ хлѣбъ и живата вода“. Защо човѣкъ да не вѣрва въ абсолютната реалность, която внася въ него живия хлѣбъ и живата вода? Истински богати хора сѫ тѣзи, които никога не осиромашаватъ. Това сѫ хора, които никога не умиратъ. Тѣ носятъ въ себе си вѣчния животъ.

Ще кажете, че е невъзможно човѣкъ да не умре. Щомъ е дошълъ на земята, той ще живѣе известно време и следъ това ще умре. Има хора, които никога не умиратъ. Това сѫ ония, които вѣрватъ въ непостижимото и невъзможното. Ония, които умиратъ, вѣрватъ въ постижимото и възможното. Отъ научна гледна точка, кои тѣла се изтриватъ по-лесно: които се търкатъ помежду си, или които не се търкатъ? Когато едно тѣло се движи въ срѣда, въ която срѣща голѣмо съпротивление и триене, то лесно се изтърква. Ако тѣлото се движи въ срѣда безъ никакви съпротивления, то не се изтърква. Докато живѣе въ свѣтъ на страдания и мѫчнотии, човѣкъ постоянно ще се изтърква. Той минава презъ гѫста срѣда, дето търкането е неизбѣжно. За да се освободи отъ мѫчнотиитѣ и страданията, човѣкъ трѣбва да се отрече. — Отъ какво? — Отъ всичко нереално, отъ всичко възможно и постижимо. Христосъ изказва сѫщата идея въ следната форма: „Ако не се отречешъ отъ майка си и отъ баща си, отъ брата си и отъ сестра си, отъ приятеля си и най-после отъ себе си, отъ своя животъ, ти не можешъ да разберешъ реалностьта въ живота.“ Съзнава или не, всѣки човѣкъ търси реалностьта въ живота, т. е. непостижимото и невъзможното.

Каква е идеята на сегашнитѣ хора за непостижимото? Постижимъ ли е вѣчниятъ животъ споредъ тѣхъ? — Не е постижимъ. — Въпрѣки това, всички се стремятъ къмъ вѣчния животъ. Никой не иска да умре. — Какво означава смъртьта? — Дезорганизиране на материята. Обаче, следъ дезорганизирането на материята настѫпва ново организиране. Това сѫ два процеса, неразривно свързани. При смъртьта материята минава отъ една форма въ друга, силитѣ — отъ едно състояние въ друго, а съзнанието — отъ една область въ друга. Както човѣкъ минава презъ своитѣ мисли, чувства и желания, така той минава и презъ смъртьта. Много отъ неговитѣ желания му носятъ страдания и изпитания, но той не се отказва отъ тѣхъ. Запримѣръ, чувате, че нѣкой иска да стане министъръ, да управлява държавата. Ще стане министъръ, но ще мине презъ голѣми страдания. И волътъ има желания, реализирането на които го водятъ къмъ страдания. Той иска да бѫде свободенъ, да отиде въ гората, да се напасе добре, да си пийне чиста водица и да се изтегне на сѣнка да почива. Обаче, ако мине покрай него нѣкой селянинъ, ще го върже за рогата и ще го заведе въ своя домъ, отдето сутриньта рано ще отиде съ него на нивата да оре. Такова е положението и на човѣка. И той оре въ живота си на общо основание. Скърбитѣ и страданията не сѫ нищо друго, освенъ браздитѣ на живота, по които човѣкъ тегли своето рало. Докато човѣкъ вѣрва въ възможното и постижимото, дълго време ще оре земята. Щомъ повѣрва въ непостижимото, той ще престане да оре, т. е. да страда. Любовьта е непостижимото въ свѣта, но въпрѣки това вѣрвате въ нея. Тя е реалното въ живота, а човѣкъ не може да не вѣрва въ реалностьта.

Новъ пѫть, нова мисъль, нови разбирания сѫ нуждни на хората. Досега тѣ сѫ вървѣли по отъпканъ пѫть, по който има само прахъ. Хората вдигатъ такъвъ прахъ около себе си, че единъ другъ не могатъ да се видятъ, И това наричатъ тѣ „реаленъ животъ“ или „животъ на възможното и постижимото“ Освенъ дъждъ, прахътъ нищо не допринася. И дъждътъ носи благословение за цвѣтята, за животнитѣ и за хората, но въ праха на живота нѣма никаква реалность. Нѣма защо човѣкъ да се движи още по отъпкания пѫть. Той е далъ вече своето, и вие повече не може да се ползувате отъ него. Той се е изтрилъ вече. Стремете се къмъ пѫтя на непостижимото, дето не е влѣзълъ обикновенъ човѣшки кракъ.

Задача. За десеть деня мислете върху непостижимото и невъзможното въ живота, като ново вѣрую, което трѣбва да възприемете и приложите. Всѣка сутринь ще взимате по една бучка захарь и ще си казвате: Тази бучка е въ състояние да подслади моя животъ. Вие мислите, че това е невъзможно, глупаво, безсмислено. Въ невъзможното се крие възможното, въ глупавото — мѫдростьта, а въ безсилието — смисъла на нѣщата. Научете се да превеждате нѣщата, да ги разглеждате въ обратната имъ страна, да видите, какво се крие въ тѣхъ. Старостьта, запримѣръ, носи условия за младостьта. Стариятъ човѣкъ е кандидатъ за младъ, а младиятъ — кандидатъ за старъ. Обаче, и дветѣ състояния сѫ преходни. Задъ тѣхъ се крие нѣщо постоянно, неизмѣнно. Човѣкъ трѣбва да дойде до едно трето състояние: нито да се подмладява, нито да остарява. Това е въпросъ на съзнанието. Човѣкъ може да постигне това състояние, когато се освободи отъ мисъльта за младость и старость. Какъвъ смисълъ има младостьта, ако младиятъ не е разрешилъ задачитѣ си? — Какъвъ смисълъ има старостьта, ако стариятъ не е разрешилъ задачитѣ си? При неразрешени задачи, и младиятъ, и стариятъ не сѫ разбрали смисъла на живота. Младиятъ мисли, че ще разбере живота, като остарѣе. Стариятъ мисли, че изпусналъ условията, не може вече да разбере живота. И двамата сѫ прави, защото се стремятъ къмъ невъзможното.

Като решавате задачата си, нѣма да изядете бучката захарь, но ще я погледнете само като носителка на всички условия за реализиране на невъзможното. Ще си кажете: Днесъ не съмъ ученъ, но въ бѫдеще мога да бѫда ученъ. Днесъ не съмъ щастливъ, но въ бѫдеще мога да бѫда щастливъ. Човѣкъ носи въ себе си щастието, силата, ученостьта, но гемъ и седло има върху себе си, не е свободенъ. Гемътъ, седлото представятъ неговитѣ стари възгледи, отъ които той трѣбва да се освободи, както войникътъ хвърля войнишкитѣ си дрехи и се облича съ граждански.

Ще ви дамъ едно правило, което да прилагате въ живота си. То е следното: Това, което не желаешъ за себе си, не трѣбва да желаешъ и за другитѣ. Това, което желаешъ за себе си, желай го и за другитѣ. Човѣкъ желае нѣкои нѣща за себе си, а не ги желае за другитѣ. — Защо? — По силата на закона за противоположноститѣ. Запримѣръ, даденъ човѣкъ се намира въ известно положение и желае нѣщо за себе си. Приятельтъ му, обаче, се намира въ друго положение, вследствие на което първиятъ не може да желае за приятеля си сѫщото, което желае за себе си. Когато двамата приятели се намиратъ въ едно и сѫщо положение, желанието на единия може да бѫде желание и на другия. Това се случва рѣдко. Обикновено природата поляризира своитѣ сили така, че между тѣхъ да става правилна обмѣна. Забелязано е, че когато единъ човѣкъ се ражда, другъ умира; когато единъ страда, другъ се радва; когато единъ осиромашава, другъ забогатява; когато единъ пада, другъ се повдига. Тия процеси показватъ, че между силитѣ на природата сѫществува вѣчно равновесие. Тъй щото, когато кажешъ, че си нещастенъ, обърни се на противоположната страна и ще видишъ, че нѣкой е щастливъ.

Като ученици, вие трѣбва да използувате условията на земния животъ, като велико училище, въ което душитѣ сѫ дошли да се учатъ, да намѣрятъ пѫтя къмъ Великата Истина. Христосъ казва: „Искай и ще ти се даде; търси и ще намѣришъ; хлопай и ще ти се отвори.“ Азъ превеждамъ тия мисли: Искай любовьта, търси мѫдростьта, хлопай за истината. Ходи тамъ, дето е истината; мисли за това, което носи свѣтлината на мѫдростьта; живѣй тамъ, дето е любовьта. Радвай се на най-малкитѣ си придобивки, за да видишъ, че тамъ е скрито Великото. Радвай се на малкото, което има условия да расте, да цъвти и да зрѣе.

Вѣрвай въ непостижимото и невъзможното, за да разберешъ реалностьта на живота. Богъ е въ непостижимото и невъзможното. Който търси възможното, той иска да бѫде въ общение съ хората; който търси невъзможното, той иска да бѫде въ общение съ Бога. Въ това се крие смисълътъ на живота. Реални блага сѫ тия, които идатъ по пѫтя на невъзможното и непостижимото. Това е пѫтьтъ на Единия; това е пѫтьтъ на Съвършения. Това е пѫтьтъ на любовьта, която ражда живота. Това е пѫтьтъ на мѫдростьта, която носи виделината. Това е пѫтьтъ на истината, която носи свободата.

И тъй, любовьта е за непостижимия животъ, мѫдростьта — за непостижимата виделина, а истината — за необятната свобода. Страданията и мѫчнотиитѣ сѫ граница между постижимото и непостижимото. Радоститѣ и дарбитѣ сѫ плодове на непостижимото и невъзможното. Къмъ това се стремятъ великитѣ души, чийто идеалъ е служене на Господа на великата Любовь, на великата Мѫдрость и на великата Истина.

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

— Въ истината е скритъ животътъ.

*

Лекция отъ Учителя, държана на

7. ноемврий 1930 г. София. — Изгрѣвъ.