1930_10_31 Правилни отношения

[Ани]

От "Пѫть къмъ живота"
21 лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 10-та година, т.II, (1930 г. - 1931 г.)
Първо издание, София, 1941 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание
 

Правилни отношения

Размишление.

Тема за следния пѫть: „Органическата сила на човѣка.“

Често се говори за отношения между живи сѫщества. Запримѣръ, какво е отношението на единъ човѣкъ къмъ другъ, на едно млѣкопитаещо къмъ друго, на една птица къмъ друга, или на една риба къмъ друга? Отношението на тия сѫщества може да се изрази съ числата 1:1. Какво означава думата „отношение“? Какви биватъ отношенията? Има съзнателни и несъзнателни отношения. Съзнателни отношения сѫществуватъ само между сѫщества съ пробудени съзнания. Могатъ ли отношенията да се усилватъ или отслабватъ?

Какво означава отношението 1:l? — Отношение къмъ самия себе. Ако това отношение е правилно, човѣкъ расте и се развива правилно. Той има добро разположение на духа, защото храносмилането въ него става правилно. Когато стомахътъ работи добре, човѣкъ има условия да забогатява. Ако стомахътъ не работи добре, човѣкъ постепенно отслабва, изсъхва и осиромашава. Стомахътъ на такъвъ човѣкъ се намира между две криви линии. Благодарение на това, животътъ му се осложнява. Кривата линия подразбира осложненъ животъ, а правата — простъ животъ. Правата линия опредѣля най-кѫсото разстояние между две точки. Дветѣ точки представятъ отношението 1:1, т. е. отношение на човѣка къмъ самия себе. Значи, правата линия е отношение на човѣка къмъ себе си.

Какво означава отношението 1:2? — Излизане на човѣка вънъ отъ себе си. Значи, единицата е намѣрила едно сѫщество — двойката, къмъ което има отношение. Въ отношението 2:3 двойката пъкъ излиза вънъ отъ себе си. Всички числа могатъ да се намиратъ въ отношения помежду си, но всички отношения не даватъ еднакви резултати. Запримѣръ, отношението 1:1 дава единъ резултатъ, 2:2 — другъ, 3:3 — трети и т. н. Даже единицата, като влиза въ различни действия сама съ себе си, дава различни резултати: 1.1=1, 1:1=1; 1+1=2; 1-1=0. Докато има нѣкаква единица въ себе си, единъ левъ, единъ хлѣбъ или друго нѣщо, човѣкъ е доволенъ, уповава на нѣщо. Щомъ изгуби единицата и остане нулата въ него, той започва да се безпокои. Наистина, не е все едно за пѫтника, дали има хлѣбъ въ торбата си, или нѣма.

Като ученици, вие сте изучавали и изучавате математика. Тамъ лесно се работи съ числата, но като дойде до приложението имъ въ живота, както и въ вашия психически животъ, вие се натъквате на голѣми мѫчнотии. И ако нѣмате ясна представа за числата, като сили, които действуватъ въ вашия умственъ, сърдеченъ и волевъ животъ, можете да се натъкнете на голѣми противоречия. Невежеството на нѣщата води къмъ катастрофи. Запримѣръ, какво ще стане съ невежия и съ окрѫжаващитѣ, ако дадете въ рѫцетѣ му едно шише, пълно съ взривна течность? Учениятъ ще носи шишето внимателно, ще го пази и отъ най-малкото сътресение. Невежиятъ, като не знае свойствата на това вещество, ще го движи на една и на друга страна и ще причини голѣма катастрофа, както за себе си, така и за околнитѣ. Единъ килограмъ е тази течность, но тя съдържа грамадна динамическа сила. Единицата, като енергия, представя творчески принципъ. Съ тази енергия човѣкъ твори. Лесно се пише единица на хартия, но ако въ умствения свѣтъ напишете единица не на време, вие ще причините голѣмо сътресение въ своя умъ. Следователно, дойдете ли до единицата, като творческа сила въ умствения свѣтъ, ще бѫдете много внимателни. — Какво трѣбва да прави човѣкъ, за да не причинява катастрофи въ никой свѣтъ? — Той трѣбва да пази законитѣ, които управляватъ материята. Спазва ли тия закони, той пази равновесие между частицитѣ на материята. Може ли бомбата да избухне, ако равновесието между частицитѣ ѝ е запазено? Обаче, най-малкото нарушаване на равновесието между частицитѣ на веществото, съ което е пълна бомбата, причинява експлозия и катастрофи.

Ние засѣгаме въпроса за бомбитѣ въ връзка съ експлозиитѣ, които човѣкъ несъзнателно произвежда въ своя умственъ и сърдеченъ свѣтъ. Що се отнася до физическитѣ бомби, ние не се интересуваме отъ тѣхъ. Тѣ иматъ приложение главно въ войната. Веднъжъ направени, тѣ трѣбва да се употрѣбятъ. Ако не се употрѣбятъ въ времето, когато се правятъ, следъ години, сами по себе си, тѣ ще експлодиратъ. Такова е естеството на взривнитѣ вещества. Като знаете тѣхното естество, не си служете съ бомби нито въ физическия свѣтъ, нито въ умствения или сърдечния, защото, ако не днесъ, следъ години тѣ ще произведатъ своето нежелано действие. Ще се чудите тогава, отде произлѣзе известна експлозия. Понѣкога и паритѣ експлодиратъ. Ако човѣкъ държи паритѣ си 10 — 15 години въ каса и постоянно мисли за тѣхъ, единъ день тѣ ще експлодиратъ. — Какъ? — Ще привлѣкатъ къмъ себе си нѣкой престѫпенъ човѣкъ, който ще разбие касата, ще убие господаря на паритѣ и ще избѣга. За да не експлодиратъ по този начинъ, паритѣ трѣбва да влѣзатъ въ обръщение. Сѫщиятъ законъ има отношение и къмъ човѣшкитѣ мисли и чувства. Ако човѣкъ задържа дълго време известни мисли и чувства въ себе си безъ приложение, въ края на краищата тѣ ще експлодиратъ и ще произведатъ неочаквани резултати.

Трѣбва да знаете, че между силитѣ въ природата сѫществува известно съотношение. Това не е отъ днесъ. То е сѫществувало откакъ вселената сѫществува. Ония сили, които си хармониратъ, се събиратъ на едно мѣсто; ония, които не си хармониратъ, се раздѣлятъ и между тѣхъ се явяватъ противоречия, раздори и войни. Това се забелязва не само между хората, но и въ самата природа. Това се вижда и между животнитѣ и растенията. Войната не спира тукъ. Тя продължава и по-нагоре, между ангелитѣ. Тази е причината, поради която и ангелитѣ сѫ раздѣлени на лагери. Тѣ иматъ различни възгледи за създаването на вселената. Не само ангелитѣ, но и боговетѣ се раздѣлиха на лагери. Като четете гръцката митология, виждате, какво дѣление сѫществува между боговетѣ. Ще кажете, че това сѫ митове. Митове сѫ, но въ тѣхъ се крие велика истина.

Като говоря за противоречията, които сѫществуватъ въ самата природа, имамъ желание да ви ориентирамъ. Вие живѣете въ природата, следователно, имате отношение къмъ силитѣ, които действуватъ въ нея. Това, което става въ природата, става и въ васъ. Тази е причината, поради която нѣкои ваши добри мисли и желания не могатъ да се реализиратъ. Вие правите усилия да ги реализирате, но нѣщо вънъ отъ васъ ви противодействува. Има начинъ, по който можете да ги реализирате, но трѣбва да се домогнете до него. За това се изисква работа и учене. Като учите, ще дойдете до разбиране характера на своитѣ мисли и желания. Щомъ ги познавате, вие сами ще решавате, кои отъ тѣхъ трѣбва да реализирате, и кои не трѣбва. Това зависи и отъ развитието на вашето съзнание. Когато съзнанието на човѣка е високо, той реализира само ония мисли и желания, които иматъ отношение къмъ съзнателния животъ. Тѣ увеличаватъ свѣтлината, както на неговото съзнание, така и на съзнанието на неговитѣ ближни. Тия мисли и желания наричаме добри, свѣтли. Всѣка мисъль и всѣко желание, които отнематъ свѣтлината на човѣшкото съзнание, наричаме лоши, тъмни. Тѣ не трѣбва да се реализиратъ.

Ученикътъ трѣбва да знае това, защото между свѣтлината и силата има известно съотношение. Когато се увеличава свѣтлината въ човѣка, заедно съ това се увеличава и силата му; когато се намалява свѣтлината, намалява се и силата му. Сѫщото отношение намираме и между свѣтлината и топлината. Когато свѣтлината се увеличава, и топлината се увеличава. И обратно: когато топлината се увеличава, и свѣтлината се увеличава. Това сѫ правилнитѣ отношения между свѣтлината, топлината и силата. Ако има изключения, тѣ се отнасятъ до неправилноститѣ. Изключенията се дължатъ на гѫстотата на материята.

Като ученици, вие трѣбва да изучавате законитѣ на хармонията, която се обуславя отъ правилнитѣ отношения между частитѣ на материята. Ако частицитѣ на материята, отъ които е съставенъ човѣшкиятъ организъмъ, се намиратъ въ правилни отношения помежду си, всички негови органи ще бѫдатъ въ хармония. Щомъ тѣ сѫ въ хармония, и мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на човѣка ще бѫдатъ хармонични. Всѣка клетка, всѣки органъ отъ човѣшкото тѣло представятъ числа, които съдържатъ известенъ родъ енергии. Тѣзи енергии трѣбва да си хармониратъ. Щомъ се наруши хармонията между тѣхъ, организъмътъ заболява.

Човѣкъ трѣбва да знае, какъ да борави съ числата. Не можете на всѣко време да пишете едно или друго число. Запримѣръ, не е позволено на човѣка да пише безразборно единица. Като число, което съдържа творческа енергия, то трѣбва да се пише на време. Какво е положението на ония учители, които безразборно пишатъ на ученицитѣ си единици? Ученицитѣ имъ не ги обичатъ. Ако години наредъ тѣ пишатъ единици, въ края на краищата ученицитѣ имъ ще ги биятъ. Ученицитѣ обичатъ ония учители, които пишатъ шесторки. Много естествено! Шесторката означава посѣто семе, което е израсло нагоре. Единицата представя сухо дърво, което нищо не ражда. Само гениалнитѣ хора могатъ да работятъ съ единицата. Единицата е опашка на шесторката. Ученицитѣ не се нуждаятъ само отъ опашката, тѣ искатъ цѣлата шесторка. Единицата представя още шията на човѣка, а нулата — неговата глава. Ученицитѣ нѣматъ нужда отъ шията на човѣка, тѣ искатъ и главата му. Нулата съ единицата заедно образуватъ числото деветь. Днесъ най-висока бележка въ училищата е шесторка. Би могла да бѫде и деветката, но засега шесторката е приета като най-висока бележка на земята.

Законътъ за единицата и шесторката има отношение не само къмъ учители и ученици, но и въ живота на всички хора. Запримѣръ, ако милионерътъ години наредъ дава на просяцитѣ по едно петаче, непремѣнно ще бѫде битъ. Ако дава щедро, просяцитѣ ще го обичатъ. Който дава изобилно, получава изобилно; който дава оскѫдно, получава оскѫдно. Нѣкои учители пишатъ на ученицитѣ си единици, за да ги стреснатъ. Добъръ е този методъ, но всѣкога не дава добри резултати. Има много начини, чрезъ които учительтъ може да застави ученицитѣ си да работятъ. Единицата представя магическа тояжка. Тя дава сила на ученика, прави го активенъ. Обаче, въ рѫцетѣ на глупавия ученикъ, магическата тояжка допринася зло, вмѣсто добро. Той става активенъ, но понеже е простъ и неспособенъ, не може да използува тази сила за добро. Другъ е въпросътъ, ако магическата тояжка, т. е. единицата, попадне въ рѫцетѣ на способния и уменъ ученикъ. Не повѣрявайте единицата на глупави и неспособни ученици. Давайте единицата въ рѫцетѣ на способни и свети хора. Тѣ знаятъ, какъ да постѫпватъ съ нея. Следователно, ако на способнитѣ ученици поставяте единици, а на неспособнитѣ шесторки, ще имате по-добъръ резултатъ, отколкото, ако постѫпвате обратно. Кога трѣбва да постѫпвате така? Когато искате да направите способния ученикъ активенъ и да поощрите неспособния, но трудолюбивъ ученикъ. Способниятъ ученикъ ще се стресне отъ единицата и ще превърне леностьта си въ дейность. Отъ шесторката неспособниятъ ученикъ ще се поощри и ще удвои трудолюбието си, съ което ще постигне добри резултати.

Задачата на всѣки човѣкъ е да разбира своитѣ мисли и чувства, да знае, какво отношение сѫществува между тѣхъ, за да може разумно да се ползува отъ енергията, която тѣ съдържатъ. Една лоша и една добра мисъль могатъ да уравновесятъ енергиитѣ си. Следователно, ако една лоша мисъль влѣзе въ ума ви, не се борете съ нея, да я изхвърлите навънъ, но веднага поставете срещу нея една добра мисъль. Ако употрѣбите насилие или зло срещу нея, тя ще удвои енергиитѣ си и ще причини по-голѣми пакости. На лошото и на злото отговаряйте съ добро. Това подразбира стихътъ, който Христосъ е казалъ: „Не противи се на злото.“ Каквито промѣни да ставатъ съ васъ, търсете съответенъ методъ, чрезъ който да си въздействувате. Нѣкой се оплаква, че паметьта му отслабнала и, вмѣсто да си помогне по нѣкакъвъ начинъ, той си казва, че е остарѣлъ и нищо не прави за усилване на паметьта си. Той мисли, че нѣма начини за усилване на паметьта. Отслабването на паметьта показва, че канализацията, по която тече тази енергия, е пукната нѣкѫде, вследствие на което часть отъ нея изтича навънъ. За да се възстанови силата на паметьта, канализацията трѣбва да се поправи. Понѣкога и разсѫдъкътъ на човѣка отслабва. Причината е сѫщата — пропукване на канализацията, по която тече енергията на разсѫдъка. Сегашнитѣ хора се оплакватъ отъ нервно разстройство. Цѣрътъ е сѫщиятъ. Направете прегледъ на канализацията на нервната система и смѣнете пукнатитѣ трѫби съ здрави. Това не значи да ги залепите, както нѣкой лепятъ счупенитѣ стомни съ восъкъ. Не, восъкътъ лесно се топи. Нови трѫби, нови канализации сѫ нуждни на хората. Какво ще стане съ боба, ако го турите да се вари въ пукнато гърне, на което дупката е залепена съ восъкъ? Щомъ засилите огъня, восъкътъ ще се стопи, водата ще изтече, и огъньтъ ще изгасне. Какво ще излѣзе отъ една идея, на която трѫбитѣ сѫ били нѣкога пукнати и впоследствие запушени съ восъкъ?

Като ученици, вие трѣбва да работите върху самовъзпитанието си. Да се възпитава човѣкъ, това значи, да хармонира своитѣ мисли, чувства и постѫпки. Като се хармонира вѫтрешно, той трѣбва да се хармонира съ окрѫжаващитѣ. За да постигне това, той не трѣбва да се спира върху злото. Като козмическа сила, злото е неизбѣжно. Не се борете съ злото. Щомъ се намѣрите предъ него, поздравете го и си заминете. Не се ли отнасяте добре съ него, то ще ви търколи на земята. — Защо? — Защото и злото работи върху човѣка, както доброто. Благодарение на злото, човѣкъ се предпазва отъ голѣмитѣ нещастия. Щомъ се натъкнете на злото, приложете метода, който е посоченъ въ Писанието. Казано е: „Побеждавайте злото съ доброто, омразата съ любовьта, лъжата съ истината.“ Когато злото влѣзе въ съприкосновение съ доброто, то приема отъ него това, което му липсва, и казва: Намѣри се едно сѫщество, което ме обича и разбира. Омразата приема нѣщо отъ любовьта, лъжата — отъ истината. Само по този начинъ злото, омразата и лъжата могатъ да се задоволятъ.

Едно малко дяволче отишло при единъ голѣмъ дяволъ, съ намѣрение да го излъже. Голѣмиятъ дяволъ разбралъ мисъльта на дяволчето и му казалъ: Слушай, не искамъ да ме лъжешъ. Лъжата е моя стока, на мене нѣма да я продавашъ. Иди въ свѣта, тамъ да продавашъ стоката ми. Щомъ дойдешъ при мене, ще ми говоришъ истината. — Какво показва това? — Че хората на крайното отрицание въ живота търсятъ винаги положителното. Наистина, хора, които лъжатъ, търсятъ такива, които говорятъ истината.

Съвременнитѣ хора търсятъ начини, чрезъ които да регулиратъ силитѣ на своя организъмъ. Много методи сѫ дадени за това, но най-правилни сѫ методитѣ на природата. Свържете се съ нея и работете споредъ нейнитѣ методи и закони. Ако сте неразположени, потърсете методъ въ природата, какъ да смѣните неразположението си въ разположение. Спомнете си, че въ този моментъ хиляди сѫщества сѫ неразположени — нѣкои повече, нѣкои — по-малко. Който е най-много неразположенъ, той минава за глава на неразположението. Свържете се съ него и започнете да се разговаряте. Следъ известно време неразположението ви ще изчезне. Когато сте разположени, свържете се съ главата на разположението. Така разположението ви ще се удвои. Това показва, че човѣкъ е свързанъ съ хора отъ различни общества, съ различни съзнания, вследствие на което се намира подъ тѣхно влияние. Едни го теглятъ нагоре, други — надолу, трети — надѣсно, четвърти — налѣво.

Какво означаватъ думитѣ „горе, долу, дѣсно, лѣво“? Думата „горе“ подразбира рѣдка срѣда, „долу“ — гѫста срѣда, „дѣсно и лѣво“ — интенсивни срѣди, въ които действуватъ различни сили. Дѣсната страна подразбира по-широко поле на дейность отъ лѣвата, понеже тамъ повече се работи. Въ миналото човѣкъ е работилъ повече съ лѣвата рѫка, а днесъ работи повече съ дѣсната. По отношение на мозъка е обратно: днесъ лѣвото полушарие на мозъка работи повече отъ дѣсното. Въ бѫдеще дѣсното полушарие ще работи, а лѣвото ще почива. Днесъ човѣкъ тръгва дърво съ дѣсния кракъ, а после съ лѣвия. Направете опитъ за една седмица, да тръгвате първо съ дѣсния си кракъ. Втората седмица тръгвайте съ лѣвия кракъ напредъ. Въ това време следете, кога ще имате по-добро разположение на духа — когато тръгвате съ дѣсния или съ лѣвия кракъ напредъ. Следете, какво ще ви се случи първата и втората седмица. Така ще видите, че не е безразлично, съ кой кракъ тръгва човѣкъ — съ дѣсния, или съ лѣвия.

Какво се изисква отъ съвременния човѣкъ? — Правилни отношения къмъ себе се и къмъ окрѫжаващитѣ. Това значи, да има той свобода на мисъльта, да не се ограничава самъ, както се ограничава ученикътъ, който получава единица. Трѣбва ли човѣкъ да мисли, че е неспособенъ, че нищо нѣма да излѣзе отъ него? — Тази мисъль ограничава човѣка. Той самъ си пише единици и си внушава, че е неспособенъ. Човѣкъ самъ трѣбва да се насърдчава. Още съ ставането си отъ сънь, кажете си: Азъ съмъ добъръ и способенъ човѣкъ. Не съмъ проявилъ още способноститѣ си, но единъ день ще ги проявя. Днесъ съмъ неизлупено яйце, но когато намѣря квачката, която е опредѣлена да ме измѫти, отъ мене ще излѣзе човѣкъ, съ дарби и способности. Ако сами не се насърдчавате, отвънъ никой не може да ви насърдчи. Това е единъ отъ методитѣ на самовъзпитанието.

И тъй, ако искате да се самовъзпитавате, дръжте въ ума си положителни мисли и въ сърдцето си положителни чувства, както за себе си, така и за своитѣ ближни. Всичко отрицателно турете настрана, далечъ отъ себе си. Природата е положителна, и ние трѣбва да бѫдемъ положителни. Тя е вложила въ човѣка редъ дарби и способности. Той трѣбва да работи, да прояви своитѣ дарби и да се убеди, че е способенъ и даровитъ. Защо да не мисли, че нѣкога ще стане гениаленъ? Мислете върху това, безъ да разправяте на хората, че ще станете гений. Мислете и работете върху себе си. За онзи, който се учи и работи, всичко е постижимо: и талантливъ, и гениаленъ може да стане. Ще кажете, че не сте щастливи. Мислете, че сте щастливи. Ако въ даденъ моментъ сте нещастенъ, въ сѫщия моментъ другъ нѣкой е щастливъ. Радвайте се на неговото щастие, за да бѫдете единъ денъ и вие щастливи. Щомъ сте нещастенъ, свържете се мислено съ щастливия. По този начинъ ще можете да се развивате правилно. Когато гладниятъ се свърже съ сития, последниятъ получава потикъ за работа. Той съзнава, че безъ работа нѣма хлѣбъ и удвоява своята активность. Значи, гладътъ внася потикъ за работа въ свѣта. Ситиятъ има капитали, а гладниятъ — идеи. Гладътъ въ човѣка нѣма отношение само къмъ хлѣба, но и къмъ известни мисли и чувства. Човѣкъ изпитва гладъ къмъ науката, къмъ музиката, къмъ изкуството и т. н. Този гладъ наричаме „стремежъ“.

Отъ всичко казано днесъ, помнете следното: стремете се къмъ правилни и хармонични отношения, както къмъ себе си, така и къмъ своитѣ ближни. Ако отношенията ви сѫ правилни, всички ще ви пишатъ шесторки; ако не сѫ правилни, ще ви пишатъ единици, но отгоре на това ще има и бой.

Единъ пѫтникъ минавалъ край единъ бостанъ. Той се огледалъ натукъ-натамъ, не видѣлъ никого. Помислилъ си, че може да влѣзе въ бостана, да си откѫсне една диня и набързо да излѣзе, безъ да го види пѫдарьтъ. Планътъ му пропадналъ: пѫдарьтъ изкочилъ отнѣкѫде, сграбчилъ динята отъ рѫцетѣ му и право въ неговата глава. Пѫтникътъ се ужасилъ: динята се счупила, и парчета нападали на земята. Пѫтникътъ събралъ парчетата, турилъ ги въ една торбичка и продължилъ пѫтя си, като си мислѣлъ: Скѫпо ми излѣзе тази диня! — Защо? — Защото не постѫпихъ правилно. И пѫдарьтъ е постѫпилъ жестоко съ пѫтника. Човѣкъ трѣбва да бѫде разуменъ: първо, къмъ себе си, а после къмъ другитѣ. Ако нѣма добро мнение за себе си, той не може да има добро мнение и за ближнитѣ си. Ето защо, казвамъ: Мисли добре за себе си, да мислятъ добре и хората за тебъ. Мисли добре за себе си, но мисли добре и за другитѣ.

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

— Въ истината е скритъ животътъ.

*

8. Лекция отъ Учителя, държана на

30. октомврий, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.