1930_10_17 Единица мѣрка

[Ани]

От "Пѫть къмъ живота"
21 лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 10-та година, т.II, (1930 г. - 1931 г.)
Първо издание, София, 1941 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание
 

Единица мѣрка

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

— Въ истината е скритъ животътъ.

Тема за следния пѫть: „Отношение между цѣли и дробни числа.“

Представете си, че имате квадрата АВСД. (фиг. 1).

Отношението на съседнитѣ върхове е: А:В, А:С, С:Д и Д:В, а на срещуположнитѣ е А:Д и В:С. — Какво представя квадратътъ? — Единица мѣрка. Ако стане промѣна въ странитѣ АВ и АС, ще се измѣни ѫгълътъ А; сѫщевременно ще се измѣни и противоположниятъ ѫгълъ Д. Следователно, ако ѫгълътъ А се увеличи съ 10°, ще бѫде равенъ на 100°; ѫгълътъ Д сѫщо ще бѫде равенъ на 100°. Другитѣ два ѫгли В и С ще се намалятъ по 10°. Щомъ ѫглитѣ не сѫ прави, квадратътъ се превръща въ ромбъ. Ѫглитѣ А и Д могатъ да се увеличаватъ до 179°, следъ което ще се превърнатъ въ прави линии. Това измѣня вече отношението между ѫглитѣ и върховетѣ на квадрата.

Какво представя ѫгълътъ? Ѫгълътъ не е нищо друго, освенъ дѫга, взета отъ окрѫжностьта. Когато се увеличаватъ ѫглитѣ на квадрата, тѣ се приближаватъ; когато се намаляватъ, тѣ се отдалечаватъ. Това се отнася до всички тѣла и предмети. Изобщо, когато единъ предметъ се увеличава, това показва, че той се приближава до насъ; когато се намалява, той се отдалечава. Сѫщиятъ законъ има отношение и къмъ интелигентностьта па човѣка. Колкото ѫгълътъ на челото е по-голѣмъ, толкова по-интелигентенъ е човѣкъ. Ако челото легне надолу, ѫгълътъ става малъкъ. При това положение интелигентностьта се намалява. Ако носътъ изпъква много навънъ, интелигентностьта на човѣка е слаба. Тя зависи отъ дължината на перпендикуляра, спуснатъ отъ челото надолу, а не отъ дължината на носа. За да се увеличи интелигентностьта на човѣка, трѣбва да стане вѫтрешна, органическа промѣна въ него. Колкото по-силно е развита стомашната система на човѣка, толкова по-слаба е неговата интелигентность. Такъвъ човѣкъ мисли повече за ядене и не му остава време да работи умствено. Той прилича на воденица, която постоянно мели житото и продава брашното. Воденичарьтъ печели отъ брашното, но воденицата и воденичнитѣ камъни нищо не печелятъ. Следъ време тѣ ще се изтриятъ.

Като изучавате сравнителната зоология, виждате, че колкото повече линията на челото лѣга, т. е. се наклонява, интелигентностьта се губи. Това виждаме особено ясно въ змията. Тя нѣма лице, вследствие на което нѣма никакъвъ моралъ. Змията е много жестока. Започне ли ѫгълътъ на челото да се увеличава, имаме начало на интелигентность. Като дойдемъ до кучето, ѫгълътъ е равенъ на 45°, въ слона — на 90°, а въ човѣка — на 180°. Челото му е изправено, образува права линия, каквито сѫ странитѣ на квадрата, които, отъ своя страна, пъкъ представятъ радиуси на разумни природни сили.

Като ученици, вие трѣбва да изучавате линиитѣ на човѣшкото лице и да четете по тѣхъ. Забелязано е, че въ хора, които иматъ устойчиви чувства, както и устойчива воля, брадата не е права, но малко вдлъбната и издадена навънъ. Това показва известна интелигентность. Ако брадата не излиза напредъ, интелигентностьта се намалява. Сѫщото е и съ челото. Ако челото е право, човѣкъ е интелигентенъ, разуменъ; започне ли челото да лѣга назадъ, интелигентностьта постепенно намалява. Съ носа е точно обратно. Когато носътъ изпъква напредъ, интелигентностьта се намалява. — Защо вдлъбнатината на брадата показва устойчивость на чувствата? — Защото тя представя центъръ, т. е. равнодействуваща линия, въ която силитѣ се уравновесяватъ.

Съвременнитѣ хора говорятъ за устойчиви чувства, за силна воля, но не знаятъ, какъ да си въздействуватъ. Само съ желание нѣщата не се постигатъ. За да имате постижения, трѣбва да работите съзнателно върху себе си, за да образувате вдлъбнатина на брадата си. Често поставяйте пръста си на това мѣсто на брадата, и мислете върху устойчивостьта на чувствата. Ако искате да увеличите интелигентностьта си, мислете за носа си, да вземе добро направление, да не изпъква навънъ. Когато чистите носа си съ кърпа, не го дърпайте навънъ, но надолу. Ако теглите носа си навънъ, вие нарушавате хармонията на умственитѣ сили, а съ това измѣняте и посоката на силитѣ, които действуватъ въ него.

И тъй, изучавайте квадрата като единица мѣрка въ неговото динамическо състояние, както на физическия свѣтъ, така и въ духовния. Когато двата ѫгла на квадрата се увеличаватъ, срещуположнитѣ се намаляватъ. Квадратътъ става ромбъ. Увеличаването на ѫглитѣ показва забогатяване, а намаляването — осиромашаване. Значи, когато едно сѫщество забогатява, друго нѣкое осиромашава. Това става въ самия човѣкъ. Нѣкои негови способности забогатяватъ, а други — осиромашаватъ. Невъзможно е, въ единъ и сѫщъ моментъ човѣкъ да бѫде богатъ въ всички направления. Ако си богатъ на физическия свѣтъ, въ духовния свѣтъ ще бѫдешъ беденъ. Затова е казано, че богатиятъ нѣма да влѣзе въ Царството Божие.

Като ученици, вие трѣбва да изучавате квадрата въ неговото динамическо състояние, защото всѣки човѣкъ има отношение къмъ него. Вие изучавате квадрата вънъ отъ себе си, като резултатъ. Това е недостатъчно, защото, като резултатъ, квадратътъ има едно отношение къмъ васъ, а, като разумно действуващи сили, той има друго отношение. Ако заградите човѣшката глава съ четири линии, ще получите квадратъ. Всѣка страна на квадрата представя свѣтъ, въ който човѣкъ живѣе. Четиритѣ страни на квадрата сѫ четиритѣ свѣта: физически, астраленъ, умственъ и причиненъ.

Човѣкъ има отношение къмъ тия свѣтове, като представители на различни видове материя: физическиятъ свѣтъ е свързанъ съ твърдата материя, астралниятъ — съ течната, умствениятъ — съ въздухообразната, причинниятъ — съ свѣтлинната. За да се ползува отъ тия свѣтове, човѣкъ трѣбва да знае законитѣ за превръщането на материята отъ твърда въ течна, отъ течна въ въздухообразна, отъ въздухообразна въ свѣтлинна. Не може ли да превръща материята отъ едно състояние въ друго, той не може да изправи линиитѣ на лицето си. Запримѣръ, ако се натъквате на твърди чувства, които могатъ да осакатятъ сърдцето ви, трѣбва да знаете начинъ да ги смекчавате. Ако се намирате дълго време подъ тѣхното влияние, ще изкривите линиитѣ на лицето си. Като знаете това, пазете се отъ корави чувства и упорити мисли. Малко хора могатъ да се справятъ съ своитѣ корави чувства и упорити мисли и желания, защото не знаятъ, че между физическия и духовния свѣтъ има тѣсна връзка. Понеже явленията на физическия свѣтъ сѫ отражение на тия отъ духовния свѣтъ, човѣкъ може да си служи съ духовни методи така, както и съ физически. По този начинъ той може да въздействува на отрицателнитѣ си мисли и чувства, да ги превърне въ положителни.

Ще ви дамъ единъ методъ, по който можете да постигнете желанията си. Нѣкой иска да стане богатъ, ученъ, силенъ. Сами по себе си, тия качества сѫ нули, съ които не може да постигнете нищо. Добродетельта пъкъ представя единицата въ живота. Следователно, ако къмъ единицата прибавяте последователно една, две и повече нули, тѣ вече се осмислятъ. Запримѣръ, искате да станете богатъ. Прибавете нулата къмъ единицата и ще получите числото десеть. Ако искате да станете и ученъ, ще прибавите втора нула и ще получите числото 100. Искате ли да станете силенъ, къмъ единицата ще прибавите още една нула — ще получите числото 1000. Обаче, ако изтриете единицата, нулитѣ отново се обезсмислятъ и обезценяватъ.

И тъй, добродетельта, като единица, е единствената величина, която дава цена на нулитѣ. Много обещания сѫ дадени на човѣка, но едно му е нуждно — единицата, т. е. добродетельта. Физическиятъ свѣтъ крие въ себе си условия и възможности за развиване на душата на човѣка. Математиката, геометрията сѫщо сѫ условия за развиване на човѣшката душа. Обаче, ако човѣкъ не разполага съ единицата, съ която започва всѣка работа, нулитѣ губятъ цената си.

Както нулитѣ, безъ единицата предъ тѣхъ, нѣматъ никаква стойность, така и човѣкъ, безъ положителното знание, е като лодка безъ кормило. Запримѣръ, човѣкъ вдига рѫцетѣ си нагоре, изнася ги настрана, безъ да знае, защо върши това. Много естествено! Когато вдига рѫцетѣ си нагоре, човѣкъ иска да свали нѣщо; когато ги изнася напредъ, той иска да вземе нѣщо. Ако нѣма тия елементарни знания, човѣкъ пада по-долу и отъ животнитѣ. Жеравътъ, запримѣръ, знае. че иде лошо време и напуща родното си мѣсто. Човѣкъ не знае, кога ще настѫпи лошо време, отъ което често се изненадва. Тръгва съ нови дрехи за планината, безъ кибритъ, но времето скоро се разваля, и той започва да трепери отъ студъ. Като се поправи времето, той си казва: Лошо бѣше времето, изненада ме, но поне единъ урокъ научихъ. Научилъ си единъ урокъ, но се простуди и осакати единъ отъ удоветѣ на своя организъмъ. Каква полза има човѣкъ отъ живота, ако изгуби най-хубавото и най-ценното въ себе си? Опитноститѣ и уроцитѣ, които животътъ дава на човѣка, иматъ смисълъ, когато го направятъ по-здравъ, отколкото е билъ по-рано. И презъ най опасното мѣсто да мине човѣкъ, кракътъ му трѣбва да остане здравъ. Това значи, да минешъ презъ опитности и да излѣзешъ неповреденъ.

Като ученици, вие трѣбва да бѫдете разумни, да познавате проявитѣ на Божественото и само въ него да вѣрвате. Човѣшкото е неустойчиво и преходно, на него не може да се вѣрва. Ако сте гладенъ, три деня не сте ялъ, и срѣщате единъ човѣкъ, който ви дава съветъ, да влѣзете въ близката градина и да си наберете ябълки и круши, колкото искате, трѣбва ли да го послушате? Той ще ви каже, че е тъмно вече, никой нѣма да ви види, но вие не можете да бѫдете спокоенъ. Много естествено! Градината е чужда, не можете да влѣзете вѫтре безъ позволението на господаря ѝ. Ако изпълните съвета на този човѣкъ, вие ще се намѣрите въ по-трудно положение, отколкото сте били по-рано. За предпочитане е да гладува човѣкъ, отколкото да краде плодове отъ чужда градина.

Следователно, когато казваме, че човѣкъ трѣбва да вѣрва въ Божественото, а не въ човѣшкото, имаме предъ видъ, че Божественото въ всички хора си прилича, а човѣшкото се различава. Запримѣръ, единъ човѣкъ минава съ 10 — 12,000 лева годишно, а другъ има на разположение 200 — 300.000 лева и пакъ е недоволенъ. Човѣшката лакомия нѣма край. Тя представя тѫпъ ѫгълъ, който все повече расте, докато дойде до 180°, т. е. до правата линия. Когато ѫгълътъ дойде до 180°, човѣкъ лѣга на гърба си, превръща се въ права линия и заминава за другия свѣтъ. Значи, човѣкъ може да грѣши до 180°; щомъ се превърне въ права линия, той престава да грѣши. Казваме, че този човѣкъ е напусналъ земята. За онзи, който не разбира законитѣ на живота и на смъртьта, правата линия е смърть. За онзи, който разбира тия закони, правата линия е продължение, т. е. непреривно движение.

Какво трѣбва да прави човѣкъ съ погрѣшкитѣ си? — Да ги изправя. Представете си, че нѣкой ученикъ решава задачи по математика, или чъртае геометрически фигури. Тукъ направи погрѣшка въ изчисленията, тамъ въ точностьта на фигуритѣ и казва: Не излѣзе добре, но нищо, и така ще мине. Днесъ пропусне една погрѣшка, на другия день — друга, докато най после съвсемъ се обърка и не може да се оправи. Ето защо, турете за основа на живота си правилото: щомъ направите една погрѣшка, колкото малка и да е тя, спрете се, не отивайте напредъ. Изправете погрѣшката си и тогава продължете работата си. — Защо хората не могатъ да изправятъ погрѣшкитѣ си? — Защото се страхуватъ отъ окрѫжаващитѣ, да не разбератъ, че сѫ направили нѣкаква погрѣшка. Въ сѫщность, важно е човѣкъ да изправи погрѣшката си, а не да я закрие по нѣкакъвъ начинъ, за да не се изложи предъ хората. Всѣка изправена погрѣшка внася нѣщо добро въ характера на човѣка, т. е. въ неговия органически животъ.

Казано е въ Евангелието: „За всѣка праздна дума ще давате отчетъ“. Като не знаятъ силата на думитѣ, на числата, като носители на динамическа енергия въ себе си, хората си служатъ съ тѣхъ, както имъ попадне, безъ да подозиратъ, че тѣ произвеждатъ известна реакция върху човѣка. По този начинъ хората спъватъ себе си, а на близкитѣ си произвеждатъ болка и страдания. Вие не трѣбва да си служите нито съ праздни думи, нито съ праздни числа. Запримѣръ, шесть е число на илюзии. То представя мъртавъ капиталъ, туренъ въ хамбаръ. За да използувате енергията на този капиталъ, извадете го отъ хамбара и го посѣйте на нивата, да покълне, да израсте и плодъ да даде. Шесть е число и на търпение. Човѣкъ трѣбва да търпи, да чака известно време, докато посѣтото семе поникне, израсте, цъвне и върже. Когато плодътъ узрѣе, шесторката се превръща въ деветорка — въ узрѣлъ плодъ.

Числата съдържатъ положителни и отрицателни енергии. Положителнитѣ енергии се изявяватъ въ положителния, т. е. въ добрия, въ нормалния животъ, а отрицателнитѣ — въ неправилния. Запримѣръ, за добрия човѣкъ числото шесть означава растене, развитие, а за лошия — смърть; за добрия човѣкъ числото деветь означава узрѣлъ плодъ, а за лошия — затворъ. Ако на числото шесть турите знаменатель единица, то означава праведенъ човѣкъ, който има идея въ живота си; обаче, ако знаменательтъ е нула, резултатътъ е пакъ нула.

Когато изучавате човѣка, като сборъ отъ числа, вие се домогвате до нѣкои отъ неговитѣ минали сѫществувания и разбирате, какви идеи сѫ го вълнували, какви схващания ималъ за живота. Следователно, отъ сегашния животъ на човѣка сѫдите за миналото му; отъ идеитѣ и чувствата, които днесъ го вълнуватъ, можете да разберете, какъ ще се изяви въ бѫдеще. Като знае това, човѣкъ трѣбва да се изучава, да види, кои отъ желанията му сѫ отъ миналото и кои — отъ сегашния му животъ. Запримѣръ, стремежътъ на човѣка да бѫде богатъ, силенъ, ученъ е отъ миналото. Този потикъ не се създава въ единъ животъ. Желанието на човѣка да изпълнява волята Божия е вложено въ него още отъ началото, но е събудено въ настоящия му животъ. Всѣки човѣкъ има дълбоко желание въ себе си да изпълни волята Божия. Това негово желание е свързано съ усилване на волята му, съ оформяване на неговата брада. За да изправи брадата си, човѣкъ трѣбва да люби; за да изправи ума си, той трѣбва да бѫде добъръ. Значи, изпълнението на волята Божия укрепва човѣшката воля. Любовьта изправя сърдцето на човѣка, а добротата неговия умъ. Доброто е Божествена сила, която подтиква ума къмъ дейность. Нѣма сила, подобна па доброто, която да помага за развиване и усилваме на човѣшката интелигентность. Ако изгуби доброто, като единица мѣрка въ живота си, човѣкъ постепенно започва да се изражда, докато и животътъ му се обезсмисли.

Следователно, всички дарби и способности на човѣка се дължатъ на развиването на известни добродетели въ миналото. Щомъ тѣзи добродетели се атрофиратъ, съ тѣхъ заедно ще се атрофиратъ и неговитѣ дарби и способности. Лицето на човѣка не е нищо друго, освенъ сборъ отъ числа и геометрически фигури, които показватъ неговото минало. Колкото по-правилни сѫ линиитѣ на лицето, толкова по-правиленъ и добъръ е билъ животътъ му въ миналото. Всѣко отклоняване отъ правия пѫть измѣня хармонията между линиитѣ. Когато напусне кривитѣ пѫтища, човѣкъ постепенно изправя линиитѣ на лицето си. Запримѣръ, ако нѣкой, преди да е станалъ добродетеленъ, иска да стане богатъ и силенъ, той е на кривъ пѫть въ живота си. Преди всичко, човѣкъ трѣбва да стане добродетеленъ. Изгуби ли доброто въ себе си, всички други придобивки се равняватъ на нула. Човѣкъ трѣбва да постави доброто като единица мѣрка въ живота си, и следъ това може да бѫде и богатъ, и ученъ, и силенъ, и щастливъ.

Млади и стари, всички трѣбва да поставятъ добродетельта като основа на живота си. Които не разбиратъ значението на доброто, мислятъ, че и безъ него може. Тѣ искатъ да прекаратъ живота си, както и да е, безъ солидна основа, и казватъ: Като вѣрваме въ Бога, всичко можемъ да придобиемъ. — Не е така. Вѣра безъ добродетель нищо не струва. Знание безъ добродетель нищо не струва. Доброто осмисля всичко — и знание, и сила, и богатство. Какво знание е това, да разрѣжешъ умрѣлия човѣкъ и да го изучавашъ? Истинското знание се придобива при изучаване на живия човѣшки организъмъ. Само добродетелниятъ може да се учи отъ живитѣ организми. Той вижда, какъ ставатъ процеситѣ въ самитѣ тѣхъ.

Едно се иска отъ човѣка — да бѫде добъръ. Добродетельта е магическата прѫчица, която магитѣ въ древностьта още сѫ носѣли въ рѫката си. Магическата прѫчица въ рѫката на човѣка струва повече отъ всички богатства на свѣта. Тя е живата единица, подиръ която нулитѣ се нареждатъ. На тази прѫчица се подчиняватъ всички сили въ природата. Добриятъ човѣкъ, въ правъ смисълъ на думата, съ едно вдигане на рѫката си, може да разсѣе облацитѣ и да поправи времето. Нѣма ли магическата сила въ себе си, вмѣсто да оправи времето, той го разваля. Добриятъ човѣкъ помирява хората, а лошиятъ разваля отношенията между тѣхъ.

Като ученици, правете опити, да видите, доколко доброто живѣе въ васъ. Когато не сте разположени, вдигнете показалеца си нагоре и следете, какво ще стане съ васъ. Ако състоянието ви се подобри, вие сте дали пѫть на доброто въ себе си. Ако състоянието ви не се подобри, затворили сте вратата на сърдцето си за доброто. Търсете доброто въ себе си, а не отвънъ. Ако искате да проявите доброто, което е вложено въ васъ, отворете сърдцето си за Бога. Той е изворъ на всички добрини. Ако сте изгубили магическата си тояжка, идете при Онзи, Който ви е създалъ, и помолете Го да ви я върне. Чрезъ нея вие можете да придобиете всичко, което ви е нуждно. Който носи магическата тояжка въ рѫката си, знае, какъ да постѫпва съ хората, и какъ да се справя съ мѫчнотиитѣ.

И тъй, да живѣете съ доброто, това е най-лесниятъ пѫть. Безъ доброто мѫчно се живѣе. Когато нѣкой казва, че животътъ е тежъкъ, това подразбира, че той е изгубилъ магическата прѫчица, т. е. доброто. Доброто е свѣтлина, която оправя пѫтищата на човѣка. Мойсей имаше магическата тояжка въ себе си Достатъчно бѣше да вдигне жезъла си, за да постигне всичко, каквото желае. Съ помощьта на жезъла си той изведе евреитѣ отъ Египетъ. Съ него той раздѣли Червеното море на две, и евреитѣ можаха да минатъ по суша. Съ тояжката си Мойсей направи чудеса предъ евреитѣ. Така тѣ разбраха силата на доброто. Мощна сила е доброто! Който е придобилъ магическата прѫчица, той може и да учи, и на бойното поле да отиде, но всичко ще върви добре. Като срещне неприятеля си, ще го удари, ще го повали на земята. Следъ това ще се приближи при него и, ако е раненъ, ще превърже ранитѣ му; ако е убитъ, ще го възкреси. Неприятельтъ му ще тръгне съ него и ще му стане приятель. Така той ще му покаже силата, която доброто крие въ себе си.

Помнете: доброто е единица мѣрка на физическия свѣтъ. На земята безъ доброто не можете да направите крачка напредъ. Щомъ носите доброто въ себе си, разумнитѣ и свѣтли сѫщества ще бѫдатъ на ваша страна. Отъ тѣхъ ще придобивате знание, сила, богатство. Какво по-велико нѣщо може да очаква човѣкъ отъ това, да има на своя страна свѣтли и разумни сѫщества? Ако влѣзете въ Божествения свѣтъ, тамъ любовьта е мѣрка на нѣщата. Щомъ придобиете любовьта и доброто, като плодъ на любовьта, вие притежавате богатството на цѣлия свѣтъ.

Задача. Цѣлъ месецъ мислете върху доброто, като основа и единица мѣрка на нѣщата, като начало на живота. Щомъ помислите за доброто, кажете си: Азъ съмъ добъръ, защото Богъ ме е направилъ добъръ. Не питайте, вѣрно ли е това, или не. По естество човѣкъ е добъръ. На земята доброто господарува. И злото се подчинява на доброто, защото живѣе въ него. Работете съзнателно за проявяване на доброто въ себе си и следъ единъ месецъ ще видите, какъвъ е резултатътъ на вашата работа.

Ще кажете, че тази работа е мѫчна. Каква мѫчнотия има въ възприемане на свѣтлината, на въздуха и на храната? Отвори очитѣ си, и свѣтлината сама ще мине презъ тѣхъ. Разшири дробоветѣ си, и въздухътъ самъ ще си направи пѫть. Отвори устата си, и храната сама ще влѣзе въ нея. Малко се иска отъ човѣка. Освободете се, за да се прояви доброто въ васъ. То е вложено въ васъ отъ самото начало. Безъ доброто нѣма развитие. Доброто осмисля нѣщата. Всичко може да изчезне на земята, но доброто остава за вѣчни времена.

Доброто е основа на живота.

Т. м.

*

6. Лекция отъ Учителя, държана на

17. октомврий, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.