Jump to content

1930_09_12 Свѣтъ на правата линия


Ани

Recommended Posts

От "Пѫть къмъ живота"
21 лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 10-та година, т.II, (1930 г. - 1931 г.)
Първо издание, София, 1941 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание
 

 

Свѣтъ на правата линия

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

—Въ истината е скритъ животътъ.

Чете се темата: „Произходъ на правата линия.“

Тема за следния пѫть: „Произходъ на сладкото“.

Съвременнитѣ хора се интересуватъ отъ произхода на нѣщата — всѣки въ своята область. Геометрикътъ се интересува отъ произхода на линиитѣ, на ѫглитѣ, на фигуритѣ, на тѣлата и т. н. Математикътъ се интересува отъ произхода на числата. Той иска да знае, какъ е произлѣзла единицата, двойката, тройката и т. н. Благодарение на това, единъ математикъ разглежда числата като количествени величини, другъ — като символи, трети — като характери и т. н. Следователно, като дойдемъ до произхода на правата линия, разглеждаме я като пѫть, който изминава точката. Ако точката не се движи, правата линия не може да сѫществува. При това, знае се, че точката нѣма измѣрение, не заема никакво пространство. Въпрѣки това, при движението си тя образува права линия, която има едно измѣрение — дължина, и заема известно пространство. Въ този смисълъ, правата линия се разглежда още като начало на пространството.

Какво се разбира подъ понятието „крива линия“? Въ геометрията, запримѣръ, окрѫжностьта е крива линия, която има центъръ. Всичкитѣ точки на окрѫжностьта сѫ еднакво отдалечени отъ нейния центъръ. Ние пъкъ казваме, че всѣка линия, която има центъръ, не е крива. Всѣка линия, която нѣма центъръ, е крива. Казвате, че две точки образуватъ права линия. — Защо? — Защото едната отъ тѣхъ е центъръ на другата, която се движи въ известна посока. Отъ това гледище, ако нѣкой се движи по крива линия, която има центъръ, казваме, че той е човѣкъ съ идея. Схващанията на обикновенитѣ хора сѫ тъкмо обратни. Като видятъ, че нѣкой човѣкъ върви по крива линия, тѣ казватъ, че той е въ безпѫтица. Въ безпѫтица е, ако нѣма центъръ, къмъ който се стреми. Обаче, ако има центъръ, той не е въ безпѫтица. Тогава ще заключимъ, че слънцето, земята и другитѣ звезди и планети, които се движатъ по крива линия, сѫ въ безпѫтица. Не, тѣ иматъ центъръ, къмъ който се стремятъ. Въ сѫщность, криви линии не сѫществуватъ. Кривата линия е сборъ отъ множество прави линии, между които има известно съотношение. Значи, кривата линия не е нищо друго, освенъ разширение на правата линия. Безъ кривата линия правата не може да се разширява. Подъ думата „разширение“ на правата линия разбираме „продължение“.

И тъй, правата линия е единствената възможность за проява на точката. Отъ това гледище, плоскостьта е единствената възможность за проява на правата линия. Тѣлото пъкъ е единствената възможность за проява на плоскостьта. Следователно, ако човѣкъ иска да се прояви индивидуално, трѣбва да се движи по пѫтя на правата линия. Ако иска да се прояви колективно, трѣбва да се движи по пѫтя на плоскостьта. Мислете върху точката, правата линия, плоскостьта и тѣлото. Не се водете само отъ гледището на официалната геометрия, но и отъ гледището на живата геометрия, и я приложете въ живота си. Знание, което не може да се приложи въ физическия и въ психическия животъ на човѣка, остава безплодно.

Мнозина отъ васъ минаватъ за окултни ученици, изучаватъ окултнитѣ науки, безъ да ги прилагатъ. Това не е знание. Нѣкой минава за естественикъ, другъ — за математикъ, трети — за философъ, четвърти — за музикантъ, но не знаятъ, какъ и кѫде да приложатъ знанието си. Това е неразбиране на науката. Какво знае хиромантътъ, ако не може да приложи хиромантията първо въ своя животъ? Какво ще направи войникътъ, ако отиде на бойното поле съ ръждясала сабя или пушка? Не само че нищо нѣма да постигне, но ще се обремени отъ тежестьта имъ. Той носи товаръ, който не може да използува. Такъвъ товаръ представя всѣко знание, което не може да се приложи.

Има учени хора въ свѣта, съ голѣми знания, но, въ края на краищата, като се намѣратъ предъ известна мѫчнотия, тѣ казватъ: Не можемъ да разрешимъ тази мѫчнотия, не знаемъ, какво да мислимъ вече. — Защо не знаятъ, какво да мислятъ? Нали иматъ знания? Защо не могатъ да разрешатъ мѫчнотията си? Много знания иматъ, но неприложени. Такова е положението на ученика, който не учи. Първоначално той отива на училище съ празна торба. Всѣки день учительтъ туря въ торбата му по едно перце. Като се върне у дома си, ученикътъ извади перцето, погледне го и пакъ го туря въ торбата. Той казва: Еднообразни сѫ перцата, нѣма защо да ги преглеждамъ. Не, съ перцата ще пишешъ, нѣма само да ги гледашъ. Вземи едно отъ перцата въ рѫка и започни да пишешъ. Всѣко перце пише различно. Какво би направилъ поетътъ, ако нѣмаше перо? Ако ученикътъ не пише съ перцата си, т. е. не прилага знанието, което учительтъ му дава, той ще ги използува само за украшение. Така пуйката е станала пуйка, рибата — риба, волътъ — волъ, коньтъ — конь. Като нѣмали желание да учатъ и да прилагатъ знанието, което имъ се преподава, пуйката се накичила съ перцата на знанието и станала пуйка; рибата се накичила съ перцата на знанието, наредила ги като люспи и станала риба; отъ перцата волътъ си направилъ рога и станалъ волъ; коньтъ си направилъ копита и станалъ конь. Ние взимаме думата „перца“ въ символиченъ смисълъ. Тѣ представятъ човѣшката мисъль, която трѣбва да вземе участие въ знанието, да го приложи въ живота.

Да се върнемъ пакъ къмъ правата мисъль, като проява на точката. Следователно, ако човѣкъ не може да намѣри пѫть за проява на една своя мисъль, на едно свое чувство или на една своя постѫпка въ най-елементарния имъ видъ, той не разбира закона на правата линия. Съграждането на човѣшкия характеръ почива върху закона на правата линия. Възпитанието и самовъзпитанието на човѣка почиватъ върху сѫщия законъ. Когато се говори за моралния упадъкъ на личностьта, на семействата, на народитѣ, разбираме отклоняването имъ отъ посоката на правата линия. Хората се отклоняватъ отъ посоката на правата линия съзнателно или несъзнателно, понеже считатъ, че този пѫть е мѫченъ. Въ сѫщность, най-лесенъ е пѫтьтъ на правата линия, понеже тя е мѣрка за нѣщата. Има единъ свѣтъ вънъ отъ правата линия, но той е духовенъ, вънъ отъ времето и пространството, въ които се движатъ хората.

И тъй, точкитѣ сѫ основа на материалния свѣтъ, а линиитѣ — граници на този свѣтъ. Плоскостьта може да се разложи на линии, а линията — на точки. Математицитѣ казватъ, не най-кѫсото разстояние между две точки е правата линия. Това твърдение е вѣрно, когато приемемъ, че едната точка е въ движение, а другата — въ покой. Правата линия подразбира, че нѣщо е реализирано вече. Значи, точката изминала известенъ пѫть, вследствие на което е образувала правата линия. Щомъ има права линия, има и постижение. Когато физиогномистътъ разглежда лицето на човѣка, той търси по него прави линии. Достатъчно е да намѣри поне една права линия на човѣшкото лице, за да каже, че този човѣкъ има нѣкакво постижение. Този човѣкъ има характеръ, защото само разумниятъ може да реализира възможноститѣ на правата линия.

Стремете се да разбирате закона на правитѣ линии и да го прилагате въ живота си. Който разбира този законъ, само той може да бѫде щастливъ. Каквито мѫчнотии и противоречия да срѣща човѣкъ въ живота си, всичко това ще се стопи предъ закона на правитѣ линии. Който не разбира този законъ, ще бѫде нещастенъ, ще срѣща мѫчнотии и противоречия, които ще смущаватъ духа му. Срещнете ли нѣкаква мѫчнотия на пѫтя си, изправете линиитѣ на своя характеръ. Това се постига чрезъ изправяне на мисъльта. Мисъльта върви по законитѣ на правата линия, т. е. по законитѣ на Божествения пѫть. Ако влѣзете въ свѣта на правитѣ линии, ще видите, че отношенията между сѫществата на този свѣтъ сѫ математически опредѣлени. Свѣтътъ на правата линия е единъ отъ най-красивитѣ свѣтове. Наистина, красиво нѣщо е правата линия. Понѣкога правата линия се облича въ крива линия. Въ сѫщность, криви линии нѣма. — Защо? — Ако разложите кривата линия на съставнитѣ ѝ части, ще видите, че тя представя сборъ отъ безброй малки, прави линии. Ако не разбиратъ така кривата линия, хората ще страдатъ, че сѫ попаднали въ кривъ пѫть. Има криви линии въ свѣта, но тѣ сѫ лишени отъ центъръ. Дръжте се за правата линия въ живота си, за да бѫдете радостни и весели.

Следователно, радостьта е външенъ изразъ, чрезъ който човѣкъ показва, че е намѣрилъ пѫтя на правата линия. Единствениятъ пѫть къмъ Бога е пѫтьтъ на правата линия. Само по този пѫть човѣкъ може да постигне своитѣ желания. Който се отклони отъ него, причинява вреда на себе си, а полза на окрѫжаващитѣ. Запримѣръ, ако богатиятъ, на когото е дадено богатство, като благо въ живота, се отклони отъ правия пѫть и започне да разпилява богатството си, въ скоро време ще осиромашее, но окрѫжаващитѣ ще се ползуватъ отъ богатството му. Когато индивидътъ не може да благува, поне окрѫжаващитѣ да благуватъ. Съ това се обяснява, защо природата допуща отрицателнитѣ прояви въ живота — революции, войни, кражби и т. н.

И тъй, запомнете основната идея отъ лекцията, а именно: правата линия е единствениятъ пѫть, по който можете да реализирате вашитѣ мисли и чувства. Законътъ за правата линия дава на човѣка сила да се справя съ мѫчнотиитѣ си. Той има знания, разбира хората и всѣкога се отнася добре съ тѣхъ. Ако отиде при нѣкой банкеръ да иска пари, непремѣнно ще има успѣхъ. Банкерътъ не може да откаже на молбата на човѣкъ, който се движи по права линия. Много естествено: двамата заедно образуватъ права линия. Тѣ сѫ дветѣ точки на правата. Ако по нѣкакъвъ начинъ банкерътъ не се приспособи къмъ човѣка, който се движи по права линия, за това той ще плати скѫпо. Все ще се намѣри единъ банкеръ да услужи на разумния човѣкъ. Изобщо, разумниятъ човѣкъ разполага хората къмъ себе си. Любовьта действува по пѫтя на правитѣ линии. Ето защо, срещнете ли човѣкъ, който се движи по линиитѣ на любовьта, вие сте готови да му услужите въ всичко. Ако нѣкой се движи по крива линия, вие затваряте сърдцето си за него. Като знаете това, изучавайте правитѣ линии, прилагайте ги въ живота си, за да реализирате всички добри мисли, желания и постѫпки.

Кѫде е мѣстото на правата линия? — Въ самия човѣкъ. Достатъчно е човѣкъ да се вглъби въ себе си, за да намѣри правата линия и да я използува като методъ за реализиране на своитѣ мисли и чувства. Обаче, само онзи може да се вглъби въ себе си, който е миналъ презъ голѣми страдания и разумно ги използувалъ. Който нѣма вѫтрешни опитности, търси постижения вънъ отъ правата линия. Това е невъзможно. Ето, отъ осемь хиляди години насамъ човѣчеството върви извънъ правата линия, но, каквото е постигнало, всичко е разрушено. Вънъ отъ правата линия животътъ е неустойчивъ. Тайната на добрия и устойчивъ животъ е въ правата линия, която носи радость и веселие за човѣшката душа. Искате ли да ликвидирате съ сиромашията, съ невежеството, съ мрака и ограниченията, влѣзте въ свѣта на правата линия. Търсите ли Бога, ще Го намѣрите въ свѣта на правата линия — въ хармоничния животъ. Богъ работи въ свѣта на правата линия.

Казано е въ Писанието: „Невъзможното за човѣка е възможно за Бога“. — Защо? — Защото Богъ работи въ свѣта на правитѣ линии. Ако езикътъ на човѣка се движи по правата линия, той никога не може да хапе. Измѣни ли на правата линия, всѣкога хапе. Ако мисъльта на човѣка се движи по прави линии, всѣкога принася полза на човѣчеството. Ако се отклони отъ правитѣ линии, тя става вредна. Ако направите чукъ по закона на правата линия, всичко можете да постигнете съ него, безъ да причини най-малка пакость на окрѫжаващитѣ. При това, не е нужно много пѫти да се удря съ него. Единъ ударъ съ този чукъ е въ състояние да свърши работата, която желаете. Изобщо, всѣко нѣщо, което е направено по закона на правата линия, крие въ себе си магическа сила. Има смисълъ човѣкъ да изучава пѫтя на правитѣ линии и да го следва!

Правата линия е пѫть на мѫдрецитѣ, а кривата — пѫть на глупцитѣ. Подъ „глупци“ разбираме ония, които изразходватъ енергия, време, срѣдства, безъ да постигнатъ своитѣ желания. Тъй щото, два пѫтя сѫществуватъ въ живота: пѫть на правата линия, дето се постигатъ всички желания; пѫть на кривата линия, т. е. пѫть на непостигнати желания. Тази е причината, поради която пѫтьтъ на кривата линия е по-дълъгъ отъ този на правата линия. Ако искате да имате постижения, правете опити по пѫтя на правата линия. Докато не получите резултати, не преставайте да правите опити.

Единъ беденъ и нещастенъ човѣкъ тръгналъ по свѣта да търси щастието си, но никѫде не го намѣрилъ. Най-после, окѫсанъ, обезсърдеченъ и отчаянъ, той тръгналъ назадъ за родното си мѣсто. Единъ день той срещналъ на пѫтя си човѣкъ, богато облѣченъ, но куцъ съ двата си крака. — Кѫде си тръгналъ, човѣче? — запиталъ го бедниятъ. — Търся добри хора по свѣта. Ето, уморихъ се много, не мога вече самъ да ходя. Ще седна тукъ да си почина и да си поприказвамъ съ тебе. Ти отде идешъ? — Ходихъ да търся щастието си, но не можахъ да го намѣря. Връщамъ се отчаянъ отъ неуспѣха си. — Твоето щастие е близо до тебе. — Какъ? Кѫде е то? — Ако ме вземешъ на гърба си и ме занесешъ въ дома ми, щастието ще ти се усмихне. — Не вѣрвамъ вече. Колко хора сѫ ме яхали, но нищо не придобихъ. Гърбътъ ми знае, колко хора съмъ носилъ и какво съмъ постигналъ. — И това е възможно. Тия хора не сѫ знаели, какъ да те яхатъ. Пъкъ и ти не си разбиралъ, кого трѣбва да носишъ на гърба си и кого — не. Азъ съмъ човѣкъ, който знае, какъ да се качва на гърба на ближния си и какъ да му благодари. Твоето щастие е въ моитѣ рѫце: каквото пожелаешъ, ще го получишъ.

Следователно, влѣзте въ връзка съ свѣта на правата линия. Тамъ е вашето щастие. Намѣрите ли щастието си, турете го на гърба си и го носете, дето иска то. Не питайте, какъ ще го носите. Не се съмнявайте въ него. Оставете се на негово разположение. Нека то ви яхне, а вие го носете съ радость и благодарность въ душата си, че сте го намѣрили.

Правата линия е лѫчъ, който освѣтява пѫтя ви въ тъмна, бурна нощь. Следвайте този лѫчъ безъ страхъ и безъ съмнение.

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

— Въ истината е скритъ животътъ.

*

2. Лекция отъ Учителя, държана на

12. септемврий, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...