Jump to content

1930_08_15 Упѫтвания и наставления


Ани

Recommended Posts

От "Закони на доброто"
24 лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 9-та година, т.II, (1929 г. - 1930 г.)
Първо издание, София, 1940 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Упѫтвания и наставления

Едно отъ важнитѣ нѣща въ живота е вѫтрешната връзка. Каквото значение и да давате на нѣщата, ако нѣматъ вѫтрешна връзка помежду си, тѣ сѫ безъ съдържание и смисълъ. Какъ ще изразите мисъльта си устно или писмено, ако между буквитѣ, съ които си служите, нѣма вѫтрешна връзка? Всѣка мисъль, всѣко чувство и всѣко желание представятъ отдѣлни елементи, между които трѣбва да има известна връзка. Не сѫществува ли никаква връзка между тѣхъ, човѣкъ непремѣнно ще се натъква на мѫчнотии и противоречия. Следователно, когато прояви едно желание, човѣкъ трѣбва предварително да го е обмислилъ и почувствувалъ и следъ това да го изяви. Ако между мисъльта и чувството има вѫтрешна връзка, желанието може да се реализира и да даде добри резултати.

Вие сте дошли на планината да придобиете известни опитности. Ако отъ опитноститѣ, които имате, запазите въ съзнанието си поне нѣколко образи, които можете да поставите въ хармония и въ вѫтрешна връзка помежду имъ, вие ще бѫдете доволни и радостни. Не можете ли да запазите нито единъ образъ въ съзнанието си, вие ставате недоволни и кисели. Всѣки иска да запази такива образи въ съзнанието си, които хвърлятъ свѣтлина върху пѫтя, по който върви.

Всички хора искатъ да имъ се открие нѣщо. Естествено е това желание, но трѣбва да знаете, че нѣщата се откриватъ постепенно, а не изведнъжъ. Ако се изкачвате на единъ планински връхъ, можете ли да го видите, докато сте още въ подножието на планината? Може ли върхътъ да ви се открие изведнъжъ? Това е невъзможно. Нѣщата ще ви се откриватъ стѫпка следъ стѫпка, отъ подножието до самия връхъ. Когато стигнете на върха, тогава ще ви се открие цѣлата мѣстность. Съ други думи казано: Когато стигнете до цельта, къмъ която се стремите, тогава ще се реализиратъ мислитѣ и желанията ви. Всѣки най-малъкъ стремежъ и всѣка най-малка опитность въ живота на човѣка го водятъ къмъ върха, т.е. къмъ неговата цель. Не се стремете изведнъжъ да стигнете върха. Поглеждайте къмъ него, радвайте му се и знайте, че единъ день ще се намѣрите горе, на най-голѣмата височина. Колкото по-високъ и непостижимъ е върхътъ, къмъ който се стремите, толкова по-добре — предъ васъ се откриватъ голѣми възможности и постижения.

Въ стремежа си да стигне върха, човѣкъ придобива много отъ елементитѣ на знанието, но ако не може да свърже тия елементи, вмѣсто полза, той си причинява вреда. Така е съ всички науки. Запримѣръ, нѣкой изучава астрономия и астрология, но не може да свързва елементитѣ имъ. Той изучава елементитѣ на Сатурнъ, но не знае, какъ да ги използува. И въ края на краищата, плаща данъкъ на Сатурна, безъ да се ползува отъ доброто му влияние. Изучава елементитѣ на Юпитера, носи неговата грандомания, безъ да се ползува отъ благородството му. Изучава Венера, образува каша отъ елементитѣ ѝ, безъ да се ползува отъ плодоветѣ ѝ. Каквото посади въ тази каша, всичко изгнива. Той знае, че трѣбва да обича, но какъ, какви условия сѫ нужни за обичьта, не знае.

Хората говорятъ за любовьта, но още не сѫ дошли до нея. Отсега нататъкъ ще се изучава законътъ на любовьта. Това, което днесъ наричатъ любовь, не е нищо друго, освенъ качамакъ. И той е на мѣсто, но скоро се смила. Който яде качамакъ, скоро огладнява. Да придобие човѣкъ любовьта, въ широкъ смисълъ на думата, това значи, да придобие безсмъртието. Който е придобилъ любовьта, той разбира вѫтрешния смисълъ на живота и се ползува отъ него. Само при любовьта човѣкъ може да придобие знанието и мѫдростьта. Любовьта е почва, въ която знанието и мѫдростьта посаждатъ своитѣ семена. Ако нѣма любовь, знание и мѫдрость, човѣкъ не може да бѫде свободенъ. Свободниятъ човѣкъ има на разположение материали, съ които работи. Безъ материали той не може да се прояви. Ще кажете, че всичко това е Божия работа, Той трѣбва да го направи. — Богъ е създалъ свѣта, а ние трѣбва да го изучаваме. Земята е велико училище, съ опредѣлена програма, която ученицитѣ трѣбва да изучаватъ. Човѣкъ слиза на земята съ голѣмо мнение за себе си. Той мисли, че много знае, но веднага го турятъ въ първо отдѣление, да учи азбуката. Докато не я научи, както трѣбва, постоянно го кѫсатъ. Като пропада на изпититѣ, той страда, мѫчи се и най-после съзнанието му се пробуди и разбере, че много нѣща не знае и трѣбва да учи. Много време минава, докато разбере, защо страда.

Два закона сѫществуватъ въ свѣта: законъ на доброто и законъ на злото. Доброто се прилага къмъ добритѣ прояви на човѣка, а злото — къмъ лошитѣ. Ако праведниятъ не постѫпва добре, злото се прилага и къмъ него. Запримѣръ, единъ праведенъ иска да спаси нѣкой грѣшникъ, да го върне въ Царството Божие. Ако се заеме да работи върху него, да го очисти, да пробуди съзнанието му, да се разкае и да стане работникъ — служитель на Бога, това е другъ въпросъ. Обаче, ако иска направо да го вкара въ Царството Божие, той скѫпо ще плати. Нищо нечисто не може да влѣзе тамъ. Като се очисти и разкае човѣкъ, пѫтьтъ за небето е отворенъ, но докато не мине презъ тѣзи процеси, кракътъ му не може да стѫпи въ Царството Божие.

Когато страдатъ, хората сѫ недоволни и се питатъ, защо идатъ страданията. Ние пъкъ казваме, че страданията сѫ на мѣсто. Когато страдатъ, хората придобиватъ знания и се облагородяватъ. Страшно е, когато страданията не се използуватъ, както трѣбва. Ако праведниятъ страда, колко повече трѣбва да страда грѣшниятъ. Да се стреми човѣкъ само къмъ доброто, това значи, да се е пробудило въ него висшето съзнание, т.е. доброто въ свѣта. Щомъ това съзнание въ човѣка заспи, злото непремѣнно ще дойде. Когато любовьта отсѫтствува, омразата заема нейното мѣсто. Когато истината въ човѣка отсѫтствува, лъжата присѫтствува. Значи, злото, омразата, лъжата запълватъ голѣмитѣ празнини въ живота. Природата не търпи празни пространства. За да не се отварятъ празнини въ живота ви, въ които се настаняватъ злото, омразата и лъжата, като неканени гости, насадете всичко съ семена отъ доброкачествени плодове. Нека животътъ ви стане райска градина. И нека следъ това се опита злото да излѣзе съ ножа си срещу васъ. Вие ще бѫдете неуязвими. И най-голѣмиятъ ножъ ще се стопи отъ топлината на вашето сърдце. И голѣмото зло отстѫпва предъ свѣтлината на вашия умъ. Ако мисъльта ви се движи съ бързината на свѣтлината, никаква външна сила не може да устои предъ нея. Като знаете това, повдигнете вибрациитѣ на мисъльта си, да се движи съ бързината на свѣтлината.

Казвате: Лесно се говори, мѫчно се постига. Наистина, има мѫчни нѣща, но това, което говоря, не е мѫчно. Запримѣръ, мѫчно е да носи човѣкъ земята на гърба си; мѫчно е да се грижи за цѣлия свѣтъ; мѫчно е да се състезава съ свѣтлината. Но какво мѫчно има въ това, да учи? Щомъ е дошълъ на земята, ще учи: и поетъ ще стане, и музикантъ, и художникъ, и ученъ, и философъ. Мѫчно ли е да напишете едно стихотворение? Мѫчно ли е да нарисувате една картина, или да напишете една научна книга? Ще кажете, че за това се иска вдъхновение. Ако чакате да дойде вдъхновението и после да пишете, нищо нѣма да направите. Вземете перото и започнете да пишете — вдъхновението ще дойде. — Ама не съмъ поетъ. — Ще станешъ! Като работишъ известно време, ще станешъ поетъ. Въ първо време ще бѫдешъ ученикъ. Истинскиятъ поетъ се познава, още като вземе перото и го натопи въ мастилото. Всѣки човѣкъ трѣбва да бѫде поетъ. Поезията е вѫтрешно състояние. Който нѣма това състояние въ себе си, нищо не може да постигне. Безъ поезия, като състояние на душата, човѣкъ не може да бѫде щастливъ. Щомъ има поетично настроение, човѣкъ пише, мисли, твори вѫтрешно. Следъ това той може да изяви поезията си навънъ. Обаче, безъ вѫтрешна поезия, външната е само декламация. Следователно, истински поетъ е този, който живѣе това, което пише. Човѣкъ трѣбва да бѫде поетъ, философъ, мистикъ, ученъ вѫтрешно, и когато му остане свободно време, тогава може да изнесе вѫтрешното навънъ, предъ свѣта. Това значи истински поетъ, ученъ, философъ, мистикъ. Гледате ли само на външната страна, ще изпаднете въ заблуждение.

Като сте дошли на планината, вие трѣбва да бѫдете готови на всѣкакви изненади. Вѣтърътъ и бурята не закъснѣха да ви поздравятъ, дъждътъ — сѫщо. Атмосферното налѣгане е силно понижено, което показва, че далечъ нѣкѫде е станало голѣмо земетресение. Вие платихте малко — палаткитѣ ви се събориха отъ вѣтъра, нѣколко колци се счупиха и прекарахте безсънна нощь. Не е лесно да се хармонизира човѣкъ съ течението на силитѣ на природата. При такива случаи, светиитѣ сѫ прекарвали въ молитва и въ дълбоко съзерцание. Така тѣ се нагласявали съ силитѣ въ природата и сѫ минали благополучно презъ голѣми изпитания. Сега и на васъ казвамъ: Не се страхувайте, но изучавайте природата. На каквито изненади да се изложите, работете съ мисъльта си, да се хармонирате съ планината и съ силитѣ, които действуватъ въ нея. Отъ влагата и дъжда може да почувствувате болки въ ставитѣ, въ краката, въ гърба, но и това не трѣбва да ви плаши. Движете се, мислете върху всичко, което става около васъ. Като трансформирате енергиитѣ, които сте приели отъ планината, всичко ще мине. Планината иска герои, които я разбиратъ и изучаватъ. Когато децата безпокоятъ майкитѣ си, последнитѣ имъ даватъ бонбони. Щомъ видятъ бонбонитѣ, децата ставатъ мирни. Когато природата ви смущава, вие трѣбва да приложите разумностьта си. Значи, за децата бонбончета, а за хората въ планината — разумность.

Единъ земедѣлецъ се оплаквалъ отъ плъховетѣ, които се наплодили въ хамбаритѣ му. Той запиталъ едного: Какво да правя съ плъховетѣ? — Изпразни хамбара си, отговорилъ приятельтъ му. Това значи: когато изпитанието дойде при тебе, хвърли горната си дреха. То ще вземе дрехата ти и ще почне да я разглежда. Въ това време ти облѣчи нова дреха. Новата дреха представя новитѣ възгледи за живота. Въ тѣхъ се криятъ Божественитѣ, свѣтлитѣ мисли. Облѣчете се въ дрехата на Божествената мисъль, за да се справите съ всички изпитания и изкушения, съ всички страдания и мѫчнотии. Божествената мисъль прониква въ съзнанието и въ мозъка на човѣка. Следователно, насочете мисъльта си къмъ силитѣ на природата, къмъ изпитанията и страданията, да измѣните теченията имъ. Щомъ измѣните теченията на отрицателнитѣ сили въ свѣта, това значи, че сте ги превърнали въ положителни.

„Каквото вържете на земята, вързано ще бѫде на небето. Каквото развържете на земята, развързано ще бѫде на небето.“ Този стихъ показва, че отъ човѣка зависи доброто му състояние. За да може да развръзва и да завръзва правилно, човѣкъ трѣбва да се откаже отъ стария си господарь. Той говори за новото, а прилага старото. Той облича нови дрехи отгоре, а старитѣ — отдолу — не може още да се откаже отъ тѣхъ.

Единъ младъ човѣкъ разправя своя опитность, отъ която се вижда силата на навика. Той служилъ въ казармата три години, като простъ войникъ, следъ което се уволнилъ. Единъ день се разхождалъ изъ града и срещналъ своя ротенъ командиръ. Макаръ и свободенъ отъ военната си служба, облѣченъ въ цивилни дрехи, той застаналъ мирно и отдалъ честь на ротния си, който се усмихналъ и му казалъ: Нѣма защо да ми козирувашъ! Младиятъ човѣкъ веднага се опомнилъ, че не е вече войникъ. По старъ навикъ, той билъ готовъ да козирува на всѣки офицеръ. Външно не е воененъ, но вѫтре още носи мисъльта за военщината.

Следователно, всѣко нѣщо е смислено, когато се извършва на време и на мѣсто. Казватъ, че човѣкъ не трѣбва да има много желания. Не е лошо да има желания, но тѣ трѣбва да се проявятъ на опредѣленото за тѣхъ време. Не е лошо човѣкъ да яде, но важно е, какъ яде и какво яде. Забелязано е, запримѣръ, че ако яде следъ залѣзване на слънцето, той не се чувствува така добре, както, ако е вечерялъ преди залѣзване на слънцето. При това, когато яде, човѣкъ трѣбва да бѫде добре разположенъ и да благодари за храната, която му е дадена. Да яде съ благодарность и съ разположение, това значи, да върши велика работа. Когато човѣкъ е недоволенъ отъ работата, която върши, въ него става обратна реакция, вследствие на което кръвообръщението му не е правилно.

Като ученици, отъ васъ се иска вѣра и безстрашие. Вѣрвайте въ бѫдещето, което иде. Въ него се крие новото, къмъ което всѣка душа се стреми. Животътъ има смисълъ — не се съмнявайте въ това. Трѣбва ли да се съмнявате въ Онзи, Който ви е създалъ, Който се грижи за васъ и всѣки день ви изпраща своитѣ блага? Всичко, което ви обикаля, е създадено за васъ. Ползувайте се разумно отъ свѣтлината, отъ въздуха, отъ изворитѣ, отъ плодоветѣ, отъ цвѣтята и тревитѣ. Докато сте на планината още, ходете боси по два-три часа на день. Когато слънцето грѣе, тревата е топла, и камънитѣ сѫ добре напечени. Използувайте тѣзи часове, да се свържете съ енергиитѣ на земята. Привилегия е за човѣка, да ходи отъ време на време босъ, главно по ливади, поляни и канари. Това не се отнася за градоветѣ, дето и тревитѣ, и камънитѣ сѫ покрити съ прахъ.

Като сте дошли на планината, ползувайте се отъ нейнитѣ блага. Запримѣръ, ако ви боли стомахъ, сварете си малко равнецъ. Противъ кашлица, сварете малко синя тинтява и пийте отъ тази вода. Ако нѣкой отъ васъ е простуденъ, нека се качи два-три пѫти на нѣкой връхъ, да се изпоти добре. Следъ това да изпие две-три чаши гореща вода и да се преоблѣче. Качвайте се по върховетѣ, да предизвиквате дълбоко дишане. Това е особено добре за онѣзи, които страдатъ отъ астма, както и за ония, които сѫ предразположени къмъ затлъстяване. Планината крие въ себе си всички условия за лѣкуване и за придобиване на знания. Правете наблюдения, да познавате промѣнитѣ на времето по облацитѣ, по вѣтроветѣ, по изгрѣването и залѣзването на слънцето. За да правите наблюденията си спокойно, безъ страхъ отъ простуда, трѣбва да бѫдете добре облѣчени. Всѣки трѣбва да си носи дебели, вълнени дрехи, чорапи, мушама. Който е дошълъ на планината, трѣбва да се върне съ известни знания. Иначе, малка полза ще има отъ пребиваването си на планината. За да не се простудява, човѣкъ трѣбва да пази топлината на тѣлото си. Между външната температура и температурата на тѣлото трѣбва да има равновесие. Ако тия температури сѫ рѣзки, човѣкъ лесно се простудява. Не забравяйте следното правило: щомъ се изпотите, веднага трѣбва да се преоблѣчете. Никога не оставяйте потната риза да изсъхне на гърба ви.

Това сѫ методи, които иматъ отношение къмъ физическия животъ на човѣка. Дойдете ли до духовния животъ, тамъ молитвата има голѣмо значение. Прилагайте молитвата като методъ за работа въ духовния свѣтъ. Чрезъ молитвата вие се свързвате съ Бога външно и вѫтрешно. Ще търсите Бога вѫтре и вънъ отъ васъ, но не едновременно. Ще знаете, че Богъ е извънъ васъ и вѫтре въ васъ. Той ви рѫководи и външно, и вѫтрешно. Следователно, ще се свързвате съ Бога и външно, и вѫтрешно и ще Му благодарите за всички условия, които ви дава. Отклоните ли се отъ пѫтя, по който ви води, сами ще се натъкнете на страдания.

Ще кажете, че може и безъ духовенъ животъ. Както не може безъ физически животъ, сѫщо не може и безъ духовенъ. Духовното въ човѣка е основа на бѫдещия му животъ.

Като ученици, вие трѣбва да работите въ всички области на науката и на живота, да развивате дарбитѣ и способноститѣ си, да усилвате ония отъ тѣхъ, които сѫ слаби. Въ нѣкои хора паметьта е слаба; други казватъ, че наблюдателностьта имъ е слаба; трети нѣматъ постоянство и т. н. Като не могатъ да постигнатъ желанията си, мнозина се обезсърдчаватъ и казватъ: Толкова време живѣемъ на земята, и нищо още не сме направили. По-добре да си заминемъ оттукъ! — Не се говори така. И да заминете за онзи свѣтъ, пакъ нищо нѣма да постигнете. Затова, докато сте на земята, работете съзнателно и съ любовь, да свършите училището, въ което сте дошли. Вѣчно нѣма да бѫдете на земята, но докато сте на нея, използувайте времето разумно.

Земята е велико училище. Радвайте се, че сте ученици въ това училище, и се молете, работете, да свършите наукитѣ си добре. Колкото и да се оплаквате отъ условията на земята, по-добри условия отъ сегашнитѣ не можете да намѣрите. Единъ день и земята ще се преобрази, ще стане като млада булка. Днесъ тя е кърмачка на всички хора, на всички живи сѫщества. Когато децата ѝ не слушатъ, тя се поразтърси малко, уплаши ги, и тѣ се стреснатъ, започнатъ да учатъ. Голѣмо участие, голѣми грижи поема земята за развитието на човѣка.

И тъй, като ученици на новото учение, вие трѣбва да служите на Бога, съ цель да допринесете нѣщо, а не само да взимате. Отъ спечеленото ще оставите една малка часть за себе си, а останалото ще раздадете на ония, които се нуждаятъ отъ него. Вашето благо никой не може да отнеме, но и чуждото не може да ви се придаде, ако нѣкой доброволно не го отстѫпи.

Желая ви сега, да бѫдете чисти и свѣтли, както е небето днесъ. Желая ви да напълните торбитѣ си съ радость и веселие и да се върнете по домоветѣ си, като занесете нѣщо отъ планината и на своитѣ близки.

— Само Божията Любовь носи пълния животъ.

*

48 Лекция отъ Учителя, държана при Седемтѣ

рилски езера на 15. августъ, 1930 г.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...