Jump to content
Ани

1930_08_01 На Езерата

Recommended Posts

От "Закони на доброто"
24 лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 9-та година, т.II, (1929 г. - 1930 г.)
Първо издание, София, 1940 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

На езерата

T. м.

Сега, като сте дошли на езерата, вие искате да използувате планината, съ всичкитѣ нейни блага. Нѣкои правятъ студени бани, а други — топли. Студенитѣ бани сѫ за героитѣ, обаче, за предпочитане сѫ топлитѣ бани. Цельта на кѫпането е да се отворятъ поритѣ на тѣлото, дишането да става и чрезъ кожата. Като се кѫпете, не трѣбва да се страхувате отъ простуда. Нѣкой се кѫпе съ топла вода, но се страхува да не се простуди, да заболѣе отъ хрема или отъ кашлица. Който пристѫпва къмъ кѫпането съ топла вода безъ страхъ и съ съзнание, той не може да се простуди. Ако пъкъ го хване хрема или кашлица, и това не е лошо. Чрезъ хремата и кашлицата човѣкъ чисти дробоветѣ си и цѣлата дихателна система отъ вѫтрешни утайки. Но той трѣбва да знае, какъ да се чисти, да изхвърли вънъ нечистотиитѣ отъ дробоветѣ си.

За да не се простудява, човѣкъ трѣбва да се огражда. Това се постига по два начина: чрезъ концентриране на мисъльта и чрезъ молитва. Нѣкои мислятъ, че, като методъ, молитвата е лесно приложима. Зависи, каква ще бѫде молитвата. Ако се молите механически, никакъвъ резултатъ нѣма да постигнете. Механическата молитва подразбира безразборно дрънкане на звънци. Ако отидете въ нѣкоя голѣма кѫща и започнете да дрънкате ту единъ, ту другъ звънецъ, все ще излѣзе нѣкой човѣкъ, да разбере, кого търсите, но приятельтъ ви, когото търсите, нѣма да излѣзе. Вие не знаете адреса на вашия приятель, вследствие на което не можете да го намѣрите. — Защо не знаете адреса му? — Връзката ви съ него е прекѫсната. Съзнателната молитва, обаче, подразбира направо влизане въ контактъ съ приятеля ви. Вие знаете улицата, кѫщата, етажа, стаята, дето той живѣе, и веднага натискате звънеца. Той отваря вратата на стаята си и любезно ви поканва. Следователно, концентрираната мисъль и съзнателната молитва сѫ условия за ограждане на човѣка, за да се запази отъ лоши външни условия. Щомъ е ограденъ, човѣкъ не се простудява, и нищо чуждо отвънъ не може да го нападне. Той знае, кѫде да бутне, за да чуе гласа на приятеля си, който всѣкога може да му се притече на помощь.

Единъ докторъ, нашъ приятель, разправяше своя опитность за силата на молитвата. Една вечерь жена му отишла на концертъ и помолила мѫжа си да наглежда малкото дете, да не се събуди и заплаче. Докторътъ обещалъ, че ще се грижи за детето. Тя отишла на концерта и била спокойна, понеже мѫжътъ ѝ е въ кѫщи. Случило се, че детето се събудило по-рано, отколкото майката предполагала, и започнало да плаче. Бащата го взелъ на рѫце и се помѫчилъ да го успокои, но детето непрестанно плакало. Той го люлялъ, носѣлъ го на рѫце изъ стаята, но детето не млъквало. Дошло му на умъ да употрѣби нѣкои лѣкарски методи, но и тѣ не помогнали. Така минали два-три мѫчителни часа, но детето все продължавало да плаче. Той започналъ да поглежда къмъ вратата, дано майката се подаде. Видѣлъ се въ чудо, не знаелъ, какво да прави съ разплаканото дете. Най-после му дошло на умъ да приложи молитвата, съ която никога до това време не си служилъ. Обърналъ се къмъ св. Никола, къмъ ангелитѣ, но пакъ никаква помощь. Въ пълно отчаяние, той се обърналъ къмъ Бога: Господи Исусе Христе, помогни ми да се справя съ това дете! Едва изрекълъ тѣзи думи, и детето престанало да плаче. Сега вече разбралъ той силата на молитвата. Кратка, но прочувствена била молитвата му, затова веднага получилъ отговоръ.

Съвременнитѣ хора се намиратъ въ положението на този докторъ. Въ първо време тѣ разчитатъ на себе си, на научнитѣ си познания, но, като видятъ, че сѫ безпомощни, търсятъ светии и ангели. Като не получатъ и отъ тѣхъ помощь, обръщатъ се къмъ Бога, Който веднага изпраща помощьта си.

Следователно, докато разчитате на човѣшкото въ себе си, всички ще минаватъ и заминаватъ край васъ, безъ да ви се отзоватъ. Въ който моментъ се обърнете къмъ Божественото, помощьта ще дойде. Ако вашата работа е по-важна отъ тази на окрѫжаващитѣ, помощьта ще дойде. Ако работата ви не е много важна, колкото и да викате за помощь, никой нѣма да ви отговори. Тъй щото, когато не получавате отговоръ на молитвата си, едно отъ дветѣ е вѣрно: или не сте се молили, както трѣбва, или работата ви не е важна.

Ще кажете, че тѣзи работи ви сѫ познати, че тѣ сѫ елементарни нѣща. Зависи, какъ ги знаете. Мнозина мислятъ, че знаятъ нѣкакъвъ езикъ, но като почнатъ да говорятъ, произвеждатъ смѣхъ. Единъ американецъ преподавалъ френски езикъ нѣкѫде въ Америка. Случило се да пѫтува въ Франция. Когато отишълъ въ единъ хотелъ и започналъ да говори френски, келнерътъ не разбралъ нищо и го запиталъ: Другъ езикъ знаете ли? — Английски. — Говорете на английски. Произношение се иска за всѣки езикъ. Ако знаете единъ езикъ, трѣбва да го знаете основно. Следователно, който иска да влѣзе въ връзка съ сѫществата отъ небесния свѣтъ, трѣбва да знае езика имъ добре. Ако не знаете езика на природата точно, съ всички правила и произношения, колкото и да викате къмъ нея — ни гласъ, ни услишание. Искате ли да изпратите мисъльта си къмъ небето, или къмъ разумната природа, мисъльта ви трѣбва да бѫде проникната отъ дълбоко чувство. Небето не разбира, какво искате отъ него, ако мислите, безъ да чувствувате. Наистина, когато обича, човѣкъ говори сладко. Ако нѣма любовь въ сърдцето си, говорътъ му е дисхармониченъ. За да бѫде говорътъ ви приятенъ и хармониченъ, изучавайте небесния езикъ. Мѫченъ е този езикъ. Ако за обикновенитѣ езици на земята сѫ нужни нѣколко години, за да се научатъ добре, колко повече време е нужно за изучаване на небесния езикъ. За това сѫ нужни не години, а вѣкове и животи.

Сега ще прочета третата глава отъ първото Послание къмъ Коринтянитѣ.

„Понеже сте още плътски; защото, докле има помежду васъ зависть, разпря и разногласие, не сте ли плътски, и не постѫпвате ли по человѣчески?“ (—3 ст.). — Така е говорилъ Павелъ на вѣрващитѣ по онова време. Много нѣща имало, отъ които тѣ се съблазнявали. И съвременнитѣ религиозни се съблазняватъ отъ много нѣща. И вие се съблазнявате. Всѣки човѣкъ има нѣкакъвъ авторитетъ, предъ който се покланя. Религиознитѣ спиратъ вниманието си ту върху нѣкой братъ, ту върху нѣкоя сестра — считатъ ги за авторитети. Тѣ казватъ: Този е напредналъ духовно, или тази е напреднала духовно. Трупатъ се около напредналитѣ, искатъ да чуятъ нѣщо отъ тѣхъ.

Какъ познавате, кой човѣкъ е авторитетенъ? Ако става въпросъ за чешмата, лесно се провѣрява нейниятъ авторитетъ. Турете стомната си подъ чучура и вижте, за колко време ще се напълни. Ако една чешма пълни стомната ви за половинъ часъ, авторитетътъ ѝ е съ стойность, равна на половинъ часъ. Ако се пълни за 15 минути, авторитетътъ ѝ е съ стойность, равна на 15 минути. Ако се пълни за петь минути, авторитетътъ ѝ е съ стойность, равна на петь минути. Друга чешма пълни стомната ви за петь секунди. При коя чешма ще отидете? — При последната. Значи, последната чешма е най-авторитетна.

„Кой е, прочее, Павелъ, и кой е Аполосъ? Не сѫ ли служители, чрезъ които повѣрвахте, и то, както е Господъ всѣкиму далъ?“ (—5 ст.). — Всѣки приема заплата споредъ труда си. Който работи за Господа, нѣма защо да се стреми да бѫде авторитетъ. Всѣки трѣбва да бѫде авторитетъ за себе си.

„Защото ние сме съработници на Бога“. (—9 ст.).

„Защото никой не може да положи друго основание, освенъ положеното, което е Исусъ Христосъ“. (—11 ст.). — Подъ думата „основание“ Павелъ разбира Божията Любовь. Ако нѣщата въ свѣта не ставатъ тъй, както Божиятъ Духъ диктува, нищо не се постига.

„Всѣкиму работата ще стане явна; защото деньтъ ще я покаже, понеже съ огънь се открива; и огъньтъ ще изпита всѣкиму, каква е работата“. (—13 ст.).

„На когото работата, която е зидалъ, устои, той ще вземе заплата“. (—14 ст.).

„А на когото работата изгори, ще се ощети“. (15 ст.).

Сега вие искате да чуете нѣщо отъ мене, да го турите въ торбата си, или да го изядете. Ако искате да пълните торбитѣ си, нищо нѣма да ви говоря. Азъ искамъ да бѫдете свободни, да вървите леко, безъ товаръ. Щомъ искате да чуете нѣщо, трѣбва да сте готови, да възприемате и прилагате. Представете си, че живѣете въ свѣтъ между съвършени хора, които се отнасятъ добре съ васъ. Дето отидете, всички ви приематъ добре, услужватъ ви, задоволяватъ вашитѣ нужди. Като прекарате известно време между съвършенитѣ, пращатъ ви на земята, между несъвършенитѣ, да видите, какъ ще се справите съ тѣхъ. Тѣ сѫ груби, невнимателни, не искатъ да знаятъ за вашето сѫществуване. Като се натъкнете на тѣхната грубость, и вие ставате груби. На вашитѣ остри думи, тѣ отговарятъ още по-грубо: този ви бутне, онзи ви бутне, трети ви удари една-две плесници. Вие се чудите, какво става съ васъ. Спомняте си за съвършения свѣтъ, дето ви носѣха на рѫце, и не знаете, защо сте слѣзли въ тозъ неразбранъ свѣтъ, между грубитѣ хора. Какво трѣбва да правите? Знание ви е нужно. Какво ще правите, ако срещнете вълкъ или мечка? Нито вълкътъ, нито мечката можете да впрегнете, както впрѣгате коня. Можете ли да срещнете риба на пѫтя си? Не можете. Рибата живѣе въ водата. Ако излѣзе отъ водата, тя е осѫдена на смърть. Можете ли да срещнете цвѣте на пѫтя си, както срѣщате животно? Не можете. Защо? — Защото цвѣтето е посадено въ земята. Излѣзе ли отъ земята, то изсъхва.

Следователно, рибата живѣе въ водата, птицата — въ въздуха, животното — на земята, а растението черпи храна главно отъ почвата, дето е заровило главата си. Това показва, че всѣко нѣщо трѣбва да се постави на мѣстото си. И човѣкъ трѣбва да бѫде на мѣстото си. Съвършениятъ не може да живѣе както несъвършенитѣ. Той може да имъ помага, но не може да живѣе съ тѣхнитѣ мисли и чувства, не може да подържа тѣхния моралъ и тѣхнитѣ разбирания.

Като ученици, вие се нуждаете отъ право разбиране, да не размѣствате нѣщата. Да размѣствате нѣщата, това значи, да желаете цвѣтето да ходи по земята, като васъ. Това е невъзможно. Вие искате рибата да излѣзе отъ водата, а птицата да напусне въздуха и да дойдатъ на земята при васъ. Цвѣтето, рибата, птицата, млѣкопитаещото сѫ символи, съ които се изразяватъ мислитѣ и чувствата на човѣка. Има мисли и желания, които приличатъ ва цвѣтята, ва рибитѣ, на птицитѣ и на млѣкопитаещитѣ. Като разбира характера на своитѣ мисли и желания, човѣкъ трѣбва да знае, кѫде да ги постави. Щомъ ги постави въ съответната имъ срѣда, тѣ ще се развиятъ правилно, безъ да му причиняватъ нѣкаква вреда. Ако не знаятъ, какъ да се справятъ съ своитѣ мисли и желания отъ рода на хищницитѣ, хората страдатъ, пъшкатъ, търсятъ начинъ да се освободятъ отъ тѣхъ.

Ще кажете, че лошитѣ мисли и желания трѣбва да се пѫдятъ навънъ, Какъ ще изпѫдите една лоша мисъль отъ ума си, или едно лошо желание отъ сърдцето си? Не е лесно да се справите съ тѣхъ. Какъ се справялъ българинътъ съ турскитѣ дери-бейове? Като отивалъ нѣкой дери-бей въ дома на българина, последниятъ веднага слагалъ трапеза, на която турялъ чорба отъ агне или кокошка, печена кокошка, баница, а следъ това една-две чаши ракия или вино и му казвалъ: Заповѣдай, ефенди. Като прекарвалъ по два-три деня при българина, дери-беятъ си отивалъ доволенъ отъ гостоприемството. Уменъ е българинътъ, знаелъ, какъ да постѫпи съ дери-бея, да не го настрои противъ себе си.

Какво ще правите, ако ви посети нѣкоя лоша мисъль или лошо желание? Можете ли да ги изпѫдите? Тѣ сѫ силни като дери-бея. Дойде ли ти такава мисъль на гости, ще я посрещнешъ добре, ще я угостишъ, споредъ естеството ѝ, и следъ това ще я поканишъ, пакъ да те посети. Ще ѝ кажешъ, че си доволенъ отъ посещението ѝ. Ако я приемешъ по този начинъ, тя сама ще си отиде. Пѫдишъ ли я, тя нѣма да излѣзе. Като остане насилствено, ще ти причини нѣкаква пакость. И въ Писанието даже е казано, да любите враговетѣ си. Лошитѣ мисли и желания сѫ врагове на човѣка, които трѣбва да обичате, за да се освободите отъ тѣхъ. Хиляди и милиони начини има, чрезъ които човѣкъ може да се справи съ своитѣ мисли и желания. Колкото сѫ формитѣ на любовьта, по толкова начини човѣкъ може да се справи съ своя вѫтрешенъ животъ, изявенъ чрезъ неговитѣ мисли, чувства и желания. Ще кажете, че човѣкъ самъ създава формитѣ на своитѣ мисли и желания. — Човѣкъ създава само външната имъ опаковка, т.е. дрехитѣ имъ, а самитѣ мисли и желания, въ различни форми, идатъ отъ други свѣтове. Тѣ посещаватъ човѣка, прекарватъ известно време при него и го напущатъ. За да не изпада въ заблуждения, човѣкъ трѣбва да различава произхода и характера на мислитѣ и чувствата си. Като прави сравнение между проявитѣ си, той казва: Отиде първата любовь! Нѣма да се върне вече. Значи, той намира разлика между първата и втората си любовь.

Казвате: Какво бѣше едно време! Каква любовь имахъ! Любовь, която се мѣни, не е истинска. Ти си обичалъ дрехата на човѣка. Щомъ съблѣче новата си дреха и облѣче старата, ти не го обичашъ. Това не е любовь. Не се заблуждавайте отъ външнитѣ форми на нѣщата, нито отъ тѣхната привидность. Изучавайте живота въ неговата дълбочина.

Като ученици, вие трѣбва да разбирате символитѣ, чрезъ които природата говори. Тя говори всѣки день по различенъ начинъ. Запримѣръ, като сте дошли тукъ, мнозина мислятъ, че сѫ на курортъ и трѣбва да си починатъ. Въ сѫщность, тѣ започнаха да пренасятъ камъни, да правятъ мостове. Това е задача, която природата имъ възлага. Тя иска да имъ каже: Всички хора иматъ въ себе си мочурливи, влажни мѣста, надъ които трѣбва да се построятъ мостове, да минавате свободно. Всички имате въ себе си извори, поточета, които сѫ буренясали и тинести. За да се ползувате отъ водата имъ, трѣбва да ги изчистите. Съ чистенето на изворитѣ въ природата и строенето на мостове, вие подобрявате своя вѫтрешенъ животъ. Всичко, което става въ природата, става и въ човѣка. Затова, именно, ви дадохъ задачата, да изчистите изворитѣ, които срѣщате на планината, и да построите мостове. Какво ще кажете, ако видите на земята окапалитѣ листа на крушата? Окапали сѫ листата ѝ, но тя е жива; следъ известно време ще видите на нея нови, млади листенца. Страшно е, когато видите, че подъ нѣкоя круша нѣма нито единъ окапалъ листъ, но не дава надежда да се яви поне единъ зеленъ листъ. Тази круша е изсъхнала, въ нея нѣма никакъвъ животъ. И човѣкъ може да бѫде въ положението на живата круша, на която есень окапватъ листата, а на пролѣть израстватъ нови. Той може да бѫде изсъхнала круша, която не дава признакъ на новъ животъ.

Пазете следното правило: Каквото правите, правете го съзнателно и съ любовь. Като ви накарахъ да пренасяте камъни, азъ имамъ предъ видъ ползата отъ това упражнение. Ще работите половинъ часъ, но като вдигате и слагате камънитѣ, вие възприемате електричеството и магнетизма, който тѣ съдържатъ. Когато сте неразположени, хвърлете нѣколко камъни надолу. Като ги хвърлите, вие възприемате енергията имъ и смѣняте състоянието си. Ще кажете, че е празна работа да хвърляте камъни. — Празна работа е, когато човѣкъ нищо не прави. Като хвърляте камъни, като ги мѣстите, вие придобивате практически знания, до които по другъ начинъ не можете да се домогнете. Запримѣръ, вие ще разберете, че нѣкои камъни не трѣбва да се мѣстятъ. Само природата има право да ги мѣсти.

Много знания има човѣкъ, но още много има да учи. Знаете ли, запримѣръ, каква числена стойность представя всѣка ваша мисъль, всѣко ваше чувство и желание? Знаете ли, каква форма иматъ тѣ? Нѣкои мисли иматъ праволинейна форма, други — елипсовидна, трети — квадратна и т. н. Отъ формата имъ сѫдите за тѣхния вѫтрешенъ смисълъ. Това е знание, което ще придобиете въ бѫдеще. Докато живѣятъ въ личния си животъ, хората сѫ далечъ отъ това знание. За да придобие вѫтрешно знание, човѣкъ трѣбва да живѣе въ душата си, т.е. да даде предимство на душата си предъ своитѣ лични изисквания.

Като сте дошли на планината, задачата ви е да се опознаете отблизо, да сте готови едни на други да си помагате. Кой какво казалъ, каква погрѣшка направилъ, не го сѫдете. Ако не можете да се помолите за него, и не можете да му дадете единъ добъръ съветъ, поне не го критикувайте. По този начинъ само се създаватъ здрави, приятелски отношения. Обичайте ближнитѣ си, помагайте имъ, за да ги освободите отъ вѫжетата, съ които сѫ вързани. Ако ги критикувате и мразите, безъ да съзнавате даже, вие завръзвате краката и рѫцетѣ имъ съ вѫжета. Следъ всичко това питате: Какво мислятъ хората за мене? — Ако завръзвате рѫцетѣ и краката имъ съ вѫжета, тѣ мислятъ лошо за васъ и не ви обичатъ. Ако ги развръзвате, тѣ мислятъ добре за васъ и ви обичатъ. Следователно, срещнете ли човѣкъ, на когото рѫцетѣ и краката сѫ вързани съ вѫжета, освободете го. Той всѣкога ще ви благославя. Опитайте се да вържете кучето, което е било на свобода, да видите, какво ще прави. То ще се хвърля, ще прави опити да ви ухапе — недоволно е. Всѣко живо сѫщество иска да бѫде свободно.

Следователно, новата философия на живота носи освобождение за хората. Като възприемате и прилагате тази теория, вие ще се развръзвате. Ако не сте вързани, ще внимавате, да не дойде нѣкой да ви върже. Когато сѫ свободни, хората живѣятъ въ пълна хармония и любовь. Дето и да отидатъ, въ планината или въ градоветѣ, навсѣкѫде виждатъ работата на Великия Божи Духъ. Въ нареждането на камънитѣ, въ водитѣ, които извиратъ, въ вѣтроветѣ — навсѣкѫде тѣ виждатъ Божия пръстъ. Не сѫ ли свободни, тѣ не виждатъ великата хармония въ живота и казватъ: И тука, и тамъ, навсѣкѫде оставаме неразбрани.

Като ученици, работете върху себе си, вие да разбирате хората, а не тѣ да ви разбиратъ. Какво ще бѫде положението на богатия, ако сиромаситѣ разбератъ, че той е богатъ? Единъ следъ другъ тѣ ще тропатъ на вратата му и ще искатъ пари: кой сто лева, кой двеста, кой хиляда лева. Дето се обърне, той ще чува единъ и сѫщъ разговоръ. Това еднообразие ще го умори, и най-после той ще бѫде принуденъ да остави касата си на разположение на беднитѣ, всѣки да взима, колкото му трѣбватъ. Когато човѣкъ доброволно даде касата си на разположение на беднитѣ, тя придобива свойството, сама да отпуща на всѣки човѣкъ такава сума, каквато въ дадения случай му е нужна. По този начинъ се избѣгватъ всѣкакви злоупотрѣбления.

Какво се иска днесъ отъ васъ? Най-малкото — да говорите само добри, положителни думи. Като видите нѣкой човѣкъ, намѣрете нѣщо добро въ него и говорете само за доброто. Ако видите нѣкой боленъ, мислете, че ще оздравѣе. Пратете му добри мисли и му кажете нѣколко насърдчителни думи. Добритѣ думи, които излизатъ отъ устата ви, внасятъ бодрость и сила въ самитѣ васъ. Като се рѫкувате съ нѣкого, пожелайте да бѫдете въ хармония съ него. Ако не постѫпвате по този начинъ, вие събирате суровъ материалъ за градежъ, туряте го на едно мѣсто, но нищо не можете да съградите. — Защо? — Нѣмате споителнитѣ материали, необходими при градежа на кѫщитѣ.

Прочетете днесъ трета глава отъ първо Послание къмъ Коринтянитѣ и размишлявайте върху нея. Въ тази глава има нѣщо общо между васъ и тия, на които е говорена. И вие се натъквате на чужди мисли и желания, съ които не знаете, какъ да се справите.

„Не знаете ли, че сте храмъ Божи, и Духъ Божи живѣе въ васъ“? (—16 ст.). — Нѣма по-велико благо за човѣка отъ това, да стане храмъ Божи, Духъ Божи да живѣе въ него и да се радва и благодари за всичко онова, което Богъ е създалъ и вложилъ въ него. Радвайте се, защото сте въ деня, въ който сте създадени. Той е шестиятъ день — петъкъ. Сѫботата е день на почивка, а недѣля — день на възкресение, на избавление отъ оковитѣ на ограничението и на смъртьта.

*

46. Лекция отъ Учителя, държана при

Седемтѣ рилски езера, на 1. августъ, 1930 г.

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×