Jump to content
Ани

1930_07_18 Обикновени, талантливи, гениални и светии

Recommended Posts

От "Закони на доброто"
24 лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 9-та година, т.II, (1929 г. - 1930 г.)
Първо издание, София, 1940 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Обикновени, талантливи,гениални и светии

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

— Въ истината е скритъ животътъ.

Въ какво се заключава силата на човѣка на физическия свѣтъ? Ако се зададе сѫщиятъ въпросъ за силата на човѣка въ умствения и въ сърдечния свѣтъ, какво ще отговорите? Силата на човѣка въ умствения свѣтъ се познава по неговитѣ мисли, въ сърдечния свѣтъ — по неговитѣ чувства и желания. — А въ физическия свѣтъ? — По неговитѣ постѫпки, по движенията, които прави. Знаемъ, обаче, че всички тѣла се движатъ. Науката изучава, отъ една страна, движенията на тѣлата независимо причинитѣ, които ги докарватъ въ движение. Въ този случай тя не се интересува отъ участието на ума въ това движение. Запримѣръ, казваме, че параходътъ се движи, часовникътъ се движи. Това е външната страна на въпроса. Като изучи външностьта на нѣщата, науката прониква навѫтре. Тя търси вече причинитѣ за движението на тѣлата и намира, че нѣкаква разумна сила се крие задъ тѣхъ. Тази разумна сила, именно, докарва тѣлата въ движение. Параходътъ се движи, защото има машини, създадени отъ човѣка — едно разумно сѫщество. Часовникътъ се движи по сѫщата причина. Самитѣ машини сѫ несъзнателни, но задъ тѣхъ се крие разумно, съзнателно сѫщество, което ги поставя въ движение. Като разсѫждавате по този начинъ, вие ще дойдете до заключението, че задъ всѣко явление въ природата се крие разумна сила.

Явява се въпросътъ, какъ се познава силната воля. — По нейнитѣ максимални прояви. Волята може да има максимални прояви, но за да бѫде силна, тя започва отъ най-малкитѣ величини. Запримѣръ, когато детето влиза въ първо отдѣление, то започва да пише чъртички, кукички, които нѣматъ никакво отношение къмъ него. То не знае, защо пише тия нѣща. Това сѫ несъзнателни движения на рѫката, но все пакъ волята се проявява чрезъ тѣхъ. Въ първо време участието на волята е несъзнателно. Когато кукичкитѣ и чъртичкитѣ се съединятъ, детето се запознава съ буквитѣ, къмъ които има вече съзнателно отношение. То знае, че тия букви ще му помогнатъ при четенето. Радва се то, защото волята му има по-голѣми и съзнателни прояви. Следъ това то започва да чъртае прави линии, ѫгли, които учительтъ свързва съ известни идеи. Запримѣръ, една права линия може да има различни значения. Тя представя движение по плоскость, по море и по височина. Въ тритѣ случая, движението ѝ се различава въ всички точки. Ако правата се движи по равнина, точкитѣ ѝ нѣма да срѣщатъ никакво съпротивление; ако се движи по море, съпротивлението между точкитѣ ѝ ще бѫде по-голѣмо; ако се движи нагоре, къмъ високъ планински връхъ, съпротивлението ще бѫде още по-голѣмо.

1930-07-18-19_fig1.png

Въ тритѣ случая волята прави различни усилия. При това, колкото по-разумни сѫ усилията, толкова по-разумна става и самата воля. Разумната воля заставя човѣка да мисли и да чувствува.

Казватъ, че човѣкъ е машина. Наистина, машина е човѣкъ, но съзнателна. Както хората се ползуватъ отъ машинитѣ, които тѣ сами правятъ, така и разумнитѣ сѫщества въ духовния свѣтъ се ползуватъ отъ мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на хората. Има мисли, чувства и действия, чийто смисълъ човѣкъ не знае. Обаче, сѫществата отъ духовния свѣтъ се ползуватъ отъ тѣхъ. Запримѣръ, две сѫщества С и Д, (фиг. 1) излизатъ отъ двата края на една права, движатъ се нагоре, по посока СЕ и ДF и образуватъ два ѫгла, съ които затварятъ една плоскость. Но защо отиватъ нагоре, какво ще излѣзе отъ тѣхното движение, и тѣ не знаятъ. Тѣ се движатъ, мислятъ, чувствуватъ и казватъ, че живѣятъ. Докато се движатъ, докато мислятъ и чувствуватъ, тѣ живѣятъ. Прекѫсне ли се мисъльта, чувствата и движението имъ, тѣ преставатъ да живѣятъ. Обаче, духовниятъ свѣтъ следи пѫтя на движението въ мислитѣ и чувствата на всѣко живо сѫщество и разумно го използува. Духовниятъ свѣтъ се интересува отъ чувствата на човѣка, а умствениятъ — отъ неговитѣ мисли.

Следователно, ако искате да изучавате живота въ неговата дълбочина, вие трѣбва да знаете, разумни ли сѫ вашитѣ мисли, чувства и постѫпки. Човѣкъ трѣбва да знае, че разумностьта на неговитѣ мисли, чувства и постѫпки се дължи на разумни сили, които действуватъ вънъ и вѫтре въ него. Докато е свързанъ съ тѣзи сили, той е разуменъ. Щомъ връзката се прекѫсне, той изгубва разумностьта си. Тогава волята на човѣка отслабва, а съ нея заедно отслабватъ мислитѣ и чувствата му. Значи, волята е свързана съ мислитѣ и чувствата на човѣка. Мнозина мислятъ, че човѣкъ може да действува, безъ да мисли и чувствува. Това е невъзможно. Волята е резултатъ, именно, на проява на мислитѣ и на чувствата. Безъ мисъль и чувства нѣма воля. Тъй щото, волята на човѣка трѣбва да бѫде не само силна, но и разумна, а това зависи отъ неговитѣ хармонични мисли и чувства. Чувствата и мислитѣ на човѣка трѣбва да бѫдатъ съсрѣдоточени къмъ общъ центъръ, а не разсѣяни. Каква сила ще проявятъ дъждовнитѣ капки, ако падатъ върху единъ сводъ? Всѣка капка ще падне и ще се пръсне по свода, безъ да развие голѣма сила. Обаче, ако тия капки падатъ въ вдлъбнатина, тѣ ще се събератъ на едно мѣсто и ще проявятъ силата си. Тѣ ще дадатъ тласъкъ на нѣщо, ще свършатъ нѣкаква работа. Като знаете това, стремете се да дадете на вашитѣ мисли и чувства обща посока на движение, да развиете разумна сила въ себе си, за да свършите нѣкаква работа

Мнозина казватъ, че иматъ цель въ живота. Цельта подразбира посока, направление. Да имашъ цель въ живота си, това значи, да отправишъ мислитѣ и чувствата си къмъ една посока, въ едно направление. Ако успѣешъ да направишъ това, волята ти ще бѫде силна и разумна. Не можешъ ли да отправишъ мислитѣ и чувствата си къмъ единъ общъ центъръ, ти ще имашъ не една цель, а много цели; мислитѣ и чувствата ти ще бѫдатъ разхвърляни. При това положение, ти самъ ще се чудишъ, защо не успѣвашъ. Казвашъ: Воля имамъ, а резултати нѣмамъ. Много естествено. Една воля имашъ. На кои мисли и чувства първо да служи тя? Когато раздѣли силитѣ си въ различни посоки, волята отслабва. На това разединяване на силитѣ ѝ се дължатъ неуспѣхитѣ въ миналия животъ на човѣка. Сегашната му задача е да концентрира силитѣ на мислитѣ и на чувствата си въ една посока, въ която да приложи волята си за придобиване на това, къмъ което се стремѣлъ въ миналото. Ще кажете, че за васъ е важенъ сегашниятъ ви животъ. Прави сте. Сегашниятъ животъ е реализиране на мислитѣ и желанията, които сте имали въ миналото. Този животъ подразбира още поставяне на нови мисли и желания, които ще се реализиратъ въ бѫдеще. Значи, настоящиятъ животъ е свързанъ съ миналото и бѫдещето, затова той е най-важенъ за васъ.

Миналото и бѫдещето на човѣка се свързватъ чрезъ настоящето. Въ духовния свѣтъ пъкъ миналото и бѫдещето се редуватъ. Вашето минало представя бѫдеще за други сѫщества. Вие стоите надъ тѣхъ, като нѣщо, къмъ което тѣ се стремятъ. Понеже сте минали презъ този пѫть, вие можете да имъ помогнете. Ще имъ кажете, презъ какви препятствия ще минатъ, какъ ще се справятъ съ тѣхъ и какви придобивки ще иматъ. Миналото на възвишенитѣ сѫщества, които стоятъ надъ васъ, представя вашето бѫдеще. Вие се стремите къмъ тѣхъ и ги питате, какво е вашето бѫдеще. Понеже сѫ минали по този пѫть, тѣ ви казватъ, какво ви предстои да минете и ви посочватъ методи, какъ да работите, за да се справяте разумно съ мѫчнотиитѣ си. Оттукъ вадимъ заключението: Човѣкъ може да помага на ближния си само тогава, когато той е миналъ презъ сѫщия пѫть, презъ сѫщитѣ опитности и мѫчнотии, презъ които ближниятъ му минава. Въ това отношение, трѣбва да бѫдете внимателни. Не взимайте за рѫководитель човѣкъ, който не е миналъ пѫтя, презъ който вие минавате. Който е миналъ презъ вашия пѫть и го изучилъ въ всичкитѣ му подробности, само той може да рѫководи; само той може да ви даде истинска, реална помощь.

Следователно, реални нѣща сѫ ония, които сѫ опитани и преживѣни, които сѫ сложили положителенъ отпечатъкъ въ съзнанието на човѣка. Ето защо, свободно можете да разчитате на онова, което възвишенитѣ сѫщества ви казватъ. Отдавна тѣ сѫ минали презъ вашия пѫть и сѫ го изучили. Каквото ви кажатъ, всичко се сбѫдва. Като знаете това, подчинявайте се на великитѣ закони, които управляватъ вашитѣ мисли и чувства. Избѣгвайте страничнитѣ влияния на дребни мисли и чувства, които внасятъ дисхармония въ вашия умственъ и сърдеченъ свѣтъ. Не можете ли да имъ се противопоставите, вие сами ще се спъвате. Ако сте художникъ, тѣ ще се отразятъ вредно върху картинитѣ, които рисувате; ако сте поетъ, тѣ ще се отразятъ върху поезията ви; ако сте музикантъ или пѣвецъ, тѣ ще се отразятъ върху гласа и свиренето ви. Пазете се отъ дребнави хора, отъ дребнави мисли и чувства, да не изпадате подъ тѣхното влияние. Тѣ сѫ подобни на магарешки тръне, на бодили и плѣвели, които прѣчатъ на цвѣтята и на житото да растатъ свободно. Очистете ума и сърдцето си отъ тѣхъ и вложете въ ума си такива мисли, въ сърдцето си — такива чувства и желания, които внасятъ потикъ къмъ великото и доброто въ свѣта.

Мнозина се оплакватъ, че работитѣ имъ не вървятъ добре, не успѣватъ, не виждатъ резултатитѣ на усилията, които правятъ. Това се обуславя отъ интенсивностьта, съ която работятъ. Запримѣръ, ако светията започне нѣкаква работа, ще я свърши за 24 часа, т.е. за единъ день. Гениятъ ще свърши сѫщата работа за 24 години, талантливиятъ — за 240 г., а обикновениятъ човѣкъ — за 2,400 г. Следователно, ако работишъ като обикновенъ човѣкъ, ще видишъ резултатитѣ на своята работа едва следъ 2,400 години. — Не мога да дочакамъ това време. — Работи тогава по-бързо, като талантливъ човѣкъ. — И 240 г. сѫ много. — Работи като гениаленъ. Ако и 24 години ти се виждатъ много, стани светия, да свършишъ работата си въ 24 часа и да се ползуватъ отъ своя плодъ още сѫщия день. Светията, гениятъ, талантливиятъ и обикновениятъ човѣкъ представятъ четири етапа на развитие, презъ които човѣкъ минава. Ако сте бързи въ доброто, ще имате резултатитѣ на светията. На което стѫпало и да се намирате, гледайте да не паднете. Падането и повдигането зависятъ отъ посоката на движението. Запримѣръ, за да се повдигне обикновениятъ човѣкъ, той трѣбва да се съветва съ талантливия; ако талантливиятъ иска да се повдигне, трѣбва да се съветва съ гения; гениятъ — съ светията, а светията — съ Учителя. Стане ли обратното, всѣки е осѫденъ на падане. Светията не може да се съветва съ гения. Ако иска, може да се поучи и отъ него, но ще забави хода на работата си; вмѣсто за 24 часа, той ще я свърши за 24 години. На сѫщото основание, гениятъ не може да се учи отъ талантливия, нито талантливиятъ — отъ обикновения. Човѣкъ трѣбва да върви въ възходеща степень на своето развитие, а не въ низходеща. Нѣкой иска да стане светия, да постигне всичко, което светията е придобилъ, да се изравни съ него. Той може да стане светия, но невъзможно е да се изравни съ него. Докато го стигне, светията е отишълъ нѣкѫде високо. Тъй щото, каквито усилия да проявяватъ хората, нѣма да дойде день, когато всички да се изравнятъ. Въ развитието на човѣчеството всѣкога ще сѫществуватъ четиритѣ етапа, презъ които хората трѣбва да минаватъ.

Казано е въ Писанието: „Невъзможнитѣ нѣща за човѣка сѫ възможни за Бога.“ — Какво означава този стихъ? — Ако човѣкъ следва разумнитѣ закони на живота, тази работа, за свършването на която се изисква дълъгъ периодъ отъ време, ще се свърши въ 24 часа. По този начинъ, кармата на хората може да се ликвидира въ кратко време, и животътъ имъ да се подобри. Прераждането, като условие за ликвидиране на кармата, има отношение къмъ обикновения човѣкъ, който свършва работата си за 2,400 г.; обаче, като се събератъ усилията на талантливия, гениалния и светията на едно мѣсто, тѣ могатъ да свършатъ сѫщата работа за единъ день. Въ това се крие силата на вѣрата. Казватъ: „Повѣрвай въ Господа Исуса Христа, за да бѫдешъ спасенъ ти и домътъ ти.“ Ония, които цитиратъ този стихъ, взиматъ механическата му страна. Ние имаме предъ видъ вѣрата на светията, на гениалния и на талантливия, които сѫ познали Бога и прилагатъ Неговитѣ закони. Само за тѣхъ времето се съкращава. Механическата вѣра включва съмнението. Ако вѣрвашъ въ физическия свѣтъ, въ астралния не вѣрвашъ; ако вѣрвашъ въ физическия и астралния, въ умствения не вѣрвашъ. Ако вѣрвашъ въ тритѣ свѣта, въ причинния не вѣрвашъ. Не, ще съединишъ четиритѣ свѣта въ едно, ще вѣрвашъ въ тѣхъ абсолютно. Това подразбира онази вѣра, безъ която не можешъ да угодишъ на Бога, или безъ която нищо не се постига. Вѣрата подразбира връзка съ ония възвишени, разумни сѫщества, които рѫководятъ сѫдбата на човѣчеството, на народитѣ, на обществата, на семействата и на всѣки човѣкъ отдѣлно.

Като знаете това, не се обезсърдчавайте. Мнозина се обезсърдчаватъ, че работитѣ имъ не ставатъ бързо, не виждатъ края имъ. Тѣ сѫ въ етапа на обикновенитѣ хора, на които работитѣ се свършватъ за 2,400 години. Нека направятъ едно малко усилие, да ускорятъ процеса на своето развитие, да дойдатъ въ положението на талантливия. Ако и при това положение не сѫ доволни, да се качатъ на стѫпалото на гения. Съ още едно усилие ще стигнатъ до светията. Добре е човѣкъ да се стреми къмъ възкачване, да ускори работитѣ си. Ако останете въ положението на обикновения човѣкъ, вие сте обикновени войници, които маршируватъ. Ако сте въ положението на талантливия, вие сте барабанчици, които оповестяватъ, какво трѣбва да се прави. Нито войницитѣ, нито барабанчицитѣ могатъ безъ фелдфебелъ, т.е. взводенъ, който дава направление на работата. Това е гениалниятъ човѣкъ. Най-после трѣбва да дойде капитанътъ, да извади сабята си, и всички да тръгнатъ следъ него. Това е светията, който има силата и властьта, да води хората при Бога.

Като се намѣрятъ предъ мѫчни задачи, хората отлагатъ решението имъ. Щомъ отлагатъ, тѣ сѫ въ положението на обикновенитѣ хора. Тѣ се свързватъ съ съзнанието на обикновенитѣ хора, които нѣматъ голѣми постижения. Какво ще бѫде положението на говедаря, който пасе говеда цѣли 2,400 години? Той ще научи живота на говедата, но нищо повече не може да постигне. Въ живота на говедата нѣма нищо особено. Следъ 2,400 г. говедарьтъ ще каже: Втори пѫть не ставамъ говедарь. Трѣбва ли човѣкъ да пасе говедата 2,400 години, за да дойде най-после до идеята, че и безъ него говедата могатъ да пасатъ трева и да пиятъ вода? Веднъжъ дошли до тази идея, бѫдете внимателни да не изпаднете въ сѫщото положение. Не уреждайте работитѣ на говедата. Оставете ги сами да пасатъ. Говедата представятъ обикновенитѣ човѣшки мисли, чувства и желания, които понижаватъ уровена на човѣка. Оставете ги сами да се справятъ въ живота. Вземете ли участие въ тѣхнитѣ работи, вие забавяте развитието си.

Младото поколѣние трѣбва да реши задачата, да се откаже отъ своитѣ говеда. Младиятъ трѣбва да вземе говедарската си тояга, говедарската си торбичка и да ги хвърли настрана, далечъ отъ себе си. Каже ли, че това ще стане въ бѫдеще, той самъ се спъва. Никакво отлагане! Въ бѫдеще всѣки трѣбва да си казва: Днесъ, или никога! Щомъ съмъ започналъ една работа, ще я свърша още днесъ. Започналъ съмъ я сутриньта, ще я свърша до вечерьта. Бѫдете като светията! Кажете си: Започвамъ работата си съ изгрѣването на слънцето и ще я свърша съ залѣзването. — Ами, ако не успѣя? Не допускайте въ ума си никаква отрицателна мисъль. Светията започва да работи и не мисли за неуспѣхъ. Той знае, че вечерьта работата трѣбва да бѫде свършена — нищо повече. Допуснете ли една отрицателна мисъль въ ума си, вие не можете да бѫдете светия. Ако не допускате нито една отрицателна мисъль въ ума си, вие сте свързани съ съзнанието на светията и ще свършите работата си така бързо, като него — отъ изгрѣвъ до залѣзъ слънце.

Правете опити въ това направление, да видите резултата на положителнитѣ мисли. Представете си, че нѣмате петь пари въ джоба си, а ви трѣбватъ 500 лева. Турете въ ума си мисъльта, че днесъ, отъ сутриньта до вечерьта, ще получите отнѣкѫде 500 лева и вижте, какво ще стане. Ако не допуснете нито една отрицателна мисъль или нито едно отрицателно чувство и съмнение въ сърдцето си, наистина, тия 500 лева ще дойдатъ отнѣкѫде. Обаче, влѣзе ли въ ума или въ сърдцето ви най-малкото съмнение, опитътъ остава безрезултатенъ — нищо нѣма да получите. Ако имате вѣрата на светията, паритѣ ще дойдатъ въ 24 часа; ако имате вѣрата на гения, паритѣ ще дойдатъ следъ 24 г.; ако имате вѣрата на талантливия, паритѣ ще дойдатъ следъ 240 г.; и най-после, ако имате вѣрата на обикновения човѣкъ, паритѣ ще дойдатъ следъ 2,400 г. Отъ васъ зависи, коя опитность да предпочетете.

Отличителната чърта на светията е, че той абсолютно изключва съмнението отъ своя умъ и отъ своето сърдце. Тази е причината, поради която работитѣ му ставатъ въ единъ день. Гениятъ допуща поне една отрицателна мисъль въ ума си, затова работитѣ му се извършватъ въ продължение на 24 часа. Кой не би намѣрилъ 500 лева въ единъ день, ако го заплашатъ съ наказание, или съ затворъ? Това значи, да вѣрвашъ въ Господа. Когато човѣкъ вѣрва въ Бога, дългиятъ периодъ отъ време се съкращава, и единиятъ часъ става приятенъ и съдържателенъ. Увеличишъ ли деня въ години, ти си допусналъ съмнението въ ума си.

И тъй, кое е сѫщественото въ живота? — Което се постига въ единъ день. Щомъ е така, работете съ кѫситѣ периоди. Прилагайте методитѣ на светията и на гения. Нѣкой не е доволенъ, че употрѣбилъ 24 години, докато свърши една работа. — Значи, той е работилъ съ ума на гения. Нека работи тогава съ ума на светията, да свърши работата си за единъ день. Причината се крие въ самия човѣкъ. Съ каквито срѣдства е работилъ, такива ще бѫдатъ и резултатитѣ отъ неговата работа.

Мнозина питатъ, защо трѣбва да вѣрватъ. Вѣрата е необходима за съкращаване на времето. Като вѣрвате, ще свършите работата си въ единъ день. Защо трѣбва да вѣрвамъ? — За да се излѣкувашъ въ единъ день. Ако се излѣкувашъ въ 24 години, ти си употрѣбилъ методитѣ на гения. Ако умрешъ, значи, ти си употрѣбилъ методитѣ на обикновения човѣкъ, вследствие на което много пѫти ще се раждашъ и прераждашъ. Вѣрата подразбира съкращаване на процеситѣ. Нѣкои казватъ, че е глупаво човѣкъ да вѣрва. Други питатъ, може ли да хвърчи човѣкъ, като вѣрва?— И това е възможно. Рибитѣ се превърнаха въ птици, следъ като повѣрваха, че могатъ да хвърчатъ. Единъ день, когато човѣкъ повѣрва, че може да хвърчи, ще стане ангелъ. Има хора, които сѫ повѣрвали въ това, и ангели сѫ станали.

Следователно, който иска да еволюира, трѣбва да приложи закона на вѣрата, като великъ Божественъ принципъ. Само тогава той ще разбере, че безъ вѣра не може да угоди на Бога, нито да очаква нѣкакви постижения.

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

— Въ истината е скритъ животътъ.

*

45. Лекция отъ Учителя, държана на

18. юлий, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×