Jump to content
Ани

1930_07_04 Освобождаване

Recommended Posts

От "Закони на доброто"
24 лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 9-та година, т.II, (1929 г. - 1930 г.)
Първо издание, София, 1940 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Освобождаване

T. м.

Чете се темата: „Предназначение на съня въ природата“.

Имате дробитѣ: 1/2 2/3, 3/4 и 4/5. Какъ сѫ образувани тия дроби? Кои сѫ причинитѣ за образуването имъ? Какво означаватъ тия дроби. Дробьта 1/2 показва, че цѣлото е раздѣлено на две части, отъ които мѫжътъ задържа едната половина за себе си, а другата половина дава на своята другарка. Дробьта 2/3 показва, че цѣлото е раздѣлено на три части: едната третина взима майката, втората — детето, а третата — бащата, който не се вижда. Присѫтствието на бащата въ дадения случай не се отбелязва. Дробьта 3/4 показва, че цѣлата единица е раздѣлена на четири равни части, отъ които първата четвъртъ се дава на майката, втората — на първото дете — на сина, а третата — на второто дете — на дъщерята. И въ този случай бащата не присѫтствува. Дробьта 4/5 показва, че цѣлата единица е раздѣлена на най-малки частици, на петинки, но ако вземемъ четири петинки, тази дробь излиза най-голѣма. Отъ четиритѣ дроби, 4/5 е най-голѣма. Като се приведатъ къмъ общъ знаменатель, тѣ се превръщатъ въ дробитѣ: 30/60, 40/60, 45/60 и 48/60. Значи, най-голѣма е последната дробь. Това показва, че привидно малкитѣ величини сѫ най-голѣми и даватъ тонъ на нѣщата. Малкитѣ величини въ природата сѫ подобни на запетаитѣ въ изреченията. Следователно, както чрезъ запетаитѣ се изяснява мисъльта въ изречението, така и съ малкитѣ величини се решаватъ трудни задачи. Предназначението на запетаята не е само за почивка, т.е. за спиране на нѣкои мѣста, но и за изясняване на мисъльта. Една запетая може да закачи човѣка на вѫжето, но може и да го освободи. Въ живота на човѣка има много запетаи. Едни отъ тѣхъ сѫ останали на мѣстата си, а други сѫ заличени, вследствие на което сѫ създали безпорядъкъ въ живота. За да се справите съ този безпорядъкъ, запетаитѣ трѣбва да се поставятъ на мѣстата си. Ще кажете, че и безъ запетаи може. Нѣкои пишатъ безъ запетаи и оставятъ нѣщата да се подразбиратъ. Нѣкога се подразбиратъ, а нѣкога — не. Щомъ нѣщо не се разбере, както трѣбва, може да се изопачи. Евреитѣ си служатъ главно съ съгласни букви. Тѣ пишатъ само съгласни, а гласнитѣ се подразбиратъ. Въ български езикъ, обаче, се пишатъ и гласни, и съгласни. Малки сѫ буквитѣ, могатъ да се пропуснатъ една-две букви. И безъ тѣхъ мисъльта се разбира. Въ математиката, обаче, пропусне ли се една малка величина, задачата се обърква. Ако въ дробьта липсва чъртичката, която отдѣля числителя отъ знаменателя, ние не знаемъ, какви сѫ даденитѣ числа, цѣли или дробни. Когато работите съ цѣли числа, вие имате една представа за нѣщата. Когато работите съ дробни числа, вие знаете, че тѣ сѫ получени при дѣление на цѣли числа; при това дѣление всѣкога има остатъкъ. Значи, дробьта подразбира остатъкъ отъ нѣщо цѣло. Сѫщевременно, дробьта е свързана съ дѣление на нѣщата. Само при дѣлението се получава остатъкъ, който се изразява въ видъ на дробь. Малкитѣ деца вървятъ по пѫтя на дробитѣ. Тѣ не признаватъ цѣлитѣ единици. Колко време бозае детето? — Докато се нахрани. Дали е минало часъ или по-вече, то не иска да знае. При това, не е опредѣлено, колко време — година, две или три, трѣбва да бозае детето. Ако майката е здрава, колкото повече време бозае детето, толкова по-добре. Забелязано е, че деца, които сѫ бозали две или три години, сѫ по-здрави. Здравото дете се развива по-добре, вследствие на което е по-умно. Здравиятъ човѣкъ е сѫщевременно добъръ. Забелязано е още, че лошевината на човѣка се дължи на анормалность въ него, външна или вѫтрешна. Тази анормалность е причина на нѣкакво болезнено състояние.

Какво е предназначението на болеститѣ? Когато нѣкое живо сѫщество злоупотрѣбява съ силитѣ, които му сѫ дадени, природата му изпраща болесть, съ която го ограничава. Като се види ограничено, то не може да прави погрѣшки. Значи, болестьта не е нищо друго, освенъ временно ограничаване свободата на човѣка, или на живитѣ сѫщества, изобщо. Неразположението, ограничаването не сѫ нищо друго, освенъ болезнени състояния. Като се натъкне на нѣкакво неразположение, човѣкъ е като боленъ: не му се иска да говори, никого не може да търпи и т. н. Той е въ положение на надута гайда. Ако отъ време на време гайдарджията не отпушва вречилото, гайдата ще се пръсне. Щомъ се надуе гайдата, хорото започва да се върти — движение става. Ето защо, когато сте недоволни, неразположени, използувайте състоянието си, да внесете движение въ себе си. Щомъ започнете да се движите, мисъльта ви ще се смѣни, а съ нея заедно ще се смѣни и състоянието ви.

Кой човѣкъ наричаме добъръ? — Една отъ проявитѣ на добрия човѣкъ е сладкото, музикално говорене. Като говори музикално, той внася разположение въ окрѫжаващитѣ. Говорътъ е музика. Колкото по-добъръ и разуменъ е човѣкъ, толкова по-музикално говори. Когато слушате нѣкой виденъ цигуларь, казвате, че цигулката му не свири, но говори. Значи, инструментитѣ, съ които хората въ миналото и днесъ си служатъ, не сѫ нищо друго, освенъ методи за разрешаване на мѫчни задачи въ живота. Всѣки инструментъ има началото си презъ известна епоха, въ известни народи, които сѫ го използували като методъ за работа, за решаване на нѣкои задачи. Цигулката и начинътъ, по който човѣкъ свири на нея, представя кръстътъ. Значи, като свири на цигулка, човѣкъ търси правиленъ методъ за разрешаване на страданията. Всички инструменти представятъ методи за работа. Единствениятъ инструментъ, който се обработва толкова повече, колкото повече се свири на него, е цигулката. — Какво показва това? — Това показва, че колкото повече даденъ методъ не губи силата и качествата си, а все повече се усъвършенствува, толкова по-цененъ е той. Този методъ е Божественъ. Човѣшкитѣ методи сѫ временни и нетрайни.

И тъй, като ученици, ще се учите, да различавате методитѣ, кой е човѣшки и кой природенъ, или Божественъ. Ако даденъ методъ остарява, ще знаете, че е човѣшки. Ако се усилва и подобрява, той е природенъ. Цельта на природата е да застави човѣка да работи. Всички хора нѣматъ еднакви желания, затова и методитѣ за постигането имъ сѫ различни. Обаче, за постигане на своитѣ желания, разумниятъ човѣкъ използува онази енергия, която природата е вложила въ него. Чрезъ тази енергия той трѣбва да реализира ония желания, които възвишенитѣ сѫщества сѫ посѣли въ съзнанието му. Между животнитѣ, хората и възвишенитѣ сѫщества — ангелитѣ, има неразривна връзка. Животнитѣ се ползуватъ отъ миналия животъ на хората, който тѣ сѫ посѣли въ тѣхното съзнание; хората се ползуватъ отъ миналия животъ на ангелитѣ, посѣтъ въ съзнанието имъ; ангелитѣ пъкъ се ползуватъ отъ миналия животъ на сѫществата, които стоятъ надъ тѣхъ. Следователно, върне ли се назадъ въ съзнанието си, човѣкъ влиза въ миналия си животъ и се свързва съ животнитѣ; върви ли напредъ, той отива къмъ своето свѣтло бѫдеще и се свързва съ ангелитѣ, чиито мисли и желания иска да реализира.

Време е вече хората да се откажатъ отъ своя миналъ животъ, отъ проявитѣ на животинското си естество, и да дадатъ ходъ на свѣтлитѣ и красиви мисли и желания въ себе си, останали въ наследство отъ възвишенитѣ сѫщества. Красивиятъ и чистъ животъ ще спаси човѣка. Чрезъ него той ще разреши своята карма и ще влѣзе въ новия животъ. Каквото посѣе човѣкъ, това ще пожъне. Сегашниятъ човѣкъ още не е оралъ и сѣлъ, както трѣбва. На физическия свѣтъ отчасти е изпълнилъ тази задача, но малко е работилъ въ полето на сърдцето и на ума си. Отсега нататъкъ той трѣбва да обработва тия полета, да ги разоре и посѣе, за да може въ близко бѫдеще да получи нѣкакъвъ плодъ.

Хората се нуждаятъ отъ нови методи за възпитание и самовъзпитание, отъ новъ моралъ и нови разбирания. Ако вървите по старитѣ методи, ще има затвори, наказания, сѫдене и т. н. Щомъ длъжникътъ ви не може да плати дълга си, ще го дадете подъ сѫдъ, ще го осѫдите на нѣколкогодишенъ затворъ. Какво се постига съ това? Дългътъ плаща ли се? Не се плаща. Защо не постѫпите по новъ начинъ? Извикайте длъжника при себе си и го питайте: Можешъ ли да платишъ дълга си? — Не мога. — Поне половината можешъ ли да платишъ? — Не мога. — Ами четвъртината? — Не мога. — Дай тогава полицата. Вземи полицата и я скѫсай. Кажи на длъжника си: Нека отъ мене да мине. Бѫди свободенъ! И тогава, като се срещнете втори пѫть съ своя длъжникъ, вие ще имате приятелски отношения.

Единъ господинъ, мой познатъ, ми разправяше една своя опитность. Той билъ адвокатъ и, за нѣкакво нарушение на единъ законъ, билъ осѫденъ на четиригодишенъ затворъ. До това време той гледалъ доста лекомислено на живота и при всички недоразумения билъ готовъ да се сѫди съ хората. Много отъ неговитѣ познати му дължали известни суми. Съ ония, които не изплащали дълга си на време, той постоянно се каралъ и водилъ дѣла. Като влѣзълъ въ затвора, започналъ да чете Евангелието. Едва сега той разбралъ, колко далечъ билъ отъ истинския животъ и често си мислѣлъ: щомъ излѣза отъ затвора, ще започна да живѣя по новъ начинъ. Дошълъ деньтъ на освобождаването му. Като се видѣлъ свободенъ, той решилъ да посети своитѣ длъжници и да оправи смѣткитѣ си съ тѣхъ. Отишълъ при единъ отъ тѣхъ и го за питалъ: Можешъ ли да платишъ дълга си? — Не мога. — Половината поне? — Не мога. — Четвъртината? — Мога. Той обиколилъ всичкитѣ си длъжници и нѣкѫде получилъ само четвъртината отъ дължимата му сума, нѣкѫде нищо, но скѫсалъ полицитѣ и ликвидиралъ съ тѣхъ. Щомъ ликвидиралъ правилно съ смѣткитѣ и задълженията си, гражданскитѣ му права се възстановили, и той станалъ свободенъ гражданинъ. Отъ този моментъ работитѣ му започнали да се нареждатъ добре. Той разбралъ вече, какво значи, да живѣешъ съ ближния си въ миръ.

Нѣкой не е готовъ да живѣе въ миръ съ своя ближенъ и, като не е готовъ да се справи съ положението си, той казва: Азъ ли съмъ най-лошиятъ човѣкъ въ свѣта? — Не си най-лошъ, но и най-добъръ не си. — Азъ ли съмъ най-глупавъ? — Но и най-разуменъ не си. Ако си истински ученъ и разуменъ, трѣбва да напишешъ една книга, отъ която да остане нѣщо на земята, а другото да занесешъ съ себе си на онзи свѣтъ. Всѣки човѣкъ трѣбва да има желанието да напише поне една книга, която да остане на земята за вѣчни времена. Ако това не става, по-добре нищо да не пише. Ако майката роди дете, за да умре следъ нѣколко години, по-добре да не ражда. Ако книгата, която си написалъ, не преживѣе вѣковетѣ, и ако детето не преживѣе родителитѣ си, това показва слабата страна на човѣка. Мисли, желания и постѫпки, които оставатъ следъ човѣка за вѣчни времена, показватъ, че той е работилъ съ природни или Божествени методи. Отъ дълголѣтието на мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на човѣка зависи и неговото здравословно състояние.

Хората се оплакватъ отъ страданията, но забелязано е, че, колкото повече страда човѣкъ, толкова е по-здравъ. Организъмътъ му се калява, и той става по-издръжливъ. Хора, които не сѫ страдали, още при първото страдание, или болесть, отпадатъ. Затова казватъ, че човѣкъ, когото мечка е газила, е здравъ. Онзи, който не е мачканъ отъ мечка, е слабъ, не издържа на болести и страдания. — Какво представя мечката въ живота? — Сѫдбата. Значи, който е газенъ отъ сѫдбата, става здравъ и издръжливъ. Който не е газенъ отъ сѫдбата, той е слабъ, хилавъ и лесно пада. Тъй щото, ако нѣкой не е страдалъ и боледувалъ, да не мисли, че е облагодетелствуванъ. Докато е на земята, човѣкъ трѣбва да боледува. Ако никакъ не е боледувалъ и му дойде една болесть, веднага ще го завлѣче. Ако често е боледувалъ, той се е калилъ, придобилъ е имунитетъ, вследствие на което организъмътъ му е станалъ устойчивъ. Следователно, страданията не сѫ нищо друго, освенъ методъ за каляване, за вѫтрешно самовъзпитание, за укрепване на мислитѣ и чувствата на човѣка. Какво лошо има въ това, ако учительтъ хване ученицитѣ си за рѫце и ги вкара въ класа? Какво лошо има въ това, ако Богъ ви хване за рѫце и ви заведе при себе си? Ако силниятъ ви хване за рѫце и ви поведе къмъ себе си, вие трѣбва да знаете, защо прави това.

Изобщо, като ученици, вие трѣбва да изучавате външнитѣ и вѫтрешни прояви на живота, да знаете причинитѣ имъ. Ако не изучавате живота по този начинъ, той ще изгуби смисъла си. Ще кажете, че признавате само добритѣ прояви въ живота. И лошитѣ прояви иматъ смисълъ, както и добритѣ. Животътъ се движи между два полюса — добро и зло. Важното е, да можете да се ползувате отъ тия две сили. Не е лошо, че сѫществува добро и зло. Лошо е, когато човѣкъ нито доброто може да реализира, нито злото може да използува. Запримѣръ, пияницата ходи отъ кръчма на кръчма, да пие. На една кръчма го биятъ, на втора, на трета сѫщо го биятъ, но той продължава да пие. На десеть кръчми го биятъ, пакъ пие. Какво е научилъ той отъ злото? Нищо не е научилъ. Да го биятъ единъ пѫть и да научи нѣщо отъ боя, то е на мѣсто. Обаче, десеть пѫти да го биятъ и да не научи урока си, казваме, че този човѣкъ не е способенъ, не може да се ползува отъ уроцитѣ на живота. По отношение на изпитанията, животнитѣ по-лесно се възпитаватъ.

Единъ господинъ отглеждалъ въ градината си охлюви и правилъ опити, да види, доколко сѫ чувствителни и съобразителни въ живота. Понеже охлювитѣ лазѣли по цѣлата градина, той поставилъ като препятствие на пѫтя имъ една електрическа жица. Какво забелязалъ? Като дохождали до жицата, презъ която минавалъ електрически токъ, ония, презъ които токътъ минавалъ, веднага отстѫпвали назадъ. Той турялъ знакъ върху тия, които опитали вече тока и забелязалъ, че втори пѫть тѣ не посмѣли да се приближатъ до жицата. Всички, които впоследствие се докосвали до жицата, били отъ неопитнитѣ, т.е. за пръвъ пѫть се докосвали до тока. Нито единъ отъ паренитѣ охлюви не пристѫпилъ втори пѫть до жицата. Съ този опитъ той се увѣрилъ, че охлювитѣ иматъ паметь и избѣгватъ изпитанието, на което веднъжъ се натъкнали. Охлювътъ е по-благоразуменъ отъ човѣка въ това отношение, че не изразходва енергията си напразно. Понеже човѣкъ е богатъ на енергия, изразходва я безразборно. Той не знае, че за всѣка енергия, която му е дадена, природата държи смѣтка. Тя го кредитира въ всички случаи, но каквото дава, пише въ тевтеръ. Единъ день човѣкъ ще плаща за неправилното и неразумно изразходване на енергията. Тя е Божествена енергия и трѣбва да се използува разумно. Колкото повече придобива човѣкъ отъ тази енергия, толкова по-добре за него, но разумно трѣбва да я използува. Когато заставятъ човѣка да плаща за неразумното използуване на енергията си, за направенитѣ дългове, той плаче, страда, моли се да му простятъ. Той казва: Тежка е кармата ми!

Какво нѣщо е кармата? — Законъ за възмездие. Всички дългове, които човѣкъ прави, трѣбва да ги плати, и то наложително. Докато яде и пие, човѣкъ не мисли. Щомъ дойде плащането, тогава започва да плаче и да се моли, да го отмине горчивата чаша.

Христосъ дава примѣръ, какъ може да се плати кармата. Единъ царь ималъ единъ слуга, който му дължалъ десеть хиляди таланта. Въ деня, въ който трѣбвало да плати дълга си, слугата се явилъ при господаря си и започналъ да плаче, да се моли да отложи срока на плащането. Най-после царьтъ му казалъ: Прощавамъ всичкия ти дългъ. Иди да работишъ и да бѫдешъ разуменъ, да не правишъ нови дългове. Какво направилъ после този слуга? Едва излѣзълъ отъ дома на господаря си, той срещналъ единъ свой съслужитель, който му дължалъ само сто пенязи хваналъ го за врата и започналъ да го души. да му плати дълга си. Длъжникътъ падналъ. на колѣне и почналъ да се моли, да плаче, да отложи срока на плащането. Кредиторътъ, обаче, останалъ неумолимъ, далъ подъ сѫдъ длъжника си и го турилъ въ затвора. Като чулъ за това, царьтъ извикалъ първия си слуга и му казалъ: Азъ ти простихъ цѣлия дългъ отъ десеть хиляди таланта. Не можа ли и ти да простишъ на брата си 150-тѣ пенязи, които ти дължи?

Каква поука можемъ да извадимъ отъ този примѣръ? Законътъ за прощаването гласи: Всичко, което Богъ прощава, и човѣкъ трѣбва да прости. На когото Богъ прощава, и човѣкъ трѣбва да е готовъ да прости. На когото Богъ не прощава, и човѣкъ не трѣбва да прости. Ако Богъ прости на нѣкого, а човѣкъ не му прости, затворътъ чака онзи, който не е готовъ да прощава. Прощавайте, за да прощаватъ и на васъ. Както Богъ постѫпва къмъ васъ, така постѫпвайте и вие къмъ другитѣ. Човѣкъ не може да прощава съ такъвъ широкъ замахъ, както Бога, но може да прощава въ размѣритѣ на своитѣ възможности. Ако не можешъ да простишъ десеть хиляди таланта, можешъ да простишъ 150 пенязи. Достатъчно е човѣкъ да прощава въ размѣра на своитѣ възможности, за да следва пѫтя къмъ Великия животъ. Не е въпросъ само за прощаването. Богъ иска ние да не грѣшимъ. Грѣхътъ, погрѣшкитѣ сѫ вметнати нѣща въ живота. Тѣ не сѫществуватъ въ съзнанието на Бога. Той иска отъ насъ съзнателна и разумна работа, да се развиваме правилно, за да се усъвършенствуваме. Земята е голѣма, има мѣсто и работа за всички. Сега ще учите, ще работите, ще правите опити, да се приготвите за високитѣ служби, които ще ви се дадатъ въ бѫдеще. Ако нѣкой пита, защо трѣбва да учи и да работи, той не е още кандидатъ за бѫдещата висока служба.

Това сѫ бѫдещи проекти, за които днесъ не можете да мислите. За васъ е важна задачата на деня, какво днесъ можете да направите. Ще кажете, че трѣбва да се живѣе. — Трѣбва да се живѣе, но разумно. Да живѣешъ разумно, това значи, да знаешъ, кѫде да туряшъ запетаи и точки, а разбърканитѣ да поставишъ на мѣстата имъ. Малки сѫ точкитѣ и запетаитѣ, но, поставени на мѣсто, тѣ оправятъ работитѣ.

Човѣкъ трѣбва да се познава, да изучава линиитѣ на лицето си, да знае, какъ е работилъ въ миналото си и какво му предстои въ бѫдеще. Ако лицето му има правилни чърти, а челото е добре развито, това показва, че и той е работилъ върху себе си, но и ангелитѣ сѫ работили върху него. Тѣ сѫ влѣли нѣщо свое въ него, вследствие на което сѫ оформили лицето му. Това наричаме приливъ на ангелския животъ въ човѣшкия. Човѣкъ пъкъ оставя нѣщо отъ себе си въ животнитѣ. Това, което за човѣка е отливъ, за животнитѣ е приливъ. И това, което за ангелитѣ е отливъ, за човѣка е приливъ. Значи, между животнитѣ, хората и ангелитѣ има непреривна връзка. Миналото на човѣка е отливъ, а бѫдещето приливъ. Той трѣбва да използува тѣзи две сили въ природата, отъ една страна, да се справя съ недостатъцитѣ, които носи отъ миналото, а отъ друга, да се стреми къмъ възможноститѣ на бѫдещето. Запримѣръ, отслабването на паметьта се дължи на миналия животъ на човѣка, който е изопачилъ чувствата си. Неестественитѣ чувства ставатъ причина за отслабване на паметьта. Като ялъ и пилъ много, човѣкъ придобилъ едно отрицателно качество — лъжата. Който много яде и пие, много лъже. Значи, произходътъ на лъжата се крие въ яденето.

Казано е въ Битието, че Адамъ и Ева сгрѣшиха, когато ядоха отъ забранения плодъ. Тѣ не знаеха, какво нѣщо е лъжа, грѣхъ. Обаче, щомъ ядоха отъ забраненото дърво, тѣ прибѣгнаха къмъ лъжата, да се оправдаятъ. Тѣ се извиниха съ змията, но не признаха, че искаха да станатъ голѣми, като Бога, затова ядоха отъ плодоветѣ на забраненото дърво. Ева каза, че змията я излъгала. Адамъ пъкъ се оправда съ Ева. За да се освободи отъ лъжата, човѣкъ трѣбва да се справи съ храната, съ начина на храненето. Има храни, които внасятъ лъжата въ човѣка. Като знаете това, правете изборъ въ хранитѣ, които ви се даватъ. Ядете ли безразборно, непремѣнно ще дойдете до лъжата. Докато изчистите съзнанието си отъ лъжата, вие трѣбва да бѫдете безпощадни къмъ нея. Хванете ли лъжата въ себе си, веднага я извадете навънъ и я питайте, защо лъже. Разгледайте я научно, отде иде тя, каква цель има и т. н. Ако започне да се оправдава, не я извинявайте. Докато не даде обещание, че нѣма да ви посещава повече, ще я държите гладна. Това значи: не затваряйте очитѣ предъ лъжата въ себе си. Не я защищавайте. Бѫдете строги, както къмъ лъжата, така и къмъ всички погрѣшки. Сгрѣшишъ ли, не се извинявай, но изправи погрѣшката си. Може никой да не те е видѣлъ, когато си грѣшилъ — това нищо не значи. Ако никой не те е видѣлъ, че грѣшишъ, изправи погрѣшката си така, че пакъ никой да не те види. Погрѣшкитѣ представятъ неустойчива материя, която лесно се разлага и вкисва. Щомъ се вкисне, започва да мирише. Приятно ли ви е да миришете?

Преди две хиляди години единъ отъ старитѣ евреи поканилъ Христа въ дома си и Му казалъ: „Давамъ половина отъ имането си на беднитѣ. Каквато пакость и да съмъ причинилъ на хората, каквото съмъ имъ изялъ и изпилъ, ще го върна четирикратно“. Христосъ отговорилъ: „Днесъ стана спасението на този домъ.“ Постѫпете и вие като този старъ евреинъ. Не се извинявайте, че сте млади и зелени, че на стари години ще живѣете добре. Не, още сега хванете брадата на стария човѣкъ въ себе си и го разтърсете добре, да се проясни съзнанието му. Ако младиятъ въ васъ грѣши, хванете го за косата и го разтърсете. Младиятъ въ човѣка е жената, а стариятъ — мѫжътъ. Следователно, хванете жената за косата, а мѫжътъ — за брадата и ги разтърсете добре, да се откажатъ отъ лъжата и грѣха.

Като ученици, работете върху сърдцето и ума си, да развивате мекота и сила. Мекотата е въ състояние да разтопи и най-коравия камъкъ. Да бѫде човѣкъ мекъ, това не значи, че е баба. Мекотата е велико качество. Мекиятъ човѣкъ може да влияе и на най-суровия. Обаче, пристѫпите ли къмъ суровия съ строгость, нищо нѣма да постигнете. Мекотата е подобна на водата, която полива растенията и смекчава и най-твърдата почва. Докато си мекъ, т.е. докато имашъ вода въ себе си, ти можешъ да влияешъ на хората благотворно. Изгубишъ ли мекотата си, нищо не можешъ да постигнешъ. Като знаете това, стремете се да придобивате мекота, съ която да работите, като съ мощно орѫжие.

Като говоря по този начинъ, това не значи, че въ единъ моментъ можете да станете светни или гении. Ако можете да обработите дарбитѣ си, да станете талантливи, това е достатъчно. Ако можете да се освободите абсолютно отъ лъжата, която е залегнала дълбоко въ душата ви, това е достатъчно. Преди да се освободи отъ лъжата, човѣкъ трѣбва да я види, защото често той си служи съ нея несъзнателно. Отворете широко очитѣ си, да виждате и най-малкитѣ прояви на лъжата, които наричатъ „бѣли лъжи“. Нѣкой казва, че безъ бѣла лъжа не може. Не е така. Който съзнателно работи върху себе си, той не си позволява и бѣла лъжа. Разбира се, първо човѣкъ се освобождава отъ голѣмитѣ лъжи и постепенно отива къмъ малкитѣ. Ако не можете да се освободите отъ голѣмитѣ лъжи, отъ малкитѣ още по-мѫчно ще се освободите. Човѣкъ трѣбва да бѫде герой, да се освободи отъ лъжата.

Кой човѣкъ е истински герой? — Истински герой е онзи, който всѣкога говори истината. По-голѣмъ герой отъ него нѣма. Да говоришъ истината, това не значи, да се самоосѫждашъ. Да говоришъ истината, това значи, да я изповѣдашъ така, както е въ тебе написана, безъ никакво оправдание или извинение. Нѣкой се опитва да каже истината, защо направилъ нѣкаква погрѣшка, но бърза да се оправдае. Това не е изповѣдь. Въ тази изповѣдь нѣма никаква истина. Който взима отговорностьта върху си, Богъ го благославя. Започне ли да казва, че всички хора лъжатъ, и той лъже, това не е изповѣдь, нито изнасяне на истината.

Следователно, искате ли да бѫдете герои, говорете истината. Човѣкъ може да бѫде герой поне веднъжъ въ живота си. Съ написване на своята „Изповѣдь“, Толстой прояви геройство. Нѣма по-голѣмо геройство отъ това, да изнесе човѣкъ истината съ всичкото си смирение. Да говоришъ истината, това значи освобождаване. Кажешъ ли истината, приемешъ ли я като рѫководно начало въ живота си, всички несгоди, противоречия, нещастия изчезватъ. Всичко отрицателно въ живота отстѫпва предъ истината. Тя е положителна величина, която претопява всички отрицателни нѣща. Да работишъ съ истината, това значи, да познавашъ алхимията и нейнитѣ закони. Докато дойде до истината, човѣкъ минава презъ голѣма борба. И Толстой мина презъ голѣма борба, но предпочете истината предъ всичко друго. Отъ този моментъ той влѣзе въ нова фаза на живота.

Сега и на васъ казвамъ: Бѫдете герои за истината! Нѣма по-щастливъ моментъ въ човѣшкия животъ отъ този, да бѫде герой за истината, да постави истината на първо мѣсто въ живота си. Това значи, да е придобилъ пълно освобождаване, да е дошълъ до прага на възкресението.

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

— Въ истината е скритъ животътъ.

*

43. Лекция отъ Учителя, държана на

4. юний, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×