1930_06_27 Превръщане и съпоставяне

[Ани]

От "Закони на доброто"
24 лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 9-та година, т.II, (1929 г. - 1930 г.)
Първо издание, София, 1940 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание
 

Превръщане и съпоставяне

Т. м.

Изпѣ се музикалната тема върху думитѣ: Работа, хармония и мисъль.

Тема за следния пѫть: „Предназначението на съня въ природата“.

Можете ли да заставите ситиятъ да яде? Ако е въпросъ за ядене, гладниятъ всѣкога е готовъ да яде.

Нека трима души напишатъ на дъската по една единица. Други трима да напишатъ по една двойка. Когато нѣколко души напишатъ едно и сѫщо нѣщо на дъската или на листъ, написаното се различава. Тритѣ единици сѫщо се различаватъ. Втората единица е поставена по-низко отъ първитѣ две. Първата единица пъкъ е малко пречупена, което показва, че условията ѝ сѫ неблагоприятни. Както единицитѣ, така и двойкитѣ, написани отъ тримата души, се различаватъ.

Оттукъ вадимъ заключението: Природата, която съгражда човѣшкото тѣло, при всички случаи внася известно разнообразие. Тя гради все човѣшки кѫщи — тѣлата имъ, но тѣ се различаватъ едно отъ друго. Устата на нѣкои хора е малка, а на други — голѣма. Малката уста показва, че природата разполага съ малко материалъ. При направа на голѣмата уста, природата разполага съ повече материалъ, вследствие на което се проявява щедро. Тази е причината, поради която тия хора сѫ щедри на думи, т.е. много говорятъ. Чешма, която има широкъ отворъ, пуща изобилно вода. Ако отворътъ на чешмата е малъкъ, водата тече слабо. Нѣкои хора иматъ тънки вежди, други — дебели. И това различие се дължи на вѫтрешни причини въ човѣка. Очитѣ на нѣкои хора сѫ малки, а на други — голѣми. Причината на това се крие въ часа на раждането. Хора, които сѫ родени вечерь, при малко свѣтлина, иматъ голѣми очи. Ония, които сѫ родени презъ деня, при много свѣтлина, иматъ малки очи.

Различието между хората сѫществува не само въ външнитѣ имъ чърти, но и въ тѣхния вѫтрешенъ животъ. Запримѣръ, единъ човѣкъ има силно желание да постигане нѣкаква идея, а у другъ нѣкой желанието за сѫщата идея е слабо, или почти го нѣма. Причината за силното или слабо желание на човѣка къмъ нѣщо, се обуславя отъ закона за съответствие между нѣщата. Желанията на човѣка, силни или слаби, сѫ необходими като методи за неговото самовъзпитание. Чрезъ желанията си той изучава силитѣ на своя организъмъ, съ които работи. Може ли пѣвецътъ да пѣе, ако не знае законитѣ на пѣнието, както и музикалнитѣ тонове? Може ли музикантътъ да свири, ако не знае мѣстата на нотитѣ въ своя инструментъ? Може ли човѣкъ да мисли право, ако не познава законитѣ на мисъльта?

Какъ познавате, кои мисли и думи сѫ добри? Думата „обичь“ добра ли е? Мисъльта, която е скрита въ тази дума, добра ли е? Това се познава по резултатитѣ, които обичьта произвежда. Запримѣръ, каква мисъль се крие въ вълка, когато изяжда овцата отъ обичь. Значи, мисъльта, скрита въ обичьта на вълка къмъ овцата, не е добра. Стремежътъ на вълка къмъ овцата е отрицателенъ. Той се стреми къмъ нея, за да я изяде. Ето защо, като ученици, вие трѣбва да анализирате мислитѣ, чувствата и желанията си, да видите, какви сили се криятъ въ тѣхъ, добри или лоши, положителни или отрицателни. Външно тѣ могатъ да изглеждатъ добри; важно е, какво се крие въ тѣхъ. Желанието на вълка е положително, той иска да се нахрани. Резултатътъ отъ желанието му е отрицателенъ. Вълкътъ отнема живота на сѫщество, което не принадлежи на него. Ще кажете, че вълкътъ обича овцата, има разположение къмъ нея и е свободенъ да я изяде. Обаче, обичьта на вълка къмъ овцата събужда омраза и негодуване въ овчаря, който се счита господарь на овцата. Вълкътъ се чуди, защо овчарьтъ го преследва. Той си казва: Овчарьтъ коли овцетѣ и ги яде, и азъ ги нападамъ съ сѫщата цель. Защо него не преследватъ, а мене преследватъ? Причината за омразата на овчаря къмъ вълка се дължи на сблъскването на две еднакви желания. Следователно, когато две еднакви желания се срещнатъ въ единъ и сѫщъ човѣкъ или въ двама, тѣ се отблъскватъ. Отблъскването на еднороднитѣ желания произвежда омраза, негодуване; споръ и т. н. Като знаете това, бѫдете внимателни въ желанията си. Преди да желаете нѣщо, вгледайте се въ себе си и помислете, ваше собствено желание ли е то, или принадлежи на други. Ако принадлежи на други, откажете се отъ него.

Сега се явява въпросътъ, какво трѣбва да прави вълкътъ съ своето желание да яде овце? Какъ трѣбва да си въздействува? Ако сте запалили огънь въ стаята си направо на пода, колкото и да е слабъ, има опасность дъскитѣ да изгорятъ. Въ първо време огъньтъ е слабъ, но може да се усили и да произведе пожаръ. Какво трѣбва да се направи тогава? — Да се изгаси. — Съ какво? — Съ вода? — По другъ начинъ не може ли? — Да се покрие съ нѣщо, за да се отстрани прииждането на въздухъ, който е причина за горенето. — Както виждате, съ огъня лесно се справяте, но какъ ще се справите съ едно силно желание, което е по-страшно отъ огънь? Запримѣръ, желанието на вълка да яде овце е огънь, който силно гори. Какъ ще се справи вълкътъ съ това желание? Само единъ начинъ има — той трѣбва да стане овца. За да се превърне на овца, вълкътъ трѣбва да познава законитѣ за превръщането. Щомъ стане овца, той ще пасе трева. При това положение, желанието му, да яде овце, естествено ще изчезне. Ако вълкътъ не може да стане овца, тогава овцата трѣбва да стане вълкъ. Вие знаете, че вълкъ вълка не яде. —Възможно ли е това? — Възможно е. Има вълци, които могатъ да се превърнатъ на овце. Има овце, които могатъ да станатъ вълци.

Често се говори за нѣкого, че е вълкъ въ овча кожа. Щомъ има вълци въ овча кожа, има и овце въ вълча кожа. Какво разбирате подъ думитѣ „вълкъ въ овча кожа, или овца въ вълча кожа“? Това се отнася до ония характерни чърти на човѣка, които сѫ залегнали дълбоко въ неговата природа, вследствие на което никакво външно възпитание, никакви условия не могатъ да ги измѣнятъ. Вълкътъ всѣкога си остава вълкъ, и овцата — овца. Ако поставите вълка при благоприятни условия, може да го облѣчете въ овча кожа и да мине за овца. Обаче, една малка промѣна на условията го заставя да прояви своето вълче естество. И овцата можете да облѣчете въ вълча кожа, но, при най-малката промѣна на условията, тя проявява овчето си естество. Значи, щомъ се пробуди съзнанието на човѣка и започне разумно да работи, той може да се освободи отъ вълчия си характеръ. Това наричаме вие законъ за смѣна, за превръщане на енергиитѣ, на състоянията въ човѣка. Ако не познава този законъ и не може да го прилага, човѣкъ никога не би се освободилъ отъ ония стари и лоши навици на миналото, които ставатъ причина да го наричатъ вълкъ, облѣченъ въ овча кожа.

Какво разбирате подъ думата „смѣна или превръщане“? Да смѣнишъ едно състояние съ друго, това значи, ако имашъ отрицателно желание, отрицателна мисъль, или отрицателно чувство, да ги смѣнишъ съ положителни. Ако веднъжъ сте опитали отрицателнитѣ мисли, чувства и желания, не ги повтаряйте. Природата не търпи еднообразие. Даже и положителнитѣ мисли и желания не трѣбва да се повтарятъ. Всѣко повтаряне ги отслабва и разредява. Обичашъ една дреха, или едно ядене — не ги повтаряй често. За да не се втръсватъ нѣщата, човѣкъ трѣбва да прилага закона за превръщането. Само глупавиятъ човѣкъ опитва едно и сѫщо желание по нѣколко пѫти. Въ известно отношение хората спазватъ закона за превръщането, но, вмѣсто полза, тѣ си причиняватъ вреда. — Защо? — Защото този законъ е свързанъ съ закона за съпоставяне. Човѣкъ трѣбва да съпоставя нѣщата и да знае, при какви случаи може да ги смѣня. Запримѣръ, нѣкоя жена, за да не изпадне въ еднообразие, се облича по нѣколко пѫти на день — сутринь, на обѣдъ и вечерь. Тя иска да има поне три костюма за смѣняване. Ако тази жена е разумна и знае да съпоставя нѣщата, тя ще се съобрази съ материалното положение на мѫжа си и съ свободното си време. Не съпоставя ли нѣщата, тя ще разруши дома си. Ще кажете, че това се прави за чистота. Чистотата се подържа и по другъ начинъ.

Съвременнитѣ хора казватъ, че човѣкъ трѣбва да яде, да се храни съ разнообразна храна, за да живѣе. Вѣрно е, че човѣкъ трѣбва да яде, но какво да яде? Ако става въпросъ за пчелата, тя се храни съ медъ. Вълкътъ се храни съ месо, овцата — съ трева. Съ какво се храни човѣкъ? Природата е строго разпредѣлила, кой съ какво трѣбва да се храни. На човѣка е опредѣлила да се храни съ прѣсна, чиста храна, която мѫчно се разлага. Кухнята на съвременнитѣ хора е неестествена. Тя се отклонила отъ кухнята на природата, вследствие на което хората сѫ изложени на различни заболявания и страдания. Единъ день, когато тѣ се свържатъ съ разумната природа и се подчинятъ на законитѣ ѝ, тя ще даде на всѣко живо сѫщество, каквото то желае. Природата знае, какъ да дава, какъ да задоволява желанията на всички живи сѫщества. Сѫществува законъ въ природата, споредъ който, иска ли нѣкой нѣщо, тя задоволява желанието му. Обаче, едно условие е нужно при изпълнение на този законъ: Който дава, трѣбва да знае, какъ да дава. Ако не знаешъ, какъ да давашъ, ти причинявашъ вреда на ближния си. Ако пъкъ взимашъ насилствено, ти вършишъ престѫпление. И ако давашъ насилствено, безъ да ти искатъ нѣщо, безъ да иматъ нужда отъ него, ти пакъ вършишъ престѫпление. Следователно, даването трѣбва да става свободно и съ любовь.

Като ученици, вие трѣбва да разбирате законитѣ за смѣна и съпоставяне на нѣщата. Когато се яви нѣкое животинско състояние въ васъ, вие трѣбва да знаете, какъ да го смѣните. Въ естеството на човѣка е да се проявяватъ и животински желания, но той трѣбва да бѫде буденъ, да не имъ се подава. Ако при дадени условия вълкътъ може да се справи съ нѣкое свое желание, колко по лесно човѣкъ може да се справи съ своитѣ животински желания. Изобщо, вълкътъ обича да яде овце, но ако срещне болна овца, той я побутне оттукъ-оттамъ и се отказва отъ желанието си. Въ този случай, той предпочита да яде корени, отколкото болна овца. Човѣкъ трѣбва да разбира външнитѣ условия и вѫтрешнитѣ възможности въ себе си, за да се справи съ действуващитѣ сили въ природата. Запримѣръ, желанията на човѣка сѫ резултатъ на известни природни сили. Сѫщевременно тѣ сѫ желания на много сѫщества, а не на единъ човѣкъ. Нѣкой човѣкъ иска да превъзмогне желанията си изведнъжъ. Докато е свързанъ съ тия сѫщества, той има сѫщитѣ желания, каквито и тѣ иматъ. Единъ день, когато разреши правилно връзкитѣ и отношенията си съ тия сѫщества, той ще бѫде свободенъ отъ тѣхнитѣ желания.

Съвременниятъ човѣкъ още не е господарь на желанията си. Запримѣръ, нѣкой иска да се откаже отъ месоядството, а не може. — Защо? — Защото е свързанъ още съ теченията на месоядството. Когато излѣзе отъ тия течения, той може да стане вегетарианецъ. При това положение, растителната храна се отразява благотворно върху организма.

Човѣкъ не може да се освободи отъ едно свое желание, докато мисли, че то му е необходимо. Ако не може да го реализира, той страда, мѫчи се. Такова е положението на човѣка, който минава отъ физическия свѣтъ въ духовния. Докато е на земята, той яде всичко, каквото пожелае. Много естествено. Той има уста, езикъ, зѫби, стомахъ, може да яде. Обаче, като замине за онзи свѣтъ, той оставя физическото си тѣло на земята, а занася съ себе си желанията: иска да яде, не може. Като види, че не е подготвенъ за условията на духовния свѣтъ, той започва да се мѫчи. Ще дойде день, когато ще се нагоди на новитѣ условия, но ще мине време. Значи, за реализиране на едно желание се изискватъ съответни условия. Такъвъ е законътъ и на физическия, и на духовния, и на Божествения свѣтъ. Невъзможно е човѣкъ да реализира желанията си, ако нѣма съответни условия за това. Можете ли да бѫдете гениаленъ, ако не отговаряте на условията за това? Обикновениятъ човѣкъ има мастило, перо, хартия, както и гениалниятъ, но не може да напише една гениална мисъль. Той нѣма вѫтрешни условия за проявяване на гения.

Представете си, че единъ човѣкъ иска да бѫде богатъ, другъ нѣкой — ученъ, трети — силенъ. Който иска да бѫде богатъ, трѣбва да носи богатството си безъ умора. Ще кажете, че ще дойде нѣкой да ви помогне. Не, богатиятъ трѣбва самъ да носи богатството си. Готовъ ли е той да носи, напримѣръ, 25 милиона лева на гърба си? Учениятъ трѣбва самъ да носи книгитѣ си. Силниятъ трѣбва самъ да носи инструментитѣ, съ които е развилъ силата си. Ако богатиятъ не може самъ да носи богатството си, ако учениятъ не може самъ да носи книгитѣ си и силниятъ — орѫжията си, нито богатиятъ е истински богатъ, нито учениятъ — истински ученъ, нито силниятъ — истински силенъ. Силниятъ носи земята на гърба си самъ, безъ никаква чужда помощь. Силенъ въ мисъльта си е онзи факиръ, който сѣда на единъ камъкъ всрѣдъ гората и така концентрира мисъльта си къмъ една опредѣлена идея, че и най-свирепитѣ животни минаватъ край него, безъ да го засегнатъ. Той мисли за реалностьта на живота, който прави човѣка доволенъ отъ всичко.

Всички хора искатъ да постигнатъ нѣщо, което да ги направи доволни. Кое е това нѣщо, и тѣ не знаятъ. Че имъ липсва нѣщо, което може да ги направи щастливи, всички съзнаватъ това. Обаче, кое е това нѣщо? Да е богатство, не е — всички хора сѫ богати. На човѣка е дадено такова богатство, което не може да се сравни съ нищо друго въ свѣта. — Кое е това богатство? — Животътъ. На човѣка е дадено богатство, знание, сила, обичь, въпрѣки това той е недоволенъ. — Защо? — Той търси онова, което е загубилъ. — Какво е загубилъ? — Една дума. Щомъ намѣри загубената дума, той става щастливъ. — Кога ще я намѣри? — Когато намѣри Учителя. Ще кажете, че има много учители въ свѣта. — Единъ е Учительтъ, който носи загубената дума. Всѣки, който се нарича Учитель, безъ да носи загубената дума, или не е учитель, или е обикновенъ учитель. Казвате: Като познаваме Бога и Му служимъ, не можемъ ли да намѣримъ загубената дума? — Можете, но познаването и служенето на Бога е непреривенъ процесъ. Най-малкото прекѫсване на този процесъ води човѣка въ кривъ пѫть. Какво познаване е това, ако днесъ познавашъ Бога, а на другия день не Го познавашъ? Какво служене е това: днесъ Му служишъ, на другия день се отказвашъ отъ Него?

Като ученици на живота, вие трѣбва да търсите загубената дума. Щомъ я намѣрите, вие сте се домогнали до ключа на живота. Който е намѣрилъ тази дума, той прилага правилно законитѣ за превръщане и съпоставяне на нѣщата. Той знае, на какво разстояние да поставя предметитѣ предъ очитѣ си, за да вижда ясно. На какво разстояние предъ очитѣ си поставяте книгата, която четете? И колко време трѣбва да я държите? Книгата се поставя на такова разстояние, да виждате ясно. При това, ще я държите предъ очитѣ си, докато четете отъ нея. Щомъ свършите четенето, ще я затворите и ще я турите настрана, далечъ отъ себе си. Всѣка мисъль, всѣко чувство, всѣко желание иматъ опредѣлено мѣсто. Измѣните ли мѣстата имъ, турите ли ги по-близо или по далечъ, отколкото трѣбва, вие нарушавате естествения ходъ на нѣщата. Временно можете да ги приближите къмъ себе си, докато ги изучите. После ще ги поставите на мѣстата имъ. Не постѫпвате ли така, вие сами си създавате противоречия.

Следователно, да възприемете една мисъль, това значи, да я проучите, обработите и следъ това да я поставите на нейното мѣсто. Да проявите едно желание, това значи, да изучите неговия характеръ и произходъ, да го облагородите и да го поставите на мѣстото му. Да направите една добра постѫпка, това значи, да реализирате единъ плодъ, който да съдържа обработената мисъль и облагороденото желание и следъ това да я поставите на пѫтя, който природата ѝ опредѣлила. Да поставяшъ всѣко нѣщо на своето мѣсто, това значи, да си разрешилъ правилно една отъ труднитѣ задачи на живота. Това е задача на възпитанието и на самовъзпитанието. Казваме въз-питание. Думата „питание“ започва съ буквата „П“ — узрѣлъ плодъ, който е готовъ вече да падне на земята. Буквата „Т“ показва, че, за да узрѣе плодътъ, човѣкъ трѣбва да мине презъ известни противодействия. Буквата „А“ означава бременность. Значи, който се храни, т.е. възприема, трѣбва да израсте, да цъвне, да завърже и да узрѣе. За да мине презъ тѣзи процеси, човѣкъ трѣбва да е бремененъ съ нѣкаква идея.

И тъй, да се самовъзпитава човѣкъ, това значи, да работи съ една отъ великитѣ науки. Самовъзпитанието е музика, хармония. Който не може да се самовъзпитава, той е дошълъ до онази дисхармония, която нарушава естественитѣ процеси въ живота му. Той постоянно се оплаква, че това нѣма, онова нѣма и самъ се трови. — Защо? — Не знае, какъ да съпоставя нѣщата. Изпаднете ли въ безпаричие, поставете срещу него живота и вижте, кое бихте предпочели. Каквито несгоди и мѫчнотии да имате, поставете предъ тѣхъ живота. Имате ли животъ, здраве и сила, всичко ще преодолѣете. Животътъ, даденъ на човѣка, е надъ всички блага, надъ всички временни постижения. За предпочитане е да бѫдешъ сиромахъ, невежа, но здравъ и пъленъ съ животъ, отколкото богатъ и ученъ, но да изгубишъ живота. Като живѣе, сиромахътъ може да стане богатъ, невежиятъ — ученъ. Обаче, ако отнематъ живота му, всичко пропада — и знание, и богатство, и слава. Казано е въ Писанието; „Блажени нищитѣ духомъ“. — Защо? — Защото привидно тѣ нѣматъ нищо, а въ сѫщность всичко притежаватъ.

Като ученици на Великата Школа на живота, отъ васъ се иска любовь къмъ Бога и къмъ истината. Докато не любите Бога, вие нѣмате животъ въ себе си; докато не обичате истината, не можете да бѫдете свободни. Въ каквото положение и да се намирате, бѫдете готови да си кажете истината първо на себе си, да не се самозаблуждавате, да не се самоизлъгвате. Не затваряйте очитѣ си предъ истината. Каквато погрѣшка и да направите, изповѣдайте се предъ себе си. Не закривайте погрѣшката си. Щомъ се изповѣдате, вие се освобождавате. Изповѣдването на човѣка предъ истината наричаме покаяние или освобождаване. Бѫдете готови да казвате истината първо на себе си. Щомъ постигнете това, никой не е въ състояние да ви обиди, да отнеме мира и равновесието на вашата душа. Който е придобилъ истината, той е господарь на себе си. Никой не е въ състояние да му отнеме свободата. И да го лъжатъ, той не се лъже. Единъ пѫть може да се излъже, но втори пѫть не се лъже. Понѣкога се оставя да го лъжатъ, но самъ никога не лъже. За предпочитане е да те лъжатъ, отколкото да лъжешъ; да те обиратъ, отколкото ти да обирашъ хората; да страдашъ, отколкото да причинявашъ страдания. Който лъже, краде, убива и причинява страдания на ближнитѣ си, всѣкога губи. Когото лъжатъ, крадатъ, измѫчватъ, той всѣкога печели.

И тъй, ако сте слаби, не се обезсърдчавайте; ако сте невежи, не се обезсърдчавайте; ако сте сиромаси, пакъ не се обезсърдчавайте. Вземете примѣръ отъ житното зърно, което е малко, но храни цѣлъ свѣтъ. То прави слабия силенъ, неучения — ученъ, сиромаха — богатъ. И най-малкитѣ мисли, чувства и желания сѫ въ състояние да повдигнатъ човѣка. Тѣ носятъ въ себе си силата на житното зърно. Приемете малкитѣ житни зрънца, посадете ги въ земята, обработвайте ги съ радость. Тѣ ще ви дадатъ плодъ стократно.

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

— Въ истината е скритъ животътъ.

*

42. Лекция отъ Учителя, държана на

27. юний, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.