Jump to content
Ани

1930_06_13 Методи за самовъзпитание

Recommended Posts

От "Закони на доброто"
24 лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 9-та година, т.II, (1929 г. - 1930 г.)
Първо издание, София, 1940 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Методи за самовъзпитание

T. м.

Каква разлика има между числата 12 и 21, 13 и 31, 14 и 41? Сборътъ отъ числата на 12 и 21 е три, но разликата между тѣхъ е съ деветь единици. Сборътъ отъ числата на 13 и 31 е четири, но тѣ се различаватъ едно отъ друго съ 18 единици. Сборътъ отъ числата на 14 и 41 е петь, но разликата между тѣхъ въ количествено отношение е 27. Въ числото 12 на първо мѣсто стои единицата, което показва, че тя заповѣдва. Въ 21 на първо мѣсто е двойката. Значи, двойката заповѣдва. Ако числата 12 и 21 представятъ човѣшки домове, въ първия домъ мѫжътъ управлява, а въ втория — жената.

Като изучавате числата, виждате, че всѣко число съдържа въ себе си известенъ брой единици. Това е външната страна на числата. Тѣ иматъ и своя вѫтрешна страна, която природата старателно крие отъ окото на обикновения човѣкъ. И животътъ има две страни: външна и вѫтрешна. Що се отнася до външната страна на живота, мнозина я разбиратъ, но вѫтрешната страна — малцина я познаватъ. Задъ всѣко число природата е поставила нѣщо, което открива само на разумнитѣ. На обикновенитѣ хора тя представя числата само като количествени величини.

Като не разбиратъ законитѣ на живота, хората се морализиратъ едни други, но, въпрѣки това, не се изправятъ. — Защо? — Не знаятъ, какъ да се морализиратъ. Да морализирате човѣка, това значи, да му помогнете, безъ да го изложите, безъ да накърните неговото достоинство. Въ единъ анекдотъ изъ руския воененъ животъ се разправя, какъ постѫпилъ генералъ Кутузовъ съ единъ отъ своитѣ офицери. Последниятъ ималъ обичай да стои дълго време въ сутринния си халатъ и така се явявалъ предъ войницитѣ. Това било известно на генерала. Една сутринь той посетилъ полка, дето служилъ въпросниятъ офицеръ, и го заварилъ въ сѫщото положение: въ халатъ и съ чашка кафе въ рѫка. Генералътъ се приближилъ къмъ офицера, поздравилъ го любезно и казалъ: Моля, разведете ме въ частьта си, да видя, какъ вървятъ работитѣ. Понеже нѣмалъ време да облѣче формата си, офицерътъ се принудилъ да изпълни моментално желанието на генерала. Той станалъ отъ стола си и тръгналъ съ генерала на обиколка. Минало цѣлъ часъ, когато офицерътъ, заедно съ генерала, се върнали на мѣстото, отдето тръгнали. Генералътъ се сбогувалъ съ офицера, безъ да каже дума за облѣклото му, и пожелалъ втори пѫть да дойде на прегледъ. Какви сѫ били съображенията на генерала, да се разхожда цѣлъ часъ съ офицера, за това могатъ да се дадатъ различни тълкувания. Важенъ е резултатътъ отъ тази обиколка. Отъ този день офицерътъ никога не се явявалъ предъ войницитѣ си въ халатъ.

Въ раненъ утриненъ часъ младъ войникъ се разговаря съ млада, красива мома. Въ това време минава полковникътъ и вижда, че войникътъ не го поздравява. Той му извиква: Войникъ, защо не козирувашъ? Стреснатъ отъ гласа на полковника, войникътъ се обръща, застава предъ командира, безъ да каже нѣщо. Веднага момата пристѫпва къмъ полковника и спокойно отговаря: Той бѣше съ лице къмъ мене, разговаряхме се, затова не ви видѣ.

Питамъ: Право ли е постѫпилъ Кутузовъ? — Право е постѫпилъ. — Право ли е постѫпила момата, която защитила войника? — И тя постѫпила право. Тя била интелигентна мома. Като разбрала, че войникътъ ще бѫде наказанъ, тя го защитила, за да намали наказанието му. — Защо полковникътъ не отговорилъ нищо на момата? Той можа да ѝ каже, че не е нейна работа, да се меси въ задълженията на войника. Въ лицето на момата полковникътъ позналъ дъщерята на неговия генералъ. Явява се въпросътъ: отъ уважение къмъ генерала ли отстѫпилъ полковникътъ, или отъ уважение къмъ момата? Ако бѣхте вие на мѣстото на Кутузова, какъ щѣхте да постѫпите? Добре е постѫпилъ Кутузовъ. Той приложилъ единъ отъ методитѣ на природата. Когато имате нѣкакъвъ недостатъкъ, природата ви хваща за рѫка и ви разхожда известно време, докато съзнаете недостатъка си. Следъ това ви връща на мѣстото, отдето ви е взела. Природата е разумна, не изобличава човѣка, но го изправя.

Каква поука можете да извадите отъ двата примѣра, които ви дадохъ: за Кутузовъ, който се разхождалъ съ офицера по цѣлия лагеръ, и за войника, който се разговарялъ съ генералската дъщеря? Това сѫ два примѣра, които много рѣдко се случватъ. Едва ли ще се случи втори пѫть на главнокомандуващъ армията генералъ, да се разхожда по цѣлия лагеръ съ офицеръ, облѣченъ въ халатъ. Едва ли ще се случи втори пѫть, войникъ да се разговаря съ генералска дъщеря. И офицерътъ, и войникътъ сѫ изложени предъ началствата си. Ако нѣкой отъ васъ се намѣри въ едно отъ дветѣ трудни положения, кое бихте предпочели: да бѫдете въ положението на офицера съ халата, или на войника, който се разговаря съ генералската дъщеря? За предпочитане е положението на войника, защото момата се застѫпва за него, а офицерътъ нито самъ може да се оправдае, нито другъ нѣкой се застѫпва за него. И въ двата примѣра има нѣщо за подражаване. Постѫпката на Кутузова е благородна. Той даде единъ урокъ на офицера, безъ да го изобличи. И въ постѫпката на генералската дъщеря има нѣщо благородно. Тя взе отговорностьта на войника върху себе си и го защити предъ полковника.

Примѣритѣ, които ви дадохъ, сѫ ценни, като образци, за отношенията между хората. Като мислите върху тѣхъ, можете да спрете вниманието си върху постѫпката на Кутузова, върху положението на офицера съ халата и върху заключенията, които войницитѣ си вадятъ, когато гледатъ, какъ Кутузовъ и тѣхниятъ ротенъ се разхождатъ изъ лагера. Въ втория примѣръ има пакъ три положения: положението на генералската дъщеря, на войника и на полковника. Всѣки човѣкъ може да изпадне въ едно отъ тѣзи шесть положения и трѣбва да знае, какъ да постѫпи. Когато човѣкъ изпълнява известна служба, трѣбва да бѫде внимателенъ, да не дава лошъ примѣръ на окрѫжаващитѣ. Ако е началникъ, той трѣбва да знае, кога и какъ да прави забележки на своитѣ подведомствени. Мислите ли, че офицерътъ, който се разхождалъ съ Кутузова, си позволилъ втори пѫть да се явява предъ войницитѣ си въ халатъ?

Да се върна къмъ числата, съ които започнахъ лекцията. Казахме, че въ числото 12 единицата е на първо мѣсто. Значи, тукъ управлява принципътъ на мисъльта — разумниятъ принципъ. Въ домъ, дето разумностьта управлява, ще се чува само философия. Всички ще говорятъ за наука, за музика. Всички ще учатъ, ще пѣятъ и свирятъ и ще говорятъ върху това, което правятъ. Въ числото 21 управлява двойката — принципътъ на сърдцето, т.е. на чувствата. Въ такъвъ домъ ще се говори за благодеяния, за ядене и пиене, за всичко, което се отнася до чувствата. Всѣко число носи известенъ родъ енергии въ себе си, които влияятъ върху човѣка и го заставятъ да работи. Ако нѣкое дете се роди презъ месецъ декемврий, при пълнене на луната, то ще бѫде заставено да мисли. Умътъ ще работи въ него повече отъ чувствата, защото е родено зимно време, въ студа. Студътъ е едно отъ неблагоприятнитѣ условия въ живота. Тия условия, именно, заставятъ човѣка да мисли. Чрезъ мисъльта той разрешава и най-мѫчнитѣ си задачи. Ако нѣкое дете се роди презъ месецъ май, чувствата ще взематъ надмощие. Това дете ще чувствува повече, а ще мисли по-малко. Месецъ май е отъ благоприятнитѣ месеци презъ годината. Той разполага повече къмъ музика, пѣсень, ядене и пиене. Както месецитѣ декемврий и май представятъ влиянието на два противоположни рода енергия, такова нѣщо представятъ числата 12 и 21.

Числата, съ които работимъ, сѫ живи. Щомъ е така, не е безразлично, дали ще работите съ числото 12 или 21. Тѣзи числа съдържатъ едни и сѫщи цифри, но мѣстата имъ сѫ промѣнени. Съ промѣна на мѣстата имъ, става промѣна въ гамата и въ енергиитѣ, които действуватъ въ тѣхъ. Не е безразлично, дали едно дете е родено въ домъ, дето играе роля числото 21. Въ първия случай, бащата има надмощие, а въ втория — майката. Следователно, въ първия случай детето, което се роди въ този домъ, ще прилича на баща си и по умъ, и по характеръ. Въ втория случай, то ще прилича на майка си. Сборътъ отъ цифритѣ и на дветѣ числа е три. Значи, резултатътъ е единъ и сѫщъ. Това показва, че човѣкъ трѣбва да реши задачитѣ на живота си, независимо отъ това, дали ще ги решава по пѫтя на ума, или по пѫтя на сърдцето. Има известна разлика при решаване на задачитѣ по пѫтя на ума отъ тия, които се решаватъ по пѫтя на сърдцето. Важно е, обаче, задачитѣ да бѫдатъ решени. Запримѣръ, въ дома на числото 12 дохожда единъ беденъ човѣкъ. Какъ ще постѫпятъ съ него? Ще му дадатъ съветъ, какъ да подобри положението си, за да излѣзе отъ беднотията. Ако сѫщиятъ човѣкъ отиде въ дома 21, тамъ ще му помогнатъ материално: ще му дадатъ пари, хлѣбъ, нѣкоя стара дреха. Кой домъ е постѫпилъ по-разумно? И двата дома могатъ да постѫпятъ разумно, и двата могатъ да постѫпятъ неразумно. Ако въ дома 12 му дадатъ добъръ съветъ и отъ сърдце, постѫпката е разумна. Ако само го морализиратъ, постѫпката не е разумна. Въ дома 21 могатъ да му дадатъ необходимата подкрепа за деня, а могатъ да му дадатъ голѣма сума, съ която да го спънатъ.

Има случаи въ живота, когато една дума произвежда такъвъ резултатъ, както и най-голѣмата помощь, дадена съ любовь. И обратно, има думи, които могатъ да разрушатъ човѣка. Тѣ сѫ подобни на бомбитѣ.

Две деца намиратъ едно малко, тънко вѫженце, закачено нѣкѫде. Тѣ се радватъ, че могатъ да си поиграятъ съ него. Вадятъ кибритъ отъ джоба си и го запалватъ. Въ този моментъ, край тѣхъ минава единъ възрастенъ човѣкъ и, като вижда, какво правятъ децата, веднага прерѣзва вѫжето. Децата се чудятъ, защо този човѣкъ имъ разваля играта и започватъ да се сърдятъ. Възрастниятъ не счита за нужно да се извинява предъ тѣхъ. Той нѣма време даже да имъ обяснява, защо постѫпи така. Вѫженцето, което тѣ запалиха, е фитилъ на бомба, която е заровена близо нѣкѫде. Тѣ не виждатъ бомбата, не разбиратъ, какво може да произлѣзе отъ тѣхната игра. После той имъ разказва, какво нѣщо е бомба, какъ действува тя, и тѣ се успокояватъ. Добре постѫпилъ този човѣкъ. Той спасилъ децата отъ едно нещастие.

Сега и на васъ казвамъ: Не си играйте съ фитила на бомбитѣ, нито съ самитѣ бомби. Тѣ сѫ огънь, отъ който можете да пострадате. Съ други думи казано: Не си играйте съ думи, които могатъ да експлодиратъ. Ще кажете, че има невинни думи, като вѫженцето на фитила. Наистина, невинни и безопасни сѫ тия думи, но ако не сѫ свързани съ бомби. Щомъ се свържатъ съ бомба, тѣ ставатъ опасни и причиняватъ голѣми нещастия. Силата на думитѣ, съ които си служите, се познава отъ резултата, който тѣ произвеждатъ. Понеже не знаете, какъвъ ще бѫде крайниятъ резултатъ на думитѣ, съ които си служите, вие трѣбва да бѫдете внимателни, какво ще кажете и какъ ще го произнесете.

Въ природата сѫществува моралъ, който има отношение къмъ всички сѫщества въ живота и въ природата. Той е еднакво валиденъ за всички живи сѫщества. Човѣшкиятъ моралъ е валиденъ само за хората, а моралътъ на природата — за всички сѫщества. Този моралъ не прави изключение за никого. Той е еднакво задължителенъ за всички живи сѫщества. Никой не може да избѣгне отъ отговорность предъ морала на разумната природа.

Казвате: Какво отношение иматъ къмъ насъ Кутузовъ, офицерътъ съ халата, полковникътъ и войникътъ? Колкото и да ви се виждатъ далечни тѣзи примѣри отъ васъ, тѣ иматъ отношение къмъ вашитѣ прояви. Кутузовъ представя природата, която хваща човѣка и го развежда въ полето на собствения му животъ и му показва погрѣшкитѣ. Когато човѣкъ не постѫпва правилно съ ближнитѣ си, природата ще го хване за рѫка, ще го заведе настрана и ще го научи, какъ трѣбва да постѫпва. Въ втория примѣръ момата е природата, а полковникътъ — ученикътъ. Природата се застѫпва за онеправдания, а на ученика дава единъ добъръ урокъ. Въ третия примѣръ, съ дветѣ деца, природата се проявява чрезъ възрастния, чрезъ неговата разумность. Той предпазва децата отъ резултата на тѣхния опитъ. Всички хора — възрастни, млади и деца, иматъ детински желания. Всички обичатъ да правятъ опити, но за повечето отъ тѣхъ не сѫ готови. Тази е причината, поради която много отъ опититѣ свършватъ съ експлозия.

Днесъ ви дадохъ три примѣра — за Кутузова, за полковника и за възрастния, който спаси децата, да мислите върху тѣхъ, да видите, какъ се проявява разумностьта въ човѣка. Въ положението на кого отъ тримата бихте желали да бѫдете? Всички ще искате да бѫдете въ положението на онзи, който спасява децата. Правете преводи, да видите, на какво можете да уподобите генерала, офицера, полковника, момата, войника, децата и възрастния човѣкъ. Запримѣръ, момата може да се уподоби на съвѣстьта въ човѣка, а момъкътъ — на сърдцето. Момата го успокоява, казва му да не се страхува — нѣма да бѫде наказанъ. Въ този случай, момата е защитница на момъка. Много примѣри има въ живота, които могатъ да се използуватъ при самовъзпитанието на човѣка.

Ще изнеса още единъ примѣръ. Представете си, че момъкъ и мома се разговарятъ. Момъкътъ е добре облѣченъ, съ нови дрехи, представя се за богатски синъ. Въ това време единъ човѣкъ се приближава къмъ момъка и му казва: Господине, моля, платете си дрехитѣ. Този човѣкъ е търговецътъ, отъ когото момъкътъ си купилъ дрехи, но забавилъ съ изплащането. Момата веднага запитала търговеца: Колко струватъ дрехитѣ? — Петь хиляди лева. — Заповѣдайте, вземете тѣзи петь хиляди лева, които азъ дължа на момъка. Търговецътъ благодарилъ и продължилъ пѫтя си. Следъ това момата казала на момъка: Сбогомъ, днесъ заминавамъ за странство. Повече нѣма да ме видите.

Какво разбирате подъ думата „самовъзпитание“? Да се самовъзпитава човѣкъ, това значи, да си представи мислено всички положения, въ които животътъ може да го постави, и да бѫде готовъ да се самопожертвува. Човѣкъ може да се намѣри въ положението на Кутузова, на офицера въ халата, на неговитѣ войници. Отъ друга страна, той може да се намѣри въ положението на полковника, на генералската дъщеря и на войника, или въ положението на търговеца, на момъка и на момата. Търговецътъ можеше да извика момъка настрана и да му каже, да си плати дълга. Обаче, той му казва това направо, безъ да го извика настрана. Защо постѫпва така. Какво има предъ видъ? Той иска да изложи момъка предъ момата, да го застави да му плати? Съ това той постига цельта си: и двамата се засрамяватъ. Момата изважда отъ джоба си петь хиляди лева, дава ги на търговеца, но следъ това се раздѣля съ момъка.

Следователно, като си представи всички положения, въ които може да изпадне, човѣкъ трѣбва да знае, какъ да постѫпва, и то най-разумно, съ най-малки противодействия и недоразумения. При каквото положение да се намира, човѣкъ трѣбва да се справя разумно. Това значи методъ на самовъзпитание. По този начинъ, именно, човѣкъ може да възпита ума, сърдцето и волята си. Още съ ставането си отъ сънь, човѣкъ трѣбва да предвижда, какво може да му се случи презъ деня, за да вземе предварително мѣрки. Човѣкъ неизбѣжно ще мине и презъ доброто, и презъ злото, защото сѫ поставени на пѫтя му, като условия за растене и за самовъзпитание. Като четете, или ви разказватъ случки отъ живота, виждате, че тѣ иматъ двояко въздействие върху васъ: добро, или лошо. Разумниятъ се ползува отъ всички случаи на живота, а неразумниятъ— не може. Благороднитѣ и добри постѫпки действуватъ благоприятно върху човѣшкия характеръ и самовъзпитание. Запримѣръ, следъ защитата на момата предъ полковника, последниятъ започналъ да става по-мекъ и внимателенъ къмъ войницитѣ си.

Следователно, каквото и да ви се каже за човѣка, не бързайте да се произнасяте и да критикувате. Има кой да възпитава човѣка. Ако самъ не се възпита, природата ще го възпита. Всѣки човѣкъ е поставенъ при условия да се огледа и възпита. Все ще се намѣри нѣкой да ви даде единъ добъръ урокъ, отъ който да се поучите. Не е лошо, че грѣши човѣкъ. Лошо е, когато не изправя грѣшкитѣ си и не се учи отъ тѣхъ. Добрата страна на погрѣшкитѣ се заключава въ това, че чрезъ тѣхъ човѣкъ познава себе си, познава ближния си и се отнася снизходително къмъ всѣки, който грѣши. Не е въпросъ да се поощряватъ погрѣшкитѣ, но не сѫдете грѣшния, падналия и слабия. Човѣкъ понѣкога грѣши, безъ да иска. Той е попадналъ на хлъзгава почва, дето падането е неизбѣжно. Обикновениятъ човѣкъ се учи отъ своитѣ погрѣшки, а мѫдрецътъ — отъ грѣшкитѣ на другитѣ.

Примѣритѣ, които изнесохъ въ днешната лекция, представятъ методи, съ които природата си служи при възпитанието на човѣка. Разумниятъ човѣкъ ги използува за самовъзпитанието си.

За следния пѫть нека всѣки отъ васъ изнесе три примѣра отъ живота: единиятъ примѣръ да бѫде подобенъ на този съ Кутузовъ и офицера, вториятъ — на полковника и генералската дъщеря, а третиятъ — на момата, която платила дрехитѣ на момъка. Ако не можете да дадете такива примѣри, не правете опита, който децата направили съ вѫженцето на бомбата. Избѣгвайте опити, на които краятъ води къмъ нещастие. Направите ли такъвъ опитъ, молете се да дойде възрастниятъ и разуменъ човѣкъ съ ножчето си, да прерѣже вѫженцето, преди още бомбата да е избухнала. Като видите, че рѣже вѫжето, не се сърдете, че се бърка въ работитѣ ви. Той ви спасява отъ нещастие. Благодарете му, че прерѣзва вѫженцето. Следователно, видите ли, че започнатата работа не върви, или дойде нѣкой да ви попрѣчи, не роптайте. Щомъ работата ви не върви, това показва, че невидимиятъ свѣтъ ви препятствува, за да ви избави отъ едно голѣмо зло. Десеть пѫти да развалятъ работата ти, не съжалявай. За предпочитане е да прерѣжатъ вѫженцето на твоя опитъ, отколкото да го оставятъ да изгори, и бомбата да избухне. Запримѣръ, нѣкой следва по медицина, но работата му не върви. Навсѣкѫде срѣща прѣчки: въ изпититѣ пропада, другаритѣ му не го обичатъ. Той се чуди, защо става така. — Много естествено. Медицината не е за него. И да свърши по медицина, той не може да бѫде полезенъ на хората. За да не страда повече, предварително прерѣзватъ вѫженцето на неговия опитъ. Другъ следва по богословие, но не му върви. — Защо? — Нѣкой прерѣзалъ вѫженцето му. Човѣкъ трѣбва да се заеме съ тази работа, която е опредѣлена за него. Това значи, да върви въ правия пѫть на доброто. Кога ще стигне до него, не е важно. Важно е човѣкъ да постигне цельта на своя животъ. — По кой пѫть се стига къмъ цельта? — По мекия пѫть, т.е. по пѫтя на разумностьта.

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

— Въ истината е скритъ животътъ.

*

40. Лекция отъ Учителя, държана на

13. юний, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×