Jump to content

1930_06_06 Основна мисъль


Ани

Recommended Posts

От "Закони на доброто"
24 лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 9-та година, т.II, (1929 г. - 1930 г.)
Първо издание, София, 1940 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Основна мисъль

— Само проявената Божия Любовь, само проявената Божия Мѫдрость, само проявената Божия Истина носятъ пълния животъ.

Чете се темата: „Влиянието на свѣтлината върху човѣшкия организъмъ“.

Тема за следния пѫть: „Влиянието на човѣшката мисъль“.

Хората си задаватъ въпроси, на които не могатъ да отговорятъ. — Защо не могатъ да си отговорятъ? — Защото сѫ отвлѣчени, т.е. мѫчни въпроси. Запримѣръ, какъ ще отговорите на въпроса, защо живѣе човѣкъ? Мѫченъ е този въпросъ. Какъвто отговоръ да му дадете, той нѣма да се изчерпи. Другъ е въпросътъ, ако се запитате, защо човѣкъ ходи на училище? Този въпросъ е близъкъ до човѣка, лесно може да се отговори. Другъ мѫченъ въпросъ е този за предназначението на човѣка. Много отговори сѫ дадени на този въпросъ, но кой отъ тѣхъ е истинскиятъ, не се знае. Хората се интересуватъ още и отъ въпроситѣ: защо човѣкъ остарява, какъ да се подмлади, защо се ражда и умира и т. н. — Защо умиратъ хората? — Много просто. Хората умиратъ, защото нѣма какво да правятъ. Ако имаха работа, която да обхваща цѣлото имъ естество, нѣмаше да умиратъ. Хората умиратъ още и поради промѣнитѣ, които ставатъ съ тѣхъ. Въ този смисълъ, ние казваме, че човѣкъ умира и се ражда, понеже претърпява промѣни, минава отъ едно състояние въ друго. Смъртьта подразбира промѣна на материята. Ако житното зърно не падне въ земята и не израсте, нѣма животъ въ себе си. Ако остане за вѣчни времена въ хамбара, то е осѫдено на смърть. Ако яйцето не се излупи, осѫдено е на смърть. Смъртьта води къмъ минаване отъ едно състояние въ друго, но въ нея не ставатъ никакви процеси.

Когато се задаватъ въпроси, на които не може да отговори, човѣкъ се смущава. — Защо се смущава? — Страхува се да не мине за простъ, за глупавъ човѣкъ. Споредъ мене, глупавъ е онзи, който бърза да отговори на всички зададени въпроси. Ако налѣете вода въ решетка, презъ която тя веднага изтича навънъ, мислите ли, че решетката е много умна? Решетката отговаря на всички зададени въпроси изведнъжъ, но въ нея нищо не остава. Следователно, не е уменъ, нито ученъ човѣкъ онзи, който отговаря изведнъжъ на всички въпроси. Разумниятъ човѣкъ отговаря само на онѣзи въпроси, по които знае нѣщо. Не знае ли, той мълчи. Ако на десеть работника предложатъ да пренесатъ двеста килограма товаръ отъ едно мѣсто на друго, тѣ ще кажатъ: Ние можемъ да пренесемъ този товаръ, само ако го разпредѣлимъ помежду си, всѣки отъ насъ да вземе по една часть. Обаче, самъ никой не се заема да го пренесе. Единъ отъ тѣхъ казва: Азъ мога да нося 50 кгр. Вториятъ казва: Азъ мога да нося 70 кгр. Третиятъ: Мога да нося сто кгр. Четвъртиятъ: Мога да нося 150 кгр. Всички спиратъ до 150 кгр. Прави сѫ хората, всѣки може да носи толкова, колкото е носилъ. Все ще се намѣри човѣкъ, който може да носи 200 кгр., но това е рѣдко. Всѣки казва: Не съмъ носилъ толкова голѣмъ товаръ. Тъй щото, когато задаватъ мѫчни въпроси на нѣкого, той казва: По тѣзи въпроси още не съмъ мислилъ.

Запитали едно петгодишно дете: Ще се женишъ ли? Детето вдигнало рамене и нищо не отговорило. Вдигането на рамене означава, че това дете никога не е мислило по този въпросъ. — Защо не е мислило? — Защото не е за него още. Колкото и да мисли по въпроса за женитбата, детето не може да го разбере.

Какво нѣщо е женитбата? Днесъ всички хора се женятъ, но какво въ сѫщность е женитбата, и тѣ не знаятъ. Не е лесно да се отговори на въпроса, какво нѣщо е женитбата. То е все едно, да питате, защо човѣкъ яде. Всѣки ще каже, че яде, защото е гладенъ. — Защо си гладенъ? — Така е наредила природата. — Защо е наредено така? — Въпросътъ за яденето е неизчерпаемъ. Ако отговорите на единъ въпросъ, ще се яви другъ. Въпроситѣ вървятъ безконечно. Най-после човѣкъ ще дойде до положение, да неможе повече да отговаря. Само по този начинъ той ще се освободи отъ онова напрежение, подъ което се намиралъ. Сиромахътъ постоянно се пита, защо е беденъ. Този въпросъ е толкова важенъ, колкото и въпросътъ, защо човѣкъ е богатъ. Ако сиромахътъ каже, че е беденъ, защото нѣма пари, това не е правиленъ отговоръ. Може ли здравиятъ човѣкъ да се нарече сиромахъ? Той е силенъ, може да спечели, колкото пари иска. Здравиятъ, добриятъ, разумниятъ човѣкъ не може да бѫде беденъ. Той е надаренъ богато отъ природата. Отъ него се иска малко усилие, да приложи онова, което му е дадено. Има богати хора, добре облѣчени, съ пълни джобове, но не сѫ здрави, нито сѫ разумни. Въ сѫщность, тѣ сѫ бедни хора. Чистата кръвь, чиститѣ мисли и чувства правятъ човѣка богатъ. Нечистотата, въ широкъ смисълъ на думата, прави човѣка беденъ и нещастенъ.

Като ученици, вие трѣбва да се освободите отъ заблужденията на своята мисъль, да не считате безпаричието за сиромашия, а пълнитѣ джобове съ пари — за богатство. Който има изобилно животъ въ себе си, не може да се нарече сиромахъ. Достатъчно е да хване съ здравата си рѫка богатия, за да го разтърси, като круша, и да събере отъ земята нападалитѣ плодове. Да разтърсишъ богатия, това значи, да разтърсишъ съзнанието си, да разтърсишъ своя умъ и своето сърдце, въ които се криятъ богатства не само за тебе, но и за твоитѣ ближни. — Има ли право човѣкъ самъ да разтърсва ума и сърдцето си? — Щомъ е силенъ, има право. Ако си боленъ и слабъ, други ще те разтърсватъ. Обаче, законъ е: каквото падне на земята отъ дървото на живота ви, ще го съберете и преброите. Часть отъ него ще задържите за себе си, а останалата часть — за своитѣ ближни.

Първата работа на ученика е да се освободи отъ своитѣ лоши навици, които носи отъ миналото. Той не се стреми къмъ освобождение отъ старото, но иска да бѫде красивъ. Естествено е човѣкъ да има това желание, но преди всичко той трѣбва да се освободи отъ старитѣ навици. — Защо иска човѣкъ да бѫде красивъ? И каква красота желае той? — Човѣкъ иска да бѫде красивъ първо за себе си, да задоволи своето естетично чувство. Обаче, той трѣбва да знае, че красота и свобода вървятъ заедно. Свободниятъ човѣкъ е красивъ. Ние имаме предъ видъ вѫтрешната красота на човѣка, която предава на лицето му подвижность. Има една външна красота, при която лицето на човѣка е неподвижно, като картина. Казваме, че свободниятъ е красивъ, но и красивиятъ е свободенъ. Той разчита на красотата си. Дето стѫпи, сигуренъ се чувствува. Приятно е да гледате красивъ човѣкъ. Грозниятъ не е свободенъ. Той се смущава вѫтрешно; самъ не се харесва, вследствие на което не очаква и на другитѣ, да го харесватъ.

Нѣкои питатъ, кога се явила красотата. На този въпросъ не може да се отговори, защото не е било време, когато красотата да не е сѫществувала. Не е било време и животътъ да не е сѫществувалъ. — Отде иде животътъ? — И на този въпросъ не може да се отговори. Казватъ нѣкои, че животътъ произлиза отъ Бога. Не, Богъ се проявява въ живота, а въ сѫщность животътъ е атрибутъ на Бога. Много теории има за произхода на живота, но все пакъ той си остава необясненъ. — Какъ ще обясните произхода на цѣлокупния животъ? — Чрезъ дѣление на клетката. — Това е залъгалка. Животътъ е произлѣзълъ отъ цѣлокупностьта на нѣщата. — Какво нѣщо е цѣлокупностьта? — И на този въпросъ не може да се даде отговоръ. Важно е да знаете, че животътъ произлиза отъ цѣлокупностьта. Ако нѣкой ви пита, дали сте любили, и на този въпросъ не можете да отговорите. — Защо? — Защото е личенъ въпросъ. Всѣки самъ трѣбва да се запита и да си отговори, обичалъ ли е нѣкога, или обича ли сега, въ дадения моментъ. Дали другитѣ ви обичатъ, това е въпросъ, който не се отнася до васъ.

На кои въпроси можемъ да отговаряме и на кои не можемъ? Човѣкъ може да отговаря на въпроси, които се отнасятъ до него. Той може да отговаря на въпроси, които знае. Ако нѣкой ме пита, дали сѫществува Богъ, ще отговоря: Зная, че Богъ сѫществува. Че не сѫществува, не зная. Да отричашъ Бога, това значи, да отричашъ себе си; да подържашъ сѫществуването Му, това значи, да подържашъ и своето сѫществуване. Вънъ отъ човѣка Богъ не сѫществува, но и човѣкъ не сѫществува вънъ отъ Бога. Това е философски въпросъ, върху който трѣбва да се мисли. Ако Богъ не сѫществува, отде и какъ е произлѣзълъ човѣкъ? Мислете върху тия въпроси, безъ да считате, че отговоритѣ ви сѫ абсолютно истинни.

Да се върнемъ пакъ на въпроса за красотата. — Защо човѣкъ иска да бѫде красивъ? — Той има едно интимно желание въ себе си. Ако е красивъ, той знае, че всички ще се интересуватъ отъ него, ще искатъ да го видятъ. Вестницитѣ ще пишатъ за неговата красота. Дето влѣзе — въ гостилница, въ магазинъ, въ театъръ, всички ще му предлагатъ услугитѣ си. Приятно е да услужвашъ на красивъ човѣкъ. Красотата отваря пѫтя и улеснява живота на човѣка. Тя е подобна на богатството.

Двама приятели — англичанинъ и американецъ, често си услужвали. Англичанинътъ билъ беденъ, а американецътъ — голѣмъ богаташъ. Като виждалъ трудното положение на приятеля си, американецътъ му помагалъ съ пари. Единъ день той му изпратилъ чекъ отъ единъ милионъ английски стерлинги. Като получилъ паритѣ, англичанинътъ тръгналъ съ чека отъ магазинъ на магазинъ, да си купи необходимитѣ нѣща. Дето влизалъ и показвалъ чека, всички му се покланяли и услужвали, безъ да взиматъ пари, защото нѣмали възможность да размѣнятъ такава голѣма сума. Тѣ си мислѣли, че, като богатъ човѣкъ, той ще размѣни паритѣ и ще имъ плати. Обаче, той си мислѣлъ съвсемъ друго. Той си казвалъ: Никой не знае, че съмъ беденъ човѣкъ. Този чекъ не е мой, приятельтъ ми го изпрати. И така, той прекаралъ цѣлъ месецъ съ чека въ рѫка, но се облѣкълъ поне съ нови, хубави дрехи, обуща и шапка, взети на кредитъ. Дълго време чекътъ останалъ неразмѣненъ. Английскитѣ вестници писали за явяването на единъ милионеръ въ Лондонъ, съ чекъ отъ единъ милионъ лева въ рѫка и, въ който магазинъ влизалъ, търговцитѣ го приемали съ отворено сърдце, съ надежда, че при размѣняване на чека, ще получатъ паритѣ си.

Следователно, както на богатия отварятъ широкъ кредитъ, така и на красивия. Красотата не иде сама по себе си. Тя е вѫтрешенъ, органически процесъ, резултатъ на хармонично съчетание между човѣшката доброта, мисъль и воля. Всѣки човѣкъ е красивъ, но всички хора не сѫ проявили красотата си. Ония, които не сѫ проявили красотата си, казватъ, че сѫ грозни.

Съвременнитѣ хора се намиратъ въ положението на бедния англичанинъ. Тѣ носятъ чекове отъ по нѣколко милиони и милиарди въ себе си, а, при това, минаватъ за сиромаси. Всѣки има глава — неговата собствена кѫща, която струва милиарди, но е недоволенъ, иска голѣма кѫща отвънъ, да живѣе на широко. Защо иска голѣма кѫща за живѣене, щомъ се е съгласилъ да влѣзе въ такава малка? Човѣкъ живѣе въ главата си, която по голѣмина се равнява на птиче гнѣздо. Малка е главата на човѣка — неговата кѫщица, но милиарди струва.

Бѫдете благодарни на това, което ви е дадено. Освободете се отъ всичко ненужно. Много ненужни нѣща има въ живота и въ науката. Тѣ представятъ излишенъ баластъ за човѣка. Хвърлете излишното, за да видите, съ какво разполагате. Всѣки трѣбва да знае, какъвъ капиталъ е вложенъ въ неговата каса, да знае, на какво разчита.

На какво разчита гениятъ? — На своята гениалность. — Кой човѣкъ е гениаленъ? — Който въ продължение на сто години може да направи една погрѣшка. Гениятъ не прави погрѣшки. Въ всичкитѣ си работи той има предъ видъ благото на цѣлото човѣчество. Следователно, ако грѣши, човѣкъ не може да бѫде гениаленъ. Гениятъ създава и твори, но никога не разрушава. Той всѣкога има предъ видъ другитѣ хора, а не себе си. Силата на гения се заключава въ това, че, като живѣе въ свѣтъ на противоположности, превръща отрицателното въ положително. Гениалниятъ различава сѫщественитѣ нѣща отъ несѫщественитѣ и дава предимство на първитѣ. Обикновениятъ човѣкъ живѣе въ несѫщественитѣ работи. Той страда, защото нѣма кѫща, дрехи, обуща. Гениалниятъ счита тия нѣща за несѫществени. Той казва: Фактътъ, че човѣкъ не се е родилъ съ кѫща, съ дрехи, съ обуща, това показва, че тия нѣща сѫ несѫществени Като видите нѣкой босъ, питате го, защо е босъ. — Много естествено, топло му е. — Защо си обутъ? — Студено ми е. — Защо има сиромаси въ свѣта? — Защото не се нуждаятъ отъ пари. — Защо има богати хора? — Защото се нуждаятъ отъ пари. Тази мисъль е вѣрна. Когато човѣкъ има нужда отъ пари, той мисли и работи съ единствената цель, да стане богатъ. Следъ време усилията му се възнаграждаватъ. Нека и сиромахътъ върви по пѫтя на богатия и ще види, че следъ време ще стане богатъ. — Защо иска той да стане богатъ? — Да има на разположение файтонъ или автомобилъ, да се облѣче богато, да се представи на хората, да ги очуди съ своето богатство. Ако е самъ въ свѣта, ще има ли такива желания?

Може ли човѣкъ да остане самъ въ свѣта? — Не може. — Защо? — Защото той е часть отъ Цѣлото. Сѫществува следниятъ законъ: Цѣлото включва частитѣ и не може безъ тѣхъ. И обратно: частитѣ образуватъ Цѣлото и не могатъ безъ Него. Не е било време и нѣма да бѫде, когато човѣкъ да остане самъ, както не е било време, когато човѣкъ не е сѫществувалъ. На земята или на друго мѣсто, човѣкъ всѣкога е сѫществувалъ. Нѣкой мисли да си направи златенъ палатъ, но въ действителния животъ не може да го постигне. Въпрѣки това, палатътъ сѫществува въ мисъльта му. Ето защо, това, което наричаме фантазии, сѫ нѣща, които не сѫществуватъ на земята, но въ другъ нѣкой свѣтъ сѫществуватъ.

Сега, като на ученици, не казвамъ да се освободите отъ фантазиитѣ си, но освободете се отъ ненужнитѣ мисли и желания, които ви спъватъ да вървите напредъ. Освободете се отъ ония процеси, които препятствуватъ на развитието ви. Тѣ сѫ несѫществени нѣща. Спирайте вниманието си върху сѫществени нѣща. Сѫществени процеси за всѣки човѣкъ, за всѣко живо сѫщество сѫ възприемането на свѣтлината, дишането, пиенето на вода и храненето. Сѫществени мисли и чувства пъкъ сѫ тия, които уравновесяватъ силитѣ на човѣшкия организъмъ и го правятъ тихъ и спокоенъ, съ вѫтрешенъ миръ на душата си. Всѣка мисъль, която внася миръ и спокойствие въ човѣка, е сѫществена. Когато изгуби сѫществената си мисъль, човѣкъ губи и равновесието си въ живота. Той се движи натукъ-натамъ, но нѣма опорна точка.

Като ученици, всѣки отъ васъ трѣбва да намѣри своята основна мисъль, безъ която не може да живѣе. Тя е различна за всички. Щомъ я намѣрите, вие ще сте радостни, доволни, насръдчавате се. Каквото пожелаете, можете да го постигнете. Тя е магическа прѫчица въ живота. Изгубите ли основната си мисъль, губите радостьта и разположението си. Ако богатиятъ изгуби своята основна мисъль, става сиромахъ; ако сиромахътъ намѣри основната си мисъль, става богатъ. За всички живи сѫщества свѣтлината е основната идея. Безъ свѣтлина, безъ слънце нѣма животъ. Влѣзте въ единъ тъменъ затворъ, безъ никакъвъ слънчевъ лѫчъ, и прекарайте тамъ десетина деня, да видите, какво ще преживѣете. Ако се направи една малка дупчица въ затвора, веднага ще разберете значението на свѣтлината. Безъ слънчевитѣ лѫчи животътъ се обезсмисля.

Следователно, ако животътъ ви се обезсмисля, направете единъ малъкъ процепъ въ съзнанието си, да влизатъ слънчевитѣ лѫчи, да го освѣтяватъ. Слънцето указва влияние върху кръвообръщението, дишането и мисъльта на човѣка. Като освѣтява предметитѣ и ги прави видими, слънцето събужда мисъльта. Човѣкъ започва да мисли, да наблюдава, да изучава обективния свѣтъ. Има и друго слънце — въ самия човѣкъ, което му служи като пѫтеводитель. То носи различни имена. Нѣкои го наричатъ Божествено начало въ човѣка, други — свѣтла идея и т. н.

Сега, кажете, коя е основната ви мисъль днесъ. Нѣкои считатъ, че основната мисъль е голѣма, мѫчна за носене. Не, основната мисъль е малка. Каквото поискате въ нейно име, ще ви се даде. Обаче, основната мисъль на деня има валидность 12 часа. — Коя е основната мисъль за ученика, който тръгва на училище? — Книги, тетрадки и моливъ. — Коя е основната мисъль за човѣка, който е слѣзълъ на земята? — Да има здрави крака. Щомъ е слѣзълъ на земята, на твърдата материя, той трѣбва да има здрави крака, да стѫпва добре. Ако единъ гениаленъ човѣкъ отиде при сиромаха и го пита, отъ какво има нужда, последниятъ ще иска пари. Онзи, който е билъ десеть години въ окови, ще иска да ходи, да се движи. Затворникътъ ще иска свобода. Слѣпиятъ ще иска да прогледа; глухиятъ — да прочуе. Всѣки човѣкъ има нѣщо сѫществено, отъ което всѣкога се нуждае.

И тъй, освободете се отъ ония мисли, които ви смущаватъ. Какъ ще се освободите? Ако речете да ги галите, да се страхувате отъ тѣхъ, нѣма да се освободите лесно. Смѣли трѣбва да бѫдете! Какво ще направите, ако дълбоко въ рѫката или въ крака ви се забие игла? Ако я теглите бавно, болката ще бѫде по-силна. Ще бѫдете смѣли, да дръпнете иглата изведнъжъ. Пакъ ще ви боли, но само за моментъ. По сѫщия начинъ ще постѫпвате и съ мѫчнотиитѣ си. Натъкнете ли се на нѣкаква мѫчнотия, извадете я изведнъжъ. Ще боли единъ моментъ и ще преболи. Ако се страхувате, тя ще остане дълго време у васъ и ще ви измѫчва.

Свѣтътъ се нуждае отъ смѣли и разумни хора. Смѣлиятъ лесно се справя съ мѫчнотиитѣ и недоволството си. Всички хора сѫ недоволни отъ нѣщо, но не сѫ смѣли да хванатъ недоволството и да го изтръгнатъ изведнъжъ.

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

— Въ истината е скритъ животътъ.

*

39. Лекция отъ Учителя, държана на

6 юний, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...