Jump to content

1930_05_30 Къртица, славей и пчела


Ани

Recommended Posts

От "Закони на доброто"
24 лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 9-та година, т.II, (1929 г. - 1930 г.)
Първо издание, София, 1940 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Къртица, славей и пчела

T. м.

Пишете върху темата: „Влиянието на свѣтлината върху човѣшкия организъмъ“.

Какво е нужно на едно живо сѫщество, за да се развива правилно? Щомъ живѣе на физическия свѣтъ, това сѫщество трѣбва да има, преди всичко, здрава стомашна система, добре развита дихателна система — дишането да става правилно, и напълно нормална мозъчна система. Ако това сѫщество е работникъ, на първо мѣсто, стомашната му система трѣбва да е здрава; ако е пѣвецъ, дихателната му система трѣбва да е добре развита, дишането му да е правилно; ако е ученъ човѣкъ, нервната, мозъчната му система трѣбва да е напълно нормална. Значи, за да работи, човѣкъ трѣбва да има здравъ стомахъ, за пѣние — добре развити дробове, а за мисъль — нормално построенъ мозъкъ. Ако не може да се справи съ работата, съ пѣнието още по-мѫчно ще се справи. Пѣнието е отъ по-високъ свѣтъ. Ако човѣкъ се справя съ работата, а съ пѣнието не може, съ мисъльта още по-мѫчно ще се справи. Мисъльта е отъ още по-високъ свѣтъ и отъ пѣнието. Когато работи повече съ стомашната си система, човѣкъ е ученикъ въ отдѣленията; когато работи съ стомаха и съ дробоветѣ си, той е ученикъ отъ прогимназията и гимназията. И най-после, когато работи съ стомаха, съ дробовете и съ мозъка, той е влѣзълъ вече въ университета. За такъвъ човѣкъ казваме, че има добре развити стомахъ, дробове и мозъкъ, вследствие на което има всички условия за правилно развитие.

Когато се говори за сѫщество съ здравъ стомахъ, имаме предъ видъ къртицата. Ако нѣмаше здравъ стомахъ, тя не би могла да живѣе подъ земята и да рови пръстьта. Къртицата има отношение къмъ вашия стомахъ. Следователно, ако стомахътъ ви е слабъ, изучавайте живота на къртицата. Като я изучавате, вие се свързвате съ нея, и понеже здравината на стомаха ѝ е силно подчъртана, вие ще усилите и вашия стомахъ. Това може да ви се вижда странно, но е фактъ. Ако сте жаденъ и отидете на нѣкой изворъ да измиете рѫцетѣ и лицето си, даже и да не пиете вода, все пакъ ще глътнете малко отъ нея. Жаждата ви донѣкѫде ще се задоволи. Следователно, достатъчно е да мислите за къртицата, за да подобрите състоянието на стомаха си.

На кое живо сѫщество може да се уподоби добре развитата дихателна система? — Въ кое живо сѫщество става пълно дишане? — Въ славея. Понеже славеятъ е добъръ пѣвецъ, дихателната му система е добре развита. Щомъ престане да пѣе, той е боленъ. Който иска да усили дихателната си система, трѣбва да мисли за славея, като пѣвецъ. Другояче казано: за да усили и разшири дробоветѣ си, човѣкъ трѣбва да мисли за пѣнието, а сѫщевременно и да пѣе. За каквото мисли човѣкъ, съ това се свързва. Чрезъ физическата работа той се свързва съ стомаха; чрезъ пѣнието — съ дробоветѣ, а оттамъ и съ процеса на дишането; чрезъ мисъльта той се свързва съ мозъка.

Сега дохождаме до мозъка, до мисъльта, която регулира нервната система на човѣка. За да развива мозъка си, сѫщевременно и мисъльта си, човѣкъ трѣбва да се свърже съ пчелата, която постоянно хвърчи. Тя непрекѫснато излиза и влиза въ кошера, мисли, какъ и кѫде да намѣри сладъкъ сокъ. Пчелата е въ непреривно движение изъ въздуха. Въ това отношение тя е образецъ на работница въ умствения свѣтъ, вследствие на което мозъчната система въ нея е нормално развита. Дето живѣятъ пчелитѣ, тамъ владѣе пълна хигиена — чистота и умѣрена температура. Каквото и да е времето отвънъ, температурата въ кошеритѣ е умѣрена. Чистота въ мисъльта, разумность и равновесие сѫ първитѣ условия за нормалното развитие на мозъчната система на човѣка.

Това сѫ разсѫждения, чрезъ които човѣкъ може да усили мисъльта си. Преди да усилятъ мисъльта си, преди да сѫ развили своитѣ способности, чрезъ които да възприематъ истината, хората се питатъ едни други, вѣрватъ ли въ Бога, вѣрватъ ли въ сѫществуването Му. Да се задаватъ такива въпроси, това е все едно да питате малкото дете, което едва е влѣзло въ първо отдѣление, вѣрва ли въ числата. Детето не знае още, какво нѣщо е число, а вие го питате, вѣрва ли въ числата. Когато детето се запознае съ числата, тогава можете да го питате, вѣрва ли въ тѣхъ. Следователно, всѣка идея става ясна, когато се приеме отъ съзнанието на човѣка, когато мине презъ физическия, сърдечния и умствения му животъ. Това значи: една идея е ясна, когато има отношение къмъ стомаха, дробоветѣ и мозъка на човѣка.

Сега, да опредѣлимъ конкретно, какво нѣщо е вѣрата. Представете си, че очитѣ на нѣкой човѣкъ сѫ затворени отъ детинство. Той минава за слѣпъ. Дето ходи, все тояжка си носи. Съ тояжката той опитва пѫтя; чрезъ нея се запознава съ външната обстановка. Вие го питате, вижда ли слънцето, вѣрва ли въ него, познава ли го. Той ще ви каже, че усѣща слънчевата топлина, но слънцето не е виждалъ, не може да ви говори за него. Фактътъ, че носи тояжка и се подпира на нея, показва, че му липсва нѣщо. Единъ день, когато прогледа, той ще види слънцето, ще се запознае съ него и ще вѣрва, че има слънце въ свѣта. Следователно, да вѣрва човѣкъ, това значи, да вижда нѣщата ясно, да ги е опиталъ и позналъ. Безвѣрието подразбира слѣпота, а вѣрата — виждане.

Като ученици, вие трѣбва да изучавате ония процеси въ природата, които указватъ влияние върху васъ чрезъ стомашната, дихателната и мозъчната ви системи. Стомахътъ, дробоветѣ и мозъкътъ сѫ три велики проводници, чрезъ които природата влияе на човѣка. Когато стомахътъ е здравъ, работата върви добре. Наблюдавайте, какъ ядатъ различнитѣ животни, които иматъ здравъ стомахъ. Ако животното е преживно, ще видите, че то яде енергично и бързо преживва храната си. Ако е месоядно, като види месо, очитѣ му започватъ да свѣтятъ. То се хвърля върху месото и бързо го изяжда. Ако наблюдавате, какъ човѣкъ яде, ще видите, че още съ сѣдането си предъ трапезата, той става веселъ, разположенъ. Щомъ види яденето, активностьта му се увеличава, и той започва да яде живо, енергично. Като се нахрани добре, той е готовъ за работа. Каквато работа хване въ рѫцетѣ си, добре я свършва. Следователно, ако искате работникътъ ви на време да свърши работата, която сте му дали, нахрането го добре. Отъ доброто състояние на стомашната система зависи доброто състояние на дробоветѣ и на мозъка.

Много отъ страданията на съвременнитѣ хора се дължатъ на неправилното хранене. Тѣ ядатъ механически. Виждате, че единъ човѣкъ се храни, но въ това време мисъльта му е заета съ други нѣща. Той яде, безъ да мисли за храненето, като процесъ, който се извършва въ организма. Той не мисли и за храната, която приема въ стомаха си. Сѫщевременно той не благодари за благото, което му се дава въ момента. Следователно, искате ли да бѫдете здрави, мисъльта ви трѣбва да присѫтствува въ време на храненето. Яжте и мислете за това, което ядете; яжте и благодарете, че има, какво да ядете. Изобщо, здравиятъ човѣкъ се отличава съ непреривность въ процеситѣ. Въ него мисъльта, дишането и храненето сѫ непреривно свързани. Като яде, той едновременно мисли и диша правилно. Той яде бавно и съсрѣдоточено. Разумниятъ свѣтъ следи човѣка, какъ се храни. Ако видятъ, че яде бързо, не дъвче добре храната, тѣ иматъ особено мнение за него. Тѣ знаятъ, че работитѣ на този човѣкъ нѣма да вървятъ добре. Обаче, ако той яде бавно и добре дъвче храната си, тѣ му помагатъ въ всичкитѣ работи. Колко време е опредѣлено на човѣка за хранене? Времето е капиталъ, който се опредѣля на човѣка съ специаленъ бюджетъ. Щомъ се съкрати този капиталъ до минимумъ, човѣкъ заминава за другия свѣтъ. За да не замине преждевременно, той трѣбва да спазва времето за хранене, опредѣлено отъ самата природа.

Съвременнитѣ хора очакватъ голѣми постижения, безъ да познаватъ основнитѣ закони на храносмилането, дишането и мисленето. Ако човѣкъ не може да разбере смисъла на храненето, на дишането и на мисленето, животътъ, самъ по себе си, ще остане неразбранъ. Животътъ изисква отъ човѣка, мисъльта му да взима участие въ всички процеси. Хранене, безъ участието на мисъльта, не е здравословно. Дишане, безъ участие на мисъльта, не е здравословно. Както мисъльта, чувствуването и действието сѫ неразривно свързани, така трѣбва да бѫдатъ свързани мисленето, дишането и храненето.

Мнозина се оплакватъ отъ неразположение на духа. Тѣ търсятъ причината за неразположението си вънъ нѣкѫде, но не могатъ да я намѣрятъ. Неразположението се дължи на самитѣ тѣхъ и се крие въ три причини: въ стомаха, въ дробоветѣ или въ мозъка. Значи, или стомахътъ не е свършилъ работата си, както трѣбва, или дробоветѣ, или мозъкътъ. Щомъ се подобри състоянието на стомашната, дихателната или мозъчната системи, дето се е криела причината, неразположението веднага изчезва. Каже ли нѣкой, че не може да мисли спокойно, или не може да разсѫждава правилно, нека търси причината за това въ стомашната и въ дихателната си система. Забелязано е, че хора, които иматъ нѣкакъвъ недостатъкъ въ дихателната си система, сѫ сприхави, нервни, лесно се сърдятъ. Най-малката причина може да ги изкара отъ равновесието имъ. Такъвъ човѣкъ се сърди, че стомната е празна и не може да пие вода. Той взима празната стомна и я хвърля настрана. После отива къмъ долапа, да вземе хлѣбъ, да си хапне. Обаче, и хлѣбъ нѣма. Той бързо затваря долапа и се връща сърдитъ на мѣстото си. Сѣда на стола, но не може изведнъжъ да се намѣсти добре. Той захвърля стола настрана и сърдитъ излиза на двора. На кого се сърди? Причината е въ него. Щомъ подобри състоянието на стомашната и на дихателната си системи, ще започне да мисли право и ще се успокои.

Единъ знаменитъ английски проповѣдникъ страдалъ отъ стомашно разстройство, вследствие на което и дихателната му система не била въ нормално състояние. Проповѣдитѣ му били придружени съ такива страшни примѣри, като че свѣтътъ се свършвалъ. Слушателитѣ му се изплашили отъ неговитѣ проповѣди. Единъ день той решилъ да се заеме съ лѣкуването си. Отишълъ въ една частна болница и се отдалъ на грижливо лѣчение. Лѣкарьтъ го поставилъ на диета, промилъ нѣколко пѫти стомаха и червата му и следъ четириседмично лѣкуване го изпратилъ въ дома му. Като оздравѣлъ, проповѣдникътъ продължилъ работата си. Първата проповѣдь следъ завръщането му отъ болницата била върху стиха: „Богъ е Любовь“. Съ оздравяване на стомаха му и съ възстановяване на нормалното състояние на дихателната му система, той започналъ да мисли право и да държи въ ума си идеята, че свѣтътъ е изправенъ, че хората сѫ добри по естество и т. н. Ако има нѣкакво зло въ свѣта, то е вънъ отъ човѣка. Когато съзнанието на човѣка е будно, злото не може да проникне въ него.

И тъй, за да не гледате мрачно на живота и да не плашите себе си и окрѫжаващитѣ, дръжте въ изправность стомашната, дихателната и мозъчната си системи. Съ други думи казано: За да бѫдете оптимисти и да гледате реално на живота, подържайте стомашната система на животното въ себе си, дихателната система на птицата въ себе си и мозъчната система на човѣка въ себе си. Животното се отличава по своята здрава стомашна система, защото живѣе на земята. Птицата се отличава съ здрава дихателна система, защото живѣе въ въздуха. Човѣкъ се отличава съ здрава мозъчна система, защото живѣе въ свѣта на мисъльта. Ето защо, за да бѫде въ изправность мозъчната система на човѣка, преди всичко, той трѣбва да разбира онѣзи закони, презъ които сѫ минали сѫществата преди него, т.е. той трѣбва да знае законитѣ на храненето и дишането.

Какви сѫ отличителнитѣ качества на добрия човѣкъ? Като наблюдавате добрия човѣкъ, виждате, че той всѣкога е веселъ и добре разположенъ, готовъ на всѣкакви услуги. Той прилича на узрѣлъ плодъ. Неговата стомашна, дихателна и мозъчна системи сѫ въ изправность. Тази е причината за доброто разположение на духа му. Човѣкъ, въ когото тѣзи системи не сѫ въ изправность, не може да бѫде разположенъ. Той е мраченъ, сърдитъ, недоволенъ отъ живота. Този човѣкъ има нѣкакъвъ недостатъкъ въ една отъ тритѣ системи. Понѣкога и тритѣ системи не сѫ добре развити въ него. Всѣко живо сѫщество, което не се храни правилно, свършва зле. Въ това отношение вълкътъ, лисицата, котката служатъ за примѣръ. Вълкътъ напада овцетѣ, лисицата — кокошкитѣ, котката — мишкитѣ, но въ храненето сѫ крайно нетърпеливи. Котката, която е образецъ на външна чистота, вѫтрешно е нечиста. Като хване мишка, тя веднага я изяжда съ козината и съ вѫтрешностьта ѝ.

Сегашнитѣ учени изучаватъ тритѣ системи анатомически и физиологически, но, въпрѣки това, не знаятъ сѫщественото. Много нѣща знаятъ, но до сѫщественото не сѫ дошли. Тѣ мислятъ, че човѣкъ може да има нѣкакъвъ органически недостатъкъ и пакъ да бѫде гениаленъ. Това е невъзможно. Гениалниятъ е здравъ човѣкъ. Тритѣ системи въ него се намиратъ въ пълна изправность.

Изобщо, стомахътъ е трансформаторъ на енергията, която се образува отъ храната; дробоветѣ сѫ трансформатори на енергията, която се образува отъ превръщането на въздуха; мозъкътъ е трансформаторъ на енергията, която възприема отвънъ. Следователно, когато стомахътъ изпраща трансформираната енергия въ дробоветѣ, дробоветѣ — въ мозъка, а мозъкътъ — къмъ цѣлото тѣло, човѣкъ е напълно здравъ. Той познава своя организъмъ и на всѣки органъ дава съответна храна. Като стане отъ сънь, здравиятъ човѣкъ веднага отваря прозореца на стаята си, да поеме чистъ въздухъ. Това значи съзерцание съ дробоветѣ. Той чувствува нужда отъ чистъ въздухъ. Да отворишъ прозореца на стаята си, не подразбира отваряне въ букваленъ смисълъ на думата. Всѣко дълбоко поемане на въздухъ означава отваряне на прозорцитѣ на дробоветѣ. Като вървите по улицитѣ, или въ гора, дето въздухътъ е чистъ, отъ време на време се спирайте, да поемете дълбоко въздухъ. Ако вървите бързо, безъ спиране и поемане на въздухъ, това показва, че има нѣщо ненормално въ дихателната ви система.

Единъ отъ методитѣ за усилване на дихателната система е ходене по екскурзии. Ако следъ всѣка екскурзия човѣкъ не даде изобилно храна на дробоветѣ си, екскурзията не е постигнала своята цель. Когато дробоветѣ се напълнятъ съ чистъ въздухъ, стомахътъ работи добре. Когато стомашната и дихателната системи сѫ въ изправность, и мозъчната система е въ изправность. Тогава човѣкъ мисли добре и лесно се справя съ мѫчнотиитѣ си. Следователно, за да се справя съ мѫчнотиитѣ си, човѣкъ трѣбва да познава законитѣ, които управляватъ неговия организъмъ. Щомъ знае тѣзи закони, той може да трансформира енергиитѣ, които минаватъ презъ всички системи на неговия организъмъ.

Новото възпитание на човѣчеството се стреми къмъ регулиране на стомашната, дихателната и мозъчната системи на човѣка, да става правилна обмѣна между енергиитѣ му. За това се препорѫчва на всички пълно спокойствие. Всѣко безпокойство нарушава правилния ходъ на мисъльта, на чувствуванията и на храносмилането. Както стомахътъ приготвя материали за дробоветѣ, дробоветѣ — за мозъка, така и обикновениятъ човѣкъ представя условия за развиване на талантливия; талантливиятъ — за гениалния, а гениалниятъ — за светията.

И тъй, който има здравъ стомахъ, той е добъръ човѣкъ; ако дробоветѣ му сѫ здрави, той е добъръ пѣвецъ; ако мозъкътъ му работи добре, той е добъръ поетъ. Значи, здравиятъ човѣкъ се отличава съ доброта, съ способность да пѣе и да пише, да се проявява като поетъ и писатель. Да бѫдешъ истински поетъ, това значи, да виждашъ въ всичко доброто и да го прилагашъ въ живота си. Истинскиятъ поетъ живѣе въ свѣтлина. Той вижда нѣщата свѣтли и красиви.

Помнете тритѣ думи: доброта, пѣсень и поезия. Мислете върху тѣхъ. Дръжте стомаха си въ изправность, за да бѫдете красиви. Дръжте дробоветѣ си въ изправность, за да пѣете добре. Дръжте мозъчната си система въ изправность, за да мислите добре и да се справяте лесно съ мѫчнотиитѣ си. Работете върху себе си, външно и вѫтрешно, да бѫдете здрави, красиви и разумни.

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

— Въ истината е скритъ животътъ.

*

38. Лекция отъ Учителя, държана на

30 май, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...