Jump to content
Ани

1930_05_23 Музика и работа

Recommended Posts

От "Закони на доброто"
24 лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 9-та година, т.II, (1929 г. - 1930 г.)
Първо издание, София, 1940 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Музика и работа

T. м.

Едно отъ великитѣ блага, дадено на човѣка, е животътъ. Въпрѣки това, мнозина се оплакватъ, че животътъ имъ е нещастенъ. За да бѫде животътъ нещастенъ, това показна, че нѣщо е нарушено въ него. За да се наруши това благо, отношенията на хората къмъ него сѫ измѣнени. Представете си, че имате три сѫщества А, В и С. които се намиратъ въ известни отношения помежду си. Първото сѫщество — А представя бащата, В — майката, а С — детето. Първоначално сѫществата А и В се сдружаватъ, внасятъ известенъ капиталъ и образуватъ една фирма. Следъ време иде сѫществото С. Отношението между тия сѫщества е следното: А:В:С = 1:2:3. Сѫществото А е председатель на фирмата, В — подпредседатели а С — касиеръ. Докато отношенията между членоветѣ на фирмата сѫ правилни, фирмата се развива добре. Щомъ се нарушатъ отношенията, фирмата се разпада.

Казваме, че животътъ е велико благо, но човѣкъ се радва на това благо, когато работитѣ му вървятъ добре. Щомъ се натъкватъ на неуспѣхи, тѣ не сѫ доволни отъ живота си. Ако сте студентъ или ученикъ и пропаднете на изпита си, не сте доволни отъ живота. Обаче, окрѫжаващитѣ не се интересуватъ отъ вашия изпитъ. Ако сѫ ваши близки, ще съжаляватъ, че сте пропаднали; ако нѣматъ никакво отношение къмъ васъ и чуятъ, че сте пропаднали, ще кажатъ: Да е училъ повече, да не пропада. Другаритѣ ви ще се стреснатъ, ще разбератъ, че професорътъ ви е сериозенъ и строгъ човѣкъ, и ще учатъ по-добре. Но и еднитѣ, и вторитѣ, и третитѣ нѣма да кажатъ, че животътъ е тежъкъ. Само пропадналиятъ студентъ е недоволенъ отъ живота, а другитѣ оставатъ незасегнати отъ неговия неуспѣхъ. Ако чуете, че нѣкой вашъ близъкъ е назначенъ на добра служба, вие ще се зарадвате, но отъ това животътъ ви нѣма да стане по-красивъ. Обаче, назначениятъ на тази служба ще каже: Добъръ е животътъ. Оттукъ вадимъ заключението: Както учи човѣкъ, такива ще бѫдатъ и резултатитѣ. Както живѣе човѣкъ, такъвъ ще бѫде неговиятъ животъ.

Съвременнитѣ хора казватъ: Моралъ трѣбва да има човѣкъ. Какво отношение има моралътъ къмъ човѣшкия животъ? Моралътъ е изводъ, т.е. резултатъ на човѣшкия животъ. Моралътъ е промѣнлива величина. Той се измѣня споредъ разбиранията на хората. Моралътъ на животното се отличава отъ морала на човѣка; моралътъ на човѣка се отличава отъ морала на възвишенитѣ сѫщества. Моралътъ зависи отъ степеньта ва човѣшкото развитие. Въ приложение на морала човѣкъ трѣбва да бѫде точенъ и изпълнителенъ. Ако е търговецъ, трѣбва да прилага мѣрката си честно и съ точность. Точностьта на физическия свѣтъ не може да бѫде абсолютно приложена, затова, по-добре да се рѣже съ единъ два сантиметра повече, отколкото по-малко. За дългото има цѣръ, но за кѫсото нѣма. Представете си, че нѣкѫде недостига единъ сантиметъръ. Какво ще правите? За да не осакатите работата, пуснете съ единъ-два сантиметра по-дълго.

Точностьта е ценно качество, защото създава добри прояви въ мисъльта. Природата работи съ числа, съ количествени величини, а не съ чувства. Всички мисли, чувства и желания сѫ величини, съ които природата работи. Обаче, за да ги използува, тя ги превръща въ числа и така опредѣля тѣхната стойность. Като се спирате на количествената и качествена стойность, вие дѣлите мислитѣ, чувствата и желанията си на силни и слаби. Запримѣръ, силно е желанието на човѣка да яде. Предъ него отстѫпватъ всички желания. Следъ яденето се нареждатъ по-слабитѣ желания: за ходене, за обличане, за посещаване на концерти и забави и т. н. Ако човѣка не е задоволилъ желанието си да яде, останалитѣ желания сами по себе си спиратъ. Като елементъ, яденето е потрѣбно за всички желания.

Следователно, когато изучавате живота, изучавайте първо ония елементи, които го подържатъ. Това сѫ най-силнитѣ желания, а именно, дишането и яденето. Като знаете основнитѣ желания на човѣка, можете да опредѣлите вторичнитѣ му желания. Ако се храни добре, човѣкъ е здравъ, разполага съ повече срѣдства за работа. Който се храни добре, и мисъльта му е здрава и силна. Слабиятъ, болниятъ човѣкъ не се храни добре, следователно, и не мисли добре. Умътъ трѣбва да се храни и въ тритѣ свѣта едновременно: въ Божествения, въ духовния и въ физическия. Храненето не е механически процесъ, както мнозина мислятъ. Да се хранишъ правилно, значи, едновременно да мислишъ, да чувствувашъ и да възприемашъ материалитѣ, необходими за съграждане на нѣщо ново. Физическиятъ човѣкъ е слугата, духовниятъ — съдружникътъ, който е внесълъ капиталитѣ си, а умствениятъ е онзи, който управлява работитѣ.

Като ученици, вие трѣбва да мислите право. За да бѫде мисъльта ви права, да се възпитавате, нужна е музиката. Всички окултни школи на миналото и днесъ си служатъ съ музиката, като методъ за възпитание и самовъзпитание. Когато човѣкъ изпадне въ нѣкаква мѫчнотия — материална, сърдечна или умствена, той се безпокои, страда, отчайва се. Докато се справи съ мѫчнотията си, минава цѣла седмица, а нѣкога и повече. Не само това, но той изгубва напраздно известно количество енергия. Следъ това трѣбва да мине много време, докато набави изразходваната енергия. Ако употрѣби единъ отъ музикалнитѣ методи за трансформиране на съзнанието си, въ половинъ, или въ единъ часъ той ще бѫде въ друга гама на живота, далечъ отъ своята мѫчнотия. Значи, не е достатъчно човѣкъ да трансформира само състоянието си, но и въ скоро време да го трансформира.

Като знаете това, работете върху музикалното си развитие. Всички велики музикални гении, като Бетховенъ, Моцартъ и други, сѫ писали музикални произведения не за развлѣчение на хората, но за тѣхното възпитание. Тѣ сѫ гледали на музиката като възпитателно срѣдство. Запримѣръ, Бетховенъ е създалъ нѣщо изключително въ музиката. Само гениитѣ, жрецитѣ на музиката, могатъ да изпълняватъ Бетховена, както трѣбва. Сега музиката не е влѣзла въ обществения животъ. Въ бѫдеще тя ще играе роля въ всички области на обществения животъ. Бѫдещата църковна служба ще се изпълнява изключително отъ пѣвци и музиканти-виртуози. Църквитѣ ще бѫдатъ пълни съ богомолци. Кой не би отишълъ да слуша една Божествена служба, изпълнена отъ духовни пѣвци и музиканти? Ако не разбирате още класическата музика и не можете да се ползувате отъ нея, обърнете се къмъ онази музика, която природата е вложила въ васъ. Природата е вложила въ всѣки човѣкъ специфична музика, съ която да си помага при мѫчнотиитѣ на своя животъ.

Съвременнитѣ хора мѫчно успѣватъ въ музикално отношение, понеже гледатъ на пѣнието и на музиката като на развлѣчение, съ което губятъ времето си. Да пѣешъ и да свиришъ и да мислишъ, че губишъ времето си, това е все едно да ядешъ и да мислишъ, че трѣбва да се плаща. Пѣй и свири, безъ да мислишъ за времето. Яжъ, безъ да мислишъ и да се безпокоишъ за плащане. Ако се безпокоишъ и ядешъ, по-добре не яжъ. Каквото прави, човѣкъ трѣбва да бѫде спокоенъ, да не се тревожи. Ако мислишъ, мисли спокойно, безъ тревоги; ако свиришъ, свири спокойно; ако ядешъ, яжъ спокойно. Да работи човѣкъ съзнателно, съ участието на мисъльта и съ любовь, това значи, да попадне на добрата почва, въ разумния животъ, дето житното зърно дава 30, 60, 100 зърна, които се намиратъ въ отношения 1:3:6. Работи ли съ безпокойство, несъзнателно и безъ любовь, резултатитѣ ще бѫдатъ като тия на житното зърно, което е паднало на пѫтя, между камънитѣ и трънетѣ.

Защо въ тази притча Христосъ взелъ числата 30, 60 и 100, а не други нѣкои? Като съберемъ числата 1, 3 и 6, получаваме числото десеть, въ което се криятъ всички възможности. Числото десеть съдържа въ себе си пѫтищата, по които минава човѣшката мисъль, отъ най-низка до най-висока степень. Който може да проследи пѫтя на една мисъль, която започва отъ най-низкото стѫпало и достига до най-високото, той е дошълъ до числото десеть, до разумния животъ — до условията на добрата почва, Живѣйте разумно и работете върху музиката, да развиете ухото си, правилно да възприема. Музикалното ухо схваща не само цѣлитѣ и половини тонове, но и четвъртинкитѣ и осминкитѣ отъ тона. Когато единъ музикално развитъ човѣкъ слуша едно класическо произведение, той намира ключа на това произведение и го разбира добре. Всѣко музикално произведение крие въ себе си специаленъ ключъ. Намѣрите ли ключа му, вие свободно влизате въ него и го разбирате.

Като работите съ музиката, работете и съ числата. Запримѣръ, имате числото осемь. Какво означава това число? Като повдигнете две въ кубъ, въ трета степень, получавате осемь: 23=8, 33=27. Значи, всѣко число е резултатъ на друго число. Оттукъ вадимъ заключението, че всѣка мисъль, всѣко чувство и всѣка постѫпка сѫ резултатъ на нѣщо. Запримѣръ, нѣкой казва за себе си, че има любовь. Какво означава тази дума? Тя не е нищо друго, освенъ число, т.е. количествено съдържание на нѣщо. Въ понятието „любовь“ влизатъ сборъ отъ желания, повдигнати въ трета степень. Събрани заедно, тия желания образуватъ една форма. Да обичашъ нѣкого, това значи, да му дадешъ нѣщо отъ себе си. Ако учительтъ обича ученика си, ще му предаде часть отъ своето знание. Колкото повече го обича, толкова повече ще му даде. Ако ученикътъ, когото учительтъ обича, цени любовьта му, ще учи по-добре. Колкото повече го обича учительтъ, толкова по-добре учи ученикътъ. Това е подобно на плащането. Колкото повече плаща ученикътъ, толкова по-усърдно работи учительтъ съ него. Следователно, и въ любовьта единиятъ плаща, а другиятъ предава. Единиятъ обича и дава, а другиятъ възприема. Всички отношения между хората — материални, сърдечни, умствени, сѫ все любовни отношения. Разликата се заключава само въ степеньта на любовьта, а степеньта се опредѣля отъ полето или свѣта, въ който тя се проявява. Между търговецъ и клиентъ отношенията сѫ пакъ любовни. Мислете върху проявитѣ на цѣлокупния животъ и ще видите, че всички отношения между живитѣ сѫщества иматъ за основа любовьта.

Като ученици, вие се нуждаете отъ правилно разбиране. Нѣкои мислятъ, че като заминатъ за другия свѣтъ, ще ги посрещнатъ тамъ съ музики и пѣсни, съ китари и арфи. Това зависи отъ васъ. Каквато музика изработите на земята, съ нея ще отидете горе. Китарата или арфата е вашето сърдце, струнитѣ сѫ вашитѣ мисли, а рѫката, която ще минава по струнитѣ — вашата воля. Ще кажете, че нѣмате инструментъ. Всѣки човѣкъ има инструментъ — сърдце, на което свири. Сърдцето трѣбва да гори отъ желание да свири. Сърдцето е Божествениятъ елементъ въ човѣка. Щомъ имате този инструментъ, ще нагласите мислитѣ си хармонично и съ разумната воля ще свирите и пѣете. Ако обича цигулката си и свири съ любовь, цигуларьтъ може да стане знаменитъ. Но ако нѣма цигулка, нищо не може да постигне.

Когато говорите на хората нѣща, които не разбиратъ, тѣ започватъ да се смѣятъ. Не е лошо да се смѣе човѣкъ. Смѣхътъ е хаванъ, въ който се чукатъ твърдитѣ нѣща, да станатъ по-лесноприемливи. Следователно, когато не можете да разберете нѣщо, смѣйте се. Чрезъ смѣха вие ще го смелите. После ще дойде мисъльта, която ще приеме счуканата на ситно твърда материя, ще я разтвори и възприеме. Второстепенно нѣщо е смѣхътъ, но все пакъ помага на мисъльта. Първо, човѣкъ трѣбва да мисли, затова е нареченъ мислещо сѫщество.

Всѣка сутринь, като ставате отъ сънь, първата ви работа е да нагласите сърдцето си, да свири правилно. Нагласяването на струнитѣ подразбира хармонизиране на мислитѣ. Щомъ нагласите сърдцето си, започнете да свирите. Като свирите добре, хората ще ви слушатъ съ разположение и ще ви рѫкоплѣскатъ. Не свирите ли добре, ще ви освиркатъ. Щастието на човѣка зависи отъ неговия умъ, отъ неговото сърдце и отъ неговата воля. Дръжте въ изправность ума и сърдцето си, да бѫдете добри музиканти и пѣвци, да ви обичатъ хората.

Какво значи да обичате нѣкого? Това значи, да направите нѣщо заради него, въ негово име. Да обичате Бога, това значи, да направите нѣщо за Него. Ако обичате Бога, а не мислите, не чувствувате и не действувате заради Него, въ Негово име, това не е любовь. Любовьта подразбира най-великата работа, която човѣкъ може да свърши. Най-великата работа въ свѣта е любовьта. Въ този смисълъ, желая на всички хора да любятъ. Когато всички хора започнатъ да работятъ съзнателно и съ любовь, дошло е вече Царството Божие на земята.

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

— Въ истината е скритъ животътъ.

*

37. Лекция отъ Учителя, държана на

23. май, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×