Jump to content
Ани

1930_05_16 Линията на живота

Recommended Posts

От "Закони на доброто"
24 лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 9-та година, т.II, (1929 г. - 1930 г.)
Първо издание, София, 1940 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Линията на живота

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

— Въ истината е скритъ животътъ.

Коя е най-кѫсата линия въ природата?— Правата. — Коя е най-дългата линия? — Кривата. — Какво представя кривата линия? — Сборъ отъ прави линии. — Можете ли да съедините двата края на правата линия? — Не можемъ. — Съ какво започва началото на нѣщата? — Съ права линия. — Съ какво свършва краятъ на нѣщата? — Пакъ съ права линия. Тази е причината, поради която не можемъ да съединимъ двата края на правата линия. Най-малкиятъ опитъ, който има за цель да съедини двата края на правата линия, измѣня нейното естество. Тя се огъва и става крива линия. Правата линия е най-кѫсото разстояние между две точки. Това показва, че тя нѣма мѣсто, кѫде да се огъне. Щомъ се огъне една линия, тя има на разположение мѣсто за огъване. Възъ основа на тия твърдения, казваме, че има постѫпки въ живота, при които човѣкъ не може да се измѣни. Такива постѫпки наричаме „морални“. Постѫпва ли морално, и да иска, човѣкъ не може да се измѣни. Обаче, ако сакатиятъ не може да краде, това още не е морална постѫпка. Той не може да краде, защото е лишенъ отъ рѫце. Той не краде външно, но вѫтрешно, т.е. има желание да краде. Изкуство е човѣкъ да има рѫце и да не краде. Ако човѣкъ има желание да краде, а може да заповѣдва на желанието си, ние го наричаме възпитанъ. Той е господарь на своитѣ желания.

И тъй, мораленъ и възпитанъ човѣкъ наричаме този, който може да вдига и слага една тежесть по свое желание. Вдигането и слагането на тежестьта се намира подъ неговъ контролъ. При това, той не може да сложи една тежесть на земята, ако нѣкога не я вдигалъ. Законъ е: човѣкъ не може да извърши една морална постѫпка, ако не е въ състояние да я вдигне отъ земята. Съ други думи казано: човѣкъ не може да вдигне една тежесть, ако не е въ сила да я сложи на земята. И обратно: това, което не можешъ да сложишъ на земята, не можешъ и да го вдигнешъ. Опитвайте се да вдигате чували съ различни тежести, за да имате представа за своята сила. Като се опитвате нѣколко пѫти, ще знаете, каква тежесть можете да вдигате и да слагате на земята. Който не се опиталъ да вдига тежести отъ земята, не знае, какъ и кѫде да ги туря.

Какво представя свалянето на тежести? — Изправяне на погрѣшки. За да изправишъ една погрѣшка, не е достатъчно само да свалишъ една тежесть. Първо, трѣбва да се опиташъ да вдигнешъ тежестьта нависоко, да я туришъ нѣкѫде; после трѣбва да я снемешъ. Ако и едното, и другото направишъ добре, ти можешъ да изправяшъ погрѣшкитѣ си. Това е законъ. Който иска да се възпитава, да развива моралнитѣ си чувства, трѣбва да прилага този законъ. Нѣкои престѫпватъ важни закони и следъ това се питатъ, защо не могатъ да изправятъ погрѣшкитѣ си. Погрѣшката, която човѣкъ прави, подразбира вдигане на известна тежесть нависоко. Щомъ е могълъ да я вдигне, нищо друго не му остава, освенъ да я свали на земята, т.е. да изправи погрѣшката си. Ако нѣкой се опита да свали една тежесть, безъ да я вдигалъ самъ, той губи вѣра въ себе си. По какъвъ начинъ може да се издигне една тежесть нагоре? — По наклонна плоскость, т.е. по права линия. Понеже е мѫчноогъваема и устойчива, правата линия е основа на всички машини. И обратно: всѣка машина, която се основава на правата линия, е устойчива. Когато правата линия се отклони отъ пѫтя си и образува счупена, въ нея често ставатъ експлозии. Всичко, което се основава на правата линия, не търпи никакъвъ крахъ, никаква катастрофа.

Следователно, правата линия е неизмѣнна. Вие можете да закачите на правата линия цѣлата земя, безъ тя да се огъне. Колкото и да е тънка тази линия, щомъ съдържа качествата на правата, тя никога не се огъва. Цѣлата земя да окачите на нея, тя не мръдва. Обаче, ако линията е крива, колкото дебела да е, тя не може да издържа и най-голѣми тежести — земята.

И тъй, правата линия не е нищо друго, освенъ Божественото начало, което никога не се измѣня. При правата линия всички тежести се разлагатъ, поляризиратъ се, вследствие на което губятъ своята тежесть. Като погледнете правата линия съ окото на ясновидеца, виждате, че къмъ нея се насочватъ тежести отъ всички страни. Понеже силитѣ, които излизатъ отъ правата линия, ѝ предаватъ елипсовидна форма, тя е двуцентрова. Въ тия два центъра, именно, се уравновесяватъ всички тежести. Човѣшкиятъ животъ е построенъ върху правата линия. Докато не разберете законитѣ на правата линия, вие не можете да говорите за мораленъ животъ. Щомъ се отклони отъ законитѣ на правата линия, човѣкъ влиза въ законитѣ на кривата линия, дето сѫществуватъ умствени смущения и противоречия. За да излѣзе отъ това положение, той трѣбва да се върне пакъ къмъ правата линия, да знае, че това е единственото мѣсто, което не може да се огъне. Въ правата линия има само единъ начинъ за разрешаване на въпроситѣ. Явятъ ли се много начини, вие сте влѣзли въ кривата линия. Тъй щото, когато човѣкъ каже, че може да живѣе по много начини, това показва, че се е отклонилъ отъ правата линия. Можешъ да живѣешъ по много начини, но ще носишъ последствията на тия начини. Искашъ ли да бѫдешъ свободенъ отъ последствия, влѣзъ въ законитѣ на правата линия, дето задачитѣ се решаватъ само по единъ начинъ.

Мнозина избѣгватъ правата линия съзнателно, като животъ на еднообразието. Тѣ търсятъ кривата линия, като животъ на разнобразието. Наистина, голѣмо е разнообразието на кривата линия, но тя води къмъ разнообразие на нещастието. Правата линия пъкъ води къмъ еднообразие на щастието. Кое бихте предпочели: да живѣете въ еднообразието на щастието, или въ разнообразието на нещастието? Щастието на кривата линия се крие само въ едно — да я превърнете въ права. Нещастието на правата линия се заключава само въ едно — да я превърнете въ крива. Като подържате живота на правата линия, вие можете да я разнообразите, да внесете разнобразие въ щастието, безъ да я изкривите.

За да разберете идеитѣ, които изнасямъ, вие трѣбва да се освободите отъ стария животъ и старитѣ си разбирания. Не мислете, че вашитѣ разбирания за природата и за живота сѫ мѣродавни. Мислите ли, че идеитѣ, които хората иматъ, сѫ надъ всичко въ свѣта? Ангелитѣ иматъ идеи, които стоятъ по-високо отъ човѣшкитѣ и които хората още не познаватъ. Следователно, това, което за хората не сѫществува, за други сѫщества е известно. Ще питате, защо хората не знаятъ това, което ангелитѣ знаятъ? Много просто. Човѣкъ е малъкъ сѫдъ съ вода, въ който влизатъ нѣколко риби. Могатъ ли всичкитѣ риби отъ океана да влѣзатъ въ малкия сѫдъ съ вода? Съ други думи казано: възможноститѣ на светията не сѫ възможности на гения; възможноститѣ на гения не сѫ възможности на талантливия; възможноститѣ на талантливия не сѫ възможности на обикновения човѣкъ. Това, което голѣмиятъ човѣкъ си позволява, малкиятъ не може да си позволи. Голѣмиятъ може да носи такъвъ товаръ, какъвто малкиятъ не може да си представи. За идейния човѣкъ не остава нищо друго, освенъ да се стреми къмъ голѣмия, т.е. къмъ козмичния човѣкъ, създаденъ по образъ Божи, и да работи съзнателно върху себе си. Стремете се къмъ живота ва правата линия, която носи въ себе си истинския моралъ.

Коя постѫпка наричаме морална? Ако дадете на единъ човѣкъ бучка захарь, а на другъ — малко хининъ, или друга нѣкаква отрова, еднакви ли сѫ и дветѣ прояви? Първата проява наричаме морална, защото внася нѣщо добро въ човѣка, а втората — неморална, защото руши човѣшкия организъмъ. Следователно, всѣко нѣщо, което съгражда и хармонизира силитѣ на човѣка, е морално. Всѣко нѣщо, което руши и внася дисхармония въ човѣка, е неморално. Ако разтворите захарьта на нѣкого въ вода и го лишите отъ възможностьта да я изяде, неморално ли сте постѫпили? Споредъ едни, постѫпката ви е неморална, споредъ други — морална. За да има ясна представа за нѣщата, човѣкъ трѣбва да има нови разбирания.

Новото не се съгласява съ старото. Мойсей казва: „Око за око, зѫбъ за зѫбъ“. Христосъ, обаче, казва точно противното: „Ако те ударятъ по дѣсната страна, обърни и лѣвата.“ Съ слизането на Христа на земята, Мойсеевиятъ законъ трѣбваше да отстѫпи. Буквално ли трѣбва да разбирате Христовитѣ думи? Ако ги разбирате буквално, ще излѣзе, че който се съблазни, трѣбва да извади окото си, да отсѣче рѫката си и т. н. Тогава ще имаме свѣтъ, пъленъ съ сакати хора. Не, думитѣ на Христа сѫ иносказателни. Да обърнешъ и другата си страна на онзи, който те ударилъ, това значи, да запазишъ присѫтствие на духа си, да не отговаряшъ съ сѫщата мѣрка. Това значи възпитана воля. Ако можешъ да проявишъ самообладание, ти си издържалъ изпита си. Като станешъ тихъ и спокоенъ, като че нищо не се е случило, кажи на този, който те ударилъ: Азъ издържахъ изпита си; да видимъ сега, какъ ти ще издържишъ твоя. Каквото и да правите, вие не можете да избѣгнете отъ участьта си, да вдигнете тежкия чувалъ на полицата и следъ това да го свалите долу.

Защо хората се противопоставятъ на онзи, който се осмѣлява да имъ удари плесница? — Защото считатъ, че достоинството имъ е накърнено. Когато господарьтъ бие слугата си, последниятъ не възразява. Всички считатъ това въ реда на нѣщата. Обаче, ако слугата се осмѣли да бие господаря си, последниятъ се възмущава и бърза да му отмъсти. Той казва: Какъ смѣе слугата да ме бие? Накърнено е неговото достоинство. Отъ морално гледище, каква разлика има между господарь и слуга? Какво предимство има господарьтъ надъ слугата, че си позволява да го бие? Като господарь, само той ли има правото да бие?

Представете си, че единъ разуменъ господарь има разуменъ слуга. Единъ день слугата се нахвърля върху господаря си и му удря една плесница. Като разуменъ човѣкъ, господарьтъ запазва присѫтствие на духа си и обръща и другата страна къмъ слугата си, да му удари още една плесница. Следъ това пакъ така тихо и спокойно дава на слугата си две златни монети и му казва: Иди сега при другъ господарь и му удари, като на мене, две плесници. Знаете ли, какво впечатление ще произведе този педагогически методъ на господаря? Това значи, да се отнася човѣкъ философски къмъ мѫчнотиитѣ и изпитанията въ живота си. Господарьтъ не постѫпва така, защото счита за унижение слуга да го бие. Споредъ мене, унижението се заключава въ неиздържането на изпита. Ако господарьтъ издържи изпита си, унижението отива къмъ страната на слугата. Когато издържи изпититѣ си добре, човѣкъ става господарь на положението си. Ако свършва изпититѣ си добре, човѣкъ се движи по законитѣ на правата линия. Не може ли да издържи на изпитанията си, човѣкъ върви по законитѣ на кривата линия. Който може да се владѣе и издържа на изпитания, той е господарь. Не може ли да се владѣе, не може ли да издържа на изпитания, той е слуга.

Тъй щото, когато слугата разбере, че господарьтъ му заема мѣстото си справедливо, той отстѫпва предъ него и му се подчинява съ любовь. Когато господарьтъ разбере, че слугата му е готовъ на всички отстѫпки, той го признава за равенъ на себе си и го нарича свой приятель. Ако господарьтъ прилага силата си, а слугата — любовьта, господарьтъ ще съзнае грѣшката си и ще се изправи. И обратно, ако слугата прилага силата си, а господарьтъ — любовьта, въ края на краищата отношенията имъ ще станатъ братски. Нѣма човѣкъ въ свѣта, когото слугата му да не е билъ. Когато болестьта ви тури на легло, мислите ли, че сте господарь? Болестьта туря човѣка на легло и го заставя да работи на общо основание. Тя е неговиятъ слуга, който го кара да се движи, да прави упражнения, да се моли. Предъ болестьта и най-голѣмиятъ господарь става слуга.

И тъй, ще знаете, че постиженията се основаватъ на законитѣ на правата линия. Не можете ли да постигнете нѣщо, вие сте огънали правата линия. Като изправите линията си, ще постигнете всичко, което желаете. Когато успѣвате, радвайте се, че сте въ правия пѫть. Когато губите, не търсете вината вънъ отъ себе си, но изправете линията, на която сте стѫпили. Ако правите погрѣшки, ще знаете, че причината сте пакъ вие. Искате да снемете чувала, който нѣкой е турилъ нависоко нѣкѫде и като не можете, той пада върху васъ, или право на земята. Ако бѣхте вдигнали този чувалъ, щѣхте да знаете, колко тежи и щѣхте да го свалите. Човѣкъ може да вдигне само това, което самъ е свалилъ. И обратно: той може да свали само това, което е вдигалъ. Другояче казано: всѣки човѣкъ може самъ да изправи погрѣшкитѣ си най-добре. Той самъ е правилъ погрѣшки, самъ ще ги изправи.

Като ученици на новото, вие трѣбва да измѣните своитѣ стари възгледи, да се приготвите за новото, което иде въ свѣта. За тази цель изучавайте първо физическия свѣтъ, понеже и той ще претърпи измѣнения. Като знаете законитѣ, които управляватъ физическия свѣтъ, ще се нагласите за новото, което иде вече. Ако не приемете новото съ съзнание и разбиране, ще се натъкнете на по-голѣми мѫчнотии и противоречия отъ сегашнитѣ. Това значи, да се наеме човѣкъ съ работа, която не е по силитѣ му. Тази работа може да го осакати. Нѣкои учени и философи се занимаватъ съ отвлѣчени идеи, които не сѫ за тѣхния умъ, вследствие на което сѫ осакатили мозъка си. Всѣка идея, която човѣкъ не е готовъ да асимилира, произвежда голѣмо налѣгане върху неговия мозъкъ. За да се приготвятъ за новитѣ идеи, хората минаватъ презъ страдания, които укрепватъ нервната имъ система. Така подготвени, тѣ възприематъ новитѣ идеи, асимилиратъ ги добре и се радватъ на резултатитѣ отъ тѣхъ. Ще каже нѣкой, че много е страдалъ, докато се нагоди къмъ новитѣ идеи. — Много е страдалъ, но и много ще се радва. На всѣка скръбь отговаря по една радость. Ако нѣкой казва, че не е страдалъ, ние знаемъ, че той не се е радвалъ. Не може да се радва човѣкъ, докато не е страдалъ. Казвате, че праведнитѣ сѫ имали голѣми изпитания. —Щомъ сѫ минали презъ изпитания, ще минатъ и презъ голѣми радости. — Защо идатъ страданията? — Защото искате радости. — Не може ли безъ страдания? — Ако искате животъ безъ радости, може да минете безъ страдания. Страданията предшествуватъ радоститѣ. Едно време радоститѣ сѫ предшествували страданията, но сега обратно: първо идатъ страданията, а после — радоститѣ.

Казвамъ: Нѣма нищо страшно въ страданията, но човѣкъ трѣбва да бѫде силенъ, да ги понася разумно. Силенъ човѣкъ е онзи, който е свързанъ съ Първата Причина на нѣщата. Той има знания и може да постигне, каквото желае. Обаче, щомъ прекѫсне връзката си съ Първата Причина, той губи знанието, силата си и се чувствува като малка лодка всрѣдъ развълнувано море. За да понася лесно страданията, човѣкъ трѣбва да развива музикалното си чувство. Когато скърби музикално, човѣкъ расте и се развива по-добре, отколкото безъ музикално настроение. Музиката влияе на мисъльта. Тя повдига мисъльта, а облагородява чувствата на човѣка.

Следователно, когато сте скръбни, пѣйте нѣкаква пѣсень, въ мажорна гама, понеже тази гама върви по законитѣ на правата линия.

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

— Въ истината е скритъ животътъ.

*

36. Лекция отъ Учителя, държана на

16. май, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×