Jump to content
Ани

1930_05_09 Състояние на материята

Recommended Posts

От "Закони на доброто"
24 лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 9-та година, т.II, (1929 г. - 1930 г.)
Първо издание, София, 1940 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Състояния на материята

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

— Въ истината е скритъ животътъ.

Като ученици, отъ всички се изисква точность и работа. Ако не работите и не сте точни, нищо не можете да постигнете. Който не иска да работи и не може да бѫде точенъ, той е мъртъвъ. Той нѣма отношение къмъ живитѣ. Следователно, живитѣ трѣбва да работятъ и да бѫдатъ точни въ задълженията си.

Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ нова философия, нови разбирания, а не като тия на Донъ Кихота и Санчо Панса. Ако разбира живота правилно, човѣкъ е дошълъ вече до познаване на материята. Той знае, че животътъ не може да се изрази нито съ едно отъ състоянията на материята. Животътъ не е нито въ твърдата, нито въ течната, нито въ въздухообразната, нито въ лѫчистата материя. Животътъ е вънъ отъ състоянията на материята.

Каква е разликата между четиритѣ състояния на материята? Твърдата материя се отличава съ голѣмо сцепление между частицитѣ си, вследствие на което формата на твърдитѣ тѣла не се измѣня при обикновени условия. Течната материя има по-слабо сцепление между частицитѣ си, затова нѣма опредѣлена форма. Ако поставятъ вода върху дадена плоскость, тя веднага се разлива, заема по-голѣмо пространство. Ако плоскостьта има известенъ наклонъ, водата усилва движението си и започва да тече надолу. Въздухообразната материя пъкъ има още по-малко сцепление между частицитѣ си, вследствие на което нѣма своя форма и обемъ. Твърдитѣ тѣла предизвикватъ налѣгане, главно въ една точка на подпората, течнитѣ — главно на дъното и отстрани, а въздухобразнитѣ — по всички посоки. Първитѣ три състояния на материята сѫ известни на всички, но какво знаете за лѫчистата материя?

Като изучавате състоянията на материята, спрете вниманието си върху подвижностьта на частицитѣ ѝ. Колкото по-подвижни сѫ частицитѣ ѝ, толкова по-високо е съзнанието ѝ. Следователно, колкото по-подвижни сѫ умътъ, сърдцето и тѣлото на човѣка, толкова по-високо е съзнанието му. Подвижностьта опредѣля човѣшката воля. Който е способенъ да тича и да се движи бързо, е волевъ човѣкъ. Ще кажете, че заекътъ е волево сѫщество. Заекътъ има воля. Понеже живѣе при неблагоприятни условия, той прилага въ действие краката си — бѣга и се крие отъ опасноститѣ. По този начинъ той развива разумностьта си. По аналогия на това, казваме: Всѣки човѣкъ, който лесно се справя съ страданията, е разуменъ. Въ този смисълъ, волята представя разумно сцепление между частицитѣ на онази материя, съ която съзнанието работи. Една отъ помощнитѣ сили на съзнанието е волята.

Като упражнява волята си, човѣкъ може да постигне всички свои желания. Волевиятъ човѣкъ може да бѫде музикантъ, пѣвецъ, поетъ, ученъ и др. Искате ли да развивате волята си, започнете отъ най-малкитѣ величини. Не се отказвайте отъ малкитѣ идеи, отъ малкитѣ желания. Вижте, какво правятъ ученитѣ. Нѣкой ученъ посветява десетки години отъ живота си за изследване на нѣкои бръмбари или пеперуди. Нѣкой ученъ се занимава съ росната капка, измѣрва теглото ѝ по отношение на въздуха и намира, че тя е около 700 пѫти по-тежка отъ него. Чрезъ изчисления и опити ученитѣ сѫ приели водата като единица мѣрка за опредѣляне гѫстотата на течнитѣ и твърди тѣла. Дето има вода, тамъ вирѣятъ и растенията, и животнитѣ, и хората. Значи, водата е носитель на живота. Както водата е единица мѣрка за опредѣляне гѫстотата на течнитѣ тѣла, така и животътъ е взетъ за единица мѣрка.

Като знаете свойствата на материята, вие трѣбва да прилагате това знание къмъ вашитѣ мисли и чувства, да ги трансформирате. Има мисли и чувства, които по състояние проявяватъ свойствата на твърдата, на течната, на въздухообразната и на лѫчистата материя. Когато въ ума ви влѣзе една твърда мисъль, или въ сърдцето ви едно твърдо чувство, които ви измѫчватъ, вие трѣбва да знаете, по какъвъ начинъ да ги превърнете въ течни, или въздухообразни, да се облекчите. Казватъ, че нѣкой човѣкъ, има твърди чувства. Колкото и да сѫ твърди чувствата му, достатъчно е да ги подложатъ на 1000 — 2000 градуса топлина, за да се стопятъ. Предъ огъня и най-твърдитѣ тѣла отстѫпватъ.

Какво е приложението на различнитѣ състояния на материята въ живота? Първото приложение на материята е за приготвяне на хлѣбъ. Отъ твърдата материя правятъ воденичното колело, което кара водата и мели житото. Безъ вода колелото не може да се върти. Въ бѫдеще, когато можете да прилагате закона за трансформиране на енергията, ще превръщате водата отъ въздухообразна въ лѫчиста материя и ще се ползувате отъ нея. Понеже не знаете още този законъ, вие се ползувате главно отъ течното състояние на водата. Висшето козмическо съзнание работи чрезъ твърдата, течната и въздухообразната материя, като срѣди за своето проявяване. Чрезъ понижаване на температурата това съзнание сгѫстява воднитѣ пари въ въздуха и, като вода, ги връща отново въ океанитѣ и моретата. Оттамъ, чрезъ раздвижване на въздуха въ видъ на вѣтрове и бури, часть отъ водата се изпарява и отива въ пространството.

Като ученици, вие трѣбва да знаете свойствата на четиритѣ състояния на материята, да се ползувате отъ тѣхъ, когато ви потрѣбватъ. Всичко, което става по разумното и доброволно желание на човѣка, може да го ползува.

Следователно, когато известни идеи влизатъ въ човѣка по негово желание, той живѣе; когато влизатъ насилствено, той страда и умира. Ето защо, когато се мѫчите и страдате, ще знаете, че нѣкои мисли, чувства или желания сѫ влѣзли въ васъ безъ вашата воля, но все пакъ вие сте дали поводъ за това. Докато въ човѣка нѣма условия за влизане на нѣщо нечисто, то не може да го обсеби. Опитниятъ плувецъ казва на учащия се: водата може да дойде най-много до брадата ти. Мине ли тази мѣрка, ти се излагашъ на опасность. — Защо? — Защото гѫстотата на срѣдата се увеличава, и той не може да издържи. Той губи равновесие и потъва. Значи, когато нѣкои мисли и чувства влѣзатъ въ човѣка безъ негово желание, той се намира въ положението на давещия. — Какъ спасяватъ давещия? — Изваждатъ го отъ водата и го обръщатъ съ главата надолу, да изтече погълнатата вода. Следъ това правятъ изкуствено дишане, да се възстановятъ кръвообръщението и животътъ на сърдцето. Когато започва да се дави, сърдцето бие усилено и следъ това спира. Докато умътъ контролира движението на сърдцето, последното бие равномѣрно. Щомъ умътъ престане да го контролира, то спира движението си. На сѫщото основание, казвамъ: За да не дойде човѣкъ до положението на давещия, той трѣбва да има будно съзнание, да контролира ума и сърдцето си, да не допуща въ тѣхъ чужди, неканени гости.

И тъй, когато говоримъ за сърдцето, ние имаме предъ видъ главната двигателна машина, която движи живота. Щомъ машината спре движението си, животътъ спира. Казваме, че човѣкъ умира. Смъртьта подразбира изгубване на живота за дадени условия само; при други условия животътъ продължава. Докато клеткитѣ живѣятъ, смърть не сѫществува. Въ този смисълъ, всички тѣла, въ които действува сцеплението между частицитѣ, сѫ живи. Даже и при отсѫтствие на сцепление, клеткитѣ още живѣятъ.

Двама търговци се сдружаватъ, внасятъ по сто хиляди лева капиталъ и започватъ обща работа. Докато сѫ въ отношения, тѣ сѫ живи единъ за другъ, подържатъ връзкитѣ си. Единъ день тѣ се раздѣлятъ: единиятъ отива на една страна, другиятъ — на друга. Тѣ се считатъ умрѣли единъ за другъ. — Защо? — Връзката имъ се прекѫсва. Докато капиталитѣ имъ били общи, тѣ се интересували единъ отъ другъ. Щомъ раздѣлятъ капиталитѣ си, връзката имъ сама по себе си пада.

Често хората се запитватъ, какво става между тѣхъ, че се раздѣлятъ. Много просто— връзката имъ се прекѫсва. — Каква е била тази връзка? — Материална. Когато материалнитѣ връзки се прекѫсватъ, отношенията между хората изчезватъ. По-силни сѫ връзкитѣ, когато иматъ за основа нѣкаква идея. Значи, духовнитѣ връзки сѫ по-силни отъ материалнитѣ. Докато хората мислятъ единъ за другъ, тѣ сѫ свързани. Щомъ престанатъ да мислятъ, връзката имъ изчезва. Представете си два ученика, които отъ първия до последния класъ на гимназията сѫ били приятели. Щомъ свършатъ гимназия, тѣ се раздѣлятъ, всѣки поема своя пѫть въ живота. Следъ десетгодишна раздѣла тѣ си спомнятъ единъ за другъ и единъ день се срѣщатъ. Още при първата срѣща приятелскитѣ имъ отношения се възстановяватъ. Въ паметьта имъ изпъкватъ всички спомени отъ ученичеството. Не става ли сѫщото въ живота на всички хора? Тѣ се събиратъ въ различни общества, създаватъ връзки помежду си, по-близки или по далечни, и започватъ да си спомнятъ, че нѣкога, въ далечното минало, тѣ пакъ сѫ били заедно, свързани съ приятелски или роднински връзки. Не единъ пѫть въ живота си човѣкъ срѣща своитѣ приятели.

Като ученици, вашата задача е да изучавате мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ си, да знаете, кои отъ тѣхъ отговарятъ на твърдата материя, кои — на течната, на въздухообразната и на лѫчистата, изявени като свѣтлина и топлина. Както постѫпвате съ различнитѣ състояния на материята, така ще постѫпвате и съ съответнитѣ на тѣхъ мисли и чувства. Какъ постѫпвате съ свѣтлината? Отваряте очитѣ си и я възприемате. Щомъ приемете известно количество свѣтлина, затваряте очитѣ си. Свѣтлината влиза и излиза свободно презъ очитѣ ви, но, за да имате резултатъ, непремѣнно трѣбва да става временно прекѫсване. Ако свѣтлината непрекѫснато влиза презъ очитѣ на човѣка, вмѣсто полза, ще причини нѣкаква вреда. Всѣко благо се приема съ мѣрка. Следователно, и свѣтлината, като необходимо благо за живота, се приема съ мѣрка. Клепачитѣ приематъ заповѣдь да се отварятъ и затварятъ, споредъ мѣрката, дадена отъ висшата инстанция въ човѣка. Клепачитѣ сѫ везнитѣ, а реснитѣ на клепачитѣ — грамоветѣ, които опредѣлятъ, колко свѣтлина може да приеме човѣкъ въ даденъ моментъ.

Природата държи точна смѣтка, кой колко свѣтлина е приелъ, и на края на годината представя разписка за плащане. Нѣма благо въ свѣта, което човѣкъ получава даромъ. Когато бирникътъ на природата дойде при васъ съ разписка да платите за благата, отъ които сте се ползували, вие трѣбва да благодарите, да кажете, какъ сте използували това благо и да му дадете единъ отъ изработенитѣ плодове. Искрената благодарность и признателность на човѣка къмъ природата и къмъ Бога е плащане за полученитѣ блага. Който не благодари, който не е доволенъ, той плаща глоби. — Какво представятъ глобитѣ? — Страдания.

Следователно, който иска да се освободи отъ страданията, трѣбва да благодари на Бога за всичко, което му се дава. Благодарностьта е еквивалентна на плащането. Благодарностьта е особенъ родъ лѫчиста материя, която човѣкъ отправя къмъ разумния свѣтъ. Въ замѣна на тази материя разумниятъ свѣтъ изпраща духовна свѣтлина, която освѣтява пѫтя му. Безъ благодарность не може да става правилна обмѣна между хората на земята и възвишенитѣ сѫщества въ разумния свѣтъ. Както между коренитѣ и клонетѣ на дървото става правилна обмѣна, така и между сѫществата на физическия и на духовния свѣтъ, трѣбва да сѫществува съзнателна, непреривна връзка.

Като ученици на Велика Школа, вие трѣбва да притежавате две ценни качества: работоспособность и точность. Работоспособностьта на човѣка има отношение къмъ неговия моралъ. Колкото по-работливъ е той, толкова е по-мораленъ. Точностьта пъкъ има отношение къмъ задълженията на човѣка. Христосъ казва: „Отецъ ми работи, и азъ работя“. Ако Богъ работи, какво остава за човѣка? Всички живи сѫщества трѣбва да работятъ. Който не работи, не е живъ Той не може да се ползува отъ благата на живитѣ хора. Човѣкъ още не е работилъ, както трѣбва. Дръжте въ ума си мисъльта, която Христосъ изнесълъ: „Отецъ ми работи, и азъ работя.“ Казвайте и вие: „Щомъ Богъ работи, и азъ ще работя“.

Какво разбирате подъ думата „работа“? Да работи човѣкъ, това значи, да твори. И работникътъ, който копае, върши нѣщо; и писательтъ върши нѣщо. И двамата дигатъ и слагатъ рѫката си. Първиятъ вдига лопата и мотика, а вториятъ — перото. По натрупаната пръсть нищо не се чете, но по написанитѣ редове се чете нѣщо хубаво. Значи, работата на първия не е съзнателна, а на втория — съзнателна и разумна. И децата, които се учатъ да пишатъ, вдигатъ и слагатъ перото, но никой не се ползува отъ написаното.

Всѣки човѣкъ има въ себе си едно перо — езикътъ, съ който постоянно пише. То отваря и затваря пѫтя му. Човѣкъ потапя перото въ мастилницата, отъ която вади думи и ги нарежда една следъ друга. Ако знае, какъ да нарежда думитѣ, написаното е разумно и съзнателно. Съ това писмо той си пробива пѫть въ живота. Ако само вади думи, които не знае, какъ да нарежда, написаното е разхвърляно и неразумно. Който го прочете, остава недоволенъ. Като знаете това, пишете разумно. Четете разумнитѣ слова на великитѣ хора, да се поучавате отъ тѣхъ, да растете и да се развивате. Каквото знание придобивате, превръщайте го въ такива формули, отъ които можете да се ползувате. — Въ каква формула можете да превърнете даденъ квадратъ? Въ формулата А2. Квадратътъ (фиг. 1) представя силовитѣ линии, които действуватъ въ човѣка. Правата АВ представя силитѣ на ума, СД — силитѣ на сърдцето, АД — волевитѣ сили, а ВС е връзката на дадения квадратъ съ другъ нѣкой, т.е. съ друго съзнание. Квадратътъ, самъ за себе си, не сѫществува. Той е свързанъ съ четири свѣта, презъ които душата на човѣка минава: физическиятъ — АД, астралниятъ — ДС, умствениятъ — АВ и причинниятъ — ВС. Тѣзи свѣтове сѫ свързани съ състоянията на материята: физическиятъ — съ твърдата материя, астралниятъ — съ течната, умствениятъ — съ въздухообразната и причинниятъ — съ лѫчистата, т.е. съ свѣтлинната и топлинна енергия.

MOK-09-2.JPG

Съвременнитѣ учени не изучаватъ свѣтлината и топлината, както трѣбва. Единъ день, когато изучатъ законитѣ на свѣтлината и на топлината, хората ще лѣкуватъ всички болести съ свѣтлинната и топлинна енергия. Нѣма да остане болесть, която да е неизлѣчима. Водата и твърдата храна влиза въ човѣка отъ една страна да подържа живота му, а отъ друга — да изпита състоянието на вѫтрешнитѣ му органи. Въздухътъ изпитва състоянието на дробоветѣ му, а свѣтлината — състоянието на неговия мозъкъ. Искате ли да знаете, какъвъ е даденъ човѣкъ, вижте, какъ яде, какъ пие вода, какъ диша и какъ приема свѣтлината. Когато човѣкъ мига бързо, нервната му система е разстроена. Волята му е слаба, вследствие на което не може да владѣе очитѣ си. Както слабогръдниятъ диша бързо и неравномѣрно, така и нервниятъ мига често и бързо. Опредѣлено е, колко пѫти трѣбва да мига човѣкъ въ минута, както е опредѣленъ броятъ на пулса и на дишането. Сърдцето бие 72 пѫти въ минута: 7+2=9 — число на завършенъ процесъ. Броятъ на вдишкитѣ въ минута е 20. Числото две е число на противоречие. То показва, че процесътъ на дишането не е завършенъ. Колкото по-голѣмъ е броятъ на вдишкитѣ, толкова по-зле за човѣка. Ускореното дишане води къмъ разстройство на организма. Броятъ на пулса и на вдишкитѣ на човѣка се опредѣлятъ отъ неговитѣ мисли и чувства. Между дишането и пулса на сърдцето има известно съответствие. И храненето има отношение къмъ умствения и сърдечния животъ на човѣка. Изобщо, между всички функции на органитѣ има известна връзка. Наруши ли се функцията на единъ отъ тѣхъ, отразява се и върху останалитѣ.

Правете упражнения да дишате дълбоко и да задържате въздуха известно време въ дробоветѣ си. Колкото повече го задържате, толкова по-добре ще се чувствувате. Чрезъ дълбоко дишане можете да урегулирате нервната си система. Когато нервната система е въ изправность, организъмътъ е здравъ.

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

— Въ истината е скритъ животътъ.

*

35. Лекция отъ Учителя, държана на

9. май, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×