Jump to content

1930_04_25 Свѣтлина и знание


Ани

Recommended Posts

От "Закони на доброто"
24 лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 9-та година, т.II, (1929 г. - 1930 г.)
Първо издание, София, 1940 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Свѣтлина и знание

Размишление.

Ако запитате медика, какво представя медицината, той ще отговори нѣщо на зададения въпросъ. Ако запитате гимнастика, какво представя гимнастиката, и той ще отговори нѣщо по този въпросъ. Ако запитате учителя по математика или по рисуване, какво представя учителството, и той ще отговори нѣщо. Ако запитатъ васъ, какво представя специалниятъ класъ, който отъ десетина години насамъ посещавате, какво ще отговорите? Като ученици на специалния класъ, вие трѣбва да си отговорите, какво представя този класъ и защо сте влѣзли въ него. Не е достатъчно богословътъ да каже само, че е свършилъ по богословие и знае всичко, което се отнася до неговата область. Богословътъ и теологътъ ще кажатъ, че сѫ учили за Бога, а въ сѫщность не знаятъ, какво нѣщо е Богъ, нито сѫ Го видѣли, нито Го познаватъ. Това е все едно слѣпиятъ да изучава слънцето, да знае състава му, неговата форма, разстоянието му отъ земята, безъ да го е виждалъ. Има хора, които безъ да сѫ изучавали теология, познаватъ Бога, опитали сѫ Го. Има смисълъ, да изучава човѣкъ единъ предметъ, но да е влѣзълъ въ близко съприкосновение съ него.

Тъй щото, като ви задавамъ въпроса, какво представя специалниятъ класъ, искамъ всѣки отъ васъ да си отговори, защо е дошълъ въ класа и дали мѣстото му е тукъ. Нѣкой влѣзълъ въ класа, но постоянно плаче, като малко дете. Мѣстото му не е въ класа. Другъ влѣзълъ въ класа, но живѣе въ постоянни съмнения. И неговото мѣсто не е въ класа. Който влѣзе въ специалния класъ, трѣбва да работи, да учи, да се занимава съ предметитѣ, които се разискватъ тукъ. Ученикътъ трѣбва да е дисциплиниралъ ума, сърдцето и волята си.

Какво означава думата „дисциплина“? — Подчиняване на известенъ редъ и порядъкъ. Ако редътъ и порядъкътъ е разуменъ, дисциплината е разумна; ако редътъ и порядъкътъ е неразуменъ, дисциплината е неразумна. Каква дисциплина представя подчиняването на обрѫчитѣ въ бъчвата на известенъ редъ и порядъкъ? Дъскитѣ на бъчвата сѫ стегнати въ обрѫчи. Тѣ се подчиняватъ на тѣхния редъ, но тази дисциплина е механическа. — Защо? — Защото нито дъскитѣ, нито обрѫчитѣ сѫ съзнателни. Обаче, ученицитѣ, като живи, съзнателни сѫщества, се подчиняватъ на учителя си. Тази дисциплина е разумна. Между учителя и ученицитѣ има известно съотношение. Учительтъ преподава, а ученицитѣ придобиватъ знания. Когато учительтъ разбира предмета си, а ученицитѣ учатъ добре, тогава дисциплината въ класа е естествена и разумна. Тя сѫществува сама по себе си, по любовь, а не чрезъ насилие. Обаче, каква дисциплина може да сѫществува въ единъ класъ, когато учительтъ по музика не може да научи ученицитѣ си да пѣятъ правилно? Или, каква дисциплина ще има въ класа, когато учительтъ по математика не разбира вѫтрешния смисълъ на числата отъ 1 — 10? Каква дисциплина може да сѫществува въ едно училище, ако ученицитѣ не знаятъ защо сѫ дошли и не обичатъ да учатъ?

Кои сѫ принципитѣ или основнитѣ положения въ специалния класъ? Ако не знаете това, можете ли да се наречете ученици на специалния класъ? Да сте ученикъ въ специалния класъ и да не знаете, защо сте такъвъ, това значи, да сте българинъ, безъ да знаете отличителната чърта на българина. Ще кажете, че отличителното за българина е българскиятъ езикъ, съ който той си служи. Въ природата сѫществува ли български езикъ? Ще кажете, че българскиятъ езикъ се отнася къмъ славянскитѣ. Сѫществува ли славянски езикъ въ природата? Много езици има въ природата. Всѣки, който говори български езикъ, българинъ ли е? Ако нѣкой французинъ говори български езикъ, става ли българинъ? Значи, българскиятъ езикъ не прави човѣка българинъ, нито френскиятъ — прави човѣка французинъ. Българинътъ има нѣкаква отличителна чърта въ кръвьта си, която презъ никакви времена и епохи не може да изчезне. Тази чърта при никакви условия не се заличава. Това се отнася до англичанина, до германеца, до французина, до всички народности.

Следователно, и вие, като ученици на специалния класъ, трѣбва да имате поне една специфична чърта, която да ви опредѣля като такива. Щомъ е така, всѣки трѣбва да проникне въ себе си, да намѣри тази чърта и да си отговори, ученикъ ли е на специалния класъ, или не. Много ученици влизатъ въ този класъ, но малко отъ тѣхъ сѫ истински ученици. Тѣ приличатъ на ония деца, родени отъ едни родители, а осиновени отъ други. Нѣкое дете е родено българче, майка му и баща му умиратъ. Едно английско семейство го взима, завежда го въ Англия, осиновява го, дава му образование. Той става голѣмъ, възрастенъ човѣкъ — цѣлъ англичанинъ. Говори изключително английски, не знае матерния си езикъ, не познава България и т. н. Въ сѫщность, англичанинъ ли е той? Никакъвъ англичанинъ не е. Макаръ, че не знае български, не познава България, той е чистъ българинъ. — Кѫде се крие българското въ този човѣкъ? — Въ кръвьта му.

Следователно, като говоримъ за специалния класъ, ще знаете, че и той се отличава по нѣщо, и той има свои характерни положения. Коя е характерната чърта на специалния класъ, ще се разбере отъ проявитѣ на ученицитѣ. По какво се отличава специалния класъ отъ общия, и това ще се види по дѣлата и проявитѣ на ученицитѣ. Ако чуете нѣкой ученикъ да говори за уроцитѣ си, по тѣхъ, именно, ще познаете, въ кой класъ на гимназията следва той. Значи, по уроцитѣ познавате ученика отъ обикновенитѣ училища, а по дѣлата — ученика отъ специалния класъ. Какво особено е придобилъ ученикътъ отъ специалния класъ? Какво особено има въ неговитѣ дѣла? По тѣзи въпроси иматъ думата само онѣзи ученици, които влизатъ въ специалния класъ, които сѫ родени въ него. Слушателитѣ, обаче, които знаятъ само езика на специалния класъ, нѣматъ думата. Тѣ трѣбва само да слушатъ и да мълчатъ.

Ученицитѣ на специалния класъ трѣбва да учатъ, да прилагатъ, безъ да мислятъ, какъ ще свършатъ училището, какъ ще наредятъ живота си и т. н. Ако по цѣли дни човѣкъ мисли, какъ да нареди живота си, нищо нѣма да постигне. И ако ученикътъ постоянно се безпокои, какъ ще свърши училището, нищо нѣма да постигне. Нѣкой учи, следва гимназия, университетъ и си казва: Какво ще придобия като свърша университетъ? Рога нѣма да ми пораснатъ. — Ние не сме за такива науки, отъ които да растатъ рога на ученицитѣ. Ние подържаме точно обратното: изучавайте такива науки, отъ които да падатъ рогата на хората. Човѣкъ не е животно, да има рога. Българинътъ е практиченъ човѣкъ. Когато нѣкой се хвали съ знанието си, българинътъ казва: Турете букаи на краката му, завържете рѫцетѣ му съ дебело вѫже и го оставете. Ако той може да счупи букаитѣ и да скѫса вѫжето, наистина, има знание. Не може ли да направи това, никакво знание нѣма.

Какво представятъ букаитѣ и дебелитѣ вѫжета въ човѣшкия животъ? — Това сѫ мѫчнотиитѣ, презъ които човѣкъ минава. Това сѫ задачи за разрешаване. Който може да разреши мѫчнотиитѣ си правилно, да скѫса връзкитѣ на рѫцетѣ и на краката си, той има знания, той живѣе въ свѣтлина. Ако нѣма знания, човѣкъ живѣе въ тъмнина. Не е въпросъ въ много знания. Малко знания, но добре обработени и приложени, улесняватъ пѫтя на човѣка. Любовьта е потикъ, сила, а знанието — свѣтлина, която направлява движението на тази сила. Ако нѣма сила и свѣтлина, човѣкъ е подобенъ на слѣпецъ. Любовьта и знанието сѫ мощни сили, които направляватъ човѣшкия животъ. Безъ тѣхъ нѣма животъ, нѣма никакви постижения.

Сега ние говоримъ за любовьта, като основа на знанието. Щомъ имате знание, можете да проявите любовьта си правилно. Знанието е свѣтлина, слънце за вашия животъ. — Какво ще стане съ човѣка, ако слънцето престане да грѣе? — Ще замръзне. Замръзването не подразбира умиране. Замръзването е спиране действието на силитѣ. Щомъ силитѣ въ човѣка престанатъ да действуватъ, той трѣбва да чака дълго време, докато слънцето изгрѣе отново и го стопли. Топлината движи тѣлата, свѣтлината опредѣля посоката имъ, а любовьта ги потиква.

Да се върнемъ къмъ въпроса за отличителната чърта на специалния класъ. Все трѣбва да има една чърта, по която специалниятъ класъ се отличава отъ общия. Който влѣзе въ специалния класъ, трѣбва да бѫде нежененъ — външно и вѫтрешно. Външно нежененъ, това подразбира да бѫде свободенъ отъ задълженията, които семейниятъ животъ налага. Вѫтрешно нежененъ, това значи, да е свободенъ отъ задълженията и изискванията на свѣта. Всѣки може да избѣгне женитбата съ свѣта. Който е жененъ за свѣта, по никой начинъ не може да влѣзе въ специалния класъ. Свѣтътъ е грамадна лаборатория, въ която се правятъ опити. Едни отъ опититѣ излизатъ сполучливи, а други — несполучливи. Що се отнася до опититѣ, вие можете да се ползувате отъ тѣхъ, като отъ готови знания, безъ да взимате участие въ тѣхъ. Това значи: помагайте на хората въ свѣта, безъ да се свързвате съ тѣхъ. Обичайте ги, безъ да се свързвате съ погрѣшкитѣ имъ.

Който влиза съзнателно въ класа, той не мисли да се жени нито за мѫжъ или за жена, нито за свѣта. Това е много естествено. Какъвъ ученикъ ще бѫде този, който едва постѫпва въ училището, а мисли за женене? Докато не свърши гимназия и университетъ, ученикътъ не може да мисли за женене. Сѫщото се отнася и до ученицитѣ отъ специалния класъ. Докато не свършите курса на специалния класъ, вие не можете да се жените. Ако умътъ, сърдцето и волята на човѣка не сѫ свободни, все едно, че е жененъ. Женениятъ не може да учи, както неженениятъ. Той е вързанъ, не може да върши специална работа. Каква работа ще свърши параходътъ, който е вързанъ? Витлото на парахода може да се върти, коминътъ — да пуши, но никаква работа не се върши. Важно е, че параходътъ е спусналъ котва и не може да се мръдне.

Много отъ сегашнитѣ хора се намиратъ въ положението на вързания параходъ: витлото имъ се върти, коминътъ — пуши, но никакво движение въ тѣхъ не става. Тѣ не могатъ да прогресиратъ. Тази е причината, поради която хората се оплакватъ, че въпрѣки усилията, които правятъ, не напредватъ много. — Кога напредва параходътъ? — Когато изминава известенъ пѫть. Следователно, когато човѣкъ върви напредъ, ние казваме, че той „еволюира“. Обаче, въ който моментъ параходътъ престане да се движи, той не може да напредва. Сѫщото се отнася и до човѣка: когато сърдцето и умътъ на човѣка престанатъ да се развиватъ, и той спира своя пѫть. Колкото е важенъ изминатиятъ пѫть за парахода, толкова е отъ значение и пѫтьтъ, който човѣкъ изминава въ живота си. — Кое бѣше първото пристанище, отъ което излѣзохте съ парахода си? Като ученици на специалния класъ, вие излѣзохте отъ едно и сѫщо пристанище — на девственостьта, т.е. на младостьта. Сега всички отивате къмъ едно и сѫщо пристанище — на възмѫжаването и на старостьта. Много време ще мине, докато стигнете на това пристанище.

Каква е цельта на специалния класъ? — Да ви върне къмъ първоначалната чистота и девственость. Всички имате елементарни разбирания за живота, но това не е достатъчно. Трѣбва да разберете понятието „девственость“ въ широкъ смисълъ. Това разбиране се постига чрезъ дълбока мисъль и възвишени чувствувания. Да живѣе човѣкъ, да се жени, да има деца, да пуши коминътъ му, това сѫ елементарни работи, съ които хората се занимаватъ. Човѣкъ трѣбва да се издигне по-високо, да заживѣе по новъ начинъ, да разбере вѫтрешната страна на живота.

Като изучавате живота, вие се запитвате, какво въ сѫщность е женитбата. Когато двама души се събератъ на едно мѣсто, да живѣятъ заедно, това още не е женитба. Събирането на учителя и на ученика на едно мѣсто не е женитба. — Защо се събиратъ двама души? — Да придобиятъ знание. Следователно, ако не придобиятъ никакво знание, женитбата имъ не е на мѣсто. Колкото по-голѣма е връзката между ума на учителя и на ученика, толкова по-добри условия и възможности сѫществуватъ между тѣхъ. Връзката е невидима, но силна. Когато връзката е силна, учительтъ и ученикътъ се намиратъ въ правилни отношения. Ако ученикътъ възприема правилно, а учительтъ предава съ любовь, отношенията имъ сѫ нормални. Само при хармонични отношения, ученикътъ минава отъ единъ класъ въ другъ, докато най-после свърши университетъ. Както свършвате гимназия и университетъ, така можете да свършите и специалния класъ. Мнозина влизатъ въ специалния класъ, но и мнозина излизатъ отъ него преждевременно. Тѣ отиватъ въ странство да учатъ, докато се приготвятъ за специалния класъ. До това време тѣ отказватъ даже, че сѫ били въ специалния класъ. — Кога се отказва ученикътъ отъ единъ предметъ? — Когато не е готовъ за него. Много предмети и науки има, които не сѫ за всѣки човѣкъ. Тѣ сѫ специални предмети, които се даватъ на способни и даровити ученици, родени за тази специална наука.

Сега моята задача е да обърна вниманието ви върху специалния класъ, да знаете, какво представя той. Не е достатъчно само да се събирате, да дохождате и да се връщате, безъ да знаете, какво представя класътъ, въ който влизате. Така се събиратъ хористи, музиканти, да образуватъ нѣщо цѣло. Колкото по-сериозно се отнасятъ къмъ работата си, толкова по-хармонични сѫ помежду си.

И тъй, да бѫдете ученици отъ специалния класъ, това значи, да издавате специални тонове. Както всѣка цигулка има свой специфиченъ тонъ, по който се отличава отъ другитѣ цигулки, така и ученикътъ отъ специалния класъ трѣбва да се отличава отъ другитѣ по своя особенъ тонъ. Въ какво се заключава особеностьта на единъ тонъ? — Въ неговата чистота, мекота и сила. Ако една цигулка не може да препорѫча майстора си, тя нищо не допринася нито за майстора, нито за фирмата, дето е правена. Ако ученикътъ отъ специалния класъ не разнася свѣтлина по цѣлия свѣтъ, какво е придобилъ съ учението си? Ученикътъ трѣбва да се учи добре. Ако цигулката не издава красиви и чисти тонове, и ако ученикътъ не носи свѣтлина на хората, тѣ нѣматъ никаква стойность.

Специалниятъ класъ дава възможность на ученика да разбере законитѣ, които управляватъ ума, сърдцето и волята му, за да се справя съ мѫчнотиитѣ и страданията въ живота си. Това значи, да има човѣкъ отворени очи, да вижда. И слѣпиятъ се справя съ мѫчнотиитѣ си, но чрезъ пипане. Едно нѣщо е да пипашъ, а съвсемъ друго — да виждашъ. Едно нѣщо е да изучавашъ нѣщата чрезъ пипане; друго нѣщо е да изучавашъ нѣщата чрезъ виждане, чрезъ четене и непосрѣдствено откриване на законитѣ и пѫтищата на природата. Да се домогне човѣкъ до законитѣ на своя умъ, на своето сърдце и на своята воля чрезъ очитѣ си, по пѫтя на виждането, това значи, да е придобилъ положителната наука на живота. Докато не научи законитѣ на ума, на сърдцето и на волята си, като сонди, чрезъ които да извлича вода отъ дълбочината на земята, човѣкъ не би могълъ да пробие непреривния крѫгъ на живота, въ който текатъ енергиитѣ на знанието. За да влѣзете въ единъ затворенъ крѫгъ, непремѣнно трѣбва да направите нѣкѫде поне единъ процепъ. Обаче, само онзи може да прави процепи, който знае законитѣ.

Много работа е дадена на ученика отъ специалния класъ, която той трѣбва да свърши. Колкото по-съзнателно работи, толкова по-скоро ще я свърши. Ще кажете, че не е много работа да изучи човѣкъ законитѣ на ума, на сърдцето и на волята си. — Не е много за онзи, който работи съзнателно и интенсивно. За онзи, който не работи, не е лесно. Да познава законитѣ на своя умъ, човѣкъ трѣбва да е миналъ презъ мислитѣ си; да познава законитѣ на сърдцето си, човѣкъ трѣбва да е миналъ презъ чувствата си; да познава законитѣ на волята си, това значи, да е миналъ презъ силитѣ на своя организъмъ. Не е ли миналъ по тѣзи пѫтища, човѣкъ може само да си въобразява, че знае нѣщо, а въ сѫщность не е дошълъ до истинското, положителното знание. Който е придобилъ това знание, само той различава обикновения учитель отъ Великия Учитель. Само той знае, кой човѣкъ е талантливъ, кой — гениаленъ, кой — светия и кой — мистикъ. Разликата не е външна. Обикновениятъ и гениалниятъ човѣкъ външно могатъ да си приличатъ, но вѫтрешно се различаватъ по устройството на клеткитѣ, на тъканитѣ, по състава на кръвьта и т. н.

Като ученици отъ специалния класъ, вие трѣбва да изучавате законитѣ, съ които да направите мисъльта си пластична а чувствата си — устойчиви. Това се постига чрезъ регулиране на нервната система и подобряване на кръвообръщението. Ученикътъ трѣбва да работи върху себе си, да стане господарь на своитѣ мисли и чувства. Това значи, да е придобилъ правата мисъль. Когато мисъльта на ученика е права, той може самъ да провѣрява нѣщата. Иначе, ще слуша да се говорятъ много нѣща, които той не може да провѣри. Запримѣръ, слушате да се говори за адепти, за невидимъ свѣтъ, за шестата раса, но вие не знаете, доколко тия нѣща сѫ вѣрни. Тѣ могатъ да бѫдатъ вѣрни, могатъ да бѫдатъ и невѣрни. Виждали ли сте адепти? Били ли сте въ невидимия свѣтъ? Срѣщали ли сте хора отъ шестата раса? Вие знаете, че хората отъ шестата раса ще се различаватъ отъ тия на петата раса, но по какво, не знаете. Както светията се отличава отъ гениалния, гениалниятъ — отъ талантливия и талантливиятъ — отъ обикновения, така и човѣкътъ на шестата раса ще се отличава отъ човѣка на петата раса.

Който разбира френология, физиогномия, ще види, че човѣкътъ на шестата раса има особено лице, особени рѫце. Всички негови органи отговарятъ на нормалнитѣ мѣрки, опредѣлени отъ природата. Човѣкътъ на шестата раса има такова знание, което човѣкътъ на петата раса не може да носи. Когато прави усилие да постигне известно знание, за което още не е готовъ, човѣкъ се отекчава и казва: Знанието е бреме. — Не е така. Неприложеното знание е бреме. Когато умътъ на човѣка не може да се нагоди къмъ известно знание, тогава то е бреме. Обаче, всѣко знание, къмъ което умътъ се нагажда и може да го приложи, носи благословение за човѣка.

Сега, като сте влѣзли въ този класъ, вашата задача е да се научите да мислите и да чувствувате право. Да мислите и да чувствувате право, това значи, да живѣете добре. Следователно, да живѣе човѣкъ добре, това е задача не само на ученицитѣ отъ специалния класъ, но на всички хора. Въ този смисълъ, всички хора сѫ ученици на специалния класъ, който е въ самия животъ. Животътъ учи човѣка да се изявява правилно. Както пѣвецътъ се учи да пѣе, като се упражнява въ пѣнието, художникътъ — да рисува, сѫщо чрезъ упражнения, така и човѣкъ се учи да живѣе правилно — отъ самия животъ — неговиятъ нераздѣленъ учитель.

И тъй, за да живѣете добре, пазете следното правило: Никога не разваляйте отношенията си съ Първата Причина, т.е. съ Слънцето на вашата душа. Ако отношенията ви къмъ Слънцето сѫ правилни, ще бѫдатъ правилни и къмъ всички живи сѫщества на земята. Сутринь, когато ставате отъ сънь, първата ви работа е да изправите отношенията си къмъ Първата Причина. Ако сѫ правилни, работитѣ ви ще вървятъ добре. Ако не сѫ правилни, изправете ги и тогава започнете да работите. Казвате, че обичате Бога, а връзката и отношенията ви къмъ Него не сѫ правилни. Това не е обичь. Когато обичате една пѣсень, вие я пѣете правилно. Колкото по-правилно я пѣете, толкова повече я обичате. Ако не можете да я пѣете правилно, не я обичате. Колкото по-правилно и съ любовь се пѣе една пѣсень, толкова по-приятно се слуша. Ние уподобяваме любовьта на пѣсень, която се пѣе съ разположение. Следователно, когато казвате, че обичате нѣкого, това подразбира пѣнието на нѣкаква класическа пѣсень, отъ която се възхищавате не само вие, но и всички, които ви слушатъ. Нѣкои хора пѣятъ свободно, не се стѣсняватъ. Значи, тѣ не се стѣсняватъ да изявятъ любовьта си предъ хората. Други пъкъ не сѫ свободни въ пѣнието си, както и въ изявяване на чувствата си.

Защо едни хора изявяватъ любовьта си, а други не я изявяватъ? Ония, които не изявяватъ любовьта си, сѫ подобни на богатитѣ хора, които не смѣятъ да кажатъ, че сѫ богати. Тѣ се криятъ, казватъ, че нѣматъ петь пари въ джоба си. За да се криятъ, тѣ иматъ съображения. Тѣ сѫ обиколени отъ хора, които не ги обичатъ и сѫ готови всѣки моментъ да ги обератъ. Обаче, ако сѫ обиколени отъ хора, които ги обичатъ, тѣ свободно ще извадятъ кесията си и ще покажатъ, какво има въ нея. Ония пъкъ, които изявяватъ любовьта си, сѫ подобни на богати хора, които не криятъ богатството си. Тѣ не искатъ да знаятъ, какъ ще погледнатъ окрѫжаващитѣ на тѣхъ — приятелски или неприятелски. Изобщо, любовьта не може да се скрие. Христосъ казва, че запалената свѣщь не може да се тури подъ шиникъ. Щомъ се запали, свѣщьта трѣбва да се постави надъ шиникъ. Нѣкои казватъ, че сѫ принудени да криятъ любовьта си, защото хората не я приематъ. — Кога не се приема любовьта? — Когато не минава презъ разумностьта. При това положение тя отдѣля много сажди, много димъ. Въ тази любовь горението е непълно. Естествено е тогава хората да бѣгатъ отъ кѫщи, лишени отъ коминъ. Всѣка кѫща трѣбва да има коминъ, който да тегли добре, да става пълно горение.

Основната мисъль на лекцията е, че човѣкъ трѣбва да знае законитѣ на своята мисъль, на своитѣ чувства и на своитѣ действия. Съ други думи казано: човѣкъ трѣбва да познава законитѣ, които управляватъ неговия умъ, неговото сърдце и неговата воля. Всѣки се стреми къмъ това знание, но то не се придобива лесно. Ако нѣкой го придобие преждевременно, ще се натъкне на голѣми противоречия. Какви по-голѣми противоречия можете да очаквате отъ силната свѣтлина и голѣмата сладость? Силната свѣтлина е въ състояние да ослѣпи човѣка, а голѣмата сладость, като тази на захарина, може да разстрои стомаха му. За да се избѣгнатъ тия неестествени положения, хората, които рѫководятъ човѣчеството, сѫ създали известни правила за живѣене. Ученицитѣ, като не разбирали тѣзи правила, превърнали ги на букаи за собственитѣ си рѫце и крака. Тѣхниятъ умъ е стѣснилъ тѣзи правила до такава степень, че тѣ се намиратъ като въ затворъ.

Сега, като разглеждамъ живота на съвременнитѣ хора, виждамъ, че сѫ оковани съ букаи и слушамъ дрънкането на тия букаи. Хората ходятъ навсѣкѫде, но сами не чуватъ дрънкането на букаитѣ си. Тѣ сѫ въ положението на затворници, безъ да подозиратъ това. Единъ день ще се убедятъ въ това и ще търсятъ начинъ да се освободятъ. Противоречията на ума, на сърдцето и на волята не сѫ нищо друго, освенъ вѫтрешни букаи. — Какво е нуждно днесъ, за да се освободятъ хората отъ своитѣ букаи? — Огънь. Когато огъньтъ дойде въ свѣта, като съзнателна сила, той ще стопи оковитѣ, и хората ще бѫдатъ свободни. Достатъчно е този огънь да се докосне до букаитѣ, за да ги разтопи.

За да се справи съ ограниченията и противоречията въ живота, човѣкъ трѣбва да има съзнание за Божественото начало въ себе си. Формулата, която ви дадохъ „Азъ съмъ доброто, азъ съмъ истината“, има отношение къмъ Божественото въ човѣка, къмъ разумното, великото начало въ него, което е произлѣзло отъ Бога. Тъй щото, кажете ли „азъ“, разбирайте Божественото въ себе си. Само Божественото включва доброто, което произлиза отъ любовьта, и истината, която произлиза отъ мѫдростьта. Който носи доброто и истината въ себе си, той е богатъ човѣкъ. Като съзнава богатството си, той не може да го отрече. Да даде човѣкъ пѫть на Божественото въ себе си, това значи, да е придобилъ такова богатство, въ което да не се съмнява. — Ама искамъ да зная мнението на философитѣ по този въпросъ. — Ти трѣбва да знаешъ мнението на природата, а не мнението на философитѣ. Ученикътъ трѣбва да прави преводи отъ езика на природата къмъ езика на своитѣ разбирания и обратно — отъ езика на своитѣ разбирания къмъ езика на природата. Като може да превежда отъ единъ езикъ на другъ, човѣкъ увеличава знанията си. Колкото повече знания има, толкова по-силенъ е той.

Сега, не е въпросъ да мислите, много ли знаете, или малко. Знанието е относително. Ако се сравнявате съ бръмбаритѣ, съ насѣкомитѣ, вие сте гении. По отношение на цѣлото животинско царство, вие сте гении, но и това знание не е достатъчно. Човѣкъ е поставенъ при условия, всѣки день да придобива по малко знания, да увеличава склада на своя умственъ животъ. Обаче, като придобива знание, той трѣбва да го прилага, да не се товари съ излишенъ багажъ. Прилагайте знанието си, да се ползувате отъ него и вие, и вашитѣ ближни. Като прилагате това, което знаете, имате възможность да се учите. Отъ добритѣ и напреднали хора ще взимате, а отъ лошитѣ и изостанали ще се поучавате само, да не изпадате въ погрѣшкитѣ, които тѣ правятъ.

Като ученици на специалния класъ, вашата задача въ живота е да отстоявате, да не отстѫпвате назадъ. Въ това отношение вие сте фронтъ, а общиятъ класъ — тилъ. Ако вие не отстѫпите, и тилътъ ще ви следва; ако отстѫпите, и тилътъ ще отстѫпи. Следователно, каквито мѫчнотии и противоречия да срѣщате, вървете напредъ. Ще кажете, че имате разбирания, които ви диктуватъ да постѫпите по известенъ начинъ. Ако разбиранията ви сѫ само за днесъ, постѫпката ви е права. Обаче, всѣки новъ день изисква нови разбирания. Животътъ е многократенъ процесъ, а не еднократенъ. Ученикътъ живѣе въ многократнитѣ процеси.

Какво разбирате подъ думитѣ „еднократенъ и многократенъ процесъ“? Еднократниятъ процесъ подразбира действие, което става само за единъ пѫть; многократниятъ процесъ обхваща всички действия, които се извършватъ много пѫти. Да учишъ, да придобивашъ знания, да се развивашъ, да работишъ, това сѫ все многократни процеси. Само въ многократнитѣ процеси човѣкъ расте и се развива. — Защо? — Защото въ тѣхъ всѣкога има нѣщо ново. И напредналитѣ сѫщества се учатъ отъ тия процеси. И за тѣхъ има нѣщо ново, което не знаятъ, какъ ще стане. Тѣ говорятъ за това, което знаятъ какъ ще стане. За това, което не знаятъ, тѣ мълчатъ. Мълчанието е вѫтрешенъ процесъ. Напредналитѣ сѫщества външно мълчатъ, а вѫтрешно говорятъ. Обикновенитѣ хора постѫпватъ точно обратно: отвънъ говорятъ, а отвѫтре мълчатъ.

Стремете се къмъ многократнитѣ процеси. Не се спирайте на миналото. Какъ сѫ живѣли хората въ миналото, не е важно за васъ. Миналото се отнася къмъ еднократнитѣ процеси. За васъ е важно, какъ живѣятъ хората днесъ, какъ живѣятъ всѣки новъ день. — Ама разбиранията ми сѫ такива. — Разбиранията на човѣка сѫ ценни, ако всѣки день се прибавя нѣщо ново къмъ тѣхъ. На времето си Мойсей бѣше напредналъ, но ако днесъ дойде между хората, той трѣбва да носи ново знание и разбиране. Неговиятъ законъ на жертвата сега не може да се приложи. Сегашнитѣ хора сѫ християни. Тѣ иматъ друго разбиране за жертвата. Ще кажете, че Мойсей говорилъ съ Бога. На времето Богъ говорилъ на Мойсея по единъ начинъ, днесъ ще му говори по другъ начинъ. Не се знае, може днесъ даже да не му говори. Не е лесно да говори човѣкъ съ Бога и да Го види, но и мѫчно не е. Много условия опредѣлятъ срѣщата на човѣка съ Бога. Има напреднали сѫщества, които съ хиляди години очакватъ да чуятъ гласа на Бога и да Го видятъ, но не могатъ. Въпрѣки това, тѣ все повече се развиватъ и усъвършенствуватъ. Други пъкъ съ малко усилия успѣватъ да Го видятъ и чуятъ, но още не сѫ придобили съвършенство.

Сега, като говоря по този начинъ, не искамъ да смутя духа ви, но казвамъ, че Божиитѣ закони сѫ необятни, неизследими сѫ Неговитѣ пѫтища. Не мислете, че противоречията ще изчезнатъ отъ свѣта. Каквото и да правите, не можете да ги избѣгнете. Докато човѣкъ не се роди отъ Духъ и отъ вода, той не може да разбере истината. Щомъ не е придобилъ истината, той не може да се освободи отъ противоречията. Днесъ хората наричатъ фактитѣ истина. Истината носи свобода, а пъкъ фактитѣ не освобождаватъ човѣка. Докато не изучава нѣщата външно и вѫтрешно, докато не живѣе въ душата си, човѣкъ не може да влѣзе въ правия пѫть. Докато не излѣзе отъ своя пашкулъ, той не може да се развива. Докато не влѣзе въ училището, не може да се учи. Подъ думата „училище“ ние разбираме училището на природата — Божественото училище. Молете се, природата да отвори вратата си за васъ, да ви говори и да ѝ отговаряте; да я слушате и да ви слуша. Това значи, да работите съ многократния процесъ на знанието.

Сега, като ви говорихъ, азъ ви заведохъ много далечъ, показахъ ви върховетѣ на това, което ще постигнете въ бѫдеще. Днесъ върховетѣ сѫ далечъ, въ бѫдеще ще се приближите къмъ тѣхъ. Обаче, голѣми усилия се изискватъ за това. Лесно ли се достигатъ Хималаитѣ? Голѣми усилия се правятъ, но никой още не е стигналъ до върха.

Да се върнемъ къмъ вашата задача — предназначението на специалния класъ. Мислете по този въпросъ, защото ще бѫдете поставени на изпитъ. Специалниятъ класъ има отношение къмъ ония, които вѫтрешно влизатъ въ него. Само тѣ ще бѫдатъ поставени на изпитъ. — Какъ ще познаемъ, кои влизатъ въ класа? — Много лесно. Овцата знае, че е овца, и отива при овцетѣ. Вълкътъ знае, че е вълкъ, и отива при вълцитѣ. Човѣкъ знае, че е човѣкъ, и отива при човѣцитѣ. Всѣки самъ се опредѣля. Кой кѫдето отива, такъвъ е. Ако отидешъ при свѣтлината, свѣтлина си. Жената отива при женитѣ, мѫжътъ — при мѫжетѣ. Ако отидешъ при болния и станешъ боленъ, боленъ си билъ. Ако отидешъ при здравия и станешъ здравъ, здравъ си билъ. Човѣкъ не може да бѫде едновременно и овца, и вълкъ, и жена, и мѫжъ. Ако се мѣни, той е хамелионъ. Ако запази естеството си и се прояви такъвъ, какъвто е, той е мѫдрецъ. Изучавайте себе си, изучавайте проявитѣ на Бога въ себе си и въ своя ближенъ, да станете мѫдреци.

— Само проявената Божия Любовь, само проявената Божия Мѫдрость и само проявената Божия Истина носятъ пълния животъ.

*

33. Лекция отъ Учителя, държана на

25. априлъ, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...