Jump to content
Ани

1930_04_18 Направления въ живота

Recommended Posts

От "Закони на доброто"
24 лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 9-та година, т.II, (1929 г. - 1930 г.)
Първо издание, София, 1940 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание
 

 

Направления въ живота

Размишление

Четоха се изреченията, съставени отъ даденитѣ думи въ миналата лекция.

Една отъ причинитѣ за неуспѣха на младитѣ се дължи на това, че тѣ събиратъ знания, безъ да ги прилагатъ. По този начинъ тѣ не постигатъ цельта, която е поставена въ училището. Знанието трѣбва да носи въ себе си доброто. То трѣбва да бѫде спомагателна сила — филтъръ. Ако знанието не може да облагороди човѣшкия характеръ, да го превърне въ съзнателна сила, да работи въ съгласие съ природата, то е товаръ. Истинското знание, на време придобито и приложено, рѫководи човѣка въ пѫтя на истината.

Като чуятъ думата „истина“, хората казватъ, че истината е горчива. Не, истината не е горчива. Ако има нѣщо горчиво, ще знаете, че истината не е тамъ. Горчевината е въ самия човѣкъ. Ако кажете на болния, че е боленъ, и му стане горчиво, кѫде е причината за горчевината: въ думитѣ, които сте му казали, или въ самия него? За да не му става горчиво, болниятъ трѣбва да се справи съ болестьта си. Щомъ оздравѣе, каквото и да му казватъ, нѣма да му става горчиво. Следователно, за да не става горчиво на хората, всички трѣбва да се справятъ съ състоянията, въ които се намиратъ: сиромахътъ — съ своята сиромашия, богатиятъ — съ своето богатство, невежиятъ — съ своето невежество, неразумниятъ — съ своята неразумность, глупавиятъ — съ своята глупость. — Кой човѣкъ е глупавъ? — Всѣки, който се стреми да реализира нѣкое непостижимо желание, е глупавъ.

Като ученици, вие трѣбва да се откажете отъ глупостьта, отъ пороцитѣ си. Щомъ се очистите веднъжъ, пазете се пакъ да не се окаляте. Ако детето постоянно се каля, най-после майката ще го изостави. Трѣбва ли детето да се обезсърдчава отъ това? Майката го мие, чисти, облича, говори му, съветва го, какъ да живѣе, но то не слуша. Кой е виновенъ: майката, или детето? Ако детето слуша майка си, а ученикътъ — учителя си, никакво обезсърдчение не може да сѫществува. Който ходи по Божия пѫть, не се обезсърдчава. Здравото дете не трѣбва да очаква само на родителитѣ си. Очаква ли само на родителитѣ си, то става инвалидъ. Способниятъ и даровитъ ученикъ не трѣбва да очаква само на учителитѣ си. Ако самъ не учи и не работи, той ще атрофира способноститѣ си, ще изгуби това, което природата му е дала. Ученикъ е онзи, който има убеждение. Щомъ нѣма убеждение, той не може да бѫде ученикъ. Който се съмнява, не може да бѫде ученикъ. — Защо съмъ дошълъ на земята? — На този въпросъ всѣки самъ може да си отговори. Ако ви пращатъ да свършите нѣкаква работа, ще ви дадатъ акредитивно писмо. Кѫде е вашето акредитивно писмо? Щомъ сте изпратени на земята, дадени ви сѫ акредитивни писма. Ако сте забравили, кѫде сте ги турили, потърсете ги; ако сте ги изгубили, намѣрете ги. Не е достатъчно да кажешъ, че живѣешъ, но като живѣешъ, трѣбва да знаешъ, защо си дошълъ и какво трѣбва да правишъ.

Истински ученикъ е онзи, който знае, защо е дошълъ на земята и какъ трѣбва да живѣе. Като живѣе съзнателно, той изучава всичкитѣ действия — събиране, изваждане, умножаване и дѣление и ги прилага. Той прави разлика между количественото събиране на числата, като мъртви величини, и количественото събиране на живи числа. Въ това отношение той никога не се лъже. Ученикътъ не се лъже въ знанието си, а учительтъ — никакъ. Ако учительтъ не е сигуренъ въ знанията си и се заблуждава, ученикътъ изпада въ по-голѣми заблуждения. Съ една дума: между учителя и ученика трѣбва да сѫществуватъ отношения на любовь и пълно довѣрие. Не поставяйте въ сърдцето си желания, които не могатъ да ви ползуватъ. Хората правятъ погрѣшки, поради това, че на първо мѣсто турятъ такива желания, които нѣматъ нищо общо съ желанията на душата имъ. Запримѣръ, каква връзка има между вола и човѣка? Какво ще каже волътъ, ако го поканите въ стаята си, турите го на столъ до васъ и започнете да ядете заедно? Волътъ не може да оцени мѣстото, което сте му дали, вследствие на което не може да ви благодари. Следователно, допущайте въ ума си такива мисли и въ сърдцето си такива желания, които сѫ близки на душата ви, за да могатъ единъ день да ви оценятъ и благодарятъ.

Като ученици, вие трѣбва да водите чистъ, непокваренъ животъ. Никаква нечистота не се позволява на ученика. Ние имаме предъ видъ вѫтрешната чистота. Когато човѣкъ е вѫтрешно чистъ, и външно ще бѫде чистъ. Ако вѫтрешно не е чистъ, а външно — чистъ, той ще изпада въ заблуждения. Той ще се самоизлъгва и ще туря нови табели на живота си, а съдържанието ще си остане старо. Никаква погрѣшка не се позволява на ученика. Съ други думи казано: Всѣка погрѣшка трѣбва да се изправя на време. Не се ли изправи на време и на мѣсто, тя води къмъ лоши последствия. Има случаи, когато нѣкоя малка погрѣшка причинява голѣми страдания. Ако капитанътъ на парахода направи една малка погрѣшка, която не изправи на време, отъ неговата погрѣшка ще пострадал, много хора. Капитанътъ на парахода нѣма право да се забавлява. Докато параходътъ е въ движение, капитанътъ трѣбва да стои на поста си. Всѣки човѣкъ е капитанъ на своя параходъ и, докато е на работа, той нѣма право да яде и да пие, да спи и да си почива. Когато слѣзе на сушата, капитанътъ има право да яде и да пие, да си почива. Обаче, докато е въ бурното море, той трѣбва да стои на капитанския си постъ. Човѣшкото тѣло е голѣмъ параходъ, пуснатъ въ житейското море. Капитанътъ му трѣбва да бѫде разуменъ, да не го излага на опасности, защото трѣбва да плаща за всѣка негова повреда. Скѫпо струва този параходъ! Ако слѣзете на брѣга съ повреденъ параходъ, компанията ще ви държи отговорни и за най-малката загуба. Колкото по-голѣма е повредата, толкова по-голѣма е отговорностьта.

Щомъ става въпросъ за плащане и за отговорности, религиознитѣ казватъ: Богъ е милостивъ, ще прости задълженията ни. — Така не се разсѫждава. Прощава се само на човѣка на любовьта. Сама по себе си любовьта плаща. Въ плащането се заключава прощаването. Като платишъ дълга си, естествено, че ще ти се прости. Хората сѫ изгубили понятията си за този и за онзи свѣтъ, вследствие на което изпадатъ въ противоречия. Тѣ говорятъ за живота на земята, безъ да разбиратъ законитѣ му. Тѣ говорятъ за онзи свѣтъ, безъ да иматъ нѣкакъвъ споменъ отъ него. Художницитѣ рисуватъ ангелитѣ съ криле, като птицитѣ, съ рѫце и крака, като хората, безъ да сѫ опитали силата имъ. Тѣ рисуватъ, какъ ангелъ благославя човѣка, безъ да подозиратъ, каква динамическа сила се крие въ рѫката му.

Сега ще ви дамъ едно правило за успѣване въ живота. Ако искате да успѣвате въ работитѣ си, вие трѣбва да имате абсолютна любовь къмъ Бога и абсолютно уважение къмъ себе си и къмъ своя ближенъ. Да имате любовь къмъ Бога, уважение къмъ себе си и къмъ ближния си, това значи, да имате знание, не само теоретическо, но опитано и провѣрено. Истинското знание е живо. Ако дойдете, запримѣръ, до положителната геометрия, тамъ всички линии, всички ѫгли, фигури и тѣла сѫ живи. Въ Питагоровата теорема, която гласи, че квадратътъ, построенъ върху хипотенузата на правоѫгълния триѫгълникъ, е равенъ на сбора отъ квадратитѣ, построени върху двата катета на сѫщия триѫгълникъ, странитѣ на този триѫгълникъ сѫ живи, а оттамъ и квадратитѣ сѫ живи. Катетитѣ на правоѫгълния триѫгълникъ представятъ бащата и майката, а хипотенузата — тѣхното дете. Възъ основа на Питагоровата теорема, можемъ ли да кажемъ, че детето съдържа всички качества на баща си и на майка си? То носи живота на баща си и на майка си въ себе си, но не съдържа всички специфични качества на баща си и на майка си. Ако детето съдържа всички качества на родителитѣ си, щѣше да има повторение на индивидитѣ. А ние знаемъ, че никѫде въ природата не сѫществуватъ две еднакви форми. Вие сте изучавали геометрия, знаете, въ какво отношение квадратътъ на хипотенузата е равенъ на сбора отъ квадратитѣ на двата катета. Обаче, въ дадения моментъ това не ни интересува. Ние правимъ само известна аналогия между Питагоровата теорема и отношението, което сѫществува между родителитѣ и тѣхното дете. Правоѫгълниятъ триѫгълникъ на Питагора се срѣща и въ човѣка: хипотенузата е гръбначниятъ му стълбъ, а двата катета се намиратъ въ мозъка. Обаче, функциитѣ на тѣлото се различаватъ отъ функциитѣ на мозъка. Доказано е при това, че колкото по-силна е главата, толкова посилно е тѣлото. И обратно: колкото по-слаба е главата, толкова по-слабо е тѣлото. Освенъ това, височината и широчината на тѣлото се опредѣлятъ отъ интенсивностьта на мозъка. Между широчината на раменетѣ и широчината на мозъка има известно съответствие; между дължината на лицето, на тѣлото и на мозъка сѫщо има известно съответствие. Днесъ тѣзи данни нѣматъ особено приложение. Хората не се интересуватъ отъ тия въпроси. Въ миналото, обаче, сѫществували много школи, въ които сѫ правени тънки наблюдения и изучавания по тия въпроси. Въ тѣзи школи сѫ работили мѫдреци и адепти, които могли по размѣритѣ на тѣлото, на лицето и на главата точно да опредѣлятъ, какъвъ ще бѫде животътъ на даденъ човѣкъ. Това наричаме ние жива геометрия. Не само мѫдрецитѣ на земята се занимаватъ съ тия изчисления, но и ония, които живѣятъ въ невидимия свѣтъ. Когато една душа напусне земята, тя прекарва около 45 години въ невидимия свѣтъ, дето ѝ се правятъ подробни изчисления и измѣрвания, т.е. опредѣлятъ ѝ хороскопа. Когато решатъ тази задача, тѣ я пращатъ на земята, да реализира своя хороскопъ. За мнозина това сѫ невѣроятни работи, но за онѣзи, които разбиратъ нѣщата, това е велика наука.

Като се говори за живота, мнозина мислятъ, че лесно се живѣе, лесно се придобиватъ блага и лесно се развиватъ таланти. За да се придобие едно благо, човѣкъ трѣбва да е работилъ дълго време. За да се развие единъ талантъ, много поколѣния трѣбва да сѫ работили усилено върху него. Най-после тѣзи поколѣния предаватъ изработения талантъ на нѣкой човѣкъ. Обаче, ако и той не работи върху дадения талантъ, последниятъ заглъхва. Талантътъ не е резултатъ на единъ човѣкъ. Множество разумни сѫщества сѫ работили за развиване на единъ талантъ, но талантътъ се проявява чрезъ единъ човѣкъ, който излиза на чело. Задъ него стои цѣло съдружие. Онзи, чрезъ когото талантътъ се проявява, трѣбва да е готовъ да дѣли печалбитѣ си съ всички ония, които преди него сѫ работили за развитието на дадения талантъ. Запримѣръ, нѣкой пѣвецъ пѣе на сцената и получава голѣма сума и много букети за концерта си. Като получи тия нѣща, той върви гордъ, напетъ, да го видятъ всички, да знаятъ за неговата слава. Той забравя, че успѣхътъ му се дължи на много сѫщества, които сѫ работили преди него. Виждате нѣкой генералъ, накиченъ съ медали въ знакъ на победа, но тази победа не е само негова. Хиляди войници сѫ взели участие въ войната, много отъ които сѫ оставили коститѣ си на бойното поле. Ако и вашитѣ таланти се дължатъ на работата и на усилията на много войници, вие трѣбва да дѣлите съ тѣхъ печалбитѣ, радоститѣ и славата си.

Като ученици, съветвамъ ви да учите, да придобивате знания, като условия за вашето развитие, безъ да се осолявате съ него. Който се осоли съ придобитото си знание, неговата работа нѣма да върви напредъ. — Ама искамъ да се ожена. — Щомъ искашъ да се женишъ преждевременно, ти си се осолилъ вече. — Искамъ да стана милионеръ. — Ти си солена риба.— Искамъ да стана проповѣдникъ. — Ти си солена риба. — Искамъ да бѫда гениаленъ човѣкъ. — Ти си солена риба. — Искамъ да стана добъръ човѣкъ. — Ти си солена риба. Да стане човѣкъ министъръ, проповѣдникъ, гениаленъ и добъръ, това сѫ временни положения въ живота. Знанието е сила, която е ценна, когато се прилага. Иначе, то остава като външно украшение, което нищо не допринася. На истинското знание и учительтъ се подчинява така, както и ученицитѣ. Запримѣръ, дойдете ли до науката на храненето, и учителитѣ, и ученицитѣ я прилагатъ еднакво. Разликата се заключава само въ начина на дъвченето и на асимилирането на храната. Дали сте учитель, или ученикъ, вие трѣбва да знаете, защо ядете и какъ ядете; защо учите и какъ учите; защо живѣете и какъ живѣете.

Човѣкъ е дошълъ на земята да се учи, да познае себе си и своя ближенъ. На земята той се проявява като физически човѣкъ; въ духовния свѣтъ — като духовенъ; въ Божествения свѣтъ — като Божественъ. Значи, човѣкъ е трояко сѫщество. На земята той разполага съ известенъ капиталъ, който му е даденъ отъ другитѣ два свѣта — отъ духовния и отъ Божествения. Щомъ е така, човѣкъ трѣбва да живѣе правилно. Всички хора искатъ да живѣятъ добре, да бѫдатъ красиви, да иматъ хубави очи, но, въпрѣки това, нито живѣятъ добре, нито сѫ красиви. Кое е характерното за красивитѣ очи? Нѣкои поети наричатъ красивитѣ очи бездънни. Ние пъкъ казваме, че красиви очи сѫ ония, които сѫ подобни на слънцето. Енергията, която излиза отъ мозъка, трѣбва да се отразява въ очитѣ. Красиви очи сѫ ония, въ които се отразяватъ проявитѣ на човѣшкия духъ и на човѣшката душа. — Какво представятъ душата и духътъ? — Душата е човѣкътъ, който се проявява въ духовния свѣтъ, между ангелитѣ. Духътъ е човѣкътъ, който се проявява въ Божествения свѣтъ, между разумнитѣ и мислещи сѫщества. Тъй щото, умътъ се проявява между хората, душата — между ангелитѣ, а духътъ — при Бога. За да се прояви въ своята пълнота, човѣкъ трѣбва да обедини своя умъ, своята душа и своя духъ въ едно цѣло.

Като се изучава, човѣкъ вижда нѣкои отрицателни чърти и недѫзи въ себе си, остатъци отъ миналото. Ако чрезъ ума си не може да се справи съ своитѣ недѫзи, какъвъ ученикъ ще бѫде той? Всѣка погрѣшка, която учительтъ прави, самъ може да я изправи; всѣка погрѣшка, която ученикътъ нѣкога е направилъ, днесъ самъ може да я изправи. Погрѣшката, която човѣкъ прави, понѣкога е толкова малка, че се равнява на косъмъ, падналъ отъ главата на човѣка, или на косъмъ, туренъ на главата на човѣка. Ще кажете, че косъмътъ може естествено да е падналъ отъ главата на човѣка. Ако иска да се освободи отъ него, той трѣбва да свали дрехата си, да го хване съ пръститѣ си, да го тури въ огъня, или да го посади нѣкѫде, да изникне. Учете се да се справяте съ недѫзитѣ си, за да се ползувате отъ добродетелитѣ си. Много добродетели има човѣкъ, но само съ една погрѣшка, той може да развали нѣкои отъ тѣхъ. Ако отрѣжатъ главата на човѣка, какво струва само тѣлото му? Или, ако отнематъ тѣлото му, кѫде ще се прояви главата сама? Човѣкъ трѣбва да се моли за две нѣща: главата му всѣкога да бѫде на мѣстото си и тѣлото — всѣкога да изпълнява заповѣдитѣ на своята глава. Когато главата и тѣлото на човѣка сѫ на мѣстото си, всички органи изпълняватъ своята служба правилно.

Като ставате и лѣгате, молете се за вашитѣ органи, да бѫдатъ въ изправность, да изпълняватъ на време и на мѣсто своитѣ функции. Само при това положение можете да бѫдете доволни отъ живота си.

Помнете всичко, което ви говоря, за да се ползувате отъ него. Вие ще минавате презъ голѣми изпитания, ще падате и ставате, докато се убедите въ истинностьта на думитѣ ми. Единъ день, когато завърши развитието си на земята, човѣкъ ще прегледа цѣлия си животъ като на филмъ и ще получи дипломъ за свършенъ курсъ по усъвършенствуване. Този филмъ ще бѫде говорещъ, живъ филмъ. На този филмъ ще видите най-лоши и противоречиви нѣща, както и най-красиви. На филма е отпечатана вашата любовь, проявена въ всички животи. Като дойдете до любовьта, ще видите, че сте започвали добре, а сте свършвали зле. Ако нѣкой не е ценилъ любовьта ви, вие сте започвали да го мразите и сте търсили начинъ да му отмъстите. Въ любовьта на хората има и идеални прояви: започватъ добре и свършватъ добре. Стремете се и вие въ този животъ, да започвате добре и да свършвате добре.

Всички хора искатъ да иматъ успѣхъ въ живота си. Успѣхътъ имъ зависи отъ тѣхната вѣрность и искреность. Щомъ се стремятъ къмъ истината, тѣ трѣбва да бѫдатъ вѣрни и готови да се жертвуватъ за нея. Стремете се да придобиете истината, безъ да говорите за нея. За истината се говори последния моментъ. Каквото и да ви питатъ, мълчете. — Какво мислишъ за Бога? — Още нищо не мисля. Този въпросъ съмъ оставилъ за най-после. Сега се занимавамъ съ дребни работи, съ пеперудки, насѣкоми и бръмбарчета. Единъ день, когато порасна, тогава ще се занимавамъ съ голѣмитѣ въпроси. — Какво нѣщо е религията? — И по този въпросъ още не съмъ мислилъ. Като отговаряте по такъвъ начинъ, това не значи, че нищо не знаете, но тѣзи въпроси предстоятъ на развитие. Вие не сте дошли още до крайното имъ разрешение. Днесъ мислите по единъ начинъ, на другия день мислите по другъ начинъ.

Едно мнение за религията, запримѣръ, е това, че който стане религиозенъ, той се оженва вече. Значи, религията, науката представятъ женитба, т.е. свързване на човѣка съ нѣщо. И наистина, проследете живота на истински религиознитѣ и учени хора и ще видите, че тѣ сѫ толкова увлѣчени въ своитѣ идеи, че за тѣхъ не сѫществува личенъ животъ. Идеитѣ, желанията на човѣка въ известна область представятъ негови деца. Той отглежда децата си като майка, кърми ги, възпитава ги, но случи се, че нѣкое отъ тѣхъ умре. Той се чуди съ себе си, какво е станало, че не се интересува вече отъ известни въпроси. Запримѣръ, срѣщате учени хора, които не се интересуватъ повече отъ науката. — Защо? — Умрѣли сѫ децата имъ. Има учени, които оставатъ вѣрни на своитѣ идеи и желания. — Защо? — Децата имъ сѫ живи. Когато единъ американски ученъ, който се занимавалъ съ изучаване на неопредѣления членъ въ гръцки езикъ, умиралъ, той казалъ предъ своитѣ близки: Съжалявамъ, че не поживѣхъ още 20 години, да поработя върху неопредѣления членъ въ гръцки езикъ.

Следователно, искате ли да станете учени, приложете знанието, което ви е дадено. Колкото лекции сте слушали досега, прегледайте ги, извадете основнитѣ мисли отъ тѣхъ и вижте, кои сѫ за приложение. Това значи, свийте рѫката си на юмрукъ и започнете да работите. Юмрукътъ крие въ себе си сила, която трѣбва да се приложи. Като работите, вие ще се натъкнете на отрицателнитѣ качества въ себе си, но ще имате сила да се борите. Знанието е сила, която ще ви помогне въ борбата. Ще кажете, че отрицателнитѣ прояви представятъ сѫдбата на човѣка. — Такава сѫдба не сѫществува. Човѣкъ самъ е създалъ сѫдбата си и самъ трѣбва да се справи съ нея. Богъ ви изпратилъ на земята да живѣете добре, а не да се сѫдите. Отъ човѣка зависи да бѫде добъръ или лошъ, ученъ или простъ, здравъ или боленъ.

Всѣки човѣкъ е такъвъ, какъвто иска да бѫде. Който мисли, че е създаденъ по образъ и подобие Божие, той може да бѫде като своя Създателъ. Значи, човѣкъ може да бѫде добъръ, разуменъ, силенъ, здравъ, ученъ. Не е ли такъвъ, той или не се е ползувалъ отъ силитѣ, които му сѫ дадени, или не ги използувалъ за добро. Който грѣши, е глупавъ. Който не грѣши, е уменъ. Нѣкой казва, че Провидението го пази отъ погрѣшки. Когато Провидението пази човѣка отъ погрѣшки, това показва, че той се ползува съ довѣрието му. Провидението вѣрва, че, като го запази единъ пѫть, и да го изостави по-нататъкъ, той нѣма да сгрѣши. Кой е виновенъ, че пияницата пие и обикаля кръчмитѣ една следъ друга? Той знае, че пиянството е вредно за здравето му, но, въпрѣки това, пие. Вината е въ него. Той не трѣбва да очаква, да слѣзе Богъ отгоре и да го извади отъ кръчмата. Много пѫти му е казвано да не пие, но той не е слушалъ.

Като изнасямъ тѣзи нѣща, вие не трѣбва да се обезсърдчавате, да мислите, че не можете да постигнете желанията си. Помнете, че на човѣка е опредѣлено да стане ангелъ. Отъ него зависи, кога ще стане такъвъ. Той може да стане ангелъ въ единъ день, или въ една година; той може да стане ангелъ въ единъ животъ, а може и въ десеть животи. Хората грѣшатъ, понеже не знаятъ, какво да правятъ. Запримѣръ, мнозина отиватъ въ свѣта и очакватъ да получатъ тамъ това, което не сѫществува. За да не изпадате въ такива погрѣшки, вижте, какво правятъ пчелитѣ. Пчелата влиза само въ този цвѣтъ, въ който друга пчела не е влизала. Значи, пчелата влиза само въ такъвъ цвѣтъ, въ който има медъ. Въ празенъ цвѣтъ тя никога не влиза. Въ това отношение пчелата е по-умна отъ човѣка. Тя знае, отде да черпи сокове. Като влѣзе въ свѣта, човѣкъ не прави изборъ. Той отива при всички хора, отъ всички очаква да получи нѣщо и, ако не успѣе, разочарова се. Какво ще намѣрите при грѣшнитѣ хора? Тѣ сѫ празни цвѣтове. Пеперудитѣ и пчелитѣ отдавна сѫ изсмукали соковетѣ имъ, вследствие на което тѣ нищо не могатъ да ви дадатъ. Кръчмарьтъ, който е продалъ всичкото си вино, е доволенъ отъ положението си. Много естествено. Той е доволенъ, защото джобътъ му е пъленъ съ пари, но доволството му е временно. Бѫдещето ще говори за неговото доволство.

И тъй, не се радвайте, когато сте празни и не можете да дадете нѣщо на вашия ближенъ. Човѣкъ трѣбва да бѫде изворъ: постоянно да дава и да възприема. Не е позволено на човѣка да бѫде кръчмарска бъчва, нито щерна. Ще кажете, че кръчмарьтъ забогатява. Не се стремете къмъ такова богатство. Животътъ не е кръчма. Науката не е кръчма. Който иска да се ползува разумно отъ живота, отъ свѣта, отъ науката, трѣбва да бѫде организиранъ. За да се организира, човѣкъ трѣбва да учи, да има съзнание, че е дошълъ на земята да работи. — Ама кой го изпратилъ на земята? — Или самъ е дошълъ, или близкитѣ му го пратили, или Богъ го изпратилъ. Въ тритѣ случая той има различни отговорности. Ако е дошълъ самъ, отговорностьта му е една; ако е изпратенъ отъ близкитѣ си, отговорностьта му е друга. Ако е пратенъ отъ Бога, въпросъ става не за отговорность, но за благословение. Велико благословение е дадено на човѣка, когото Богъ изпраща на земята да се учи и да работи.

Какъ се познава, кой човѣкъ е изпратенъ отъ Бога? — Онзи, който е изпратенъ отъ Бога, има любовь къмъ Него. Следователно, приложете това правило къмъ себе си и си отговорете, кой ви е изпратилъ на земята. Ако имате любовь къмъ Бога, Той ви изпратилъ. Ако нѣмате любовь къмъ Бога, другъ ви изпратилъ. Обаче, ако настоявате, че сте изпратени отъ Бога, тогава вие сте се отклонили нѣкѫде отъ пѫтя си, вследствие на което сте забравили, отде идете, кой ви изпратилъ и защо. За да си отговорите на тия въпроси, преди всичко трѣбва да обикнете Бога. Това значи, да се върнете тамъ, отдето сте се отклонили, и да влѣзете въ правия пѫть.

Като ученици, вие трѣбва да имате ясна представа за положението, въ което се намирате, и за работата, която се иска отъ васъ. Първото нѣщо, което се иска отъ васъ, е да възстановите връзката си съ Първата Причина на нѣщата, да чуете гласа на Онзи, Който ви изпратилъ. Ще кажете като евреитѣ, че този гласъ е страшенъ. Евреитѣ се уплашиха отъ гласа на Господа и пожелаха Мойсей да се разговаря съ Него и да предаде думитѣ Му. Тѣ не искаха да бѫдатъ направо свързани съ Бога, затова си послужиха съ посрѣдникъ. Като не пожелаха да слушатъ направо гласа на Бога, евреитѣ не послушаха и Мойсея, вследствие на което и до днесъ страдатъ.

Сега и на васъ казвамъ: Бѫдете смѣли! Бѫдете готови да слушате гласа на Онзи, Който отъ създаването на свѣта досега е мислилъ за васъ, грижилъ се за вашето добро, уреждалъ е вашитѣ работи. Той е мислилъ и продължава да мисли за васъ. Той ви е далъ животъ и подържа живота ви. Ако Него не слушате, никого не можете да слушате. Ако не сте благодарни на Него, на никого не можете да благодарите. Ако човѣкъ нѣма любовь къмъ Бога и не е благодаренъ за всички блага, които му сѫ дадени отъ Него, той не може да има правилни отношения и къмъ хората. Безъ любовь къмъ Бога нищо не можете да постигнете. Имате ли любовь къмъ Бога, вие ще придобиете и знание, и сила, и свѣтлина, да разбирате живота и природата въ тѣхнитѣ положителни прояви. Каква наука е тази, която изучава паталогическата страна на човѣка? Самъ по себе си, по естество, човѣкъ не е лошъ. Лоши сѫ нѣкои негови прояви, но по естество човѣкъ е добъръ. Въ желанието си да придобие повече знания, богатства, сила, човѣкъ се изопачилъ. Обаче, той може да се изправи, да се върне къмъ своето първично естество.

Като ученици, вие трѣбва да бѫдете самостоятелни, но не своенравни и анархисти. Бѫдете свободни и искрени въ отношенията си. Вие трѣбва да си помагате взаимно. Вижте, какъ постѫпватъ отдѣлнитѣ удове на вашия организъмъ. Запримѣръ, пръститѣ на рѫцетѣ ви сѫ свободни, но всѣки отъ тѣхъ е готовъ да помага на другитѣ. Имайте и вие тази свобода и готовность. каже ли нѣкой, че не може да помага на другитѣ, той е боленъ. Само болниятъ пръстъ не може да помага на здравитѣ. Обаче, здравиятъ всѣкога е готовъ да помага. Щомъ помагате, ще се радвате, че сте дали нѣщо отъ себе си на своитѣ ближни. И пръстътъ, който помага, се радва. — Защо? — Защото е живъ. Всичко въ свѣта е материя и съзнание. — Кога? — Когато материята е одухотворена, т.е. жива. Дето е животътъ, тамъ е радостьта.

T. м.

*

32. Лекция отъ Учителя, държана на

18. априлъ, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×