Jump to content

1930_04_11 Хармониченъ изборъ


Ани

Recommended Posts

От "Закони на доброто"
24 лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 9-та година, т.II, (1929 г. - 1930 г.)
Първо издание, София, 1940 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание
 

Хармониченъ изборъ

T. м.

Напишете на дъската следнитѣ думи: благость, носи, душа, животъ, младость, пълна, добрини, радость.

Опитайте се да съчетаете тѣзи думи така, че да образувате едно смислено изречение. Можете да си послужите съ съюзи и предлози. Ако ви кажатъ, че отъ съчетанието на тия думи зависи благото на вашия животъ, вие ще употрѣбите всичкото си внимание и знание, да излѣзе изречението по-смислено. Прочетете нѣкои отъ написанитѣ изречения.

Четоха се изреченията: Душа, пълна съ благость и добрини, носи животъ, младость и радость. Благостьта носи животъ на душата, а добринитѣ пълнятъ младостьта съ радость.

Кои думи наричаме производни? — Производни думи сѫ тѣзи, които иматъ еднакъвъ коренъ съ дадена дума, но се различаватъ само чрезъ представкитѣ и наставкитѣ. — Какъ мислите, отде произлиза благостьта? — Отъ Бога. — А душата? — Пакъ отъ Бога. — Обаче, за да се роди нѣщо, трѣбва да се съединятъ два полюса. Въ случая, за да се роди душата, любовьта и мѫдростьта се съединили и образували едно цѣло. Душата пъкъ се проявила на земята чрезъ човѣка. Душата е сѫдъ, чрезъ който животътъ се проявява. Ако извадите любовьта и мѫдростьта отъ душата, тя ще се разпадне. Първа слиза душата, а следъ нея — животътъ. — Какво носи животътъ? — Младость? — А младостьта? — Добрини и радость. Значи, душата е пълна съ добрини и радость.

Сега можете да направите още нѣколко опити, да наредите думитѣ въ логическа последователность. Каква разлика намирате между думитѣ „душа“ и „духъ“? Тѣ сѫ два клона отъ едно и сѫщо дърво. Душата носи това, което излиза отъ любовьта, а духътъ — това, което излиза отъ мѫдростьта. Любовьта създава единъ свѣтъ, а мѫдростьта — другъ, съвършено различенъ отъ първия. Нѣкои казватъ, че благостьта излиза отъ душата. Ако е така, защо хората не сѫ благи? Едно отъ изреченията, което съчетахте отъ даденитѣ думи, бѣше следното: Благостьта носи добрини и радость и пълни душата съ животъ и младость. Опитайте се да предадете на това изречение поетична форма. Благостьта, наистина, носи младость и радость, но казано е въ Писанието, че благъ е само Богъ. Благостьта е външна проява на Бога. Той първо е Любовь и Мѫдрость, а после е благъ. — Къмъ кого проявява благостьта? — Къмъ сѫществата, които сѫ излѣзли отъ Него. Преди да роди деца, бащата е любовь и мѫдрость. Щомъ роди, той проявява благость къмъ тѣхъ. Човѣкъ може да се отнесе благо само къмъ сѫщество, подобно на себе си. При това, благостьта се проявява само чрезъ човѣкъ, въ когото душата е изявена.

Представете си, че наредите даденитѣ думи на петь полички, поставени на известно разстояние една отъ друга. Ако на първата поличка поставите думата радость, на втората — пълни и добрини, на третата — животъ и младость, на четвъртата — благость и носи, а на петата — душа. Около поличкитѣ обикалятъ хора на различни възрасти и височини, всѣки иска да вземе по една дума. На седемгодишното дете, което едва достига първата поличка, ще се падне думата „радость“; на 14-годишния юноша ще се паднатъ думитѣ „пълни и добрини“; на 21-годишния младежъ ще се паднатъ думитѣ „животъ и младость“; на 28-годишния ще се паднатъ думитѣ „благость и носи“, а на 35-годишния — думата „душа“. Значи, всѣки ще си вземе думитѣ, които сѫ поставени на опредѣлената за него поличка. Това показва, че всички нѣща сѫ поставени на мѣстата си, и всѣки попада на тия отъ тѣхъ, за които съзнанието му е будно. Запримѣръ, съзнанието на детето е будно само за първата поличка. Въ този смисълъ, казваме, че за всѣки човѣкъ е важна онази дума, която въ даденъ моментъ първа достига до съзнанието му. — Коя дума е най-важна за васъ днесъ? — Животъ. — Човѣкъ трѣбва да разбира живота, за да използува разумно благата, които той носи. Животътъ носи радости, но сѫщевременно носи и страдания. Ако разбира живота, човѣкъ се ползува еднакво и отъ радоститѣ, и отъ страданията, като необходими условия за развитието му. Най-стара дума е душата, затова всички ѝ се подчиняватъ. Тя се скрива нѣкѫде и мълчи, слуша, какво говорятъ. Тя всѣкога заема последно мѣсто, но всички ѝ служатъ, като на царска дъщеря. Дето спре, веднага става центъръ, всички се събиратъ около нея. — Кое е отличителното качество на душата? — Младостьта. Да бѫдешъ вѣчно младъ, каквато е душата, това значи, да носишъ въ себе си всички възможности за постигане на своитѣ идеали. Да бѫдешъ младъ, това значи, да използувашъ условията, които ти сѫ дадени за растене и развитие. Човѣкъ се е развивалъ и продължава да се развива, но това не значи, че е започналъ отъ най-малкитѣ форми въ растителното и животинското царства.

Ще обясня тази мисъль съ следния примѣръ. Представете си, че имате дете, което започвате да фотографирате отъ първия день на живота му и го фотографирате всѣки день, до края на неговия животъ. Ако това дете расте, развива се и дойде до 50 годишна възрасть, вие ще имате отъ този човѣкъ много фотографии. Като наредите всички фотографии една до друга, виждате, какъ постепенно той се измѣнялъ. Фотографиитѣ ли го измѣниха, тѣ ли го създадоха, или той ги създаде? Отъ гледището на еволюцията, ние можемъ да видимъ всички форми, презъ които душата е минала. Въ сѫщность, формата ли е дала нѣщо на човѣка, или човѣкъ — на формата? Като е минавалъ презъ различни форми, човѣкъ е далъ нѣщо отъ себе си на всѣка форма, но формитѣ не сѫ дали нѣщо на човѣка. Отъ значение, както за човѣка, така и за формата, презъ която миналъ, е усилието, което той е правилъ, за да мине отъ едно състояние въ друго. Ще знаете, че усилието, което човѣкъ употрѣбява за създаване на формитѣ, го опредѣля като човѣкъ, а не формитѣ. Въ обикновения езикъ се казва, че формитѣ създаватъ човѣка, но това не е вѣрно. Не може низшето да създаде висшето.

Правете опити да нареждате даденитѣ думи, докато образувате отъ тѣхъ нѣщо хармонично. Ако ги наредите по законитѣ на хармонията, ще постигнете, каквото желаете. Тѣ представятъ математическа формула, която можете да прилагате навсѣкѫде. Колкото повече и различни комбинации дадете на тия думи, толкова повече ключове ще имате на разположение, съ които да отваряте и затваряте. Съ единъ ключъ ще имате едно постижение, съ много ключове — много постижения. Като нареждате думитѣ въ различни съчетания, вие можете да се лѣкувате отъ различни болести, да усилвате паметьта си и т. н. Като работите съ тия думи, можете да прибавяте къмъ тѣхъ нови, но такива, които да образуватъ нѣщо красиво и стройно. Ако не можете да постигнете това, по-добре работете само съ даденитѣ думи.

И тъй, всѣка дума е часть отъ едно цѣло. Ако намѣрите цѣлото, вие сте постигнали нѣщо. Когато говоримъ за частитѣ и за цѣлото, натъкваме се на два важни закона. Първиятъ законъ: частьта никога не може да бѫде по-голѣма отъ цѣлото; цѣлото всѣкога може да бѫде по-голѣмо отъ всѣка своя часть и равно на сбора на всички негови части. Вториятъ законъ: всѣко цѣло може да бѫде толкова малко, колкото е сборътъ на неговитѣ части, но никога не може да бѫде по-малко отъ тѣхъ. Цѣлото никога не може да бѫде по-малко отъ своята часть. Недѣлимото представя най-малката величина въ свѣта. Отъ единицата, като недѣлима, не може да има по-малка величина.

Ние можемъ да пренесемъ тия закони и къмъ Бога и да кажемъ: Никое сѫщество не може да знае повече отъ Бога. И обратно: Богъ никога не може да знае по-малко отъ своитѣ части — живитѣ сѫщества. Съ други думи казано: Божественото въ човѣка никога не може да бѫде по-невежо отъ самия човѣкъ. Божественото въ човѣка е неговиятъ духъ, въ по-високъ свѣтъ, и неговиятъ умъ, проявенъ на физическия свѣтъ. Когато намисли нѣщо да направи, човѣкъ трѣбва да почувствува това нѣщо и, ако умътъ и сърдцето се убедятъ, че намисленото е право, тогава волята иде да го реализира. Значи, волята не може да се прояви безъ ума и безъ сърдцето. Двигатель на волята е сърдцето, а умътъ я направлява. Разумната воля изявява правата мисъль и правото чувство на човѣка. Разумностьта и волята вървятъ заедно. Най-високата проява на ума е разумностьта, а на сърдцето — волята. И разбирането не може да се изяви безъ воля. Безъ воля и безъ разбиране умътъ не може да се прояви. Тѣ сѫ негови органи.

Следователно, когато нѣкой казва, че нѣма воля, това подразбира нежеланието му да прояви ума и духа си. Каже ли нѣкой, че умътъ му не може да разбере известна работа, той не е правъ. По-скоро той не може да разбере ума си, отколкото умътъ му да не разбира нѣкоя работа. Достатъчно е човѣкъ да отправи силитѣ на ума си въ известно направление, за да разбере и проучи тази работа. Човѣкъ трѣбва да знае, какъ да намѣства и размѣства мислитѣ си. Мислитѣ вървятъ по строго опредѣленъ пѫть. Всѣка проява на мисъльта не е нищо друго, освенъ раждане. Като мисли, човѣкъ все трѣбва да роди нѣщо. Като чувствува, сѫщо трѣбва да роди нѣщо. Това показва, че и душата, и умътъ, и сърдцето на човѣка раждатъ. Кое е първото родено дете отъ душата? Какъ се изявило първото ѝ дете?

Ако се зададе този въпросъ на майкитѣ и на бащитѣ, все могатъ да отговорятъ нѣщо. Първата проява на новороденото дете е дишането. Докато е било въ утробата на майка си, то не е дишало. Щомъ излѣзе на бѣлъ свѣтъ, детето веднага започва да диша. Дишането се придружава съ плачъ — гласътъ на волята. Съ плача детето показва, че има нужда отъ нѣщо. Само майката разбира нуждитѣ на детето. Първиятъ звукъ, който детето издава съ заплакването си, е звукътъ „ва“. Всички се радватъ на плача на детето и казватъ: Заплака! Значи, детето е живо. Ако не заплаче, окрѫжаващитѣ ще плачатъ. Щомъ заплаче, веднага задоволяватъ желанието му. То започва да се храни, безъ да го училъ нѣкой. То иде готово, съ познания за храненето, за което го поставятъ на изпитъ. Следъ всичко това, казватъ, че детето било невежа. Колко учени хора, инженери, физици сѫ търсили начинъ да извличатъ вода отъ земята и най-после сѫ изнамѣрили помпата. А детето, безъ да мисли много, безъ никаква предварителна школа, носи въ себе си изкуството да се храни.

Всѣки човѣкъ носи въ себе си знания и опитности, придобити отъ миналото. Въ всѣки човѣкъ сѫ вложени инстинкти за запазване на живота. Това виждаме отъ новороденото дете. Едва дало признакъ за животъ, детето е готово вече да яде. Достатъчно е майката да постави устата му на мѣсто, и първиятъ опитъ още излиза сполучливъ. Първиятъ звукъ „ва“ показва, че дихателната система е започнала да действува, а съ нея заедно и умътъ се проявява — мисли. Значи, дишането е свързано съ мисленето. Когато започне да диша, да се храни и да мисли, детето е здраво. Когато решава задачитѣ си правилно, човѣкъ мисли право. Следователно, той е здравъ. Ако не може да решава задачитѣ си, той не е здравъ. Сѫщиятъ законъ се отнася и къмъ доброто. Ако е готовъ всѣкога да прави добро, човѣкъ е здравъ. Не може ли да прави добро, той не е буденъ за него. За такъвъ човѣкъ казваме, че е боленъ.

Новиятъ животъ изисква хора, които сѫ готови да правятъ добро. Стане ли нужда да направятъ едно добро, тѣ всѣкога казватъ: Мога да направя това добро. Щомъ може да прави добро, човѣкъ е здравъ и силенъ. Чувате ли нѣкой да казва, че не може да прави добро, той е слабъ и боленъ човѣкъ. Дойдете ли до доброто, за предпочитане е да казвате „мога“, отколкото „не мога.“ Буквата „М“ прави човѣка по-силенъ отъ онзи, който започва работитѣ си съ буквата „Н“, която е носитель на отрицателното въ свѣта. — Защо не може да мисли човѣкъ? — Има причини за това. Може ли тревата да расте, ако върху нея е поставенъ голѣмъ, тежъкъ камъкъ? Щомъ камъкътъ се отстрани, тревата започва свободно да расте. Ако върху свѣтла мисъль поставите едно тежко, низко желание, мисъльта спира растенето и се осакатява. Какво трѣбва да правите, за да расте възвишената мисъль? Искате ли мисъльта ви свободно да расте и да се проявява, махнете тежкитѣ и груби желания, които сѫ я затиснали. Добри работи има въ психологията и въ възпитанието, но много отъ тѣхъ сѫ механически, не могатъ да се приложатъ въ психическия животъ на човѣка.

Новото възпитание изисква нови методи за работа. И старото възпитание има добри методи, но приложението имъ е слабо. Тази е причината, поради която, при голѣми усилия, се получаватъ слаби резултати. Днесъ нѣщата се налагатъ съ закони, а дето работи законътъ, тамъ резултатитѣ сѫ малки. Човѣкъ трѣбва да върши нѣщата съ любовь, а не чрезъ закони и правила. Дето управляватъ законитѣ, тамъ всѣкога се раждатъ противоречия. Като прилагатъ законитѣ отвънъ, хората сѫ дошли до положение да се изнасилватъ, да се измѫчватъ, да се борятъ съ себе си. Тия методи не допринасятъ нищо. Да се бори човѣкъ съ себе си, докато се победи, това значи, самъ да се обезсили, да се самоунищожи. Не казвайте, че човѣкъ трѣбва да победи себе си, но кажете си: Като човѣкъ, азъ трѣбва да се повдигна. Азъ трѣбва да се освободя отъ вѫтрешното робство, да се повдигна и застана въ положението на истински човѣкъ.

И тъй, първата задача на човѣка е да се научи да се храни съзнателно. Каже ли, че не може да направи това, той е боленъ човѣкъ. Какъ може новороденото дете да се храни, а възрастниятъ човѣкъ не може? Щомъ заплаче детето и каже „ва“, майката веднага поставя предъ устата му естествената бутилка. То започва да сучи млѣкото, и всички около него се радватъ, че опитътъ излиза сполучливъ. Радвайте се и оценявайте най-малкото благо, което ви е дадено. По този начинъ само можете да възприемете живота и да растете. Щомъ приемете малкото благо съ благодарность, следъ него иде любовьта, а после — правата мисъль. Щомъ умътъ работи, и сърдцето работи. Умъ безъ сърдце е подобенъ на човѣкъ безъ рѫце, безъ крака и безъ очи. Какъвъ човѣкъ е той? Сърдцето носи пълнотата на живота. Отъ него излиза кръвьта и се разпространява по цѣлото тѣло. Сърдцето храни и мозъка. Безъ сърдце умътъ не може да мисли. Ние се радваме на топлина, на свѣтлина, на знание и на красота, благодарение на ума, на сърдцето, на живота въ себе си. Животътъ е въ кръвьта. Кръвьта пъкъ излиза отъ сърдцето. Значи, животътъ иде отъ сърдцето. Като знаете това, не намалявайте топлината на сърдцето си. Ако нашиятъ свѣтъ е лишенъ отъ топлина, все едно, че живѣемъ на месечината. Да живѣете въ свѣтъ съ свѣтлина, но безъ топлина, това значи, да живѣете на полюситѣ, при вѣчния ледъ, дето никаква зеленина не сѫществува. Да имате знания само, безъ добродетели, това значи, да сте на полюситѣ. Знанието трѣбва да почива на любовьта, т.е. на живота, който излиза отъ сърдцето.

Сега ще ви дамъ една задача — да работите върху себе си, т.е. върху кръвообръщението си, да направите устнитѣ си червени, а лицето — розово. Устнитѣ и лицето не трѣбва да бѫдатъ бледи, но да иматъ малко червенина. Въ природата сѫществуватъ два основни цвѣта — бѣлиятъ и червениятъ. Отъ тѣзи два цвѣта произлизатъ всички останали. Червениятъ цвѣтъ е на любовьта, а бѣлиятъ — на свѣтлината. Щомъ станете сутринь отъ сънь, погледнете се въ огледалото. Ако устнитѣ ви не сѫ червени, а лицето — розово, кръвообръщението ви е слабо. Като забележите това, започнете да работите върху кръвообръщението си, да го усилите. За да усилите кръвообръщението си, внасяйте въ ума си свѣтли мисли, а въ сърдцето си възвишени чувства. Правете опити въ това направление, да видите, дали ще подобрите кръвообръщението си. Всѣки е забелязалъ действието на тревожнитѣ мисли върху себе си и това на радостнитѣ и приятни чувства. Запримѣръ, ако ненадѣйно чуете, че вашиятъ добъръ приятель, отъ когото сте очаквали подкрепа, се поминалъ, вие веднага ще се стреснете и ще побледнѣете. Ако пъкъ ви съобщатъ, че баща ви, когото отдавна очаквате, пристига, лицето ви ще свѣтне отъ радость. Свѣтлитѣ мисли и възвишени чувства разширяватъ човѣка. Това се отразява върху пулса на сърдцето, а оттамъ и върху кръвообръщението. Когато сърдцето работи добре, и дишането е правилно. Забелязано е, че при различни състояния на сърдцето и на ума, възходещи и низходещи, пулсътъ е различенъ. Когато любовьта работи въ човѣка, пулсътъ му е нормаленъ, кръвообръщението — правилно, и дишането — дълбоко. Следователно, за да регулира кръвообръщението си, човѣкъ трѣбва да хармонизира мислитѣ и чувствата си, да се освободи отъ всѣкакво противоречие. Като прилагате това, всѣки самъ може да се лѣкува. Свѣтлитѣ мисли и възвишенитѣ чувства регулиратъ нервната система, кръвообръщението, дишането, а оттамъ и храносмилането.

Като ученици, пазете следното: не се гнѣвете, нито се смущавайте. Кой какво прави, това не е ваша работа. Този не заслужавалъ уважение, онзи не билъ достоенъ за вашата любовь, и за това не се произнасяйте. Всѣки човѣкъ има своя задача и предназначение. Има кой да се произнася за неговитѣ работи. Другъ ще му даде оценка, а не вие. Съ една дума казано: Не се произнасяйте за Божиитѣ работи. Не се заблуждавайте отъ външностьта на нѣщата. Какво представя човѣкъ отвънъ, това е едно нѣщо. Важно е, какво е съдържанието му. Външно човѣкъ е една кутия, съ различна форма, но вѫтрешно той представя скѫпоцененъ камъкъ, който съ милионъ не може да се купи. Като знаете това, не се произнасяйте за човѣка, защото вие не сте още отъ ония учени, които познаватъ, какво се крие въ затворената кутия. Ако плъхътъ познава, кѫде има сладко, човѣкъ не е ли по-уменъ отъ него? Плъхътъ не бърза, първо изпитва нѣщата и после се произнася. Бѫдете тогава като плъха, първо изпитвайте нѣщата и после се произнасяйте. Погрѣшкитѣ на хората се заключаватъ главно въ бързането. Ако не бързатъ, погрѣшкитѣ имъ ще бѫдатъ по-малко. Работете съзнателно върху себе си, да придобиете правилна оценка на нѣщата, за да не ги подценявате или надценявате. Изчистете съзнанието си отъ всички наслоявания на миналото, за да разберете истинската стойность, както на вашитѣ мисли и чувства, така и тия на вашитѣ ближни.

Задача: всѣки отъ васъ да се опита да състави отъ даденитѣ думи една поезия. Следъ това ще изберете помежду си нѣколко души, да прегледатъ работитѣ на всички, да отдѣлятъ най-хубавитѣ настрана, за да съставимъ отъ тѣхъ една нова пѣсень.

— Само проявената Божия Любовь носи пълния животъ.

*

31. Лекция отъ Учителя, държана на

11. априлъ, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...