Jump to content
Ани

1930_04_04 Огъната плоскость

Recommended Posts

От "Закони на доброто"
24 лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 9-та година, т.II, (1929 г. - 1930 г.)
Първо издание, София, 1940 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание
 

 

Огъната плоскость

Размишление.

Представете си, че виждате единъ човѣкъ, направенъ отъ захарь. Какво ще бѫде положението на този човѣкъ, ако живѣе въ свѣтъ, дето нѣма никакъ вода? Този човѣкъ ще бѫде устойчивъ, нѣма да знае, какво нѣщо е смърть. Обаче, достатъчно е да се направи една малка дупка на захарьта и да се пусне вода презъ нея, за да стане вглъбяване въ захарьта. Ако водата минава по-дълго време презъ захарьта, най-после тя ще се стопи. Този човѣкъ, направенъ отъ захарь, съвсемъ ще изчезне. — Какво ще кажатъ ученитѣ хора за това явление? — Тѣ ще кажатъ, че водата е опасна за захарьта, както и за всички предмети, направени отъ захарь. — Защо едни вещества сѫ сладки, а други — горчиви? — На този въпросъ може да се отговори толкова, колкото и на въпроса, защо едни хора сѫ добри, а други — лоши?

Представете си една плоскость, на двата края на която поставяте две тѣла. — Въ какво състояние ще се намиратъ тия тѣла? — Въ покой. — Докога? — Докато плоскостьта е въ покой. Ако плоскостьта, подъ действието на нѣкаква външна сила, се огъне въ срѣдата, дветѣ тѣла ще излѣзатъ отъ състоянието на покой и ще се стремятъ къмъ срѣдата на плоскостьта, дето е станало огъването. Колко по-голѣмо е огъването, толкова по-силно ще се стремятъ тѣлата къмъ центъра на плоскостьта. Сѫщевременно тия тѣла ще се блъскатъ и отскачатъ едно отъ друго, понеже частицитѣ на плоскостьта претърпяватъ вѫтрешно сътресение.

Като се говори за сътресенията на тѣлата и на частицитѣ на плоскостьта, лесно се философствува. Обаче, когато става въпросъ за сътресения, които човѣкъ преживява, положението е сериозно. Човѣкъ минава презъ физически и морални сътресения. Не е лесно да преживѣешъ едно морално сътресение. То не е като вѣтъра. Нѣкои морални сътресения сѫ толкова голѣми, че могатъ да съборятъ човѣка на земята. Тѣ предизвикватъ разривъ на сърдцето. Понѣкога сътресението се отразява върху нервната система. Какво трѣбва да се прави, за да се избѣгнатъ моралнитѣ сътресения? За да се избѣгнатъ моралнитѣ сътресения, човѣкъ трѣбва да познава почвата, върху която живѣе, както и даденитѣ му условия и възможности. Ако не знае тия нѣща, той мисли, както дветѣ тѣла върху плоскостьта, че почвата имъ е устойчива. Така мислятъ младитѣ хора. Докато е младъ, човѣкъ мисли, че може да устои на всичко. Моралистътъ мисли, че съ морала си може да преодолѣе на всички изпитания и мѫчнотии. И младиятъ, и стариятъ сѫ на кривъ пѫть. Тѣ познаватъ устойчивостьта на своята плоскость, само когато тя е въ покой. Обаче, когато нѣкоя външна сила действува върху плоскостьта, тя непремѣнно ще се огъне. И човѣшкиятъ характеръ се огъва подъ влияние на външнитѣ сили.

Мнозина казватъ, че могатъ да правятъ, каквото искатъ. Не е така. Тѣ не могатъ да правятъ, каквото искатъ, защото се намиратъ подъ влиянието на сили, външни и вѫтрешни, на които малцина издържатъ. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който може да направи нѣщо самостоятелно, независимо отъ участието на други сили. Ако и вие правите това, което вашитѣ дѣди сѫ правили, не сте свободни хора. Както е ялъ дѣдо ви, така и вие ядете. Както е спалъ, така и вие спите. При това, ядете, когато сте гладенъ, а не когато искате. Човѣкъ не е свободенъ даже и въ мисъльта си. Той е заставенъ да мисли, както му се заповѣдва, а не както и когато самъ иска. Малко хора сѫ свободни въ мислитѣ и въ чувствата си. Изобщо, човѣкъ се стреми къмъ свобода, но още не е свободенъ.

Когато се говори за свобода, ние имаме предъ видъ свободата на други сѫщества, а не нашата. Ние се стремимъ къмъ свободата на висшитѣ сѫщества, но до насъ тази свобода още не е дошла. Ние говоримъ и за безсмъртието на човѣка, но, въпрѣки това, виждаме, че хората около насъ умиратъ. Значи, ние говоримъ за безсмъртието на сѫщества, които живѣятъ извънъ времето и пространството. Ние говоримъ и за съвършенъ моралъ, но той още не е проявенъ на земята. Той е достояние на възвишенитѣ сѫщества. Тъй щото, свободата, безсмъртието, моралътъ сѫ идеали, къмъ които човѣшката душа се стреми. Ще дойде день, когато човѣкъ ще постигне идеалитѣ на своята душа. Какви идеи подържатъ ученитѣ, това не трѣбва да ви смущава. Вслушвайте се въ копнежитѣ на своята душа. Ако се спирате върху това, кой какво подържалъ, дохождате до Калвина, който казвалъ, че всичко въ живота е предопредѣлено, т.е. че човѣкъ нѣма свободна воля. Правъ ли е Калвинъ? Той се основавалъ на думитѣ на Павла, който казва, че едни сѫдове сѫ направени за почесть, а други — за безчестие. Обаче, Цвингли се противопоставилъ на Калвина. Той подържалъ мисъльта, че човѣкъ има свободна воля.

Представете си, че нѣкой човѣкъ живѣе въ кофа, въ която събиратъ нечиста вода. Той намира нѣщо за ядене въ кофата и остава въ нея. Като се напълни кофата, слугинята излива водата вънъ, измива кофата и я внася въ кѫщи, дето отново я пълни съ нечиста вода. Като остане вънъ, човѣкъ се чуди, какво иска слугинята отъ него, че го изхвърля така безмилостно. Той тръгва следъ нея, намира сѫщата кофа и влиза вѫтре да си хапне нѣщо. На сутриньта слугинята пакъ излива водата вънъ, а съ нея заедно и онзи, който е вѫтре. Въ случая слугинята е сѫдбата, която хвърля човѣка вънъ, при лошитѣ условия. Човѣкъ се чуди, какво има сѫдбата противъ него, че го наказва толкова строго. Сѫдбата даже не подозира, че въ кофата съ нечистата вода е влѣзло сѫщество, подобно на жабата, да живѣе тамъ. Ще кажете, че това е предопредѣление на сѫдбата. Видите ли, че сѫдбата нѣколко пѫти наредъ ви хвърля отъ едно и сѫщо мѣсто, не се връщайте повече тамъ. Тя не ви е турила въ нечистата кофа. Излѣзте вънъ, на чистъ въздухъ, на свобода. Щомъ приемете новитѣ условия, ще бѫдете чистъ сѫдъ, за почести.

Ще приведа единъ анекдотъ за две учени жаби. Тѣ живѣли въ дома на единъ чифликчия. Често слушали разговоритѣ между чифликчията и жена му. Единъ день чифликчията казалъ на жена си: Много богатъ е станалъ нашиятъ съседъ. Има крави, овце, които дои, вади много млѣко. Отъ млѣкото, прави масло, сирене и го продава. Много пари печели. Жабитѣ чули, че се говори за съседа и си казали: Хайде да отидемъ въ неговата кѫща, да видимъ, какви сѫ тия особени нѣща, които нашиятъ господарь нѣма. Премѣстили се въ кѫщата на съседа. Още първата вечерь тѣ видѣли, че съседътъ внесълъ единъ голѣмъ сѫдъ, съ нѣкаква бѣла течность. Тѣ си казали: Я да влѣземъ вѫтре, да опитаме свойствата на бѣлата течность. Като любознателни, и дветѣ жаби влѣзли заедно. Каква била изненадата имъ, като видѣли, че тази течность не е като водата, не може да се живѣе тамъ. Тѣ започнали да се катерятъ по стенитѣ, да излѣзатъ навънъ, но брѣговетѣ се указали много стръмни. Нѣма какво, започнали да обикалятъ по брѣговетѣ. По едно време една отъ жабитѣ казала: Уморихъ се вече, не мога да обикалямъ, сили нѣмамъ, ще слѣза долу. Слѣзла долу, но вече не излѣзла.

Втората жаба имала още сили. Като обикаляла нагоре-надолу, безъ да знае, какво е станало, тя видѣла една бучка масло въ срѣдата на млѣкото. Качила се на бучката и излѣзла вънъ. Като се видѣла свободна, тя си въздъхнала и казала: Втори пѫть не отивамъ да изследвамъ непознати области. Ето, за нашата голѣма любознателность дадохме една жертва. Като дошълъ съседътъ, почудилъ се, какъ е влѣзла жабата въ млѣкото. Вие пъкъ ще се чудите, наистина ли сѫществуватъ учени жаби, които умиратъ по този начинъ. Жабата е символъ на материализма. Значи, има учени материалисти, които умиратъ при своитѣ научни изследвания въ чужди за тѣхъ области и полета.

Като наблюдавамъ, какъ живѣятъ хората, какъвъ моралъ иматъ, виждамъ, че никога не могатъ да придобиятъ свободата, която желаятъ. Тѣ постоянно грѣшатъ, постоянно падатъ и ставатъ, и следъ всичко това имъ се проповѣдва разкаяние. Днесъ се разкаятъ, утре пакъ грѣшатъ, пакъ чупятъ главитѣ си. Главитѣ на повечето хора сѫ пукнати, пълни съ рани. Щомъ пукнете главата си, веднага се разкайвате. Едва започне да оздравява главата ви, вие пакъ сгрѣшите, и отново я пукнете. Единъ день главата ви се счупи, и вие заминавате за онзи свѣтъ, както учената жаба въ млѣкото.

Не е въпросъ до погрѣшкитѣ и до разкаянието. Човѣкъ трѣбва да дойде до положение да не грѣши и да не се разкайва. Това значи, придобиване на опитности. Като сгрѣши единъ пѫть, повече да не грѣши. Щомъ грѣши, той е направенъ отъ захарь. Като го полѣятъ съ вода, ще се стопи. Слушали сте нѣкой да казва: Стопихъ се! — Отъ какво се стопилъ? — Отъ мѫка, отъ гнѣвъ, отъ неразположение и т. н. Който се топи, той е направенъ отъ захарь. Ако мине край вода, непремѣнно ще се стопи. Захарнитѣ нѣща се топятъ. Следъ стопяването си тѣ ставатъ горчиви. Наистина, като се топи човѣкъ отвънъ, отвѫтре става недоволенъ, горчивъ, че изгубилъ формата си. Щомъ изгуби нѣщо, човѣкъ е недоволенъ и горчивъ за загубата, която претърпява.

Сега, да дойдемъ до философската страна на въпроса. Всички хора грѣшатъ ли? Има ли човѣкъ, който да не е грѣшилъ и да не грѣши? Докато живѣе съ заблуждения и съ криви разбирания за живота, човѣкъ всѣкога ще грѣши. Отъ осемь хиляди години насамъ на хората се проповѣдва все единъ и сѫщъ моралъ: като сгрѣши, да се разкае. Какво придобива човѣкъ съ разкаянието? Ако само се разкайва и продължава да грѣши, той е избралъ едно палеативно срѣдство, което нищо не ползува. Да грѣшишъ, да се разкайвашъ и пакъ да грѣшишъ, това е положение на пияницата, който седи до срѣдъ нощь въ кръчмата. Кръчмарьтъ го подсѣща веднъжъ, два, три пѫти да си отива, но той не мърда. Най-после кръчмарьтъ го набива, изтласква го навънъ и затваря вратата. Честолюбивъ е пияницата, но желанието му да пие е по-силно отъ неговото честолюбие. Като се наспи, на другия день той пакъ отива въ кръчмата и казва на кръчмаря: Ти снощи ме би, но дай сега половинъ кило вино, да се примиримъ. Примирятъ се и пакъ започва да пие до забрава, докато кръчмарьтъ повтори сѫщото — набие го и го изтласка навънъ. Ще кажете, че и на това нѣщо има край. Има край, но когато бъчвитѣ се изпразнатъ. Изкуство е, да се откаже човѣкъ да пие при пълни бъчви. Изкуство е да престане човѣкъ да грѣши при изпитания и изкушения.

Синътъ на единъ турски бей билъ голѣмъ пияница. Бащата го съветвалъ по единъ, по другъ начинъ да не пие, но той си продължавалъ своя занаятъ. Единъ день ходжата намислилъ да го уплаши и му казалъ: Синко, знаешъ ли, какво те очаква на онзи свѣтъ? — Не зная. — Като заминешъ за онзи свѣтъ, ще те турятъ въ ада и на врата ти ще закачатъ всички бъчви, които си изпилъ. — Пълни ли ще бѫдатъ, или празни? — Пълни, разбира се. — Щомъ е тъй, радвамъ се, че и тамъ ще мога да пия. Когато бъчвитѣ се изпразнатъ, и азъ ще престана да пия. Както виждате, съ заплашване погрѣшкитѣ не се изправятъ. Трѣбва да се намѣри начинъ, по който бъчвитѣ или да се изпразватъ, или да се напълватъ съ сладко вино, което да не упоява.

Човѣкъ трѣбва да живѣе разумно, да премахне всички съблазни отъ пѫтя си. Каквото и да прави, съблазъньта неизбѣжно ще дойде, но той трѣбва да бѫде внимателенъ, да не налети на нея. Налети ли на нѣкоя съблазънь, човѣкъ може да счупи крака си, или да извади окото си.

Единъ младъ момъкъ обичалъ да гледа презъ дупкитѣ на прозорцитѣ, дето момитѣ се събирали на седѣнки, да види, кои моми сѫ тамъ и какво правятъ. Една вечерь, като били събрани на седѣнка, една шеговита мома пъхнала въ една отъ дупкитѣ на прозорцитѣ единъ гвоздей. По старъ навикъ, момъкътъ и тази вечерь дошълъ да надзърне презъ дупчицата, да види, какво правятъ. Още отдалечъ той забелязалъ, че презъ дупчицата не свѣти. Помислилъ си, че огъньтъ е изгасенъ и решилъ да се наведе къмъ дупчицата, дано разбере, какво правятъ момитѣ на седѣнката. Като се навелъ близо до дупчицата, той извикалъ отъ болка — ударилъ окото си въ гвоздея. Трѣбваше ли момата да се шегува по такъвъ начинъ? Не е добре, че момъкътъ надзърта презъ дупчицата, но момата не трѣбваше да се шегува така. Хората не обичатъ да ги гледатъ, какво правятъ у дома си. Обича ли апашътъ да го наблюдаватъ, когато е влѣзълъ въ нѣкоя кѫща да краде? Обаче, момъкътъ пакъ не се отказалъ отъ навика си, да навърта презъ прозорцитѣ. Следъ като ималъ опитностьта съ гвоздея, той станалъ по-внимателенъ. Пакъ надзърталъ презъ прозорцитѣ, но предварително опитвалъ съ рѫката си, да нѣма гвоздей, или друго нѣщо, което да му причини нѣкаква болка. Шегата, съ която си послужила момата, била палеативно срѣдство, което не могло да възпита момъка.

Следователно, който мисли, че ще се домогне до истината, като надзърта презъ дупкитѣ на прозорцитѣ, е на кривъ пѫть. Отъ гледането презъ дупкитѣ е произлѣзълъ шпионажътъ. Всѣки, който гледа презъ дупки, да види, какво правятъ хората, може да стане шпионъ.

Сега, да се върнемъ къмъ въпроса за плоскостьта. Докато плоскостьта е въ покой, и тѣлата, които сѫ върху нея, сѫ въ покой. Щомъ плоскостьта се огъне, тѣлата започватъ да се търкалятъ, да се блъскатъ едно въ друго. — Защо се блъскатъ? — Интереситѣ имъ се различаватъ. Всички знаете, че земята е валчеста. Защо Провидението не я направи вдлъбната? Коя отъ дветѣ форми щѣше да бѫде по-добра: валчестата, както е сега, или вдлъбната? Ако е въпросъ за вдлъбнатина, донѣкѫде ние имаме представа за такъвъ животъ. Запримѣръ, въ морално отношение хората живѣятъ въ огънатъ, т.е. вдлъбнатъ свѣтъ. Тази е причината, поради която хората не сѫ свободни, нито пъкъ могатъ да издържатъ на възвишенъ моралъ.

Представете си, че нѣкой човѣкъ е гладувалъ осемь деня и трѣбва да мине презъ нѣколко фурни. Хлѣбоветѣ се виждатъ отвънъ, отдалечъ миришатъ, току-що сѫ извадени, но фурнаджиитѣ отсѫтствуватъ. Може ли гладниятъ човѣкъ да мине покрай фурната и да не си вземе единъ хлѣбъ? Ако може да издържи да мине спокойно презъ първата фурна, предъ втората нѣма да издържи. Ако има силенъ характеръ и устойчивость, може да мине и втората, и третата, и четвъртата фурна. Дойде ли, обаче, до петата, той ще влѣзе вѫтре, ще вземе единъ хлѣбъ и ще каже: Не мога повече да издържамъ. Макаръ че фурнаджията го нѣма, безъ позволение ще си взема хлѣбъ. Гладенъ съмъ, осемь деня не съмъ ялъ! Ако искаше да не взиматъ хлѣбоветѣ му безъ позволение, той трѣбваше да бѫде въ фурната си. Той трѣбва да има човѣщина, да не ме преследва. Ако го чакамъ да дойде, ще умра отъ гладъ. Явява се въпросътъ: има ли право гладниятъ човѣкъ да вземе хлѣбъ безъ позволение на фурнаджията? — Има право, разбира се. Той нѣма право да извърши това престѫпление, само когато се намира на плоскость, която е въ покой. Обаче, щомъ плоскостьта се огъне, безъ да иска вече, той е принуденъ да върши престѫпления. Колкото повече се огъва плоскостьта, толкова по-голѣмо право иматъ хората да вършатъ това, което ония на неогънатата плоскость не си позволяватъ.

Сегашниятъ животъ, въ който хората създаватъ закони, прилича на огъната плоскость. Отъ день на день плоскостьта повече се огъва, въпрѣки това хората искатъ да запазятъ едни и сѫщи отношения. Това е невъзможно. Всѣки говори за моралъ, а огъва плоскостьта, на която стои. Искате ли да имате моралъ, не огъвайте плоскостьта. Моралътъ е цененъ само при неогъната плоскость. Огънешъ ли плоскостьта си, каквото да правишъ, не можешъ да не си причинишъ нѣкаква пакость. При огънатата плоскость главата ти непремѣнно ще бѫде пукната нѣкѫде.

Мнозина мислятъ, че човѣкъ е свободенъ. Който мисли така и се чувствува свободенъ, той се намира на неогънатата плоскость на своя животъ. Той живѣе при благоприятни условия, не знае, какво представятъ неблагоприятнитѣ условия на живота. Единъ день и неговата плоскость ще се огъне, условията му ще се влошатъ, и той ще разбере, че не е свободенъ. При тѣзи условия на живота, невъзможно е да се говори за високъ моралъ. Да изучавате характера на човѣка, това значи, да изучите огънатитѣ плоскости въ него. Едни отъ огънатитѣ плоскости на човѣка представятъ неговитѣ мисли и чувства. Колкото по-огънати сѫ плоскоститѣ на човѣшкитѣ мисли и чувства, толкова по-мѫчно той се владѣе. Видите ли човѣкъ съ неустойчивъ характеръ, ще знаете, че една отъ плоскоститѣ на неговия животъ е огъната. Който е огъналъ плоскостьта на своитѣ мисли, той не може да разсѫждава правилно. Крадецътъ, разбойникътъ отказватъ, че сѫ извършили нѣкакво престѫпление. Колкото повече се оправдаватъ, толкова повече огъватъ плоскостьта на своитѣ мисли и чувства. Нѣкой казва, че нѣкога вѣрвалъ въ нѣщо, а сега не вѣрва. — Защо сега не вѣрва? Друго убеждение ли има? — Нѣма друго убеждение, но плоскостьта, на която стои, се огънала.

Сега, да видимъ, какво трѣбва да прави човѣкъ, да не огъва своята плоскость. Той трѣбва да се вглъби въ себе си, да обърне вниманието си върху възможноститѣ, които му сѫ дадени. Условията на човѣка сѫ вънъ отъ него, а възможноститѣ, чрезъ които може да използува условията, сѫ въ самия него. Следователно, задачата на всѣки човѣкъ е да използува даденитѣ условия чрезъ вѫтрешнитѣ си възможности. Само при това положение той може да бѫде господарь на последствията въ своя животъ. Причинитѣ на нѣщата сѫ въ причинния свѣтъ, а последствията — на земята. Значи, хората живѣятъ въ последствията. Казвате, че всѣко нѣщо има причина и последствие.

Два момъка се сбиватъ и въ борбата единиятъ убива другия. — Коя е причината за това убийство? — Нѣкоя мома. Момата има отношения и съ двамата, чрезъ което събужда тѣхната ревность. Момъкътъ, който остава на земята, се оженва за момата. Другиятъ заминава за онзи свѣтъ. Ако не бѣше заминалъ за онзи свѣтъ, другарьтъ му нѣмаше да се ожени. — Какъ ще се примири убитиятъ? — Като се прероди. Той ще се роди въ дома на младитѣ. Значи, детето, което родятъ, ще бѫде убитиятъ момъкъ. Ще кажете, че тѣ не го искатъ. Това не зависи отъ тѣхъ. Който отнема живота на нѣкого, той му дължи другъ животъ. Засега човѣкъ не е свободенъ. И като се жени не е свободенъ, и като ражда, пакъ не е свободенъ. Никой не се жени по свобода. Или майка му ще го ожени, или баща му, или приятелитѣ му или обществото. Мойсей, който бѣше великъ адептъ, трѣбваше да се ожени, за да се прероди чрезъ него убитиятъ египтянинъ. Той отне животъ и трѣбваше да плати пакъ съ животъ.

Животътъ на съвременнитѣ хора е животъ на последствия. Каквото сѫ сѣли нѣкога, това жънатъ. За да разбератъ последствията, тѣ трѣбва да знаятъ причинитѣ на нѣщата. Нѣкой момъкъ иска да се ожени за една мома, само затова, че я обичалъ. Обичьта е последствие на нѣкаква причина. Ако знаеше причината за обичьта си къмъ момата, той не би се оженилъ за нея. Щомъ се ожени, любовьта му ще изчезне. Щомъ се оженятъ, тѣ ще изгубятъ свободата си. — Ама срещнали се. — Това нищо не значи. Като дойдатъ въ близко съприкосновение, тѣ се сблъскватъ; щомъ се сблъскатъ, изгубватъ сѫщо свободата си. Ще кажете, че това е теория. То е другъ въпросъ. Ако теорията се потвърждава въ живота, тя става практика. Дали е вѣрно това, което говоря, или не, резултатитѣ показватъ. — Защо умиратъ хората? — Защото живѣятъ неразумно. Неразумниятъ животъ всѣкога свършва съ смърть. Въ разумния животъ нѣма споръ, нѣма недоразумения, нѣма смърть. Въ неразумния животъ всѣкога има стълкновения, които говорятъ за дисхармония между сѫществата въ този животъ. Колкото пѫти да се женишъ въ този животъ, въ края на краищата жената ти нѣма да остане при тебе — по нѣкакъвъ начинъ ще я изгубишъ.— Ама, азъ я обичамъ. — Щомъ обичашъ, ти не можешъ да ограничавашъ, но и тебе не могатъ да ограничаватъ.

Подъ понятието „женитба“ ние разбираме идеални отношения между разумни сѫщества. Ако две рѣки се съединятъ и образуватъ по-голѣма рѣка, това показва, че отношенията между тѣхъ сѫ разумни. Така ли става съ хората, които се женятъ? Сливатъ ли се мѫжътъ и жената? Образуватъ ли единъ човѣкъ, по-голѣмъ, по-пълноводенъ, съ повече животъ? Ако това не става, хората иматъ механическо разбиране за женитбата. Ако мѫжътъ бие жена си, или жената бие мѫжа си, това женитба ли е? Ако учительтъ немилостиво бие ученицитѣ си, учение ли е това? Боятъ е допуснатъ, но той нѣма нищо общо съ любовьта. Женитба, която не се основава на любовь, нѣма нищо общо съ разумното отношение между душитѣ. Знание, което не се предава и приема съ любовь, нѣма отношение къмъ истинското знание.

Следователно, докато мислитѣ и чувствата сѫ огънати, човѣкъ всѣкога ще бѫде изложенъ на страдания. Страдате ли, ще знаете, че плоскостьта ви нѣкѫде е огъната. Птицитѣ отчасти разрешиха въпроса на огънатата плоскость. Тѣ си направиха крила, съ които избѣгватъ стълкновенията и сблъскванията въ живота. Щомъ плоскостьта имъ се огъне, тѣ веднага се повдигатъ нагоре. Обаче, и при това положение може да стане частично сблъскване, но въ рѣдки случаи. — Какво да прави човѣкъ, като нѣма крила? — Той нѣма крила, но умъ има. Щомъ се сблъска, той трѣбва да мисли. Мисъльта повдига човѣка нагоре, както крилата повдигатъ птицата.

Мнозина подържатъ мисъльта, че човѣкъ трѣбва да бѫде мораленъ. Тѣ говорятъ за моралъ, а подразбиратъ сила. Нѣкой седи предъ торбата си съ пари и мисли, какво да прави съ това богатство. Край него минава единъ човѣкъ, взима торбата му и бѣга. Обаче, собственикътъ на торбата е по-силенъ, настига апаша, взима торбата си и го набива. Апашътъ казва, че торбата е негова. Случаенъ свидетель настоява, че торбата е на апаша, но собственикътъ туря торбата си на рамо и я занася у дома си. Кѫде е моралътъ тукъ? Ние виждаме силата на човѣка, но не морала му. Случва се нѣкога, че апашътъ е по-силенъ. Той удря нѣколко плесници на собственика, събаря го на земята и бѣга. Кѫде е моралътъ? И тукъ нѣма моралъ. Моралътъ се заключава въ разумностьта на човѣка. Щомъ имашъ торба, пълна съ скѫпоценности, не я носи съ себе си. За да не изкушавашъ другитѣ, скрий касата си съ златото, никой да не я вижда. Морална постѫпка е онази, която не изкушава хората.

Всѣки човѣкъ носи въ себе си мисли, чувства и впечатления, които сѫ отъ такъвъ характеръ, че щомъ се проявятъ, той самъ може да се изкуси отъ тѣхъ. Тѣ представятъ слабата страна на човѣка. Всѣки човѣкъ има поне една слаба страна, която въ даденъ моментъ може да го подхлъзне. Отъ гледището на астрологията, ако направите хороскопъ на нѣкой човѣкъ, можете да опредѣлите точно годината, деня и часа, когато ще се случи нѣкое важно събитие въ живота му, което да има сѫдбоносно значение за него. Ако е разуменъ, той може да избѣгне това събитие. На това, именно, се основава упованието ни въ Божията милость и снизхождение. Понеже Богъ знае, че ние живѣемъ въ огънатъ свѣтъ, дето изкушенията сѫ неизбѣжни, затова е готовъ всѣкога да прощава.

Когато се запитвате, защо трѣбва да прощавате, отговорете си: Азъ трѣбва да прощавамъ на всѣки, който живѣе върху огъната плоскость. Който попадне въ такава плоскость, непремѣнно ще грѣши. Който грѣши, самъ се пита, защо е трѣбвало да попадне при условия да грѣши. Много естествено. Като си влѣзълъ въ огънатата плоскость, ще грѣшишъ, ще опитвашъ горчевинитѣ на живота, ще се изкушавашъ, ще падашъ и ставашъ. Запримѣръ, нѣкой се дави въ водата. — Защо? — Попадналъ е въ огъната плоскость. Щомъ го извадятъ отъ водата, той е стѫпалъ на равнина. Който и да е, щомъ попадне въ огъната плоскость, дето много вода се е събрала, не може да не се дави. Ако земята представяше равнина, нѣмаше да има вода по нея. Понеже земята е огъната плоскость, много вода се събира въ вдлъбнатинитѣ ѝ. Безъ да искатъ, хората попадатъ въ дълбокитѣ води на земята и се давятъ. Дойде ли нѣкой да ги спаси, тѣ благодарятъ за доброто, което имъ е направено. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да е спасенъ отъ удавяне и да не е признателенъ и благодаренъ на своя спаситель.

Като разглеждаме въпроса за огънатата и неогъната плоскость, ние дѣлимъ хората на две категории: първата категория хора сѫ ония, които сѫ майстори да превръщатъ неогънатитѣ плоскости въ огънати; втората категория хора сѫ ония, които сѫ майстори да изправятъ огънатитѣ плоскости. Значи, хората сами създаватъ огънатитѣ плоскости, въ които се давятъ и грѣшатъ. Съ други думи казано: хората сами опетниха живота си. Сегашниятъ редъ и порядъкъ въ свѣта е редъ и порядъкъ на огънатитѣ плоскости. При такъвъ редъ и порядъкъ погрѣшкитѣ сѫ неизбѣжни. Тази е причината, поради която днесъ на земята има повече грѣшни хора, а по-малко праведни. Задачата на сегашнитѣ учени, вѣрващи, моралисти е да поставятъ гладния, жадния, недоспалия се на такова мѣсто, че да не грѣшатъ. Обаче, само при огънатата плоскость човѣкъ може да изучи своето вѫтрешно естество. Само при огънатата плоскость човѣкъ има възможность да грѣши, да страда и да се изправя. Докато е на равнина, той всѣкога минава за праведенъ и чистъ. Като страда, човѣкъ се учи, какъ да живѣе. Чрезъ страдания той придобива опитности, които го правятъ разуменъ. Само разумниятъ може да се освободи отъ страданията. Христосъ казва: „Азъ съмъ живиятъ хлѣбъ, който е слѣзълъ отъ небето. Азъ съмъ живата вода“. Може ли да огладнѣе онзи, който носи въ себе си живия хлѣбъ? Може ли да ожаднѣе онзи, който носи въ себе си живата вода? Когато носи живия хлѣбъ и живата вода въ себе си, човѣкъ не може да грѣши. Той е задоволенъ и отъ хлѣбъ, и отъ вода, защото живѣе въ изобилие. — Какъ може да придобие човѣкъ живия хлѣбъ и живата вода? — Като се домогне до любовьта. Любовьта е единствената сила въ свѣта, която освобождава човѣка отъ грѣшки и престѫпления. — Когато любовьта влѣзе въ човѣшкото сърдце, мѫдростьта — въ човѣшкия умъ, а истината — въ човѣшкото тѣло, човѣкъ е въ състояние вече да изправи огънатитѣ плоскости, да преобрази своето естество.

Следователно, търсите ли разрешаване на въпроситѣ, търсете ги въ любовьта. Любовьта разрешава всичко. Тя изключва всѣкакви закони и ограничения. Какъ ще кажете на човѣка на любовьта да не грѣши, когато любовьта сама изключва всички грѣшки и престѫпления. Любовьта се движи по равнина. Обаче, дойдете ли до безлюбието, въпросътъ е поставенъ по-особено. Безлюбието се движи изключително по огънати плоскости. Нѣкой казва, че страда отъ любовь. — Това е невъзможно. Той страда отъ нѣкакво непостигнато желание, а не отъ любовь. Като люби, човѣкъ има на разположение всичко. Щомъ има всичко, той не може да страда. Човѣкътъ на любовьта живѣе въ Цѣлото. Дето е Цѣлото, тамъ никакви противоречия не сѫществуватъ. Когато организъмътъ на човѣка е здравъ, всички негови удове сѫ въ пълна хармония. Когато организъмътъ заболѣе, хармонията между отдѣлнитѣ органи се нарушава. Щомъ органитѣ на човѣшкото тѣло изгубятъ правилнитѣ отношения помежду си, клеткитѣ имъ се индивидуализиратъ, и въ цѣлия организъмъ настава борба. Това значи нарушаване на връзката между частитѣ на Цѣлото. Когато не може да изпълни своето предназначение като душа, човѣкъ нарушава единството си съ Бога.

Казва се, че човѣкъ трѣбва да вѣрва. — За каква вѣра се говори? — Има смисълъ човѣкъ да вѣрва, но така, че да държи връзката си съ Цѣлото, като часть отъ Него. Само тази вѣра спасява човѣка и осмисля неговия животъ. Ако връзката се скѫса, и човѣкъ остане вънъ отъ Цѣлото, той е изложенъ на голѣми опасности. Много естествено. Щомъ човѣкъ е вънъ отъ Цѣлото, То не може да се грижи за него, да го контролира. Ако синътъ живѣе далечъ отъ родителитѣ си, нѣма никаква връзка съ тѣхъ и върши погрѣшки, родителитѣ му не могатъ да го спасятъ. Колкото и да страдатъ за него, колкото и да искатъ да му помогната, тѣ сѫ безпомощни. Синътъ е вънъ отъ тѣхъ, като цѣло, вследствие на което тѣ не могатъ да му помогнатъ.— Защо не могатъ да му помогнатъ? — Защото и тѣ сѫ скѫсали връзката си съ Цѣлото. — Коя е причината за скѫсване на тази връзка? — Непослушанието. То води къмъ погрѣшки и престѫпления.

Човѣкъ не се е освободилъ още отъ грѣха на първитѣ човѣци. Затова е казано, че малко сѫ праведнитѣ хора на земята. — Какво трѣбва да стане съ човѣка, за да се освободи отъ грѣшния животъ? — Да се роди отново, не отъ майка и отъ баща, но отъ вода и отъ Духъ. Докато се ражда отъ майка и отъ баща, човѣкъ всѣкога ще грѣши. Христосъ казва: „Роденото отъ плътьта, плъть е; роденото отъ Духа, духъ е.“ Докато се раждатъ отъ плъть, хората всѣкога ще грѣшатъ, ще остаряватъ, ще умиратъ, ще ги погребватъ, коститѣ имъ ще се разхвърлятъ по лицето на земята. Следъ всичко това се проповѣдва, че като умре, човѣкъ отива на онзи свѣтъ. Всички хора ги изпращатъ на онзи свѣтъ, но никой нѣма опитности отъ онзи свѣтъ. Чудно нѣщо! Всѣки слиза отъ онзи свѣтъ, но никакви спомени не носи за него.

Сега азъ развивамъ различни теории предъ васъ, защото искамъ да ви предпазя отъ страдания. Всѣки отъ васъ се намира въ една малка лодка, съ която може да пѫтува край брѣга на морето. Влѣзете ли въ вѫтрешностьта, при голѣмитѣ дълбочини, нищо нѣма да остане отъ васъ. Вие не сте влѣзли още въ онзи грамаденъ параходъ, който спокойно пѫтува презъ океана на живота. Лодката, съ която пѫтувате, представя сегашнитѣ ви разбирания. Съ тѣзи разбирания вие не можете да издържите на изпитанията въ живота. Нови разбирания, новъ моралъ сѫ нужни за васъ, за да преминете океана на живота. Това значи герои. Вие сте минали презъ малки изпитания, но не сте дошли още до другия брѣгъ на живота. Единъ день, когато минете отъ единия край на живота до другия, вие ще бѫдете истински герои. Тогава ще минете свободно и по огънатата плоскость безъ никакви пертурбации. Докато не е станалъ герой, човѣкъ носи по-малка отговорность. Че огъналъ плоскостьта, че падналъ въ нея, отговорностьта му е малка. — Ама защо падналъ? Какъ стана това падане?

Единъ день Настрадинъ Ходжа покривалъ кѫщата си и, по невнимание, падналъ и навехналъ крака си. Който го срѣщалъ, все го питалъ: Какъ падна, Настрадинъ Ходжа? Не можа ли да бѫдешъ по-внимателенъ? На всички той обяснявалъ, какъ падналъ, какъ навехналъ крака си. Най-после се отегчилъ да дава обяснения за падането си и, като дошълъ стотниятъ съ сѫщия въпросъ, той го за питалъ: Чудно нѣщо! Не се ли намѣри досега поне единъ човѣкъ, който да е падалъ и да знае, какъ се пада? Бѣхъ невнимателенъ, паднахъ, навехнахъ крака си. Нѣма ли човѣкъ, който може да ми поправи крака? — Това не е наша работа, отговаряли всички и продължавали пѫтя си. Когато пита за нѣщо, човѣкъ трѣбва да е готовъ да даде съветъ или мнение по този въпросъ, да се изправи извършената погрѣшка.

Днесъ всички хора считатъ, че иматъ право да се интересуватъ, кой какъ падналъ, какъ навехналъ крака си, а нѣматъ право да му се притекатъ на помощь. Това е криво разбиране на свободата. Щомъ имашъ право да питашъ нѣкого, защо и какъ е падналъ, та си изкълчилъ или счупилъ крака още по-голѣмо право имашъ да му намѣстишъ крака. Вследствие на криворазбраната свобода, хората сами си създаватъ ненужни страдания и изкушения. Ще знаете, че колкото по-огъната е плоскостьта, на която живѣете, толкова по-голѣми ще бѫдатъ и страданията ви. — Кой е изходниятъ пѫть за освобождаване отъ ненужнитѣ страдания? — Знанието. Ще знаете, че съ сегашния моралъ и съ сегашнитѣ си разбирания нищо не можете да постигнете. Вие се нуждаете отъ моралъ, на който да разчитате въ всички времена и епохи.

Сега, като говоря за огънатата плоскость, вие не трѣбва да се плашите. Каквото и да правите, щомъ сте въ огънатата плоскость, неизбѣжно ще грѣшите. Обаче, вината не е въ васъ, но въ онзи, който е билъ на равнината и тамъ извършилъ престѫпление, съ което станалъ причина да се огъне плоскостьта. Когато човѣкъ се намира на плоскостьта и нѣма желание да обсеби нѣщата, тя остава равна. Обаче, яви ли се въ него желание за обсебване, плоскостьта започва да се огъва. Като знаете това, пазете се отъ ония желания за обсебване, които огъватъ моралната плоскость на човѣка. Често хората несъзнателно огъватъ своята морална плоскость, но, въпрѣки това, се натъкватъ на голѣми морални сътресения. Понеже всѣки самъ е огъналъ своята морална плоскость, самъ ще я изправи. Ако не може да я изправи, той нѣма условия за развитие. Новиятъ моралъ има за задача да научи човѣка, какъ да оправя огънатата плоскость на своя мораленъ животъ. Докато плоскостьта на вашия мораленъ животъ е огъната, вие не можете да използувате нито условията, нито възможноститѣ, които ви сѫ дадени.

Следователно, когато механическитѣ закони въ човѣшкия животъ се предаватъ съ езика на новия моралъ и станатъ приложими въ новия животъ, огънатитѣ плоскости могатъ да се изправятъ. Представете си, че единъ знаменитъ лѣкарь, капацитетъ по всички болести, тръгне да пѫтува инкогнито по свѣта, безъ петь пари въ джоба си. Знания има, но никой не го търси, никой не знае за неговата известность. Следъ като гладувалъ осемь деня, той се научава, че въ града, въ който е слѣзълъ, дъщерята на единъ голѣмъ милионеръ-банкеръ е на смъртно легло. Десеть души лѣкари я лѣкуватъ, но не могатъ да ѝ помогнатъ. Видниятъ лѣкарь, който е влѣзълъ въ огънатата плоскость на своя животъ, отива при бащата на болното момиче и казва: Азъ мога да излѣкувамъ дъщеря ти. — Колко искашъ? — Единъ милионъ. — Ще ти дамъ, но да я излѣкувашъ. — Ако не я излѣкувамъ, нищо нѣма да взема. Милионерътъ е условие да се прояви знанието на знаменития лѣкарь и неговитѣ възможности, чрезъ които да изправи своята огъната плоскость.

Следователно, за да изправи своята огъната плоскость, човѣкъ трѣбва да разполага съ знание, съ изкуство, съ музика. Способноститѣ и силитѣ, съ които разполагате, трѣбва да приложите, както за ваша полза, така и за полза на ближнитѣ си. Ще кажете, че цигуларьтъ свири за свое удоволствие. Той не свири само за удоволствие, но и да се прехрани. Той е гладувалъ нѣколко деня и събралъ около себе си моми и момци да играятъ, но сѫщевременно да имъ покаже, че човѣкъ трѣбва да има нѣкакво знание или изкуство, на което да разчита въ всички трудни моменти на живота си. Ако не знаеше да свири, да събира момитѣ и момцитѣ на хоро, гладенъ щѣше да ходи.

И тъй, знанието е необходимо за разбиране на живота и на отношенията, които сѫществуватъ между живитѣ сѫщества. Щомъ е така, не казвайте, че условията сѫ лоши, или че животътъ е лошъ. Лоши условия и лошъ животъ сѫществуватъ само за невежитѣ. Добри условия и добъръ животъ сѫществуватъ за онѣзи, които знаятъ законитѣ на живота и на природата и ги прилагатъ правилно.

Новото възпитание се стреми да помогне на хората да проявятъ доброто, силата въ себе си. Да бѫде човѣкъ добъръ, това значи, да се движи по плоскостьта, безъ да я огъва. Да бѫде силенъ, това значи, да изправя огънатата плоскость на своя животъ. Силенъ човѣкъ е онзи, който е придобилъ истината. Като има вѫтрешна сила, човѣкъ може да изправи всички навици отъ миналото и да тръгне по неогъната плоскость. Запримѣръ, ако има вѫтрешна сила и познава истината, клептоманътъ може да се справи съ своя лошъ навикъ да краде. Той краде несъзнателно и после се чуди, защо му трѣбватъ тия предмети. Плюшкинъ, единъ отъ героитѣ на „Мъртвитѣ души“ отъ Гоголя, събира, каквото намѣри по улицитѣ, по чешмитѣ: петала, гвоздеи, стомни и др. Той ги събира у дома си, трупа ги на едно мѣсто, безъ да знае, защо му сѫ. Мнозина представятъ типове, подобни на Плюшкина. Домътъ имъ е пъленъ съ стари вещи, останали отъ миналото. Обаче, всичко това трѣбва да се изхвърли навънъ, и въ човѣка да остане само сѫщественото. Човѣкъ трѣбва да се освободи отъ всички лоши навици, наследени отъ миналото, и да остане съ онази първична чистота въ себе си, която създава неговия характеръ. И отдѣлниятъ човѣкъ трѣбва да се пречисти, но и обществото трѣбва да се пречисти и нагоди споредъ законитѣ на разумната природа.

Огънатитѣ плоскости трѣбва да се изправятъ. Само тогава хората ще могатъ да живѣятъ разумно и свободно. Само по този начинъ ще се избѣгнатъ изкушенията. Докато има бедни, онеправдани, гладни, всѣкога ще има изкушения. Изкушенията пъкъ ще създаватъ условия за погрѣшки и престѫпления. Казвате, че Господъ ще промисли за гладнитѣ, за беднитѣ, за онеправданитѣ. Господъ е промислилъ и непрестанно мисли за тѣхъ, но и богатитѣ трѣбва да мислятъ. — Защо? — Защото Богъ дава изобилно храна и блага за всички хора, но нѣкои заграбватъ тия блага, складиратъ ги и се осигуряватъ. Богъ дава, а хората заграбватъ благата и не даватъ на беднитѣ. Постоянно слушате да морализиратъ бедния: Не кради, не убивай, не пожелавай чуждото! Добъръ е този моралъ, но той се отнася еднакво до всички хора — богати и бедни, силни и слаби. Истинскиятъ моралъ подразбира да се проповѣдва истината еднакво на всички. Всѣки трѣбва да отвори ушитѣ си за истината и да слуша, какво тя му говори. Възпитайте себе си, да не си създавате затвори. Всѣка погрѣшка, всѣко престѫпление представя затворъ, въ който човѣкъ самъ се огражда и ограничава. Човѣкъ самъ е направилъ затвора, самъ ще го разруши. Той самъ може да се освободи отъ недѫзитѣ; самъ може да отвори вратата на затвора и да си каже: Излѣзъ на свобода и живѣй по новъ начинъ!

— Само проявената Божия Любовь носи пълния животъ.

*

30. Лекция отъ Учителя, държана на

4. априлъ, 1930 г. София.— Изгрѣвъ.

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×