Jump to content

1930_03_28 Органична и неорганична материя


Ани

Recommended Posts

От "Закони на доброто"
24 лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 9-та година, т.II, (1929 г. - 1930 г.)
Първо издание, София, 1940 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание
 

Органическа и неорганическа материя

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

— Въ истината е скритъ животътъ.

Сега ще ви задамъ нѣколко въпроса: Какво разбирате подъ думитѣ „убеденъ“ и „убеждение“? Всѣки, който яде, може ли да се нарече герой? Всѣка пукната стомна, отъ която водата тече, рѣка ли е?

Сегашнитѣ хора се оплакватъ отъ противоречията на живота. На какво се дължатъ противоречията? Ще кажете, че нѣкои отъ противоречията сѫ кармически. — Какво разбирате подъ думата „карма“? — Кармата е законъ на причини и последствия. — Какво разбирате подъ понятията „добро и зло“? Споредъ нѣкои, доброто и злото сѫ сили, които работятъ въ свѣта. Едни хора вѣрватъ въ доброто, а други — въ злото. Като вѣрватъ въ доброто и въ злото, хората все трѣбва да придобиятъ нѣщо. Който вѣрва въ доброто, рано или късно, ще придобие нѣщо. Но и въ злото да вѣрва, пакъ ще придобие нѣщо. Запримѣръ, нѣкой има да взима хиляда лева отъ съседа си. Обаче, съседътъ му постоянно се извинява, че нѣма пари, не може да плати дълга си. Най-после кредиторътъ казва: Тази работа съ добро не става, но азъ ще приложа злото. Той дава съседа си подъ сѫдъ и го осѫжда да му плати хилядата лева въ три дни, заедно съ разноскитѣ по дѣлото.

Като сте дошли на земята, вие трѣбва да знаете, че, за всѣко неизпълнение на законитѣ, трѣбва да плащате глоби. Не само това, но трѣбва да знаете, при всички случаи, какви глоби ще плащате. За всѣко неразположение, за всѣка тревога човѣкъ плаща известна глоба. Лошо нѣщо е глобата, защото взима отъ човѣка. Дето нѣма глоба, тамъ е доброто. На сѫщото основание и хората се дѣлятъ на добри и лоши. Добъръ е този, който дава; лошъ е този, който взима.

Следователно, добро е онова, което дава нѣщо на живота; зло е онова, което отнема нѣщо отъ живота. Както въ природата сѫществуватъ доброто и злото като сили, така тѣ се преплитатъ и въ човѣка и вършатъ своята работа. Доброто и злото се различаватъ по материята, съ която работятъ. Материята, съ която злото работи, е несъзнателна, мъртва и безъ всѣкаква интелигентность. Тази материя наричаме неорганическа. Който уповава само на нея, свършва съ смърть. — Защо? — Защото тя отнема нѣщо сѫществено отъ живота. Доброто работи съ съзнателна, интелигентна, жива материя, наречена органическа. Тази материя носи мисъльта и живота. Неорганическата материя е дадена на човѣка за употрѣба, да я обработи и да се ползува отъ нея. Нѣкой казва, че животътъ трѣбва да се използува. Не, животътъ не може да се използува, защото Богъ е животъ.

Човѣкъ може да бѫде проводникъ на живота, но въ никой случай не може да го използува, т.е. да го употрѣби за нѣщо. — Защо?— Защото животътъ е недѣлимъ. Само частитѣ могатъ да се използуватъ, а Цѣлото не може. Докато понятията на човѣка за живота сѫ частични, той всѣкога ще мисли, че може да го използува. Частитѣ, въ които се криятъ и доброто, и злото, могатъ да се употрѣбятъ. Не употрѣбите ли материята на злото и на доброто, вие ще създадете още по-голѣмо зло. Запримѣръ, добре е да си хапнете, но още по-добре е, ако раздѣлите яденето си съ нѣкой беденъ човѣкъ. Ако не раздѣлите яденето си съ бедния, една часть отъ него ще остане за другия день и ще се развали. Значи, ако не употрѣбите материята на доброто за добро, злото ще дойде. И ако не употрѣбите материята на злото за добро, злото ще се прояви съ по-голѣма сила. Злото, като мъртва материя, трѣбва да се обработва, да се одухотвори. Запримѣръ, ако спите нѣколко нощи върху камъни, колкото и да сте силни, тѣ ще изтеглятъ нѣщо отъ тѣлото ви. Тѣ ще отнематъ часть отъ силитѣ на вашия организъмъ. Като знаете това, избѣгвайте да спите на камънитѣ, за да не платите съ живота си. Избѣгвайте ония хора, въ които мъртвата материя е взела надмощие надъ живата. Влѣзете ли въ близко отношение съ тѣхъ, вие непремѣнно ще платите съ живота си.

Най-ценното нѣщо, което е дадено на човѣка, е животътъ. За да запази живота си, той трѣбва да има будно съзнание. Когато съзнанието на човѣка е будно, животътъ му е красивъ и смисленъ. Животътъ не се заключава нито въ богатството, нито въ удобствата, нито въ храната. Нѣкой обича да яде агнета, кокошки, но не може да използува храната си така, както разумниятъ и съзнателенъ човѣкъ. Разумниятъ може да употрѣби само сто грама хлѣбъ на день, но знае, какъ да го използува. Всичко се крие въ мисъльта на човѣка. Умътъ е проводникъ на живота. Колкото по-съзнателно и право мислите, толкова повече се ползувате отъ живота. Не е въпросъ до трупане на богатства и сили, но до организиране на тия сили. Здравиятъ човѣкъ се отличава по това, че е организиралъ силитѣ на своето тѣло. Ако мисъльта на човѣка не е организирана, и тѣлото му не е организирано. Ако нѣкой свири, но силитѣ на организма му не сѫ хармонично съчетани, той не е талантливъ музикантъ. За да бѫде човѣкъ музикантъ, външнитѣ и вѫтрешнитѣ тонове въ него трѣбва да си хармониратъ.

Какъ ще изразите „доброто“ музикално? Когато музикантътъ свири, лесно може да изрази весело, игриво настроение. Сѫщо така той изразява лесно и гнѣва. Като удари силно съ лѫка си, цигуларьтъ изразява своя гнѣвъ, своето неразположение. Пианистътъ пъкъ удря силно върху клавишитѣ на пианото. Когато искатъ да изразятъ тихо, спокойно състояние, тѣ свирятъ пианисимо. Обаче, какъ ще изразите „доброто“ музикално?

Представете си, че двама души — кредиторъ и длъжникъ, се срѣщатъ. Длъжникътъ решилъ да плати дълга си съ лихвитѣ даже, заради което има добро разположение. Кредиторътъ, обаче, решилъ да прости задължението на длъжника си, вследствие на което е изпълненъ съ приятно, топло чувство. И двамата сѫ проникнати отъ доброто. И двамата иматъ разположение да пѣятъ и да свирятъ. Ако мълчатъ, ако нѣматъ разположение за пѣние, тѣ сѫ попаднали на музикални паузи. Колкото повече мълчи вашиятъ кредиторъ, толкова по-голѣми сѫ паузитѣ въ музикалната пиеса. Щомъ мълчи дълго време, длъжникътъ трѣбва да се готви да плаща. Започне ли кредиторътъ да пѣе и да свири, това е признакъ, че е готовъ да прости на длъжника си, или цѣлия дългъ, или 50 на сто отъ дълга му. Истинскиятъ музикантъ трѣбва да познава тона на доброто и да го предаде чрезъ инструмента си. Всѣко чувство, всѣка мисъль има свой специфиченъ тонъ. Може ли да попадне на тия тонове, музикантътъ не само свири, но и говори чрезъ инструмента си. Неговата музика действува благотворно върху слушателитѣ му.

И тъй, задачата на човѣка е да бѫде проводникъ на Великия животъ. За да постигне това, той трѣбва да дава достѫпъ на добри чувства въ сърдцето си и на добри мисли въ ума си. Добритѣ мисли и чувства съставятъ разумностьта въ човѣка, чрезъ която животътъ иде. За да придобие тази разумность, човѣкъ трѣбва да се свърже съ съзнателната природа и да се подчинява на нейнитѣ закони. Ние не говоримъ за мъртвата природа, която иска да владѣе човѣка. Що се отнася до тази природа, човѣкъ ще я организира въ себе си. Съ други думи казано: човѣкъ ще организира мъртвата материя, а на живата и разумна материя ще се подчини. Въ това, именно, седи истинското възпитание и самовъзпитание. Въ разумната, жива природа всички нѣща сѫ еднакви. Тамъ всички сѫщества иматъ еднакво разбиране за доброто, за морала, за живота и т. н. Какво нѣщо е доброто? Добро е това, което отваря пѫть къмъ живота. Добро е това, което носи свѣтлина и топлина за човѣка. Злото пъкъ отнема свѣтлината и топлината. Безъ свѣтлина и топлина животътъ не се проявява. На физическия свѣтъ свѣтлината е едно нѣщо, а въ духовния — друго. Колкото по-високо се качвате, понятието ви за свѣтлината се разширява.

Хората се дѣлятъ на свѣтски и духовни. — Кой е духовенъ човѣкъ? Духовниятъ човѣкъ има правилни разбирания за разумностьта въ природата. Той вижда разумностьта, проявена въ цѣлата природа, както и въ живота, вследствие на което не се пита, сѫществува ли Богъ, или не сѫществува. Той знае, какво нѣщо сѫ работата, трудътъ и мѫчението. Той знае, кой човѣкъ е младъ и кой — старъ. Защо човѣкъ остарява, и това знае. Духовниятъ човѣкъ знае, че работата е отъ Бога, трудътъ — отъ човѣка, а мѫчението — отъ дявола. Значи, когато работишъ, Богъ е съ тебе; когато се трудишъ, човѣкътъ е съ тебе; когато се мѫчишъ, дяволътъ е съ тебе. Дето е мѫчението, тамъ е смъртьта. И обратно: дето е смъртьта, тамъ е мѫчението. Който е миналъ презъ мѫчението, все е умрѣлъ за нѣщо. Дойде ли страданието, човѣкъ има възможность да се повдигне. При мѫчението човѣкъ губи материята на злото, т.е. мъртвата материя въ себе си, но запазва живота си. Дали отива на онзи свѣтъ, или остава на земята, не е важно. Важно е човѣкъ да запази живота си. Като заминава за онзи свѣтъ, праведниятъ оставя мъртвата и непотрѣбна материя на земята, а съ себе си взима само живата.

Малцина вѣрватъ въ онзи свѣтъ, но въ края на краищата всички го опитватъ. — Кѫде отива човѣкъ следъ смъртьта си? — На различни мѣста. Неорганическата материя остава при неорганическата, органическата — при органическата, а животътъ — при живота. Това е, което наричаме разлагане. Подъ понятието „разлагане“ разбираме сортиране на материята и на силитѣ въ природата. Който е живѣлъ въ свѣта на доброто, последното ще го посрещне, ще го облѣче, нахрани и ще му отвори пѫть къмъ Великия животъ. Който е живѣлъ въ свѣта на злото, ще бѫде посрещнатъ отъ злото. — Какво иска злото отъ човѣка? — Да отнеме живота му. Какво иска вълкътъ отъ овцата? Животътъ ѝ. Като я види, ще я сграбчи и изяде. Има овце, които вълкътъ не може да яде. Той може да яде само мъртвата материя, но до живота имъ не се докосва.

Следователно, искате ли да ви посрещне доброто, правете добро. Който нѣма желание да прави добро, самъ се осѫжда на смърть. Да правишъ добро, това значи, да давашъ нѣщо отъ себе си. — Който дава, и на него даватъ; щомъ спре да дава, човѣкъ престава да получава. Като знаете това, правете добро, за да имате животъ въ себе си. Една отъ причинитѣ, да не прави човѣкъ добро, се крие въ неговия егоизъмъ. Той трѣбва да ликвидира съ егоизъма си съзнателно и доброволно. Не направи ли това самъ, ще дойдатъ страдания върху него. Страданията стопяватъ коравото, жестоко, егоистично естество на човѣка. За да не дойдатъ непосилнитѣ страдания върху васъ, станете господари на своя егоизъмъ.

Като се говори за доброто, мнозина казватъ, че то е празна дума. Тѣ подразбиратъ идеята, че животътъ и щастието се заключаватъ въ ядене и пиене. Значи, всичко е въ стомаха на човѣка. Не е така. Яденето има смисълъ, когато човѣкъ е добъръ. Ако не е добъръ, каквато храна да употрѣбява, той не изпитва голѣма приятность. Той се намира въ положението на болния. Каквото хапне, все му горчи. За да бѫде доволенъ отъ яденето си, човѣкъ трѣбва да бѫде здравъ. Какво удоволствие изпитва при храненето онзи, на когото стомахътъ е разстроенъ? Каквото тури въ стомаха си, ще го върне назадъ. Стомахътъ на човѣка трѣбва да бѫде здравъ, да сподѣля желанието му да яде. Това значи, правилна връзка между главата, гърдитѣ и стомаха на човѣка.

Следователно, ако искате да се свържете съ нѣкое разумно сѫщество, вие трѣбва да сподѣляте неговитѣ възгледи. Ако искате да имате приятель, трѣбва да сподѣляте неговитѣ възгледи. И той ще ви бѫде приятель, ако сподѣля вашитѣ възгледи. Всѣка душа иска да бѫде разбрана отъ хората. Това значи, да сподѣлятъ нейнитѣ мисли и чувства. Възвишенитѣ мисли и чувства не сѫ нищо друго, освенъ проява на човѣшката душа. Любовьта въ човѣка пъкъ не е нищо друго, освенъ изворъ на неговия животъ. Ако не даде възможность на любовьта въ себе си да се прояви, човѣкъ не би могълъ да придобие живота. Любовьта е свързана съ живота. Безъ любовь животътъ не може да се прояви. Любовь и животъ сѫ неразривно свързани. Животътъ е проява на любовьта. Значи, първо се проявява любовьта, а после — животътъ. Следъ всичко това, ще се намѣрятъ хора да казватъ, че любовьта е празна работа, че човѣкъ не трѣбва да люби и т. н. Това, което хората наричатъ любовь, е чувствувания, подобни на тия, които пияницата изпитва. Любовьта подразбира жертва, даване. Може да се жертвува и да дава само богатиятъ човѣкъ.

И тъй, когато изучавате природата и живота, преди всичко трѣбва да познавате проявитѣ на любовьта. Който има любовь, той може да бѫде истински ученъ и разуменъ човѣкъ. Любовьта увеличава разумностьта, дарбитѣ и способноститѣ на човѣка. Ако нѣкой казва, че люби, а сѫщевременно оглупява, той живѣе съ любовьта и желанията на свѣта. Тѣ сѫ отъ другъ характеръ, не приличатъ на желанията, които великата любовь внася въ човѣка. Има желания, които причиняватъ вреда на човѣка; има желания, които му причиняватъ полза. Обаче, когато се каже нѣщо за любовьта, ние разбираме онази любовь, която носи животъ. Ще кажете, че животътъ е борба, страдание и др. Това сѫ криви разбирания. Животътъ е най-великото и красиво нѣщо, което е дадено на човѣка. Има страдания въ живота, но тѣ идатъ като резултатъ на намаляване, на спиране или на отнемане на силитѣ на живота. Ако се отнеме живота на човѣка абсолютно, тогава иде смъртьта. За да се освободи отъ страданията и отъ смъртьта, човѣкъ се стреми да премахне всички бентове на живота, да пусне силитѣ му свободно да текатъ. Засега животътъ на човѣка носи радости и страдания. Единъ день страданията ще изчезнатъ, и животътъ ще носи само радости. — Кога ще бѫде това? — Когато любовьта вземе надмощие въ живота, а разумностьта стане условие за нейнитѣ прояви.

Сегашнитѣ хора сѫ дошли до заключение, че безъ страдания не може. Тѣ сѫ прави въ едно отношение само. Докато разумностьта не вземе надмощие въ постѫпкитѣ на хората, безъ страдания не може. Обаче, когато разумностьта управлява човѣка, и безъ страдания може. Достатъчно е разумниятъ човѣкъ отдалечъ още да види страданието, за да вземе мѣрки да го избѣгне. Ако има да дава пари на нѣкого, достатъчно е кредиторътъ му да го погледне малко строго, за да си изплати веднага дълга. Има ли смисълъ при това положение кредиторътъ му да го дава подъ сѫдъ, да му причинява излишни страдания? Неразумниятъ взима пари на заемъ, купува си дрехи, тютюнъ, иска да се покаже предъ момитѣ. Видите ли момъкъ, който мисли само за обличане, ще знаете, че задъ него седи бащата. Той не е още отъ съвършенитѣ хора. Докато пуши, човѣкъ не е дошълъ още до съзнание, да различава доброто отъ злото. Освенъ физическо пушене има и психическо. Като пуши, човѣкъ задръства поритѣ си и не може да диша добре; щомъ не диша правилно, той не може и да мисли правилно. Пазете се отъ нѣща, които подпушватъ чувствата. Пазете се отъ мисли, които внасятъ раздвояване.

Кога човѣкъ се раздвоява? — Когато не говори истината. Ако знае истината и не я казва, човѣкъ се раздвоява. Щомъ каже истината, той се успокоява — раздвояването изчезва. Човѣкъ се раздвоява и когато изгуби нѣщо ценно. Щомъ намѣри изгубената вещь, той се успокоява. Колкото повече се приближавате до изгубения предметъ, толкова повече се успокоявате. Дойдете ли близо до изгубеното, вие се успокоявате съвършено. Този законъ е вѣренъ и по отношение на работата, която вършите. Ако пишете нѣщо — поезия, проза или музикална творба, въ първо време вие сте доволни отъ себе си. Колкото повече се отдалечавате отъ работата си, недоволството ви расте. Вие четете нѣколко пѫти написаното отъ васъ, но самъ се произнасяте, че сте зеленъ още. Може да не сте зеленъ, но не сте се изказали, както трѣбва. Човѣкъ е проводникъ на разумна речь, но той не е самата разумность. Разумното Слово сѫществува въ свѣта, а човѣкъ само го възприема и предава. Затова е казано въ Писанието: „Въ начало бѣ Словото, и Словото бѣ Богъ. Всичко чрезъ Него стана, и което е станало, нищо безъ Него не стана“. На човѣка не остава нищо друго, освенъ да бѫде изразъ на разумното Слово.

Съвременнитѣ хора страдатъ не по нѣмане на прави възгледи за нѣщата, но по това, че не се вслушватъ въ своя вѫтрешенъ гласъ и не се подчиняватъ на стремежа на своята душа. Душата се стреми къмъ доброто и възвишеното. Щомъ е така, дайте пѫть на всѣка добра и възвишена мисъль, колкото да е малка. Дойде ли въ ума ви една добра мисъль, а въ сърдцето ви едно добро чувство, каквато работа и да имате, прекратете я. Дайте ходъ на добрата мисъль и на доброто чувство въ себе си. Щомъ реализирате доброто, вие ще се повдигнете и укрепнете. Следователно, искате ли да растете, да укрепвате и да се повдигате, реализирайте доброто въ себе си. Това растене е малко, но крие въ себе си грамадна енергия. Малкитѣ придобивки на физическия свѣтъ представятъ грамадни енергии въ разумния свѣтъ. Ако на земята израстешъ само една десета часть отъ милиметъра, въ разумния свѣтъ си придобилъ голѣмъ капиталъ. Малкитѣ придобивки въ главата водятъ къмъ голѣми придобивки на физическия свѣтъ. Като знаете това, не пренебрегвайте малкитѣ величини и придобивки. Отъ разумностьта на човѣка зависи, какъ ще използува тия придобивки. Проявитѣ на Божественитѣ мисли сѫ малки, но резултатитѣ имъ сѫ грамадни. Дръжте се за Божественото. Уповавайте на Бога, защото Той живѣе вѣчно. Той носи въ себе си вѣчния животъ. Търсите ли мощното, великото, красивото, доброто, въ Бога ще го намѣрите.

Днесъ хората не виждатъ Бога, не Го разбиратъ и познаватъ, защото въ съзнанието имъ се е натрупала органическа или полуорганическа материя, която прѣчи на тѣхното слънце да изгрѣе. Облацитѣ въ човѣшкото съзнание трѣбва да се разпръснатъ, да проникне свѣтлина въ него, да виждатъ нѣщата ясно. Богъ не е нито на слънцето, нито на звездитѣ. Той е извънъ времето и пространството, извънъ този свѣтъ. Докато живѣете въ времето и пространството, нѣщата постоянно се измѣнятъ. Щомъ излѣзете отъ този свѣтъ, нѣщата само се осмислятъ. Поне за моментъ всѣки човѣкъ е могълъ да влѣзе въ свѣта вънъ отъ времето и пространството, да изпита неговата красота. Тя не е външна красота, вследствие на което не се подава на описание. Запримѣръ, вънъ е студено, бурно време, вѫтре — сѫщо студъ, мракъ, лишения, но вие се чувствувате разположенъ, доволенъ и щастливъ. — Защо? — Влѣзли сте въ свѣта, който е вънъ отъ времето и пространството. Този свѣтъ нѣма никакво отношение къмъ физическия. Ние наричаме този свѣтъ „свѣтъ на чистата мисъль“, или непроявенъ свѣтъ. Физическиятъ свѣтъ пъкъ представя проявения свѣтъ. За да мине отъ проявения въ непроявения свѣтъ, човѣкъ трѣбва да бѫде смѣлъ, безъ никакъвъ страхъ.

Какво прави човѣкъ, когато минава презъ нѣкаква опасность? Той затваря очитѣ си — страхъ го е да гледа. Когато минава отъ едно състояние въ друго, човѣкъ трѣбва да бѫде съ отворени очи, отъ нищо да не се страхува. Само така страхътъ ще го напусне. Дето влѣзе животътъ, страхътъ отстѫпва. Когато противоречията изчезнатъ, страхътъ отстѫпва мѣстото си на любовьта. Щомъ си отиде любовьта, страхътъ заема мѣстото ѝ. Страхътъ показва, че въ човѣшкия животъ има нѣкаква дисхармония. Страхътъ показва още отклоняването на човѣка отъ правия пѫть. Колкото по-голѣмъ е страхътъ, толкова по-голѣмо е отклоняването на човѣка. Престѫпницитѣ сѫ крайно страхливи, но се показватъ смѣли. Въ сѫщность тѣ иматъ голѣмъ вѫтрешенъ страхъ.

Страхътъ е общъ за всички хора, за всички живи сѫщества. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не изпитва страхъ: апашътъ краде, но страхъ го е; учительтъ преподава, но се страхува да не направи нѣкаква погрѣшка. Малко или много, всички хора се страхуватъ. Когато нѣкой казва, че не е страхливъ, това значи, че е разуменъ. И разумниятъ е страхливъ, но понеже дава предимство на разумностьта, страхътъ остава на последно мѣсто.

Следователно, когато доброто вземе надмощие въ човѣка, страхътъ отстѫпва. На мѣстото на страха иде любовьта. Дето е любовьта, тамъ е животътъ. Дето е животътъ, тамъ се проявяватъ интелигентностьта, благородството, знанието и т. н. Стремете се къмъ живота, за да придобиете всичко, което душата ви желае.

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

— Въ истината е скритъ животътъ.

*

29. Лекция отъ Учителя, държана на

28. мартъ, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...