Jump to content
Ани

1930_03_23 Възпитателни методи

Recommended Posts

От "Закони на доброто"
24 лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 9-та година, т.II, (1929 г. - 1930 г.)
Първо издание, София, 1940 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Възпитателни методи

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

— Въ истината е скритъ животътъ.

Размишление върху законитѣ на здравето.

Често се говори, че човѣкъ трѣбва да живѣе за Цѣлото, а не за частитѣ. Какво разбирате подъ думитѣ „животъ за Цѣлото“? Кое е цѣлото въ човѣка? Цѣлото въ човѣка е неговото тѣло, а частитѣ му — отдѣлнитѣ органи. Тъй щото, да живѣе човѣкъ за цѣлото си тѣло, това значи, едновременно да има предъ видъ интереса и на главата, и на гърдитѣ, и на стомаха, и на рѫцетѣ, и на краката си. Така ли живѣе човѣкъ? Малко хора иматъ предъ видъ всички органи на тѣлото си. Едни се интересуватъ повече отъ очитѣ, други — отъ ушитѣ, трети — отъ рѫцетѣ си и т. н. Благодарение на този частиченъ интересъ, тѣ пренебрегватъ нуждитѣ на цѣлия организъмъ, вследствие на което се явяватъ различни болести. Да се грижи човѣкъ за цѣлото си тѣло, той трѣбва да има предъ видъ интереса на своята воля, на своя умъ и на своето сърдце. Да се грижи човѣкъ за Божественото цѣло, това значи, да има предъ видъ интереса на своята душа и на своя духъ.

Хиромантицитѣ се интересуватъ главно отъ човѣшката рѫка: формата и голѣмината ѝ, устройството ѝ, голѣмината и формата на пръститѣ и т. н.

Като изучавате положението на пръститѣ на рѫката, виждате, че тритѣ срѣдни пръста иматъ фронтъ и тилъ, а крайнитѣ — палецътъ и малкиятъ, иматъ само фронтъ, нѣматъ тилъ. Срѣдниятъ пръстъ има отношение къмъ показалеца и къмъ безименния, нѣкога повече къмъ показалеца, нѣкога — къмъ безименния. Ако отношението му къмъ безименния е по-голѣмо, той се наклонява къмъ него; ако отношението му къмъ показалеца е по-голѣмо, той се наклонява къмъ него. Понеже малкиятъ пръстъ е лишенъ отъ тилъ, т.е. нѣма кой да го крепи, често полъгва и се изкривява. Обаче, ако следва законитѣ на безименния пръстъ, той е справедливъ. Понѣкога и показалецътъ полъгва. Затова се явява споръ, кой отъ двата пръста лъже повече. За това на малкитѣ деца съединяватъ показалеца съ малкия пръстъ, надъ срѣдния и безименния. Показалецътъ казва на малкия пръстъ: Ти трѣбва да знаешъ, че азъ съмъ те училъ да говоришъ, затова ще ми отстѫпвашъ. Предъ каквато опасность да се намира показалецътъ, положението му не е много страшно. — Защо? — Тилъ има той — палецътъ. Наистина, далечъ е тилътъ на показалеца, но все пакъ има тилъ. Показалецътъ представя човѣка, който работи за своето изправяне. Да се изправи човѣкъ, това значи, да събуди Божественото въ себе си, т.е. да повика своя палецъ на помощь.

Всѣки пръстъ отъ човѣшката рѫка е свързанъ съ известенъ центъръ или органъ на мозъка. Всѣки органъ е свързанъ съ специфични сили. Тия сили пъкъ сѫ свързани съ разумни области и свѣтове. Достатъчно е човѣкъ да повдигне единъ отъ пръститѣ си, за да се свърже съ съответния органъ, презъ който текатъ енергии отъ разумния свѣтъ. Всѣки пръстъ на рѫката представя часть отъ човѣка. Хванете ли единъ отъ пръститѣ на човѣка, вие се свръзвате съ нѣкои негови прояви. Чрезъ движението на пръститѣ си, човѣкъ изявява своята разумность. Ако поставите показалеца си на нѣкоя часть отъ челото, вие събуждате въ себе си мисъль.

Следователно, като знаете, че презъ всѣки пръстъ минаватъ съответни сили, които предизвикватъ различни мисли въ ума ви, вие трѣбва да реформирате пръститѣ си. Които не знаятъ това, чрезъ много работа, или отъ голѣма леность осакатяватъ пръститѣ си. Разумниятъ знае това и работи толкова, колкото е нужно. Презъ всѣки пръстъ трѣбва да минава толкова енергия, колкото е необходимо за развитието на човѣка. Значи, пръститѣ възприематъ енергията, която иде отъ възвишения свѣтъ. Понеже всичко въ природата е точно опредѣлено, всѣки пръстъ, всѣка рѫка трѣбва да приеме толкова енергия, колкото е предвидено. Вземе ли повече, отколкото трѣбва, тя ще ви застави да платите. Какъ ще върнете излишната енергия, която сте приели отъ природата? Чрезъ болести, чрезъ кризи, чрезъ изпитания. Природата не търпи никакви лъжи, никакви хитрини. Досега никой човѣкъ не е могълъ да надхитри природата. Колкото и да умува, въ края на краищата, човѣкъ трѣбва да върне на природата това, което е надвзелъ отъ нея.

Съвременнитѣ хора приличатъ на деца. Тѣ мислятъ, че ще надхитрятъ природата, но оставатъ излъгани. Природата ги хваща за ухото и ги разтърсва добре. Така постѫпватъ майкитѣ съ малкитѣ си деца, когато ги кърмятъ. Децата обичатъ да хапятъ, но майкитѣ имъ ги хващатъ за ухото и ги разтърсватъ. Така се отвикватъ децата отъ хапане. Всѣки човѣкъ има въ себе си по нѣколко немирни, своеобразни деца, които трѣбва да възпитава. Вие трѣбва, отъ време на време, да ги хващате за ухото да не ви хапятъ. Мнозина се отнасятъ снизходително къмъ своитѣ своеобразни деца, т.е. къмъ своитѣ недостатъци и казватъ: Човѣкъ съмъ, не съмъ божество, все ще направя нѣкаква погрѣшка. Кой човѣкъ не грѣши? Не е така. Всѣки човѣкъ грѣши, но той трѣбва да изправя погрѣшкитѣ си, а не да ги глади и маже и да се прави, че не ги вижда. Всѣки недостатъкъ е незаконородено дете, което трѣбва да се възпитава. Ако можете да го възпитате, работете върху него; ако не можете, пратете го да си отиде, отдето е дошло. Колкото по-рано се освободите отъ него, толкова по-добре за васъ. Не го ли изпѫдите, ще го храните 20-30 години наредъ и, освенъ че нѣма да ви принесе нѣкаква полза, ще ви причини редъ пакости.

Като ученици, вие трѣбва да изучавате проявитѣ на природата и да постѫпвате като нея. Колкото нѣжна и внимателна е природата къмъ благороднитѣ и разумни хора, толкова е строга и взискателна къмъ неблагороднитѣ и своеобразнитѣ. Тя изпълнява стиха, който Христосъ е казалъ: „Всѣко дърво, което не дава плодъ, се отсича.“ Тя отсича безплоднитѣ дървета и ги хвърля въ огъня. Това наричаме ние „процесъ на чистене.“ Когато градинарьтъ види, че нѣкое дърво не дава плодъ, той си казва: Нека остане още една година. Ще го разкопаваме, ще го поливаме, ще го торимъ и, ако не даде плодъ, ще го отсѣчемъ.“ Какво трѣбва да правите, за да живѣете добре? Човѣкъ трѣбва да се освободи отъ всички анормални чърти, които носи въ себе си отъ далечното минало. Човѣкъ носи въ себе си четири категории наследствени чърти, добри или лоши: лични, семейни, обществени или народни и последната категория — чъртитѣ на цѣлото човѣчество. Задачата на човѣка е да се справи съ лошитѣ чърти и да усили и развие добритѣ.

Каква е ролята на рѫката на физическия свѣтъ? Ще кажете, че ролята на рѫката е да работи. Това е едната страна. Другата роля на рѫката е да бѫде справочна книга. Предъ каквато мѫчнотия да изпадне, човѣкъ трѣбва да спре вниманието си на рѫката, да разгледа всичкитѣ пръсти, да концентрира вниманието си върху всѣки единъ поотдѣлно, на лѣвата и на дѣсната рѫка отдѣлно и следъ това да вади заключения. Пръститѣ и рѫцетѣ на човѣка сѫ голѣми майстори. Тѣ сѫ вложили въ себе си отлична скулптура. Не е достатъчно да знаете, че тѣ сѫ работили; но важно е да знаете, каква скулптура сѫ създали.

Като говоримъ за рѫката, ние разглеждаме нормалната, здрава рѫка, а не анормалната, болна, паталогическа рѫка. Като изучавате всѣки пръстъ поотдѣлно, както и въ зависимость отъ цѣлата рѫка, виждате, че сѫществуватъ известни математически отношения, които показватъ, дали рѫката е нормална. Ако рѫката е нормална, човѣкъ е до известна степень правилно развитъ. Отъ голѣмината на пръститѣ сѫдимъ за силитѣ, които действуватъ въ тѣхъ. Най-голѣмиятъ пръстъ е свързанъ съ Божествения свѣтъ. Той се управлява отъ богинята на любовьта, затова е най-силенъ. Наистина, нѣма по-голѣма сила отъ любовьта. Показалецътъ се намира подъ влиянието на Юпитеръ. Чрезъ него се проявява човѣшкото честолюбие и достоинство. Достатъчно е да засегнете честолюбието на човѣка, за да ви каже: Какъ смѣешъ да ме пипашъ? Знаешъ ли, кой съмъ азъ? Срѣдниятъ, сатурновиятъ пръстъ опредѣля човѣшката справедливость. Чрезъ него човѣкъ се произнася за справедливитѣ и несправедливи нѣща въ живота. Безименниятъ пръстъ опредѣля човѣшкитѣ радости и постижения въ областьта на науката, на изкуството и на музиката. Ако отрѣжатъ безименния пръстъ на човѣка, той изпада въ голѣма меланхолия и голѣмо отчаяние. Когато енергиитѣ на този пръстъ не текатъ правилно, човѣкъ лесно се обезнадежва.

При изучаване на рѫката, трѣбва да знаете нормалната голѣмина на рѫката, на пръститѣ и оттамъ да сѫдите за аномалиитѣ, които се явяватъ въ различни рѫце. Запримѣръ, ако показалецътъ на дадена рѫка е 9 см., безименниятъ трѣбва да бѫде десеть, а срѣдниятъ — 11,5 см. Ако безименниятъ пръстъ е по-дълъгъ отъ срѣдния, т.е. сатурновия, съ такъвъ човѣкъ не вързвай приятелство, нито за учитель го вземай, нито съдружникъ го прави. — Защо? — Защото намисли ли да прави нѣщо, никой не може да му въздействува да не го прави. Той е голѣмо божество. Никой не може да му повлияе въ нѣщо.

Изобщо, дългитѣ пръсти показватъ, че тия хора се спиратъ върху подробноститѣ. На тѣхъ сѫ дадени повече енергии, отколкото тѣ могатъ да използуватъ. Ако показалецътъ е по-дълъгъ отъ другитѣ пръсти, такъвъ човѣкъ има силно развити лични чувства. Нѣма нищо лошо въ това, но едновременно трѣбва да сѫ развити и моралнитѣ чувства. Обикновено моралнитѣ чувства регулиратъ личнитѣ. Обаче, ако моралнитѣ чувства на човѣка не сѫ добре развити, а личнитѣ сѫ чрезмѣрно развити, той става неврастеникъ: дето отиде, все обиденъ се връща. Ако е учитель, ще се вглежда въ ученицитѣ си, защо не го поздравили, защо не се отнесли съ уважение къмъ него; ако е чиновникъ, ще разглежда отношенията си съ колегитѣ си и т. н. Ако показалецътъ е по-кѫсъ отъ срѣдния, човѣкъ не е толкова взискателенъ. Макаръ и да му липсва нѣщо, той минава за демократъ. Следователно, човѣкъ трѣбва да работи много върху себе си, за да създаде нормална рѫка. Рѫката на човѣка още не е завършена. Даже и най-хубавата рѫка има известни недостатъци. Хора, които иматъ заострени пръсти, така говорятъ, че не можете да разберете, кое е истина и кое не. Благодарение на това, тѣ лесно се изплъзватъ, мѫчно можете да ги подведете подъ отговорность.

Като ученици, вие трѣбва да изучавате рѫката си, както и нейнитѣ движения. Мнозина не знаятъ, кѫде и какъ да държатъ рѫцетѣ си. Това се забелязва особено въ ораторитѣ. Гледате нѣкой ораторъ, какъ движи рѫцетѣ си. Той ту ги сваля, ту ги вдига, разтваря ги настрана — не знае, кѫде да ги постави. Когато е гнѣвенъ, човѣкъ сѫщо не знае, кѫде да държи рѫцетѣ си. Въ сѫщность, тогава той трѣбва да постави рѫцетѣ си на такова мѣсто, че да ограничи гнѣва. Нѣкой човѣкъ често хваща малкия пръстъ на рѫката си. — Защо? — Понеже малкиятъ пръстъ обича да полъгва, и той несъзнателно го хваща, пази го отъ лъжата. Рѫката му представя тилъ на малкия пръстъ, съ което го предпазва отъ лъжа. Като наблюдавате хората, какъ държатъ рѫцетѣ си, ще видите, че тѣ несъзнателно изнасятъ това, което се крие въ тѣхъ.

Професоръ по математика преподава лекцията си: съ едната рѫка пише на дъската, а другата държи отзадъ, свита на юмрукъ. Юмрукътъ показва, че той пази енергията си, страхува се да не се демагнетизира. Сѫщевременно казва на студентитѣ си: Азъ преподавамъ, но който не знае, какъ да отговаря на зададенитѣ въпроси, ще опита юмрука. Щомъ свърши лекцията си, професорътъ отваря рѫката си. Човѣкъ трѣбва да знае, кога да отваря и кога да затваря рѫката си. Когато иска да се успокои, човѣкъ спуща рѫцетѣ си надолу. При това положение, пръститѣ на рѫката трѣбва да бѫдатъ отворени. Тази поза показва, че човѣкъ може да бѫде въ война съ земята. За предпочитане е да бѫдешъ въ война съ земята, отколкото съ небето. Никога не вдигайте рѫцетѣ си нагоре, съ пръсти къмъ небето. Това положение означава оплакване къмъ Бога. Ти казвашъ: Господи, помогни ми! Цѣлиятъ свѣтъ е възстаналъ противъ мене. Това не е вѣрно. Невъзможно е цѣлиятъ свѣтъ да възстане противъ единъ човѣкъ. Все ще се намѣрятъ нѣколко души, които да не сѫ противъ него. Такава молитва не се приема. Така не трѣбва да се моли човѣкъ.

Като ученици, вие трѣбва да обръщате внимание на движенията, които правите. Всѣко движение, направено на време и на мѣсто, е разумно. Мнозина отричатъ движенията и упражненията и казватъ, че и безъ тѣхъ може. Безъ много нѣща може, но има нѣща, безъ които абсолютно не може. Безъ глава и безъ опашка не може. Главата и опашката представятъ началото и края на нѣщата. Главата на човѣка е началото, а стомахътъ — краятъ. Каквото главата мисли, стомахътъ го реализира. Като обработи материалитѣ, стомахътъ ги изпраща въ главата на провѣрка. Дробоветѣ пъкъ представятъ междулинието, дето се трансформира човѣшката енергия. Който знае астрологията, намира главата, дробоветѣ и стомаха въ човѣшката рѫка. Като погледне рѫката на човѣка, той намира главата, т.е. ума му, въ срѣдата на рѫката, дето е умствената линия; дробоветѣ се намиратъ въ венерината область, а стомахътъ — между Марсъ и Луната. Когато главата, дробоветѣ и стомахътъ на човѣка сѫ добре развити, и съответнитѣ области сѫ добре развити.

Забелязано е сѫщо, че между дължината на главата и на рѫката има известно съответствие; между широчината на рѫката и широчината на мозъка сѫщо има съответствие. Колкото по-активенъ е човѣкъ, толкова по-дълго е лицето му. Когато лицето стане по-дълго отъ дължината на мозъка, това показва, че той изразходва повече енергия, отколкото трѣбва. Вследствие на чрезмѣрно изразходване на умствена енергия, такива хора сѫ предразположени къмъ неврастения. Тъй щото, като се изучавате, трѣбва да обърнете внимание на съотношението между лицето и рѫката отъ една страна, и лицето, рѫката и тѣлото — отъ друга страна. По голѣмина лицето представя една десета часть отъ цѣлото тѣло.

Следователно, човѣкъ трѣбва да знае числата, които опредѣлятъ нормалното отношение на частитѣ на неговото тѣло. Тѣзи числа сѫ динамически и органически, не сѫ мъртви числа. Природата си служи, именно, съ живи числа, а не съ статически. Понѣкога човѣкъ има дълго, или крѫгло лице, дълги, или кѫси пръсти на рѫката си по наследство, а понѣкога ги е придобилъ чрезъ усилена работа. Когато говоримъ за правилното съотношение между удоветѣ на тѣлото, имаме предъ видъ добре организирана глава, добре организирани рѫце и добре устроено тѣло. Ако рѫката е добре оформена, и поритѣ на кожата ѝ сѫ правилни. Наблюдавайте поритѣ на кожата, да видите, каква форма иматъ. Едни отъ тѣхъ сѫ четириѫгълни, други — петоѫгълни, шестоѫгълни и т. н.

Като ученици, вие трѣбва да изучавате рѫката си, като едно отъ великитѣ блага на физическия свѣтъ. За да се проявявате правилно, като разумно сѫщество, вие трѣбва да държите рѫката си въ изправность. Вглеждайте се въ движенията, които рѫката прави. Не се позволява на ученика да прави неестествени движения съ рѫката. Всѣко движение на рѫката трѣбва да бѫде съзнателно, подъ контролъ на човѣшката воля. Ако движенията на рѫцетѣ сѫ съзнателни, човѣкъ се намира въ правилни отношения къмъ природата и може да се разговаря съ нея. Рѫцетѣ на този човѣкъ сѫ добре оформени, пръститѣ — прави, красиво поставени. Пръститѣ на рѫката сѫ антени, чрезъ които човѣкъ се съобщава съ разумния свѣтъ. Ако пръститѣ сѫ криви и безформени, мѫчно можете да влѣзете въ разумния свѣтъ. И да възприемете нѣкаква мисъль, не знаете отде иде тя, не разбирате смисъла ѝ. Обаче, ако пръститѣ сѫ прави, добре оформени, лесно ще възприемате мислитѣ отъ разумния свѣтъ и ще ги разбирате. Въ това отношение сѫ правени опити. Запримѣръ, нѣкой човѣкъ отъ Лондонъ изпраща една мисъль до приятеля си въ Ню-Иоркъ. Той написва мисъльта на единъ листъ, затваря я въ пликъ, и писмото изпраща до приятеля си. Обаче, преди да получи писмото, той възприема мисъльта на приятеля си, написва я точно, както я приелъ, и я изпраща въ Лондонъ. Когато отворятъ двата плика, и на дветѣ мѣста е написана една и сѫща мисъль.

Всички хора трѣбва да се стремятъ къмъ това, именно, правилно да възприематъ мислитѣ, които идатъ отъ възвишения свѣтъ. Ако постигнатъ това, тѣ ще възприематъ и своитѣ мисли, и добре ще се разбиратъ. Днесъ хората не се разбиратъ, защото се намиратъ на поле, дето мислитѣ имъ се кръстосватъ. Вмѣсто да приематъ мисъльта, която е отправена къмъ тѣхъ, тѣ приематъ чужди мисли, вследствие на което се натъкватъ на противоречия. Следователно, всѣко противоречие се дължи на неестественото състояние, въ което се намиратъ удоветѣ на човѣшкия организъмъ. Всѣкаква анормалность въ единъ отъ удоветѣ на организма води къмъ криво възприемане на нѣщата. Ако радиото, съ което хората си служатъ, е добъръ предаватель и възприематель на звуковитѣ вълни, колко по-добъръ предаватель и възприематель може да бѫде човѣкъ. Като по-сложна машина отъ всѣкакво физическо радио, човѣкъ трѣбва да държи въ изправность всички свои органи, да може правилно да възприема и предава.

Като изучавате рѫката си, ще разберете, че палецътъ опредѣля разумностьта на човѣка. Останалитѣ четири пръста опредѣлятъ възможноститѣ и способноститѣ, които се криятъ въ човѣка. Които не познаватъ науката на рѫката, казватъ, че човѣкъ е създаденъ по образъ и подобие Божие, и нищо повече не ги интересува. Какво ще кажете за човѣка, който проявява неразумность, подозрение, безлюбие, безвѣрие? Можете ли да кажете, че е създаденъ по образъ и подобие Божие? Въ Бога нѣщата сѫ точно опредѣлени. Който е създаденъ по образъ и подобие на Бога, той все прилича по нѣщо на Него. Образътъ представя човѣшкото лице, а подобието — неговата рѫка. Рѫката е изразъ на Божията разумность въ човѣка. По рѫката се познава, какво може да излѣзе отъ даденъ човѣкъ. Образътъ, т.е. лицето, показва, съ какъвъ капиталъ разполага човѣкъ, за да вземе участие въ предприятието, което рѫката има предъ видъ. Следователно, ако искате да знаете, какъвъ е умътъ на човѣка, гледайте рѫката му; ако искате да знаете, какъвъ капиталъ е вложенъ въ него, гледайте лицето му; ако искате да знаете, какъвъ е неговиятъ произходъ, гледайте главата му.

Сега, ще оставимъ настрана лицето и главата, ще спремъ вниманието си върху рѫката. По рѫката, специално по дължината и формата на ставитѣ на пръститѣ, може да се опредѣли, кой човѣкъ е добродетеленъ, и кой — не. Между ставитѣ на пръститѣ има известно математическо съотношение. Ако това съотношение не е правилно, въ характера и проявитѣ на човѣка има нѣщо ненормално. Ако отношението между ставитѣ на срѣдния пръстъ е правилно, човѣкъ е съвѣстенъ. Този човѣкъ има единъ ключъ въ живота си, който прилага на мѣсто. Рѫката на човѣка расте и се измѣня до 30 годишна възрасть. Отъ 30 годишна възрасть нататъкъ пакъ се измѣня, но едва забележимо.

Като изучавате рѫката на човѣка, виждате, че има разлика не само въ голѣмината на пръститѣ и тѣхнитѣ стави, но и въ формата имъ. Има пръсти съ коническа и цилиндрична форма. Ако пръститѣ въ основата си сѫ широки, а на върха се заострятъ, като конусъ, тѣзи хора иматъ добре развита стомашна система и обичатъ повече да си похапватъ. Хора, на които пръститѣ сѫ тънки, дълги и цилиндрични, иматъ слабъ стомахъ. Тѣ търсятъ начинъ, какъ да кредитиратъ стомаха си, да работи по-добре. Откаже ли се стомахътъ да работи, предприятието имъ се разпада. За да кредитира стомаха си, човѣкъ трѣбва да усили вѣрата си. — Кѫде е мѣстото на вѣрата въ рѫката? — Въ юпитеровия пръстъ. Срѣдниятъ пръстъ трѣбва да бѫде по-дълъгъ отъ показалеца, за да привлѣче слънчевитѣ енергии къмъ него. Слънчевитѣ енергии указватъ влияние върху стомаха. Тѣ събуждатъ неговата активность. Физически слабитѣ хора трѣбва да развиятъ срѣдния си пръстъ. Само по този начинъ тѣ могатъ да продължатъ живота си.

Въ различнитѣ възрасти пръститѣ иматъ различна дължина. Обаче, въ човѣкъ на срѣдна възрасть, палецътъ е дълъгъ срѣдно 5 — 7 сантиметра. Ако малкиятъ пръстъ е дълъгъ сѫщо 7 см., този човѣкъ е много практиченъ. Ако е борецъ, той никога нѣма да се остави да го повалятъ на земята. Той никога не пада на гърба си. Изобщо, при изучаване рѫката и пръститѣ на рѫката, добре е да имате предъ видъ и отношенията на всѣки пръстъ къмъ палеца. Каквито познания да имате за рѫката, вие трѣбва да бѫдете предпазливи, да не вадите бързи заключения. Едно предсказание е вѣрно само тогава, когато има белези на три мѣста: на лицето, на главата и на рѫката. При това положение предсказанието е сто на сто вѣрно. Ако имате белегъ за известно качество само на рѫката си, а на главата и на лицето нѣма никакви белези, предсказанието е вѣрно една трета на сто, а две трети не е вѣрно.

Задачата ви като ученици се заключава не толкова върху изучаване на рѫката, колкото върху наблюдения на рѫката. Обширна е науката за рѫката, много е писано за нея. Вашата задача, обаче, е да правите наблюдения върху рѫката и отъ наблюденията да вадите заключения. Като наблюдавате рѫката, спирайте вниманието си и върху горната, и върху долната ѝ часть. Горната часть на рѫката е мѫжътъ въ човѣка, а долната — жената. Следователно, ако искате да усилите мѫжеството си, гледайте повече горната часть на рѫката си; ако искате да развивате нѣщо нѣжно, благородно въ характера си, гледайте долната часть на рѫката си. Рѫката има две лица: горно — космато, мѫжко и долно— гладко, нѣжно, женско. Значи, жената се е освободила вече отъ космитѣ си. Единъ день, когато и мѫжътъ се освободи отъ космитѣ, рѫката ще бѫде гладка и отгоре, и отдолу. Като живѣла известно време на земята, жената минавала презъ голѣми страдания, вследствие на което е придобила по-голѣми опитности отъ мѫжа.

Хората на бѫдещата раса ще се отличаватъ отъ сегашнитѣ. Тѣ ще иматъ новъ типъ рѫка, която ще отговаря на характера имъ. — Каква трѣбва да бѫде рѫката на пипане? — Нито много мека, нито много твърда; нито много суха, нито много влажна; нито много гореща, нито много студена. Значи, по топлина и по мекота рѫката трѣбва да бѫде умѣрена. Като пипнете рѫката, трѣбва да усѣтите мека, приятна топлина, която да изтича отъ самия човѣкъ. Такава рѫка наричаме магнетична. Ако разгледате рѫката на човѣка като ясновидецъ, около нея ще забележите една свѣтла, подвижна рѫка, която представя двойникъ на физическата. Докато двойникътъ на човѣшката рѫка действува правилно, и физическата рѫка е нормална. Осакати ли се нѣщо двойникътъ, и физическата рѫка се осакатява. Не само рѫката, но цѣлото тѣло на човѣка има специфиченъ двойникъ. Ако двойникътъ изцѣло, или отчасти се отдѣли преждевременно отъ физическия човѣкъ, явяватъ се различни осакатявания, болести и т. н. Запримѣръ, общата или частична парализия се дължи, именно, на преждевременното отдѣляне на двойника отъ физическото тѣло на човѣка. Преждевременното отдѣляне на двойника се дължи на неправилно преминаване на природнитѣ енергии чрезъ рѫцетѣ и краката. Човѣкъ възприема умствена енергия отъ пространството, по което се отличава отъ животнитѣ. Последнитѣ възприематъ главно енергия отъ земята, чрезъ четиритѣ си крака. Човѣкъ пъкъ приема енергия чрезъ краката, рѫцетѣ и главата си. За да приема енергия отъ пространството, съ която да пресъздава своята глава, своя умственъ свѣтъ, въ помощь му иде самото положение, а именно, че е изправенъ на два крака. Благословение е за човѣка това, че рѫцетѣ му сѫ свободни отъ влиянието на земята.

Въ бѫдеще човѣшкитѣ рѫце ще заематъ друго положение. Днесъ, при различни състояния, човѣкъ държи рѫцетѣ си въ различни положения. Запримѣръ, когато е неразположенъ, съ понижено състояние на духа, човѣкъ отпуща рѫцетѣ си надолу. Когато се насърдчи, и мисъльта му започне да работи, той вдига рѫцетѣ си нагоре, или ги разтваря настрана. Значи, рѫцетѣ заематъ едно или друго положение, споредъ вѫтрешния или психически животъ на човѣка. Щомъ изпаднете въ лошо настроение, промѣнете положението на рѫцетѣ си и си кажете: Азъ съмъ човѣкъ, който мисли. Щомъ мисля, азъ стоя по-високо отъ своитѣ настроения и лесно се справямъ съ тѣхъ. Повторете тази мисъль нѣколко пѫти, докато настроението ви се повдигне.

Това е единъ отъ практическитѣ методи за самовъзпитание. Първата задача на ученика е да възпитава рѫката си, за да може правилно да възприема и предава енергиитѣ на природата. Като възприема и предава правилно тия енергии, той трѣбва да благодари на Провидението, че му сѫ дадени рѫце, чрезъ които може да хваща предметитѣ и да работи. Може ли следъ всичко това да се оплаква нѣкой, че е гладенъ? Щомъ има рѫце, съ които работи, и глава, съ която мисли, човѣкъ никога не може да бѫде гладенъ. Докато мозъкътъ е активенъ, рѫцетѣ и краката сѫ въ постоянно движение. Рѫцетѣ играятъ важна роля въ човѣшкия животъ. Като знаете това, възпитавайте рѫцетѣ си да действуватъ правилно.

Бѫдещето възпитание ще започне, именно, отъ рѫцетѣ. Въ бѫдеще майкитѣ и учителитѣ ще обръщатъ особено внимание върху рѫцетѣ, върху тѣхната чистота. Ноктитѣ сѫщо трѣбва да бѫдатъ чисти. Като се постигне външна чистота, вниманието на родителитѣ и на учителитѣ ще се спре върху хармоничнитѣ движения, които човѣкъ прави съ рѫцетѣ си. Сѫщо така по ноктитѣ не трѣбва да има никакви петна, бѣли или черни. Бѣлитѣ петна по ноктитѣ показватъ анормалность въ нервната система. Щомъ се махнатъ бѣлитѣ петна, състоянието на нервната система се подобрява. Бѣлитѣ петна по ноктитѣ сѫ подобни на петната на слънцето. Колкото повече петна има на слънцето, толкова повече енергия, толкова по-голѣмо изобилие сѫществува въ природата. Сѫщото става и съ човѣкъ, който има бѣли петна по ноктитѣ. Той е крайно активенъ, отдѣля повече енергия отъ себе си, вследствие на което чрезмѣрно се изтощава. За да се освободи отъ тия петна, човѣкъ трѣбва да съсрѣдоточи ума си къмъ известна мисъль. Въ продължение на два-три месеца той може да махне петната отъ ноктитѣ.

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

— Въ истината е скритъ животътъ.

*

28. Лекция отъ Учителя, държана на

23. мартъ, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×