Jump to content
Ани

1930_03_07 Идеалниятъ човѣкъ

Recommended Posts

От "Закони на доброто"
24 лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 9-та година, т.II, (1929 г. - 1930 г.)
Първо издание, София, 1940 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Идеалниятъ човѣкъ

T. м.

Като ученици на Великата школа на живота, вие трѣбва да изучавате музиката, както сѫществува въ природата. Щомъ се домогнете до природната музика, вие ще научите онѣзи природни, творчески гами, чрезъ които е създаденъ свѣтътъ. Състоянията на всички живи сѫщества се смѣнятъ споредъ природнитѣ гами, т.е. музикално. Щомъ се смѣни гамата, смѣня се и състоянието. Като знаете това, чрезъ музиката вие можете да въздействувате на мислитѣ и на чувствата си, да се повдигате. Често хората губятъ основния тонъ на живота си, вследствие на което произвеждатъ вѫтрешенъ дисонансъ въ състоянията си. Ако сте нервенъ, неразположенъ, раздразненъ, започнете да пѣете тихо, гласно или мислено, докато смѣните състоянието си. Музиката, пѣнието помагатъ за развиване на дарбитѣ въ човѣка. Всички велики, гениални хора, които сѫ минали презъ голѣми страдания и изпитания, сѫ били музикални. Тѣ имали правилни, високи, добре развити чела. Докато не почнете да мислите идеално, докато не носите въ себе си образа на идеалния човѣкъ, вие нищо не можете да постигнете. Не търсете образа на идеалния човѣкъ вънъ отъ себе си. Той е вложенъ въ всички хора, но трѣбва да се прояви навънъ. Ако идеалниятъ човѣкъ не е въ васъ, какъ можете да знаете, кое е добро и кое не, кое е морално и кое не е морално?

Кои сѫ отличителнитѣ чърти на идеалния човѣкъ? Опитайте се да опишете отличителнитѣ чърти на идеалния човѣкъ, не както го описватъ поетитѣ, художницитѣ, но както вие го схващате. Ако трѣбва да се произнесете за качествата на идеалната свѣщь, веднага ще направите това. Обаче, за идеалния човѣкъ мѫчно можете да се произнесете. Доброкачествена свѣщь е тази, която гори безъ пушекъ, не се топи бързо, не капе, не се пресѣква. Пламъкътъ на свѣщьта трѣбва да бѫде ясенъ, свѣтълъ и чистъ. Каквито сѫ качествата на идеалната свѣщь, такива сѫ и на идеалния човѣкъ. Идеалниятъ човѣкъ свѣти като свѣщь. За да свѣти, причината се крие въ това, че той обръща внимание на всичко, безъ да се спира върху дефектитѣ.

Недостатъцитѣ на хората хвърлятъ сѣнка върху съзнанията имъ и ги помрачаватъ. Недостатъци въ природата не сѫществуватъ. Тѣ сѫ въ мисъльта на човѣка. Ако успѣе да ги изхвърли отъ мисъльта си, човѣкъ става чистъ и свѣтълъ. Следователно, искате ли да се доближите до образа на идеалния човѣкъ, не дръжте въ ума и въ съзнанието си недостатъцитѣ на хората. Колкото по-малко се спирате върху недостатъцитѣ на хората, толкова по-близо сте до образа на идеалния човѣкъ; колкото повече се спирате върху недостатъцитѣ на хората, толкова по-далечъ сте отъ образа на идеалния човѣкъ. Колкото повече товарите съзнанието си, толкова повече се отклонявате отъ пѫтя на идеалния човѣкъ.

Представете си, че имате две жици, презъ които прекарвате електрически токъ. Горната жица е отъ металъ, който е добъръ проводникъ на електричеството, поради което силно се нажежава и започва да свѣти. Втората жица е по-слабо електропроводна, вследствие на което слабо се нажежава и не свѣти. Тя запазва тъмния си цвѣтъ, какъвто първоначално е имала. Значи, бѣлотата на жицата зависи отъ способностьта ѝ да провежда по-лесно електрическия токъ. Долната жица, като слабо електропроводна, остава тъмна. Сѫщото нѣщо се отнася до добрия и лошия човѣкъ. Добъръ човѣкъ е онзи, който е добъръ проводникъ на енергиитѣ отъ висшитѣ свѣтове. Добриятъ човѣкъ е бѣлъ и свѣтещъ. Лошиятъ човѣкъ е лошъ проводникъ на енергиитѣ отъ висшитѣ свѣтове. Той е повече тъменъ и несвѣтещъ.

Следователно, каже ли нѣкой, че е лошъ, това значи, че не е добъръ проводникъ на енергиитѣ, които идатъ отъ пространството. Какво трѣбва да прави човѣкъ, за да прояви доброто въ себе си? Той трѣбва да смѣни жицата, по която идатъ енергиитѣ — отъ лошъ проводникъ да я превърне въ добъръ. Да смѣните жицата, това значи, да смѣните състоянието си, отъ лошо въ добро. Вие можете да смѣняте състоянията си дотогава, докато намѣрите такава жица, която да звучи въ унисонъ съ дадена гама на природата. Това значи, да намѣрите жица, която е добъръ проводникъ на природата. Свѣтлата и бѣла жица представя Божественото начало въ човѣка, а тъмната и несвѣтеща жица наричаме нисше естество на човѣка. Нисшето естество на човѣка се нуждае отъ култура, отъ развитие, докато се рафиниратъ грубитѣ прояви, т.е. грубитѣ човѣшки състояния.

Съвременнитѣ хора се запитватъ, защо идатъ страданията. Много просто. Страданията сѫ огънь, на който човѣкъ се пече. Докога ще се пече? Докато свѣтне и стане бѣлъ. — Защо трѣбва да страдамъ? — За да станешъ добъръ проводникъ. Колкото по-лошъ проводникъ е човѣкъ, толкова по-голѣмо е желанието на природата да го направи добъръ проводникъ. Щомъ пусне токъ къмъ този човѣкъ, той започва да свѣти. Човѣкъ страда главно по две причини: когато не иска да даде пѫть на силитѣ въ природата да се проявятъ и когато природата не му дава това, което той желае. Тя поставя до устата му това, което желае и, щомъ отвори уста да го приеме, тя веднага го дръпва. Желанието на природата не е да застави човѣка да страда, но да го направи щастливъ. Той не може да бѫде щастливъ, докато не стане проводникъ на енергиитѣ въ природата.

Какво представя щастието? Отъ научна гледна точка, щастието не е нищо друго, освенъ повдигане на съзнанието на по-високо стѫпало, при което човѣкъ излиза отъ старитѣ традиции и разбирания за живота. Не само хората живѣятъ по традиции, но и животнитѣ. Запримѣръ, вълкътъ по традиция дави овцетѣ; овцата по традиция пасе трева. Отъ научна гледна точка, пасенето не е нищо друго, освенъ косене на трева. Овцата коси тревата и я събира на едно мѣсто. Единъ день, когато овцата се превърне на човѣкъ, какъ ще проявява старата си традиция? Човѣкъ не пасе трева, но отъ време на време се навежда, откѫсне си малко тревица и продължава пѫтя си. Това е остатъкъ отъ традицията на овцата. Понѣкога човѣкъ кѫса цвѣтя и ги мирише. Това е остатъкъ отъ желанието на птицитѣ да чистятъ клюна си въ цвѣтята. Като чистятъ клюна си, тѣ кѫсатъ цвѣтята.

Като се наблюдава и изучава, човѣкъ може да познае, отде иде началото на нѣкои негови прояви и традиции. Човѣкъ има желания, чрезъ които се проявяватъ традициитѣ. Съ нѣкои отъ тия желания, човѣкъ се справя съ години. Нѣкои отъ страданията сѫ естествени, а други — неестествени. Особено сега нѣкои отъ естественитѣ традиции се превърнали въ неестествени и безполезни. Много време трѣбва да мине, докато вълкътъ се откаже отъ желанието си да дави овцетѣ. Тъй щото, помнете: човѣкъ може да бѫде щастливъ, когато въ всички случаи на живота си е билъ добъръ проводникъ. Яви ли се единъ случай въ живота му, когато той не е добъръ проводникъ, щастието му изчезва.

За да запази щастието си, преди всичко, човѣкъ трѣбва да знае, какъ да възпитава тѣлото си, а сѫщо така мислитѣ и чувствата си. Това е задачата на новото възпитание. Какви нови методи предлагатъ психологията и етиката за възпитанието на човѣка? Единъ отъ методитѣ на новата етика за възпитанието е приложение на чистотата въ широкъ смисълъ: чистота на тѣлото, на ума и на сърдцето. Човѣкъ трѣбва да подържа чистотата на тѣлото си съ често миене, изпотяване, преобличане, чесане на косата и т. н.

Като приложи чистотата къмъ тѣлото си, човѣкъ започва да мисли за чистотата на чувствата и на мислитѣ си. Чисти чувства сѫ ония, които сѫ лишени отъ всѣкакъвъ егоизъмъ. Чиститѣ чувства изключватъ всѣкакво користолюбие. Благородството въ чувствата на човѣка подразбира присѫтствие на органическо злато въ кръвьта. Златото подържа здравословното състояние на организма, Колкото по-малко е златото въ кръвьта на човѣка, толкова повече той е изложенъ на страдания и болести. Златото е добъръ проводникъ на топлината и на електричеството. Следователно, органическото злато въ кръвьта на човѣка е проводникъ на енергиитѣ въ природата. Като знаятъ силата и цената на златото, хората се стремятъ къмъ него, искатъ да бѫдатъ богати. Всѣки човѣкъ иска да има нѣкакъвъ златенъ предметъ като украшение. Ако не може да носи златно украшение, добре е да носи златенъ наполеонъ въ джоба си. Любовьта на човѣка къмъ златото е естественъ стремежъ, който е вложенъ въ него като вѫтрешенъ импулсъ къмъ благородство. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не обича златото.

И тъй, златото е необходимъ елементъ при възпитанието на човѣка. Обаче, това не значи, че цѣлъ животъ човѣкъ трѣбва да придобива злато. Щомъ придобие нужното количество злато, човѣкъ започва да търси други елементи. Човѣшкиятъ организъмъ се нуждае отъ различни елементи, а не само отъ злато. Ако организъмътъ придобива само единъ елементъ, човѣкъ дохожда до еднообразие, което убива. Изобщо, човѣкъ трѣбва да се пази отъ еднообразието въ живота. Като дойде до еднообразието, и богатиятъ се отказва отъ богатството си. Когато човѣкъ преяде, и най-приятната храна произвежда въ него тягостно състояние, вследствие на което стомахътъ му се отказва да приема тази храна. Човѣкъ се нуждае отъ разнообразна храна.

Въ бѫдеще, при самовъзпитанието, човѣкъ трѣбва да има предъ видъ, какви елементи да внася въ организма си. Той трѣбва да знае, въ какво количествено отношение се намиратъ тия елементи единъ къмъ другъ, за да не внесе нито единъ отъ тѣхъ въ по-голѣмо количество, отколкото е нужно. Дойдете ли до златото, ще знаете, че всѣки човѣкъ трѣбва да има на разположение по нѣколко грама външно и вѫтрешно злато, като неприкосновенъ запасъ. Който иска да бѫде морално чистъ, той трѣбва да има известно количество сребро въ себе си. Среброто чисти човѣка. Безъ сребро човѣкъ не може да бѫде чистъ. Златото е носитель на жизнени енергии въ природата, а среброто чисти човѣка отъ непотрѣбни вещества въ организма му. Желѣзото пъкъ усилва организма. Лѣкаритѣ даватъ на анемични хора желѣзни капки и прахове. Обаче, ако внесе въ организма си повече желѣзо, отколкото трѣбва, човѣкъ започва да огрубява.

Всѣки елементъ има своето предназначение за човѣшкия организъмъ, но ако е употрѣбенъ въ опредѣлено количество. Внесе ли се въ по-голѣмо количество отъ опредѣленото, той причинява вреда. Когато въ организма на човѣка се яви излишъкъ отъ известни елементи, веднага идатъ паразити, микроби, които изяждатъ този излишъкъ. Както микробитѣ и паразититѣ изяждатъ излишъцитѣ въ физическото тѣло на човѣка, така и нѣкои мисли и чувства нападатъ ума и сърдцето на човѣка като паразити и предизвикватъ известно изсушаване. Значи, едни мисли и чувства изсушаватъ човѣка, а други произвеждатъ затлъстяване.

Следователно, за да бѫде здравъ и нормално развитъ, човѣкъ трѣбва да придобие вѫтрешно равновесие между силитѣ на материята, отъ която е направено тѣлото му, както и между мислитѣ и чувствата си. Музиката е едно отъ срѣдствата за подържане на това равновесие. Който знае законитѣ на природната музика, той може да спре разрушителното действие на паразититѣ въ своя организъмъ и да подобри състоянието си. Започнете ли да пѣете, тѣ преставатъ да правятъ пакости.

Орфей, чудниятъ пѣвецъ, съ свирката си укротявалъ най-свирепитѣ звѣрове. Той билъ овчарь, но понеже въ мѣстностьта, дето пасълъ овце, имало вълци, мечки, тигри, постоянно свирѣлъ и пѣелъ, да ги укротява. Понеже проповѣдвалъ учение на миръ и любовь, той не искалъ да убива животнитѣ, но свирѣлъ и пѣелъ по цѣли дни. Отъ действието на неговата пѣсень всички животни започвали да играятъ и забравяли да пакостятъ, да нападатъ овцетѣ му. Ако Орфей, съ своята пѣсень, могълъ да укротява дивитѣ звѣрове, не можете ли и вие чрезъ своята музика и пѣсень да се справяте съ мѫчнотиитѣ и неблагоприятнитѣ условия въ живота?

Ще кажете, че лесно се говори, мѫчно се прилага. Лесно е да свири човѣкъ, но той трѣбва да свири така, че да укротява звѣроветѣ въ себе си. Безъ да правите усилия, вие казвате, че не можете да пѣете и да свирите и по този начинъ сами си поставяте преграда. Всѣки може да пѣе. Ако жабата, която не е пѣвица, започва да пѣе, когато змията я хване за крачето, колко повече вие можете да станете пѣвци и музиканти. Ако осѫдятъ човѣка на смъртно наказание и, за да го помилватъ, трѣбва да пѣе или да направи едно добро, нѣма ли да се научи да пѣе и да прави добро? Предъ мисъльта, че ще бѫде помилванъ, той и пѣвецъ ще стане, и добро ще прави. Голѣми наказания налага природата на човѣка, но малко нѣщо се иска отъ него, за да се отмѣни наказанието.

Мнозина мислятъ, че за да се простятъ грѣховетѣ имъ, трѣбва да правятъ голѣми добрини, или да станатъ видни пѣвци и музиканти. Въ човѣшкия свѣтъ е така, но въ Божествения свѣтъ не се иска много нѣщо отъ човѣка. Достатъчно е той да попадне въ една отъ гамитѣ на природата, за да започне да пѣе. Истинското пѣние подразбира мисъль. Като мисли право, човѣкъ може да пѣе. Следователно, щомъ станете сутринь, започнете да пѣете, мислено или гласно, но безъ колебание и съмнение въ себе си. Не казвайте, че не можете да пѣете. Чрезъ пѣнието вие влизате въ основата на живота. Самъ по себе си животътъ е музика и хармония. Човѣкъ е изпратенъ отъ небето съ музика и пѣсень. Следователно, музиката не е чужда за душата му. Той е потопенъ въ музиката, и на това основание може да пѣе и да свири. Той трѣбва да направи крачка назадъ, да се върне въ своето първично състояние на музика и пѣсень, на хармония и мелодия и оттамъ да тръгне напредъ. Като знаете това, дръжте въ ума си мисъльта, че животътъ е музика и пѣсень. Всичко въ живота е добро и хармонично.

— Божията Любовь носи пълния животъ.

*

26. Лекция отъ Учителя, държана на

7. мартъ, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×