Jump to content

1930_02_28 Закони на Доброто


Ани

Recommended Posts

От "Закони на доброто"
24 лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 9-та година, т.II, (1929 г. - 1930 г.)
Първо издание, София, 1940 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание
 

 

Закони на доброто

Т. м.

Какво може да придобие водата, затворена въ шише? Може ли да прояви свойствата си? Едно отъ свойствата на водата е нейната подвижность. Обаче, затворена въ шише, водата е лишена отъ възможностьта да прояви, именно, това си свойство, вследствие на което губи нѣщо ценно отъ себе си. Следователно, всѣко нѣщо се нуждае отъ условия, при които да прояви своето вѫтрешно естество. Сѫщото се отнася и до човѣка. И човѣкъ се нуждае отъ условия да прояви своето естество. Съ други думи казано: Човѣкъ се нуждае отъ условия, които да му помогнатъ да вземе ново направление въ живота си.

Какво се разбира подъ думитѣ „ново направление“? Ако на стъблото на дървото, което представя права линия въ природата, се яви една пѫпка, която съ години стои затворена, какво придобива това дърво? Нищо не придобива. Ще кажете, че пѫпчицата стои замислена и философствува. Какво се ползува дървото отъ нейната философия? Ако пѫпчицата не вземе ново направление въ живота си, колкото и да философствува, нито тя ще придобие нѣщо, нито дървото. Не е ли сѫщото и съ човѣка? Колкото и да философствува човѣкъ, щомъ стои на едно и сѫщо мѣсто, неговата философия остава безплодна. Не е важно, каква посока ще вземе човѣкъ въ живота си, но важно е да се движи. Въ една или въ друга посока, той непремѣнно трѣбва да се движи.

Съвременнитѣ хора се спъватъ и сами си противодействуватъ, благодарение на своята мисъль. Тѣ се запитватъ, дали пѫтьтъ, по който вървятъ, е правъ. Въ природата всѣка посока е добра. Какво ще кажете за радиуситѣ на крѫга? Много радиуси има крѫгътъ, но можете ли да кажете, кой отъ тѣхъ е по-добъръ? Всички радиуси на крѫга сѫ равни и еднакво добри, защото водятъ къмъ общъ центъръ. Тъй щото, всѣка посока, която води къмъ общия центъръ на живота, е добра. Значи, става ли въпросъ за посоката, къмъ която се движите, знайте, че тя е права. — Кога? — Когато води къмъ Великия центъръ на живота. Правата и крива посоки въ живота се познаватъ по резултатитѣ, които тѣ произвеждатъ. Ето защо, за да не грѣши, човѣкъ трѣбва да се произнася за нѣщата само когато види тѣхнитѣ резултати.

Представете си, че имате една печка, която може да гори съ вѫглища, съ дърва, или даже съ плѣва. Ако нѣмате вѫглища, ще я напълните съ дърва; ако нѣмате и едното, и другото, ще я напълните съ плѣва. Като надникнете въ печката, и въ тритѣ случая казвате, че става горение, но резултатитѣ на горението сѫ различни: вѫглищата даватъ по-висока температура, но при изгарянето имъ оставатъ много примѣси; дървата даватъ по-низка температура, но оставатъ по-малко примѣси; плѣвата дава низка температура и малко остатъци. Всѣки човѣкъ има въ себе си по една печка, която постоянно трѣбва да подклажда, за да произвежда топлина. Коя е печката въ човѣшкия организъмъ? Съ какво се отоплява тя? Ще кажете, че кръвьта на човѣка е топла, затова цѣлиятъ му организъмъ е топълъ. Обаче, какъ и отде се топли кръвьта? Ученитѣ казватъ, че при химическата обмѣна между веществата, които влизатъ въ организма, се образува топлина. Кѫде е стаята на човѣка, т.е. неговата печка, дето става горението, химическата обмѣна или химическото разлагане на веществата? Кой пали печката на човѣка? Кѫде сѫ неговитѣ огняри? Човѣкъ трѣбва да има топла кръвь, но сѫщевременно трѣбва да има топли чувства и топли мисли. Отде идатъ топлитѣ мисли и топлитѣ чувства? Топлата мисъль иде отъ ума, а топлитѣ чувства отъ сърдцето. Обаче, и въ ума, и въ сърдцето има специфични мѣста, въ които мислитѣ и чувствата на човѣка се отопляватъ.

Мислитѣ и чувствата на съвременния човѣкъ сѫ лишени отъ нужната топлина и свѣтлина, понеже се подаватъ на влияние. Днесъ много хора мислятъ по порѫка, а не самостоятелно. Запримѣръ, слушате нѣкой да казва, че времената сѫ тежки, и вие започвате да мислите като него. Мисъльта, че времената сѫ тежки, обикаля всички хора, докато най-после стане общоприета, и всички хора я подържатъ. Нѣкой заболява отъ епидемическа болесть, и всички около него започватъ да се страхуватъ, да не се заразятъ. Преди да сѫ заболѣли още, тѣ викатъ лѣкарь, съветватъ се съ него, и отъ страхъ заболяватъ. Какво трѣбва да правятъ, за да не заболѣятъ? Тѣ трѣбва да изпѫдятъ страха навънъ. За да изпѫди страха навънъ, човѣкъ не трѣбва да възприема блуждаещитѣ мисли въ себе си. Защо трѣбва да мисли човѣкъ, че времената и условията сѫ лоши? Той самъ създава лошитѣ времена и условия. Великиятъ животъ изключва лошитѣ условия. Човѣшкиятъ животъ, обаче, е създалъ лошитѣ условия въ себе си. Коя сабя бихте предпочели: стоманената или златната? Ако искате да вършите работа, ще предпочетете стоманената сабя; ако искате да имате нѣкаква скѫпоценность, ще изберете златната. Обаче, стоманената сабя ще остане по-дълго време у васъ отъ златната. Който види златната сабя, препасана презъ кръста ви, непремѣнно ще иска да я вземе за себе си. Защо златото се губи и изчезва?

Мнозина казватъ: Минаха добритѣ времена. Защо се губи доброто? Коя е причината, че човѣкъ губи добритѣ условия? Той може да чете, да учи, да работи и да бѫде щастливъ. Но ако не иска да учи и да работи, никакво щастие не може да придобие. Като видятъ, че нѣкой не иска да учи, казватъ му: Прѫчка ти трѣбва! Наистина, съвременнитѣ хора лесно разрешаватъ въпроситѣ съ прѫчката. Майката възпитава дѣцата си съ прѫчка, учительтъ възпитава ученицитѣ си съ прѫчка, проповѣдникътъ проповѣдва съ прѫчка. Въ края на краищата, за свое оправдание, всички казватъ, че прѫчката е излѣзла отъ рая. Какъ е възможно прѫчката да е излѣзла отъ рая, когато по това време брадвата не е сѫществувала? Въ рая не е позволено да се сѣкатъ дървета.

Въ древностьта всички учени сѫ носѣли прѫчки. Прѫчката символизира знанието. Всѣки ученъ е носѣлъ въ рѫката си прѫчка, да покаже на хората, че разполага съ знание. Като види, че знанието не помага, той взима прѫчката си и започва да я движи на една, или на друга страна. Значи, майката и бащата, които често слагатъ прѫчката върху гърба на детето си, минаватъ за учени хора. Чрезъ нея тѣ предаватъ знанието си на детето, което започва да вика: Мамо, тате, боли! Думата „боли“ представя математическа формула, чрезъ която детето иска да каже на баща си: Татко, посѣй въ моя мозъкъ известно знание, чрезъ което да опредѣля посоката на своето движение и да осмисля живота си. Като налага детето си съ прѫчката, бащата казва: Ти трѣбва да ме слушашъ! — Трѣбва да те слушамъ, но какъ? Питамъ: Може ли детето всѣкога да разбира волята на баща си и да я изпълнява? Когато бащата изисква отъ детето послушание, това подразбира, че на детето предстоятъ известни мѫчнотии. Само онзи, който се намира предъ мѫчни, неразрешими задачи, трѣбва да прояви послушанието си. Като слуша, той се домогва до начини за правилно разрешаване на своитѣ задачи.

Представете си, че имате една овощна градина, пълна съ зрѣли плодове. Вие се разхождате съ баща си изъ градината и поглеждате къмъ плодоветѣ, но баща ви заповѣдва да не кѫсате още отъ тѣхъ. Обаче, ако баща ви се отдалечи отъ васъ, вие веднага посѣгате къмъ плодоветѣ, искате да си откѫснете нѣколко зрѣли плода. Първо се оглеждате да не ви забележи баща ви; после се озъртате, да не ви види другъ нѣкой и, като се убедите, че никой не вижда, вие посѣгате съ рѫката и си откѫсвате нѣколко зрѣли плода. Ще кажете, че това е непослушание. Кой обикновенъ човѣкъ, като влѣзе въ овощна градина и знае, че никой не го вижда, нѣма да откѫсне нѣколко плода? Когато баща ви дойде въ градината, ще познае ли, че сте кѫсали плодове? Понеже не е броилъ плодоветѣ, той нѣма да познае, дали сте яли отъ тѣхъ, или не. Ако баща ви не е броилъ плодоветѣ и не знае, че сте кѫсали, вие ще мислите, че всѣкога можете да си откѫсвате по нѣколко плода. Отъ друга страна баща ви ще изгуби авторитета си предъ васъ. Обаче, ако баща ви знае, колко сѫ плодоветѣ въ градината, нѣма да ви пита, кѫсали ли сте, или не, но ще вземе прѫчката и ще ви даде добъръ урокъ, да не си позволявате втори пѫть да кѫсате безъ негово разрешение. Защо баща ви не позволява да кѫсате отъ плодоветѣ на неговата градина? Коя е причината за това? Бащата иска да възпитава послушанието у васъ, да не се подавате на изкушение. При това, има плодове въ живота, съ които човѣкъ не трѣбва да се храни. Вкуси ли отъ тѣзи плодове, той самъ се осѫжда на смърть. Казано е, че съ каквито плодове човѣкъ се храни, такъвъ става; каквито мисли и чувства възприема, такъвъ става. Като знаете това, вие трѣбва да филтрирате мислитѣ и чувствата, които проникватъ въ ума и въ сърдцето ви, да не допущате въ себе си отровни мисли и чувства.

Сегашнитѣ хора възприематъ лоши мисли и чувства, хранятъ се съ лоши плодове и, като се натъкнатъ на тѣхнитѣ последствия, казватъ: Лоши времена настанаха. Какво разбирате подъ думитѣ „лоши времена“? Лошитѣ времена подразбиратъ лоши условия. Запримѣръ, нѣкой ученикъ се записва въ училище, иска да учи, обаче, намира се при крайно неблагоприятни, лоши условия: учебници нѣма, дрехи и обуща нѣма, храната му оскѫдна, жилището му тъмно, влажно, приятелитѣ му — крайни егоисти, окрѫжаващата срѣда — груба. Този ученикъ отива и се връща отъ училището, въздъхва, мѫчи се и постоянно говори за лошитѣ условия на живота. Кой е виновенъ за тия условия? Много причини има за това, но и той самъ е една отъ причинитѣ. Като знае това, човѣкъ трѣбва да пази добритѣ условия, които му сѫ дадени.

Като ученици на Великата школа на живота, пазете следното правило: Още съ ставането си отъ сънь, турете въ ума си мисъльта да не разваляте доброто, което деньтъ носи въ себе си. Не свръзвайте днешния день съ вчерашния. Не мислете, че времената сѫ лоши. Лошото е вънъ отъ васъ. Ако времето е студено или топло, това се дължи на външната температура. Наистина, температурата указва влияние върху човѣшкия животъ, но трѣбва да се знае, че и топлото, и студено време, както и добритѣ, и лошитѣ условия въ живота, криятъ нѣкакво добро въ себе си. Отъ топлитѣ и студени течения въ природата се образува дъжда, който носи благата на живота.

Сѫщото нѣщо става и въ човѣка. Ако пипнете рѫката на здравия човѣкъ, ще забележите, че едната страна е топла, другата — студена; едната рѫка е топла, другата — студена; едната половина на главата е топла, другата — студена. Въ болния човѣкъ не е така. Теченията въ него се измѣнятъ: или сѫ топли, или студени. Това се дължи на нарушаване равновесието на силитѣ въ неговия организъмъ. Тъй щото, за да се лѣкува, човѣкъ трѣбва да възстанови вѫтрешното равновесие на силитѣ си. Ако това се постигне, той оздравява.

Сега се явява въпросъ: защо високата температура е вредна за човѣка, а умѣрената, не само че не е вредна, но го ползува? Известно е на всички, че нормалната температура на човѣка е отъ 36,8° — 37°. Мине ли тази температура, той се простира на леглото и оставя другитѣ хора да му слугуватъ. Колкото по-висока е температурата му, толкова по-немощенъ става той. Като дойде до 40° — 41°, човѣкъ напуща тѣлото си и отива нѣкѫде въ пространството на разходка. Обаче, ако мине благополучно високата температура, безъ да напусне тѣлото си, казваме, че е оздравѣлъ. Рибитѣ, птицитѣ, млѣкопитаещитѣ иматъ различни температури. Запримѣръ, птицитѣ иматъ около 40° температура, млѣкопитаещитѣ — приблизително като човѣшката, рибитѣ — по-низка отъ човѣшката и т. н. Като измѣрваме температурата на различнитѣ животни, виждаме, че нормалната температура за едни е вредна за други. Температурата, при която живитѣ сѫщества се развиватъ, е въ зависимость отъ тѣхнитѣ вѫтрешни условия. Ще дойде день, когато човѣкъ ще понася по-висока температура отъ тази, на която днесъ едва издържа.

Засега човѣкъ самъ не се познава, не знае, какви сили се криятъ въ него. Той казва: Азъ трѣбва да свърша училището. Защо, именно, трѣбва да свърши училището, не знае. Какво ще прави като свърши училище, пакъ не знае. Често срѣщате младежи, които сѫ свършили гимназия, но не знаятъ, какво да правятъ по-нататъкъ. Като мислятъ известно време, най-после решаватъ да следватъ нѣкаква наука: медицина, философия, богословие и др. Какъвъ е резултатътъ на тѣхното следване, не знаятъ. Единъ день ги хване нѣкаква болесть, повиши се температурата имъ до 41° и заминаватъ на разходка за онзи свѣтъ. Когото и да срещнете днесъ, който е изучавалъ медицина, философия, математика, богословие, всички казватъ, че животътъ нѣма смисълъ. Ако, наистина, животътъ нѣма смисълъ, защо хората учатъ, защо се стремятъ къмъ придобиване на знание, сила и богатства?

Кѫде е истината по въпроса за смисъла на живота? Не е въпросъ да се обезсърдчава човѣкъ, но важно е, че всички хора не мислятъ еднакво за живота. Едни отричатъ смисъла на живота, други го приематъ. Да подържа човѣкъ мисъльта, че животътъ е безсмисленъ, това показва, че нѣкога животътъ ималъ смисълъ за него. Значи, животътъ, въ своята сѫщина, има смисълъ, но малцина го виждатъ. Като сѫ обезсмислили своя личенъ животъ, тѣ сѫ обезсмислили и великия животъ. Въ това седи погрѣшката. Щомъ осмислятъ своя животъ, ще осмислятъ и великия животъ. Като придобие правиленъ възгледъ за нѣщата, човѣкъ вижда, че външно нѣкои нѣща сѫ безсмислени, а вѫтрешно смислени; други, точно обратно — външно сѫ смислени, а вѫтрешно безсмислени.

Задачата на човѣка се заключава, именно, въ това, да различава нѣщата и да се ползува разумно отъ тѣхъ. Отъ разбирането на човѣка зависи, кои нѣща сѫ смислени и кои безсмислени. Запримѣръ, ситиятъ казва, че нѣма смисълъ човѣкъ да яде. Гладниятъ пъкъ подържа точно обратното. Той казва, че има смисълъ човѣкъ да яде. Като преяждалъ много пѫти, човѣкъ обезсмислилъ процеса на яденето въ природата. Като гладувалъ дълго време, човѣкъ разбралъ смисъла на яденето и казва, че нѣма по-великъ процесъ въ природата отъ храненето. Великъ смисълъ е вложила природата въ храненето, но когато точно се спазва количеството храна, което тя е опредѣлила за всѣко живо сѫщество. Всѣки, който си е позволилъ да употрѣби повече храна отъ тази, която природата му е опредѣлила, скѫпо е платилъ. Не е позволено на човѣка да преяжда. Като преяжда, отъ една страна той нарушава силитѣ на своя организъмъ, а отъ друга — отнема часть отъ храната, предвидена за други сѫщества.

Съвременнитѣ учени даватъ различни методи за приготвяне на хранитѣ. Правили ли сте опити да готвите споредъ методитѣ, посочени отъ ученитѣ? Една отъ главнитѣ храни на българина е бобътъ. Искате ли да се ползувате отъ хранителностьта на боба, гответе го безъ приправки. Бобътъ не търпи никакви приправки. Варете бобъ съ чиста вода и една-две глави лукъ, безъ дървено масло. Като го сварите, турете малко соль. Турите ли дървено масло, вие ще го развалите. Бобътъ съдържа въ себе си специално масло, което не се съгласява съ останалитѣ масла. Бобътъ не приема нито чушки. Сѣйте бобъ на чисти мѣста, изложени на слънце. Никога, обаче, не яжте бобъ, който е стоялъ въ избитѣ ви повече отъ една година. Следователно, искате ли да бѫдете физически здрави, пазете хигиена въ храненето, като правите изборъ на хранитѣ.

Като ученици, вие трѣбва да изучавате динамическата сила на думитѣ, на мислитѣ и на чувствата. Като знаете динамическата сила на думитѣ, вие можете да се справяте съ тѣхъ разумно. Сѫщото се отнася и до мислитѣ и чувствата. Има думи, мисли и чувства, които произвеждатъ два различни резултата. Това особено се забелязва въ мисли, които не сѫ провѣрени. Такива мисли произвеждатъ повече отрицателни резултати, отколкото положителни. Не давайте ходъ на такива мисли. Ще кажете, че трѣбва да имате вѣра въ хората. Има смисълъ да вѣрвате въ хората, но не всѣкога. Довѣрието трѣбва да бѫде взаимно. Добре е да имате довѣрие въ човѣка, на когото давате пари на заемъ, но той трѣбва да подържа това довѣрие. Изгубите ли довѣрието си въ него, вашето приятелство се разваля. Десеть лева да сте взели на заемъ, трѣбва да ги върнете на време. Точни трѣбва да бѫдете въ задълженията си. Ако не сте точни въ малкитѣ си задължения, не можете да бѫдете точни и въ голѣмитѣ. Точностьта е едно отъ условията за съграждане на човѣшкия характеръ. Нѣкои не издържатъ на обещанията си, защото уповаватъ на баща си. Първо уповавайте на себе си, а после на близкитѣ си. За предпочитане е два-три деня да постите, но да изплатите задължението си, отколкото да сте нахраненъ, а неточенъ къмъ малкото си задължение. Десеть лева дългъ, неизплатенъ на време, спъва човѣка.

Всички знаете поговорката: „Малкото камъче събаря колата“. Микробитѣ, колкото малки да сѫ, разрушаватъ човѣшкия организъмъ. Ако нѣкой вземе 500 хиляди лева на заемъ и не ги върне на време, не го сѫдятъ. Всѣки знае, че мѫчно се връщатъ голѣми суми. Обаче, той ще бѫде сѫденъ, задето е взелъ тѣзи пари. Като знае, че не може да ги върне на време, не трѣбва да ги взима. Ще кажете, че кредиторътъ ви е длъженъ да търпи. Това е негова работа. Ако търпи, той печели. Вие, обаче, сте длъжни да изплатите дълга си. Не го ли изплатите, не иска ли да търпи той, отношенията ви ще се развалятъ. Не само това, но онзи, който не плаща на време задълженията си, губи уважение предъ себе си. Когато човѣкъ се натъква на задълженията си, въ него се събуждатъ две съзнания. Божественото настоява да плати дълговетѣ си, а човѣшкото отлага, докато най-после каже: Нѣмамъ намѣрение да плащамъ дълговетѣ си. Баща ми не е милионеръ. Нѣкой вземе петь-десеть лева на заемъ и казва: Колко сѫ петь лева? Нищо не представятъ. Другъ е въпросътъ, ако сумата е голѣма. И германецътъ може да каже сѫщото: Колко сѫ петь марки? Петь марки не сѫ много, но една марка се равнява на 30 лв. български. Американецътъ казва: Колко сѫ петь долара? Но единъ доларъ се равнява на 85 лв. български.

И тъй, не е въпросътъ въ лева, въ мярката, въ долара, но въ точностьта на човѣка. Човѣкъ трѣбва да бѫде точенъ предъ себе си, да има вѫтрешенъ, устойчивъ моралъ, а не външенъ. Ако не е точенъ предъ себе си, предъ своето висше съзнание, човѣкъ ще изгуби вѫтрешната си сила и равновесие. Човѣкъ губи своя вѫтрешенъ миръ, своята вѫтрешна сила, благодарение на прекѫсване на връзката си съ висшето, Божествено съзнание. Щомъ изгуби тази връзка, той губи и своя кредитъ.

Днесъ всички хора сѫ взели по десеть лева на заемъ, които още не сѫ върнали. Не можете да бѫдете нови хора, т.е. хора на новата култура, ако не изпълните обещанията, които сте дали предъ своето висше съзнание. Като дойде до обещание, човѣкъ трѣбва да мисли, какво обещава. Но обещае ли веднъжъ нѣщо, той трѣбва да го изпълни на време. Една добра, отличителна чърта на англичанина е точностьта. Обещае ли нѣщо, той непремѣнно ще го изпълни. Докато даде обещание, той много мисли, но даде ли веднъжъ обещание, нищо не може да го застави да не го изпълни. Той е изправенъ и изпълнителенъ къмъ себе си. Само при това положение науката, изкуствата, религията иматъ смисълъ. Не изпълнявате ли обещанията си, не сте ли точни къмъ задълженията си, нито науката, нито религията иматъ смисълъ за васъ. Всѣка наука е полезна за човѣка дотолкова, доколкото той е точенъ и изпълнителенъ къмъ себе си. По отношение на науката, човѣкъ е подобенъ на земнитѣ пластове, презъ които минава водата. Чистотата на водата зависи отъ пластоветѣ, презъ които тя минава. Тя е толкова по-нечиста, презъ колкото по-нечисти пластове минава. Чистотата на пластоветѣ пъкъ зависи отъ тѣхната изправность къмъ общитѣ сили, които действуватъ въ земята. Отъ действието на външнитѣ и вѫтрешни сили на земята, пластоветѣ се снишаватъ и възвишаватъ. На обикновенъ езикъ това снишаване и възвишаване на пластоветѣ наричаме наказание. Хората се страхуватъ отъ тѣзи наказания. Споредъ мене, наказанието не е нищо друго, освенъ прѫчка, която се вдига и слага върху гърба на човѣка. Защо прѫчката играе върху човѣшкия гръбъ? Да го направи уменъ.

Преди нѣколко години срещнахъ единъ коларь, който караше кола, впрегната съ биволи, но силно натоварена. Пѫтьтъ бѣше стръменъ, постепенно се издигаше нагоре. Биволитѣ едва влачеха колата следъ себе си. Селянинътъ немилостиво ги биеше. Той ги удряше съ прѫчка върху гръбначния стълбъ. Обаче, колкото повече ги биеше, толкова повече тѣ упорствуваха, не искаха да вървятъ. Като наблюдавахъ това нѣщо, азъ се спрѣхъ и казахъ на селянина: Представи си, че си войникъ, участвувашъ въ войната и те хванатъ пленникъ. Следъ това турятъ на гърба ти товаръ отъ сто килограма тежесть и те заставятъ да го изнесешъ на известна височина. Какво ще правишъ съ този товаръ? — Ще кажа, че не мога да го нося. — Ти ще кажешъ, че не можешъ да го носишъ, но никой не влиза въ положението ти. Щомъ не можешъ да носишъ, прѫчката ще играе върху гърба ти, както ти постѫпвашъ съ воловетѣ си. Какво ще бѫде положението ти? — Да ме пази Господъ! Дано не дойда до това положение. Ако товарътъ ми е по-лекъ, ще го нося, но ако е голѣмъ, загубенъ съмъ. — Ето, такова е положението и на твоитѣ волове. Ти ги биешъ по гърба и ги парализирашъ, вследствие на което не могатъ да се движатъ. Като ги удряшъ по гърба, тѣ губятъ половината отъ силата си. Ти не знаешъ, кѫде да удряшъ и какъ да постѫпвашъ съ тѣхъ. Ако искашъ, мога да ти дамъ съветъ, какъ да се отнасяшъ съ воловетѣ си. Въ този моментъ азъ се приближихъ до воловетѣ, които ме погледнаха спокойно. Помилвахъ единия волъ по главата, другия — по челото и по този начинъ ги заставихъ да тръгнатъ напредъ. Бавно и спокойно тѣ продължиха пѫтя си и изнесоха товара горе, на опредѣлената височина. Следъ това запитахъ селянина: Какво печелишъ като биешъ воловетѣ си? Не само че нищо не печелишъ, но губишъ даже. Сѫщото може да се случи и съ тебе. Като отидешъ на война, и тебе могатъ да биятъ по сѫщия начинъ. За да не изпаднешъ въ това положение, ти трѣбва да бѫдешъ внимателенъ къмъ воловетѣ си.

Като е дошълъ на земята и се облѣкълъ въ материя, човѣкъ трѣбва да пази организма си, да има правилна обхода къмъ него. Не пази ли тѣлото си, не се ли отнася добре съ него, въ скоро време той ще предизвика голѣма дисхармония въ себе си. Не е позволено на човѣка да измѫчва тѣлото си. Човѣкъ трѣбва да пази известенъ моралъ къмъ тѣлото си. Тѣлото е подобно на помощния добитъкъ. Ако къмъ добитъка е нужно човѣшко отнасяне, колко повече това е нужно къмъ собственото ви тѣло. Като прилага известенъ моралъ къмъ тѣлото си, човѣкъ ще дойде до високо разбиране на живота. Значи, приложението на морала започва отъ човѣшкото тѣло и постепенно излиза навънъ, къмъ сѫщества, по-далечни и по-близки отъ него. Затова казваме, че както постѫпва човѣкъ къмъ себе си, така ще постѫпва и къмъ другитѣ. Невъзможно е да бѫдешъ къмъ себе си небреженъ, а къмъ другитѣ внимателенъ. Като постѫпва добре съ себе си, човѣкъ дохожда до положение да цени и по-долностоещитѣ отъ себе си сѫщества.

Не мислете, че животнитѣ сѫ прости и неинтелигентни. И тѣ иматъ известна интелигентность. Животнитѣ сѫ създадени чрезъ Словото. Богъ каза да се създадатъ животнитѣ, и тѣ се създадоха. Словото означава разумното начало. Значи, произходътъ на животнитѣ се крие въ разумностьта. Който иска да се учи, може да научи много нѣща и отъ животнитѣ. Запримѣръ, ако искате да придобиете търпение, изучавайте вола. Колкото да го биете, той стои спокойно и си преживва. При това, той скоро забравя лошото отношение къмъ него. Волътъ не е злопаметенъ, никого не мрази. Ако волътъ излѣзе отъ своята форма и влѣзе въ човѣшка, той ще прояви своята интелигентность. Тогава ще разберете, какво нѣщо е волътъ. За да прояви своята интелигентность, волътъ се нуждае отъ известни органи, каквито днесъ не му сѫ дадени. Всичко зависи отъ органитѣ. Това, което човѣкъ не може да направи съ дветѣ си рѫце, може да го направи съ лостъ. Съ две рѫце той не може да дигне единъ тонъ злато, но съ помощьта на лоста може да го дигне.

Днесъ всички хора се нуждаятъ отъ нови разбирания. Тѣ трѣбва да бѫдатъ носители на новитѣ идеи. Докато не приеме новитѣ идеи въ себе си, човѣкъ остава завинаги простъ, старъ, безъ никакъвъ напредъкъ. За да се домогне до новитѣ идеи, човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ доброто. Нѣкой иска да помогне на своя ближенъ, да го направи богатъ, ученъ. Съ това той мисли, че прави добро. Да направишъ нѣкого богатъ, или ученъ, това още не е добро. Доброто започва съ микроскопически нѣща. Да правите добро, това значи, да сте готови всѣки моментъ да изпълните волята Божия въ най-малкитѣ ѝ прояви. Ако можете да изпълните волята Божия на време и на мѣсто, вие сте и богатъ, и ученъ човѣкъ. Ако на време извадите единъ падналъ човѣкъ отъ кладенеца, той нѣма ли да ви благодари? Не само, че ще ви благодари, но ще ви възнагради щедро. Той ще ви бѫде признателенъ презъ цѣлия си животъ. Колкото по-безкористно правите добро, толкова повече ще ви благодарятъ. Благодарностьта на хората ще внесе въ васъ голѣма радость и доволство. Доброто е жива сила, която работи въ цѣлото Битие. Ако не се свържете съ него, вие не можете да се домогнете до живота. Страшно е положението на човѣка, който е изолиранъ отъ живота.

Съвременнитѣ хора се намиратъ въ единъ ограниченъ, херметически затворенъ крѫгъ, вследствие на което не виждатъ ясно нѣщата. Тѣ трѣбва да се качатъ въ по-високъ свѣтъ и да отворятъ прозорцитѣ, които сѫ къмъ тѣхъ, за да влѣзатъ въ връзка съ силитѣ на този свѣтъ. За да се свърже съ възвишения свѣтъ, човѣкъ трѣбва да мине по единъ тънъкъ конецъ. Влѣзете ли въ този свѣтъ, вие ще разберете, че единъ моралъ, едно добро сѫществува въ свѣта. Това сѫ моралътъ на великата любовь и доброто, направено за Бога. Нѣма сила въ свѣта, която може да попрѣчи на човѣка да направи това добро. Хората на новата епоха се познаватъ, именно, по морала си и по доброто, което правятъ въ името на Бога. Като знаете това, не казвайте, че условията ви препятствуватъ въ правене на добро. Не казвайте, че хората сѫ лоши. Не казвайте, че времето не ви благоприятствува. Това сѫ празни думи. Ако е въпросъ за времето, наистина, има известно съотношение между времето и човѣшкия животъ, но човѣкъ трѣбва да се издигне надъ условията, надъ времето, надъ хората и да прояви Божественото въ себе си. Който познава законитѣ на времето, той се е домогналъ до една отъ великитѣ тайни на живота. Времето носи съ себе си всички нѣща; сѫщо така времето отнася всичко съ себе си. Времето пише, но времето и заличава. За онзи, който разбира законитѣ на времето, всичко е възможно.

Вие трѣбва да изучавате законитѣ на времето и законитѣ за правене на доброто като ученици, а не като млади. Защо? Защото, споредъ мене, младъ човѣкъ е онзи, който може да прави добро; който не може да прави добро, той е старъ. Който може да прави добро, той е човѣкъ на новата култура; който не може да прави добро, той е човѣкъ на старата култура. — Може ли при всички условия да се прави добро? Ако въ смъртьта се заражда живота, защо при лошитѣ условия да не се прави добро? Когато материята започва да се разкапва, тогава, именно, зародишътъ на живота пуща своитѣ динамически сили въ действие, поляризира ги и започва да ги организира. На сѫщото основание и вие трѣбва да пуснете коренитѣ на своя животъ при най-лошитѣ условия. Можете ли да направите това, разкапалата се материя на лошитѣ условия почва да се организира, и вие коренно се преобразявате. Който разбира законитѣ на живота, при най-тежката болесть може да увеличи жизненитѣ сили на организма си и да надвие болестьта.

И тъй, искате ли да постигнете нѣщо, проявете доброто въ себе си и знайте, че никаква сила въ свѣта не е въ състояние да ви попрѣчи за правене на доброто. Пазете своето достоинство като душа и помнете, че и като богатъ и сиромахъ, като царь и последенъ простакъ, вие имате една и сѫща цена. Цената на човѣка седи въ неговата душа, а не въ формитѣ и положенията, презъ които той минава. Сиромахътъ трѣбва да бѫде царь на сиромаситѣ, а богатиятъ — царь на богатитѣ. Царьтъ на сиромаситѣ не може да управлява богати, нито царьтъ на богатитѣ може да управлява сиромаси. Искате ли да направите хората свети, учени, благородни, поставете ги въ сиромашия. Сиромашията ражда добродетелитѣ, а богатството ги отглежда.

Ние разглеждаме сиромашията въ широкъ смисълъ, не когато човѣкъ самъ я създава, а когато иде отвънъ. Неразумниятъ самъ създава сиромашията. Споредъ мене сиромахъ е онзи, който не разполага съ капиталитѣ на баща си и на майка си, на дѣдо си и на баба си, но разчита на собственитѣ си сили и способности. Каквото хване, изкарва нѣщо отъ него. Хване ли перото, ще напише нѣщо ценно; хване ли мотиката, бързо и добре ще копае. Какъвто занаятъ започне, въ скоро време става майсторъ. Той може да пере, да готви по-добре отъ всѣка домакиня. Въ половинъ часъ може да опере много дрехи, да ги изсуши и изглади. Той впрѣга на работа всички природни сили: слънце, вода, електричество. Нѣма работа въ живота, която той не може да свърши. Ще дойде день, когато хората ще ператъ дрехитѣ си не съ вода и сапунъ, както правятъ днесъ, но съ слънчевата свѣтлина и топлина. Като изложатъ дрехитѣ си на слънце, въ 10-15 м. тѣ ще бѫдатъ изпрани и дезинфекцирани. Тѣ знаятъ, презъ кои часове на деня слънчевитѣ лѫчи могатъ да чистятъ и дезинфекциратъ.

Да се върнемъ къмъ мисъльта за доброто. Едно трѣбва да знаете: нѣма по-здравословни условия за човѣка отъ правене на добро. Правете добро при всички условия и никога не се отказвайте отъ него. Да прави човѣкъ добро, това е отъ значение първо за самия него, а после за другитѣ. Когато правите добро, Божественото око, т.е. Висшето съзнание въ козмоса наблюдава, помага ви и се радва, че се подавате на импулса, който доброто произвежда въ васъ. Вие възприемате тази радость и се чувствувате мощни въ приложение на доброто. Отъ доброто, което човѣкъ прави, се опредѣлятъ неговитѣ дарби, както и здравословното и материалното му състояние. Ако не прави добро, а работи върху себе си, човѣкъ пакъ придобива знания, но често губи отъ придобивкитѣ си. Днесъ спечели нѣщо, на другия день изгуби часть отъ спечеленото; днесъ се натъкне на доброто, на другия день — на злото. Той се движи между плюсове и минуси и, въ края на краищата, придобивкитѣ излизатъ по-малко отъ загубитѣ.

Какво се получава при горението на дърва и на вѫглища? Топлина и пепель. Топлината е плюсъ, пепельта — минусъ. Топлината е движение на въздушнитѣ частици; движението пъкъ създава условия за работа — плюсове въ живота, а пепельта се използува за торъ. Който знае, какъ да използува пепельта, по-добъръ торъ отъ нея нѣма; който не знае, какъ да я използува, по-лошъ торъ отъ нея нѣма. Не е важно, какъвъ торъ е пепельта; важно е човѣкъ да прилага доброто за подкрепа на науката, на изкуствата, на отношенията между хората — на цѣлия животъ.

Днесъ отъ всички хора се иска приложение на доброто въ живота като новъ начинъ за подмладяване, за усилване на способноститѣ, за закрепване на здравето. Правенето на добро е единъ отъ новитѣ методи за самовъзпитание. Ако човѣкъ не прилага доброто, каквито усилия да прави, нищо не може да постигне, никаква промѣна не може да стане въ живота му. Всѣки самъ може да подобри условията си; всѣки самъ може да произведе промѣна въ своя животъ. Доброто е магия, съ която човѣкъ превръща отрицателнитѣ сили въ положителни.

Представете си, че имате единъ добъръ приятель, съ когото сте се скарали отъ нѣколко години насамъ. Вие сте му казали нѣколко обидни думи, съ които сте внесли огорчение въ сърдцето му. Какво трѣбва да направите? Ще отидете при него и ще му кажете нѣколко добри думи. Добритѣ думи ще бѫдатъ лѣкъ за нараненото му сърдце. По този начинъ ще загладите работата. Ще тръгнете двамата заедно и ще се разговаряте приятелски. Това значи истински човѣкъ. Азъ наричамъ човѣкъ онзи, който може да изправи погрѣшката си. Казвате: Какъ ще си вземемъ думитѣ назадъ? — Нѣма да вземете думитѣ си назадъ, но ще си послужите съ нови думи, по-силни отъ първитѣ, съ които ще заличите всичко горчиво, което сте написали въ сърдцето на своя приятель. Не очаквайте щастието да дойде предъ нозетѣ ви, но вие идете при него. Щастието може да дойде предъ нозетѣ ви, но ако не сте готови да го приемете, то ще мине и замине, безъ да го използувате, както трѣбва. Така стана съ бедната вдовица, която се домогна до щастието чрезъ пророкъ Елисей. Той ѝ каза да приготви сѫдове за наливане на масло, да вземе такива и отъ съседкитѣ си, но когато маслото започна изобилно да тече, сѫдоветѣ се напълниха, и маслото престана да тече.

Следователно, бѫдете готови за щастието, че като започне да тече, да не се прекѫсва. Колкото малко да тече, не оставяйте да изтича навънъ, или да се прекѫсва. Съ други думи казано: Бѫдете готови за благата, които всѣки моментъ могатъ да ви се дадатъ. Колкото сѫдове имате, пригответе ги да се напълнятъ съ благата на живота.

Т. м.

*

25. Лекция отъ Учителя, държана на

28. февруарий, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...