Jump to content

1930_02_07 Напрежение


Ани

Recommended Posts

От "Служене, почить и обичь"
24 лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 9-та година, т.I, (1929 г. - 1930 г.)
Първо издание, София, 1940 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Напрежение

Размишление.

Представете си, че имате една пружина, на долния край на която закачвате известна тежесть. Какво ще стане съ пружината? Тя ще се разтегли. Колкото по-голѣми тежести закачвате, толкова повече ще се разтегля. Ако постепенно откачвате тежеститѣ една следъ друга, пружината ще се върне въ първото си положение. Природата е пълна съ такива пружини — въ растителното и животинското царство. Дето и да погледнете, навсѣкѫде виждате пружини.

Допуснете, че човѣшкиятъ мозъкъ представя една пружина, на която се закачватъ различни тежести. Ако закачите една мисъль, тежка единъ килограмъ, мозъкътъ ще усѣти известно налѣгане или теглене и ще се огъне надѣсно, налѣво, нагоре или надолу. Колкото повече мисли закачвате на мозъка, съ по-голѣми тежести, тѣ ще упражняватъ по-голѣмо налѣгане върху него. Случва се, че две или повече мисли, съ еднакво тегло и съ еднакви посоки, се стълкновятъ помежду си. Това стълкновение се предава и на мозъка. Следъ време противоречивитѣ мисли се отразяватъ вредно върху мозъка, а оттамъ и върху цѣлия организъмъ. Като знаете това, пазете мозъка си отъ излишни напрежения и сътресения. Допущайте въ ума си само такива мисли, които не предизвикватъ сътресения и напрежения въ мозъка. Това сѫ възвишенитѣ и свѣтли мисли, които идатъ отъ висшитѣ свѣтове. Като пази мозъка си, човѣкъ ще се научи да пази и дробоветѣ, и стомаха си. Следователно, вкарвайте въ дробоветѣ си само такъвъ въздухъ, който не произвежда никакво налѣгане и напрежение. Внасяйте въ стомаха си само такава храна, която не произвежда никакво разстройство.

Какво трѣбва да прави човѣкъ, за да се освободи отъ ония мисли и чувства, които произвеждатъ вѫтрешно напрежение въ мозъка и въ сърдцето му? Ако става въпросъ за отнемане тежести отъ пружината, това е лесна работа. Ако става въпросъ да освободите крушата отъ плодоветѣ, които я огъватъ, и това е лесна работа. Ще посегнете съ рѫката си и ще откѫснете нѣколко плода. Кой не е кѫсалъ отъ своята градина, или отъ нѣкоя чужда градина по нѣколко плода? Дървото се облекчава отъ товара, но васъ обвиняватъ въ това извършено престѫпление. Значи, вие се товарите съ тежката мисъль, че сте извършили известно престѫпление. Търсете методъ, чрезъ който да се справяте съ мисли, които предизвикватъ напрежение върху мозъка ви.

Сега ще поставя въпроса другояче. Представете си, че съ всѣка тежесть, закачена на мозъка, е свързана една лампа. Представете си, че отъ енергията, която се образува при напрежението или налѣгането на тежеститѣ върху мозъка, се произвежда свѣтлина, отъ която лампитѣ започватъ да свѣтятъ. Лошо ли е това? Не само, че не е лошо, но веднага около тази свѣтлина се събиратъ учени, философи, които започватъ да пишатъ. Ако отнемете една отъ тежеститѣ, свѣтлината се намалява. Отнемете ли всички, свѣтлината съвсемъ изчезва. Професоритѣ, ученитѣ, философитѣ оставатъ въ тъмнина и преставатъ да работятъ. Въ такъвъ случай, кое отъ дветѣ положения е за предпочитане: да имате тежести, т.е. напрежение на мозъка, но да имате и свѣтлина, отколкото да нѣмате никакво напрежение и никаква свѣтлина? Щомъ нѣмате напрежение, ще бѫдете въ тъмнина. За предпочитане е това, което допринася полза на самия човѣкъ, както и на цѣлото човѣчество. Значи, добро е това, което принася блага на цѣлото човѣчество. Всѣко нѣщо, което не допринася блага за цѣлото човѣчество, наричаме зло. И частичното добро още не е истинско добро. Какво добро е това, отъ което се ползува само единъ човѣкъ?

И тъй, когато хората питатъ, защо сѫ нужни страданията, казвамъ: Човѣкъ страда, защото на пружината на неговия мозъкъ или на неговото сърдце е закачена нѣкаква тежесть. Какво лошо има въ страданието? Има смисълъ да страда, да се огъва човѣкъ, но ако се образува свѣтлина, на която поне нѣколко души могатъ да четатъ и да пишатъ. Колкото по-голѣми и разумни сѫ страданията, толкова повече свѣтлинна енергия образуватъ тѣ и толкова повече хора се ползуватъ отъ нея. Следователно, страданията и напреженията иматъ смисълъ, когато произвеждатъ свѣтлина. Ако не произвеждатъ свѣтлина, тѣ сѫ безпредметни. Обаче, каквото и да правите, страданията сѫ неизбѣжни. Щомъ има пружина, има и напрежение; щомъ има напрежения, има и страдания. Дето нѣма страдания, тамъ нѣма напрежения. — Защо нѣма напрежения? — Защото тежести нѣма.

Какъ може да се справя човѣкъ съ страданията? Чрезъ музика. Пѣйте и свирете главно за себе си. Като пѣете, вие трансформирате състоянията си и се освобождавате отъ страданията. Колкото по-възвишена е музиката, толкова по-висока е мисъльта на човѣка.

Т. м.

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

— Въ истината е скритъ животътъ.

*

22. Лекция отъ Учителя, държана на

7. февруарий, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...