Jump to content

1930_01_31 Навреме и на мѣсто


Ани

Recommended Posts

От "Служене, почить и обичь"
24 лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 9-та година, т.I, (1929 г. - 1930 г.)
Първо издание, София, 1940 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

На време и на мѣсто

Т. м.

Чете се резюме на темата: „Лесенъ пѫть за справяне съ страданията“.

Четоха се темитѣ: „Изкуството като възпитателно срѣдство.“

Тема за следния пѫть: „Отличителни чърти на гръбначнитѣ животни“.

За следния пѫть всѣки отъ васъ да се приготви да изпѣе четиритѣ тона: do (долно), mi, sol, do (горно). Ще пѣете не като музиканти, а като любители на музиката. Мнозина се оплакватъ, че не могатъ да пѣятъ. Защо не могатъ да пѣятъ? Има причини за това.

Въ времето на руско-турската война единъ капитанъ заповѣдалъ на барабанчика да бие барабана. — Господинъ капитанъ, барабанътъ не издава звукъ. — Защо? — Не зная. — Все трѣбва да има нѣкаква причина. Отвори тѫпана, да видимъ, кѫде се крие повредата. Барабанчикътъ отворилъ тѫпана и останалъ силно засраменъ предъ капитана. Защо? Въ тѫпана имало около десетина кокошки, заклани и изчистени. Разбира се, че при това положение тѫпанътъ не може да бие. Какъ сѫ влѣзли кокошкитѣ въ тѫпана? Когато минавалъ презъ едно село, барабанчикътъ открадналъ кокошкитѣ, заклалъ ги, изчистилъ ги и, като нѣмало кѫде да ги тури, набързо ги скрилъ въ барабана. Той не предполагалъ, че капитанътъ ще го накара да удря тѫпана.

И съвременниятъ човѣкъ се намира въ положението на барабанчика. Той често пълни ума и сърдцето си съ заклани и изчистени кокошки. Той страда отъ наслояване въ ума и въ сърдцето си, предизвикани отъ закланитѣ кокошки, вследствие на което не може право да мисли и да чувствува. Струнитѣ на неговия умъ и на неговото сърдце не издаватъ тонъ. Щомъ барабанътъ не издава тонъ, човѣкъ не е разположенъ, не може спокойно да работи.

И тъй, искате ли да не губите разположението на своя духъ, изучавайте законитѣ, върху които се гради животътъ. Ако не разбирате законитѣ на физическия свѣтъ, вие не можете да разберете законитѣ на висшитѣ свѣтове. Като познава законитѣ на различнитѣ свѣтове, човѣкъ ще различава мислитѣ една отъ друга, ще знае, какво носи всѣка мисъль въ себе си. Има мисли, които миришатъ неприятно, а други, отдалечъ още разнасятъ своето благоухание. Трѣбва ли да приемете мисъльта въ себе си и тогава да се произнесете за нейния характеръ? Разумниятъ човѣкъ е господарь на условията. Отдалечъ още той познава нѣщата и не се лъже въ тѣхъ. Когато дойде зимата, той е добре облѣченъ, готовъ е да се справи съ нея. Когато дойде лѣтото, той се е приготвилъ вече, знае, какъ трѣбва да го посрещне. Разумниятъ човѣкъ е господарь и на зимата, и на пролѣтьта, и на лѣтото, и на есеньта.

Тъй щото, помнете: болниятъ човѣкъ е всѣкога зависимъ отъ условията, а здравиятъ е свободенъ; глупавиятъ е зависимъ, разумниятъ — свободенъ; лошиятъ е зависимъ, добриятъ — свободенъ. Нѣкои ще възразятъ, че лошиятъ човѣкъ може да бѫде силенъ. Азъ отричамъ това. Само доброто прави човѣка силенъ. Привидно, външно, нѣщата могатъ да иматъ другъ изгледъ, но въ сѫщность работата седи другояче. Минава единъ добъръ човѣкъ край едного и му удря две плесници. Защо постѫпва така? Добриятъ човѣкъ знае, защо е ударилъ две плесници на този човѣкъ, но окрѫжаващитѣ не знаятъ причината и мислятъ, че този човѣкъ е лошъ. Не е лошъ, много добъръ човѣкъ е той. Дветѣ плесници, които той удря на пѫтника, внасятъ провѣтряване въ главата му. Той тръгналъ да върши нѣкакво престѫпление, а добриятъ човѣкъ го отклонилъ отъ намѣрението му. Значи, дветѣ плесници били на време и на мѣсто. — Защо? — Защото резултатътъ имъ е добъръ. Ако не иска да признае истината, пѫтникътъ ще каже, че лошъ човѣкъ го срещналъ и му ударилъ две плесници. Обаче, ако е готовъ да говори истината, той ще благодари на случая, че се спасилъ отъ по-голѣмо зло. Ако бѣше извършилъ престѫплението, щѣше да лежи въ затворъ.

Като ученици, вие трѣбва да разбирате нѣщата правилно, да знаете, че доброто прави човѣка силенъ, а злото го прави слабъ. Вие ще цитирате поговорката: „Направи добро, да намѣришъ зло“. Тази поговорка не е вѣрна въ всички случаи на живота. Човѣкъ може да направи добро и да не намѣри зло. И обратното е възможно: да направи добро, а да намѣри зло. Въ края на краищата, резултатитѣ на доброто сѫ всѣкога добри, а тия на злото —лоши. Безкористното добро всѣкога води къмъ добро. Възъ основа на силата, която доброто крие въ себе си, казвамъ: Ако си силенъ и правишъ зло, ще изгубишъ силата си; ако си слабъ и правишъ добро, ще станешъ силенъ.

Често хората се обиждатъ едни други — на мѣсто и безъ мѣсто, на време и безъ време. Какъ ще понесете обидата? Или ще чакате да ви искатъ извинение, или ще отговорите пакъ съ обида. По-рано за обида хората се дуелираха. За предпочитане е, преди да обидишъ нѣкого, да помислишъ, вѣрно ли е това, което ще кажешъ. Ако си сигуренъ, че е вѣрно, пакъ не бързай, помисли, на мѣсто и на време ли е да кажешъ това, което си намислилъ. Има случаи, когато говоришъ истината, но не си я казалъ на мѣсто и на време. При това положение ти пакъ можешъ да обидишъ човѣка. Това се отнася не само за обидата, но и за похвалата. Похвалишъ ли човѣка, похвали го на време и на мѣсто. Правишъ ли добро, прави го на време и на мѣсто. Търсишъ ли истината, ще я намѣришъ и въ обидата, и въ похвалата. Обаче, ако те хвалятъ или укоряватъ много, може да ти напакостятъ. Въ всѣко нѣщо трѣбва да има мѣрка.

Сега ще ви дамъ следното правило въ живота: Както искашъ да постѫпватъ хората съ тебе, така постѫпвай и ти съ тѣхъ. Като прилагате това правило, вие ще избѣгнете много противоречия. Като се произнасяте за произведенията на нѣкой писатель, музикантъ, поетъ, ученъ или художникъ, вие трѣбва да спазвате сѫщото правилото. Днесъ вие се произнасяте за нѣкого, но ще дойде време други да се произнасятъ за васъ. Тогава ще разберете, добре ли сте постѫпили, право ли сте се произнесли.

Като ученици, които внасяте новото въ живота си, първата задача е да пазите чистотата на своя умъ и на своето сърдце. Сѫщевременно пазете чистотата на тѣлото си. Не допущайте нито една лоша мисъль въ ума си, нито едно лошо чувство иди желание въ сърдцето си. Лошитѣ желания събуждатъ лоши, противоречиви мисли. Следователно, искате ли да изчистите мисъльта си отъ противоречия, изхвърлете лошитѣ желания отъ сърдцето си. Всички желания сѫ на мѣстото си, но тѣ трѣбва да се реализиратъ на своето време. Не стане ли така, човѣкъ се натъква на голѣми противоречия. Нищо въ природата не става произволно. Проследете живота на растенията и ще видите, че всѣко растение се развива на своето мѣсто и време. Този законъ се отнася не само за цѣлото, но и за неговитѣ части. Запримѣръ, всѣки клонъ има свое мѣсто и опредѣлено време за развитието си. Първо се явяватъ голѣмитѣ клонове и, колкото по-нагоре се отива, явяватъ се малкитѣ клончета. Голѣмиятъ клонъ живѣе съ голѣми идеи, малкиятъ клонъ — съ малки идеи. Ако размѣнятъ ролитѣ си, и голѣмиятъ, и малкиятъ клонъ ще се натъкнатъ на противоречия. Всѣки човѣкъ, като часть отъ дървото на живота, трѣбва да знае своето мѣсто и своето време за проявяване.

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

— Въ истината е скритъ животътъ.

*

21. Лекция отъ Учителя, държана на

31. януарий, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...