Jump to content

1930_01_24 Възпитание на волята


Ани

Recommended Posts

От "Служене, почить и обичь"
24 лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 9-та година, т.I, (1929 г. - 1930 г.)
Първо издание, София, 1940 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Възпитание на волята

Т. м.

Тема за следния пѫть: „Изкуството като възпитателно срѣдство“.

Четоха се темитѣ: „Лесенъ пѫть за справяне съ страданията“.

Като говорите или пишете за страданията, вие трѣбва да имате предъ видъ категорията на страданията. Значи, различаваме нѣколко категории страдания: физически и душевни или психически. Когато човѣкъ счупи крака или главата си, той страда физически. Нѣкои отъ физическитѣ страдания биватъ силни, а други — слаби. Сѫщото можемъ да кажемъ и за душевнитѣ страдания. И тѣ биватъ силни и слаби. Къмъ коя категория се отнася страданието, което гладътъ причинява? Страданията могатъ да се неутрализиратъ. Какъ? Обикновено физическото страдание се неутрализира съ психическо. И обратно: психическото страдание се неутрализира съ физическо. Това е законъ. Поговорката: „Клинъ клинъ избива“, се отнася, именно, до този законъ. Когато нѣкой страда психически, като му дойде нѣкое силно физическо страдание, той забравя психическото. Достатъчно е този човѣкъ да счупи крака си, за да забрави психическото си страдание. Нѣкой е недоволенъ отъ живота, отъ себе си, отъ окрѫжаващата срѣда. Той иска да се самоубие. — Защо? — Не намиралъ смисълъ въ живота. Обаче, ако по нѣкаква случайность той счупи крака или рѫката си, веднага забравя недоволството и отчаянието си. Той иска да живѣе и намира, че животътъ има смисълъ. Ако природата бѣше направила коститѣ на човѣка отъ гъвкаво, еластично вещество, тѣ нѣмаше да се чупятъ. Защо не ги е направила отъ такава материя, ние не можемъ да отговоримъ на този въпросъ. Много обяснения могатъ да се дадатъ, но какво е мислила природата по този въпросъ, не знаемъ.

Сега се явява въпросътъ: Може ли човѣкъ да не усѣща и да не чувствува никакви болки? — Може. — Кога? — Когато съзнанието му не е будно. При това положение, и да горятъ човѣка, никакви болки не усѣща. Съвременната медицина претѫпява болкитѣ временно, или съвсемъ ги прекратява съ помощьта на анестетични или упоителни срѣдства. Обаче, щомъ се върне съзнанието, човѣкъ отново усѣща болка и започва да страда. Индуситѣ пъкъ правятъ други опити: чрезъ усилие на волята тѣ прекратяватъ физическитѣ болки на човѣка. За да може чрезъ волята си да прекратява и претѫпява болкитѣ си, човѣкъ трѣбва да прави много опити въ това направление. Ако не може да се лѣкува съ волята си, човѣкъ ще се огъва отъ болки и ще забрави идеитѣ, които сѫ го вълнували. Срѣщате единъ идеенъ човѣкъ, но като го заболи зѫбъ, всичко забравя. Защо не приложи волята си? Ето единъ случай за приложение на волята като методъ за лѣкуване.

Сега ще ви препорѫчамъ единъ методъ за лѣкуване на зѫбъ съ помощьта на волята. Като ви заболи зѫбъ, мислено вземете едно парче чистъ пчеленъ восъкъ, стопете го, оставете го малко да истине и следъ това го турете на болното мѣсто като компресъ. Ако при първия компресъ болката не мине, следъ десетина минути направете втори компресъ. Ако болката пакъ не мине, следъ десетина минути направете още нѣколко компреси, докато усѣтите известно подобрение. Когато правите опита, не казвайте, какво правите. Можете да говорите за опита, само когато имате резултатъ. Като правите опити за лѣкуване чрезъ волята, по този начинъ вие я усилвате. Това е една отъ задачитѣ на ученика. Ученикътъ трѣбва да има силна воля, да се справя съ мѫчнотиитѣ въ живота.

Прилагането на волята като методъ за преодоляване на физически и душевни болки, на мѫчнотии и изпитания не е нищо друго, освенъ законъ на внушение. Който иска да работи чрезъ този законъ, трѣбва да бѫде положителенъ. Най-малката отрицателна мисъль парализира действието на волята. Тази е причината, поради която, хора, съ добри желания, съ добри мисли и чувства, не успѣватъ въ живота си. Тѣ иматъ добри мисли и желания, но не постигатъ желанията си. — Защо? — Защото допущатъ въ себе си съмнението, недовѣрието, като противодействуващи сили. Следователно, искате ли да се лѣкувате, да си въздействувате за нѣщо добро, приложете волята си. Като държите положителни мисли въ себе си, вие ще видите, че съ силата на волята вие ще имате по-добри резултати отъ тия, които указватъ различнитѣ медицински лѣкарства и специалитети. Силната воля може да замѣсти действието на рициновото масло, на хинина, на всички медикаменти. Тъй щото, когато се натъквате на мѫчнотии, на противоречия и на страдания, благодарете на разумния свѣтъ, че ви дава възможность да упражнявате волята си, да станете хора съ силна воля, съ устойчивъ характеръ.

Защо идатъ страданията въ свѣта? — Да спасятъ човѣчеството отъ отрицателнитѣ прояви, остатъци отъ далечното минало. По атавизъмъ, хората изпадатъ въ отрицателни състояния, съ които не знаятъ, какъ да се справятъ. Днесъ, както и да се проповѣдва на хората, безъ страдания тѣ не могатъ да се изправятъ и облагородятъ. Страданията сѫ мухи и стържели за човѣчеството. Като хапятъ и жилятъ човѣка, като го безпокоятъ, отъ една страна тѣ го заставятъ да мисли, а отъ друга — го изваждатъ отъ състоянието на инертность, въ което е изпадналъ. Леностьта е качество на материята. И най-активниятъ човѣкъ е склоненъ повече къмъ леность, почивка, пасивность, отколкото къмъ дейность. На какво се дължи аристократизмътъ? Аристократизмътъ е останалъ отъ миналото, когато хората сѫ живѣли при добри условия и, съ малко усилия и трудъ, сѫ прекарвали лекъ, сносенъ животъ. Като знаете това, благодарете за страданията, които ви се даватъ. Днесъ тѣ сѫ благо за човѣшката душа.

Съвременнитѣ хора се движатъ въ крайности: отъ голѣма бездейность тѣ сѫ минали въ чрезмѣрна дейность. Колкото едното положение е опасно, толкова и другото. Крайната бездейность и крайната дейность се отразяватъ вредно, както върху физическото състояние на човѣка, така и върху психическото. И въ единия, и въ другия случай организъмътъ е изложенъ или на недоимъкъ на нѣкои вещества, или на излишъкъ. За да се справи съ тия аномалии, организъмътъ се принуждава чрезъ усилване дейностьта на едни органи за смѣтка на други, да внесе равновесие въ силитѣ, които действуватъ въ него. Тази е причината, задето при такива случаи единъ органъ отдѣля повече секреции отъ обикновено време, съ което неутрализира силитѣ. Това наричаме ние „чистене на тѣлото“, което понѣкога се постига и чрезъ различни болести.

И тъй, като ученици, работете, освенъ съ ума и съ сърдцето си, още и съ волята си. Когато волята взима участие, вие можете сами да се лѣкувате. При участие на волята вие можете да стоите съ часове вънъ, на студа, съ тънки дрехи, безъ да се простудите. Правете опити да се лѣкувате мислено, съ участие на волята си, за да се калите и да видите, доколко волята ви е силна. Ако на главата, на гърба или по тѣлото ви нѣкѫде излѣзе цирей, лѣкувайте го мислено. Представете си, че го налагате съ лукъ, или съ друго срѣдство, и следете за резултата. Ако мисъльта ви е силна, въ скоро време циреятъ ще набере и ще се пукне. Мислено човѣкъ може да си изработи топла, магнетична дреха, съ която и въ най-голѣмия студъ нѣма да трепери. Безъ такава дреха, безъ участието на волята, колкото добре да е облѣченъ, човѣкъ пакъ може да усѣща студъ и да се простудява.

Това сѫ малки опити, които трѣбва да правите. Безъ опити нѣма знания. Като прави опити, човѣкъ вижда, че въ природата има известна сила и материя, съ които всѣкога може да си служи. Натъкне ли се на нѣкаква мѫчнотия, той може да прибѣгне къмъ тѣхъ. Човѣкъ може да се лѣкува мислено не само физически, но и душевно. Представете си, че нѣкой е неразположенъ. — Защо е неразположенъ? — Защото е крайно беденъ, нѣма пари да си купи дрехи. Той ходи натукъ-натамъ, окѫсанъ, съ стари дрехи, крие се отъ хората, да не го видятъ. Какво му струва да си представи мислено, че има нови, хубави дрехи и да тръгне свободно изъ града? Ще кажете, че тукъ мисъльта не помага, защото, като се погледне, вижда скѫсанитѣ си дрехи. Какво ще бѫде положението ви, ако, следъ като си представишъ, че имашъ нови дрехи, видишъ на масата си пакетъ съ нови дрехи, донесени отъ магазина?

Двама другари, бедни студенти, живѣли заедно въ една стая. Единиятъ отъ тѣхъ, който билъ доста разсѣянъ, често се оплаквалъ на другаря си: Какво да правя съ тази сиромашия? Ето, Великъ день иде, пъкъ азъ съмъ съ тия скѫсани дрехи. — Е, ще се нареди тази работа нѣкакъ. Вториятъ студентъ могълъ да спечели една сума, съ която купилъ два нови костюма, за себе си и за своя другарь. Вечерьта, той оставилъ дрехитѣ на другаря си на мѣстото, дето били старитѣ му дрехи, и тихо излѣзълъ отъ стаята. На сутриньта другарьтъ му станалъ, бързо облѣкълъ дрехитѣ си и, като разсѣянъ, не забелязалъ, че сѫ нови. Като видѣлъ другаря си, той пакъ започналъ старата си пѣсень: И днесъ съмъ съ скѫсанитѣ дрехи. Не зная вече, какво да правя. Ти си облѣченъ съ нови дрехи, но вижъ, въ какво положение се намирамъ азъ. — Ти вѣрвашъ ли въ магията? — запиталъ го другарьтъ му. — Вѣрвамъ, но какво отъ това, че вѣрвамъ? — Ето, затвори очитѣ си и ще видишъ, че следъ половинъ часъ ще бѫдешъ съ нови дрехи. — Възможно ли е? — Магия е това. Съ магия всичко може. Отвори очитѣ си сега и ще видишъ. Той отворилъ очитѣ си, огледалъ се въ огледало и останалъ очуденъ, като видѣлъ, че е облѣченъ въ нови дрехи. — Чудно нѣщо! Ти си билъ цѣлъ магьосникъ.

Значи, човѣкъ може да бѫде облѣченъ съ нови дрехи и да мисли, че е съ скѫсанитѣ си дрехи. И обратно: той може да бѫде облѣченъ съ стари дрехи и да мисли, че е съ нови. Следователно, за да излѣзете отъ хипнотичното състояние, въ което се намирате, трѣбва да дойде нѣкой човѣкъ вънъ отъ васъ, да ви докаже по нѣкакъвъ начинъ, какво е състоянието ви. Като ви даде огледало, да се огледате, вие виждате истинското си положение.

Съвременнитѣ хора сѫ дошли вече до положение да работятъ за възпитание на волята си. Какво значи, да има човѣкъ възпитана воля? Има много примѣри въ живота на хората, които показватъ, какво представя възпитаната воля. Единиятъ примѣръ е за Епиктета, който билъ робъ на виденъ римски патриций. Господарьтъ му билъ много жестокъ и се отнасялъ грубо съ Епиктета. Той често биелъ робитѣ си, между които и Епиктета. Последниятъ всѣкога мълчалъ, не роптаелъ противъ сѫдбата си. Единъ день господарьтъ се нахвърлилъ жестоко върху Епиктета. Епиктетъ спокойно казалъ: Господарю, страхувамъ се, че ще счупишъ крака ми и нѣма да мога добре да ти слугувамъ. Както казалъ, така станало. Господарьтъ му продължавалъ да го бие и, наистина, счупилъ крака му. — Нали ти казахъ, че ще счупишъ крака ми! — спокойно забелязалъ Епиктетъ. За голѣмото му самообладание и за възпитаната му воля, господарьтъ му го освободилъ и изпратилъ да си отиде въ Гърция, дето Епиктетъ се прочулъ като виденъ философъ.

Другиятъ примѣръ се отнася до единъ руски князъ и единъ английски лордъ. Тѣ се срещнали съ своитѣ кабриолети въ една тѣсна уличка и не могли да се разминатъ. Докато решатъ, какво да правятъ, тѣ спрѣли кабриолетитѣ си и започнали да мислятъ. Въ това време рускиятъ князъ извадилъ вестникъ Таймсъ и за почналъ да чете отначалото до края. Английскиятъ лордъ спокойно седѣлъ въ кабриолета си и чакалъ, князътъ да свърши вестника. Следъ това той изпратилъ кочияша си при княза съ думитѣ: Господарьтъ моли да му услужите съ вашия вестникъ. Сега английскиятъ лордъ започналъ да чете, а руснакътъ чакалъ. Като свършилъ четенето, англичанинътъ се обърналъ къмъ руснака съ думитѣ: Дойде ми идеята да размѣнимъ кабриолетитѣ си, понеже посоката на движението ни е точно обратна. Тѣ размѣнили кабриолетитѣ си, поздравили се и продължили пѫтя си.

Ще кажете, че времето е загубено. Никакъ не е загубено. Когато единъ въпросъ се разреши правилно, колкото време да е употрѣбено за него, не е изгубено. При разумно разрешенитѣ въпроси времето се плаща добре. Ако този примѣръ се изнесе на филмъ, ще даде голѣми печалби.

Като ученици, вие трѣбва да се ползувате отъ добритѣ примѣри въ живота за възпитание на волята. Правете опити да се справяте съ мързела. Тамъ волята се указва най-слаба. Нѣкѫде ще имате успѣхъ, нѣкѫде нѣма да имате. Не е лесно да се справи човѣкъ съ мързела. Разумниятъ човѣкъ се ползува отъ всички физически и душевни страдания и мѫчнотии, за да възпитава волята си. Нѣкой страда отъ това, че нѣма шапка, обуща, трѣбва да ходи босъ и гологлавъ. Едно време това се считаше за нещастие. Днесъ и богатитѣ хора ходятъ зиме и лѣте гологлави. Тѣ намиратъ, че това е хигиенично. По едно време бѣше на мода да ходятъ боси. Ако модата може да наложи на човѣка едно или друго поведение или начинъ на обличане, защо той да не използува условията, при които се намира, и чрезъ волята си да понесе спокойно мѫчнотиитѣ и лишенията?

Човѣкъ трѣбва да работи съзнателно върху себе си, да възпитава волята си. Той трѣбва да знае, че материята на физическия свѣтъ се подчинява на човѣшката воля. За тази цель трѣбва да знаете законитѣ, които управляватъ волята. Материята се подчинява и на човѣшката мисъль. Следователно, приложете енергиитѣ на волята и на мисъльта си на работа. Само по този начинъ ще имате резултати. Чрезъ усилие на волята и на мисъльта си, човѣкъ може да изкара навънъ чуждитѣ вещества отъ организма си. Докато тия вещества сѫ въ него, той се чувствува неразположенъ физически и душевно. Щомъ приложи мисъльта си и започне съзнателно да работи, въ скоро време той може да застави чуждата материя отъ организма да излѣзе навънъ, въ видъ на цирей. Щомъ нечистата материя се локализира въ цирея, човѣкъ се успокоява. Циреятъ се пробива, и нечистата материя изтича. Не става ли сѫщото и при треската? Докато е трескавъ, човѣкъ страда, мѫчи се. Щомъ треската избие навънъ, той се облекчава. Чрезъ мисъльта и волята си човѣкъ може самъ да предизвика явяването на цирей нѣкѫде по тѣлото си. Може ли да направи това, той има силна воля.

Съвременнитѣ хора проявяватъ волята си повече на физическия свѣтъ. Тамъ тѣ сѫ силни. Вижте, какво правятъ военнитѣ на бойното поле. Тамъ тѣ сѫ смѣли, решителни, хвърлятъ се въ огъня безъ страхъ. Дойдатъ ли до духовния свѣтъ, тѣ отстѫпватъ вече. Защо? Слаба е волята имъ. Ако поставятъ идеитѣ и убежденията имъ на изпитание, тѣ отстѫпватъ. Въ духовния свѣтъ мисъльта имъ е слаба. Ако човѣкъ не може едновременно да бѫде силенъ и въ двата свѣта, за предпочитане е тогава да бѫде по-силенъ въ духовния свѣтъ. Ще кажете, че това е противоречие. Какъ ще примирите това противоречие? Като усилвате и възпитавате волята си. Когато волята на човѣка е силна въ духовния свѣтъ, той може да се справя и съ физическитѣ несгоди. Ако волята му е силна само въ физическия свѣтъ, той не може да се справя съ мѫчнотиитѣ на духовния свѣтъ. Отъ какво произлизатъ мѫчнотиитѣ въ духовния свѣтъ? Отъ мислитѣ и чувствата на хората. Кой отъ васъ не е опиталъ силата на отрицателнитѣ и положителни мисли и чувства? Една силна отрицателна мисъль може да парализира човѣка и да го прикове на мѣстото му. Тя е по-силна и отъ най-голѣмитѣ далнобойни орѫдия. И обратно: силната, положителна мисъль повдига човѣка, прави го мощенъ, силенъ, готовъ да издържа най-голѣмитѣ физически мѫчнотии.

Като ученици, съветвамъ ви да възпитавате волята си, да усилвате мисъльта си. Самовъзпитанието е великъ, съзнателенъ процесъ. Използувайте противоречията и мѫчнотиитѣ за самовъзпитанието си. Нищо да не постигнете, не се обезсърдчавайте. Работете непрестанно. Ще дойде день, когато съзнанието ви ще се пробуди. Постигнете ли това, вие сте разрешили задачата на своя животъ. Съзнанието указва голѣмо влияние върху волята. Това, което съзнанието носи въ себе си, минава и въ волята. Щомъ съзнанието не носи нищо, волята остава слаба и бедна. Този законъ е познатъ на хората. Ето защо, когато искатъ да парализиратъ волята на човѣка, тѣ ограничаватъ съзнанието му. И обратно: когато помрачатъ съзнанието на човѣка, и волята му се парализира. Въ този смисълъ, съзнанието е волевъ актъ, който предизвиква дейностьта на волята.

И тъй, използувайте всички случаи въ живота си за усилване на волята си. Ако пръститѣ на рѫцетѣ или на краката ви сѫ истинали, проектирайте мисъльта си къмъ тѣхъ и пожелайте въ петь минути да се стоплятъ. Ако не успѣете изведнъжъ, повторете опита два-три пѫти. Ако имате температура и не се чувствувате добре, не бързайте да викате лѣкарь, но приложете мисъльта и волята си въ действие. Турете рѫката си на главата, изпратете мисъльта и желанието, въ нѣколко минути да спадне температурата ви. Температурата ви може да спадне временно и пакъ да се повтори. Това не трѣбва да ви плаши. Щомъ имате най-малки резултати, продължавайте да работите въ това направление. Волята се усилва чрезъ постоянни упражнения. Не усилвате ли волята си, вие ще развивате своеволието, което е неестественъ процесъ и създава неприятности и нещастия. Срѣщнете ли противодействия въ живота си, не изпадайте въ своеволие или безволие, но приложете разумна, съзнателна воля. За да си пробие пѫть, водата употрѣбява голѣма сила, но въ края на краищата успѣва да премахне спънкитѣ отъ пѫтя си. Не може ли и вие да правите сѫщото? Вие можете да направите нѣщо повече отъ водата.

Чрезъ усилване и възпитаване на волята си, човѣкъ може да се справи съ всички лоши навици, съ всички свои недѫзи, които е придобилъ чрезъ влияние отъ силни и учени хора. Още отъ детската възрасть човѣкъ започва да се влияе: отъ другарчета, отъ учители, отъ външни хора. Той се подава на подражание и неусѣтно придобива навицитѣ на ония, съ които дружи. Щомъ може да се подаде на отрицателни влияния, защо да не се подаде и на положителни? Нѣкой срещне човѣкъ съ оголѣла глава, съ слаби, изпадали зѫби и казва: И моята коса ще окапе; и моитѣ зѫби ще опадатъ. Както мисли, така става. Внушение е това. Защо да не се стремите да влѣзете въ общение съ здрави хора, на които коситѣ сѫ буйни, гѫсти, зѫбитѣ здрави и да кажете: И моята коса ще се засили, и моитѣ зѫби ще укрепнатъ. Ще кажете, че не искате да си внушавате. Както си внушавате отрицателни нѣща, така ще си внушавате и положителни.

Като сте дошли на земята, стремете се да използувате всички условия, добри и лоши, да усилвате волята си. да разработвате дарбитѣ си. Ползувайте се отъ въздуха, водата, свѣтлината, които ви се даватъ даромъ. Ако искате косата ви да расте добре, мокрете я нѣколко пѫти на день съ чиста, изворна вода и после я разчесвайте добре. Ако волята на човѣка е възпитана, и космитѣ му ще бѫдатъ възпитани. Изобщо, всички удове въ човѣшкия организъмъ зависятъ отъ волята. Ако волята е възпитана, удоветѣ извършватъ правилно своитѣ функции.

Въ заключение на всичко казано досега, помнете следното: работете за възпитаване на волята си. По какъвъ начинъ ще работите? По различни начини: чрезъ пѣние, свирене, работа, мисъль и т. н.

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

— Въ истината е скритъ животътъ.

*

20. Лекция отъ Учителя, държана на

24. януарий, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...