Jump to content

1930_01_10 Функции на човѣшкия организъмъ


Ани

Recommended Posts

От "Служене, почить и обичь"
24 лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 9-та година, т.I, (1929 г. - 1930 г.)
Първо издание, София, 1940 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Функции на човѣшкияорганизъмъ

Размишление.

Какво разбирате подъ думата „функция“? Думата „функция“ означава служба, упражнение. Какви сѫ функциитѣ на различнитѣ системи въ човѣшкия организъмъ? Запримѣръ, каква е функцията на храносмилателната система? Ако съзнанието на човѣка не е въ връзка съ функциитѣ на различнитѣ системи въ организма, човѣкъ се намира въ голѣмо затруднение. Когато системитѣ въ човѣшкия организъмъ функциониратъ правилно, той има голѣми придобивки. Въ този смисълъ, за човѣка не е толкова важна работата на различнитѣ системи, колкото придобивкитѣ отъ тѣхъ. Работата има отношение къмъ органитѣ и системитѣ, а придобивкитѣ — къмъ самия човѣкъ. Нѣкои казватъ, че физическата работа не е толкова важна. Това е криво разбиране. Всички системи въ човѣшкия организъмъ извършватъ физическа работа. Обаче, какво ще стане съ васъ, ако една отъ системитѣ престане да работи физически? Представете си, че стомахътъ ви е разстроенъ и три деня не ядете. Какво ще стане съ васъ? Краката ви ще отмалѣятъ, ще изгубите силата си и нѣма да можете да се движите. Щомъ стомахътъ ви се поправи и започнете редовно да се храните, силитѣ ви се възвръщатъ, и вие започвате да се движите и работите.

Всѣки органъ, всѣка система въ човѣка има отношение къмъ неговия животъ. Запримѣръ, стомахътъ има отношение къмъ физическия животъ на човѣка. Когато оправи материалнитѣ си работи, стомахътъ му работи добре. Щомъ обърка физическитѣ, т.е. материалнитѣ си работи, и стомахътъ му се разстройва. При това, забелязано е, че човѣкъ може да бѫде физически здравъ, безъ да е силенъ. Значи, силата иде отъ друго мѣсто. Откѫде иде силата на човѣка? Отъ бѣлия дробъ. Силенъ човѣкъ е онзи, който диша правилно. Ако не диша правилно, човѣкъ не може да бѫде силенъ. Стомахътъ пъкъ доставя необходимитѣ материали за съграждане на човѣшкото тѣло, т.е. на физическия човѣкъ. Той взима активно участие при строежа на тѣлото. Когато строятъ кѫща, преди да започнатъ нейния строежъ, постройватъ малки барачки, въ които складиратъ материалитѣ: дъски, варь и др. Стомахътъ може да се уподоби, именно, на тия барачки. Въ него се складира градивния материалъ, който впоследствие се разпредѣля по цѣлия организъмъ.

Когато изучавате зоологията, вие едновременно се запознавате съ условията на физическия животъ. Първитѣ животни сѫ мекотѣлитѣ, запримѣръ, амебата. Това показва, че условията на живота сѫ били добри. Наистина, когато видимъ, че нѣкой човѣкъ е физически мекушавъ, заключаваме, че той е живѣлъ при добри физически условия, не се е борилъ съ мѫчнотиитѣ въ живота. Колкото по-лоши ставатъ физическитѣ условия, мекотѣлитѣ се измѣнятъ, явяватъ се животни съ по-добре развита дихателна система. Значи, силовитѣ линии се проявяватъ. Колкото по-добре е развита дихателната система, толкова по-голѣма е силата на животното, но условията сѫ по-лоши. Явяването на костната и мускулна системи въ животнитѣ показва, че условията ставатъ все по-лоши. Съ това се явява онази съзнателна борба за животъ. Когато дойдемъ до човѣка, виждаме вече добре проявенъ физически животъ. Човѣкъ е готовъ да се справя съ условията на живота по физически и умственъ начинъ, чрезъ своя интелектъ. Най-после се явява духовниятъ човѣкъ, който живѣе въ слънчевия вѫзелъ и въ задната часть на мозъка. Съ първитѣ прояви на духовния човѣкъ се създава разказа за първитѣ хора въ рая, които ядоха отъ дървото за познаване на добро и на зло. Това дърво се намира въ задната часть на човѣшкия мозъкъ. Дървото на живота пъкъ е поставено въ гръбначния стълбъ на човѣка. Ако извадите гръбначния и главния мозъкъ на човѣка, ще видите голѣмата, страшна змия, за която се говори въ Битието, че се качила на дървото за познаване на добро и на зло.

И тъй, духовниятъ човѣкъ се отличава отъ физическия по това, че познава доброто и злото. Той знае, кои сили действуватъ въ съгласие съ него и кои сѫ противъ него. Дойде ли до положение да различава доброто отъ злото, човѣкъ се е свързалъ вече съ Духа, който е надъ доброто и надъ злото. Докато дойде до това състояние, човѣкъ минава презъ физическия животъ — животъ на ограничения. Той живѣе въ малъкъ крѫгъ и се стреми да излѣзе отъ него. Стремлението му да излѣзе отъ този животъ го въвежда въ духовния, дето се иска будно съзнание.

Съвременнитѣ хора, учени и прости, млади и стари, мислятъ, че всички идеи, които минаватъ презъ ума имъ, сѫ тѣхни. Много идеи, които минаватъ презъ ума ви, нѣматъ нищо общо съ васъ. Запримѣръ, нѣкой си въобразява, че може да стане великъ музикантъ, художникъ, писатель и т. н. Възможно е да стане всичко, за което мечтае, но за това сѫ нужни данни. Какъвъ музикантъ ще стане, ако музикалното чувство не е развито въ него? Преди години дойде при мене единъ младъ господинъ, основенъ учитель. Като се разговаряхме върху различни въпроси, той ми каза, че иска да стане музикантъ, дотегнало му да работи съ малки деца. — Свирилъ ли си на нѣкакъвъ инструментъ? — Не съмъ свирилъ. — Кога се яви въ тебе желание да свиришъ? — Една вечерь слушахъ единъ струненъ оркестъръ и решихъ да стана музикантъ. — Ти можешъ да се научишъ да свиришъ, но музикантъ никога нѣма да станешъ. — Азъ ще свиря много, по десеть часа на день. — Колкото да свиришъ, въ единъ животъ музикантъ не можешъ да станешъ. — Защо? — Ти не си построенъ музикално. Преди всичко, пръститѣ на рѫцетѣ ти сѫ кѫси, лишени отъ всѣкаква пластичность. Ти можешъ да станешъ добъръ търговецъ, но не и музикантъ.

Като давамъ този примѣръ, азъ имамъ предъ видъ и васъ. Това не значи, че трѣбва да се обезсърдчавате. Всѣки човѣкъ трѣбва да знае, за какво е роденъ, и да работи въ това направление. Човѣкъ трѣбва да работи така, че да се развива всестранно. Обаче, най-много трѣбва да работи върху ония центрове, които сѫ добре развити. Тамъ, именно, ще се прояви. Следователно, спрете вниманието си върху ония дарби, които сѫ най-добре развити. За да стане човѣкъ музикантъ, редъ поколѣния преди него, дѣди и прадѣди, трѣбва да сѫ работили въ областьта на музиката. Този човѣкъ има желание да стане музикантъ. Желанието е едно нѣщо, а възможноститѣ — друго. Той може да желае да стане музикантъ, но колкото и да свири, ще види, че нищо нѣма да направи. Посрѣдствени музиканти и пѣвци въ свѣта има много, но истинскитѣ музиканти сѫ малко. Това не значи, че човѣкъ не трѣбва да свири. Всѣки човѣкъ трѣбва да свири и да пѣе, да постави основа, върху която да работи въ бѫдеще.

Първата задача на човѣка е да изучава себе си, да знае, какви сили се криятъ въ него и на какви закони се подчиняватъ тѣ. Като изучава себе си, човѣкъ се натъква на нѣколко системи, свързани съ специални функции: стомашна система, която управлява физическия човѣкъ; симпатична нервна система, свързана съ задната часть на мозъка, която управлява духовния човѣкъ, и нервна система, свързана съ главния и съ гръбначния мозъкъ, която управлява умствения или Божествения животъ на човѣка. Следователно, за да бѫде духовенъ, човѣкъ трѣбва да разбира функциитѣ на слънчевия вѫзелъ, или на симпатичната нервна система. За да бѫде силенъ, човѣкъ трѣбва да развива дихателната си система, специално дробоветѣ. Като изучавате движенията, които стомахътъ и дробоветѣ правятъ, виждате, че стомахътъ извършва напрѣчни и надлъжни движения, а дробоветѣ — на широчина.

Значи, храната предизвиква единъ родъ движения въ стомаха, а въздухътъ въ дробоветѣ — другъ. За да функциониратъ стомаха и дробоветѣ правилно, човѣкъ трѣбва да знае, какъ да се храни и какъ да диша. Правило е човѣкъ да яде, когато е гладенъ. Той трѣбва да пристѫпва къмъ храната само тогава, когато се е събудило въ него специфично чувство за ядене. Докато се вслушва въ това чувство, което му подсказва, кога да яде и кога не, стомашната му система ще бѫде въ пълна изправность. Щомъ стомахътъ е въ изправность, и дробоветѣ ще бѫдатъ въ изправность. Като се храни правилно, човѣкъ диша правилно. Щомъ диша правилно, и мисъльта му е права. Значи, между храненето и мисленето има известно отношение. Какъвто е процесътъ на храненето, такъвъ ще бѫде и процесътъ на мисленето.

Сега ние говоримъ за разумнитѣ функции, които природата е опредѣлила. Тѣ сѫ точно измѣрени и опредѣлени. Както въ музикалнитѣ тонове не можете да прибавите или отнемете единъ тонъ, така и въ функциитѣ, които природата е предвидила за всѣки органъ, не може нищо да се прибави или отнеме. Запримѣръ, тонътъ do (долно do) има 32 трептения, re — 36, горно do — 64. Прибавите ли или отнемете едно трептение, вие нарушавате чистотата на тоноветѣ. Колкото по-малко трептения има даденъ тонъ, толкова по-низъкъ е той. Сѫщото се отнася и за проявитѣ на живота. Ако проявитѣ на живота иматъ малко трептения, тѣ отговарятъ на низкитѣ тонове на живота. Ние казваме, че тия прояви иматъ физически, или материаленъ характеръ. За да увеличи трептенията на своитѣ прояви, да мине въ по-високи тонове на живота, човѣкъ трѣбва да има стремежъ къмъ музиката. Ето защо, каквото и да правите, стремете се къмъ музиката. Яде ли, работи ли, човѣкъ трѣбва да има вѫтрешенъ импулсъ къмъ свирене и пѣене. Ако човѣкъ яде и вѫтрешно си припѣва нѣщо, той яде сладко. Това значи музикално ядене. Ако работи и пѣе въ себе си, работата му ще бѫде резултатна. Ако е ялъ и работилъ сладко, човѣкъ пакъ има желание да пѣе и да свири. По това познавате, кой човѣкъ яде и работи музикално. Следователно, който пѣе и свири, той всѣкога успѣва. Чуете ли, че болниятъ пѣе, знайте, че той непремѣнно ще оздравѣе. Невъзможно е да пѣе и да свири човѣкъ и да нѣма успѣхъ. Затова е казано: „Който пѣе, зло не мисли“.

И тъй, поставете като задача въ живота си желанието да пѣете и да свирите. Въ каквото положение и да се намирате, пѣйте. Дали ще имате добъръ резултатъ въ работитѣ си, не мислете. Пѣйте и свирете! Покрай всички работи, които имате, покрай всички сгоди и несгоди, мѫчнотии и радости, пѣйте. И боленъ да сте, пѣйте. Пѣнието е зовъ на човѣшката душа къмъ природата. Като отзивчива, природата изпраща своитѣ разумни, съграждащи сили къмъ човѣка, да му помагатъ. Като пѣе и свири, като мисли, чувствува и постѫпва право, човѣкъ предизвиква разумнитѣ сили на природата да му помагатъ. Нѣкои мислятъ, че болниятъ трѣбва да бѫде сериозенъ, постоянно да се моли. Нима пѣвецътъ не е сериозенъ? Когато пѣе на сцената, пѣвецътъ е сериозенъ. Той е съсрѣдоточенъ въ себе си, пази се да не направи нѣкаква погрѣшка. Сериозенъ е, но пакъ пѣе. Пѣнието е методъ, чрезъ който природата регулира силитѣ на физическия и на духовния животъ на човѣка. Музиката, изобщо, е спомагателно срѣдство на човѣка. Безъ музика животътъ е пустиня. Който пѣе и свири, става разуменъ. Не може да бѫде поетъ и мѫдрецъ онзи, който не пѣе и свири. Всички талантливи, гениални и свети хора сѫ били музикални. Немузикалниятъ може да бѫде ученъ, но идеенъ човѣкъ, въ широкъ смисълъ на думата, не може да бѫде.

Мнозина се оплакватъ отъ неуспѣхитѣ въ живота си. Една отъ причинитѣ на тѣхния неуспѣхъ е бързането. Тѣ бързатъ, въ малко време искатъ да свършатъ много работа. Ученикътъ иска да свърши училището въ кратко време. Учительтъ иска въ малко време да изкара добри ученици. Свещеникътъ иска въ малко време да обърне много хора къмъ Бога. Това е невъзможно. Всѣко музикално парче има свой опредѣленъ тактъ и ритъмъ. Измѣните ли неговия тактъ, ще измѣните и характера му. Не можете да пѣете миньорна пѣсень съ такта на мажорната, нито мажорната — съ такта на миньорната. Игривитѣ, весели пѣсни иматъ бързъ темпъ, а миньорнитѣ — бавенъ. Миньорнитѣ пѣсни сѫ за богатитѣ хора, а мажорнитѣ — за сиромаситѣ. Рѣдко ще срещнете богатъ човѣкъ да играе и скача. Той се чувствува тежъкъ, сериозенъ. Богатиятъ обича да се излежава. Той ляга подъ крушата и почива. Сиромахътъ, като изкара нѣкоя пара, изпива я и започва да играе и да скача. И добре прави. Не е желателно да пие, но като не му вървятъ работитѣ, поне да пѣе и да играе. Той казва: Съ сиромашия работитѣ не се уреждатъ, но като си поиграя, ще забравя всичко. Богатиятъ се излежава подъ крушата и казва: Работитѣ ми сѫ наредени вече, нѣма защо да играя, да губя силитѣ си. Той не знае, че при това положение, именно, ще го уволнятъ.

Следователно, искате ли да регулирате силитѣ на вашия организъмъ, да функциониратъ правилно, поставете като методи въ живота си пѣнието и работата. Като пѣе и работи, човѣкъ помага за развиване и усъвършенствуване на своитѣ дарби. Щомъ не пѣе и не работи, той се натъква на отрицателнитѣ сили въ природата и загубва всичко, което е вложено въ него. Отрицателнитѣ сили въ човѣка събуждатъ отрицателни прояви — съмнение, недоволство, зависть, умраза, които не сѫ нищо друго, освенъ паразити за човѣшкия умъ и за човѣшкото сърдце. Като паразити, тѣ изсмукватъ всички жизнени сокове на неговия организъмъ и го изсушаватъ. Като пѣе и работи, човѣкъ лесно се справя съ страданията. Това не значи, че нѣма да страда. Всѣки човѣкъ минава и ще минава презъ страданията, но ще избѣгне ненужнитѣ страдания.

Казватъ, че великитѣ хора сѫ страдали много. Вѣрно е, че тѣ сѫ минали презъ голѣми страдания, но нѣкои отъ страданията имъ сѫ били ненужни, тѣ сами сѫ ги създали. Ако не бѣха минали презъ ненужнитѣ страдания, тѣ щѣха да създадатъ още по-велики работи отъ тия, които създадоха. Нѣкои писатели и поети представятъ живота по-мраченъ и тежъкъ, отколкото е въ действителность. Животътъ нито е тежъкъ, нито е мраченъ. Коя е причината, поради която считате, че животътъ е тежъкъ? Ще кажете, че сте бедни, че нѣмате кѫща, пари, дрехи. Това нищо не значи. Какво правятъ птицитѣ небесни? Тѣ нѣма кѫде да подслонятъ глава. Въпрѣки това и тѣ живѣятъ. А колко по-голѣма и хубава е кѫщата и на най-бедния човѣкъ!

Кой прави живота на човѣка тежъкъ и непоносимъ? Много причини има за това, но една отъ тѣхъ се крие въ съзнанието на човѣка, а друга — въ съзнанието на окрѫжаващитѣ. Окрѫжаващитѣ могатъ да направятъ живота на човѣка несносенъ. Учительтъ може да направи живота на ученика си въ училището приятенъ и неприятенъ. Той може да помрачи живота и на най-способния ученикъ; той може да подобри живота и на неспособния ученикъ. Обаче, каквото и да прави той, способниятъ и добъръ ученикъ внася нѣщо добро въ учителя си. Въ природата има едно колективно съзнание, съ което човѣкъ трѣбва да знае, какъ да постѫпва. Проститѣ хора познаватъ този законъ повече отъ ученитѣ и го прилагатъ. Запримѣръ, ако простъ човѣкъ посети нѣкой богатъ, той никога не отива съ празни рѫце. Той ще вземе кокошка, патица, пуйка, прасенце и така ще посети богатия. Последниятъ, като види, че простиятъ човѣкъ му носи нѣщо, приема го добре и съ разположение. Общото, колективно съзнание не обича да отиватъ при него съ празни рѫце. Колкото бедни да сте, непремѣнно трѣбва да му занесете нѣщо.

Ако двама студенти, единиятъ даровитъ, а другиятъ посрѣдственъ, отидатъ при единъ отъ професоритѣ си, първиятъ студентъ ще отвори широко сърдцето на професора си, който е готовъ да му даде всичко, каквото пожелае. Вториятъ студентъ, обаче, затваря сърдцето на професора си, вследствие на което професорътъ нищо не му дава. Защо трѣбва да се прави разлика между двамата студенти? Ще кажете, че това не е право. Не е право, наистина, но въ какво седи правото? Неспособниятъ и лишенъ отъ дарби студентъ не може да вземе правото на способния и талантливъ студентъ. И обратно: способниятъ и даровитъ студентъ не може да бѫде лишенъ отъ дарбитѣ и способноститѣ си. Законътъ е такъвъ. Ако на недаровития дадете правото на даровития, какво ще направи той съ тѣхъ? Каквито усилия да прави, неспособниятъ не може да се ползува отъ правото на даровития. Външно дарбитѣ не се предаватъ. Тѣ се придобиватъ чрезъ усилена вѫтрешна работа.

Казвате: Защо професорътъ нѣма еднакви отношения къмъ двамата студенти? Много естествено. Вие имате ли еднакво разположение къмъ две деца, едното отъ които е здраво, свежо, приветливо, а другото — слабо, хилаво, цѣло покрито съ рани? Каквото и да правите, не можете да имате еднакво отношение къмъ дветѣ деца. Всѣко състояние, въ което човѣкъ се намира, има своитѣ равноценности. Съ други думи казано: всѣко нѣщо има своя цена. Запримѣръ, като разглеждате различнитѣ монети, виждате, че и тѣ иматъ различна стойность. Английскиятъ стерлингъ, турската лира и французкиятъ наполеонъ се различаватъ, както се различаватъ английскиятъ шелингъ, турскиятъ бешликъ и французкиятъ франкъ. На шелинга и на стерлинга ще дадете различна стойность; на бешлика и на лирата — сѫщо; на франка и на наполеона — сѫщо. Както стойноститѣ на монетитѣ сѫ различни, така и отношенията между хората сѫ различни. Различието въ отношенията не подразбира несправедливость. Напротивъ, различнитѣ отношения между хората, които природата е поставила, сѫ строго, математически опредѣлени. Колкото човѣкъ дава отъ себе си за другитѣ, толкова ще получи отъ тѣхъ. Малко давашъ, малко получавашъ; много давашъ, много получавашъ. Всичко, което става въ свѣта, е точно опредѣлено.

Мнозина се оплакватъ, че хората не ги разбиратъ и оценяватъ. Тѣ сѫ на кривъ пѫть. Ако сте музикантъ, хората ще ви оценятъ като музикантъ; ако сте скулпторъ, ще ви оценятъ като скулпторъ; ако сте ученъ, поетъ или писатель, ще ви оценятъ като ученъ, поетъ или писатель. Хората ще ви ценятъ споредъ ползата, която имъ принасяте. Всѣки човѣкъ се оценява споредъ дарбитѣ и способноститѣ, които носи въ себе си. Като не разбиратъ това, нѣкои хора се оправдаватъ съ условията на живота. Условията представятъ сцена, на която актьоритѣ играятъ. Понѣкога сцената е богата, публиката — избрана, но актьоритѣ не играятъ добре. Има случаи, когато сцената е бедна, публиката — малочислена, а актьоритѣ играятъ отлично. Кое е за предпочитане: сцената да е проста, публиката малочислена, но да играешъ добре, или сцената да е голѣма, публиката избрана, а да не играешъ добре? Ако не играешъ добре, многочислената публика ще те освирка и ще те запита, защо не си излѣзълъ да направишъ първия си опитъ на нѣкоя малка сцена, предъ малко хора?

Като ученици, вие трѣбва да започнете съ изучаване функциитѣ на вашитѣ органи и системи. Не ги ли изучите, вие не познавате себе си. Като знае устройството на своитѣ системи и тѣхнитѣ функции, човѣкъ познава и проявитѣ на природата. Така човѣкъ ще познае и силата, която крие въ себе си. Какъ познавате силата на вѫжето? По тежеститѣ, които може да издържа. Това пъкъ се познава по броя на концитѣ, които го образуватъ, и по тѣхната здравина. Обаче, концитѣ на вѫжето трѣбва да бѫдатъ добре осукани и преплетени, да образуватъ едно цѣло. На сѫщото основание казвамъ: Силата на човѣка седи въ концентриране на неговитѣ мисли, чувства и желания въ една опредѣлена посока. Ако е въпросъ за физическия човѣкъ, той трѣбва да знае, въ каква посока да насочи своитѣ сили и способности. Сѫщото се отнася и до духовния и до Божествения човѣкъ. Силата на човѣка не седи само въ физическата храна. За да бѫде силенъ, той трѣбва да знае, какъ да използува въздуха, който диша, да го отправи къмъ всички клетки на дробоветѣ, за да става дишането правилно. За да бѫде силенъ, човѣкъ трѣбва да знае още, какъ да регулира теченията на своята симпатична нервна система, главно слънчевия вѫзелъ и малкия мозъкъ. За да бѫде силенъ, човѣкъ трѣбва да знае, какъ да регулира енергиитѣ на своя стомахъ. Най-после, като знае да управлява дробоветѣ, симпатичната нервна система и стомаха си, човѣкъ ще започне да изучава главния мозъкъ, т.е. истинския човѣкъ.

Често хората оставятъ всичко на Провидението, наготово да се наредятъ работитѣ имъ. Тѣ трѣбва да се откажатъ отъ тази идея. Провидението представя висшата разумность въ свѣта, която не търпи глупави и неразумни хора. Защо е така, не питайте. Дали, наистина, сте глупави, пакъ не питайте. Фактътъ, че хората страдатъ и не разбиратъ, защо страдатъ, показва, че тѣ не сѫ дошли още до онази разумность, къмъ която се стремятъ. Една отъ спънкитѣ на сегашнитѣ хора седи въ това, че тѣ иматъ за себе си високо мнение. Тѣ сѫ вѫтрешно горделиви. И най-простиятъ мисли за себе си, че е нѣщо особено. Всѣки човѣкъ мисли, че е нѣщо особено, безъ да е работилъ върху себе си, да развие своитѣ дарби. Ще кажете, че царска кръвь тече въ васъ. Възможно е, но ако царскиятъ синъ не работи и не учи, царската кръвь нищо не може да му допринесе. Талантътъ е цененъ, докато се впрѣга на работа. Остане ли въ бездействие, той прашасва. Силата и достоинството на човѣка седи въ съзнанието му, че всѣки моментъ трѣбва да изпълнява и прилага законитѣ на разумната природа.

За да успѣвате въ своитѣ предприятия, вие трѣбва да имате добро настроение. Какво значи, да има човѣкъ добро настроение? Ако мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на човѣка се изявяватъ правилно, както водата на извора, той има добро настроение. Значи, настроението на човѣка зависи отъ правата посока на енергиитѣ, които текатъ въ него. Не текатъ ли енергиитѣ въ човѣка правилно, той нѣма настроение. За да не се подава на чужди влияния, човѣкъ трѣбва да държи съзнанието си будно. Не може ли да запази съзнанието си отъ чужди влияния, той ще бѫде въ положението на вѣтропоказатель: дето духне вѣтърътъ, натамъ ще се обърне.

Нѣкой се оплаква, че следъ като билъ десеть години вегетарианецъ, пожелалъ да яде месо. Отде иде това желание? То не е негово. Той се срѣщалъ съ месоядци и отъ тѣхъ възприелъ желанието да яде месо. Ако съзнанието на човѣка е будно, той може да се противопоставя на чужди желания. Ако не може да се противопоставя на чуждитѣ мисли и желания, поне ще различава, кои сѫ негови и кои сѫ дошли отвънъ. Работете съзнателно върху себе си, не очаквайте всичко на природата. Тя работи върху васъ, но и вие трѣбва да бѫдете въ съгласие съ нея. Каже ли ви, че пѫтьтъ, по който вървите, не е правъ, не се противопоставяйте. Вслушвайте се въ думитѣ ѝ и изправяйте пѫтя си. Тръгнете по пѫтя, който природата ви сочи. Не следвате ли нейния пѫть, нищо нѣма да постигнете. Ако гърнето се удря по камънитѣ, непремѣнно ще се строши. Камънитѣ нѣма да пострадатъ, но гърнето ще стане на парчета. Следователно, не удряйте главата си въ законитѣ на разумната природа. Каквото и да правите, тя нѣма да отстѫпи. Ако вие съзнателно не отстѫпите, главата си ще счупите.

И тъй, отличителното качество на младия човѣкъ е здравето. Младиятъ е здравъ, енергиченъ, отстѫпчивъ. Той и като вегетарианецъ, и като месоядецъ, яде съ апетитъ, сладко и съ благодарность. Нѣкои мислятъ, че вегетарианецътъ трѣбва да пости. Това е криво разбиране. Постътъ е за болни, за грѣшни хора, а не за здрави и праведни. Само болниятъ човѣкъ се лѣкува чрезъ постъ. Здравиятъ трѣбва да яде, безъ да преяжда. Щомъ преяде, той е нарушилъ законитѣ на правилното хранене, заради което трѣбва да пости.

Като говоримъ за вегетарианството, пишете за следния пѫть върху темата: „Отличителнитѣ чърти на вегетарианеца“.

Съвременниятъ свѣтъ се нуждае отъ млади, здрави, идейни хора. Тѣ ще оправятъ свѣта. По какъвъ начинъ? Като се откажатъ да вървятъ по пѫтя на старитѣ. Стане ли въпросъ до женитба, младитѣ моми и момци трѣбва да кажатъ: Ние се отказваме да живѣемъ по стария начинъ. Ние се отказваме да се женимъ по стария начинъ. Ако се женимъ като роби, и ако раждаме роби, по-добре да не се женимъ. Има смисълъ човѣкъ да се жени, но като свободенъ. Ако момъкътъ се ожени и може цѣлъ животъ да издържа жена и деца, защо да не подържа една мома, като своя сестра, безъ да се жени за нея? Той ще живѣе на единия край на свѣта, тя — на другия, но ще ѝ помага. Свѣтътъ се нуждае отъ идейни хора, които да живѣятъ въ чистота. Нѣкои казватъ, че Господъ ще оправи свѣта. Вѣрно е, че Господъ ще оправи свѣта, но пакъ чрезъ хората, чрезъ тѣхнитѣ умове и сърдца. Когато хората изправятъ умоветѣ и сърдцата си, и свѣтътъ ще се изправи.

Ще кажете: Може ли човѣкъ да живѣе самъ, нежененъ? Едно трѣбва да знаете: и като жененъ, и като нежененъ, човѣкъ всѣкога е самъ. Чрезъ женитбата човѣкъ губи и онази малка свобода, съ която по-рано е разполагалъ. Ние не сме противъ женитбата, но имаме предъ видъ истинската женитба, която подразбира разумно съчетание между души, а не сливане на полюси. Двата пола, мѫжки и женски, представятъ два полюса, между които животътъ се проявява. Полюситѣ на живота не трѣбва да се сливатъ, нито да се сближаватъ, но да стоятъ на разстояние, за да могатъ силитѣ на живота правилно да се проявяватъ. Благодарение на сближаването на полюситѣ се явяватъ неестествени, болезнени състояния и страдания между хората. Понеже мѫжкиятъ принципъ е активенъ, той е внесълъ въ живота много енергия, много капиталъ, който нѣма условия да се използува. Мекиятъ елементъ, т.е. женскиятъ принципъ, отсѫтствува днесъ въ свѣта, вследствие на което се проявяватъ повече грубитѣ сили или енергии. Ако хората продължаватъ да живѣятъ по стария начинъ, тѣ ще се раждатъ и умиратъ, безъ да внесатъ въ свѣта голѣмо подобрение. Отъ две хиляди години насамъ, отъ времето на Христа, хората още не живѣятъ по новъ начинъ, вследствие на което има известно подобрение въ живота имъ, но микроскопическо. Новъ животъ трѣбва да се внесе между хората. Нови идеи, нови чувства сѫ нужни на свѣта.

Днесъ погледътъ на всички хора е обърнатъ къмъ младитѣ. Всички очакватъ на младото поколѣние. Въ тѣхъ е силата. Само младиятъ се стреми къмъ възстановяване на първичното положение на човѣка. Това е положението преди грѣхопадането, когато мѫжътъ и жената сѫ били въ отношение на братъ и сестра. Когато мѫжътъ срещне жена, сърдцето му трѣбва да се изпълни съ свещенъ трепетъ, да вижда Бога въ нейното лице. И когато жената срещне мѫжъ, умътъ ѝ трѣбва да се изпълни съ свѣтлина, да вижда Бога въ него. Свѣтътъ ще се оправи, когато мѫжътъ и жената бѫдатъ братъ и сестра, когато станатъ истински приятели. Какво е предназначението на момата и на момъка? Нѣкои мислятъ, че предназначението имъ е да се женятъ, да раждатъ деца, да ги отглеждатъ и т. н.

Истинското предназначение на момата и на момъка е да познаятъ Бога. Това е предназначението и на всѣки човѣкъ. Свѣтътъ ще се оправи, когато хората дойдатъ до онова истинско и правилно отношение къмъ Бога. Тогава и природата, и добритѣ, и възвишени сѫщества ще имъ помагатъ. Добриятъ животъ ще оправи обърканитѣ работи на хората. Да живѣе човѣкъ добре, това значи, да бѫде свързанъ съ добритѣ, гениални, светитѣ и възвишени хора въ свѣта. Свързанъ ли е съ тѣхъ, нищо въ свѣта не може да го унищожи. И въ огънь да влѣзе, той пакъ ще остане живъ. Такъвъ примѣръ имаме въ Стария Заветъ, за тримата момци, които бѣха хвърлени въ огнена пещь, но не изгорѣха. Защо не изгорѣха? Защото вѣрваха въ силата и мощьта на живия Богъ. Вѣрата имъ се оправда.

Мнозина мислятъ, че ако вървятъ въ Божествения пѫть, ще пострадатъ. Възможно е и това, но възможно е нито единъ косъмъ да не падне отъ главата имъ. Всички, които следватъ Божия пѫть, иматъ положителни опитности. Животътъ имъ не е теория, но непрекѫсната редица отъ опити.

Единъ младъ музикантъ, виртуозъ, се явилъ предъ многолюдна публика, да даде своя пръвъ концертъ. Едва излѣзълъ на сцената, публиката го посрещнала съ рѫкоплѣскане, съ бурни овации. Той се смутилъ отъ този приемъ, разтреперилъ се, но понеже билъ чистосърдеченъ човѣкъ, обърналъ се къмъ публиката съ думитѣ: Моля, почакайте малко, да свърша концерта си. Следъ това можете да ме освиркате даже. Първо ме изслушайте и после кажете мнението си. Публиката моментално утихнала. Той започналъ да свири и завършилъ концерта си блѣскаво. Следъ свършване на концерта, публиката изказала удобрението си съ бурни рѫкоплѣскания и овации.

И тъй, когато човѣкъ не е завършилъ още работата си, трѣбва да бѫде готовъ да излѣзе предъ свѣта и да помоли да го почака, да не дава още мнението си за него, докато не се е проявилъ докрай. Излѣзте предъ публиката и кажете: Не ме освирквайте, докато не свърша работата си. Излѣзте всрѣдъ природата и кажете: Не ме освирквай, докато не свърша работата си. Слабъ съмъ още, но работя, правя усилия, да свърша работата си добре. Като я свърша, тогава можешъ да кажешъ последната си дума. Природата ще отговори: Ето единъ искренъ човѣкъ, отъ когото може да излѣзе нѣщо добро.

Човѣкъ трѣбва да бѫде искренъ, положителенъ, да знае, какви възможности крие въ себе си. Той трѣбва да знае не само своитѣ възможности, но и тия на сѫществата, съ които е свързанъ. За да диша свободно, човѣкъ трѣбва да знае законитѣ, какъ да излѣзе отъ херметрически затворенитѣ условия и да поеме чистъ въздухъ отвънъ. Следователно, за да бѫде свободенъ, човѣкъ трѣбва да пази връзката си съ Бога и съ всички възвишени сѫщества. За да държи връзката си здрава, той трѣбва да знае законитѣ на живота. Като знае тия закони, той свободно ще отваря и затваря прозореца на своето съзнание, да приема чистъ въздухъ отвънъ, да се освежава.

Време е вече човѣкъ да ликвидира съ своитѣ стари възгледи. Какъ може да постигне това? Като отвори всички вентилатори въ стаята си, да влѣзе отвънъ чистъ въздухъ. Всѣки свѣтъ има свои специфични вентилатори, презъ които влиза чистъ, свежъ въздухъ. Физическиятъ свѣтъ се провѣтрява чрезъ едни вентилатори, духовниятъ — чрезъ други, Божествениятъ — чрезъ съвършено различни отъ тия на другитѣ два свѣта. Ако не отваряте прозорцитѣ на стаитѣ си, да влиза чистъ въздухъ, вие ще бѫдете недоволни, ще изпадате въ песимизъмъ. Какво трѣбва да правите, за да се освободите отъ песимизъма, отъ отрицателнитѣ състояния? Докато не знае, кои прозорци да отваря, какъ да провѣтрява кѫщата си, отде да влиза и излиза, човѣкъ всѣкога ще се натъква на противоречия и мѫчнотии. Обаче, това не трѣбва да го плаши. Докато е на земята, противоречията сѫ неизбѣжни. Нѣма нищо страшно въ тѣхъ. Страшното е въ смъртьта. А това, че миналъ и минава презъ мѫчнотии, не е страшно. Свѣтътъ е море, презъ което всѣки ще мине, но за да мине благополучно, трѣбва да бѫде добъръ плувецъ. Докато сте млади, учете се да плувате, че като остарѣете, да ви е лесно.

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

— Въ истината е скритъ животътъ.

*

18. Лекция отъ Учителя, държана на

10. януарий, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...