Jump to content
Ани

1930_01_03 Пѫтища на природата

Recommended Posts

От "Служене, почить и обичь"
24 лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 9-та година, т.I, (1929 г. - 1930 г.)
Първо издание, София, 1940 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание
 

 

Пѫтища на природата

Т. м.

Тема за следния пѫть: „Лесенъ начинъ за справяне съ страданията“.

Като се говори за пѫтищата на природата, вие си я представяте като разумно сѫщество. Действително, пѫтища има само въ разумния животъ. Следователно, щомъ природата разполага съ пѫтища, чрезъ които се проявява, тя непремѣнно е разумна. Какво можете да кажете, запримѣръ, за охлюва? Като видите охлювъ въ природата, вие се запитвате, кое го е накарало да си направи такава твърда черупка. Защо охлювътъ влѣзе да живѣе въ тази спирално завита черупка? Все ималъ нѣкакво съображение. Като прави кѫща, и човѣкъ се рѫководи отъ известни съображения. Той туря нѣколко прозорци на кѫщата си, за да се освѣтява добре. После поставя нѣколко врати, за да може свободно да влиза и излиза навънъ. Не само човѣкъ се рѫководи отъ известни съображения, но и малкитѣ бубулечици, при строежа на своитѣ кѫщички, иматъ предъ видъ известни условия. Малки дупки сѫ тѣхнитѣ кѫщички, но ще видите, че сѫ изложени на изтокъ, западъ или югъ, а никога на северъ. Защо? Тѣ знаятъ, че на северъ нѣма никакво слънце, нѣма свѣтлина.

Като изучавате зоологията, виждате, че формата на главата и лицевата ѝ часть на всички животни е различна. Ако започнете да изучавате низшитѣ форми и постепенно се изкачвате нагоре, виждате известно преобразование въ формитѣ, съ цель да се доведатъ до най-съвършената отъ тѣхъ. Като дойдете до човѣка, виждате, че неговото лице е най-съвършено. Въпрѣки това, природата не спира и тукъ. Тя продължава още да работи върху лицето и главата на човѣка, да го усъвършенствува. Съ промѣнитѣ на лицето и главата ставатъ промѣни и въ цѣлото тѣло. Казвате: Защо природата, като съвокупность отъ разумни сѫщества, не създава изведнъжъ една съвършена форма, а трѣбва постоянно да прави опити? Въ своята дейность природата прилага закона на последователностьта, чрезъ който дава възможность на своитѣ съзнателни форми да се учатъ, да придобиватъ опитности. Ако природата представи формитѣ си въ своя завършенъ видъ, тѣ нѣма да придобиятъ това, което имъ е нужно. Освенъ това, тя дава възможность и на разумнитѣ сѫщества въ нея да се проявятъ. Като творчески сили, тѣ работятъ като сътрудници на природата за преобразование на формитѣ. Всѣко разумно сѫщество допринася къмъ преобразованието на дадена форма толкова, колкото е неговото развитие. Сѫществата, които сѫ работили за преобразованието на животинскитѣ форми, както и тази на човѣка, се различаватъ коренно едни отъ други.

Следователно, човѣшкото лице е площь, върху която се отпечатватъ силитѣ, които работятъ въ човѣка. Запримѣръ, нѣкой день сте веселъ, добре разположенъ, съ подигнато настроение, но случва се, че външна или вѫтрешна причина измѣня вашето състояние. Като се погледнете въ огледало, виждате, че лицето ви има съвсемъ другъ видъ: тѫжно, мрачно, песимистично. И обратно: мраченъ, неразположенъ сте, но изведнъжъ става нѣкаква промѣна въ силитѣ на вашия организъмъ. Защо става тази промѣна? Бутнали сте нѣкой центъръ, който е създалъ разположението, или неразположението на духа ви. Значи, достатъчно е да бутнете единъ отъ добритѣ центрове на вашата глава, за да потекатъ добри мисли и желания въ васъ, чрезъ които да разрешите добре задачитѣ на своя животъ. Като не знаете причинитѣ на тия нѣща, вие си мислите: Защо съмъ билъ толкова глупавъ да се подавамъ на обърканитѣ си работи? Ето, въ единъ моментъ всичко се нареди. Лесно ставатъ работитѣ за онзи, който знае, какъ и кѫде да тури рѫката си. Ако не знае, какъ и кѫде да постави рѫката си, вмѣсто добро той може да произведе катаклизъмъ въ своя личенъ животъ. Ето защо, човѣкъ не трѣбва да се спира само върху последствията на нѣщата, но да търси тѣхнитѣ причини.

И тъй, не е достатъчно само да изучавате човѣшкия организъмъ, както и характера на човѣка, но трѣбва да гледате на човѣка като на жива, разумна станция, чрезъ която той влиза въ съприкосновение съ цѣлия козмосъ. Всичко зависи отъ това, кой бутонъ въ станцията ще бутне, за да влѣзе въ връзка съ добри или лоши сѫщества. Ако по невнимание бутне нѣкой отъ лошитѣ центрове, човѣкъ веднага се обръща къмъ своя радиоапаратъ и вика за помощь. Така постѫпватъ днесъ и параходитѣ въ голѣмитѣ морета и океани. Щомъ се намѣрятъ въ опасность, тѣ веднага викатъ за помощь. Коя е радиостанцията въ човѣка? Неговото будно съзнание. Чрезъ тази станция човѣкъ влиза въ връзка съ външния и вѫтрешенъ свѣтъ, съ всички разумни сѫщества. Да имашъ будно съзнание, това значи, да имашъ възможность да приемашъ и да предавашъ мисли, чувства и желания отъ всички станции. Запитатъ ли те нѣщо отъ разумния свѣтъ, ти трѣбва да си буденъ, веднага да отговоришъ на зададения въпросъ.

И тъй, когато изучавате живота, вие трѣбва да имате будно съзнание. Животътъ не е така простъ, както мнозина мислятъ. Нѣкой казва: Да си поживѣемъ малко! — Можешъ да си поживѣешъ, но ще страдашъ. Днесъ всички хора страдатъ, защото станциитѣ имъ сѫ затворени. Ще кажете, че човѣкъ трѣбва да има само една мисъль и едно желание. Какво разбирате подъ думитѣ „една мисъль и едно желание? Това значи, човѣкъ да се съсрѣдоточи само за себе си, да не се интересува отъ окрѫжаващитѣ. Това не е право. Човѣкъ трѣбва да бѫде съсрѣдоточенъ въ себе си, съ цель да се изучава, но не и да се затваря за ближнитѣ си. — Какво трѣбва да прави човѣкъ? — Много работи очакватъ човѣка. Ако е земедѣлецъ, ще обработва земята; ако е поетъ, ще пише стихове; ако е философъ, ще философствува; ако е ученъ, ще пише научни книги и т. н.

Съвременниятъ човѣкъ не е дошълъ още до познаване на себе си. Той иска да изучава външната природа, да има на разположение лаборатория, уреди, съ които да прави своитѣ опити. И това е добре, но сѫщевременно той трѣбва да изучава себе си. Ще кажете, че пособия нѣмате. Имате пособия, но трѣбва да знаете, какъ да работите съ тѣхъ. Човѣкъ има въ себе си единъ отъ най-усъвършенствуванитѣ телескопи, микроскопи, радиоапарати. — Ама обсерватория нѣмамъ. — И обсерватория имашъ, но още не си я отворилъ. — Искамъ да следвамъ въ нѣкоя консерватория. — И консерватория имашъ. Започни да работишъ съзнателно върху себе си, и следъ известно време ще се отвори обсерваторията и консерваторията ти.

Човѣкъ носи въ себе си всичко: и музиканти, и поети, и учени, и философи. Следователно, каквото пожелае, той може да го постигне. Ако иска да слуша хубава музика, може да слуша не само отъ земята, но и отъ Юпитеръ, отъ Венера, отъ Сириусъ, отъ Сатурнъ, отъ Марсъ и т. н. — Кога ще дойде това време? — Въ бѫдеще. Обаче, при сегашнитѣ условия тази опитность не ви се дава. Да се говори върху нея, като приказка, това се позволява. Сведенборгъ е писалъ за онзи свѣтъ, за съобщение съ духоветѣ. Значи, той ималъ тази опитность. Той ималъ вѫтрешно радио, чрезъ което се съобщавалъ съ сѫщества отъ другия свѣтъ. Оттукъ виждаме, че това, което човѣкъ търси вънъ отъ себе си, сѫществува и въ самия него. Тайнитѣ, които се криятъ въ природата, сѫществуватъ и въ човѣка. Чрезъ астралното си тѣло човѣкъ може да проникне въ астралния свѣтъ и да види това, което за физическото зрение е недостѫпно. Докато е на земята, човѣкъ мисли, че другиятъ свѣтъ е идеаленъ. Въ сѫщность не е така. Има идеални нѣща и на онзи свѣтъ, но тѣ сѫ достѫпни само за онзи, който има будно съзнание, да вижда ясно и да разбира.

Съвременниятъ свѣтъ е пъленъ съ хора, на които съзнанието още не е пробудено. За тѣхъ науката още не е достѫпна. Какво остава тогава за онѣзи възвишени знания и опитности, за които се искатъ широки разбирания? Много астрономи гледатъ съ телескопи, но всички не виждатъ еднакво. Нѣкои виждатъ само външностьта на планетитѣ, а други виждатъ и вѫтрешностьта имъ. Които виждатъ вѫтрешностьта на планетитѣ, мълчатъ, нищо не казватъ. Ония, които виждатъ повърхностьта на планетитѣ, казватъ, че Юпитеръ е препасанъ съ нѣкакви пояси, Венера е обвита въ було, не се вижда ясно. Защо Венера не се отвори, т.е. защо не хвърли булото си? Много естествено, затворила се е нѣщо. Запримѣръ, вие имате една приятелка, съ която се разбирате добре. Дето се срещнете, започвате да се разговаряте, отворени сте една къмъ друга.

По едно време другарката ви се затваря къмъ васъ. Вие ѝ говорите, но тя не чува, нищо не ви отговаря. — Защо? — Вглъбена е въ себе си. Отъ това вглъбяване лицето ѝ пожълтява, очитѣ ѝ хлътватъ. Ще кажете, че нѣщо я мѫчи. Нищо не я мѫчи, но тя разрешава единъ важенъ въпросъ. Тя започва да мисли. Щомъ мисли, свѣтлината въ нея се разлага на седемь цвѣта. Ако лицето ѝ пожълтѣе, това показва, че тя мисли. Ако лицето ѝ почернѣе, това показва, че тя започва да разорава своя черноземъ. Ама зелена станала. Това показва, че тревата ѝ почнала да израства. Тя се е превърнала на росна ливада, съ зелена трева. Между тази трева има пелинъ и много още билки. Човѣкъ, отъ време на време, употрѣбява пелина за цѣръ. И кравитѣ пасатъ пелинъ, вследствие на което млѣкото имъ става горчиво. Като знаете това, не пращайте кравата си на такава ливада да пасе пелинъ. Обаче, тази ливада може да се разхубави. Въ скоро време въ нея израстватъ цвѣтя, които започватъ да цъвтятъ, да разнасятъ своето благоухание надалечъ, да привличатъ вниманието на пчели, на пеперуди и бръмбари. Ако отнѣкѫде дойде вода, ливадата става още по-привлѣкателна. Животни и хора започватъ да се събиратъ въ нея. Докато нивата е разоранъ черноземъ, ние казваме, че условията ѝ сѫ ограничени. Обаче, когато нивата се превърне въ ливада, окичена съ свежи, ароматни цвѣтя, и когато бистрата вода на планинското изворче започне да клокочи въ нея, ние казваме, че тя се намира въ процеса на своето вѫтрешно и външно развитие. Презъ тѣзи две фази минава всѣки човѣкъ: презъ фазата на чернозема и презъ фазата на росната, цвѣтна ливада. Цвѣтята въ ливадата показватъ, че условията въ външния свѣтъ сѫ добри.

Всички хора обичатъ цвѣтята, но не разбиратъ тѣхния езикъ. Всѣко цвѣте е буква отъ една азбука, която хората нѣкога ще изучаватъ. Не само езика на цвѣтята не знаятъ, но много нѣща има още, които хората не знаятъ. Запримѣръ, тѣ правятъ различни движения, безъ да разбиратъ тѣхното значение. Тѣ се почесватъ тукъ-тамъ по главата, безъ да съзнаватъ, че си причиняватъ пакости. Има случаи, когато човѣкъ бутне нѣкой центъръ на главата си и съ това разваля настроението си. Следъ това бутне другъ центъръ, съ което внася разположение на духа си. Кой центъръ е бутналъ, какъ е станало това, и той не знае. Велика е науката за движенията. Ако знае, какъ и съ кой кракъ да тръгва, човѣкъ би избѣгналъ много нещастия въ живота си. Като става сутринь отъ сънь, човѣкъ трѣбва да отдаде известно внимание и грижа на тѣлото си, на движенията, които прави. Отъ тия движения, именно, зависи успѣха или неуспѣха на работитѣ му презъ цѣлия день.

Сега ще ви дамъ едно упражнение за седемь деня, отъ днесъ до следната лекция. Това упражнение ще ви отнеме само единъ день, но сами ще си изберете деня. Всѣки отъ васъ, по желание, ще си избере единъ день отъ седмицата, презъ който ще направи упражнението. Още съ ставането си отъ сънь, вие ще се стремите да запазите будно съзнание въ движенията си. Ще се наблюдавате, какъ сте станали, съ кой кракъ първо сте слѣзли отъ леглото си, въ какво положение сѫ били рѫцетѣ и краката ви презъ цѣлия день, какви движения сте правили съ тѣлото си и какъвъ е резултатътъ на тия движения. Съзнанието ви трѣбва да бѫде будно, а движенията ви — естествени. Всичко особено, което забелязвате, ще записвате. Ако е нужно, можете да чъртаете движенията си съ линии. Не се смущавайте, ако този день мине така обикновено, както и останалитѣ дни презъ седмицата. Каквито и да бѫдатъ резултатитѣ, важно е да имате будно съзнание, да се самонаблюдавате.

Като ученици, вие трѣбва да имате предъ видъ, че истинската наука започва съ умѣенето на човѣка да владѣе движенията си, да бѫде господарь на своето тѣло. Ако човѣкъ не знае, какъ е създадено неговото тѣло, какво е предназначението му и ако не може да се справя съ неговитѣ сили, нищо не може да постигне. Какво е предназначението на неговото сърдце, свързано съ астралния свѣтъ, на неговия умъ, свързанъ съ менталния свѣтъ и на неговия разумъ, свързанъ съ причинното тѣло? Съ други думи казано: ако човѣкъ не разбере земнитѣ нѣща, какъ ще разбере небеснитѣ, т.е. отвлѣченитѣ? Физическото тѣло на човѣка е ключъ, съ който могатъ да се разрешаватъ всички трудни въпроси. Изучаването на човѣшкото тѣло е начало на всички науки, които представятъ основа на бѫдещето. Доколко е ученъ човѣкъ, познаваме отъ това, доколко той разбира своето тѣло. Това не значи, че човѣкъ трѣбва да отдаде всичкото си време и внимание на тѣлото. Важно е човѣкъ да не пренебрегва тѣлото си за смѣтка на въпроси, които днесъ нѣматъ никакво значение. Запримѣръ, трѣбва ли да се занимавате съ въпроса, какво обществено положение ще заемате въ бѫдеще? Вие не знаете, какво е излѣзло днесъ отъ васъ, а се интересувате отъ бѫдещето. Какво ще излѣзе отъ васъ въ бѫдеще? Ще излѣзе това, което е излѣзло отъ всѣки човѣкъ. Човѣкъ е предназначенъ за високъ постъ, а отъ незнание той иска по-доленъ постъ и загубва това, което е спечелилъ.

Разправятъ следния случай за единъ българинъ. Той свършилъ наукитѣ си въ Америка, следъ което се върналъ въ България съ специаленъ тренъ. Единъ день той се явилъ при князъ Батембергъ да иска нѣкаква служба. Князътъ искалъ да го назначи за министъръ председатель, но преди това го запиталъ, какво той иска, самъ да си каже. — Искамъ да бѫда назначенъ за директоръ въ една отъ софийскитѣ гимназии. — Това не се отнася до мене. Идете въ министерството на просвѣщението, дето назначаватъ директори и учители. И съвременнитѣ хора се намиратъ въ сѫщото положение. Тѣ свършили наукитѣ си въ Америка, въ далечния свѣтъ, връщатъ се въ България съ специаленъ тренъ, дето имъ се готви високъ поетъ за министри, а тѣ искатъ да станатъ директори на гимназия. Князътъ ги изпраща при министра на просвѣщението, той да имъ даде директорска служба. Обаче, като се явятъ при министра на просвѣщението, той имъ казва: Нѣма свободни мѣста за директори, но има нѣколко за учители. Изберете си, каквото мѣсто искате.

Сегашнитѣ хора не сѫ дошли още до онова дълбоко, вѫтрешно разбиране на нѣщата, да знаятъ, че човѣшкото тѣло е свещено. Ако не цѣлото тѣло, поне часть отъ него може да се нарече свещена. За това тѣло, именно, може да се каже, че е храмъ Божи. Божественото, което живѣе въ човѣшкото тѣло, е постоянно и неизмѣнно, а останалата часть е изложена на промѣни. Както човѣкъ се облича и съблича, така и часть отъ човѣшкото тѣло непрекѫснато се измѣня.

Като ученици, вие трѣбва да държите въ ума си мисъльта, че човѣшкото тѣло представя обширенъ свѣтъ, който заслужва да се изучава. Каквито открития да направите около вашето тѣло, благодарете. Не търсете щастието си вънъ отъ себе си. Всичко е скрито въ васъ. Ако човѣкъ не намѣри щастието въ себе си, вънъ по никой начинъ не може да го намѣри. Щомъ се намѣрите предъ нѣкаква мѫчнотия, предъ известно затруднение, обърнете се къмъ себе си. Отправите ли се къмъ своя умъ, къмъ своето сърдце, къмъ своята душа и къмъ своя духъ, тѣ веднага ще ви дойдатъ на помощь. Достатъчно е да бутнете единъ отъ бутонитѣ на вашето радио, за да ви отговорятъ веднага. Нѣкой отъ ученитѣ сѫщества въ радиото ще ви отговори: Въ вашата библиотека, въ еди-кой си шкафъ се намира една книга, съ специаленъ номеръ. Извадете книгата, отворете я на еди-коя си страница и прочетете. Тамъ ще намѣрите разрешението на въпроса, който ви затруднява. После влѣзте въ вашата лаборатория, извадете шишенцето съ еди-каква течность и вземете три капки отъ нея. Като пиете три деня наредъ по три пѫти на день отъ тази течность, вие ще бѫдете съвършено здрави. Ако нѣмате резултатъ, съобщете ми. Щомъ ви отговорятъ, станцията отново се затваря. Вие се чудите, какво стана, кой ви отговори, кѫде остана този човѣкъ. Не е важно, кой ви отговорилъ. Важно е, че вие се чувствувате добре и сте разрешили мѫчния въпросъ. Човѣкъ може да разреши задачитѣ си още на земята. Нѣкои мислятъ, че като заминатъ за онзи свѣтъ, тамъ ще разрешатъ мѫчнитѣ задачи. Възможно е и това, но за предпочитане е човѣкъ тукъ да реши задачитѣ си, отколкото на онзи свѣтъ.

Мнозина религиозни и свѣтски хора търсятъ спасението извънъ себе си. Тѣ не знаятъ, че за да дойде до това положение, да придобие известни знания, човѣкъ трѣбва да работи върху своя умъ, да го развие, да разработи сърдцето си, да стане отзивчиво, да разшири съзнанието си. Сѫщевременно той трѣбва да стане господарь на силитѣ, които работятъ въ него. Силенъ човѣкъ е онзи, който може да бѫде господарь на тѣлото си. Какъ може човѣкъ да стане господарь на тѣлото си? Много просто. Какъ може синътъ да стане наследникъ на баща си? Бащата написва единъ документъ, че остава богатството си на своя синъ. Въ силата на този документъ синътъ влиза въ правата си на наследникъ. Следователно, ако човѣкъ не вѣрва, че тѣлото, което му е дадено, е негово, всѣки може да му го отнеме. Докато човѣкъ не е получилъ крепостенъ актъ за тѣлото си, всѣки може да го ограбва: този взелъ нѣщо отъ него, онзи взелъ нѣщо. Получи ли крепостенъ актъ за тѣлото си, той става пъленъ собственикъ, и природата го признава за свой гражданинъ. Виждате, че нѣкой иска да стане собственикъ на едно парче земя, но не успѣва. — Защо? — Не му се дава. Природата не му позволява да губи времето си за излишни работи. Тя му казва: Ти не си станалъ собственикъ на своето тѣло, а искашъ да владѣешъ земя. Ти не си собственикъ на своето тѣло, а искашъ да владѣешъ една кѫща. Започни съ сѫщественото и постепенно върви къмъ несѫщественото. Сѫщественото за човѣка е неговото тѣло. Ако може да стане собственикъ на тѣлото си, той ще стане собственикъ и на нѣща вънъ отъ себе си. Хората обичатъ тѣлото си, искатъ да живѣятъ много години въ него, но още не сѫ станали негови собственици.

Човѣкъ трѣбва да има правилно отношение къмъ тѣлото си. Сѫщо така той трѣбва да има правилно отношение къмъ своята душа, така наречената „първична монада.“ За да разбере душата си, човѣкъ трѣбва да пази тѣлото си добре. Душата се проявява чрезъ тѣлото. Отъ какво се нуждае тѣлото? Отъ храна, която да подържа живота и рáстенето му, отъ въздухъ, вода, свѣтлина и чистота. Това сѫ необходимитѣ елементи за човѣшкия организъмъ. Мнозина живѣятъ, но не сѫ доволни. Защо сѫ недоволни? Тѣ се оглеждатъ въ огледалото и намиратъ, че не сѫ красиви, не сѫ достатъчно здрави, силни и т. н. Отъ човѣка зависи да бѫде и красивъ, и здравъ, и силенъ. За да придобие тия качества, той трѣбва да внесе единство между копнежитѣ на душата си и нуждитѣ на своето тѣло. Ако отдѣли живота на тѣлото отъ живота на душата си, той не може да бѫде красивъ, здравъ и силенъ. Съзнателниятъ, разумниятъ човѣкъ знае, че тѣлото е облѣкло на душата. Следователно, каквато е душата на човѣка, такова ще бѫде и тѣлото му.

И тъй, първата задача на човѣка е да изучава своето тѣло. Това значи, да изучава функциитѣ на своитѣ външни и вѫтрешни органи, както и положението, което тѣ трѣбва да заематъ. Като знаете функцията на мозъка, обърнете внимание и на положението, което трѣбва да има главата. Дръжте главата си винаги права. Защо? Защото давате възможность на теченията, или енергиитѣ, които идатъ отъ слънцето, да минаватъ свободно презъ дробоветѣ. Не държите ли главата си права, слънчевитѣ енергии не могатъ да минаватъ презъ дробоветѣ, вследствие на което човѣкъ нарушава здравословното състояние на организма си. Сѫщо така ходете изправени, не се прегърбвайте. Всѣко прегърбване се отразява вредно върху дробоветѣ. Спазвайте тѣзи две правила, ако искате да бѫдете свободни.

Много отъ съвременнитѣ хора сѫ небрежни къмъ тѣлото си. Тѣ мислятъ, че могатъ да бѫдатъ здрави и безъ специални грижи къмъ него. Нѣкои даже се стѣсняватъ да правятъ упражнения. Има ли нѣщо срамно въ упражненията? Единственото нѣщо, отъ което човѣкъ трѣбва да се стѣснява, това е злоупотрѣблението съ свободата на разумнитѣ сѫщества. Никога не злоупотрѣбявайте съ довѣрието, което нѣкой човѣкъ има къмъ васъ. Тъй щото, грижете се за тѣлото си, като за машина, която ви е дадена за работа, и не се стѣснявайте отъ нищо. Въ тази машина сѫ вложени възможноститѣ на всички минали култури, както и тия на настоящитѣ и бѫдещи култури. Човѣкъ може да се съобщава съ невидимия свѣтъ само чрезъ физическото си тѣло.

Хората на шестата раса, или на новата култура ще се отличаватъ отъ сегашнитѣ по това, че тѣхнитѣ радиостанции ще бѫдатъ отворени. Радиостанциитѣ на сегашнитѣ хора сѫ затворени, вследствие на което тѣ не могатъ да влѣзатъ въ общение съ възвишения свѣтъ. Въ това отношение тѣ се намиратъ въ положението на блокирани държави, чиито граници сѫ затворени за външния свѣтъ. Казано е въ Писанието: „И направи Богъ човѣка по образъ и подобие свое“. Кѫде седи подобието на човѣка съ Бога? Първото подобие е въ тѣлото. Човѣкъ е съвокупность отъ системи съ различни функции, които ученитѣ и до днесъ още не познаватъ. Тѣ знаятъ само тѣхната физическа страна и функции, и то отчасти. Единъ день, когато станете господари на тѣлото си, ще се домогнете до една велика наука, която ще разкрие разумнитѣ закони, които управляватъ човѣшкото тѣло. Тази наука ще покаже, какво представя човѣкъ като физическо и духовно сѫщество.

Стремете се къмъ великата наука на Битието, чрезъ която ще познаете себе си, своя ближенъ и Бога.

— Божията Любовь носи пълния животъ.

*

17. Лекция отъ Учителя, държана на

3. януарий, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×