Jump to content
Ани

1929_12_27 Собственикъ и наематель

Recommended Posts

От "Служене, почить и обичь"
24 лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 9-та година, т.I, (1929 г. - 1930 г.)
Първо издание, София, 1940 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Собственикъ и наематель

Размишление.

Съвременнитѣ хора се оплакватъ отъ неуспѣхъ въ живота си. Тѣ казватъ, че работятъ много, а нѣматъ резултати. Причината за неуспѣхитѣ имъ се крие въ неразумното работене. Нѣкои хора не знаятъ, какъ да работятъ. Други пъкъ малко работятъ, а трета категория почти не работятъ. Тѣ се подаватъ на леность. Тѣ мечтаятъ да забогатѣятъ, да станатъ учени, съ единствената цель да си починатъ единъ день, т.е. да се предадатъ въ рѫцетѣ на леностьта. Почивка, която се обуславя отъ леностьта, не може и не трѣбва да бѫде идеалъ на човѣка. Леность и почивка сѫ две различни състояния, както ученость и учение. Ученостьта е резултатъ на учението. Като учи, човѣкъ придобива знания и става ученъ. Учениятъ е богатъ човѣкъ, който разполага съ много знания, както бижутерътъ — съ своитѣ скѫпоценни камъни. Учениятъ, както бижутерътъ, е събралъ наготово известни ценности и ги счита за свои. Доколко сѫ негови, познаваме по изпитанията, въ които Провидението го поставя. Ако при всички условия на живота си учениятъ може да се ползува отъ знанието си и да се справя лесно съ мѫчнотиитѣ, знанията му сѫ действително негови. Тѣ сѫ негова плъть и кръвь. Обаче, ако при всички мѫчнотии и изпитания той не може да си помогне, знанията му сѫ излишенъ товаръ, който всѣки може да му отнеме. Като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да работи, да се учи, да придобие такова знание, което да занесе съ себе си, да му послужи въ вѣчностьта. Подаде ли се на леность, той не изпълнява предназначението си, както трѣбва. Какво е предназначението на човѣка? Да бѫде ученикъ на Великата школа на живота.

Много отъ мислитѣ и чувствата на човѣка се намиратъ въ такова отношение помежду си, въ каквото собственикътъ на една кѫща и неговитѣ наематели. Каква разлика има между собственика и наемателя на една кѫща? Разликата е въ съзнанието имъ. Докато живѣе въ една кѫща, наемательтъ казва, че кѫщата е негова. И собственикътъ казва, че кѫщата е негова, но въ неговото съзнание за собственость и това на наемателя има известна разлика. Ако собственикътъ умре и не остави никакви наследници, тогава наемательтъ, който е живѣлъ десеть години въ кѫщата, може да стане собственикъ. Въпрѣки това, между неговото съзнание и това на собственика пакъ има разлика. Собственикътъ самъ е градилъ кѫщата си, а наемательтъ я получилъ наготово.

Разликата въ съзнанието на собственика и наемателя е толкова голѣма, колкото между учения, който открилъ една теория за слънцето, и онзи, който я разпространява. Първиятъ има въ ума си още недоизказани нѣща за теорията, а вториятъ нѣма нищо. Онзи, който разпространява теорията, знае толкова, колкото е чулъ отъ откривателя. Както откривательтъ на теорията всѣки моментъ мисли да прибави нѣщо ново къмъ теорията си, така и собственикътъ на кѫщата мисли да прибави нѣщо ново къмъ кѫщата си, да внесе известно подобрение. Наемательтъ живѣе въ кѫщата, ползува се отъ нея и за нищо друго не мисли. На сѫщото основание, казвамъ: Всѣки човѣкъ, който не прави никакво подобрение въ своя организъмъ, е наематель, а не собственикъ. Всѣки човѣкъ, който не внася никакво подобрение въ своя умъ и въ своето сърдце, сѫщо е наематель. Той казва: Достатъчно ми е това, което имамъ. Щомъ мога да се ползувамъ отъ него, нищо повече не искамъ.

Отъ гледището на идеята за собственикъ и наематель, ние дѣлимъ хората на две категории. По отношение на своя организъмъ, повечето хора сѫ наематели, вследствие на което казватъ: Да си поживѣемъ малко на земята! За какво друго ще мислимъ?— Това сѫ безидейни хора. Безидейностьта е символъ на наемателя. Значи, безидейностьта е качество само на наемателя, а идейностьта — на собственика.

Подъ думата „собственикъ“ ние не разбираме частния собственикъ. Ние взимаме понятието „собственикъ“ въ широкъ смисълъ. Който се занимава съ частната собственость, е наематель. Който се занимава съ собственостьта въ широкъ смисълъ на думата, е идеенъ човѣкъ. Ако една идея влиза въ ума ви и не може да стане ваша собственость, да повдигне душата ви, тя не е истинска идея. Тя е дошла въ васъ като наематель, живѣла две-три години, и единъ день, когато не очаквате, тя ви напуща. Въ сѫщность, идеята ли повдига духа, или духътъ повдига идеята? Духътъ е мощното въ човѣка. Следователно, никаква идея не може да повдигне духа на човѣка. Обаче, ние казваме, че духътъ на нѣкой човѣкъ е падналъ, а на другъ се е повдигналъ. Кажемъ ли, че духътъ на човѣка е повдигнатъ, имаме предъ видъ подобрението на дишането му. Когато дишането на човѣка не става правилно, духътъ му пада. Въ това отношение духътъ седи надъ идеята и надъ дишането. Духътъ е въ състояние да подобри и регулира дишането. Оттукъ вадимъ заключението: всѣка идея, която не подобрява дишането, не е истинска, не е права идея. Тя не внася животъ въ човѣка.

И тъй, всѣки трѣбва да знае, наематель ли е на нѣщо, или собственикъ. Ако е собственикъ, той трѣбва да знае, има ли наематели въ кѫщата си, или самъ живѣе въ нея. Тъй щото, когато употрѣбявате думитѣ „наематель и собственикъ“, вие трѣбва да знаете точното имъ значение, а не да ги употрѣбявате безразборно. Въ Божествения езикъ не се позволяватъ празни думи, безъ съдържание и смисълъ.

Следователно, когато се казва, че животътъ има, или нѣма смисълъ, въ сѫщность ние разбираме методитѣ, съ които човѣкъ работи. Методитѣ опредѣлятъ резултатитѣ. Има методи на луната и методи на слънцето. Методитѣ на луната действуватъ само върху въображението, безъ да даватъ нѣкакви резултати. Обаче, методитѣ на слънцето всѣкога даватъ добри резултати. Следователно, когато нѣкой човѣкъ каже, че не живѣе, както трѣбва, това показва, че той работи съ методитѣ на месечината. Какво трѣбва да направи, за да живѣе разумно и да има резултати? Той трѣбва да мине отъ методитѣ на луната къмъ методитѣ на слънцето. Какъ става това? Когато човѣкъ минава отъ низходещо въ възходещо състояние, той работи вече съ методитѣ на слънцето. Когато говоримъ за низходещи състояния, имаме предъ видъ влиянието на земята и на луната върху човѣка. Само земята и луната указватъ низходещи и възходещи влияния върху човѣка. Слънцето, обаче, указва само възходещи влияния.

Като говоря за влиянието на слънцето и на луната върху човѣка, азъ нѣмамъ предъ видъ, какво вие мислите по този въпросъ. Каквото и да мислите, никой не може да проникне въ мисъльта ви. Ако нѣкой човѣкъ проникне въ мисъльта на своя приятель и започне да мисли като него, и двамата ще се слѣятъ въ едно и ще изгубятъ своята индивидуалность. Не е позволено на човѣка да се рови въ мисъльта на своя ближенъ. Той нѣма право да изисква отъ ближния си да мисли като него. Радвайте се, че всѣки човѣкъ мисли специфично, а не като васъ. Красотата на живота седи въ разнообразието на мисъльта. Философитѣ отиватъ още по-далечъ. Тѣ желаятъ да проникнатъ не само въ мислитѣ на хората, но даже и въ мисъльта на Бога. Обаче, тѣ не подозиратъ, че ако проникнатъ въ мисъльта на Бога, отъ тѣхъ нищо нѣма да остане. Мисъльта на Бога е огънь, който изгаря. Има ли смисълъ да пипа човѣкъ въ този огънь? Ще кажете, че Божията мисъль е богатство, което трѣбва да се извади отъ този огънь. Ако се опитате да го извадите, ще видите, какво ви чака. Влѣзете ли въ този огънь, повече нѣма да излѣзете. Който влѣзе въ този огънь и не излѣзе вънъ отъ него, ние го наричаме „възлюбения на смъртьта“. Влюби ли се човѣкъ въ смъртьта, тя го взима въ обятията си и не го пуща да излѣзе навънъ. Който влиза и излиза отъ огъня, ние го наричаме „възлюбения на живота“. Значи, сѫществуватъ два вида влюбени хора: еднитѣ сѫ влюбени въ смъртьта, а другитѣ — въ живота.

Мнозина мислятъ, че лесно се влиза въ огъня на смъртьта. Лесно се влиза, ако можешъ да излѣзешъ. Но ако влѣзешъ и не можешъ да излѣзешъ отъ огъня, ти се превръщашъ въ прашинка. Досега никой не е разрешилъ този въпросъ правилно. Това значи: мнозина сѫ влизали въ огъня на смъртьта, но и досега още не сѫ разрешили въпроса правилно, т.е. и до днесъ още не сѫ излѣзли отъ него. Не е лесно да извади човѣкъ богатството, което е скрито въ смъртьта. Само единъ начинъ има, по който човѣкъ може да извади това богатство. Този начинъ се крие въ съзнанието на човѣка, че може да извади богатството на смъртьта, безъ да го засегне огъньтъ. Страхува ли се отъ огъня, не вѣрва ли въ себе си, той е загубенъ. Той остава въ огъня и се превръща на пепель. Той не може да разреши въпроса и остава затворенъ въ смъртьта.

Може ли мишката да влѣзе въ капанъ съ сирене, и капанътъ да не се затвори следъ нея? Каквото е положението на мишката въ капана, такова е положението и на всѣки човѣкъ, който се занимава съ философски въпроси, като, запримѣръ, съ въпроса за смъртьта. Както и да го разрешава, ще дойде день, когато човѣкъ ще се намѣри въ капана на смъртьта. Ако пожелае да излѣзе отъ капана, ще се намѣри предъ которака. Тъй щото, той ще се намѣри въ положение да не може да разреши, кѫде да остане: въ капана на смъртьта, или извънъ него. Както не можете да разрешите въпроса за смъртьта, сѫщо така не можете да разрешите въпроса за смисъла на живота, за неговата крайна цель. Защо ви обича нѣкой, и защо вие го обичате, това сѫ въпроси, които не можете да разрешите. Не се опитвайте да разрешавате неразрешими въпроси. Въ стремежа си да ги разрешите, вие се натъквате на все по-неразрешими въпроси, докато най-после дойдете до пълно обезличаване и изгубване на всѣка индивидуалность. Като се рови въ неразрешимитѣ въпроси, най-после човѣкъ ще дойде до въпроса за вѣчностьта, безъ да може да го разреши. Никой смъртенъ не е разрешилъ, какво представя вѣчностьта. Може ли смъртниятъ да говори за безсмъртното, ограничениятъ — за безграничното? Това е невъзможно. Който се опита да разреши този въпросъ, той неизбѣжно ще изчезне нѣкѫде въ Битието.

И тъй, като ученици на живота, вашата задача е да се занимавате съ разрешими въпроси. Запримѣръ, нѣкой ученъ се занимава съ теглото на слънцето, прави свои изчисления и мисли, че по-важенъ въпросъ отъ този не сѫществува. Въ това време една бедна вдовица хлопа на вратата му, иска да го запита, какво да прави съ сина си, въ кое училище да го запише, но той не я приема, подъ предлогъ, че е заетъ. Той счита, че, ако се занимава съ въпроса на вдовицата, ще изгуби времето си. Защо ще изгуби времето си? Защото никой нѣма да му плати. Обаче, като изучава въпроса за теглото на слънцето, много хора ще се заинтересуватъ и ще пожелаятъ да купятъ книгата му.

Значи, често хората се занимаватъ съ едни или други въпроси, съ огледъ на това, колко ще спечелятъ отъ тѣхъ. Това не е идейна работа. Идейната работа изключва всѣкакво користолюбие. Каквито предположения и заключения да правятъ за теглото на слънцето, ученитѣ нѣма да се домогнатъ до неговото абсолютно разрешаване. — Защо? — Защото въпросътъ за теглото, макаръ и физически, има свое двояко разрешаване: физическо и органическо. Много планети сѫ произлѣзли отъ слънцето, но то не е намалило теглото си. Този въпросъ ще се разреши въ далечното бѫдеще.

Мнозина се интересуватъ отъ въпроса, защо Богъ ги е създалъ такива, каквито сѫ днесъ, и защо ги е поставилъ при тия условия, при които сега живѣятъ. Каквито обяснения и да ви се дадатъ, тѣ не могатъ да ви ползуватъ. Това е все едно, да ви обяснятъ, защо сте радостни или скръбни. Обясненията нито ще увеличатъ радостьта ви, нито ще намалятъ скръбьта ви. Защо едни хора сѫ добри, а други лоши? И този въпросъ е неразрешимъ. Защо Христосъ, Синъ Божи, трѣбваше да мине презъ страдания и да бѫде разпнатъ? И този въпросъ е неразрешимъ. Неразрешимитѣ въпроси сѫ тайна на Битието. Каквито предположения и обяснения да се даватъ по тия въпроси, въ края на краищата тѣ пакъ оставатъ неразрешени. Защо е недоволенъ човѣкъ? Нѣкога той знае причината на недоволството си, а нѣкога не знае. Ако сте ученикъ въ гимназията, и учительтъ ви пише четворка вмѣсто шесторка, вие сте недоволни отъ преценката си. Вие сте отговорили добре, а той е намалилъ бележката ви съ две единици. Тази двойка, именно, внася въ ума ви недоволство. Ако учительтъ види, че направилъ погрѣшка въ преценката си и ви тури шесторка, вие ставате доволни. Значи, двойката изчезва отъ ума ви и престава да ви смущава, да ви прави недоволенъ. Следователно, недоволството се явява тамъ, дето се срѣщатъ два противоположни възгледа, или две противоречиви мисли. Обаче, причинитѣ, поради които се явяватъ противоречивитѣ мисли, оставатъ неизвестни.

Като ученици, спазвайте следнитѣ правила: никога не желайте да бѫдете абсолютно щастливи. Никога не желайте голѣми радости. Защо? Защото голѣмитѣ радости носятъ следъ себе си голѣми скърби. Готови ли сте да се справите съ голѣмитѣ скърби? Каквото и да ви се случи въ живота, благодарете на Бога. Щомъ скръбьта ви посети, благодарете за нея и не казвайте, че е много голѣма. Напротивъ, благодарете, че не е по-голѣма, отколкото може да бѫде. Молете се да я понесете разумно. Не приемете ли дадената скръбь съ благодарность, ще ви изпратятъ по-голѣма. Вие познавате ли голѣмата скръбь и голѣмото страдание? Знаете ли, какво нѣщо е да бесятъ човѣка? Ако бесятъ нѣкой 80 — 90 годишенъ човѣкъ, ще кажете, че той се е наживѣлъ. Какво ще кажете, обаче, ако видите да бесятъ младъ човѣкъ, при когото стои, отъ една страна, майка, съ разбито отъ скръбь сърдце, а отъ друга — неговата възлюбена, съ разбити мечти и копнежи за бѫдещо щастие? Ако този човѣкъ може да се освободи отъ вѫжето, той ще изпита чувство на отмъщение къмъ цѣлия свѣтъ за насилието, което се прави върху него.

Тъй щото, не се стремете да разрешавате неразрешими въпроси, нито пъкъ се отказвайте отъ разрешимитѣ. Натъкнете ли се на нѣкой неразрешимъ въпросъ, благодарете, че има съ какво да се занимавате въ далечното бѫдеще. Дойдете ли до нѣкой разрешимъ въпросъ, не казвайте, че не е ваша работа да се занимавате съ него. Изследвайте причинитѣ и последствията, предъ които се намирате, и благодарете, че ви е дадена възможность да разширите крѫга на знанията си. Каже ли нѣкой, че не се интересува отъ живота, той е падналъ подъ нулата на термометъра, т.е. въ областьта на студа. Какво ще придобие отъ студа? Той постепенно ще замръзва, докато престане да мисли и да чувствува. Щомъ е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да учи, да се интересува отъ всичко. Което може да разреши, ще разреши; което не може да разреши, ще остави настрана, за далечното бѫдеще.

Следователно, всѣко явление въ живота и природата има отношение къмъ човѣка дотолкова, доколкото се отразява въ неговия личенъ животъ. Съ други думи казано: човѣкъ се интересува отъ известно явление дотолкова, доколкото има допирни точки съ него. Заеме ли се човѣкъ съ разрешаването на задачи, които нѣматъ отношение къмъ сегашния животъ, непремѣнно ще се яви недоволство въ него. Запримѣръ, ако човѣкъ пожелае за известенъ срокъ да стане ученъ, ще се натъкне на голѣми нещастия, които ще обезсмислятъ живота му. Ученостьта не се постига въ единъ животъ. Колкото години да живѣе на земята, човѣкъ все ще има какво да учи. Знанието се открива на човѣка постепенно. Соломонъ, който минаваше за голѣмъ мѫдрецъ, се стремѣше къмъ придобиване на много знания, поради което се домогна до окултнитѣ науки. Следъ като придоби голѣми знания, той се опита да проникне въ сърдцето на жената, да види, какво се крие тамъ. За тази цель той събра около себе си 300 жени и 600 наложници, но пакъ не можа да разреши въпроса. Следъ всичко това той трѣбваше да каже: „Суета на суетитѣ, всичко е суета“. Права ли е тази мисъль? Само въ едно отношение, а именно, по отношение на неразрешимитѣ въпроси въ живота. Като дойдете до такъвъ въпросъ, отстѫпете назадъ. Неговото разрешение е скрито въ далечното бѫдеще. Заемете се съ разрешаването на близки до васъ въпроси. Като разрешавате тия въпроси, вие се повдигате, растете, и всѣки день придобивате по нѣщо ново въ съзнанието си. При това положение вие никога нѣма да кажете, че всичко въ живота е суета. Разуменъ е животътъ. Заслужава човѣкъ да живѣе, да учи и да придобива знания, които да прилага. Безъ приложение животътъ нѣма смисълъ.

И тъй, ако не се занимавате съ неразрешими въпроси, това не значи, че не трѣбва да работите. Човѣкъ трѣбва да работи постоянно и да бѫде доволенъ отъ работата си, да не мисли за далечни въпроси. Настоящиятъ моментъ е важенъ, а не бѫдещиятъ. Този моментъ може да бѫде много кратъкъ и много дълъгъ — не е важно. Това зависи отъ интенсивностьта на човѣшкитѣ мисли и чувства, отъ степеньта на неговото развитие. Всѣко нѣщо има цена, когато става на своето време. Следователно, младиятъ трѣбва да се радва на своята младость и да не желае преждевременно да стане старъ. Стариятъ пъкъ трѣбва да се радва на своята старость и да не желае да се върне отново въ положението на младия. Колкото и да желаете това, нито младиятъ може преждевременно да остарѣе, нито стариятъ може да се върне въ годинитѣ на своята младость. И безъ да желаете това, ще дойде день, когато младиятъ ще стане старъ, а стариятъ — младъ. Ще каже нѣкой, че животътъ му е дотегналъ и желае часъ по-скоро да умре. И това не зависи отъ него.

Сега, като ученици, вие трѣбва да се освободите отъ всички противоречиви мисли, отъ всички наслоявания въ ума и въ сърдцето ви, останали отъ далечното минало. Ще кажете, че искате да станете учени, богати, свети, силни хора. Да желаете това, значи, да съзнавате, че сте невежи, грѣшници, сиромаси и слаби хора. Това е все едно агнето да желае да стане овца, или вълкътъ да желае да стане вълкъ. Тѣзи желания не сѫ на мѣсто. Само по себе си агнето е овца, а вълкътъ — вълкъ. Въ програмата на всѣки човѣкъ е поставено, какъвъ трѣбва да бѫде. Той трѣбва да стане и ученъ, и философъ, и поетъ, и художникъ, и музикантъ, и родитель и т. н. Каквото е предвидено за човѣка, това ще стане. Ако не е опредѣлено нѣщо въ програмата му, каквито усилия да прави, нѣма да го постигне. Какво трѣбва да правите тогава? Нищо друго не ви остава, освенъ да не се противите на сѫдбата си. Каквото сѫдбата ви носи, използувайте го разумно. Който иска да постигне нѣщо, което не е въ програмата му, и прави усилия, въ края на краищата, вмѣсто постижения, ще има загуби.

И обратно: който трѣбва да постигне нѣщо, а се отказва да работи, ще изгуби това, което е придобилъ. Първиятъ ще страда, задето се е качилъ на върха преждевременно. Вториятъ ще страда, понеже е закъснѣлъ да се качи на върха — други сѫ го изпреварили. Той трѣбва да чака, първо тѣ да слѣзатъ, а после той да се качи. Когато дойде времето да станешъ ученъ, не се бави. Качи се веднага на върха и започни да работишъ. — Ама не съмъ облѣченъ. — Това нищо не значи. Облѣченъ ли си, или не, ти трѣбва да се качишъ на върха. Времето е дошло и никакво отлагане не се позволява. Какво прави акробатътъ, който ходи по вѫже? Той се качва на вѫжето и тамъ се облича, да покаже на хората, че е майсторъ. Той се качва на вѫжето съ акробатскитѣ си дрехи и тамъ отваря куфара си и се облича съ нови дрехи. Не можете ли да направите и вие сѫщото? Качете се на върха съ старитѣ си дрехи и тамъ облѣчете новитѣ, да кажатъ хората и за васъ, че сте голѣмъ майсторъ.

Това, което говоря, не подразбира процесъ на насилие или принуждение. Да спазва човѣкъ заповѣдитѣ на разумната природа, да спазва времето, което тя е опредѣлила за постигане на неговитѣ идеали, това не значи още насилие. Природата е опредѣлила за всѣки човѣкъ специална работа, която той трѣбва да свърши. Ако се противопостави, той ще понесе последствията на своя отказъ. — Защо трѣбва азъ, именно, да свърша тази работа? — Защото си най-способниятъ, на тебе сѫ дадени условия да я свършишъ. Какво по-хубаво отъ това, да изпълнишъ възложената задача отъ природата и да внушишъ довѣрие въ хората и въ самата природа къмъ тебе? Какво по-велико нѣщо можете да очаквате отъ това, хората да ви вѣрватъ и да разчитатъ на васъ? Като знаете това, не се отказвайте да изпълните задачата, която природата ви възлага.

Какво представя вѣрата? Да вѣрва човѣкъ, това значи, да изучава разумнитѣ закони на природата. Щомъ познава тѣзи закони и се рѫководи отъ тѣхъ, човѣкъ никога не се заблуждава. Каквото знае, положително го знае. Той не може днесъ да знае едно нѣщо, а утре да го отрича; днесъ да мисли по единъ начинъ, а на другия день — по другъ начинъ. Отдето и да придобива знания, въ каквото училище и да учи, ако придобива знания на разумната природа, тѣ сѫ навсѣкѫде еднакви. Между всички учебни институти, въ които се изучаватъ законитѣ на природата, има тѣсна връзка. Който разбира природнитѣ закони, той навсѣкѫде вижда една и сѫща мисъль. Който не ги разбира, за него всичко е разпокѫсано и отдѣлно. Разумностьта въ природата се заключава, именно, въ непреривность на нейнитѣ явления. Между явленията на природата сѫществува тѣсна, вѫтрешна връзка.

Съвременнитѣ хора често се оплакватъ, че тукъ или тамъ сѫ изгубили времето си. Нищо въ природата не се губи. Ако въ едно отношение човѣкъ мисли, че е изгубилъ времето си, въ друго отношение е спечелилъ. Когато природата реши да направи човѣка ученъ, тя е точна, не губи времето си. Тя ще дойде точно на време и ще го застави да направи това, което му е нужно. Тя говори на човѣка по различенъ начинъ. Първо ще му говори тихо, любовно, ще му каже да свърши дадена работа. Ако се противопостави, подъ предлогъ, че иска да бѫде свободенъ, тя насила ще го накара да вземе раницата си и да тръгне. Каже ли ти природата веднъжъ да се качишъ на върлината, ще я слушашъ. За да бѫдешъ свободенъ, първо трѣбва да проявишъ послушание къмъ природата: ще се качишъ на върлината, ще постоишъ известно време тамъ и после ще слѣзешъ. Цѣла вѣчность нѣма да стоишъ на върлината — единъ моментъ ще стоишъ. При това, нѣма да бѫдешъ самъ. Около тебе ще стои онзи, който ще те учи.

Сега ще ви задамъ следния въпросъ. Кое е по-добре за рѣката: да тече, както природата е опредѣлила, да се влива въ морето, или да тече споредъ желанието на хората? Кое е по-добре за васъ: животътъ ви да тече, споредъ програмата, предвидена отъ Бога, или споредъ програма, която хората сѫ опредѣлили? Ако поставите рѣката въ опредѣлени граници и начъртаете нейния пѫть, тя вече не е рѣка, но каналъ. Сѫщото се отнася и до живота. Ако животътъ ви се развива по програма, опредѣлена отъ хората, той изгубва цената си като животъ, произлѣзълъ отъ Бога, и се превръща въ каналъ. Следователно, ако животътъ ви е каналъ, презъ него ще минаватъ всички нечистотии; ако е рѣка, презъ него ще минаватъ само Божествени мисли и чувства. Като съзнателно и разумно сѫщество, човѣкъ самъ опредѣля пѫтя на своя животъ: каналъ ли да бѫде, или рѣка. Той има право на изборъ.

Задачата на всѣки човѣкъ е да бѫде въ хармония съ законитѣ на разумната природа, както и съ всички разумни сѫщества, които сѫ завършили своето развитие. Само тия сѫщества сѫ въ състояние да го опѫтятъ, да му покажатъ начинъ, по който може правилно да се развива. Казвате: Каква е крайната цель на нашия животъ? — Това не е ваша работа. Ще учите, ще работите, ще живѣете и постепенно ще се домогвате до онова, което природата е предвидила за васъ. Опита ли се нѣкой да ви отклони отъ пѫтя, който природата е опредѣлила, кажете: Такъвъ е моятъ пѫть, такава е сѫдбата ми, такава е волята Божия. Не се отклонявамъ отъ този пѫть. Каквото Богъ е опредѣлилъ за мене, него ще следвамъ. Този пѫть води къмъ възкачване.

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

— Въ истината е скритъ животътъ.

*

16.  Лекция отъ Учителя, държана на

27 декемврий, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×