Jump to content
Ани

1929_12_20 Изпълнение и отлагане

Recommended Posts

От "Служене, почить и обичь"
24 лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 9-та година, т.I, (1929 г. - 1930 г.)
Първо издание, София, 1940 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание
 

 

Изпълнение и отлагане

Т. м.

Кѫде сѫществуватъ противоречията? Противоречия сѫществуватъ въ цѣлия свѣтъ: въ минералното и въ растителното царства, въ растителното и животинското, въ животинското и човѣшкото. Дето и да погледнете, навсѣкѫде ще се натъкнете на противоречия. Когато две сили не вървятъ въ една и сѫща посока, между тѣхъ се явява противоречие. Срещнете ли гладенъ и ситъ човѣкъ, ще видите, че и между тѣхъ се явява нѣкакво противоречие. Противоречия сѫществуватъ не само между различни хора, но даже и въ единъ и сѫщъ човѣкъ. Запримѣръ, между лицето и задната часть на човѣшката глава се явяватъ противоречия; между горната часть на човѣшкото тѣло до пѫпа и долната часть — отъ пѫпа надолу, сѫщо има противоречия. Горната часть на тѣлото наричаме „область на мисъльта“, а долната — „область на желанията“. Въ областьта на мисъльта живѣе истинскиятъ човѣкъ, а въ областьта на желанията — низшиятъ човѣкъ, нареченъ „човѣкъ — животно“.

Като знаете това, какъ примирявате висшия човѣкъ съ низшия? Има начини за примиряване на човѣка съ противоречията, обаче, докато намѣри тия начини, човѣкъ минава презъ голѣма борба. Въ този смисълъ, вѫтрешната борба въ човѣка не е нищо друго, освенъ търсене на начини за примиряване, или за разрешаване на противоречията. Противоречие се явява тамъ, дето има неизвестни величини. Съвременната математика е намѣрила начини за опредѣляне на неизвестнитѣ. Тя е разпредѣлила задачитѣ съ неизвестнитѣ на задачи съ едно, съ две, съ три и съ повече неизвестни. Въ елементарната математика има задачи отъ просто и сложно тройно правило, въ които има само по едно неизвестно. Запримѣръ, имате следната задача отъ сложно тройно правило: двама работника за десеть деня ушиватъ 15 ризи; колко ризи ще ушиятъ петь работника пакъ за десеть деня? Вие нареждате задачата по следния начинъ:

Izp_i_otl_im1.gif

Числото две, двама работника, представя две разумни сѫщества. Числото десеть е сѫщо разумно. Какъвъ е резултатътъ отъ взаимодействието между две разумни числа? И резултатътъ е разуменъ. Числото 15 е сѫщо разумно. Оттукъ вадимъ следния законъ: разумното произвежда разумни резултати. Съ други думи казано: доброто донася добро. Ще кажете, че въ сегашния животъ на хората не е така. И за доказателство на това привеждате поговорката: „Направи добро, да намѣришъ зло“.

Задачата на съвременния човѣкъ е да се примири, т е. да се справи съ противоречията въ живота. Противоречията не сѫ нищо друго, освенъ неизвестни величини — х, y, z. Неизвестнитѣ величини сѫ недѫзи, които спъватъ човѣка. Той търси начинъ да ги намѣри, да открие причинитѣ, които сѫ ги създали, за да ги отстрани. Всѣки недостатъкъ, съ който човѣкъ не може да се справи, го плаши. Докато не е видѣлъ недостатъцитѣ си, човѣкъ е смѣлъ и решителенъ. Щомъ види недостатъцитѣ си и мисли, че не може да ги изправи, той става страхливъ. Въ това отношение той мяза на заякъ. Докато никой не го гони, заякътъ е смѣлъ и решителенъ, отъ нищо не се страхува. Щомъ чуе нѣкакъвъ шумъ, той хуква да бѣга. Като се успокои, той си казва: Колко съмъ билъ глупавъ! Защо се страхувамъ? Смѣлъ трѣбва да бѫда! Той ту се окуражава, ту изгубва всѣкакъвъ куражъ.

За да не изпада въ състоянието на заяка, човѣкъ трѣбва да бѫде изправенъ къмъ своитѣ мисли и чувства. Натъкне ли се на нѣкаква добра мисъль или нѣкакво чувство, които трѣбва да реализира, никакво отлагане не се позволява. Той трѣбва да пристѫпи къмъ реализирането имъ. Всѣка добра мисъль, или всѣко добро чувство, които не се прилагатъ на време, произвеждатъ лоши резултати. И обратно: всѣка лоша мисъль, която не се реализира, произвежда добри чувства. Такъвъ е законътъ. Като знаете този законъ, не се чудете, защо добритѣ мисли раждатъ лоши чувства, а лошитѣ мисли раждатъ добри чувства. Това се дължи на нереализирането имъ. Следователно, на вашитѣ добри чувства съответствуватъ нереализирани лоши мисли; на лошитѣ ви чувства съответствуватъ нереализирани добри мисли.

Казвате: Вѣренъ ли е този законъ? За да се увѣрите въ истинностьта му, трѣбва да го опитате въ живота. Докато не е опитанъ, той остава като предположение, или вѣроятность. Преди да докаже една теорема, математикътъ казва: Да допуснемъ, че това е така или иначе. Значи, преди да се докаже истинностьта на закона, ще допуснете, че е вѣренъ. Докато не сте приложили добритѣ мисли, вие се чудите, защо трѣбва да ги приложите. Щомъ ги приложите, виждате, че законътъ е правъ. Прилагайте добритѣ мисли, за да се освободите отъ лошитѣ чувства, които се явяватъ като последствие на нереализиране на добритѣ мисли. Натъкнете ли се на лошитѣ чувства, на горчивинитѣ, които тѣ произвеждатъ, тогава ще разберете, какво значи нереализиране на добритѣ мисли.

Като знае този законъ, разумниятъ го прилага при проявитѣ на злото. Той знае, че злото е резултатъ на нереализирано добро и, за да се освободи отъ него, прилага закона за превръщането. Той владѣе изкуството за превръщане на живитѣ сили въ природата. Тъй щото, ако човѣкъ не реализира Божественитѣ мисли, всѣкога ще се натъква на злото въ свѣта. То събужда въ човѣка енергии, за които нѣкога ще плаща. Като знаете това, вие разбирате, защо трѣбва да отлагате реализирането на злото. Оттукъ вадимъ заключение: мързелътъ или леностьта е резултатъ на нереализирани, непроявени таланти. Ако не прояви талантитѣ си, т.е. не работи върху тѣхъ, човѣкъ става ленивъ. Значи, леностьта е произлѣзла отъ талантливитѣ, гениалнитѣ хора, отъ светиитѣ и адептитѣ. Защо? Защото нѣкога не сѫ работили върху себе си, отлагали сѫ реализирането на Божественитѣ мисли и чувства, които сѫ дошли до тѣхъ. Подаде ли се човѣкъ на мързела и каже, че не иска да работи, нѣма да мине много време, и той ще плати скѫпо за своя мързелъ. Не е позволено на човѣка да се подава на мързелъ и да отлага изпълнението на Божественитѣ мисли.

Като ученици, вие трѣбва да имате будно съзнание, да следите, какви мисли и чувства минаватъ презъ васъ, за да разберете състоянията, които тѣ произвеждатъ. Вие трѣбва да знаете, да изпълните или да отложите реализирането на дадена мисъль. Отъ изпълнението или неизпълнението на известна мисъль зависи вашето щастие. Казвате: Какво да направимъ, когато се натъкваме на противоречия? За да не попаднете подъ последствията на противоречията, спазвайте следното правило: не се занимавайте съ разрешаването на голѣмитѣ противоречия. Тѣ сѫ голѣми тежести, които не сѫ по силитѣ ви. Да носишъ едно голѣмо противоречие на гърба си, това значи, да се осакатишъ. На сѫщото основание, казвамъ: Пазете се отъ лоши мисли и чувства, които носятъ голѣми тежести въ себе си. Приемете ли една лоша мисъль въ ума си и едно лошо чувство въ сърдцето си, вие непремѣнно ще се осакатите.

За да не се осакатявате, прилагайте закона на присаждането, съ който земедѣлцитѣ си служатъ. На дивачката тѣ присаждатъ питомно клонче. Правете сѫщото и вие: на лошата мисъль и на лошото чувство, като знаменатель на дробьта, турете добра мисъль и добро чувство за числитель на дадената дробь. Когато соковетѣ отъ корена на дивачката минатъ въ клонетѣ на присадката, ще получите плодъ, който не прилича на майка си. Следователно, лошитѣ мисли и чувства представятъ коренитѣ на дървото, а добритѣ мисли и чувства — клонетѣ на дървото. Обаче, ако при добритѣ мисли и чувства вие циментирате коренитѣ на дървото, лошитѣ мисли и чувства, т.е. горчивитѣ имъ сокове оставатъ завинаги въ земята. Който се опита да вкуси отъ тия корени, за дълго време ще носи тѣхнитѣ последствия. И обратно: ако единъ клонъ, въ който се криятъ добри мисли и чувства, се посади въ земята, следъ време той ще пусне коренчета. Неговитѣ сокове ще слѣзатъ въ корена, но ще станатъ горчиви. Въ този случай, добритѣ мисли и чувства ставатъ лоши. Значи, както лошиятъ човѣкъ има условия да стане добъръ, така и добриятъ има възможность да стане лошъ.

Когато въ човѣка се яви желание да стане богатъ, ученъ, силенъ, за да го славятъ хората, той става лошъ. Ученъ, който търси слава отъ хората, не се радва на ученитѣ. Сѫщото може да се каже и за силния, и за богатия, и за праведния човѣкъ. Силниятъ не се радва на силния; богатиятъ не се радва на богатия; праведниятъ не се радва на праведния. Обаче, ако силниятъ, богатиятъ, учениятъ, праведниятъ сѫ добри хора, тѣ се радватъ на подобнитѣ си. Който не е добъръ по естество, каквито добродетели и постижения да има, не може да се радва на добродетелитѣ и постиженията си. Добъръ ли е, той се радва и на своитѣ, и на чуждитѣ постижения. Този човѣкъ наричаме ние истински добродетеленъ и силенъ.

И тъй, когато говоримъ за гениалния и за разумния човѣкъ, имаме предъ видъ онзи, който е господарь на условията. Той е извънъ законитѣ на обикновения животъ. Защо? Защото има високъ моралъ, който регулира неговитѣ прояви. Разумниятъ човѣкъ никога не пропуща моментитѣ за изпълнение на волята Божия и реализиране на Неговитѣ мисли и чувства. Разумниятъ знае, кога да работи и кога да не работи. Той знае, кога да се въздържа и отъ какво, именно, да се въздържа. Не е достатъчно човѣкъ само да говори за въздържане, безъ да знае, отъ какво да се въздържа. Ако пияницата се въздържа отъ пиене на вино, това въздържане има смисълъ. Обаче, има ли смисълъ да се въздържа човѣкъ отъ пиене на вода? Има смисълъ човѣкъ да се въздържа отъ желанието да коли кокошки и да ги яде. Ще кажете, че той обича кокошкитѣ. Отъ тази любовь той може да се въздържа, но не и отъ любовьта си къмъ Бога и къмъ своя ближенъ. Да любишъ, за да изядешъ своя възлюбенъ, тази любовь не е на мѣсто.

Като се говори за любовьта, мнозина изпадатъ въ противоречия. Противоречията не сѫ нещастие. Тѣ криятъ въ себе си голѣми блага. Колкото по-голѣми противоречия има човѣкъ, толкова по-голѣми сѫ условията за неговото развитие. Ако при днешнитѣ условия на живота се махнатъ противоречията, човѣкъ би се пукналъ като мѣхуръ. Ако противоречията на даденъ човѣкъ сѫ външни, тѣ се явяватъ като външно налѣгане върху него, за да се уравновесятъ съ вѫтрешното напрежение. Ако пъкъ противоречията му сѫ вѫтрешни, тѣ се явяватъ като вѫтрешно напрежение, което помага за уравновесяване на външното налѣгане. Човѣкъ се развива правилно, благодарение на външното налѣгане и на вѫтрешното напрежение въ него, които взаимно се уравновесяватъ. Ако премахнете външното налѣгане, човѣкъ ще се пръсне; ако премахнете вѫтрешното напрежение, той ще бѫде смачканъ отъ външното налѣгане. Съ голѣмината на външното налѣгане си обясняваме, защо нѣкои хора сѫ високи и слаби, а други — низки и дебели. Когато външното налѣгане е по-голѣмо отъ вѫтрешното напрежение, човѣкъ расте слабо, вследствие на което по ръстъ е дребенъ, низъкъ. Ако външното налѣгане е по-слабо отъ вѫтрешното напрежение, човѣкъ расте на високо и на широко. Ще кажете, че ръстътъ на човѣка се опредѣля отъ храната и отъ добритѣ или лошитѣ условия, при които живѣе. Това е отчасти вѣрно.

Като ученици, вие трѣбва да знаете, на всѣко време, колко храна да употрѣбявате, за да можете да уравновесявате външното налѣгане съ вѫтрешното напрежение. Ако туряте въ стомаха си повече храна, отколкото трѣбва, вие ще изразходвате много енергия за смилането ѝ. Изразходваната енергия трѣбва да се набави отъ енергията, която храната дава. Не може ли да стане това, въ организма на човѣка настѫпва известна дисхармония. Сѫщата дисхармония се явява, когато човѣкъ яде по-малко, отколкото трѣбва. Следователно, човѣкъ трѣбва да знае, на всѣко време, колко храна му е нужна. Нѣкои животни познаватъ този законъ и, когато чувствуватъ приближаване на неблагоприятни условия въ природата, тѣ търсятъ начинъ да се запасяватъ. Запримѣръ, кокошката предчувствува приближаването на неблагоприятнитѣ условия, вследствие на което отива на току що засѣтитѣ ниви и вади житото отъ тѣхъ.

Следователно, видите ли, че нѣкой човѣкъ търси начинъ да се осигури, да подобри живота си, ще знаете, че за този човѣкъ идатъ голѣми изпитания. Нѣкой иска да стане богатъ, но не успѣва. Не само че не става богатъ, но голѣма сиромашия го налѣга. Нѣкой ученикъ отива на училище съ добре приготвени уроци и си мисли, че като го дигнатъ на урокъ, ще получи шесторка. Какво става, обаче, и той не знае, но когато учительтъ му го изпитва, той се забърква така, че получава двойка. Коя е причината за неуспѣха на ученика? Голѣмата самоувѣреность. Понеже мисли, че много знае, учительтъ става положителенъ къмъ него. Ученикътъ е положителенъ, и учительтъ — сѫщо, а вие знаете, че две положителни величини се отблъскватъ. Ако ученикътъ е скроменъ и не мисли, че знае много, учительтъ щѣше да бѫде по-снизходителенъ къмъ него и щѣше да му тури шесторка.

Сега, да се върнемъ къмъ въпроса за причинитѣ на доброто и на злото. Мнозина говорятъ за доброто, искатъ да бѫдатъ добри, да оправятъ работитѣ си, но не знаятъ, какъ да направятъ това. Много просто. Дойде ли въ ума ви нѣкаква Божествена мисъль, не я пѫдете, не отлагайте реализирането ѝ, но веднага пристѫпете къмъ приложение. Щомъ я приложите, доброто ще се яви у васъ като естествено последствие на реализиране на Божественитѣ мисли. Колкото маловажна да е тази мисъль, приложете я. Всѣки малъкъ потикъ къмъ доброто е свещенъ тласъкъ въ човѣшкия животъ. Вслушвайте се и въ най-малкитѣ добри потици въ себе си и ги прилагайте. Хората се отказватъ отъ приложението на малкитѣ потици къмъ добро, защото, отъ една страна ги омаловажаватъ, а отъ друга, не могатъ да дочакатъ резултатитѣ. Тѣ бързатъ, искатъ да иматъ резултатъ още въ момента. Това е невъзможно. Колкото малка да е кибритената клечка, невъзможно е веднага да се направи. Много време минава, докато кибритената клечка се приготви. Мислите ли, че слънцето, което днесъ огрѣва цѣлата земя, се е създало въ единъ моментъ? Милиони години е работено върху него, за да дойде до положението, въ което днесъ го виждаме. Днесъ много хора четатъ, пишатъ и говорятъ правилно, но колко работници преди тѣхъ сѫ взели участие въ създаване на писменостьта и на речьта! Колко години сѫ работили тѣ въ това направление! Ние намираме нѣщата готови и продължаваме да работимъ за тѣхното усъвършенствуване.

Следователно, за да разберете произхода на нѣщата, вие трѣбва да изучавате законитѣ на живота и на природата. Разбрахте ли, кога доброто ражда зло и злото — добро? Слушали сте да казватъ: „Всѣко зло за добро“. Възъ основа на сѫщия законъ, казвамъ: „Всѣко добро за зло“. — Въ какъвъ случай тия поговорки сѫ вѣрни? — Когато човѣкъ не реализира добритѣ мисли и когато не отлага реализирането на лошитѣ мисли. Запримѣръ, нѣкой иска да каже лошо по адресъ на своя ближенъ и се бори въ себе си, да каже, или не. Той си мисли, че ако каже, ще му олекне. Иначе, ще се измѫчва. Щомъ е така, нека направи следното: да вземе една трѫба отъ каучукъ, желѣзо или какъвъ и да е материалъ, дълга 50 — 60 см. и широка 1 — 2 см. и отиде на планината. Като стигне до известна височина, тамъ да спре, да изкопае една дупка и чрезъ трѫбата да изкаже думитѣ, които му тежатъ. По този начинъ, именно, той ще се облекчи, а сѫщевременно ще се запази отъ последствията на злото. Земята поглъща всичко и преработва горчивитѣ сокове въ сладки.

Знаете ли, какви сѫ последствията отъ многото говорене? Ще приведа единъ примѣръ отъ турския животъ. Единъ пехливанинъ вървѣлъ изъ улицитѣ и настигналъ единъ турчинъ, който едва се движелъ. Пехливанинътъ го настѫпилъ по крака и продължилъ пѫтя си. Турчинътъ започналъ да вика следъ него: Ти слѣпъ ли си? Не виждашъ ли, че предъ тебе човѣкъ върви? Какъ смѣешъ да настѫпвашъ такъвъ почтенъ човѣкъ като мене? Пехливанинътъ се обърналъ, ударилъ му две плесници, повалилъ го на земята и продължилъ пѫтя си. Следъ нѣколко часа той настигналъ другъ турчинъ, когото сѫщо настѫпилъ. Турчинътъ го погледналъ спокойно и му казалъ: Щастливъ съмъ, че срѣщамъ такъвъ юнакъ, който ме настѫпи. Голѣмо благо е за мене, да ме настѫпи юнакъ. Пехливанинътъ се спрѣлъ, извадилъ отъ джоба си една кесия съ пари и му казалъ: Разумнитѣ хора възнаграждавамъ, а неразумнитѣ — на земята повалямъ. Когато разумниятъ знае, какъ да постѫпва съ злото, добре се възнаграждава. Това значи: „Не противи се на злото!“

Следователно, когато голѣмо зло ви настѫпи, не го ругайте, не му казвайте, че е слѣпо, че трѣбва да бѫде внимателно къмъ васъ, но кажете: Привилегия е за мене да ме настѫпи такъвъ голѣмъ герой. Това, което днесъ е станало и става, колкото и да е лошо, на мѣсто е. Въ бѫдеще може да стане другояче, но днесъ не може. Като разсѫждавате по този начинъ, вие ще дойдете до правото разрешение на нѣщата. Това е правата философия на живота, която разрешава въпроситѣ за злото и за доброто въ свѣта. Когато стомната се счупи, не съжалявай за нея. Нова стомна те чака. Когато дрехитѣ, обущата ти се скѫсатъ, не съжалявай, нови дрехи и обуща те чакатъ. Старото си отива, ново иде. Благодарете за това, което сте придобили и научили отъ старото. Пригответе се за новото. Старото се радва, че се освобождава отъ васъ, а новото се радва, че иде да ви посети. И на едното, и на другото се радвайте, за да решите задачитѣ на живота си правилно.

Когато казвате на хората, че трѣбва да прилагатъ и най-малкитѣ добри мисли, да вършатъ поне малки добрини, мнозина се чудятъ, какъвъ смисълъ има това, какво ще имъ допринесе въ бѫдеще малкото добро. Тѣ си казватъ: Има смисълъ човѣкъ да прави добро, но да е голѣмо, че да се види отъ всички. — Малкото добро, именно, е ценно. То крие въ себе си голѣми блага. Всички знаете баснята: „Пчела и ловецъ.“ Една пчела попаднала въ паяжината на единъ голѣмъ паякъ и започнала да бръмчи жално. Въ този моментъ покрай нея миналъ единъ пѫтникъ. Пчелата се обърнала къмъ него съ думитѣ: Пѫтниче, моля ти се, избави ме отъ тази мрежа. Искамъ да се върна въ кошера си. Тръгнахъ по работа и обещахъ на другаркитѣ си да се върна на време, но ето, нещастие ме сполетѣ. Нѣкога и азъ ще ти бѫда полезна. Пѫтникътъ погледналъ къмъ пчелата и си помислилъ: Какво добро може да ми направи тази малка пчела? Азъ съмъ добъръ човѣкъ, ще ѝ помогна, безъ да очаквамъ отплата и благодарность отъ нея. Той махналъ съ рѫка къмъ паяжината, скѫсалъ я и освободилъ пчелата. Не се минало много време, сѫщиятъ пѫтникъ минавалъ презъ една гѫста гора, дето живѣли разбойници. Единъ отъ тѣхъ се прицелилъ съ пушката си, искалъ да го убие, да вземе паритѣ му. Неочаквано, отнѣкѫде дошла пчела и ужилила разбойника по рѫката. Отъ болка той изпусналъ пушката на земята, а пѫтникътъ успѣлъ да избѣга. Тъй щото, не забравяйте, че най-малката добра мисъль или постѫпка е въ състояние да ви освободи отъ най-голѣмото зло или нещастие. Като знаете това, всѣкога подържайте разположението на духа си. Доброто разположение на духа е едно отъ красивитѣ съчетания на разумнодействуващи сили въ човѣка. Когато всички сили въ човѣка сѫ въ хармония, той има добро разположение на духа и е готовъ на всѣкаква разумна работа, за приложение на доброто въ всички негови прояви, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ. Това значи, да има човѣкъ вѫтрешенъ миръ и равновесие въ себе си. Не нарушавайте този миръ, за да бѫдете проводници на Божественитѣ мисли и чувства.

И тъй, когато се запитвате за причината на противоречията, казвамъ: Една отъ причинитѣ за противоречията се дължи на нарушаване вѫтрешния миръ и равновесие въ човѣка Алчностьта, стремежътъ за придобиване на много нѣща, създава противоречия въ живота. Когато човѣкъ стане богатъ, около него се трупатъ хора, крадци, които искатъ да го обератъ, Ако успѣятъ да го обератъ, той се натъква на противоречия, защо придоби богатство и защо го изгуби. Докато е богатъ, човѣкъ се страхува да не го обератъ. На този вѫтрешенъ страхъ, именно, се дължи явяването на крадци и разбойници въ свѣта. Като осиромашее, човѣкъ казва: Нѣма моралъ въ свѣта. Вѣрно е, че въ свѣта нѣма още онзи великъ моралъ, за който копнѣе човѣшката душа. Днесъ въ много хора липсва и разумность. Богатиятъ не знае, защо е богатъ; бедниятъ не знае, защо е беденъ; добриятъ не знае, защо е добъръ; лошиятъ не знае, защо е лошъ и т. н.

Какъ може човѣкъ да изправи живота си? По два начина: Чрезъ въздържание и чрезъ приложение. — Кѫде трѣбва да прилагате закона на въздържанието? — На земята, дето действуватъ отрицателнитѣ сили. Обаче, влѣзе ли въ Божествения свѣтъ, човѣкъ трѣбва да проявява приложението. Въ Божествения свѣтъ действуватъ положителни сили. Следователно, докато е на земята, дето владѣе злото, човѣкъ трѣбва да се въздържа отъ злото, т.е. да отлага прилагането на лошитѣ мисли и чувства. Влѣзе ли въ Божествения свѣтъ, въ свѣта на положителнитѣ сили, дето сѫществува само добро, човѣкъ трѣбва да прилага, да изпълнява и да реализира добритѣ мисли и чувства. Като живѣе на земята, човѣкъ се стреми да бѫде добре облѣченъ, нахраненъ и на добра служба. Той не обича дрехи съ кръпки. Това показва, че човѣкъ се стреми къмъ лесния пѫть. Започне ли една работа, той иска да я свърши изведнъжъ. Ако не може да я свърши изведнъжъ, той не иска да я започва отново. Въ Божествения свѣтъ, обаче, човѣкъ започва и прекѫсва една работа по нѣколко пѫти, докато я свърши. За предпочитане е човѣкъ да има кръпки на дрехитѣ си, но да разполага съ знания, отколкото дрехитѣ му да бѫдатъ безъ кръпки, а да нѣма знания. На земята кръпкитѣ сѫ необходимость, а на небето никаква кръпка не се приема. Успѣхътъ и силата на човѣка седи въ доволството, а не въ голѣмото богатство. Ако не е доволенъ отъ условията, при които въ даденъ моментъ се намира, човѣкъ приключва живота си съ малъкъ минусъ. Минусътъ не е истинскиятъ животъ. Добриятъ животъ завършва съ плюсове. Минуситѣ въ живота на човѣка показватъ, че той е работилъ съ отрицателни величини; плюсоветѣ въ живота на човѣка показватъ, че той е работилъ съ положителни величини. Отъ гледището на Божествения животъ и отрицателнитѣ величини иматъ своето предназначение. Ако злото и отрицателното не сѫществуватъ, и доброто нѣма да сѫществува. Когато човѣкъ е лошъ, тогава има възможность да прояви доброто, което крие въ себе си. Какъ ще прояви доброто? Като се въздържа отъ правене на зло.

И тъй, основната мисъль отъ днешната лекция е следната: изпълнението на добритѣ мисли произвеждатъ добри чувства, а неизпълнението имъ ражда лоши чувства. И обратно: изпълнението на лошитѣ мисли произвежда лоши чувства, а неизпълнението имъ ражда добри чувства. Като прилагате лошитѣ мисли, а отлагате приложението на добритѣ, вие сами си създавате кармата. Като прилагате добритѣ мисли, а отлагате изпълнението на лошитѣ, вие си създавате дихармата. Само чрезъ ликвидиране на кармата и приложение на дихармата се създава свѣтлото бѫдеще на човѣка. Не живѣе ли съзнателно и разумно, човѣкъ играе на лотария, въ която, или ще спечели, или ще изгуби.

Животътъ на съвременнитѣ хора е животъ на лотария. Тѣ непрекѫснато бъркатъ въ торба съ плодове. Ако знаятъ, какъ да вадятъ, ще напипатъ най-хубави, сладки и доброкачествени плодове. Ако не знаятъ, ще напипатъ кисели, горчиви и гнили плодове. Въ науката на живота се събиратъ или само цѣли числа, или само дроби, но въ никакъвъ случай не се събиратъ дроби съ цѣли числа, или цѣли числа съ дроби.

Т. м.

*

15. Лекция отъ Учителя, държана на

20. декемврий, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×