Jump to content

1929_12_13 Смѣни въ природата


Ани

Recommended Posts

От "Служене, почить и обичь"
24 лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 9-та година, т.I, (1929 г. - 1930 г.)
Първо издание, София, 1940 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Смѣни въ природата

Т. м.

Като наблюдавате течението на една рѣка, забелязвате, че двата ѝ брѣга не сѫ еднакво разрушени отъ водата. Запримѣръ, рѣката Дунавъ руши повече българския брѣгъ, отколкото отсрещния. Значи, южниятъ брѣгъ на рѣката е по-разрушенъ отъ северния. Защо? Има причини за това. Значи, има едно движение отъ северъ къмъ югъ, къмъ екватора, къмъ гѫстата материя. Това движение наричаме слизане отгоре надолу. Кой може да слиза? Само богатиятъ слиза. Сиромахътъ не може да слиза. Той обикновено се качва. Богатиятъ може да се уподоби на топка, пълна съ злато. Ако поставите топката на наклонна площь, тя ще започне да слиза надолу, докато стигне до дъното, дето спира. Ако отворите топката, златото ще се изсипе. Следователно, топката се затваря и остава празна, както е била преди напълването ѝ съ злато. Понеже е гумена и пълна съ въздухъ, тя лесно се издига нагоре, докато стигне такъвъ въздушенъ пластъ, който има гѫстота, равна на гѫстотата на въздуха въ топката. Когато слизаше надолу, топката бѣше богата, пълна съ злато. Щомъ се изпразни, тя осиромашава, изгубва богатството и тежестьта си и започва да се качва нагоре. Когато се спираме върху стиха, изказанъ отъ Христа, че богатиятъ не може да влѣзе въ Царството Божие, имаме предъ видъ топката, пълна съ злато. Докато не се освободи отъ златото, което я прави тежка, тя не може да се издигне нагоре. Като осиромашее и олекне, тогава може да се издигне нагоре, къмъ Бога. Колкото по-лекъ е човѣкъ, толкова по-високо се издига.

Кой може да се учи, да стане ученъ човѣкъ: богатиятъ или сиромахътъ? Сиромахътъ. Богатиятъ не може да стане ученъ. Защо? Защото е пъленъ. Той се е натоварилъ съ много багажъ и тръгналъ на екскурзия по долнитѣ свѣтове, да разглежда богатитѣ долини на живота. Сиромахътъ, обаче, възлиза нагоре съ своята празна торбичка и, каквото срещне на пѫтя си, туря въ нея. Предъ очитѣ му се разкриватъ красиви гледки, които той изучава. Каквото научи, той го туря въ торбичката си. Щомъ я напълни, започва постепенно да слиза надолу. Защо? — Богатъ е станалъ. Кое отъ дветѣ положения е за предпочитане: да се качвашъ по високитѣ планински върхове, или да слизашъ по долинитѣ на живота? Отъ състоянието на човѣка зависи: ако е беденъ, ще се качва по високитѣ върхове; ако е богатъ, ще слиза въ долинитѣ. Това е единъ отъ законитѣ на разумната природа. Богатиятъ е добре облѣченъ, нахраненъ и засмѣнъ; сиромахътъ е окѫсанъ, гладенъ и натѫженъ.

Освенъ въ положението на богатъ и сиромахъ, човѣкъ изпада въ трето състояние — недоволенъ и доволенъ. Недоволенъ или доволенъ могатъ да бѫдатъ само сиромахътъ и богатиятъ. Въ слизането си въ долинитѣ на живота, богатиятъ може да е недоволенъ отъ положението си, особено когато е изгубилъ нѣщо; макаръ че сиромахътъ възлиза нагоре, но и той е недоволенъ отъ положението си. Недоволството е болезнено състояние въ човѣка, а доволството — естествено, здравословно състояние. Когато богатиятъ и сиромахътъ сѫ недоволни отъ положението си, това показва, че тѣ не разбиратъ благата, които тия състояния имъ носятъ, вследствие на което се натъкватъ на нѣкои болезнени състояния.

Защо богатиятъ е недоволенъ отъ богатството си, а сиромахътъ — отъ сиромашията си? Богатиятъ е недоволенъ, че не е богатъ, колкото иска. Можете ли да кажете, че и сиромахътъ е недоволенъ по сѫщата причина? Иска ли и той по-голѣма сиромашия отъ тази, която му е дадена? Понѣкога човѣкъ е доволенъ отъ голѣмото богатство, а понѣкога и отъ малкото. Сѫщо така човѣкъ е доволенъ нѣкога отъ голѣмата сиромашия, а нѣкога — отъ малката. Сѫществува едно нормално състояние на богатство и на сиромашия, при което всѣки човѣкъ е доволенъ. При нормалното състояние на сиромашията човѣкъ е доволенъ, защото има непреривенъ импулсъ да се качва нагоре. При нормалното състояние на богатството човѣкъ е доволенъ, защото има непреривенъ импулсъ за слизане надолу. Нѣма ли импулсъ нито за едното, нито за другото, човѣкъ не може да се нарече нито богатъ, нито сиромахъ. Нѣкой казва: Азъ съмъ богатъ. — Можешъ ли да слизашъ надолу? — Не мога. — Тогава не си богатъ. Другъ пъкъ казва, че е сиромахъ. — Можешъ ли да се качвашъ нагоре? — Не мога. — Тогава не си сиромахъ. Отъ това гледище, сиромашията и богатството не сѫ нищо друго, освенъ движения въ природата — нагоре и надолу. Сиромашията и богатството се явяватъ като резултати на това движение. Следователно, за да бѫде човѣкъ богатъ или сиромахъ, има редъ причини.

Сега, да разгледаме, кой е ученъ човѣкъ и кой — невежа. Ученъ е този, който слиза надолу. Значи, учениятъ е богатъ. Невежиятъ пъкъ се качва нагоре. Той е сиромахъ. Кой е светия и кой — грѣшникъ? Светията е богатъ човѣкъ, а грѣшникътъ — сиромахъ. Светията има право да критикува, защото разполага съ вѫтрешна свѣтлина. Защо иде критиката? За обяснение на известни факти. Колкото по-голѣма е свѣтлината, толкова по-правилна е критиката. Светията носи свѣтлина съ себе си. Въ която стая влѣзе, веднага дава мнението си, веднага започва да критикува нѣщата. Защо? Свѣтлина има той. Ако влѣзе въ тъмна стая и нѣма свѣтлина въ себе си, той не може да критикува. Значи, дето е свѣтлината, тамъ има критика.

И тъй, за да може човѣкъ да даде отчетъ за себе си, да знае, какво представя, той трѣбва да бѫде богатъ, ученъ и светъ, да разполага съ свѣтлина. За да постигне нѣщо, човѣкъ трѣбва да бѫде сиромахъ, невежа и грѣшникъ. Буквата „ш“ въ думата грѣшникъ показва, че грѣшникътъ не трѣбва да лъже. Даже и дяволътъ забранявалъ на своитѣ последователи — грѣшници, да лъжатъ. Той имъ казвалъ: Вие имате право да вършите различни престѫпления, но не и да лъжете. Особено нѣмате право мене да лъжете. Ако разбера, че нѣкой ме е лъгалъ, ще го накажа строго. И дяволътъ обича истината, но въпрѣки това всички лъжи се товарятъ върху гърба му. Дяволътъ се сърди, когато приятелитѣ му го лъжатъ. Какво ще направите вие, когато ви лъжатъ приятелитѣ ви? Защо грѣшникътъ не трѣбва да лъже? Защото лъжата е негова стока. Може ли търговецътъ да купува собствената си стока? Праведниятъ, обаче, като нѣма отъ тази стока, купува си, колкото му е нужно. Кога лъже праведниятъ? Когато направи нѣкаква погрѣшка, която е несъобразна съ неговия животъ. Като се намѣри въ „небрано лозе“, той прибѣгва до лъжата. Той търси начинъ да скрие погрѣшката си, вследствие на което прибѣгва до лъжата.

Какво представя погрѣшката? Погрѣшката не е нищо друго, освенъ петно върху бѣлата дреха на човѣка. За да очисти дрехата си, човѣкъ непремѣнно трѣбва да я изпере, или боядиса. Съ какъвъ цвѣтъ ще я боядиса? Съ такъвъ, който да го прикрива въ мѫчнотиитѣ му. По този начинъ той иска да скрие погрѣшката си и да покаже, че бѣлото е пакъ на мѣстото си. Оттукъ можемъ да извадимъ заключение, че различнитѣ цвѣтове сѫ произлѣзли отъ желанието на човѣка да прикрие своитѣ погрѣшки. Въ природата рѣдко сѫществуватъ естествени цвѣтове. Засега цвѣтоветѣ въ природата сѫ повече неестествени, приготвени по изкуственъ начинъ, съ цель да закриятъ погрѣшкитѣ на живитѣ сѫщества. Всѣки цвѣтъ прикрива нѣкакъвъ недостатъкъ, нѣкаква погрѣшка въ човѣка. Запримѣръ, анемичниятъ обича червения цвѣтъ; алчниятъ, материалистътъ — зеления цвѣтъ. Онѣзи, които търсятъ лекъ животъ, безъ мѫчнотии и страдания, обичатъ синия цвѣтъ, затова гледатъ нагоре, къмъ небето. Обикновено грѣшнитѣ хора обичатъ синия цвѣтъ. Онѣзи, които се стремятъ къмъ мѫдростьта, обичатъ жълтия цвѣтъ. Богатиятъ обича жълтия, главно златистия цвѣтъ, защото му напомня златото.

Като ученици, вие трѣбва да дойдете до правилнитѣ прояви въ природата. Дойдете ли до разбиране на тия прояви, ще видите, че това, което считате зло, не всѣкога е зло. Това, което въ даденъ случай е зло за васъ, за други не е зло. Това, което е неприятно за едното, е приятно за другиго. Бухалътъ се плаши отъ свѣтлината, а дневнитѣ животни и птици я търсятъ. Има хора, които, като бухала, бѣгатъ отъ свѣтлината; има и такива, които търсятъ свѣтлината. Грѣшникътъ бѣга отъ свѣтлината, а праведниятъ я търси. Свѣтлината и тъмнината сѫ два процеса въ природата, които човѣкъ трѣбва добре да разбира. Като необходими процеси въ природата, човѣкъ трѣбва да минава презъ тѣхъ. Когато иска да събере известно количество енергия, съ която да свърши нѣкаква работа, човѣкъ трѣбва да мине презъ тъмнината. Затова, именно, природата е затворила мозъка, дробоветѣ, сърдцето, стомаха въ тъмни стаички, тамъ да работятъ, отъ никого несмущавани. Тѣзи органи иматъ специфична свѣтлина, съ която си служатъ. Така запазени, тѣ не пръскатъ енергията си, вследствие на което всѣкога иматъ излишъкъ, който държатъ като запасна енергия.

Значи, всички велики работи ставатъ на тъмно. Въпрѣки това ние обичаме свѣтлината. Защо човѣкъ обича свѣтлината? Като контрастно състояние на тъмнината. Когато човѣкъ седи дълго време на тъмно, въ него се събужда непреодолимо желание да излѣзе на свѣтлина, да смѣни състоянието си. Когато е миналъ презъ голѣмо недоволство, човѣкъ се стреми къмъ доволство. Всички хора, млади и стари, иматъ стремежъ къмъ нѣщо. Стремежътъ имъ се дължи, именно, на контраститѣ въ живота. Като сѫ били дълго време въ известно състояние, тѣ се стремятъ да излѣзатъ отъ него и да го замѣнятъ съ ново, обикновено противоположно на първото. Ако човѣкъ е разуменъ и върви по отмѣренитѣ, строго опредѣлени закони и действия на природата, той би избѣгналъ голѣма часть отъ страданията, които днесъ има. Както въ музиката движенията сѫ отмѣрени и ритмични, така и въ природата срѣщаме строгъ ритъмъ и движение. Запримѣръ, въ музиката има различни тактове: 2/4, 3/4, 8/16 и т. н. Такива тактове сѫществуватъ и въ природата. Движенията на краката, на рѫцетѣ вървятъ по известни тактове. Когато тръгва отъ дома си, човѣкъ трѣбва да знае, по какъвъ тактъ се движи. Тактътъ 2/4 въ музиката се дава обикновено на маршоветѣ. Въ този смисълъ, ако човѣкъ се движи въ тактъ 2/4, това показва, че той отива на бойното поле, дето го очаква успѣхъ или неуспѣхъ: или той ще надвие, или ще бѫде битъ.

Като ученици, ще се стремите къмъ смѣнитѣ, да не оставате дълго време въ едно и сѫщо състояние. Ще кажете, че не трѣбва да става смѣна отъ по-добро състояние въ по-лошо. Споредъ вашата философия, богатиятъ никога не трѣбва да стане сиромахъ. Въпрѣки вашитѣ разбирания често хората се отегчаватъ и отъ богатството си, и отъ любовьта на своитѣ ближни и пожелаватъ да смѣнятъ състоянието си. Богатиятъ е богатъ, защото хората влагатъ паритѣ си въ неговата банка. Следователно, щомъ пожелае да осиромашее, нека върне паритѣ на хората. Сѫщото можемъ да кажемъ и за нѣкой човѣкъ, когото мнозина обичатъ. Като го обичатъ, тѣ влагатъ любовьта си въ неговата банка. Пожелае ли да се освободи отъ любовьта имъ, нека отвори банката си и върне на всѣки човѣкъ това, което сѫ вложили въ него. Каже ли нѣкой, че едно време хората го обичали, а сега престанали да го обичатъ, ще знаете, че тѣ сѫ изтеглили любовьта си отъ неговата банка. Какъ наричаме банката, въ която хората криятъ чувствата си? Сърдце. Докато паритѣ на нѣкого сѫ вложени въ банката ви, той пише любовни писма, интересува се за своитѣ акции. Между васъ и него има непрекѫснато взимане и даване. Щомъ престане да се интересува отъ васъ, това показва, че той е извадилъ паритѣ си отъ вашата банка, прекѫсналъ е всѣкаква връзка на взимане — даване.

Когато човѣкъ вложи капиталитѣ си не въ банкитѣ на хората, но въ банката на природата, да се ползуватъ отъ тѣхъ всички хора, той става праведенъ. Започне ли всѣки день да вади часть отъ капиталитѣ си, които е вложилъ въ природата, той става грѣшникъ. Защо става грѣшникъ? Защото изяжда и изпива капиталитѣ си и, дето отиде, всички го приематъ като последенъ сиромахъ, невежа и грѣшникъ. Той се намира въ положението на богатия, който не може да възлѣзе нагоре. Тогава стихътъ, който Христосъ е казалъ преди две хиляди години за богатия, се разширява въ следния смисълъ: богатиятъ, който е внесълъ богатството си въ банката на отдѣлния човѣкъ, и грѣшникътъ, който е изтеглилъ богатството си отъ банката на природата, не могатъ да влѣзатъ въ Царството Божие.

Когато се говори за Царството Божие, мнозина иматъ предъ видъ онзи свѣтъ и се чудятъ, кѫде се намира той. Този и онзи свѣтъ сѫ полюси на единъ и сѫщъ свѣтъ. Обаче, съобщението между двата свѣта е такова, че, за да отидете отъ този въ онзи свѣтъ, трѣбва, или да се качите нависоко и оттамъ да слѣзете на срещуположния полюсъ, или да прокопаете каналъ между тѣхъ. Прокопаването на каналъ е трудна работа. Това не може да направи всѣки. Но кой може да се качи нависоко? Сиромахътъ. Ето защо, който иска да влѣзе въ Царството Божие, трѣбва да осиромашее, да стане невежа. Богатиятъ може само да слиза въ долинитѣ, но не и да се качва.

Следователно, богатството и сиромашията сѫ два естествени процеса, които постоянно се смѣнятъ. Не може човѣкъ непрекѫснато да се качва или слиза. Като дойде до известна височина, той започва да слиза. И после, като стигне известна дълбочина, отново започва да се качва. Когато стигне на нѣкой планински връхъ, човѣкъ започва да пълни торбата си съ снѣгъ и ледъ, колкото иска. Снѣгътъ и ледътъ сѫ богатството на високитѣ върхове. Който може да оцени това богатство, ще се ползува отъ него. Който не го разбира и цени, ще каже: Снѣгъ е това! — и ще си замине. Като напълни торбата си съ богатството на планината, човѣкъ слиза въ долината на живота. Така постѫпва онзи, който разбира законитѣ на високитѣ и низки мѣста. Който не разбира тия закони, ще остане на планината и ще умре всрѣдъ богатства, които не може да използува. Съ други думи казано: който разбира философията на живота, знае, какъ да го използува. Той знае причинитѣ за богатството и сиромашията, както и за противоречията въ живота.

Като ученици, вие трѣбва да познавате законитѣ на живота, какви сѫ тѣ въ действителность, а не както хората ги тълкуватъ. Ако разбира правилно законитѣ на живота и на природата, човѣкъ вижда, че смѣнитѣ въ състоянията му сѫ необходими. Запримѣръ, необходимо е човѣкъ да минава отъ богатство въ сиромашия и отъ сиромашия въ богатство, отъ скръбь въ радость и отъ радость въ скръбь, отъ свѣтлина въ тъмнина и отъ тъмнина въ свѣтлина. Ако не сѫществуваха смѣнитѣ въ природата, човѣкъ не би могълъ да се развива правилно. Като наблюдавате процеситѣ, които ставатъ въ природата, виждате, че тѣ сѫ хармонични. Запримѣръ, всѣки процесъ продължава опредѣлено време. Ако времето на траенето е по-голѣмо или по-малко, отколкото трѣбва, хармонията въ природата се нарушава. Опредѣлено е, колко време трѣбва да продължава свѣтлината и колко — тъмнината. Като знаете това, не питайте, защо сте се родили такъвъ или онакъвъ. Всѣки е роденъ такъвъ, какъвто трѣбва. — Защо живѣе така? — Това е другъ въпросъ вече. Отъ човѣка зависи да живѣе по единъ или по другъ начинъ. Ако туришъ рѫката си въ гореща или въ студена вода и следъ това се оплаквашъ, че животътъ е лошъ, ти не мислишъ право. Отъ тебе зависи да не пъхашъ рѫката си въ гореща или студена вода. Ако си я пъхналъ, безъ да знаешъ, каква е водата, веднага я изтегли навънъ. Следователно, при каквито условия да се намирате, радвайте се, защото имате възможность да учите. При това, знайте, че, благодарение на закона на смѣнитѣ, вие ще минавате отъ едно състояние въ друго, безъ да се отегчавате и обезсърдчавате. Ще марширувате и ще вървите на предъ.

Съвременнитѣ хора се стремятъ къмъ придобиване на знания, на сила, на богатство, на здраве и т. н. Прави сѫ тѣ, но какво богатство, какво знание, каква сила и какво здраве е придобилъ той, щомъ постоянно е недоволенъ и боледува? Сѫщото става и съ сиромаха. Той нѣма знание, богатство, сила, вследствие на което е сѫщо така недоволенъ и боледува. Първиятъ мисли по единъ начинъ, вториятъ — по другъ начинъ, но и двамата се считатъ прави. И двамата сѫ прави, но и двамата сѫ недоволни отъ живота си и боледуватъ. Защо? Защото това, което иматъ, не е истинското състояние, къмъ което се стремятъ. Богатиятъ цени богатството си и се ползува отъ него, когато слѣзе до дъното. Намира ли се още на повръхностьта, той не е доволенъ отъ богатството си. Сиромахътъ е доволенъ отъ своята сиромашия и я цени, когато се е качилъ вече на високия връхъ. Докато е въ процеса на възлизането си, той още не е оценилъ сиромашията си.

Значи, богатиятъ цени богатството си, когато е слѣзълъ до най-гѫстата материя. Сиромахътъ пъкъ цени сиромашията си, когато се издигналъ до най-рѣдката материя. Обаче, ако прекарате и богатия, и сиромаха презъ една реторта, поставена на огъня на живота, и двамата ще бѫдатъ еднакви. Това показва, че голѣмата височина отговаря на голѣмата дълбочина. Като души, и двамата сѫ еднакви. Срѣщали ли сте душата на човѣка? Ще кажете, че сте срѣщали хора, облѣчени въ плъть, но души не сте срѣщали. Свѣтлината и тъмнината срѣщали ли сте? Колкото за свѣтлината и тъмнината, всички имате опитность, всички ги познаватъ. Щомъ сте срѣщали свѣтлината, не може да не сте срѣщали душата. Защо? Понеже свѣтлината е дреха на душата. Всички души идатъ отъ слънцето. Душитѣ слизатъ на земята сутринь рано, съ изгрѣването на слънцето. Всички сѫ облѣчени съ бѣли, свѣтли дрехи. Значи, понятието за душата се слива съ понятието за свѣтлината. Какво ще кажете за тъмнината, срѣщали ли сте я? Плътьта, материята, отъ която човѣкъ е направенъ, е тъмнина. Затова казваме, че сегашниятъ човѣкъ, както е създаденъ, е тъмнина.

Пазете следното правило въ живота си: Ако сте богати, никога не искайте сиромашията на сиромаха. Ако сте сиромахъ, никога не искайте богатството на богатия. Защо? Защото тѣ сѫ дадени вече. Безъ да ги искате, когато дойде време, тѣ ще ви посетятъ. Ако ви сѫ дадени очи, трѣбва ли да ги искате? Искате ли нѣкои нѣща преждевременно, вие поемате и тѣхнитѣ отговорности. Не е лесно да носи човѣкъ отговорность за нѣща, за които не е готовъ. Богатството и сиромашията иматъ свои отговорности, т.е. кредитори, съ които трѣбва разумно да се справятъ. Запримѣръ, кредитори на сиромашията сѫ подлостьта, лъжата, страхътъ, кражбата, угодничеството и др. Кои сѫ кредиторитѣ на богатството? Единъ отъ тѣхъ е мързелътъ. Върху останалитѣ кредитори вие сами ще мислите. Като изучавате отличителнитѣ чърти на богатия и на сиромаха, ще видите, че и двамата иматъ по една отличителна добра и лоша чърта. Двамата се различаватъ и въ стремежа си. Сиромахътъ се изкачва нагоре, т.е. еволюира, а богатиятъ слиза надолу — инволюира. Съвременнитѣ хора сѫ сиромаси, възлизатъ нагоре. Мина вече времето на богатитѣ хора. Едно време, когато човѣкъ слизаше отъ небето, бѣше богатъ. Но сега, когато възлиза нагоре, той е сиромахъ. Днесъ човѣкъ не може да бѫде богатъ. Има хора, които не сѫ стигнали още до дъното на живота, поради което разполагатъ съ богатство, но и тѣ скоро ще слѣзатъ и ще започнатъ да се качватъ нагоре. Сегашната епоха е епоха на възлизане — вѣкъ на сиромаситѣ, които носятъ празни торби, да ги напълнятъ съ злато, съ знание, съ сила и съ здраве.

Както и да се говори за сиромашията и за богатството, въ края на краищата вие казвате: Добре е човѣкъ да бѫде богатъ, да разполага съ злато. Вѣрно е, че златото е необходимо въ живота. То е капиталъ, на който всѣки човѣкъ разчита. Когато и да е, човѣкъ все трѣбва да придобие този капиталъ. Златото е необходимо, както за физическия, така и за органическия животъ. И въ кръвьта си човѣкъ трѣбва да има злато. Той трѣбва да бѫде богатъ, но сѫщевременно трѣбва да бѫде и сиромахъ. Не минава ли презъ смѣнитѣ въ природата, човѣкъ не може да се развива добре. Следователно, той трѣбва да мине презъ глада и пресищането, презъ съня и будното състояние, за да познае живота въ всички прояви. Човѣкъ трѣбва да гладува, за да се събуди въ него потикъ къмъ възкачване. Следъ това ще слѣзе долу, да се нахрани добре. Тъй щото, човѣкъ неизбѣжно трѣбва да мине презъ богатство и сиромашия, презъ ученость и невежество, презъ ситость и гладъ, като смѣни въ природата.

Като ученици на Велика школа, вие трѣбва да се стремите къмъ здрава, положителна мисъль. Здравата мисъль довежда човѣка до дълбоко разбиране на живота и на природата. Ако гледате на природата, въ която живѣете, като на сборъ отъ механически прояви, вие не можете да се развивате правилно. Вие ще стигнете до едно мѣсто и тамъ ще спрете, както спрѣха експедициитѣ, които отиваха за върха Евересъ. На високия връхъ може да се качи само онзи, който е въ състояние да управлява свѣта. Понеже хората не сѫ въ състояние още да управляватъ свѣта, затова не могатъ да стигнатъ до върха Евересъ. Нѣкои учени мислятъ, че до върха Евересъ оставатъ още 200 —300 м. Като тръгнатъ, ще видятъ, още колко метра имъ оставатъ. Тѣ се намиратъ предъ оптическа измама, благодарение на което не могатъ да направятъ точни изчисления на височината на върха Евересъ.

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

— Въ истината е скритъ животътъ.

*

14. Лекция отъ Учителя, държана на

13. декемврий, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...