Jump to content

1929_12_06 Психологически разборъ на явленията


Ани

Recommended Posts

От "Служене, почить и обичь"
24 лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 9-та година, т.I, (1929 г. - 1930 г.)
Първо издание, София, 1940 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание
 

 

Психологически разборъ‏на явленията

Т. м.

Като ученици на обикновенитѣ училища, вие сте правили разборъ на различни литературни произведения, но не сте правили разборъ на явленията въ живота. Обаче, като ученици на живота вие трѣбва да разглеждате всички житейски явления психологически, да правите вѫтрешенъ анализъ. Запримѣръ, какво става съ тѣлата, увеличаватъ ли се, или се намаляватъ? Ще кажете, че ако става въпросъ за житното зърно, като се посади въ земята, то се увеличава. Откѫде взима материя за своето увеличаване? Ще кажете, че житното зърно черпи материя отъ слънцето. Щомъ е така, слънцето се намалява.

Външно погледнато, процеситѣ ставатъ, както ги виждаме, обаче, въ сѫщность, вѣрно ли е, че житното зърно се увеличава, а слънцето — намалява? — Ако поставите единъ предметъ далечъ отъ васъ, какъ ще ви се види? — Намаленъ. — Какво ще стане съ сѫщия предметъ, ако вие се приближавате къмъ него, или ако той се приближава къмъ васъ? — Ще се увеличи. — Въ сѫщность, увеличава ли се, или се намалява този предметъ? — Нито се увеличава, нито се намалява. Сѫщото можемъ да кажемъ и за житното зърно, както и за слънцето: нито житното зърно се увеличава, нито слънцето се намалява. Увеличаването на житното зърно и намаляването на слънцето сѫ привидни явления. Тогава, какво знание е това, което се основава на външни привидности?

Знанията, които съвременнитѣ хора иматъ, трѣбва да се пресѣятъ, да се отдѣли отъ тѣхъ сѫщественото отъ несѫщественото, вѣрното отъ невѣрното. Запримѣръ, често казвате, че човѣкъ първоначално расте, а после започва да се смалява. Вѣрно ли е това? Какво разбирате подъ думата „растене“? Механическо растене ли е това, или съзнателно, психическо? Ако растенето на човѣка е механически процесъ, той постоянно би се увеличавалъ, докато най-после спре. Какво въ сѫщность става съ растенето на човѣка: спира ли, или започва да се смалява? Значи, растенето на човѣка е процесъ, за който той самъ нѣма ясна представа. Защо? Защото човѣкъ не е дошълъ още до онази абсолютна, права мисъль, която опредѣля нѣщата споредъ тѣхната действителность.

Представете си, че имате едни везни, които сѫ въ равновесие. Ако на едно отъ блюдата турите една малка тежесть, равновесието веднага се нарушава. Едното блюдо тежи повече отъ другото. Това показва ли, че е станало нѣкакво растене? Ако съберете числата 1 и 2, които нѣматъ вѫтрешна връзка помежду си, това събиране е механическо. Обаче, ако тия числа иматъ вѫтрешна връзка помежду си, ние казваме, че събирането е органическо. Освенъ вѫтрешна връзка, ако иматъ и разбиране помежду си, събирането е трояко: механическо, органическо и психическо. Ние отиваме въ разсѫжденията си по-дълбоко, а именно: две величини, които нѣматъ вѫтрешна връзка помежду си, могатъ да се събератъ механически, но съ нѣкаква цель. Механическитѣ процеси криятъ задъ себе си участието на нѣкакво разумно сѫщество. Запримѣръ, вие виждате на едно мѣсто поставени едно кило захарь и едно кило прѣсни смокини. Казвате, че тукъ има две кила. Вие събирате тѣзи величини, само механически, защото между тѣхъ нѣма съзнателна връзка. Разумниятъ човѣкъ, обаче, ще намѣри нѣкаква цель въ събирането на тия величини. Онзи, който ги е купилъ и оставилъ на едно мѣсто, има за цель да направи нѣщо отъ тѣхъ. Какво може да направи? Сладко. Значи, отъ едно кило захарь и едно кило смокини става хубаво сладко. Разумниятъ, досѣтливиятъ човѣкъ намира цель и смисълъ и въ механическитѣ процеси.

Сега, да се върнемъ къмъ думата „увеличаване“ на материята. Много отъ съвременнитѣ учени нѣматъ ясна представа, какво нѣщо е увеличаване или еволюция на материята. Отъ философско и математическо гледище, първичната субстанция, която изпълва пространството, нито се увеличава, нито се намалява. Ако се увеличава, това показва, че ѝ липсва нѣщо. Тя трѣбва да черпи материя отнѣкѫде, да си набави това, което ѝ недостига. Оттукъ излиза, че на вѣчностьта може да се придаде нѣщо. Въ сѫщность, това е невъзможно. Ако пъкъ кажете, че отъ материята на вѣчностьта може да се отнеме нѣщо, излиза, че тя е ограничена. И това не е вѣрно. Ако приемемъ, че вѣчната материя, т.е. материята на вѣчностьта се увеличава и намалява, ще излѣзе, че Битието е нѣщо нереално. Това е невъзможно. Защо? Невъзможно е на нереална основа да се градятъ реални нѣща. Въ този смисълъ, вѣчностьта е реална, защото материята въ нея нито се увеличава, нито се намалява. Вие можете да се запитате: Защо трѣбва да приемемъ, че материята въ природата е неизмѣнна? Защо трѣбва да приемемъ, че Битието е реално и абсолютно? Защото всѣко друго твърдение, вънъ отъ това, е относително и отрицателно и ще ви изведе на лъжливъ пѫть. Докато човѣкъ уповава на величини, на които може да се придаде нѣщо, или отъ които може да се отнеме нѣщо, той нѣма основа въ живота си, той е стѫпилъ на нѣщо неустойчиво, отъ което всѣки моментъ може да се измѣсти.

Животътъ на всѣки човѣкъ трѣбва да бѫде поставенъ на реална основа. Застане ли на такава основа, човѣкъ има нѣщо устойчиво, на което разчита въ всички случаи на живота си. Не е ли реална основата, на която е стѫпилъ, човѣкъ живѣе въ преходнитѣ и временни нѣща. Запримѣръ, нѣкой човѣкъ е неразположенъ къмъ едного, не мисли добре за него. Следъ време той срѣща човѣка, къмъ когото е неразположенъ, и получава отъ него една хубава ябълка. Той взима ябълката, разглежда я и въ това време си мисли: Този човѣкъ не е толкова лошъ, колкото си представяхъ. Има нѣщо добро въ него. Какъ е позналъ това? Отъ ябълката. Значи, този човѣкъ е вложилъ нѣщо добро въ ябълката. Между тѣзи двама души нѣма вѫтрешна връзка. Ако бѣха свързани вѫтрешно, тѣ щѣха да познаватъ доброто и лошото въ себе си безъ никакъвъ външенъ предметъ, както въ случая, чрезъ ябълката. За да познаете добротата на човѣка, не е нужно да получите отъ него нѣкакъвъ предметъ. Вѫтрешната връзка между хората сближава и опознава.

Като наблюдавамъ лицата на съвременнитѣ хора, виждамъ, че каквото и да имъ се говори, тѣ знаятъ едно: да искатъ. Кой каквото нѣма, иска да му се даде. Ако нѣма кѫща, иска кѫща да му се даде. Ако нѣма пари, иска пари. Какво ще придобие човѣкъ, ако му се даде това, отъ което се нуждае? Ако е материално, въ скоро време ще го изгуби. Обаче, ако получи нѣщо духовно, той може да го занесе съ себе си. Колкото да разказва професорътъ на котката си за произхода на сиренето, тя нищо не разбира. Тя седи при професора, гледа го въ очитѣ, гледа къмъ сиренето и си казва: Каквото и да ми говоришъ, не те разбирамъ. Само едно искамъ отъ тебе — парче сирене. Даде ли ѝ парче сирене, професорътъ престава да ѝ говори за произхода на сиренето. Котката изяжда сиренето и отново отива при професора да иска още. Значи, материалната придобивка е временна. Каквото и да дадете на котката, тя ще го изяде и пакъ ще иска. Тя яде само такива нѣща, къмъ които има сродство. Дадете ли ѝ парче ябълка, тя ще се приближи къмъ нея, ще я помирише и ще се върне назадъ. Котката не яде ябълка. Сѫщото се отнася и до човѣка. И той се стреми къмъ това, къмъ което има известно сродство. Съ това се обяснява, защо различнитѣ хора се интересуватъ отъ различни нѣща, били тѣ материални или духовни.

И тъй, като изучавате живота на различнитѣ хора, виждате, че тѣ се интересуватъ отъ специфични нѣща. Нѣкой се интересува отъ музика, другъ — отъ поезия, трети —отъ художество, четвърти — отъ наука, философия и т. н. Защо е така? Има причини за това. Защо котката обича сирене, масло и риба, а не обича ябълка? Ще кажете, че между котката и елементитѣ, които ябълката съдържа, нѣма нужното сродство. Не, котката не яде ябълка, защото не е дошла до това развитие, да използува елементитѣ на ябълката. Запримѣръ, ако дадете една свирка на нѣкое дете, то веднага ще я надуе. Обаче, дадете ли на сѫщото дете нѣкой сложенъ инструментъ, то не може да свири на него. Защо? Не е дорасло още до този инструментъ. Тъй щото, когато нѣкой човѣкъ не може да се ползува отъ известни нѣща, това показва, че или не ги разбира, или между него и тѣхъ нѣма сродство. Ако тѣ сѫ по-високи отъ него, той трѣбва да се издигне до тѣхъ, да ги използува.

Като ученици, вие трѣбва да си дадете отчетъ, какво разбирате и какво не разбирате. Сѫщевременно, вие трѣбва да знаете, съ какви сили разполагате. Знае ли тия две нѣща, човѣкъ има стълбъ, на който може да уповава. И тогава, на какъвто изпитъ и да го подложатъ, той предварително знае, може ли да го издържи, или не.

Като говоримъ за придобивки, ние имаме предъ видъ такива, отъ които човѣкъ черпи нѣщо сѫществено. Истинска придобивка е онази, която придава нѣщо къмъ развитието на човѣка. Като говоримъ за развитието на човѣка, ние се натъкваме на думитѣ „еволюция и инволюция“. Да еволюира нѣщо, значи, да се развива, да има нѣкаква придобивка. Еволюцията подразбира възлизане, качване нагоре, а инволюцията — слизане надолу. Значи, слизането на човѣка съ празна стомна въ кладенеца, наричаме инволюция. Възлизането му нагоре, т.е. излизането му отъ кладенеца съ пълна стомна, наричаме еволюция. При еволюцията човѣкъ придобива нѣщо, а при инволюцията дава, докато се изпразни. Какво е придобилъ този човѣкъ при слизането си въ кладенеца? Напълнилъ е стомната си съ вода. Не само че не е придобилъ много, но нѣкои могатъ да го обвинятъ въ кражба, че е взелъ часть отъ водата на кладенеца. Ако питатъ кладенеца, отнето ли е нѣщо отъ него, той може да каже, че никой нищо не е взелъ. Защо? Защото той извира отъ земята. Следователно, отнетата вода отново се връща. Значи, еволюцията и инволюцията сѫ обратни процеси. Първиятъ наричаме още „процесъ на пълнене“, а вториятъ — „процесъ на празнене“. Може ли да има нѣкаква лъжа въ пълненето? Или каква придобивка има въ пълненето? Лъжа и кражба има само тамъ, дето е користолюбието. Ако човѣкъ се пълни или товари съ цель да обогати себе си, тамъ може да става въпросъ за лъжа и кражба.

Единъ апашъ срещналъ една бедна вдовица, която носѣла на гърба си чувалъ съ жито. Като се уморила, тя седнала да си почине. Апашътъ се приближилъ до чувала, сграбчилъ го, метналъ го на гърба си и се запѫтилъ къмъ дома си. Като видѣла това, бедната вдовица започнала да плаче, да вика. че житото ѝ откраднали. Веднага ѝ се притекли на помощь. Затичали се хора, стигнали апаша и го запитали: Защо взе житото на бедната жена? — Взехъ го, за да ѝ помогна. Като видѣхъ, че тя изнемогва подъ неговата тежесть, решихъ да я облекча. Ти си добъръ човѣкъ, казали хората. Въ сѫщность, той не е толкова добъръ, както се представилъ. Обаче, за да избѣгне закона, той си послужилъ съ лъжа. Ако не бѣше излъгалъ, щѣха да го подведатъ подъ отговорность и ще го турятъ въ затвора. При това положение никой не може да го обвини въ кражба. Той носи чувала съ житото, отъ време на време си почива, а жената върви следъ него и вика. Никой не знае, какво е било интимното му намѣрение. Всички виждатъ, че носи чувалъ, потъналъ е въ поть, услужва човѣкътъ. Какво е спечелилъ апашътъ отъ тази кражба? Нищо друго, освенъ лъжата. Лъжата, обаче, не е положителна печалба. Чрезъ нея той се спасилъ отъ затвора, но временно. Ако днесъ се е освободилъ отъ затвора, все нѣкога ще влѣзе въ него. Който лъже и краде, той е въ затворъ. Не е важно дали човѣкъ външно, или вѫтрешно е ограниченъ. Важно е да има будно съзнание, да избѣгва лъжата. За да я избѣгва, той трѣбва да я познава. Често тя се скрива така майсторски, че влиза въ истината, безъ да я познаятъ. Затова, нѣкои хора говорятъ истината, безъ да подозиратъ, че вѫтре е скрита лъжата. Други пъкъ говорятъ лъжа, безъ да подозиратъ, че вѫтре е скрита истината.

Представете си, че вдовицата не може да стигне апаша и, следъ известно време, си купува новъ чувалъ съ жито. Сега вече апашътъ е свободенъ и отъ затвора, и отъ лъжата. Той продължава да носи чувала съ опредѣлено намѣрение да го занесе у дома си. По едно време той се спира да си почине и задрѣмва. Другъ апашъ, по-голѣмъ майсторъ отъ него, сграбчва чувала, туря го на рамото си и тръгва напредъ. Докато първиятъ апашъ се събуди и окопити отъ съня си, вториятъ се отдалечилъ на известно разстояние отъ него. Първиятъ започва да тича следъ него, докато го достигне, и се хвърля върху чувала, иска да го вземе. — Защо взимашъ житото ми? — запитва го вториятъ. Житото е мое. — Не, житото е мое. И започватъ двамата да спорятъ. Вториятъ прибѣгва къмъ свидетели, иска да задържи житото за себе си. Той спира нѣколко пѫтници, които го срещнали, и ги запитва: Какво ще кажете вие, чие е житото — мое, или на този, който ме гони? Всички пѫтници единодушно отговарятъ: Житото е твое. Ето единъ случай, когато въ истината е скрита лъжата. Тази истина е привидна, относителна. За да не изпаднатъ въ лъжа, тѣ трѣбваше да кажатъ: Ние видѣхме, че този човѣкъ носи чувалъ съ жито, но чие е житото, не знаемъ. Ако бѣха отговорили така, тѣ щѣха да бѫдатъ по-близо до истината, отколкото да твърдятъ съ положителность, че житото е негово.

Като знаете вѣрностьта на относителнитѣ нѣща, вие трѣбва да внимавате да не изпадате въ лъжливи положения. Следователно, натъкнете ли се на известни мисли, чувства и постѫпки, търсете тѣхния произходъ и тогава ги приемайте като свои. И лъжата има свой произходъ. Като не знаете произхода ѝ, вие често я приемате въ себе си и, безъ да искате, носите последствията ѝ. Ако полицията хване апаша за лъжа или кражба, налага му глоба споредъ откраднатата вещь. Глобата може да бѫде 500 лв., хиляда, две хиляди лева и повече. Това показва, че лъжата има отрицателна стойность. Ако пъкъ апашътъ е далъ лъжлива клетва, освенъ глоба, налагатъ му и друго наказание — затворъ. Значи, лъжата се наказва съ глоба, съ пари и съ затворъ. Понѣкога тя се равнява на нѣколкомесеченъ или нѣколкогодишенъ затворъ. Има случаи, когато за лъжа наказватъ човѣка съ бой, удрятъ му 25 тояги. Тъй щото, лъжата се измѣрва съ отрицателни числа. Ако лъжата не бѣше свързана съ отрицателни числа, които да засѣгатъ човѣка, той никога не би могълъ да се освободи отъ нея. Лъжата, кражбата, убийството, насилието, като прояви на злото, се измѣрватъ съ отрицателни числа.

Не само злото, но и доброто се опредѣля съ числа. Въ този смисълъ, всѣко добро, голѣмо или малко, се равнява на нѣкакво число. Съ други думи казано: всѣко добро има своя цена, малка или голѣма. Наистина, направите ли добро на нѣкого, той веднага търси случай да ви благодари. По какъвъ и да е начинъ, чрезъ пари, чрезъ нѣкакъвъ подаръкъ, чрезъ услуга, той благодари за направеното му добро. Следователно, всѣко зло, което хората ви причиняватъ, се дължи на вашата карма съ тѣхъ. Всѣко добро, което ви правятъ, се дължи на вашата дихарма съ тѣхъ. Тъй щото, когато нѣкой човѣкъ ви прави добро, или се отнася добре съ васъ, не питайте, защо става това. Нѣкога въ миналото вие сте направили добро на този човѣкъ и, следъ като ви е търсилъ стотици години, най-после ви намира. Доволенъ, че ви е намѣрилъ, той бърза да ви благодари, да не ви изпусне. Сѫщо така постѫпва и онзи, на когото сте направили зло. Той ви търси съ стотици години и, когато ви намѣри, постѫпва съ васъ по сѫщия начинъ, както нѣкога вие сте постѫпили съ него. Ще кажете, че не помните това нѣщо. То е другъ въпросъ. Помните или не помните своитѣ минали животи и отношения съ хората, това не значи, че не сте живѣли много пѫти на земята.

Мнозина се оплакватъ отъ неуспѣхъ въ живота си, безъ да знаятъ причината за това. Много естествено. Когато бърза да свърши работата си, както и да е, човѣкъ не може да има успѣхъ. Бързата работа е всѣкога несполучлива. Има смисълъ човѣкъ да бърза, но когато му е даденъ срокъ. Иначе, той трѣбва да работи спокойно, планомѣрно. Неприятноститѣ, на които човѣкъ се натъква, пакъ се дължатъ на бързане. За да не преживѣе нѣщо неприятно, човѣкъ трѣбва да се спре, да помисли малко и тогава да каже думата си, или да пристѫпи къмъ работа. Бързането винаги носи следъ себе си умора. Като се умори, човѣкъ става неспособенъ за работа и дълго време следъ това трѣбва да си почива, за да възстанови изгубенитѣ си сили. Човѣкъ не се уморява, когато върви по законитѣ на природата. Не следва ли нейнитѣ закони, той всѣкога е изложенъ на умора, на неестествени болезнени състояния. Ще кажете, че като си почива, човѣкъ възстановява силитѣ на своя организъмъ. Важно е, какъ си почива. Има почивка, която не възстановява силитѣ на човѣка. Истинската почивка подразбира спокойна, трезва мисъль. Като мисли спокойно, право, човѣкъ си почива и придобива нови сили.

Съвременнитѣ хора мислятъ много, но въпрѣки това не си почиватъ добре, пъкъ и работитѣ имъ не се нареждатъ. Защо? Защото мисъльта имъ не е права. Тѣ мислятъ за дреболиитѣ въ живота: за дрехи, за обуща, за дърва презъ зимата, за служба, за кѫща и т. н. Това сѫ тревоги, безпокойства, а не права мисъль. Предметъ на правата мисъль сѫ възвишенитѣ и красиви нѣща. Щомъ останете свободни, започнете да мислите, че сте богатски синъ и обикаляте свѣта съ научна цель. Тукъ отидете, тамъ отидете, докато придобиете нѣщо ценно. Представете си, че се записвате въ най-съвършения и богатъ университетъ въ свѣта, при най-добри професори, дето изучавате различни предмети. Като казвамъ, че трѣбва да си представяте красиви и приятни нѣща, сѫщевременно имамъ предъ видъ да работите, да придобивате знания. Въ сѫщность, не сте ли въ най-съвършения университетъ, при най-добри професори и учители? Животътъ е най-великиятъ университетъ, съ най-добри професори. Като изучавате природата, не правите ли крѫгосвѣтно пѫтуване? Ще кажете: Така ли е въ действителность? Колкото имате право да се съмнявате, толкова имате право да вѣрвате. То е все едно да третирате въпроса, има ли задгробенъ животъ, или нѣма. Докато съмъ на земята, има земенъ животъ, въ който всички вѣрватъ. Щомъ напусна земята, има задгробенъ животъ, защото отивамъ тамъ.

Вѣрващиятъ въ задгробния животъ и невѣрващиятъ могатъ да се уподобятъ на два радиоапарата, съ различна възприемателна и предавателна способность. Първото радио възприема вълни, които идатъ отъ духовния свѣтъ, вследствие на което вѣрва въ Бога, както и въ задгробния животъ. Второто радио възприема само отъ физическия свѣтъ, вследствие на което не вѣрва въ Бога, нито въ задгробния животъ. Всѣко радио говори и пѣе на свой езикъ. Кой каквото възприема, въ това вѣрва. Двата апарата изхождатъ отъ две различни срѣди.

Тъй щото, не е право да спорятъ хората върху въпроса, има ли задгробенъ животъ, или нѣма. Когато човѣкъ върви въ правия пѫть, Богъ сѫществува за него; щомъ изкриви пѫтя си, Богъ престава да сѫществува. Докато човѣкъ има сполуки, Богъ сѫществува; щомъ дойдатъ несполуки въ живота му, Богъ престава да сѫществува. Това е криво разбиране на живота. Богъ се проявява при всички условия на животъ, независимо отъ това, дали човѣкъ е богатъ или беденъ, простъ или ученъ, слуга или господарь, здравъ или боленъ. Не е право богатиятъ да признава Бога, а сиромахътъ да го отрича. Богатство, което се придобива и губи, не е истинско. При това, истински богатъ е онзи, който всѣкога носи богатството съ себе си. Нѣкой богатъ даде богатството си на своя слуга, да го носи на гърба си, да го пренесе отъ едно мѣсто на друго. Като занесе богатството на господаря си, последниятъ му дава десетина лева, задето го е носилъ. Докато богатството е било на гърба му, слугата се радвалъ, минавалъ за богатъ човѣкъ. Щомъ свали богатството отъ гърба си, отново минава за сиромахъ. Но и богатиятъ, който оставя другитѣ да носятъ богатството му, не е истински богатъ. Следователно, богатиятъ трѣбва да носи богатството въ себе си; музикантътъ трѣбва да носи музиката въ себе си; учениятъ трѣбва да носи науката въ себе си; здравиятъ трѣбва да носи здравето въ себе си.

Често слушате нѣкой хора да казватъ: Да събираме бѣли пари за черни дни, да си поживѣемъ поне на старини. Значи, тѣ мислятъ да живѣятъ добре на старини. Това е невъзможно. То е все едно, музикантътъ да мисли, че на стари години ще даде най-добритѣ си концерти, а пѣвицата да казва, че на стари години ще пѣе най-добре. Това е невъзможно. Остарѣлиятъ музикантъ може да говори за музиката, за своята цигулка, но не може да свири. Остарѣлата пѣвица може да говори за пѣнието, за успѣха, който нѣкога е имала, но не може да пѣе. Всѣко нѣщо се проявява на времето си. И стариятъ музикантъ, и старата пѣвица могатъ да пѣятъ и свирятъ, но ако не сѫ преставали да работятъ. Човѣкъ трѣбва непрекѫснато да работи, да не мисли за старини. Не дѣлете живота си на външенъ и вѫтрешенъ, на младость и старость. Човѣкъ трѣбва да живѣе и всѣки моментъ да придобива по нѣщо. Младъ ли е или старъ, това не е важно. Той трѣбва да живѣе съзнателно и да работи постоянно. Единъ овчарь, добъръ приятель, е за предпочитане, отколкото десеть учени, богати хора, които ще ти се изявятъ въ бѫдеще като приятели. Овчарьтъ още днесъ може да ти услужи, когато въображаемитѣ приятели нищо не могатъ да ти помогнатъ. Приеми услугата на овчаря, за да не гонишъ сѣнкитѣ на бѫдещитѣ приятели. Това значи, използувай добритѣ условия на живота още днесъ и не очаквай на бѫдещитѣ.

И тъй, уповавайте на онази реална, сѫществена мисъль, на която всѣкога можете да разчитате. Тя представя истинския ви капиталъ. Уповавате ли на нѣкоя идеална мисъль, която въ дадения моментъ е приложима, вие имате въ банката си фиктивенъ капиталъ. Ако трѣбва да си създадете нѣкакви възгледи за живота, спрете се въ себе си, въ своята душа, и оттамъ извадете онова, което е написано вѫтре. Не е важно, какво сѫ казали и казватъ писателитѣ по единъ или другъ въпросъ. Важно е, какво е записано въ душата ви. Всѣки писатель изнася своитѣ субективни възгледи върху живота. Всѣки писатель описва себе си. Въ този смисълъ субективнитѣ възгледи не сѫ мѣродавни. Другъ е въпросътъ, ако писательтъ изнася възгледитѣ на великата природа. Обаче, за да изнесе възгледитѣ на природата, той трѣбва да разбира нейния езикъ. Който разбира езика на великата природа, ще намѣри въ нея образци за всичко, къмъ което човѣкъ се стреми. Тя е дала образецъ за истинския бракъ, за отношенията между хората и т. н. Следователно, искате ли да живѣете добре, следвайте неотклонно законитѣ на великата разумна природа и не се страхувайте отъ нищо.

Какво разбрахте отъ това, което говорихъ днесъ? Ще кажете, че сте разбрали, какво нѣкои нѣща иматъ приложение въ живота, а други — не; нѣкои нѣща ви ползуватъ, а други — не. Това, обаче, не трѣбва да ви обезсърдчава. Отъ това, че нѣкои нѣща сѫ полезни за васъ, а други — не, вие не трѣбва на първитѣ да давате по-голѣма цена, отколкото тѣ въ сѫщность иматъ, а другитѣ да омаловажавате. Вие трѣбва да разбирате нѣщата, да мислите право и да цените всѣко нѣщо споредъ неговото вѫтрешно съдържание и смисълъ. Да мислите право, това значи, да сте дошли до новото разбиране на нѣщата. Новото разбиране внася свѣтлина въ човѣшкия животъ. Мнозина се обезсърдчаватъ отъ живота си, отъ условията, въ които се намиратъ и, ако разбиратъ астрология, хиромантия, физиогномия, търсятъ причинитѣ за лошитѣ условия въ далечното минало, въ планетнитѣ влияния и т. н. Донѣкѫде това е вѣрно, обаче, защо и какъ сте попаднали подъ едни или други астрологически влияния? Не е достатъчно човѣкъ да констатира, че нѣкои планети иматъ лошо влияние върху него, и съ това да се освободи отъ всѣкаква отговорность. Важно е, защо той е попадналъ подъ това влияние. Когато се спира върху последствията на нѣщата, човѣкъ трѣбва да знае и причинитѣ на тия последствия. Като знае причинитѣ, той трѣбва да знае, какви методи да приложи, за да се освободи отъ ония причини, които носятъ лоши последствия.

Често нѣкой хора сѫ недоволни отъ себе си, казватъ, че сѫ лоши. Други пъкъ сѫ доволни отъ себе си и казватъ, че сѫ добри. Кога човѣкъ е лошъ и кога — добъръ? Казвамъ: Когато крѫгътъ на човѣка е отвънъ, а квадратътъ вѫтре — човѣкъ е лошъ. И обратно: когато квадратътъ е вънъ, а крѫгътъ — вѫтре, човѣкъ е добъръ. Какво означава това? Квадратътъ представя физическия, материалния животъ, а крѫгътъ — Божествения. Следователно, когато Божествениятъ животъ е вѫтре въ човѣка, а физическиятъ — отвънъ, по-далечъ отъ него, човѣкъ е добъръ. Когато физическиятъ животъ е близо до човѣка, на първо мѣсто, а Божествениятъ — отвънъ, далечъ отъ него, той е лошъ. Квадратътъ представя още лошитѣ условия, а крѫгътъ — добритѣ. Тъй щото, когато човѣкъ е потопенъ въ лошитѣ условия, т.е. когато лошитѣ условия сѫ въ него, той минава за лошъ. Когато добритѣ условия сѫ въ него, а лошитѣ — вънъ отъ него, той е добъръ. Силата на човѣка седи въ доброто, което той носи въ себе си. Поставите ли добрия човѣкъ при лоши условия, той всѣкога си остава добъръ. Той не се мѣни отъ условията. Велика, мощна сила е доброто, вследствие на което никаква сила не може да го измѣни. Нѣкои хора не успѣватъ въ живота си, защото не вѣрватъ въ доброто. Тѣ казватъ: Не мога да направя това или онова, понеже не е по-силитѣ ми. Всичко, което е дадено на човѣка, е по неговитѣ сили. Ако пилето въ яйцето има сила да използува материалитѣ, които сѫ въ него, и може да се излюпи, защо човѣкъ да не може да използува известни материали, сили и условия, за да свърши известна работа? Следователно, направете малки усилия да счупите черупката на яйцето, понеже условията отвънъ сѫ готови и чакатъ да се проявите.

И тъй, искате ли да хармонизирате живота си, стремете се къмъ права мисъль, къмъ дълбоко разбиране на нѣщата. Не мислете, че можете да разрешите всички въпроси. Има въпроси, върху които не можете да разсѫждавате. Колкото да мислите върху тѣхъ, нищо нѣма да разберете и разрешите. Запримѣръ, нѣкой казва: Богъ е създалъ свѣта, но кой е създалъ Бога? Да се задава такъвъ въпросъ, това означава пълно неразбиране на нѣщата. Какъвъ Господъ е този, който е създаденъ отъ нѣкого? Богъ нито се създава, нито се разрушава. Той е вѣченъ и безграниченъ. За произхода на Бога не може да се мисли. Който се е опиталъ да разсѫждава върху този въпросъ, той е изгубвалъ съзнанието си. Не само за произхода на Бога не може да се говори, но ако човѣкъ се опита да разисква върху своя произходъ, непремѣнно ще изгуби съзнание и ще заспи. Богъ създава нѣщата, но Него никой не Го е създалъ. Затова, именно, Той е абсолютно реаленъ. Всѣко нѣщо, което е създадено, е относително реално.

Казвате: Кой е създалъ житното зърно? Житното зърно сѫществува, благодарение на едно разумно сѫщество, което се грижи за него. Сѫщото се отнася и до човѣка. — Реално ли е това, което виждаме и което ни обикаля? — Реалното никой не може да ограничи, но може да се провѣри.

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

— Въ истината е скритъ животътъ.

*

13. Лекция отъ Учителя, държана на

6. декемврий, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...