Jump to content

1929_11_29 Природна философия


Ани

Recommended Posts

От "Служене, почить и обичь"
24 лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 9-та година, т.I, (1929 г. - 1930 г.)
Първо издание, София, 1940 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание
 

 

Природна философия

Т. м.

Съвременнитѣ хора живѣятъ и работятъ съ огледъ на своята философия и на своитѣ разбирания. Освенъ човѣшката философия, сѫществува и природна философия. Къмъ тази философия, именно, трѣбва да се стреми човѣкъ. Домогне ли се до природната философия, веднъжъ завинаги той трѣбва да ликвидира съ своята стара философия — съ философията, която е събралъ отъ памти - вѣка. Трѣбва ли момъкътъ, който е станалъ 21 годишенъ, да се придържа къмъ своитѣ обуща, дрехи, които е носилъ отъ първата си годишна възрасть досега? На времето тѣзи обуща и дрехи сѫ имали смисълъ и предназначение, но днесъ тѣ сѫ стари, окѫсани, безполезни. Тѣ трѣбва да се изгорятъ. При това, тѣ не сѫ били по вкуса на младия момъкъ. Когато е билъ дете, даже и юноша, родителитѣ му го обличали. Тѣ му правѣли дрехи по свой вкусъ. Днесъ, когато е станалъ пълнолѣтенъ, момъкътъ самъ избира дрехитѣ и обущата си по свой вкусъ и желание.

Следователно, ако иска да се развива, човѣкъ трѣбва да се освободи отъ своитѣ стари разбирания, отъ философията на неговитѣ дѣди и прадѣди. Смисълътъ на живота е въ новото. Не е важно, какъ се е хранилъ човѣкъ досега; важно е, какъ днесъ ще се храни. Какви сѫ били плодоветѣ на крушата въ миналото, не е важно; важно е, какви сѫ въ настоящето. Каква е била философията на хората досега, не е важно; важна е сегашната философия, която се налага на хората. Това е природната философия, която дава обяснение на всички явления въ живота. Тя носи новата култура въ свѣта. Геометрически ние изразяваме думата „култура“ съ права линия. Правата линия пъкъ подразбира почва. Следователно, за да имашъ култура, трѣбва да имашъ почва, въ която да сѣешъ. Когато се говори за култура, трѣбва да се знае отъ какво е тази култура. Има култура отъ растения и плодове, култура отъ различни птици, отъ добитъкъ, отъ свине и т. н. Има култура отъ различни видове хора. Има култура, която разработва човѣшкитѣ мисли, чувства и действия.

Значи, мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на човѣка се посаждатъ и обработватъ, както семената и дърветата. Както за израстването на нѣкое растение се изисква опредѣленъ срокъ, така и за реализирането на дадена мисъль е нужно опредѣлено време. Колкото по-дълготрайно е едно дърво, или растение, толкова повече време е нужно за развитието му. Колкото по-благородни и възвишени сѫ мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ, толкова повече време е нужно за реализирането имъ. Ако не познавате този законъ, вие ще се натъкнете на голѣми противоречия. Запримѣръ, нѣкой иска да стане поетъ, музикантъ или художникъ и, ако въ скоро време не постигне желанието си, той се обезсърдчава. Това не е лесна работа. Да станешъ музикантъ, философъ, това значи, да съберешъ всичкото знание по музика или по философия на хилядитѣ поколѣния преди тебе и да направишъ отъ него единъ изводъ.

Какво разбирате подъ думата „философия“? Философията е синтезъ на всички явления въ живота, на причинитѣ и последствията, които ги обуславятъ. Затова се говори за философия на историята, философия на наукитѣ, философия на живота и т. н. При това, не е достатъчно само да знаете причинитѣ и последствията на нѣщата, но да знаете, какви методи да употрѣбите, за да изправите известно отклоняване. И въ изкуствата има философия. Споредъ тази философия, човѣкъ самъ трѣбва да оцени това, което е изработилъ, да не очаква другитѣ да го ценятъ. Той пръвъ трѣбва да има думата за своята работа. Ако не може да оцени себе си, своитѣ работи, човѣкъ не би могълъ да оцени другитѣ хора. Да се оценява човѣкъ правилно, това значи, нито да се подценява, нито да се надценява. Ако се надценява, като излѣзе на пазара, нѣма да му дадатъ тази цена, която той самъ си е опредѣлилъ. Понѣкога човѣкъ самъ се подценява. Хората около него го оценяватъ по-високо, отколкото той самъ. Често селянитѣ постѫпватъ така. Тѣ подценяватъ или надценяватъ стоката си, съ което губятъ. Ако нѣкой гражданинъ отъ селото имъ пожелае да купи масло или яйца, тѣ му искатъ голѣма сума. Защо? Тѣ мислятъ, че ако отидатъ въ града, ще получатъ много пари. Наистина, тѣ отиватъ въ града, скѫсатъ едни царвули и, въ края на краищата, продаватъ стоката си на половина цена отъ тази, която въ селото имъ даватъ. Въ селото надценяваха стоката си, а въ града я подценяватъ. Тѣ не знаятъ истинската цена на стоката си. Това се дължи отчасти на упоритостьта на човѣшкия характеръ. Ще кажете, че човѣкъ трѣбва да устоява на своитѣ идеи. Има смисълъ човѣкъ да бѫде твърдъ въ идеитѣ си, но когато се отнася за нѣщо сѫществено. Ако той устоява за несѫществени идеи, нищо нѣма да спечели.

Следователно, когато подържа известна идея, човѣкъ трѣбва предварително да я анализиралъ, да знае, какви външни и вѫтрешни качества съдържа тя. Запримѣръ, нѣкой има идеята да бѫде красивъ. Красотата има външни и вѫтрешни качества. Външната красота се изразява съ правилни линии. Лицето на красивия човѣкъ трѣбва да е правилно, между всички линии да има хармонично съчетание. Вѫтрешнитѣ качества на красивия човѣкъ сѫ разумность, доброта и характеръ. Ако едно отъ тия качества липсва, човѣкъ не е напълно красивъ. Външна красота безъ вѫтрешни качества не е истинска. Тя скоро се губи. Красивиятъ човѣкъ трѣбва да бѫде устойчивъ, да издържа на всички изпитания.

Като ученици, вие трѣбва да синтезирате и анализирате нѣщата, да имате пълна представа за тѣхъ. Само по този начинъ ще дойдете до истинското знание. Запримѣръ, имате единъ остъръ ѫгълъ (чър. 1). Отъ гледището

M91-12-1.gif

на писменостьта, въ български езикъ този ѫгълъ означава буквата „Л“, първата буква на думата „любовь“. Тази буква означава планински връхъ, подъ който има изворъ. Обаче, този знакъ може да се напише и въ обратно положение. Ако съединимъ двата знака, съ върховетѣ нагоре, образува се буквата „М“, съставена отъ два планински върха и два извора. Отъ съединяването на двата извора получаваме рѣка. Рѣкитѣ иматъ голѣмо значение за културния животъ на народитѣ. Запримѣръ, рѣката Нилъ създаде египетската култура. Ще кажете, че човѣкъ е създалъ културата. Не, човѣкъ самъ не може да създаде култура. Културата не е създадена отъ човѣка. Тя не е създадена нито отъ народитѣ, нито отъ цѣлото човѣчество. Културата е създадена отъ силитѣ, отъ енергиитѣ на живата природа. Човѣкътъ, народитѣ, както и цѣлото човѣчество сѫ нейни изразители.

Отъ това гледище, човѣкъ може да реализира своитѣ идеали дотолкова, доколкото е изразитель на мислитѣ, на енергиитѣ на живата, разумна природа. Понѣкога човѣкъ е свързанъ съ всички хора. Тогава той трѣбва да бѫде проводникъ на общитѣ човѣшки мисли и копнежи. Това е истинскиятъ пѫть за човѣшкото развитие. Отклони ли се отъ този пѫть, той става причина за своитѣ нещастия. Колкото повече се отклонява човѣкъ отъ правия пѫть на живота, толкова по-голѣми мѫчнотии си създава. Какво печели детето, което се гнѣви на майка си и на баща си? Какво ще придобие детето, ако не слуша родителитѣ си? Родителитѣ му иматъ добро желание, да го направятъ ученъ, пращатъ го на училище, но то не желае, казва, че може само да учи. Колкото и да е способно и даровито, детето непремѣнно трѣбва да мине презъ школа. То само не може да постигне това, което родителитѣ и учителитѣ му могатъ да направятъ за него. Детето мисли само за игри и не иска да учи, но ще дойде день, когато ще се види изоставено отъ всички. Тогава ще се принуди да стане простъ овчарь. Затова отъ всѣки човѣкъ се изисква послушание.

И тъй, като говоримъ за култура, ние разбираме дадени условия, при които човѣкъ може да постигне своитѣ желания. Културата не подразбира условия за удоволствия на човѣка. Истинската култура носи блага и условия, необходими за развитието на човѣка. Той трѣбва да използува тия блага и условия разумно, за да реализира своитѣ идеали и копнежи. Човѣкъ учи, работи, да придобие знания, съ които да бѫде полезенъ, както на себе си, така и на своитѣ ближни. Нѣкой учи, придобива знания, заема нѣкаква служба и се задоволява съ това. Той очаква единъ день да го пенсиониратъ, да заживѣе въ установения редъ на живота. Другъ пъкъ има знания, работи, но не може да получи пенсия. Той разчита на себе си. Той се намира извънъ установения редъ на нѣщата.

Споредъ начина, по който хората живѣятъ, ние ги дѣлимъ на две категории: едни, които живѣятъ по установения редъ на живота, и други, които живѣятъ извънъ този редъ. Да живѣе човѣкъ по установения редъ на нѣщата, това значи, да го пенсиониратъ. Страшно е да живѣе човѣкъ съ мисъльта да бѫде пенсиониранъ. Това значи, да се откаже отъ работа. Докато е живъ, човѣкъ трѣбва да работи. Когато говедото се угои добре, пенсиониратъ го. Господарьтъ му го завежда на кланницата да го заколятъ. Когато дървото закрепне и започне да дава добри плодове, господарьтъ му го огражда и започва да го използува. Той се радва на плодоветѣ му. Всѣка година той го очаква да роди, да обере плодоветѣ. Какво е положението на пенсионирания човѣкъ? Щомъ пенсиониратъ човѣка, той престава да работи, понеже се е осигурилъ. Дойде ли до това положение, отъ невидимия свѣтъ веднага му изпращатъ призовка, викатъ го тамъ, да видятъ, какви плодове е изработилъ.

Сега, това не трѣбва да ви обезсърдчава. Всѣки човѣкъ трѣбва да се запита, кой е правиятъ начинъ на живѣене. Всѣки трѣбва да се запита, какво може да постигне въ живота си. Ако нѣкой е дошълъ на земята като ябълка, трѣбва да знае, че отъ него се иска да даде доброкачествени плодове. Ако е дошълъ като конь, задачата му е да бѫде здравъ, силенъ, да върши работа на господаря си. Ако е дошълъ на земята съ желанието да стане търговецъ, той ще върти търговия, ще прави заеми, ще става порѫчитель на този — на онзи, докато единъ день му наложатъ да плаща за порѫчителството си. Цѣлъ животъ ще плаща, докато най-после замине за онзи свѣтъ. Близкитѣ му ще го оплакватъ и ще кажатъ: Богъ да го прости! Плащá за другитѣ, но поне направи нѣкакво добро. Какво добро е направилъ, и дали е направилъ добро, това е въпросъ. Кое дава поводъ на човѣка да мисли, че е направилъ нѣщо добро, или че е постигналъ нѣщо? Кѫде е свидетелството му за това? За всѣко направено добро се дава документъ на човѣка. Нѣкои могатъ да ви дадатъ една бележка, но, вмѣсто да ви платятъ, въ нея пише нѣщо лошо за васъ, заради което ще ви биятъ. Това често се случва въ живота. Човѣкъ очаква благодарность, а получава бой, или друго нѣщо, което не е очаквалъ.

Единъ селянинъ, отъ шопскитѣ села, отишълъ въ града да продаде маслото си. Той мислѣлъ, че тамъ ще го продаде по-скѫпо и ще спечели повече, затова отказвалъ да даде маслото си на хора отъ селото. Като дошълъ въ града, двама апаши решили да купятъ маслото му. Хубаво било маслото на селянина, а при това, цѣло гърне. Апашитѣ пазарили маслото, съгласили се на цената, която селянинътъ искалъ, и му казали: Ние купуваме това масло за единъ свещеникъ въ с. Княжево. Вземи тази бележка, занеси я на свещеника, той ще ти даде сумата. Селянинътъ повѣрвалъ на купувачитѣ, взелъ бележката и тръгналъ за Княжево, при свещеника. Въ бележката било писано: Отче, вземи тѣзи 30 лева и прочети една молитва на селянина. Той е боленъ, малко побърканъ, затова, каквото говори, нѣма да му обръщашъ внимание. Селянинътъ стигналъ въ Княжево, намѣрилъ кѫщата на свещеника, предалъ му бележката и очаквалъ да получи пари за маслото си. Като прочелъ бележката, свещеникътъ турилъ епитрахила си и повелъ селянина къмъ църквата. Свещеникътъ влѣзълъ въ църквата, и селянинътъ — следъ него. Докато селянинътъ си мислѣлъ, че свещеникътъ ще му даде паритѣ, изведнъжъ се намѣрилъ подъ епитрахила на свещеника, който започналъ да му чете молитва. — Слушай, дѣдо попе, тази работа съ молитва не става. Пари искамъ азъ. Свещеникътъ, обаче, си мислѣлъ: Горкиятъ селянинъ, не е съ всичкия си умъ. Дано се излѣкува! — и продължавалъ да му чете молитви. — Слушай, дѣдо попе, колкото и да четешъ молитви, тази работа така нѣма да стане. Ти трѣбва да платишъ за маслото.

Съвременнитѣ хора се намиратъ въ положението на шопа, на когото четатъ молитви, но той вижда, че съ молитви работата не се нарежда. Наистина, работитѣ на човѣка не могатъ да се наредятъ съ разбирането, което той има за живота. Съвременнитѣ хора, млади и стари, се нуждаятъ отъ нови разбирания. Какво мисли да постигне младиятъ? Ако младиятъ има стари разбирания за живота, нищо не може да постигне. Ако пъкъ стариятъ има нови разбирания, той може да постигне много нѣща. Днесъ и младиятъ, и стариятъ се съмняватъ въ сѫществуването на Бога, на онзи свѣтъ. Чудни сѫ хората! Тѣ трѣбва да знаятъ, че по-реална идея отъ сѫществуването на Бога, както и на онзи свѣтъ, нѣма. — Кѫде е онзи свѣтъ? — Онзи и този свѣтъ сѫ на едно мѣсто. Дето е този свѣтъ, тамъ е и онзи. Ще питате, защо не го виждате. Виждате ли чувствата, които пълнятъ сърдцето ви? Мислитѣ виждате ли? Нито чувствата виждате, нито мислитѣ, въпрѣки това и еднитѣ, и другитѣ сѫществуватъ. Вие говорите за постѫпкитѣ на хората, но виждате ли ги? Каква форма иматъ добритѣ и лоши постѫпки? Тѣ нѣматъ форма, невидими сѫ, въпрѣки това се говори за тѣхъ, за последствията имъ. Говорите за любовьта, безъ да я виждате. Значи, човѣкъ живѣе повече въ невидимото, въ онзи свѣтъ, отколкото въ видимия свѣтъ, и пакъ се съмнява въ сѫществуването му.

Чувствата и мислитѣ на хората, за които се говори, представятъ предметъ на духовния и на умствения свѣтъ. Хората говорятъ за тѣзи свѣтове, безъ да ги виждатъ. Тѣ говорятъ и за онзи свѣтъ, но понеже не го виждатъ, не вѣрватъ въ сѫществуването му. Тѣ не подозиратъ, че свѣтътъ, въ който живѣятъ, е духовниятъ свѣтъ, т.е. онзи свѣтъ. Въ този смисълъ онзи свѣтъ е реаленъ, а този свѣтъ, т.е. физическиятъ, е външна форма, опаковка на духовния. Хората мислятъ, че между този и онзи свѣтъ има граница, презъ която не може да се минава. И така да е, ще дойде день, когато тази граница ще се вдигне и ще видите, че този и онзи свѣтъ сѫ едно и сѫщо нѣщо. Разликата между двата свѣта седи само въ това, че сѫществата въ онзи свѣтъ сѫ по-културни. Следователно, не е лесно едно сѫщество отъ този свѣтъ да отиде въ онзи свѣтъ. Защо? Разбиранията и възгледитѣ му за живота сѫ ограничени. Той ще се намѣри въ сѫщото положение, въ каквото ще изпадне волътъ въ човѣшкия университетъ. Възгледитѣ на сегашнитѣ хора сѫ валидни само за този свѣтъ. Влѣзатъ ли въ онзи свѣтъ съ своитѣ разбирания, тѣ нѣма да имъ трѣбватъ. Знанието, което сега иматъ, тамъ не може да имъ помогне.

Единъ английски лордъ и дъщеря му предприели едно дълго пѫтешествие по море. Единъ отъ слугитѣ имъ ги придружавалъ. Случило се, че параходътъ билъ разбитъ отъ силна буря, и тѣ, заедно съ слугата си, едва успѣли да се спасятъ съ една лодка, която ги отнесла на единъ уединенъ островъ. Тукъ тѣ прекарали цѣли десеть години. Лордътъ и дъщеря му били учени, знаели езици, но тукъ знанието имъ не могло да се приложи. Благодарение на слугата, който знаелъ да оре, сѣе и жъне, тѣ не умрѣли отъ гладъ на острова. Той станалъ тѣхенъ господарь и учитель, а тѣ — негови слуги. Тѣ работили съ него заедно, изпълнявали всичко, каквото имъ заповѣдвалъ. Сѫдбата се смилила надъ тѣхъ. Единъ параходъ миналъ край острова и ги взелъ съ себе си. Като се намѣрили отново въ отечеството си, тѣ смѣнили ролитѣ си: лордътъ и дъщеря му заели положението си на господари, а слугата заелъ старото си положение.

Какво показва този примѣръ? Човѣкъ трѣбва да има нѣщо реално въ себе си, на което да разчита въ всички случаи на живота си. Той трѣбва да има убеждение, върху което да гради своя животъ. Задавали ли сте си въпроса, какво въ сѫщность представяте като човѣкъ? Кѫде ще бѫдете следъ смъртьта си? Ако днесъ сте музикантъ, поетъ, философъ или художникъ, запитвали ли сте се, какъвъ ще бѫдете на онзи свѣтъ? Ако на земята сте музикантъ, и въ онзи свѣтъ трѣбва да бѫдете музикантъ. Ако тукъ сте ученъ, философъ или поетъ, и на онзи свѣтъ трѣбва да бѫдете сѫщиятъ. Това се отнася за онзи, който е истински музикантъ, ученъ, поетъ и философъ. Това значи, музиката, поезията, или философията да сѫ проникнали въ душата му. Тогава, при каквито положения и да се намира, човѣкъ ще носи съ себе си реалното, на което разчита въ всички моменти на живота си. Знанието, музиката, поезията на съвременнитѣ хора е външната имъ дреха, съ която временно сѫ облѣчени. Щомъ напуснатъ този свѣтъ, тѣ събличатъ тази дреха и отъ нея остава само споменъ, че нѣкога сѫ били облѣчени въ дрехата на поета, музиканта, учения и др. Въ сѫщность, истинско знание, истинска музика или поезия сѫ тѣзи, съ които, облѣче ли се човѣкъ веднъжъ, не може вече да ги съблѣче.

Едно трѣбва да знаете: всѣки день човѣкъ трѣбва да прибавя къмъ знанията си, къмъ своитѣ мисли и чувства по нѣщо ново, да бѫде готовъ за любовьта, която иде вече въ свѣта. Не работи ли върху себе си, той ще остане неразбранъ за новитѣ времена и условия. Какъ ще бѫде приетъ единъ гайдарджия въ една възвишена музикална срѣда? Преди да познаватъ неговата музика, интересуващитѣ ще го посетятъ, но като го чуятъ, единъ следъ другъ ще напуснатъ залата и ще го оставятъ самъ, съ своята гайда. Който го слуша, нищо нѣма да разбере и ще каже, че неговата музика е останала отъ стари времена, когато сѫ свирили и пѣли само религиозни пѣсни. Много отъ народнитѣ пѣсни иматъ религиозни мотиви. Думитѣ, обаче, не сѫ религиозни.

Често слушате народната пѣсень: „Майка Стояну думаше“. Какво питалъ Стоянъ майка си, и какво му отговорила тя? Стоянъ пита майка си, кога ще се ожени, а тя му отговаря, че ще дойде день и той да се ожени — утешава го. Докато не е жененъ, Стоянъ се облича добре, ходи спретнатъ и напетъ. Като се ожени, напуща се, нищо не иска да знае, отъ нищо не се интересува и казва, че не струва човѣкъ да се жени. Докато не е жененъ, човѣкъ търси любовьта. Като се ожени, започва да я отрича.

И съвременнитѣ хора ту отричатъ, ту признаватъ Бога. Нѣкой казва: Какво губя или печеля, ако вѣрвамъ въ Бога? Ако вѣрвамъ въ сѫществуването Му, а Той не сѫществува, нищо не губя. Ако пъкъ вѣрвамъ, че сѫществува, все ще спечеля нѣщо. Философията на живота не седи въ това, дали вѣрва човѣкъ въ сѫществуването на Бога. Сѫществува, или не сѫществува Богъ, това е математическа задача, която трѣбва да се реши правилно. Отъ правилното или неправилно решаване на тази задача зависи успѣха или неуспѣха на самия човѣкъ.

Какво ще стане съ семето, което е лишено отъ слънце? Щомъ нѣма слънце, семето не може да израсте. Ако пъкъ израсте, не може да се развива. Значи, за живота на земята слънцето е отъ първа необходимость. Оттукъ вадимъ заключение: за живота, за растенето и развиването на човѣшката душа, Богъ е отъ първа необходимость. — Ама дали сѫществува Богъ? — Щомъ ти сѫществувашъ, и Богъ сѫществува. Твоето сѫществуване е първото доказателство за сѫществуването на Бога. Ако човѣкъ самъ не вѣрва въ това, никакви доказателства, никаква философия не е въ състояние да го убеди. Остане ли човѣкъ да се влияе отъ хората, едни ще го убеждаватъ, други ще го разубеждаватъ. Истинско убеждение е това, което никой не е въ състояние да разклати. Истинско убеждение е това, което отъ никакви мѫчнотии, отъ никакви препятствия и противоречия не може да се разколебае. Това подразбира истинско познаване на живота. Човѣкъ може да разчита само на такива убеждения, които самиятъ животъ е опиталъ и провѣрилъ. Убеждение, което животътъ не е опиталъ, всѣкога може да се заличи. Само онзи има убеждение, който е поставилъ за основа на живота си любовьта къмъ Бога. Това трѣбва да бѫде основната идея на неговия животъ.

Кои сѫ характернитѣ белези на една идея? Характернитѣ белези на каква и да е идея сѫ нейната глава и крака, т.е. началото и краятъ ѝ. Значи, за всѣка идея сѫ важни два момента: явяването или изникването ѝ и краятъ или завършването ѝ. Запримѣръ, яви ли се въ човѣка идеята за сѫществуването на Бога, първо той трѣбва да се стреми къмъ придобиване на нѣкаква опитность въ това направление. Макаръ да е направилъ микроскопически опитъ, човѣкъ трѣбва самъ да е дошълъ до убеждението, че Богъ сѫществува. Направи ли единъ малъкъ опитъ, отъ който да е придобилъ известно знание, човѣкъ може да каже, че се убедилъ въ сѫществуването на Бога и живѣе вече на здрава основа. Идеята за Бога прави човѣка щастливъ. Къмъ щастието, именно, се стремятъ всички хора.

Представете си, че попаднете въ Англия, но не знаете нито една английска дума. Искате да намѣрите нѣкаква работа, но не можете, никѫде не ви приематъ. Минаватъ три-четири дена, и вие все гладувате, нѣмате пари да си купите хлѣбъ, нѣмате и познати. Както вървите, срѣщате единъ човѣкъ, който спира вниманието си върху васъ и започва да ви разпитва, отде сте, какъвъ сте, защо сте дошли въ Англия, какво мислите да правите и т. н. Вие не разбирате езика му и на всички зададени въпроси отговаряте: Азъ съмъ българинъ. Най-после този човѣкъ ви завежда при единъ българинъ, който знае английски, и отъ него разбира положението, въ което се намирате. Като вижда, че сте въ безизходно положение, той ви поканва у дома си, нахранва ви добре и ви дава една сума да се върнете въ България. Кой отвори сърдцето на този англичанинъ и го застави да ви помогне? Не е ли Този, Когото вие отричате? Ето една опитность, която показва, че Богъ сѫществува и се грижи за всички сѫщества. Колкото посилна е вѣрата на човѣка, толкова по-голѣми опитности има за сѫществуването на Бога. Само съмнението е въ състояние да лиши човѣка отъ тѣзи опитности. Има случаи, когато Богъ тъкмо се готви да задоволи желанието на човѣка, но въ единъ моментъ на съмнение, на разколебаване въ съзнанието си, той разваля всичко. Достатъчно е човѣкъ за моментъ само да се разколебае въ Великия принципъ на живота, за да изгуби всичко.

Както въ единъ моментъ детето може да изпусне отъ рѫката си топката, съ която играе, така всѣки човѣкъ въ единъ моментъ може да се разколебае въ науката, въ религията, въ живота, въ любовьта и т. н. Може ли човѣкъ да устои на противоречията, на спънкитѣ и мѫчнотиитѣ въ живота си, безъ да се усъмни и разколебае, той е хваналъ въ рѫката си ключа на живота. Отъ това зависи неговото повдигане. Отъ това зависи неговото щастие. Не е позволено на ученика да се съмнява.

Като човѣци, отъ васъ се иска, не да бѫдете хора на науката, но да имате убеждение, на което да разчитате въ всички случаи на живота си. Всѣки трѣбва да се познава, да знае, истински човѣкъ ли е, или не. Ако нѣкой ви запитва, вѣрвате ли въ Бога, какво знаете за онзи свѣтъ, поканете го у дома си, дайте му единъ хубавъ обѣдъ, кажете му нѣколко благи думи. Като го приемете добре, вие можете да му кажете, че това, което направихте за него, е доказателство за сѫществуването на онзи свѣтъ. Доброто ядене, въ мисли и чувства, благитѣ думи, добритѣ отношения сѫ прояви на сѫщества отъ духовния свѣтъ. При това положение можете ли да се съмнявате въ сѫществуването на духовния свѣтъ? Не само човѣкъ може да приема добре своитѣ ближни, но и животнитѣ проявяватъ благородни постѫпки. Кравата може да се приближи до човѣка, да му ближе рѫката и следъ това доброволно да му даде възможность да опита млѣкото ѝ. Вие можете да видите добри прояви отъ най-голѣмото до най-малкото сѫщество. — Защо? — Защото Богъ живѣе въ всички живи сѫщества и се проявява, нѣкѫде по-малко, нѣкѫде повече — споредъ степеньта на тѣхното развитие.

Като млади, какво очаквате въ живота си? Ще кажете, че очаквате да ви посети любовьта. Какъ ще ви посети любовьта? Любовьта посещава младия чрезъ мѫжа или чрезъ жената. Младиятъ иска да намѣри човѣкъ да го обича. Момата очаква да дойде нѣкой князъ, да я обича. Момъкътъ търси нѣкоя княгиня. Какво означаватъ князътъ и княгинята? Тѣ означаватъ нѣкаква възвишена, велика идея, къмъ която младиятъ се стреми. Какъ ще посрещнете своя възлюбенъ или своята възлюбена? Другояче казано: какъ ще посрещнете своята идея? Всѣки човѣкъ има нѣкакъвъ идеалъ, къмъ който се стреми. Като го запитатъ, какъвъ е неговиятъ идеалъ и какъ ще го посрещне, той започва да се стѣснява. Не е лошо да се срамува човѣкъ, но срамътъ е на мѣсто, когато човѣкъ върши престѫпления. Изобщо, срамътъ е благородна проява. Той е спирачка въ човѣшкия животъ. Човѣкъ се срамува да не направи нѣщо, което не трѣбва, да не каже нѣщо, което не е на мѣсто. Изобщо, срамътъ предпазва човѣка отъ извършване на известно престѫпление или отъ правене на погрѣшки. Между срама и страха има известна връзка.

Когато говоримъ за любовьта, хората я разбиратъ едностранчиво. Тѣ иматъ предъ видъ главно любовьта между мѫже и жени. Това е ограничено разбиране. Какво ще кажете за любовьта на майката къмъ дъщерята, или на бащата къмъ сина и обратно? Бащата е подържалъ сина си и дъщеря си цѣли десеть години въ странство и очаква деня на връщането въ дома имъ. Какъ мислите, добре ли ще ги посрещне бащата? Той ще имъ устрои богато угощение, на което всички негови приятели и познати ще взематъ участие. Всички, които посрѣщатъ сина и дъщерята, сѫ все тѣхни възлюбени князе и княгини. Какво показва това? Че любовьта има много форми на изявление, а не само една.

Следователно, дойдете ли до любовьта, ще знаете, че всички любещи души сѫ свързани съ възвишенитѣ и разумни сѫщества отъ невидимия свѣтъ. Въ този смисълъ, когато имате една идея, която обичате и въ която вѣрвате, тя се подкрепва отъ всички възвишени и любещи души. Всѣка душа внася по единъ притокъ къмъ вашата идея. Всѣка душа ви служи като потикъ за реализиране на вашата идея. Колкото малка да е вашата идея, щомъ дойдатъ тия сѫщества около васъ, тѣ непремѣнно ще я засилятъ. Тѣзи сѫщества изпълнятъ пространството и сѫ крайно отзивчиви къмъ всѣки благороденъ стремежъ на човѣка. Достатъчно е да се отправи най-слабиятъ зовъ къмъ тѣхъ, за да се притекатъ веднага на помощь. За тѣхъ нѣма разстояние, нѣма никаква преграда. Тѣ сѫ невидимитѣ помагачи на човѣка. Придобиете ли любовьта, вие придобивате помощьта на хиляди и милиони любещи души. Любовьта подразбира колективната работа на множество души, свързани въ една идея и въ едно разбиране. Велика и мощна сила е любовьта. Усъмнишъ ли се въ нея, всички души, които работятъ въ нейно име, започватъ постепенно да те изоставятъ, докато останешъ съвършено самъ. Страшно е човѣкъ да се усъмни и разколебае въ великата любовь, въ великата мѫдрость и въ великата истина.

Съвременнитѣ хора вѣрватъ въ проявитѣ на малката любовь, а не вѣрватъ въ проявитѣ на голѣмата любовь. Тѣ вѣрватъ въ медьта, въ калая, въ оловото, а не вѣрватъ въ среброто, златото и платината. Тѣ не познаватъ отношенията, които сѫществуватъ между атомитѣ на благороднитѣ метали. Отношенията, които сѫществуватъ между атомитѣ на златото, запримѣръ, сѫ подобни на отношенията между разумнитѣ сѫщества, вследствие на което носятъ по-висока култура отъ тази на неблагороднитѣ метали. Благодарение на неуморната работа на атомитѣ въ златото, последното постоянно расте и се развива. Странно е да слушате, че златото расте, но това е фактъ.

И тъй, когато казвамъ, че трѣбва да работите за придобиване на злато въ кръвьта, това значи, да се свържете съ разумнитѣ, възвишени сѫщества, които създаватъ въ човѣка потикъ за работа. Всѣки елементъ е свързанъ съ едно разумно сѫщество. Отъ съзнателната връзка на човѣка съ разумнитѣ сѫщества зависи и съзнателното отношение къмъ единъ или другъ елементъ. Колкото по-съзнателно отношение има човѣкъ къмъ удоветѣ на своя организъмъ, толкова по-дълъгъ ще бѫде неговиятъ животъ. Той гледа на мозъка, на дробоветѣ, на стомаха си, като на разумни сѫщества, съ които може да се разговаря, да влиза въ съзнателна връзка. Не гледа ли така на тѣхъ, той съкратява живота си. Който нѣма съзнателно отношение къмъ своитѣ удове, той намира, че и безъ това тѣлото е изложено на промѣни и смърть. Че тѣлото е изложено на промѣни, това е другъ въпросъ, обаче, между промѣна и смърть има грамадна разлика. Клеткитѣ и въ младия, и въ стария човѣкъ претърпяватъ постоянна промѣна, но това не значи, че умиратъ.

Съвременнитѣ хора, млади и стари, се страхуватъ отъ страдания, отъ болести, отъ смърть. Ако сѫ религиозни, тѣ се молятъ на Бога да не имъ изпраща страдания и болести, да ги пази отъ тѣхъ. Въпрѣки молитвитѣ имъ тѣ страдатъ, боледуватъ, умиратъ и се чудятъ, защо молитвитѣ имъ не се приематъ отъ Господа. Чудни сѫ хората въ заключенията си! Възможно ли е една молитва, отишла при Господа, да нѣма нѣкакъвъ отговоръ? Ако молитвата ви нѣма отговоръ, тя не е отишла до Господа. Щомъ не е отишла на мѣстото си, тя не е истинска молитва. Молитвата е свещенъ актъ, въ който човѣшката душа взима участие. Молитвата има само единъ изранъ. Тя не може да не се чуе, т.е. да не отиде до Бога. Щомъ е молитва, тя отива на мѣстото си. Каже ли нѣкой, че молитвата му не е приета, това показва, че неговата молитва не е истинска. Това е било нѣкаква декламация. Такъвъ е законътъ въ природата. Ако рѣката не минава по пѫтя, който ѝ е предначъртанъ, тя нѣма бѫдеще и въ скоро време ще пресъхне. Ако минава по опредѣления си пѫть, всички дървета, растения, животни и хора, които се ползуватъ отъ нея, ще ѝ благодарятъ.

Често хората се запитватъ, трѣбва ли да правятъ добро и защо трѣбва да правятъ добро. На този въпросъ може да се отговори положително. Човѣкъ трѣбва да прави добро. Защо? Защото той е изворъ или рѣка, която тече и, каквото срещне на пѫтя си, напоява. Не дава ли нищо отъ себе си, тя нѣма бѫдеще и скоро ще пресъхне. Тя минава презъ камъни, презъ пѣсъчливи мѣста. Като дава отъ себе си, рѣката все повече се обогатява. Тя придобива повече притоци, които ѝ придаватъ животъ и енергия. Значи, кой каквото изкуство, знание или добродетель има, трѣбва да го прилага. Прилагането подразбира правене на добро. Човѣкъ прилага своето благо, както за себе си, така и за своя ближенъ, и по този начинъ закрепва връзката си съ Божествения организъмъ. Каже ли, че не трѣбва да дава отъ своитѣ блага на другитѣ, т.е. откаже ли се да прави добро, той се отдѣля отъ Цѣлото и самъ подписва своята смъртна присѫда. Отвори ли човѣкъ сърдцето си за по-долностоещитѣ отъ него, възвишениятъ свѣтъ пъкъ ще се отвори за него. За да проникнатъ слънчевитѣ лѫчи въ цвѣта, първо той трѣбва да се отвори за тѣхъ. Ако цвѣтътъ, т.е. пѫпката не се отвори, нѣма да цъвне. Щомъ не цъвне, не може да се оплоди. Животъ безъ плодъ е подобенъ на животъ въ пустинята.

Следователно, стремете се къмъ придобиване на плодове въ живота си. Дойдете ли до нѣкое благородно чувство или желание, отворете се, да го видятъ слънчевитѣ лѫчи, да дойдатъ пчелитѣ на него и да го оплодятъ.— Какво ще стане, ако се отворя? — Ще цъвнешъ? Ако окапя? — За окапване не мисли. Щомъ си цъвналъ, ще мислишъ за оплодяване. — После? — Като узрѣешъ, ще те сложатъ на царска трапеза, да опитатъ твоята сладость и твоя ароматъ. Следъ това ще благодаришъ, че си влѣзълъ въ устата на нѣкой князъ или княгиня, а оттамъ — въ вѫтрешностьта на човѣшкия организъмъ. Какво по-голѣмо благо можете да очаквате отъ това, да влѣзете въ устата на едно възвишено сѫщество и да се пожертвувате за него? Въ това седи реалностьта на живота.

Значи, реално е това, което има условия да се разраства, да става все по-голѣмо и въ края на краищата да даде плодъ. Запримѣръ, малкото семе, посадено въ земята, изниква, започва да расте, увеличава се, става голѣмо растение, което следъ време цъвти, връзва плодъ, който узрѣва и се жертвува за другитѣ сѫщества. Сѫщото става съ животнитѣ и съ човѣка. Отъ малки, дребни сѫщества, тѣ растатъ, ставатъ голѣми, разумни сѫщества, които единъ день ще се пожертвуватъ за възвишенитѣ сѫщества. — Кѫде е краятъ на тази работа? Дето е началото ѝ. Край и начало сѫ две страни на една и сѫща реалность. Тѣ не сѫ далечъ едно отъ друго. Като съедините края и началото на нѣщо, ще получите правата линия. Права линия се образува тамъ, дето две разумни сѫщества си подаватъ рѫцетѣ. Не могатъ ли да си подадатъ рѫце, тѣ образуватъ крива линия. Тъй щото, стремете се къмъ правата линия, която има начало и край, два полюса на живота. Когато двама души застанатъ на тия точки, тѣ започватъ да се движатъ по единъ и сѫщъ пѫть. Ако единиятъ пише, другиятъ учи или свири. Въ това положение тѣ се разбиратъ и взаимно си помагатъ. Изкриви ли се правата линия, и отношенията между двамата се измѣнятъ.

Като ученици, вие трѣбва да изучавате линиитѣ въ природата, тѣхния смисълъ и предназначение въ живота. Дойдете ли до правата линия, ще гледате на нея като на свещена линия въ живота. На кривата линия пъкъ ще гледате като на свещена крива линия въ живота, която крие въ себе си условия за реализиране на плодоветѣ на правата линия. Въ пѫтя на реализиране, мислитѣ и чувствата на човѣка образуватъ крива линия. Самиятъ човѣкъ отъ геометрическо гледище има форма на елипса. Докато човѣкъ е на земята, тази елипса постепенно се затваря. Въ първо време тя е била отворена на горния си край. Когато напълно се затвори, ние казваме, че човѣкъ е узрѣлъ вече и трѣбва да се откѫсне. Невидимиятъ, разумниятъ свѣтъ се грижи за откѫсване на плода. Тѣ го откѫсватъ и го турятъ въ чиния, да бѫде опитанъ. Христосъ казва: „Азъ съмъ лозата, вие — прѫчкитѣ“. Въ този стихъ, символично изразенъ, се крие велика, мощна идея. Христосъ е уподобилъ себе си на растение, което има условия да расте, да се развива и да дава плодове. Човѣкъ пъкъ е клонче отъ това растение, на което сѫ дадени сѫщитѣ условия, каквито и на цѣлото растение.

Каква е задачата на човѣка въ живота? Задачата на човѣка е да бѫде проводникъ на Божиитѣ мисли и чувства. Той се ползува отъ подкрепата на Бога дотолкова, доколкото е проводникъ на Неговитѣ мисли и чувства. Каквато работа и да върши, човѣкъ трѣбва да съзнава, че е проводникъ на Божественото начало въ свѣта. Работи ли, пише ли, чете ли, свири ли, копае ли, скърби ли, радва ли се, човѣкъ трѣбва да знае, че е проводникъ на Божественото начало въ свѣта. И десеть скърби да го налегнатъ, той лесно може да се справи съ тѣхъ. Христосъ казва: „Скръбьта ви ще се превърне на радость!“ Кога? Когато човѣкъ даде пѫть на Божественото начало въ себе си.

— Богъ е Любовь, Богъ е Мѫдрость, Богъ е Истина.

— Божията Любовь, Божията Мѫдрость и Божията Истина пребѫдватъ въ насъ.

*

12. Лекция отъ Учителя, държана на

29. ноемврий, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...