Jump to content
Ани

1929_11_22 Природни гами

Recommended Posts

От "Служене, почить и обичь"
24 лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 9-та година, т.I, (1929 г. - 1930 г.)
Първо издание, София, 1940 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание
 

 

Природни гами

Т. м.

Какво отношение сѫществува между дветѣ успоредни и дветѣ наклонни линии на чъртежа?

M91-11-1.gif

Между успореднитѣ линии има известно отношение, обаче, между наклоннитѣ нѣма никакво отношение. Когато гледате успореднитѣ линии отблизо, тѣ всѣкога се показватъ успоредни. Гледате ли ги отдалечъ, тѣ губятъ своята успоредность, изглеждатъ наклонни — приближени на горния край. Това се вижда ясно въ релситѣ на трамваитѣ, или на желѣзницитѣ. Коя е причината за това? Съзнанието. Значи, въ съзнанието на човѣка се крие нѣкаква причина, споредъ която нѣщата се виждатъ такива, каквито въ действителность не сѫ. Ако наблюдавате една дълга крива линия, тя се представя въ нейния незавършенъ видъ. Запримѣръ, орбитата на земята представя дълга, крива линия. Можете ли да видите началото и края на тази линия? Колкото и да обикаляте земята, никога не можете да видите нейния край. Какъ се е образувала кривата линия? Отъ безкрайното удължаване на правата. Значи, ако една права линия се удължава безкрайно, тя непремѣнно ще се изкриви.

Като говоримъ за прави и за криви линии, явява се въпросъ, защо правата линия става крива. На този въпросъ не може да се даде никакъвъ отговоръ. Свойство на правата линия е, при удължаване да се превръща въ крива. При това, колкото по-голѣмо е удължаването ѝ, толкова повече се изкривява, докато най-после се превърне въ окрѫжность и затвори нѣкакъвъ крѫгъ. И обратно: колкото повече кривата линия се скѫсява, толкова по-права става. Оттукъ вадимъ заключението: когато правиятъ човѣкъ се удължава, той става кривъ; и когато кривиятъ се скѫсява, става правъ. Съ други думи казано: ако правиятъ човѣкъ забогатява, въ скоро време става кривъ; ако кривиятъ осиромашава, той става правъ. Значи, когато богатиятъ осиромашава, добъръ става; когато сиромахътъ забогатява, лошъ става. Тази мисъль е вѣрна и въ букваленъ, и въ преносенъ смисълъ.

M91-11-2.gif

Представете си, че имате две прави линии: АВ и ВС (чър. 2). Линията АВ е здраво прикрепена къмъ земята. Тя е направена отъ здравъ материалъ. Къмъ линията АВ е прикрепена линията ВС, направена отъ еластична материя. Ако въ точката С закачите нѣкаква тежесть, правата ВС ще направи едно малко отклоняване надолу и ще се огъне. Колкото по-малка е тежестьта, толкова по-малъкъ е ѫгълътъ на отклоняването и толкова по-малко ще бѫде и огъването. Ако тежестьта е по-голѣма, огъването на правата, както и ѫгълътъ на отклоняването, сѫщо ставатъ по-голѣми. Следователно, отъ ѫгъла на отклоняването и отъ огъването на правата линия сѫдимъ за голѣмината на тежеститѣ, които се окачватъ въ точка С. Това показва, че между тежестьта и ѫгъла на отклоняването сѫществува известно отношение. Това отношение сѫществува между мислитѣ и човѣшкия мозъкъ отъ една страна, както и между чувствата и сърдцето отъ друга страна. Колкото по-тежки сѫ мислитѣ, съ които занимавате вашия мозъкъ, толкова по-голѣми отклонения ставатъ въ силитѣ, които действуватъ въ него. Сѫщото можемъ да кажемъ и за сърдцето. Колкото по-тежки сѫ чувствата, съ които занимавате сърдцето си, толкова по-голѣми сѫ ѫглитѣ на отклоненията, които ставатъ въ него. Като знаете това, пазете мозъка и сърдцето си, не ги обременявайте съ непоносими за тѣхъ мисли и чувства.

Какъ става отклоняването на силитѣ въ човѣшкия умъ и въ човѣшкото сърдце? Представете си, че единъ виденъ цигуларь се приготвя за концертъ. До деня на концерта оставатъ още десеть деня. До това време мисъльта му е отправена само въ една посока— въ посока на правата АВ. Той свири и не мисли за нищо друго, освенъ за концерта, който предстои да даде. Обаче, единъ день той получава известие, че дѣдо му, милионеръ отъ Америка, умрѣлъ и му оставя десеть милиона долари наследство. Музикантътъ чете известието и започва да се разколебава. Въ силитѣ, които функциониратъ въ неговия мозъкъ, става известно отклоняване. Той се отказва отъ концерта си и започва да мечтае за десеттѣ милиона. Ако даде концертъ, едва ще получи 50—100 хиляди долари, а отъ дѣдо си получава десеть милиона долари. Значи, десеттѣ милиона долара представятъ такава тежесть, на която той не може да устои. Ще запитате, какъ стана, че дѣдото умрѣ тъкмо тогава, когато музикантътъ — неговиятъ внукъ, се готвѣше за концертъ? Нѣкои казватъ, че това е съвпадение. Други ще кажатъ, че е случайность. Съвпаденията и случайноститѣ не обясняватъ нѣщата. Тѣ не съдържатъ никаква философия въ себе си.

Като разглеждате цигулката, виждате четири добре опънати струни: sol, re, 1а и mi. Какви сѫ тѣзи струни по дебелина, по форма и по дължина? Тѣ се различаватъ и по дебелина, и по форма, и по дължина. Струната mi е най-тънка, 1а е по-дебела, re — още по-дебела, a sol — най-дебела. Тя е отъ другъ свѣтъ. Струнитѣ се различаватъ и по форма, а като ги измѣрите, ще видите, че тѣ се различаватъ и по дължина. Най-дълга отъ тѣхъ е струната la. Защо тази струна е най-дълга, малцина знаятъ. Който пръвъ е направилъ цигулката, той знае, защо струната 1а трѣбва да бѫде най-дълга. Въ струнника, отдето струнитѣ излизатъ, всички иматъ еднаква дължина, но при главичката на цигулката дължинитѣ имъ сѫ различни.

Четиритѣ струни на цигулката представятъ четири свѣта, отъ които идатъ мислитѣ и чувствата въ човѣка. Нѣкой казва, че много мисли и чувства достигатъ до ума и до сърдцето му. Добре е това, но важно е, колко отъ тия мисли и чувства се задържатъ въ него. Като знаете, че мислитѣ и чувствата идатъ отъ други свѣтове, човѣкъ трѣбва да бѫде внимателенъ къмъ тѣхъ, да изучава произхода имъ и да отдѣля низшитѣ отъ висшитѣ, както рибарьтъ разпредѣля рибитѣ на категории. Истински рибарь е този, който, като хвърли мрежата си нѣколко пѫти въ водата, изважда поне две-три риби. Не може ли да хване нито една риба съ мрежата си, той не е доволенъ отъ себе си. На сѫщото основание казвамъ: Какъвъ идеалистъ е този, който не може да задържи нито една възвишена идея въ ума си? Ще кажете, че много идеи и чувства минаватъ презъ васъ. Това не е достатъчно. Идеитѣ и чувствата трѣбва не само да минаватъ презъ васъ, но да се възприематъ, задържатъ и реализиратъ.

Като ученици, вие трѣбва да се справяте съ условията, при които се намирате. Запримѣръ, ако вървите по наклонна площь, трѣбва да бѫдете крайно внимателни. Особено голѣмо внимание се иска, ако тази площь е заледена. Какъвъ методъ ще изберете, за да слѣзете по наклонната площь? Ако вървите правъ, опасностьта е по-голѣма, отколкото ако слизате седналъ или легналъ на гръбъ. Другъ е въпросътъ, ако вървите по равенъ, гладъкъ пѫть. Каквито опасности срѣща човѣкъ въ физическия свѣтъ, такива срѣща и въ психическия — въ умствения и въ сърдечния. Ето защо, независимо това, въ кой свѣтъ се движите, вие трѣбва да изучавате условията и обстановката, при които се намирате, за да можете да постѫпвате правилно. Като постѫпва правилно и разумно, човѣкъ избѣгва опасноститѣ, които може да срещне на пѫтя си.

И тъй, най-ценното нѣщо, което човѣкъ има, това е животътъ. Щомъ е така, той трѣбва да бѫде разуменъ, да пази живота си. Думата „животъ“ е съставена отъ две срички: жи — вотъ. Важната сричка е първата — жи. Следъ нея иде сричката „вотъ“. Тя свършва накрая съ буквата „ъ“, която затваря думата. Тази буква показва, че не трѣбва да питате за резултата на живота, който даденъ човѣкъ е миналъ. Въ сричката „жи“ има гласна буква „и“, която е отворена и позволява да се чува изговореното. Това показва, че нѣщата ставатъ близо нѣкѫде. Когато произнесете сричката „вотъ“, крайната буква „т“ е съгласна и глуха. Какво показва това? Това показва, че нѣщата ставатъ далечъ. Изобщо, когато звукътъ се чува ясно, той иде отъ близко разстояние; когато звукътъ е глухъ, тихъ и не се чува ясно, той иде отдалечъ. Дветѣ срички въ думата „животъ“ показватъ, че човѣкъ започва да живѣе съ импулсъ, съ потикъ, но впоследствие срѣща спънки, спирачки, противодействия. Спирачки се срѣщатъ въ живота и на млади и стари, на учени и прости, на добри и лоши. Спирачкитѣ могатъ да бѫдатъ поставени на време и безъ време. Сѫщо така тѣ биватъ сѫществени и несѫществени.

Като знаете това, щомъ се натъкнете на известно противодействие или на спирачка въ живота си, не питайте, защо е поставена тя, но мислете, на мѣсто ли е поставена или не. Ако разберете, че е поставена на мѣсто, не правете усилия да я махнете. Всѣка спирачка или всѣко противодействие отклонява живота въ известно направление. Ако отклоняването е възходещо, противодействието е на мѣсто; ако отклоняването е низходещо, противодействието не е на мѣсто. Ако музикантътъ се отказва да даде концерта си само затова, че получилъ десеть милиона долара наследство отъ своя дѣдо, той се отклонилъ отъ правия пѫть на движение. Десеттѣ милиона долара не сѫ нищо друго, освенъ противодействие въ неговия животъ, което го отклонява надолу. Предъ мисъльта за това голѣмо наследство, той се отказва отъ концерта. Той си мисли: Защо трѣбва да свиря на хората? По-добре да се откажа, да бѫда свободенъ. Той ще бѫде свободенъ въ едно отношение, но като получи наследството, ще се ограничи още повече. Всѣки день ще го обикалятъ познати и приятели, да му искатъ пари. Вънъ пъкъ ще го преследватъ апаши, да взематъ нѣщо отъ джоба му.

Кое положение за музиканта е по-добро: да даде концерта си, да продължава да свири, или да се откаже отъ концерта и отъ цигулката си за десеттѣ милиона долара? Външно погледнато, второто положение е за предпочитане. Като получи десеттѣ милиона, музикантътъ се осигурява за цѣлъ животъ. Той ще си направи голѣма кѫща, съ всички удобства; ще си купи автомобилъ, ще има много приятели и т. н. Остане ли само на цигулката, нищо нѣма да придобие — едва ще си изкарва хлѣба. Като изостави цигулката си, той ще причини двойна скръбь: на душата си и на самата цигулка. Ако цигулката е съзнателно сѫщество, ще страда и ще търси причината, защо нейниятъ възлюбенъ я изоставилъ. Каквито извинения да дава музикантътъ, нищо не го оправдава. Ще кажете, че отишълъ на погребение на дѣдо си. Колко време продължава едно погребение? Ще кажете, че отишълъ да получи наследството си. За колко време се получава едно наследство? Никакви причини не могатъ да извинятъ музиканта. Той се натъкналъ на голѣмо препятствие — паритѣ, и не може да го преодолѣе. Отъ разбирането и отъ степеньта на неговото развитие зависи преодоляването на това препятствие. Ако той би предпочелъ да свири, да не се раздѣля съ цигулката си, всѣкакво препятствие ще се махне.

Какво отношение сѫществува между десеттѣ милиона и цигулката? Каквото е отношението между доволството и недоволството, такова е отношението между цигулката и десеттѣ милиона. Докато свири само и не мисли за богатство, цигуларьтъ е доволенъ отъ живота си. Щомъ започне да мисли за богатство, той престава да свири. Като престане да свири, недоволството иде въ живота му. Изучавайте живота на богатия и на сиромаха, да видите, кой отъ двамата е по-доволенъ. По-голѣмъ процентъ на доволни хора отъ живота ще срещнете между сиромаситѣ. Невъзможно е богатъ човѣкъ да е доволенъ отъ богатството си. Обаче, между сиромаситѣ, макаръ и рѣдко, все ще срещнете хора, доволни отъ своята сиромашия. Богатството крие въ себе си една особена болесть — проказа. Следователно, невъзможно е човѣкъ да забогатѣе, безъ да се зарази отъ тази болесть. Зарази ли се човѣкъ отъ болестьта „проказа на паритѣ“, ако е музикантъ, престава да свири; ако е религиозенъ, престава да се моли; ако е ученъ, престава да работи; ако е поетъ, престава да пише; ако е туристъ, престава да прави екскурзии. День следъ день, богатиятъ се отпуща, търси удобства, отказва се отъ своитѣ красиви стремежи и става обикновенъ човѣкъ. Щомъ подпуши копнежа на своята душа, човѣкъ става недоволенъ отъ себе си. При това положение и животътъ му се обезсмисля. Сиромахътъ е сѫщо недоволенъ. И той страда отъ болестьта „проказа на сиромашията“. Изкуство е човѣкъ да бѫде доволенъ отъ положението си и като богатъ, и като сиромахъ. Само разумниятъ човѣкъ може да бѫде доволенъ при всички условия на живота си.

Следователно, искате ли да знаете, отъ какво страда съвременното човѣчество, казвамъ: Две болести уморяватъ хората — проказа на богатството и проказа на сиромашията. Човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ такова богатство, което нѣма никакви болести. Сѫщевременно, иска ли да опита, какво нѣщо е сиромашията, той трѣбва да се стреми къмъ такава сиромашия, която е свободна отъ всѣкакви болести. Богатство и сиромашия безъ болести сѫ на мѣстото си. Мисли, чувства и постѫпки, които сѫ свободни отъ сѣнки, противоречия и заблуждения, наричаме прави, положителни. Къмъ такива мисли трѣбва да се стреми човѣкъ, за да си достави градивенъ материалъ за своя бѫдещъ животъ. Иска ли да си изработи свѣтълъ бѫдещъ животъ, човѣкъ трѣбва да се освободи отъ всички състояния, които внасятъ нѣщо болезнено въ неговата физическа и психическа природа. Дали съзнава човѣкъ, че самъ може да си причини пакости и нещастия, или не съзнава, това не е важно. Преди всичко човѣкъ трѣбва да има будно съзнание, да се самонаблюдава външно и вѫтрешно, да бѫде изправенъ въ мислитѣ и чувствата си. Ще каже нѣкой, че е ученъ, че знае много нѣща. Какви знания сѫ тѣзи, съ които не може да си помогне въ критични моменти на живота? Като е ученъ, може ли да предаде устно или писмено ония тънки състояния, които душата му преживява? При това той не разполага съ много думи въ езика си, за да предаде тънкитѣ чувствувания, които душата преживява. Отъ всички писатели и поети досега най-богата речь ималъ Шекспиръ. Той разполагалъ съ 15000 думи въ речьта си. Останалитѣ писатели, поети и учени си служили съ по-малко думи отъ Шекспира. Бедностьта на думи въ човѣшкия езикъ е причина да не могатъ да се предадатъ деликатнитѣ чувствувания.

Много отъ мислитѣ, чувствата и желанията на човѣка не сѫ родени днесъ. Тѣ криятъ своя произходъ въ далечното минало, а днесъ едно по едно се проявяватъ. Добре е човѣкъ да изучава мислитѣ си, да разбира, отде идатъ. Като прави сравнение съ новитѣ мисли и идеи на времето, човѣкъ може да опредѣли, колко е излѣзалъ напредъ въ развитието си, или колко е останалъ назадъ. Ето защо, днесъ, на обѣдъ, направете опитъ, да видите, каква мисъль ще мине презъ ума ви въ момента, когато турите първата хапка въ устата си. Запишете мисъльта, която мине презъ ума ви, въ първия моментъ при първата хапка. Каквато и да бѫде тази мисъль, запишете я, не се смущавайте. Ще се запитате: Какво ме интересува тази мисъль? Не може да не ви интересува. Всѣка мисъль е семка, която трѣбва да се постави въ съответна за нея почва, дето може да расте, да цъвти, да завърже плодъ и да узрѣе. Така, именно, и геологътъ се интересува отъ скѫпоценнитѣ камъни, които сѫ дълбоко заровени въ земята. Дълго време трѣбва да чука той върху пластоветѣ, за да извади единъ малъкъ скѫпоцененъ камъкъ. Той е заровенъ отъ хиляди и милиони години въ земята, но заслужва да дойде нѣкой ученъ да го освободи отъ тежестьта на земнитѣ пластове върху него.

Следователно, както геологътъ съ чукчето си изнамира хубави скѫпоценни камъни, така всѣки човѣкъ трѣбва да вземе инструментитѣ си и да изучава своитѣ мисли и чувства, да знае тѣхното начало и произходъ. Мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на човѣка сѫ скѫпоценни камъни, за които има пазаръ. Достатъчно е човѣкъ да изнесе единъ отъ своитѣ скѫпоценни камъни на външния пазаръ, за да го купятъ веднага. Като го продаде, той все ще има нѣкаква печалба. Колкото повече мисли минаватъ презъ ума на човѣка, толкова повече той се обогатява. Ще кажете, че тази мисъль е отъ миналъ животъ. И отъ миналото да е, ако е скѫпоцененъ камъкъ, тя не губи цената си. Всѣка мисъль, която може да ви повдигне, е ценна. Тя иде отъ висшъ свѣтъ, къмъ който човѣкъ трѣбва да се стреми. Като сравнява мислитѣ на своя миналъ животъ и тия, които днесъ има, човѣкъ вижда, докѫде е стигналъ и кѫде е билъ.

Човѣкъ е дошълъ на земята да учи, а не да живѣе само за себе си. Човѣкъ не живѣе самъ и само за себе си. Той участвува въ общия животъ, дето живѣятъ много сѫщества, възвишени и низкостоещи. Той има връзка съ всички сѫщества, вследствие на което се натъква на мѫчнотии и изпитания. Мѫчнотиитѣ и страданията не показватъ, че човѣкъ трѣбва да се откаже отъ живота. Човѣкъ трѣбва да живѣе при всички условия на живота. Той трѣбва да яде, да мисли, да чувствува при всички условия на живота. Откаже ли се отъ единъ отъ тия процеси, той губи силата си и остарява преждевременно. Запримѣръ, какъ ще се откажешъ да ядешъ? Какъ ще се откажешъ да мислишъ? Както физическата храна подържа тѣлото, така и мисъльта храни мозъка, а чувствата — сърдцето. Значи, между яденето, мисленето и чувствуването има известно съотношение. Тъй щото, когато яде, човѣкъ трѣбва да мисли; щомъ мисли, ще чувствува. И обратно: щомъ чувствува, ще мисли; щомъ мисли, ще яде. Като имате предъ видъ връзката между яденето, мисленето и чувствуването, ще ядете, ще мислите и ще чувствувате правилно, за да могатъ силитѣ въ организма ви да функциониратъ правилно.

Често хората си задаватъ въпроса, защо страдатъ. Много просто. Човѣкъ страда, защото не спазва правилното отношение между храненето, мисленето и чувствуването. Запримѣръ, нѣкой се храни правилно, а не мисли правилно. Не, щомъ се храните правилно, ще мислите правилно; щомъ мислите правилно, ще чувствувате правилно. Не внимавате ли въ храненето, ще нарушите правилностьта на мисленето и чувствуването. А всѣко нарушаване на известни закони носи страдания. Който не разбира законитѣ на природата, казва: Човѣкъ може да яде, безъ да мисли. Или, човѣкъ може да мисли, безъ да яде. Това сѫ криви заключения. Храненето, мисленето и чувствуването сѫ единъ и сѫщъ процесъ. Горение безъ горивенъ материалъ е невъзможно. Горението зависи отъ материалитѣ, които се доставятъ въ огнището. Горението е процесъ на превръщане на едни материали въ други. Тамъ, дето не става превръщане на материята и на енергията отъ едно състояние въ друго, никакво горение не може да се очаква.

Между всички явления въ природата има тѣсна, неразривна връзка, както между тоноветѣ на музикалнитѣ гами. Значи, явленията въ природата сѫ наредени по законитѣ за образуване на гамитѣ. Тази последователность между явленията наричаме „природни гами“. Измѣни ли се мѣстото на единъ отъ тия тонове, цѣлата гама се измѣня. Попадне ли въ една отъ тия гами, човѣкъ се повдига, както отъ музиката. Кога може да попадне човѣкъ въ една отъ гамитѣ на природата? Когато хармонизира силитѣ на своя организъмъ. Така нагласенъ, той влиза въ природата и се въодушевява отъ обстановката, която го обикаля. Неусѣтно той започва да пѣе отъ дълбочината на душата си и се чуди, че пѣе толкова хубаво. Това показва, че той е влѣзълъ въ хармония съ природната музика; той приглася на природата.

Сѫщото става и въ областьта на мисъльта и на чувствата. Достатъчно е човѣкъ да се хармонизира съ мисъльта на природата и съ пулса на нейното сърдце, за да ѝ приглася. Това значи, да бѫде човѣкъ въ хармония съ Божественото въ природата. Нѣма по-велико изкуство, по-велика музика отъ изкуството и музиката на природата. Великитѣ астрономи сѫ слушали пѣсеньта на небеснитѣ тѣла. При такова велико тържество на небето хората пакъ страдатъ, измѫчватъ се, плачатъ и казватъ, че животътъ нѣма смисълъ. — Защо? — Защото не го разбиратъ. Тѣ могатъ да свалятъ небесната музика на земята, т.е. да я преведатъ. За тази цель тѣ трѣбва да попаднатъ на сѫщото мѣсто и време, когато тя се е произвеждала. Не могатъ ли да попаднатъ на сѫщото мѣсто и време, тѣ не могатъ да я свалятъ. Тъй щото, не казвайте, че не можете да направите нѣщо, но кажете, че не сте попаднали на опредѣленото мѣсто и време за възприемане на известна идея, или на известно чувство.

И тъй, за да се развивате правилно, влѣзте въ връзка съ силитѣ на природата, да се хармонизирате. Щомъ се хармонизирате, вие ще попаднете въ музикалнитѣ гами на природата.

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

— Въ истината е скритъ животътъ.

*

11. Лекция отъ Учителя, държана на

22. ноемврий, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×