Jump to content
Ани

1929_11_15 Външни и вѫтрешни условия

Recommended Posts

От "Служене, почить и обичь"
24 лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 9-та година, т.I, (1929 г. - 1930 г.)
Първо издание, София, 1940 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание
 

 

Външни и вѫтрешни условия

Т. м.

Какви сѫ признацитѣ на надутия мѣхуръ? Единъ отъ главнитѣ признаци на мѣхура е, че разширява своя обемъ. Щомъ изкарате въздуха отъ мѣхура, той се свива. Като говоримъ за мѣхура, имаме предъ видъ човѣшкия умъ и човѣшкото съзнание. Човѣкъ може да се разширява и свива, споредъ степеньта на своето развитие. Колкото на по-високо стѫпало е дошълъ въ развитието си, толкова повече може да се разширява. Въ зависимость отъ разширяването на своитѣ възгледи, човѣкъ дохожда до една правилна философия за живота. Не е лошо, когато човѣкъ се разширява и свива, т.е. когато се пълни и празни, но лошо е, когато, вмѣсто да увеличава обема на съзнанието си, все повече и повече го свива.

Кой е главниятъ признакъ на добрия човѣкъ? Кое прави човѣка добъръ? Какво нѣщо е доброто? Това сѫ въпроси, на които не само вие, но малцина могатъ да отговорятъ. Обикновениятъ човѣкъ не може да различи истинското злато отъ фалшифицираното. Обаче, ако го дадете на златаря, той веднага ще познае истинското злато. Ако дадете на бижутера единъ камъкъ, той веднага ще ви каже, скѫпоцененъ ли е, или обикновенъ. По какво се отличава златото? Златото се отличава по своята устойчивость по отношение на въздуха. При стоене на въздуха златото не се окислява, вследствие на което минава за благороденъ металъ. Диамантътъ пъкъ се отличава по своята твърдость и способность да пречупва свѣтлината.

Коя е причината, че едни метали се окисляватъ, а други — не? Ще кажете, че благороднитѣ метали не се окисляватъ, а неблагороднитѣ се окисляватъ. Това обяснение не е достатъчно. Важно е да знаемъ, защо металитѣ се окисляватъ. Изобщо, когато външнитѣ условия, при които даденъ човѣкъ се намира, сѫ по-силни отъ вѫтрешнитѣ, той се подава на тѣхъ. Понеже външнитѣ условия — въздухъ, влага, свѣтлина сѫ по-силни отъ вѫтрешнитѣ качества на метала, той се подава на тѣхъ, и ние казваме, че металътъ се окислява. Ако външнитѣ условия сѫ по-слаби отъ вѫтрешнитѣ качества на метала, той непремѣнно ще устои на тѣхъ и нѣма да се окисли. Ние наричаме такъвъ металъ благороденъ. Каквото става съ металитѣ, сѫщото става и съ хората, съ обществата и съ народитѣ. Ако външнитѣ условия, при които хората, обществата и народитѣ живѣятъ, сѫ по-силни отъ вѫтрешнитѣ условия въ тѣхъ, тѣ непремѣнно ще се вкиснатъ или ще се окислятъ. Това не трѣбва да ви плаши. Вкисването, окисляването сѫ неизбѣжни процеси въ природата. На тѣхъ се дължи преобразуването, както и преустройването на материята. Тѣзи процеси иматъ голѣмо значение и въ живота. Какъ ще направите хлѣбъ, ако тѣстото не се вкисва?

И тъй, когато окрѫжаващата срѣда е посилна отъ човѣка, иска или не иска, той се окислява, вкисва се. Ние наричаме този процесъ „огъване“. Когато външнитѣ условия сѫ по-силни отъ вѫтрешнитѣ, огъването е отвънъ навѫтре. Когато вѫтрешнитѣ условия сѫ посилни отъ външнитѣ, огъването става отвѫтре навънъ. При това двойно огъване се образува осморката. Оттукъ вадимъ заключението: когато външнитѣ условия, при които човѣкъ живѣе, сѫ по-силни отъ вѫтрешнитѣ, които сѫ въ него, той се вкисва, окислява, огъва. За такъвъ човѣкъ се казва, че нѣма нужното благородство, посрѣдствомъ което би могълъ да издържа на външнитѣ условия. Когато вѫтрешнитѣ условия въ човѣка сѫ по-силни отъ външнитѣ, той издържа на тия условия, безъ да се окислява, вкисва или огъва. За такъвъ човѣкъ казваме, че е благороденъ. Отъ гледището на този законъ ние опредѣляме, кой човѣкъ е добъръ и кой не е добъръ. Добъръ човѣкъ е онзи, въ когото висшето съзнание е по-силно отъ външнитѣ условия или отъ окрѫжаващата срѣда. И обратно: ако окрѫжаващата срѣда или външнитѣ условия, при които даденъ човѣкъ живѣе, сѫ по-силни отъ условията на неговото съзнание, той е лошъ човѣкъ. Това виждате навсѣкѫде въ живота. Срѣщате, запримѣръ, човѣкъ, който се огъва налѣво-надѣсно, гледа мрачно на живота, недоволенъ е отъ всичко. Коя е причината за мрачното състояние на този човѣкъ? Причината за неговото състояние се крие въ отсѫтствие на злато, както въ материалния, така и въ органическия му животъ. Той се подава на влиянието на златото. Златото е външно условие на живота. Значи, този човѣкъ се намира подъ влиянието на това условие. Като знаятъ силата на златото, съвременнитѣ социолози търсятъ начинъ да увеличатъ количеството му въ живота и въ природата. По външенъ пѫть това не се постига. Човѣкъ трѣбва да работи съзнателно върху себе си, да увеличи количеството на златото въ кръвьта си, съ което да уравновеси стремежа си къмъ външното злато и забогатяване.

Какво е значението на външнитѣ и на вѫтрешнитѣ условия въ живота? Голѣмо е значението имъ. Животътъ се развива благодарение на външнитѣ и на вѫтрешнитѣ условия. Представете си, че въ планината нѣкѫде има чистъ, кристаленъ изворъ. Благодарение на този изворъ, цѣлата растителность около него се развива: тревитѣ, цвѣтята, плодоветѣ, даже и камънитѣ се радватъ на обилната вода. Птички, животни, хора сѫщо обикалятъ този изворъ и се наслаждаватъ на неговата свежа вода и буйна растителность. Обаче, въ ума на нѣкой човѣкъ дохожда идеята да каптира извора. Той реализира идеята си, но съ това отнема благото на растенията и на животнитѣ. Въ сѫщото време той пренася това благо въ града. Въ този случай хората се радватъ, а растенията и животнитѣ, които се ползували отъ извора, страдатъ. Тѣ търсятъ извора и се чудятъ, кѫде е отишълъ. Изворътъ не се изгубилъ, но водата му се премѣстила. По-рано хората сѫ страдали, а следъ премѣстването на извора въ града, растенията и животнитѣ страдатъ.

Питамъ: Кое е по-добре — изворътъ да тече въ града, или да остане завинаги въ планината? Растенията ще кажатъ, че по-добре е изворътъ да тече въ планината. Хората ще кажатъ, че по-добре е да тече въ града. Ние пъкъ казваме: Понеже външнитѣ условия, при които изворътъ се намира, сѫ станали по-силни, той е принуденъ да тече въ града. Външнитѣ условия сѫ хората. Тѣ прекарали канали, създали добри условия за извора, и той се съгласилъ да минава презъ града. Водата е голѣма аристократка, не обича да прави усилия, да се качва нагоре. Тя обича да слиза надолу, да тече по наклонъ. Заставятъ ли я да се качва нагоре, тя се подчинява по необходимость, но при първа възможность слиза надолу съ голѣмъ шумъ. За да не дига голѣмъ шумъ, хората я прекарватъ презъ трѫби и канали. Като се намѣри на тѣсно и ограничена, водата се примирява съ положението си и престава да бучи. Значи, водата бучи отъ страхъ. Затова казваме, че всѣки човѣкъ, който говори много, е страхливъ. Не е лошо да бѫде човѣкъ страхливъ. Страхътъ показва, че човѣкъ е започналъ да става мѫдъръ. Соломонъ е казалъ, че началото на мѫдростьта се проявява съ страхъ отъ Господа. Лошо е човѣкъ да се страхува отъ хората, отъ животнитѣ, отъ растенията, отъ гладъ и сиромашия, отъ невежество, но страхътъ отъ Господа е добро нѣщо. За да учатъ, студентътъ и ученикътъ трѣбва да се страхуватъ отъ професоритѣ и учителитѣ си.

Страхътъ сѫществува и въ самата природа, като подбудителна причина. Кога се страхува човѣкъ? Когато външнитѣ условия станатъ по-силни отъ вѫтрешнитѣ. Следователно, ако човѣкъ се страхува да мине презъ гора, това показва, че той се намира при външни условия, по-силни отъ вѫтрешнитѣ. За да не се страхува, човѣкъ трѣбва да стане по-силенъ отъ окрѫжаващата срѣда. Като знаятъ този законъ, хората го прилагатъ въ много случаи въ живота си. Запримѣръ, зимно време тѣ се обличатъ съ дебели дрехи, и така ставатъ по-силни отъ външнитѣ условия. Когато външнитѣ условия сѫ лоши, разумниятъ човѣкъ взима предпазителни мѣрки, да се сражава съ тия условия и да ги победи. Обаче, ако условията отвънъ сѫ добри и благоприятни, човѣкъ хвърля орѫжията си.

И тъй, когато хората сѫ добри, това показва, че външнитѣ условия сѫ по-добри отъ вѫтрешнитѣ; когато хората сѫ лоши, външнитѣ условия сѫ по-лоши отъ вѫтрешнитѣ. Като знаете това, вие трѣбва да изучавате промѣнитѣ, които ставатъ въ физическия свѣтъ. Като знаете какви смѣни ставатъ въ свѣта, въ който живѣете, вие лесно ще се справяте съ условията на живота и нѣма да бѫдете тѣхна играчка. Стане ли играчка на външнитѣ условия, човѣкъ губи вѣра въ себе си, става малодушенъ и казва, че животътъ нѣма смисълъ. Не, човѣкъ трѣбва да работи върху себе си, да бѫде господарь на външнитѣ и на вѫтрешнитѣ условия. Докато не стане господарь на външнитѣ условия, той всѣкога ще се подава на промѣнитѣ, които ставатъ въ природата. Тази е причината, поради която хората се оплакватъ отъ болки въ кръста, въ краката и рѫцетѣ, въ вѣнцитѣ на зѫбитѣ и т. н. Когато въ атмосферата има повече влага, отколкото трѣбва, въ ставитѣ на човѣшкия организъмъ става разширяване; електричеството въ атмосферата пъкъ произвежда свиване на ставитѣ. Това неестествено разширяване и свиване на ставитѣ произвежда различни болести и неразположения.

Като ученици, вие трѣбва да разбирате отношенията между външнитѣ и вѫтрешни условия на живота. Запримѣръ, ако внесете сто хиляди лева въ банката на нѣкой вашъ познатъ, той ще се интересува отъ васъ. Щомъ изтеглите паритѣ си, той ще престане да се интересува отъ васъ. Защо? Защото нѣмате вече капиталъ въ неговата банка. Такива сѫ отношенията и на природата къмъ човѣка. Природата кредитира човѣка дотолкова, доколкото той е вложилъ нѣщо въ нейнитѣ банки. Докато имате капиталъ въ природата, тя ви дава по нѣщо. Щомъ изтеглите капитала си, тя затваря вратата на своитѣ банки за васъ.

Сегашниятъ човѣкъ е дошълъ до числото деветь. Значи, той може деветь пѫти на редъ да отива въ банкитѣ на природата, да тегли часть отъ своя капиталъ. Ако си позволи да отиде десети или единадесети пѫть въ една отъ нейнитѣ банки, природата веднага затваря вратитѣ, дава му една мотика или лопата и го праща на работа. Съ други думи казано: докато има пари въ банкитѣ на природата, човѣкъ е смѣлъ и решителенъ, господарь на условията. Той стѫпва гордо и самоувѣрено, облича се модерно. Нѣма ли пари въ банкитѣ на природата, той изгубва самоувѣреность, стѫпва несигурно и се облича съ стари, скѫсани дрехи. Докато човѣкъ е господарь на условията, той е здравъ, богатъ, ученъ, силенъ. Не е ли господарь на условията, той всичко изгубва.

Какво трѣбва да прави човѣкъ, за да не губи здравето, богатството, силата и знанието, които е придобилъ? Той трѣбва да стане господарь на условията. Да бѫдешъ господарь на условията, това не значи, че трѣбва да ги владѣешъ. Само онзи може да бѫде господарь на условията, който знае, какъ да се справя съ тѣхъ. Опита ли се да ги завладѣе, тѣ веднага ще му отворятъ война. Изобщо, войната произтича отъ факта, че две еднакво силни срѣди, съ еднакви желания, се срѣщатъ, и всѣка срѣда се стреми да победи другата и да я завладѣе. Когато хората воюватъ, това показва, че между тѣхъ се явява желание за надмощие. Това е неестествено желание. Когато два еднакво силни народа воюватъ, може да не победи нито единиятъ, нито другиятъ, но все пакъ тѣ ще опитатъ силитѣ си. Обаче, въ Писанието е казано: „Който изтърпи докрай, спасенъ ще бѫде.“ Значи, победата не седи въ надмощието на човѣка единъ надъ другъ, но въ търпението.

Ние говоримъ за естественитѣ отношения между хората, при които не става въпросъ за победа и надмощие, но за справяне съ условията на живота. Представете си, че двама видни цигулари се явятъ въ свѣта: единиятъ отъ тѣхъ е известенъ на музикалния свѣтъ, а другиятъ не е известенъ. Дето и да се яви първиятъ, около него веднага се събиратъ музикални хора, създаватъ му условия да даде концертъ. Тѣ намиратъ салонъ, даватъ обявления и опредѣлятъ деня на концерта. Цигуларьтъ се явява при готови условия — салонъ, публика и започва да свири. Вториятъ цигуларь, обаче, не е известенъ на никого. Той разчита само на съзнанието си, че може да свири, и лесно се справя съ външнитѣ условия. Той не воюва съ условията, не ги завладява, не ги побеждава, но се справя съ тѣхъ. Той взима цигулката си, застава всрѣдъ площада и започва да свири. Хората го обикалятъ веднага, слушатъ го съ внимание. Той самъ си наелъ салонъ, самъ си издалъ обявление, самъ събралъ публика. За нѣколко часа само той успѣва да събере голѣма сума. Паритѣ сами идатъ при него. Това значи гениаленъ музикантъ.

Мнозина могатъ да направятъ сѫщия опитъ, но резултатитѣ ще бѫдатъ други. Защо? Голѣма е разликата между съзнанието на гениалния и на обикновения музикантъ. Макаръ и по-силенъ отъ условията, при които живѣе, гениалниятъ никога не воюва съ тѣхъ. Той знае, че условията се опредѣлятъ отъ разумни срѣди, затова се справя съ тѣхъ по разуменъ начинъ. Разумностьта е отличително качество на гениитѣ, на светиитѣ, на адептитѣ, на великитѣ хора въ свѣта.

Искате ли да познаете, колко сте силенъ, влѣзте въ ада. Ако минете и заминете презъ ада, безъ да ви докоснатъ, вие сте силенъ човѣкъ. Обаче, ако влѣзете въ ада и всички духове се опълчатъ срещу васъ, ще знаете, че сте слабъ човѣкъ. Ако ангелъ влѣзе въ ада, всички духове ще сложатъ орѫжието си предъ него. Защо духоветѣ на ада слагатъ орѫжието си предъ ангела? Защото е силенъ.

Сега, като говоря за ада, вижда ви се нѣщо далечно отъ васъ. За да стане идеята по-ясна, представете си, че едно голѣмо куче минава презъ нѣкое село. Колкото и да е голѣмо, всички кучета отъ селото започватъ да лаятъ и да го гонятъ. Обаче, ако презъ селото минава слонъ, всички кучета заставатъ на почтено разстояние отъ него и нѣма да посмѣятъ да се приближатъ. Ако едно отъ тѣхъ се осмѣли да се приближи съ лай до слона, последниятъ ще го хване съ хобота си и ще го хвърли въ въздуха. Това ще бѫде добъръ урокъ за останалитѣ кучета. Предъ силния всички отстѫпватъ. Слабиятъ, обаче, не внушава никакъвъ страхъ на окрѫжаващитѣ. За да се усили, да минава безпрепятствено презъ лошитѣ условия на живота, човѣкъ трѣбва да има убеждение. Дали живѣе на физическия, въ духовния или въ Божествения свѣтъ, човѣкъ трѣбва да има такова убеждение, съ което да се справя съ всички мѫчнотии. Само онзи човѣкъ има убеждение, който е свързанъ съ нѣкое разумно и силно сѫщество, което го повдига, дава му сила въ живота. То е тилъ въ неговия животъ. Да има човѣкъ убеждение, това значи, да вложи капитала си въ банката на нѣкое разумно и възвишено сѫщество, на което всѣкога да разчита.

Да се върнемъ къмъ въпроса за окисляването на металитѣ. Казахме, че металътъ се окислява, когато външнитѣ условия сѫ посилни отъ неговитѣ вѫтрешни качества. Ако свойствата на метала, т.е. неговитѣ вѫтрешни условия сѫ по-силни отъ външнитѣ, металътъ не се окислява. Като знаятъ това, ученитѣ търсятъ начинъ да усилятъ вѫтрешнитѣ условия и свойства на металитѣ, да ги направятъ по-устойчиви и издържливи на външнитѣ условия. Запримѣръ, желѣзото лесно се окислява, т.е. лесно ръждясва. За да не ръждясва, то се подлага на галванизиране. Както металитѣ се окисляватъ, така и човѣкъ се окислява. Кога? Когато външнитѣ условия сѫ по-силни отъ него. За да не се окислява, той трѣбва да работи върху себе си, да усили вѫтрешнитѣ условия. Докато не се усили, нека стои настрана, да не излиза вънъ, дето всѣки моментъ ще бѫде победенъ и битъ. Ако нѣкой младъ атлетъ излиза на двубой, преди всичко той трѣбва да познава добре своитѣ сили, както и тѣзи на своя противникъ. Ако противникътъ му е по-силенъ отъ него, по-добре да не се явява на сцената, да се бори. Излѣзе ли срещу противника си, той непремѣнно ще бѫде битъ. Какво ще стане тогава? Противникътъ му ще печели слава, а той — безчестие.

Сѫщото става и съ хората, които обичатъ да си опитватъ щастието, било съ лотарийни билети, било съ игра на карти и т. н. Когато нѣкой отива да си купи лотариенъ билетъ, той не знае, дали ще спечели, но опитва щастието си. Не само обикновенитѣ хора не печелятъ отъ лотария, но даже и видни учени — математици, кабалисти и др. Тѣ боравятъ съ числата, но не знаятъ, кои числа, при дадени условия, печелятъ и кои не печелятъ. Дойдете ли до осморката въ живота, трѣбва да знаете, че външнитѣ условия сѫ по-силни отъ васъ. За да се справите съ тѣзи условия, очитѣ ви трѣбва да бѫдатъ отворени, а съзнанието — будно. Който има отворени очи и будно съзнание, той взима предъ видъ условията, въ които живѣе. Затвори ли очитѣ си при условията, въ които е поставенъ, човѣкъ на всѣка стѫпка ще се спъва. Ето защо, натъкнете ли се на осемтѣ, отворете широко очитѣ си, да виждате всичко, което се изпрѣчва на пѫтя ви. Очитѣ на човѣка представятъ осморката, т.е. бинокъла, съ който може всѣкога да си служи. Ако сте въ гора и срещу васъ излѣзе мечка, веднага насочете бинокъла си. Той ще ви помогне да видите посоката, отъ която мечката иде, и ще се качите на дърво да се спасите отъ нея. Обаче, ако носите бинокълъ съ себе си, безъ да го приложите, и безгрижно пѣете, напразно го носите. Очитѣ на човѣка сѫ дадени, за това именно, да му послужатъ въ всички трудни моменти. Както вижда красотата на природата, така човѣкъ трѣбва да бѫде буденъ и при опасноститѣ въ своя животъ.

Числото деветь е едно отъ щастливитѣ числа. По съчетание на вѫтрешни сили, то е по-силно отъ външната срѣда. Оттукъ вадимъ заключение: Щастливъ човѣкъ е онзи, въ когото съчетанието на вѫтрешнитѣ сили е по-голѣмо отъ външнитѣ. Този човѣкъ може така да проектира съзнанието си, че като бръкне въ кутията, дето сѫ лотарийнитѣ билети, да извади билетъ съ най-голѣма печалба. Изобщо, само онзи човѣкъ печели на лотария, на когото съзнанието е по-силно отъ окрѫжаващата срѣда. На този законъ се основава успѣхътъ и неуспѣхътъ на хората. Всѣки ученъ е опиталъ този законъ. Има случаи, когато ученикътъ знае добре материала си, но е страхливъ, вследствие на което съзнанието му се раздвоява. Щомъ се раздвои съзнанието му, той изгубва вѣра въ себе си и пропада. Този ученикъ се оплаква отъ живота си и казва, че е нещастенъ. Ако ученикътъ владѣе добре материала си, и съзнанието му е силно, то колкото строгъ и взискателенъ да е професорътъ му, той непремѣнно ще издържи изпита си. Той казва за себе си, че е щастливъ човѣкъ. Както и да го изпитва професорътъ, ученикътъ запазва присѫтствието на духа и отговаря правилно на зададенитѣ въпроси.

Много отъ съвременнитѣ хора сѫ фаталисти, вѣрватъ, че щастието ще дойде при тѣхъ по нѣкакъвъ магически начинъ. Фатализъмътъ е за аристократитѣ. Между аристократизъма и фатализъма има нѣщо общо. Както аристократътъ очаква на другитѣ хора, тѣ да работятъ за него, така и фаталистътъ очаква наготово да получи нѣщо. Човѣкътъ на вѣрата, обаче, е друго нѣщо. Той работи и казва: Като работя, все ще спечеля нѣщо. Той разчита на себе си, на своитѣ сили. Какво нѣщо е вѣрата? Вѣрата е наука, която учи човѣка на работа, трудъ и постоянство. Докато има вѣра, човѣкъ знае, че като работи, непремѣнно ще има нѣкакъвъ резултатъ. Да имашъ вѣра, това значи, да бѫдешъ по-силенъ отъ окрѫжаващата срѣда. Безвѣрникътъ е по-слабъ отъ окрѫжаващата срѣда. Въ този смисълъ ние казваме: Вѣрващъ е онзи, който работи, а безвѣрникъ — който не работи.

Като ученици, вие трѣбва да изучавате срѣдата, да се справяте съ външнитѣ условия. Когато сте неразположени, гнѣвни, недоволни отъ живота, знайте, че сте попаднали въ срѣда, по-силна отъ васъ. За да преодолѣете неразположението си, вие трѣбва да усилите своитѣ вѫтрешни условия, да излѣзете надъ срѣдата, която ви потиска. Щомъ станете вѫтрешно по-силенъ, вие лесно ще се справите съ външнитѣ условия. Ето защо, натъкнете ли се на неуспѣхи въ живота си, знайте, че външната срѣда е по-силна отъ васъ. Дали сте ученикъ, учитель, свещеникъ, сѫдия, професоръ, или какъвъ и да е, ако външната срѣда е посилна отъ васъ, всѣкога ще пропадате. Животътъ на всѣки човѣкъ е редица отъ изпити, които той трѣбва добре да издържа. За това се изисква вѫтрешна сила, смѣлость и самообладание. Какво трѣбва да прави човѣкъ, когато пропада на изпититѣ си? Той трѣбва да работи върху себе си, да се кали. Кога се калява желѣзото? Когато минава презъ огънь. Страданията сѫ огъньтъ въ живота, презъ които всѣки човѣкъ минава. Казано е въ Писанието: „Ако не се родите отъ вода и духъ, не можете да влѣзете въ Царството Божие“. Това значи: ако не минете презъ вода и огънь, като желѣзото, нѣма да се калите. Докато човѣкъ не се кали, не стане устойчивъ и по-силенъ отъ външната срѣда, той не може да влѣзе въ Царството Божие, не може да стане гражданинъ на небето.

Сега, като говоримъ за силни и слаби външни и вѫтрешни условия, явява се въпросъ, какво има предъ видъ природата съ това? Защо поставя човѣка при силни или при слаби условия? Когато иска да застави нѣкое разумно сѫщество да работи, природата го поставя при силни вѫтрешни условия. Съ това тя го стимулира. Това се отнася не само до човѣка, но до всички сѫщества. Заякътъ бѣга. Защо? Отъ страхъ. Ако не се страхуваше, заякътъ нѣмаше да бѣга толкова силно. Страхътъ въ заяка е силно вѫтрешно условие, което го стимулира. Краката на заяка се продължили отъ страхъ. Когато вѫтрешнитѣ условия сѫ силни, външнитѣ условия сѫ лоши. За заяка външнитѣ условия сѫ хрътката, която го гони. Въ време на олимпийскитѣ игри хората се тренирали съ месеци, да получатъ опредѣлената премия. Премията представя силно външно условие. Желанието и амбицията на човѣка да получи тази премия е вѫтрешно силно условие. Значи, за човѣка премията и за заяка хрътката сѫ едно и сѫщо нѣщо. Това сѫ едно и сѫщо условие, което заставя и човѣка, и заяка да бѣгатъ.

Оттукъ можемъ да кажемъ, че когато заякътъ бѣга отъ хрътката, все едно, че той участвува въ олимпийскитѣ игри. Онзи, който взима участие въ олимпийскитѣ игри, има предъ видъ премията или лавровия вѣнецъ. И заякътъ има предъ видъ нѣкаква премия — своя животъ. Той се надбѣгва съ хрътката при голѣма стратегия. Като види, че хрътката е близо до него, той се сляга въ тревата. Както се е засилила, хъртката го прескача. Въ това време заякътъ отново се хвърля въ бѣгъ и пакъ се слягва, докато се скрие нѣкѫде въ гората и избѣга отъ окото на хрътката. Като се освободи отъ нея, той казва: Заякъ отъ хрътка не се страхува. Колкото и да е страхливъ, заякътъ има до известна степень самообладание. Въ надбѣгването си съ хрътката, заякътъ прилага математика и геометрия. Той прави крѫгове, излиза отъ центъра имъ, отново влиза тамъ, и по този начинъ хрътката губи следитѣ му. Тукъ се вижда, че и въ заяка има известна разумность. Като се надбѣгва съ хрътката, той постепенно се калява и става по-силенъ отъ окрѫжаващата срѣда.

Българинътъ е доста суевѣренъ. Когато отива на работа и срещне заякъ на пѫтя си, той се връща назадъ. Тази срѣща му предсказва, че нѣма да има успѣхъ въ работата си. Той казва: Днесъ нѣма да успѣя въ работата си, заякъ ми мина пѫть. Когато заякътъ мине пѫть на човѣка, той иска да му каже: Ти си тръгналъ по нѣкаква работа, но нѣма да успѣешъ. Окрѫжаващата срѣда е по-силна отъ тебе, затова се върни назадъ, да се калишъ. Ако можешъ да се надбѣгвашъ съ хрътката, т.е. съ лошитѣ условия, върви напредъ. Ако не можешъ, върни се назадъ, да се въорѫжишъ добре. Запримѣръ, нѣкой младъ човѣкъ иска да постѫпи въ университета, но нѣма срѣдства. Той отива да се запише и мисли, че ще може по нѣкакъвъ начинъ да се освободи отъ такса. Като види, че отникѫде нищо не получава, той се отчайва и казва: Ще отложа тази работа за следната година. Не, той трѣбва да си каже: Окрѫжаващата срѣда е по-силна отъ мене. Тази година нѣма да се запиша въ университета, но ще работя вънъ да се каля, да преодолѣя външнитѣ условия.

Като говоримъ за желанието на младия човѣкъ да постѫпи въ университета, това не значи, че знанието се придобива само въ университетъ. Много младежи сѫ минали презъ университетъ, безъ да сѫ придобили истинско знание. Много студенти сѫ носили книгитѣ на видни учени подъ мишцитѣ си, безъ да сѫ станали учени. Вината не е въ университета, но въ тѣхното съзнание и вѫтрешна подготовка, Нѣкой свършилъ по правото, а прилага въ живота кривото. Другъ свършилъ по химия и, вмѣсто да приложи знанието си въ полза на човѣчеството, той го прилага за неговото унищожаване. Измислилъ нѣкакъвъ задушливъ газъ, съ който да трови и задушава стотици и хиляди хора. Държавата му плаща добре за това откритие, но природата ще го хване въ своитѣ щипци и ще го застави скѫпо да плати. Човѣкъ трѣбва да бѫде съзнателенъ, да се учи добре и да прилага наученото за благото на цѣлото човѣчество.

И тъй, ако човѣкъ придобива знание, което измѣня характера му и внася нѣщо отрицателно въ него, по-добре да се откаже отъ него. Това знание не е на мѣсто. Обаче, ако знанието, което човѣкъ придобива, му придава нѣщо, и го прави по-стабиленъ, нека го следва. То е на мѣсто. Изобщо, знанието трѣбва да направи човѣка по-силенъ отъ окрѫжаващата срѣда. Като е дошълъ на земята да учи, човѣкъ трѣбва първо да изучава проявитѣ на живота въ всички негови форми. Преди да сѫ завършили тази наука, мнозина искатъ да знаятъ, какъ е произлѣзълъ животътъ. Това не е за тѣхъ. Тѣ не сѫ дошли още до разрешаването на този въпросъ. Тѣ искатъ да знаятъ, какво е началото на живота, отъ какво е произлѣзълъ той. Какво ще разберете, ако ви кажа, че животътъ нѣма начало и край? Въ действителность е така. Животътъ се проявява въ безброй форми, но самъ по себе си той е безъ начало и безъ край. Достатъчно е човѣкъ да изучава формитѣ, чрезъ които животътъ се проявява, а що се отнася до произхода му, това е задача, до разрешението на която обикновениятъ човѣкъ не може да дойде. Всички форми въ свѣта да се разрушатъ, животътъ нѣма да изчезне. Това означава мисъльта, че животътъ е безъ начало и безъ край.

Като ученици, вашата задача е да изучавате външнитѣ условия, да се справяте съ тѣхъ. Що се отнася до отвлѣченитѣ въпроси, тѣ сѫ задачи на бѫдещето. — Ама азъ искамъ да стана ученъ човѣкъ. — Щомъ искашъ да станешъ ученъ, ще учишъ. Какво значи, да бѫде човѣкъ ученъ? Истински учениятъ е разуменъ. Той знае, колко товаръ може да носи на гърба си, вследствие на което никога не се претоваря. Той носи на гърба си най-необходимото. Ако учениятъ е геологъ, той носи на гърба си едно малко чукче, длето, тевтерче, моливъ и парче хлѣбъ. Нищо друго не му трѣбва. Той върви пешъ, самъ, безъ никакви слуги. Като повърви известно време и се натъкне на предмети, които заслужватъ изучаване, той спира, сваля торбичката си, вади чукчето и длетото и започва да чука и да изследва камънитѣ, строежа на пластоветѣ и т. н. Видите ли, че нѣкой геологъ тръгне съ автомобилъ, съ голѣмъ багажъ и съ нѣколко слуги, ще знаете, че той има предъ видъ удоволствията въ живота, а не науката. Отъ кои учени искате да бѫдете: отъ категорията на първия, или отъ категорията на втория? Истински ученъ е този, който съзнава, че трѣбва да учи непрестанно. Каже ли нѣкой, че всичко знае и не се нуждае отъ повече знания, той не е истински ученъ.

Кѫде ще се ползувате отъ знанието, което днесъ ви дадохъ? Вие знаете, че има силни и слаби външни и вѫтрешни условия, които сте опитвали, но важно е да се справяте съ тѣхъ. Човѣкъ трѣбва да се ползува отъ знанията, които има. Нѣкой вѣрва въ сѫществуването на Бога, а другъ не вѣрва. Обаче, и единиятъ, и другиятъ страдатъ, мѫчатъ се и боледуватъ. Да вѣрвашъ, да знаешъ и да си опиталъ нѣщата, това сѫ различни работи. Нѣкой вѣрва, че въ единъ отъ голѣмитѣ градове въ Европа има гостилница съ вкусни яденета. Господарьтъ на гостилницата е добъръ, разуменъ и щедъръ човѣкъ. Който отиде въ неговата гостилница, първо се окѫпва, изчиства, облича и така сѣда да яде. Следъ това си почива и после започва да работи. Какво ще кажете за този гостилничарь? Ще кажете, че вѣрвате на думитѣ на онзи, който ви говори за гостилничаря, но не сте го видѣли, не сте опитали, какъ готви. Единъ день ще ви се представи случай да посетите неговата гостилница и тогава ще се увѣрите въ истинностьта на думитѣ. Опитате ли едно отъ неговитѣ ястия, вие пожелавате да станете редовенъ абонатъ на неговата гостилница. Тъй щото, искате ли да разбирате и да прилагате известна идея правилно, станете нейнъ абонатъ. Станете редовни абонати на Бога, всѣки день да получавате отъ благата, които Той дава. Следъ като приемете тия блага, бѫдете готови, като добрия гостилничарь, да раздавате отъ тѣхъ и на своитѣ ближни.

И тъй, не казвамъ да бѫдете клиенти на лѣкаритѣ, нито на търговцитѣ, но на идеята за Бога. Тази идея е жива и вѣчна. Като има теоретическо познаване за Бога, човѣкъ трѣбва и да Го опиталъ, да има ясна представа за Него и да каже: Познавамъ Бога, опиталъ съмъ Го вече, не се нуждая отъ никакви доказателства. Всѣки день отивамъ въ Неговата гостилница и опитвамъ отъ благата, които Той щедро раздава на своитѣ клиенти.

Като ученици, вие разполагате съ много знания, но за да станатъ ваши, тѣ се нуждаятъ отъ приложение. Лесно е да се каже, че човѣкъ трѣбва да бѫде по-силенъ отъ окрѫжаващата срѣда, но какъ се постига това? За да бѫде по-силенъ отъ окрѫжаващата срѣда, човѣкъ се нуждае отъ една основна идея, на която да разчита въ всички случаи. Ако нѣма поне една основна идея въ живота си, човѣкъ може да има много знания, но като го подложатъ на изпитъ, той се разколебава въ знанията си. Щомъ се разколебаете, вие казвате: Това сѫ окултни, отвлѣчени знания, които нѣматъ приложение въ нашия животъ. Не, окултното знание е приложимо. Защо считате, че окултното знание е неприложимо? Ще кажете, че окултното знание е неприложимо, защото е тайно. Кои нѣща сѫ тайни? Затворенитѣ, скрититѣ нѣща сѫ тайни. За кого сѫ тайни? За глупавия, за невежия. Тайни нѣща сѫществуватъ само за глупавитѣ и невежитѣ, но не и за разумнитѣ и учени хора.

Каква по-велика тайна можете да търсите отъ живота? Тайна е животътъ, но за ония, които не го разбиратъ. За ония, които го разбиратъ, животътъ е удоволствие. Това, което глупавиятъ не може да понесе, разумниятъ лесно го понася. Запримѣръ, глупавиятъ не може да издържа на сто градуса температура, когато разумниятъ издържа и десеть хиляди градуса. На какво се дължи това? На знанието. Колкото повече знания има човѣкъ, толкова повече издържа на изпитания, мѫчнотии и страдания. Какво представятъ страданията? Огънь. Следователно, колкото по-голѣми сѫ страданията на човѣка, толкова по-голѣмъ е огъньтъ, презъ който минава. Великитѣ и гениални хора минаватъ презъ голѣми страдания, поради което сѫ изложени на изпитания. Ако човѣкъ умира при сто градуса, това показва, че външнитѣ условия сѫ по-силни отъ него; ако и при хиляда градуса не умира, той е по-силенъ отъ външнитѣ условия.

Сега, като на ученици отъ Великата школа на живота, казвамъ: Работете върху себе си, да станете по-силни отъ външнитѣ условия. — Възможно ли е това? — Възможно е. Човѣкъ може да преодолѣе всички мѫчнотии, да се справи съ всички условия. Ако се обезсърдчи, това показва, че температурата му е спаднала. Какво трѣбва да направи? Той трѣбва да се облѣче съ по-дебела дреха, да повдигне температурата си. Всѣко понижаване на температурата означава обезсърдчаване, а повишаването — насърдчаване.

Едно се иска отъ съвременнитѣ хора: изучаване на външнитѣ условия съ огледъ на вѫтрешнитѣ. Съзнателно или несъзнателно, човѣкъ се натъква отъ една страна на външнитѣ условия, а отъ друга — на вѫтрешни, и чрезъ съпоставяне на нѣщата той се учи. Животътъ учи не само отдѣлния човѣкъ, но и обществата, и народитѣ и ги кара да търсятъ методи за преодоляване на външнитѣ условия. Въ края на краищата, всѣки човѣкъ, всѣки народъ ще разбере, че покрай другитѣ задачи, които животътъ му възлага, първата задача е да се справи съ външнитѣ условия. Това се постига чрезъ усилване на вѫтрешнитѣ условия въ човѣка.

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

— Въ истината е скритъ животътъ.

*

10. Лекция отъ Учителя, държана на

15. ноемврий, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×