Jump to content
Ани

1929_10_11 Права и крива линия

Recommended Posts

От "Служене, почить и обичь"
24 лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 9-та година, т.I, (1929 г. - 1930 г.)
Първо издание, София, 1940 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание
 

 

Права и крива линия

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

— Въ истината е скритъ животътъ.

Често българинътъ си служи съ поговорката: „Който сѣе, ще жъне“. Тази поговорка е станала международна. Наистина, ако земедѣлецътъ само сѣе, безъ да жъне, нищо не се ползува. Остане ли житото на нивата, следната година то пакъ ще изникне, но земедѣлецътъ не се е възползувалъ отъ него. Следователно, ако човѣкъ само събира материали, безъ да ги прилага, той нищо не се ползува.

Като ученици, ще ви задамъ следния въпросъ: може ли правата линия да се изкриви? Ако правата се изкриви, кои сѫ причинитѣ за нейното изкривяване? Като се вглеждате въ живота си, намирате, че почти всичкитѣ ви работи сѫ изкривени. Отрицателнитѣ положения въ живота се дължатъ на изкривяването на нѣщата. Запримѣръ, слушате нѣкой да казва, че не може да учи; другъ казва, че не може да работи; трети не може да се движи; четвърти не може да постѫпва правилно и т. н. Защо човѣкъ не може да направи нѣкои нѣща? Защото е изкривилъ правата линия въ живота си.

Кога се изкривява правата линия? Когато се продължава чрезмѣрно. Значи, ако удължавате правата линия повече, отколкото трѣбва, тя или ще се изкриви, или ще остане права, но много дълга. Знаете, че най-кѫсото разстояние между две точки е правата линия. Отъ това гледище, казвате, че кривата линия не е нищо друго, освенъ сборъ отъ множество прави. Обаче, това не е отговоръ на въпроса, защо правата линия се изкривява.

Като говоримъ за права и крива линии, ние разбираме отношенията между хората. Когато казваме, че нѣкой човѣкъ е правъ или постѫпва право, имаме предъ видъ неговитѣ правилни, разумни отношения. Кажемъ ли за нѣкого, че е кривъ човѣкъ, разбираме, че отношенията му къмъ хората не сѫ правилни. Обаче, въ природата, както и въ живота, и правитѣ, и кривитѣ линии иматъ своето мѣсто. Хората роптаятъ противъ кривитѣ линии, като символъ на криви постѫпки, но въпрѣки това тѣ си служатъ съ криви линии. Чиниитѣ, лъжицитѣ, коритото и много още предмети сѫ направени отъ криви линии.

И тъй, дойдемъ ли до идеята за кривата линия, ние търсимъ причинитѣ въ отклонението на човѣка отъ правата линия. Докато се е движилъ само по права линия, човѣкъ ималъ само една идея. Като се движилъ по пѫтя на правата линия, той ималъ съзнание само за едно измѣрение. Въ който моментъ се явятъ въ съзнанието му две идеи, той се отклонява отъ закона на правата линия и образува крива. Невъзможно е да се отклони човѣкъ отъ правата линия безъ да я изкриви. Представете си, че по правата АВ живѣятъ три сѫщества: 1, 2, 3. Значи, линията АВ е раздѣлена на три части:  Сѫществото едно (1) влиза въ непосрѣдствено отношение съ сѫществото две (2). Ако иска да влѣзе въ отношение съ сѫществото три (3) и да се запознае съ него, то трѣбва да си послужи съ сѫществото две (2) като посрѣдникъ. То не може да се съобщава направо съ него. Въ това положение сѫществото едно (1) започва да философствува и да търси начинъ, какъ да влѣзе въ прѣко отношение съ сѫществото три (3). Ако рече да направи това по закона на правата линия, не може да успѣе. Нищо друго не му остава, освенъ да се отклони отъ правата линия, да се изкриви нагоре или надолу и да се запознае съ сѫществото три (3). Като се отклони отъ правата линия и изкриви пѫтя си, сѫществото едно (1) знае, че за запознаване съ сѫщества, които не сѫ непосрѣдствено до него, има не само една възможность, но нѣколко.

И тъй, ако питате, защо човѣкъ изкривява пѫтя си и не върви всѣкога по права линия, можемъ да дадемъ нѣколко отговора. Човѣкъ изкривява пѫтя си, или когато обича, или когато не обича. Представете си, че единъ студентъ върви отъ дома си до университета по права линия. Обаче, ако разбере, че на сѫщата улица живѣе единъ отъ професоритѣ му, къмъ когото нѣма разположение, той изкривява пѫтя си, взима друга посока, съ цель да не го срѣща. Ако пъкъ на друга улица живѣе професоръ, къмъ когото студентътъ има разположение, той ще изкриви пѫтя си, нѣма да се движи по права линия, за да срѣща професора си често. Като се движи по крива линия, човѣкъ изразходва повече време и енергия, което се оправдава, когато човѣкъ обича или има разположение къмъ дадено лице. Времето, което човѣкъ употрѣбява за изминаване на правата линия, е точно опредѣлено. Започне ли да се изкривява тази линия, заедно съ това и времето се измѣня. Затова казваме, че нѣкои нѣща ставатъ моментално, а други — не. Тия, които ставатъ моментално, вървятъ по права линия. Тия, които не ставатъ моментално, вървятъ по крива линия.

Ще кажете: Не може ли студентътъ да продължава да се движи по права линия? И това може, но при условие, любимиятъ му професоръ да живѣе на сѫщата улица, на която той живѣе. Следователно, всѣко сѫщество, което обичате, е въ състояние да възстанови вашитѣ първични отношения, т.е. да ви върне въ правия пѫть. Ако единъ човѣкъ не ви обича, намѣрете другъ, който ви обича. Той ще ви помогне да се върнете въ правия пѫть. Ако хората ви преследватъ и говорятъ лошо за васъ, тѣ ставатъ причина да изкривите пѫтя си. Искате ли да се върнете въ правия пѫть, потърсете поне единъ човѣкъ, който да ви съчувствува. Той може да ви помогне да се върнете въ първото си положение, да тръгнете въ правия пѫть на живота. Достатъчно е да намѣрите единъ човѣкъ, който да е съ васъ, за да възстановите връзката си съ Бога. Тогава вие казвате: Ако всички сѫ противъ мене, но единъ е съ мене, азъ имамъ вече сила да вървя въ правия пѫть.

Когато искатъ да заставятъ човѣка насила да върви въ правия пѫть, хората постигатъ това по механически начинъ. Тѣ почватъ да го морализиратъ, да го наказватъ, да прилагатъ крути мѣрки къмъ него. Като се види отъ всички страни ограниченъ, той се принуждава да върви въ правия пѫть. Той се намира между чукъ и наковалня, т.е. подложенъ е на Мойсеевия законъ и, иска или не иска, подчинява се. Обаче, щомъ види, че едно отъ ограниченията е премахнато, той веднага се отклонява отъ правия пѫть. Следователно, всѣко механическо въздействие върху човѣка е дресиране, а не съзнателно възпитание. Щомъ се дигне тоягата на дресирането отъ него, той пакъ изкривява пѫтя си.

Съ други думи казано: Докато човѣкъ се намира подъ закона на наследственостьта, той често попада подъ едни и сѫщи навици, добри или лоши. Защо? Защото не е свободенъ отъ причината, която го заставя да се прояви по единъ или другъ начинъ. Махне ли се причината, човѣкъ тръгва по своя естественъ пѫть, който природата му е предначъртала. Като се изучава, човѣкъ трѣбва да знае, по свой вѫтрешенъ потикъ ли върви въ правия пѫть, или подъ външно, механическо въздействие. Ако върви по свой вѫтрешенъ потикъ, човѣкъ и да види отворена каса, пълна съ злато, ще мине и замине край нея, безъ да ѝ обърне внимание. Той не се интересува, има ли човѣкъ въ стаята или не. И самъ да е, той минава край касата и излиза вънъ отъ стаята, безъ да посегне къмъ нея. Обаче, ако човѣкъ върви въ правия пѫть по механически начинъ, подъ действието на Мойсеевия законъ, чрезъ заплашване и морализиране, щомъ види, че е самъ въ стаята, веднага ще посегне къмъ касата и ще извади нѣколко златни монети. Човѣкъ трѣбва да върви въ правия пѫть безъ стражарь. Остане ли стражарь да го следва и напѫтва, той всѣки моментъ може да изкриви пѫтя си. Тъй щото, когато се стреми къмъ идеенъ животъ, човѣкъ трѣбва да се освободи отъ мисъльта за стражаритѣ.

Отклоняване или изкривяване на правата линия става не само въ физическия пѫть на човѣка, но и въ пѫтя на неговитѣ мисли, чувства и постѫпки. Възъ основа на това, ние вадимъ следния законъ: когато две еднородни сили се срѣщатъ, тѣ всѣкога се отблъскватъ. Това отблъскване е причина за отклоняване или изкривяване въ правия пѫть на човѣшкитѣ мисли, чувства и желания. За реализиране на човѣшкитѣ мисли, чувства и желания трѣбва да действуватъ противоположни сили, който се привличатъ. Вследствие на това тѣ произвеждатъ работа, свѣтлина, топлина — условия за проява на мислитѣ, чувствата и желанията.

Съвременнитѣ хора не успѣватъ въ живота си, защото между проявитѣ на физическия и духовния животъ нѣма здрава, положителна връзка. Щомъ връзката между тия прояви не е здрава, тѣ не могатъ да се ползуватъ отъ тѣхъ. Ако връзката между физическитѣ и духовни прояви въ живота на даденъ човѣкъ е съзнателна, той може разумно да се ползува отъ тѣхъ. И тогава, каквото изкривяване да стане на правата линия, то е на мѣсто. Запримѣръ, казваме, че не е право студентътъ да изкривява пѫтя си, понеже не иска да срещне лице, което не обича. Обаче, той има право да изкриви пѫтя си, ако му предстои да срещне разбойници. Както човѣкъ изкривява пѫтя си, така и параходътъ изкривява своя пѫть. Видите ли, че единъ параходъ лѫкатуши на една или на друга страна, знайте, че той срѣща на пѫтя си такива изненади, които могатъ да го разрушатъ: подводни мини, разрушени канали и др. Съзнателното отклоняване на човѣка отъ правия пѫть е на мѣсто. Обаче, несъзнателното отклоняване става причина за голѣми страдания.

Следователно, когато казваме, че нѣкой човѣкъ се отклонилъ съзнателно отъ правия пѫть, или се върналъ назадъ, имаме предъ видъ желанието му да разреши правилно известенъ въпросъ. Когато човѣкъ срѣща на пѫтя си непреодолими препятствия, за предпочитане е да се върне назадъ, отколкото да върви напредъ, съ рискъ да разбие главата си.

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

— Въ истината е скритъ животътъ.

*

7. Лекция отъ Учителя, държана на

11. октомврий, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×