Jump to content
Ани

1929_10_04 Органично злато

Recommended Posts

От "Служене, почить и обичь"
24 лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 9-та година, т.I, (1929 г. - 1930 г.)
Първо издание, София, 1940 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание
 

 

Органическо злато

Т. м.

Чете се резюме на темата: „Разлика между растителното и животинското царство.“

Тема за следния пѫть: „Разлика между животното и човѣка.“

Често слушате хората да казватъ, че нѣматъ настроение, или че сѫ изгубили настроението си. Какъвъ е смисълътъ на думата „настроение“? Какви елементи съдържа настроението? Кой изпада повече въ настроения: младиятъ или стариятъ? Казвате, че нѣкой човѣкъ се намира въ добро или въ лошо настроение. Значи, думата „настроение“ има двоякъ смисълъ: положителенъ и отрицателенъ. Когато цигулката не е добре настроена, цигуларьтъ взима камертонъ и я настройва. За настройване на цигулката има известни правила. Когато вие се настройвате, какви правила спазвате и съ какъвъ камертонъ си служите? Когато е добре настроена, цигулката издържа повече време. Колко време продължава доброто настроение въ човѣка? Отъ какво зависи продължителностьта на доброто и лошото настроение на човѣка? При какви случаи човѣкъ може да изгуби настроението си? Който се състезава и падне въ състезанието, губи настроението си. Когато ученикътъ пропадне на изпитъ, сѫщо губи настроението си. Когато учительтъ пише единица на ученика си, последниятъ губи настроението си. Една малка прѫчица е въ състояние да развали настроението му. За да запази настроение, човѣкъ трѣбва да си представи, че единицата, т.е. прѫчицата е отъ злато. Златото е въ състояние да подобри разположението на човѣка.

Изобщо, приятнитѣ чувства сѫ причина за доброто настроение, а неприятнитѣ — за лошото. Когато нѣкой ученикъ свърши гимназия съ отличие, той има добро настроение, което продължава известно време, докато влѣзе при нови условия. Въ първо време той се чувствува самоувѣренъ, гордъ; мисли, че знае много. Обаче, като влѣзе въ университета и разбере, какво се иска отъ него, той постепенно губи настроението и смѣлостьта си. Щомъ се убеди, че може да преодолява мѫчнотиитѣ, той отново придобива смѣлость и добро настроение. Когато човѣкъ очаква отнѣкѫде да получи много нѣщо, но остане излъганъ въ очакванията си, той всѣкога губи настроение. Нека всѣки си постави задача, да намѣри методъ, чрезъ който да превръща лошото настроение въ добро.

Като ученици, вие трѣбва да работите върху самообладанието, да се справяте съ настроенията си. Причината, поради която човѣкъ губи настроението си, се дължи на неустойчивостьта на материята. Проявениятъ или физически свѣтъ е преходенъ. Ето защо, на физическия човѣкъ не може всѣкога да се разчита. Достатъчно е да дадете на човѣка единъ скѫпоцененъ камъкъ, за да повдигнете духа и настроението му. Скѫпоценнитѣ камъни, благороднитѣ метали иматъ магическа сила. Като види златото или диаманта, колкото и да е билъ неразположенъ, човѣкъ се развеселява и започва да говори.

На какво се дължи способностьта на човѣка да говори? Коя планета указва влияние върху говора? Меркурий. Като секретарь на боговетѣ, той всѣкога дава отчетъ за направеното. Живакътъ има отношение къмъ Меркурий. Когато въ кръвьта на човѣка има достатъчно живакъ, той говори много. Защо? Защото живакътъ търси мѣсто да излѣзе вънъ. Всѣки металъ има отношение къмъ нѣкоя планета. Като знаемъ свойствата на метала, можемъ да опредѣлимъ нѣкои характерни чърти на дадена планета. Златото има отношение къмъ Слънцето, медьта — къмъ Венера, среброто — къмъ Луната, желѣзото — къмъ Марсъ, калаятъ — къмъ Юпитеръ, оловото къмъ — Сатурнъ, платината — къмъ Уранъ.

Сега, като знаете влиянието на планетитѣ върху човѣка, а оттамъ и свързанитѣ метали съ тѣхъ, вие можете да си въздействувате съ металитѣ. Запримѣръ, когато не сте разположени, мислено внесете въ кръвьта си известно количество злато. Ако разположението ви не се подобри, увеличете количеството на златото. Направете този опитъ нѣколко пѫти, докато разположението ви се измѣни. Колкото повече злато има човѣкъ въ кръвьта си, толкова по-благороденъ и устойчивъ е той. За такъвъ човѣкъ казваме, че има самообладание. Значи, той има такова количество злато въ кръвьта си, че може да издържа на голѣми изпитания, безъ да се разколебае, безъ да измѣни убежденията си.

При какви условия трѣбва да се намира човѣкъ, за да развива самообладание? Контраститѣ на живота развиватъ самообладание. Запримѣръ, нѣкой човѣкъ тръгва на екскурзия при хубаво време, но веднага следъ това времето се разваля. И обратно: тръгва въ лошо време, но скоро следъ това времето се оправя. За да развива самообладание, човѣкъ трѣбва да се отнася еднакво и къмъ хубавото, и къмъ лошото време. Той трѣбва да се радва еднакво и на вѣтъра и на дъжда, които го брулятъ, както и на слънцето, което грѣе. Той гледа на явленията въ природата като на езикъ на природата. Знаемъ при това, че природата говори съ символи. Топлото и дъждовно време говори на чувствата въ човѣка, вѣтърътъ — на неговия умъ. Дъждътъ казва на човѣка, че чувствата му трѣбва да се пречистятъ. Вѣтърътъ говори сѫщото на мислитѣ въ човѣка. Следователно, сѫществуватъ два начина за пречистване на човѣшката кръвь: чрезъ мислитѣ и чрезъ чувствата. Чувствата се пречистватъ чрезъ даване. Като дава съ любовь, сърдцето на човѣка се разширява. Колкото по-широко е сърдцето на човѣка, токова по-лесно се пречиства. Ако нѣкой е беденъ и не може да дава, той трѣбва да прави умствени упражнения, да си представи, че разполага съ голѣми богатства и да раздаде всичко на бедни и страдащи. Като остане безъ нищо и бѫде доволенъ отъ положението си, той е изчистилъ сърдцето си. Яви ли се най-малкото недоволство въ него, сърдцето му още не е чисто. Изобщо, недоволството показва, че въ сърдцето на човѣка се крие нѣщо нечисто и користолюбиво. За да чисти човѣкъ сърдцето си, не е нужно даже да прави умствени упражнения. Животътъ всѣкога носи условия за човѣка да чисти сърдцето си. Ако е въпросъ за даване, човѣкъ може да дава и материално, и сърдечно, и умствено. Помнете, че колкото по-чисти сѫ човѣшкитѣ мисли и чувства, толкова по-чиста е неговата кръвь. Чистата кръвь пъкъ носи здраве и веселие.

Като ученици, вие трѣбва да имате чисти мисли и чувства. Първото нѣщо, което се иска отъ ученика, е чистотата. Колкото и да се стреми къмъ чистота на ума и на сърдцето си, човѣкъ все ще се натъкне на мисли и чувства, които ще го покварятъ. Условията, при които съвременнитѣ хора живѣятъ, сѫ такива, че, било чрезъ мисъль, чувство или постѫпка, тѣ ще внесатъ известна нечистота въ себе си. Това е неизбѣжно, обаче, разумниятъ човѣкъ използува тия условия за съзнателна работа върху себе си. Ако не работи върху себе си, самъ да се чисти, природата ще го застави насила да направи това. Много методи има за чистене на човѣшкото сърдце, но той самъ трѣбва да си избере методъ, съответенъ за него. Както правите изборъ въ храната, въ облѣклото си и въ начина на живѣенето, така можете да правите изборъ въ методитѣ за работа върху себе си. Колкото малка да е една мисъль, тя е въ състояние да внесе подемъ въ ума ви и да ви освободи отъ недоволството.

Когато единъ младъ и богатъ човѣкъ отишълъ при Христа да иска методъ за придобиване на вѣчния животъ, Христосъ му казалъ, че едно му недостига. И на съвременнитѣ хора недостига нѣщо. Тѣ се нуждаятъ отъ злато въ кръвьта, наречено органическо. Благодарение на отсѫтствието на органическо злато въ кръвьта имъ, тѣ страдатъ отъ анемия, физическа и духовна. Златото е символъ на живота. То има отношение къмъ съзнателния, разуменъ животъ, който иде отъ слънцето. Тъй щото, първото нѣщо, отъ което човѣкъ се нуждае, е да има достатъчно злато въ кръвьта си. После той се нуждае отъ стая, въ която да прояви своя животъ. Стаята му трѣбва да има поне два прозореца, които да бѫдатъ обърнати, единиятъ къмъ изтокъ, а другиятъ къмъ югъ. Казано е въ Писанието, че когато човѣкъ се моли, трѣбва да влѣзе въ своята тайна стаичка. За тази тайна стаичка говоримъ и ние. Тя трѣбва да има два високи и свѣтли прозорци — умътъ и сърдцето, предъ които да се намира висока планина — идеалътъ на човѣшката душа. Като става отъ сънь и като ляга да спи, човѣкъ трѣбва да поглежда къмъ високата планина, да се стреми да я постигне. Влѣзе ли въ своята тайна стаичка и отправи погледа си къмъ високия връхъ, човѣкъ се домогва до онова вѫтрешно познаване на нѣщата — вѣченъ идеалъ за постигане.

И тъй, задачата на всѣки човѣкъ е да се домогне до онова вѫтрешно знание, чрезъ което да намѣри златото, нужно за неговата кръвь. После, той трѣбва да намѣри ключа на своята тайна, свещена стаичка, въ която може да решава правилно задачитѣ си. — Възможно ли е това? — Възможно е. Като се обремени въ живота, всѣки чувствува нужда да се уедини нѣкѫде, отъ никого несмущаванъ. Уединението може да стане само въ тайната стаичка, освѣтена отъ двата прозорци. Докато дойде до това знание, човѣкъ трѣбва да работи върху себе си, да придобива органическо злато въ кръвьта си, т.е. свѣтли мисли и възвишени чувства и постѫпки. Иначе животътъ не може да се осмисли.

При новото възпитание човѣкъ трѣбва да спре вниманието си на влиянието на различнитѣ елементи върху човѣшкия организъмъ. Запримѣръ, забелязано е, че липсата на злато въ кръвьта прави човѣка несигуренъ въ живота. Той ходи свитъ, прегърбенъ, нѣма смѣлость. И въ материалния животъ е сѫщото. Докато има злато въ касата си, човѣкъ върви смѣлъ, изправенъ, самоувѣренъ, разчита на нѣщо. Щомъ изгуби златото си, той изгубва смѣлостьта и самоувѣреностьта си. Какво трѣбва да прави, за да върне изгубеното си злато? Да работи. Като работи съзнателно, човѣкъ може да придобие малко злато. Единъ милиграмъ органическо злато въ кръвьта е достатъчно да повдигне духа на човѣка.

Следователно, като методи за придобиване на злато въ кръвьта сѫ: съзнателна работа върху себе си и употрѣба на храни, които съдържатъ злато. Новитѣ химици знаятъ, кои храни съдържатъ повече злато. Такива храни, именно, сѫ употрѣбявали гениалнитѣ и свети хора. Мислете по този въпросъ и пишете върху темата: „Храната на гениалния човѣкъ“. Вие знаете, че активнитѣ хора обичатъ повече кисели, лютиви и солени храни. Въ този смисълъ, гениалнитѣ хора се хранятъ съ съответна на развитието имъ храна. Отъ храната, която човѣкъ употрѣбява, зависи донѣкѫде, какви прояви ще има. Ако физическата храна указва влияние върху характера на човѣка, колко по-силно ще бѫде влиянието на психическата храна върху неговия организъмъ.

Като ученици, вие трѣбва да изучавате, отъ една страна състава на хранитѣ, а отъ друга — състава на своитѣ мисли и чувства. Значи, човѣкъ трѣбва да се занимава, освенъ съ физическата химия, още и съ психическата. Бѫдещата наука, новото възпитание изискватъ тънко познаване свойствата на елементитѣ, които влизатъ въ кръвьта на човѣка. Той трѣбва да знае, какво влияние оказватъ върху човѣка благороднитѣ метали — среброто, златото и платината. Алхимицитѣ сѫ търсили начинъ за превръщане на неблагороднитѣ метали въ благородни. Това е задача и на сегашнитѣ химици. Какво по-голѣмо постижение за човѣка отъ това, да превръща всичко неблагородно въ себе си въ благородно? Златото е меко и огъваемо. Такава трѣбва да бѫде и човѣшката мисъль. Щомъ има това свойство, тя ще бѫде въ състояние да позлатява неблагороднитѣ метали въ човѣка, за да го предпази отъ отравяне. Златото насърдчава и обнадежва човѣка. Щомъ изгуби настроението си, той губи и надеждата си. Внесете ли въ кръвьта на човѣка малко злато, той веднага се насърдчава.

Желая ви, всѣки день да внасяте по малко злато въ кръвьта си, за да се облагородите, да придобиете здраве и сили въ себе си, да се домогнете до новия животъ.

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

— Въ истината е скритъ животътъ.

*

6. Лекция отъ Учителя, държана на

4. октомврий, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×