Jump to content

1929_09_27 Три идеи


Ани

Recommended Posts

От "Служене, почить и обичь"
24 лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 9-та година, т.I, (1929 г. - 1930 г.)
Първо издание, София, 1940 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Три идеи

Размишление върху пѫтя на живота.

Тема за следния пѫть: „Произходъ на човѣшкото сърдце“.

Колко и какви положения могатъ да сѫществуватъ между три точки? Ако имате точкитѣ А, В и С, между тѣхъ сѫществуватъ следнитѣ отношения:

А:В.

А:С.

В:А.

В:С.

С:А.

С:В.

Какъвъ преводъ можете да направите на отношението между тѣзи точки въ живота? Ако направите обикновенъ преводъ, ще имате обикновени резултати.

Представете си, че ви предстои да извървите единъ пѫть пешъ. Ако минете единъ пѫть по него, можете ли да кажете, че го познавате? Вие познавате общитѣ чърти на пѫтя, но не и подробности. Ако минете десеть пѫти по него, ще го познавате повече, но пакъ не изцѣло. Вие можете да сте минали десеть пѫти по него, само зимно време. Значи, ще познавате пѫтя, но при зимна обстановка; ще знаете, колко снѣгъ пада на това мѣсто, какъ изглежда околната обстановка и т. н. Ако минете пролѣть пакъ десеть пѫти презъ сѫщото мѣсто, ще знаете, какви цвѣтя и дървета има въ околностьта и какъ се развиватъ тѣ. Ако минете десеть пѫти презъ лѣтото, ще имате познания за това мѣсто, но пакъ специфични, споредъ времето. И най-после есеньта ще ви даде сѫщо така специфични познания за този пѫть. Значи, като минете 40 пѫти презъ това мѣсто, по десеть пѫти презъ всѣко годишно време, вие ще имате пълна представа за мѣстностьта. Всѣко годишно време дава специфични познания и опитности на човѣка.

Какво представятъ годишнитѣ времена въ човѣшкия животъ? Пролѣтьта представя детинството на човѣка, лѣтото — юношеството, есеньта — зрѣлата възрасть — възмѫжаване, а зимата — старостьта. Какво иде следъ старостьта? — Смъртьта. Има ли училище въ смъртьта? Има. Като умре, човѣкъ влиза въ ново училище, предъ вратата на което го посрѣща професорътъ и му казва: Каквото носишъ, ще го дадешъ. Като отнематъ отъ човѣка всичко, най-после остава съзнанието му. Единственото нѣщо, което човѣкъ запазва следъ смъртьта си, това е неговото съзнание.

И тъй, когато влѣзе въ училището на смъртьта, първо, човѣкъ минава презъ периода на старостьта. Отличителната чърта на старостьта е даването. Като остарѣе, човѣкъ дава всичко, което е спечелилъ, понеже не може да го носи съ себе си и става последенъ сиромахъ. Човѣкъ остарява, понеже непрекѫснато трупа богатства. Когато товарътъ му става непоносимъ, той започва да се пригърбва, краката му не държатъ и най-после умира. Смъртьта се явява като облекчение за него. Тя го освобождава отъ излишния товаръ и го праща отново на училище. Товарътъ на стария се дължи на неговитѣ мисли, чувства и желания. Неестественитѣ желания представятъ непоносимъ товаръ за човѣка. Сѫщо така има идеи, които сѫ непоносими за човѣшкия умъ, въпрѣки това, той се наема да ги реализира. Като не може да издържи на тежестьта имъ, той най-после остарява и заминава за другия свѣтъ.

Следователно, въ училището на смъртьта човѣкъ минава четиритѣ фази на живота по обратенъ пѫть. Той започва съ старостьта, минава въ зрѣлата възрасть, юношеството и най-после отново дохожда до детинството. Като дете, той става толкова малъкъ и лекъ, че може да мине презъ най-малкитѣ дупчици на училището, което е херметически затворено. Щомъ влѣзе въ фазата на детинството, човѣкъ иска вече да бѣга. Нищо не е въ състояние да го задържи въ училището на смъртьта. Той не чака никакво разрешение, да излѣзе отъ училището, не пита и професоритѣ си, може ли да излѣзе, но бѣга. Най-малката дупчица да намѣри, той се измъква и излиза навънъ. Освобождаването на човѣшката душа отъ училището на смъртьта наричаме „раждане“, или „завършване курса на училището на смъртьта“. Въ това училище има само една врата, презъ която професоритѣ влизатъ и излизатъ. Само тѣ знаятъ тази врата. Обаче, когато ученикътъ отъ това училище мине 40 пѫти презъ пѫтя на смъртьта и стане малъкъ, лекъ и въздухообразенъ, той намира тази врата и излиза навънъ, въ широкия свѣтъ. Излѣзе ли веднъжъ отъ тази врата, повече не се връща. Затова, че си е позволилъ да излѣзе отъ тази врата, професоритѣ му налагатъ наказание — обличатъ го отново въ плъть и го пращатъ на училище да учи. Училището, въ което го изпращатъ, е наречено „земя“ — земно училище.

Какво ще кажете сега, вѣрно ли е това, което ви говоря? Ще кажете, че вие не искате да се занимавате съ нѣща, за които не знаете, сѫществуватъ ли, или не. Какъ се занимавате съ точката, за която се знае, че не заема никакво пространство, че не сѫществува? При това, ако се даде тласъкъ на точката, тя започва да се движи и образува права линия, която заема пространство — има едно измѣрение. Какъ е възможно отъ нѣщо, което не сѫществува и не заема пространство, да излѣзе нѣщо пространствено? Значи, точката крие въ себе си възможностьта да създаде нѣщо пространствено. Ако пъкъ подвижите правата линия, въ посока, перпендикулярна на своето движение, образува се плоскость — съ две измѣрения. Какъ излѣзе плоскость отъ правата линия? Ако плоскостьта започне да се движи въ перпендикулярна посока на себе си, ще се образува тѣло. Кѫде се криеше тѣлото? Въ плоскостьта нѣма тѣло, но то се образува отъ движението ѝ. На сѫщото основание казвамъ: Смъртьта не е въ живота, но животътъ може да произведе смъртьта. И обратното е вѣрно: смъртьта не е животъ, тя не съдържа живота въ себе си, но може да го произведе. Следователно, ако животътъ може да произведе живота, животътъ може да произведе и смъртьта.

Сега ще ви запитамъ: Може ли смъртьта, която представя потенциална енергия т.е. енергия въ покой, да се превърне въ кинетическа? Може. Защо? Защото, докато има потенциална енергия, непремѣнно има и кинетическа. И обратното: докато има кинетическа енергия, ще има и потенциална. Значи, докато има смърть въ живота, ще има и животъ въ смъртьта. Ще кажете, че това е сложна работа. Сложна или проста, тя не се отнася до васъ. Вие гледате, какъ млади моми и момци играятъ на хорото и се чудите, какъ се залавятъ за тази работа. Това не се отнася до васъ. Ще кажете, че е глупаво човѣкъ да се върти. Не е глупава тази работа. Като се въртятъ на колело, младитѣ моми и момци изучаватъ крѫга, измѣрватъ дължината на окрѫжностьта. Ако питате младата мома и младия момъкъ, защо се въртятъ, защо играятъ на хорото, тѣ ще ви отговорятъ, че изучаватъ свойствата на кривата линия. Като се въртятъ известно време, тѣ вадятъ заключение, че всички точки на периферията сѫ еднакво отдалечени отъ една вѫтрешна точка, наречена центъръ.

Значи, младитѣ моми и момци изучаватъ свойствата на кривата линия на хорото, дето центърътъ е гайдарджията. Вниманието на всички точки отъ периферията е насочено къмъ гайдарджията. Всички слушатъ, какво ще свири той. Живъ крѫгъ е хорото. Защо? И центърътъ се движи, и точкитѣ на периферията сѫщо се движатъ. Точкитѣ, които образуватъ окрѫжностьта, се различаватъ една отъ друга: едни сѫ положителни, а други — отрицателни. Момцитѣ сѫ положителни точки, а момитѣ — отрицателни. Въ живота ние уподобяваме момъка и момата на чукъ и наковалня. Момъкътъ е чукътъ, а момата — наковалнята. Тежко на онзи, който попадне между чука и наковалнята. Докато сѫ сами, чукътъ и наковалнята сѫ тихи и спокойни, добре се разбиратъ. Дойде ли нѣкой между тѣхъ, веднага тѣ ставатъ активни. Чукътъ не позволява да се приближи нѣкой до наковалнята. Въ обикновения животъ това наричатъ ревность. Който се е опиталъ веднъжъ само да влѣзе между чука и наковалнята, втори пѫть не си позволява. Той знае, какво значи, да се намирашъ между чукъ и наковалня. Съ други думи казано, между момата и момъка може да сѫществува единъ центъръ. Между тѣхъ нѣма мѣсто за втори центъръ. Ако се опита нѣкой да стане вторъ центъръ, той е намѣрилъ смъртьта си, или най-малко, гърбътъ му е позналъ, какво значи чукъ и наковалня.

Съвременнитѣ хора се оплакватъ отъ страданията си и се питатъ, коя е причината, че страдатъ. Много просто. Тѣ страдатъ, защото сѫ застанали на пѫтя между чука и наковалнята. Какво ще стане съ тѣхъ? Ще живѣятъ. Въ първо време човѣкъ не може да понася страданията, вследствие на което умира. Наистина, вие срѣщате много мъртви хора въ свѣта, които се оплакватъ, че животътъ имъ нѣма смисълъ. Какво трѣбва да направятъ, за да осмислятъ живота си? Ако сами не могатъ да осмислятъ живота си, страданията ще дойдатъ. Ще кажете, че сте умрѣли вече. Страданията ще ви съживятъ. Колкото повече страданията шибатъ човѣка, толкова по-лесно го съживяватъ. Докато чукътъ не играе върху гърба на човѣка, той не мисли сериозно. Щомъ чукътъ започне да се слага върху гърба му, той започва да мисли право:

Нѣкои хора се оплакватъ, че нѣматъ успѣхъ въ живота си, че работитѣ имъ не се нареждатъ добре, че не могатъ да постигнатъ желанията си. Тѣ сѫ на кривъ пѫть. Тѣ не знаятъ, че въ който день реализиратъ желанията си, ще умратъ. Като знаете това, радвайте се, че не сте реализирали всичкитѣ си желания, за да се продължи живота ви. Що се отнася до страданията, каквото и да правите, тѣ сѫ неизбѣжни. За да се реализира една идея, или едно желание, тѣ непремѣнно трѣбва да минатъ презъ страдания, презъ чука и наковалнята.

И тъй, не е страшно човѣкъ да страда, но страшно е, когато не разбира, защо идатъ страданията. Нѣкой се оплаква, че е беденъ, че дѣдо му умрѣлъ, безъ да остави нѣкакво наследство. Питамъ: Какво можете да очаквате отъ човѣкъ, който се надѣва на дѣдо си и на баба си? Преди всичко, този човѣкъ не вѣрва, че дѣдо му е живъ, а започналъ да го осѫжда, защо не му оставилъ наслѣдство. Какъ е възможно да сѫдите умрѣлъ човѣкъ? Вие можете да осѫждате само живи хора, но не и мъртвитѣ. При това, фактътъ, че сте беденъ, че живѣете при лоши условия, още не показва, че нѣма изходъ отъ положението ви. Вие трѣбва да знаете, че когато човѣкъ не може да разреши нѣкой въпросъ по единъ начинъ, трѣбва да потърси другъ начинъ. Ако не можете да подобрите положението си съ наследството, което сте очаквали, ще го разрешите по другъ начинъ. Когато правата линия срещне препятствие на пѫтя си и не може да върви напредъ, тя се пречупва, взима перпендикулярно положение на себе си и образува плоскость.

Следователно, ако не можете да разрешите единъ въпросъ по пѫтя на първото измѣрение, ще го решите по пѫтя на второто измѣрение. Ако не можете да го решите по пѫтя на второто измѣрение, ще го решите по пѫтя на третото измѣрение и т. н. Страданията въ свѣта идатъ, именно, затова, да заставятъ човѣка да работи, да решава задачитѣ си самостоятелно. Ако пѫтувашъ отъ София за Варна и по-нататъкъ не можешъ да вървишъ, ти ще бѫдешъ принуденъ да слѣзешъ въ града и да измѣнишъ посоката на своята дейность. Вмѣсто да продължавашъ пѫтя си, ще влѣзешъ въ нови отношения съ хората отъ този градъ и ще потърсишъ работа. Ако имашъ нѣкакво изкуство или нѣкакъвъ занаятъ, лесно ще прекарашъ, но ако нѣмашъ нищо въ рѫцетѣ си, тогава ще започнешъ отново да работишъ и да се учишъ. Щомъ е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да се учи. При каквито условия да се намира, той трѣбва да търси начинъ да прояви своитѣ сили и способности. Какво ще направите, ако попаднете въ чуждъ градъ, безъ стотинка въ джоба си, безъ знание на езикъ, безъ познати и близки? Тукъ ще похлопате, тамъ ще похлопате, докато най-после се домогнете до нѣщо.

Единъ индусъ описва подобна своя опитность. Той изпадналъ между чужденци, безъ никаква пара въ себе си, безъ познати, безъ знание на езикъ и следъ дълго лутане — гладенъ и уморенъ, дошълъ най-после до пълно отчаяние. По едно време намислилъ да се обърне къмъ Христа съ молба, да му помогне да излѣзе отъ това положение. Той си казалъ: Господи, ако ми помогнешъ да се справя съ това положение, обещавамъ, че ще тръгна въ Твоя пѫть. Единъ день, като се молѣлъ, стаята му се изпълнила съ голѣма свѣтлина, и той чулъ гласъ: Азъ дойдохъ да спася свѣта и се пожертвувахъ за него. Трѣбва ли сега, при това малко изпитание, въ което си изпадналъ, да се самоубивашъ? Започни да работишъ, и азъ ще ти помагамъ. Следъ това свѣтлината се изгубила. Като дошълъ на себе си отъ тази опитность, той изпиталъ голѣма радость и решилъ да изпълни обещанието си, да тръгне следъ Христа. Думитѣ, които чулъ отъ устата на Христа, произвели превратъ въ душата му. Дълго време следъ това, той си спомнялъ своята опитность и си казвалъ: Христосъ дойде при мене, каза ми нѣколко думи и си замина, но думитѣ Му произведоха превратъ въ душата ми. Тѣ осмислиха моя животъ.

Съвременнитѣ хора се стремятъ къмъ придобиване на знания, но това не е достатъчно. Да има човѣкъ знания, това значи, да тури повече или по-малко товаръ въ мозъка или въ сърдцето си. Къмъ какво знание трѣбва да се стреми той? Къмъ Божественото, защото само то може да осмисли живота. Ако човѣкъ се обезсърдчава и отчайва, той не е дошълъ още до това знание. Придобие ли Божествено знание, човѣкъ дохожда въ положението, въ което се е намѣрилъ апостолъ Павелъ и казалъ: „Всичко считамъ за изметъ, за да позная Христа“. Въ този случай Христосъ представя идея, която разрешава всички житейски въпроси. Човѣкъ се ражда, расте, развива се, но това не сѫ идеи, това сѫ само възможности. Човѣкъ минава презъ юношеска възрасть, възмѫжава, остарява, но и това не сѫ идеи, а само възможности за постигане на известни идеи. Най-после човѣкъ умира, но и съ това всичко не се свършва. Той отива въ училището на смъртьта съ единствената задача, да се смали толкова много, че да мине презъ тѣсната дупчица на живота, презъ вратата, отъ която само професоритѣ минаватъ. Не е достатъчно само човѣкъ да мине презъ тѣсната врата, но той трѣбва да бѫде свободенъ, т.е. така да мине, че никой да не го хване. Хванатъ ли го, ще го облѣкатъ въ плъть и ще го изпратятъ отново на земята да се учи. Да придобие човѣкъ свободата си и да може по свое желание да се качва на небето и да слиза на земята, това е задачата на неговия животъ.

Съвременниятъ човѣкъ разполага съ много възможности, които трѣбва да използува за реализиране на своитѣ идеали. Една отъ възможноститѣ, която му е дадена, е младостьта. Той се ражда, расте, минава презъ детинство и юношество и се проявява като цвѣтъ въ живота. Цельта на този цвѣтъ е да завърже, да даде плодъ, и плодътъ да узрѣе, но и това не е крайната цель на живота. Защо? Защото, ако човѣкъ се прояви като круша или ябълка, ще го изядатъ. Ако е жито, ще мине презъ воденичния камъкъ и ще го мѣсятъ, пекатъ, за да послужи за храна на другитѣ. Важно е, презъ каквито процеси и да минава, да запази будно съзнанието си.

Като млади, вие трѣбва да си създадете новъ мирогледъ за живота. Ще кажете, че не струва човѣкъ да живѣе. Какво ще прави, ако не живѣе? Ще излѣзе, че ако не иска да живѣе, човѣкъ трѣбва да се самоубие. Азъ пъкъ казвамъ: Преди да се самоубие човѣкъ, т.е. преди да даде пѫть на обезсърдчението и на отчаянието въ себе си, човѣкъ трѣбва да направи единъ важенъ опитъ въ живота си. Този опитъ се заключава въ търсене и намиране на вѫтрешната истина на живота. Заслужава човѣкъ да търси истината и да я намѣри, защото единствена тя осмисля цѣлокупния животъ. Всѣки човѣкъ трѣбва съзнателно да търси истината. Не я ли търси, страданията ще дойдатъ. Една е задачата на всѣки човѣкъ — да осмисли живота си. Той ще го осмисли по два начина: или чрезъ търсене и намиране на истината, или чрезъ страданията. Естествениятъ пѫть за осмисляне на живота седи въ търсене на истината. Страданията идатъ като последствие на нежеланието на човѣка да търси истината.

Религиознитѣ ще кажатъ, че задачата на човѣка е да служи на Бога, да Го обича и да изпълнява волята Му. Всичко това представя сѫществена храна за човѣшката душа. Като говори човѣкъ за тази храна, наяде ли се? Ще кажете, че храната трѣбва да се дъвче добре. Сдъвкватъ ли я? Отъ хиляди години насамъ хората ядатъ, дъвчатъ храната си, почиватъ си, но нито се нахраниха, нито сдъвкаха добре храната си, нито си починаха, както трѣбва. Като видятъ, че нищо не сѫ постигнали, тѣ казватъ: Ние сме длъжни да живѣемъ добре, да се обичаме, че каквото дойде. Така е, каквото дойде, но старость иде, а следъ нея смърть иде. Какво ще правите следъ всичко това? Не е достатъчно само да се говори. Ако говори за красиви и добри работи, човѣкъ трѣбва да знае, че тъкмо за тѣхъ не може да се говори. Силни, добри и красиви нѣща сѫ тия, за които човѣкъ никога не говори. Срѣщате единъ човѣкъ слабъ, изнемощѣлъ, гладенъ, три деня не е ялъ. Вие носите пълна торба съ хлѣбъ. Трѣбва ли да му говорите, да вѣрва въ Бога, да се моли? Въ дадения случай, каквото и да му кажете, вашитѣ думи не хващатъ мѣсто. Единственото нѣщо, което можете да направите, е да извадите единъ хлѣбъ отъ торбата си и да го сложите предъ него. Това ще бѫдатъ най-силнитѣ думи. Той взима хлѣба, хапва си добре, възстановява силитѣ си и благодари. Какви по-силни моменти можете да очаквате отъ това — да дадешъ и да вземешъ? Въ случая, и даването, и взимането сѫ на мѣсто. Даване и взимане съ любовь сѫ изразители на новитѣ идеи въ свѣта.

И тъй, ние наричаме нова идея онази, която може да накара човѣка да стане, да оживѣе и възкръсне, т.е. да напусне старото. Новитѣ идеи носятъ въ себе си кремъкъ, огнило и прахань. Ако въ студена зимна нощь попаднете всрѣдъ планината, безъ дърва, безъ кибритъ и безъ огънь, вие сте осѫдени на смърть. Обаче, ако въ джоба си напипате кремъка, огнилото и праханьта, вие сте спасени. Ако праханьта ви е суха, лесно ще произведете огънь. Щомъ запалите огъня, положението ви се смѣня.

Значи, идеитѣ на човѣка трѣбва да носятъ въ себе си огънь, на всѣко време да го стоплятъ и изсушатъ. Ако тѣ не носятъ огънь въ себе си, по-добре да се изхвърлятъ навънъ. Каква наука е тази, която не може да запали праханьта на човѣка, да си направи огънь, на който да се грѣе? Науката трѣбва да се приложи, да осмисли човѣшкия животъ. Не може ли да направи това, тя трѣбва да се изхвърли навънъ. Стремете се къмъ онази наука и философия, които могатъ да запалятъ праханьта ви, да произведатъ огънь, на който да се грѣете. Истинска наука е онази, която произвежда свѣтлина въ човѣшкия умъ и топлина въ сърдцето му. Дръжте тази наука въ себе си, защото въ всички критични моменти на живота ви тя може да просвѣти ума ви и да стопли сърдцето ви. Въ тази наука се криятъ новитѣ идеи — идеитѣ на кремъка, на огнилото и на праханьта.

Сега ви оставямъ да мислите върху тритѣ нови идеи — огнилото, кремъкътъ и праханьта. Ако можете съ тѣхъ да запалите огъня на своето огнище, животътъ ви ще се осмисли.

— Само свѣтлиятъ пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината.

— Въ Истината е скритъ животътъ.

*

5. Лекция отъ Учителя, държана на

27. септемврий, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...